Решение № 104 от 14.1.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 579/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „ХИТ-23“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Андрей Василев - Амира“ № 25, представлявано от К. В. Т., подадена чрез адв. В. К., срещу Решение № 28/23.07.2025 г. по АНХД № 248/2024 г. по описа на Районен съд - Каварна. В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на закона и необоснованост. Възразява се срещу изводите на въззивната инстанция за неизпълнение на задължението по визирания текст на чл. 302, ал. 2 от КТ от страна на дружеството-касатор. Заявява се отсъствие, както в административното, така и в съдебното производство, на събиране и обсъждане на всички относими за спора правно- и доказателственорелевантни факти и обстоятелства, като при наличието на противоречиви доказателства се изисква да се обоснове защо се дава вяра на едни, а други не се кредитират. Инвокира се немотивираност на акта, наличието на формални мотиви, относими към всеки подобен казус. Оспорва се съществуването на трудово правоотношение между касатора и свидетеля В. Й.. Настоява се, че неуведомяването от страна на административнонаказващия орган на дружеството за възможността да отправи предложение за сключване на споразумение, представлява съществено нарушение на административно производствените правила. На последно място, въвежда се незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление поради отсъствие на посочване на взетите предвид смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства при определяне на размера на наложената имуществена санкция. При тези аргументи е направено искане обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. Ответникът, директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Г. Н. оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН при получено решение на 04.08.2025 г . и подадена жалба по електронен път на 18.08.2025 г., от надлежна страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон. При преценка на процесното решение на Районен съд-Каварна, касационната инстанция го намира за валидно и допустимо, но издадено в противоречие със закона. С наказателно постановление № 08-24002221/326 от 20.11.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич е наложена имуществена санкция на касатора за нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ - ненавършило 16 години лице се приема на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Районният съд е изложил подробни мотиви защо смята оспореното наказателно постановление за правилен и законосъобразен акт. Установено от него е, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентно лице, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на АУАН и НП. Коментирано е, че съгласно чл. 416 ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, като тя не е оборена от жалбоподателя, което обуславя извода относно приемане от „ХИТ 23“ ЕООД, в качеството си на работодател, на свидетеля В. Й., лице ненавършило 16 години, да полага труд в кино „Петър Слабаков“, находящо се в гр.Каварна, без да е получило предварително разрешение от дирекция“Инспекция по труда“ Добрич. Що се отнася до показанията на споменатия свидетел в частта им относно съществуването на елементи на трудово правоотношение е прието, че те противоречат на декларацията, попълнена собственоръчно от ненавършилата пълнолетие В. Й.. Признато е, че по време на проверката свидетелят продава пуканки и безалкохолни напитки на клиенти на киното, като лицето е идвала и преди да помага на управителя, когато той е имал работа. При тези данни съставът на районния съд е приел показанията на свидетеля за създадени за случая, подбрани с оглед да се осигури свидетел, без да се държи сметка за обективната истина. По този начин по категоричен начин е изведено наличие на трудово правоотношение, за което предварително не е поискано разрешение от инспекцията по труда. Въз основа на тези данни и свидетелските показания на контролните органи, присъствали по време на проверката, съдът е приел че има нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ. В резултат е изменил наказателното постановление в частта му за определяне на имуществената санкция като я е намалил от 8000 на 1500 лева. Налице е искане до Инспекция по труда – Добрич за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетно лице, В. Й., родена на 10.10.2009 г. На 02.09.2024 г., след проверката в търговския обект- повод за издаване на процесното НП, Дирекция „ИТ“ - Добрич е издала отказ за издаване на разрешение, поради обстоятелството, че непълнолетното лице е на 14 години – нарушение на чл. 301 от КТ. За да може да се ангажира отговорността на дружеството за неизпълнение на задължение по чл. 302, ал. 2 от КТ, за работодателя е следвало да съществува законова възможност да сключи трудов договор със завареното на работа лице. Трудовото законодателство не позволява сключване на трудов договор с непълнолетно лице, ненавършило 15 години, независимо дали има или не, издадено разрешение от Инспекцията по труда. Изключение е предвидено в чл. 301, ал. 3 от КТ по отношение на ученически длъжности в цирковете и за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления, към което настоящия казус не може да се отнесе. Щом за работодателя няма законова възможност да сключи трудов договор с лице, което не е навършило 15 години, вкл. и с разрешение на Инспекцията по труда, същият не може да е субект на отговорността по 414, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 302, ал. 2 от с.к., т.е. неправилно е бил санкциониран по текста от Кодекса на труда. Като е приложил неправилно материалния закон, районният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде отменен. Като резултат следва да се отмени и недействителното наказателно постановление. При този изход от спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноските по оспорване на наказателното постановление и съдебното решение за заплатен адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно с оглед правната и фактическа сложност на делото, обема на осъществената правна защита и Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС. Касаторът е защитаван и представляван от адвокат, за което следва да се уважи и присъди възнаграждение в размер на 600 лева за производството пред районния съд и 400 лева за производството пред касационната инстанция, както и сумата от 527,80 лева - извършените разходи за възнаграждение за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, първи касационен състав,