Решение № 254 от 22.11.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 183/2023 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК. Постъпила е въззивна жалба с вх.№1428/23.02.2023г от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - СМОЛЯН, представлявана от И.С. –директор С. -чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М.Х. срещу решение №60 от 14.02.2023г., постановено по гр. дело № 1114 /2022г. по описа на Районен съд-Смолян, с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян е осъдена да заплати на М. А. А. от гр. К., кв.“З.“, бл.1, вх.А, ет.1, ап.З следните суми: -2 229, 08лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 08.11.2019г. - 30.09.2022г., получен в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, както и сумата в размер на 307, 79 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е положен труда до датата на предявяване на иска - 07.11, 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 07.11.2022г. до окончателното й изплащане, сумата от 500лева, представляваща направените деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, сума от 139, 16 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените искове по сметка на Районен съд -Смолян и сумата от 120 лева -възнаграждение за вещо лице. Намира, че обжалвания съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. За да постанови този краен правен резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви, които счита, че съдържат вътрешно противоречие. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Наред с горните мотиви счита, че районния съд се е позовал е на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67, ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.Твърди, че районния съд е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46, ал.2, изр. първо от Закона за нормативните актове“Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Намира, че направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон.За трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. твърди, че е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.Твърди, че статута на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита, че в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. л.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6, 00ч. се ползват със специалната закрила по КТ.Непълнотата в закона счита, че би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд твърди, че са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Счита, че при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Твърди, че липсата на аналогична разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. В този смисъл сочи съдебна практика на съдилищата. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа.Съгласно неправилно приложената от съда норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници, чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Твърди, че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР). Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането му става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8: 7=1, 143. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ (за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.З, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд.Счита, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Твърди, че тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. Счита, че за разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Твърди, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.Твърди, че при нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът 8: 7, т.е. 1, 143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7: 7, т.е.1 и в този случай всъщност броя на нощните часове не се увеличава“.Преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило дори за всички работници и служители, чиито статут се урежда от КТ. Макар в цитираните в жалбата становища да се коментира хипотеза с лица, работещи с намалено работно време, тогава, когато нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е еднаква е видно, че преизчисляване не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време. Твърди, че именно такава продължителност е установена и за служителите със статут, уреден в ЗМВР.Отделно от горното намира че районния съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.Неправилността на решението по главния иск счита, че влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД.Твърди, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции Претендира разноски за юриск. възнаграждение и направените разноски за двете съдебни инстанции. В законният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия М. А. А.. В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция при МВР –Смолян, се представлява от гл.юриск.Х., която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба Представя писмени бележки. Въззиваемият М. А. А. редовно призован, не се явява Вместо него пълномощникът му адв.Б. поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното решение на районен съд –Смолян.Представя писмени бележки Претендира разноски за въззивното производство. Смолянският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законния срок, с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и съгласно ал. 2 от същата норма, статутът му се урежда с този закон.Не се спори по делото, че ищеца работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността “Старши полицай“ в ГПУ- Ивайловград, към РД“ГП“-Смолян, което служебно правоотношение не е прекратено. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че за периода от 08.11.2019г. до 30.09.2022г., ищецът е положил общо 1592 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в НСОРЗ е 1 820 часа. Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 228 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода 08.11.2019г. до 30.09.2022г., преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 2 229, 08 лева. Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно описана в таблица Приложение 1 е 307, 79 лева. Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в този закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд /от 22. 00 до 06. 00ч. / – чл. 179. ал. 1. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Основният и спорен по делото въпрос е следва ли да се преизчислява или не, с коефициент 1, 143, положеният от ищеца нощен труд и така да се приравнява към дневен. За да се даде точен отговор, трябва да се проследи съответната законодателна уредба. Чл.187 ал.1 от ЗМВР определя нормативната рамка относно отчитането на положения труд.. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР (в редакцията, действаща през процесния период) предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. , НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. , НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. , НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. и НАРЕДБА № 8121 з-922 от 22.07.2022 г.издадени от министъра на вътрешните работа, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Текстът на чл. 3 на всички наредби гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсват изрични разпоредби, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. от предходно действащата Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., която гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143.Нещо повече, съдът констатира, че в трите последни Наредби от 21.10.2020г/отм/, от 15.12.2020г /отм/ и от 22.07.2022г, съществуват изрични разпоредби, че коефициента е единица. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА когато нормативния акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В издадените наредби /цитирани по-горе в мотивите/липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Неоснователни са възраженията в жалбата, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – със заповед на Министъра на вътрешните работи (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.Поради това разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата, като при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд В този смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че жалбоподателя е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението начл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреденслучай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.Съдът взе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд На 15.03.2023г.е постановено тълкувателно решение по тълк. д. №1/2020г. на ОСГК на ВКС което противоречи на правото на Европейски съюз-решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело №262/2020г., нормата на чл.10 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г., нормата на чл.14 от ЕКЗПЧОС и нормите на чл.20 и чл.31 от ХОПЕС, постановеното преди него в решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020. В постановеното Решение от 24.02.2022г. по дело С 262 / 2020г. на СЕС съдът на ЕС сочи че „ всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.В същото решение се сочи, че „при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Налице е изменение на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г.Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време.По този начин се установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, като те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от националното право са несъвмести с правото на ЕС Поради това претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и правилно районен съд –Смолян я е уважил. Посочените от пълномощника на жалбоподателя придобивки на служителите по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са свързани със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд, който е спорния въпрос по делото Получените придобивки като по-висок размер на възнаграждение за прослужено време, по-висок размер на платения годишен отпуск, обезщетение в по-висок размер при прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, получаване на безплатна храна или левовата й равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд, работно и униформено облекло, пенсиониране при условията на първа категория труд са мерки, които отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите, която предполага особени рискове за здравето и техния живот съдът намира, че не са относими към компенсирането на нощния труд. Съгласно мотивите на решението на СЕС следва да се приеме, че не съществува обективен и разумен критерий, обосноваващ липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневен по отношение на полицейските служители, до 20.07.2020г. (ДВ бр.60/2020), а след тази дата - защо този труд следва да се преобразува с коефициент 1, т.е. да не се преобразува. С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187 ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1, 143, както е по КТ и по ЗДСл е въведено едно законово неравенство в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, полагащи нощен труд, което е в пълно противоречие с правото на ЕС и не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз и с практиката на СЕС. Още повече, че това закрепено в ЗМВР неравенство противоречи и на императивната разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР, като поставя посочените служители в МВР в дискриминационно и неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл, тъй като разликата в третирането на тази категория служители, не се основава на обективен и разумен критерий и не е свързана с допустима от закона цел, както е посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020г. Настоящият съдебен състав отчита, че нито в ЗМВР, нито в Наредбите след наредбата от 2014г е предвиден компенсаторен механизъм- придобивка, привилегия-, която не е съществувала при действието на Наредбата от 2014г и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите се часове нощен труд на полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано при прилагане на методиката по чл.31, ал.1 от Наредбата от 2014г.Липсата на изрично правил за по-малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. са наложени от икономически характер, за да се спестят значителни финансови средства. Видно от приложена и приета във въззивната инстанция справка на МВРП от 11.07.2023г, от която се установява, че в числото на държавните служители по чл.142, ал.1т.1 ЗМВР, какъвто е и ищеца, има значителен брой служители, които не работят на смени и въобще не полагат нощен труд.Видно от тази справка средно за годините 2019г, 2020г, 2021г и 2022г -65, 2% от служителите по чл.142, ал.1т.1 ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 8. % от служителите по чл.142, ал.1 т.1 ЗМВР не са работили на смени и не са полагали нощен труд. В определение от 29.07.2024г по дело №С-435/2024г СЕС е приел, че чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането и води до резултат, несъвместим с разпоредбите от правото на Съюза, които третират въпроса за на нощния труд, която не се основава на обективен и разумен критерий.Поради това настоящият състав на окръжен съд Смолян намира, че следва да се прилагат в случая нормите на правото на ЕС Чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г, озаглавен „Защита на безопасността и здравето“ В конкретния случай именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред Закона, не са адекватно съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от работещите на смени служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР не се овъзмездява с горните компенсаторни механизми по описаните досега причини.Ако се прилага тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. на ВКС, на практика биха се поставили в различно – неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите –държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел. Съдът намира, че липсва твърдяното в жалбата смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ в обжалваното решение. Установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на вещото лице по счетоводната експертиза е видно, че с оглед броя на нощните смени, след превръщането на отработените нощни часове в дневни, полученият брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма часове, разликата от 228 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията "нощен труд" и "извънреден труд" от районния съд. Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл.186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР. Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички държавни служители по ЗМВР.Както полицаите, пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви.Поради това социалните придобивки, уредени в ЗМВР, става ясно, че не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 8 % от всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение. От извършените по делото проверки настоящият състав намира, че липсата на изрично правило за по- малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени именно, за да се спестят значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно третиране. Поради това ще следва като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено обжалваното решение. С оглед изхода на делото ще следва бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на М. А. А., тъй като делото се отличава с правна сложност, пълномощникът на ищеца е направил подробно мотивирано искане с формулирани въпроси за преюдициално запитване, както и се е явявал в открито съдебно заседание както в първата така и във въззивната инстанция, представил е писмен отговор на въззивната жалба и подробна писмена защита.