Решение № 24 от 13.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1922/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С Присъда № 61/15.02.2024 г., постановена от СРС, 23-ти състав по Наказателно дело от общ характер № 20211110214610 по описа за 2021 година, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Г. за ВИНОВЕН в това, че – на 05.10.2020 г. в гр. София, ул. „••••••••, се съвкупил с Д. А. ЕГН •••••••••• - проникнал с половия си член във влагалището на свидетелката, като я принудил към това със сила и заплашване - държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето - престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК го е ОСЪДИЕЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2020 г. в гр. София, ул. „••••••••, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Д. А. ЕГН •••••••••• - поставил половия си член в устата й и еякулирал в устата и върху лицето й, като я принудил към това със сила и заплашване - държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето - престъпление чл. 150 ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 23 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия И. Г. едно общо наказание за престъпленията по настоящата присъда - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА . На основание чл. 24 от НК съдът е УВЕЛИЧИЛ така определеното общо наказание на подсъдимия И. Г. с ШЕСТ МЕСЕЦА . На основание чл.59 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от срока на така определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по обвинението по настоящото дело за времето от 25.08.2021г. до 13.12.2021г. На основание чл.57 от ЗИНЗС СРС е ОПРЕДЕЛИЛ първоначален общ режим за изтърпяване на така определеното и увеличено общо наказание . На осн. чл. 45 ЗЗД СРС е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да заплати в полза на Д. А. сумата от 20 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 152 ал. 1, т. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. На осн. чл. 45 ЗЗД съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да заплати в полза на Д. А. сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 150 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да ЗАПЛАТИ в полза на държавата сумата от 1 200 лв. - държавна такса върху уважените граждански искове, както и сумата от 5.00 лева - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. С Допълнително Определение от 13.08.2024г. постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК СРС е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и бюджета на Съдебната власт, по сметка на СРС, сумата от 3785,90 лв., представляваща разноски за вещи лица в производството пред първата инстанция. Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв. В., защитник на подсъдимия И. Г. в която се сочи, че присъдата на СРС в наказателната й част е незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон, като сочи и че алтернативно счита така определеното наказание за явно несправедливо. Сочи се, че в производството пред СРС, съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия, като е лишил защитника от възможност сам да определи съдържанието на защитната реч, което адв. В. счита за съществено процесуално нарушение. Сочи се и допуснато нарушение, свързано с определения за съдебен заседател Г. Н., която според защитата била определена по-малко от един час преди Разпоредителното заседание и не е могла да се запознае с делото, за да формира вътрешното си убеждение за това, дали да приеме за съвместно разглеждане гражданските искове и останалите въпроси, посочени в чл. 248 от НПК, както и относно искания от защитата отвод на съдебния състав. Защитникът сочи, че незаконосъобразно са били заличени важни свидетели, включително и единственият пряк свидетел – очевидец – св. А. Ц., който е бил в съседната стая по време на деянието, както и св. Б.С., което било пречка за установяване на обективната истина. Сочи се, че незаконосъобразно СРС е отказал да допусне Съдебно медицинска експертиза /сексологична/ от вещо лице със специалност „Сексолог“. По отношение на гражданската част на присъдата, защитникът счита гражданските искове за неоснователни и недоказани. В заключение се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и алтернативно – намаляване на наложеното наказание. Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЧАСТНА ЖАЛБА от адв. В. срещу Определение от 13.08.2024г. постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с което СРС е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и бюджета на Съдебната власт, по сметка на СРС, сумата от 3785,90 лв., представляваща разноски за вещи лица в производството пред първата инстанция, като се сочи, че в случай, че той бъде оправдан, всички разноски следва да останат за сметка на Държавата. Постъпило е и Допълнително изложение към въззивна жалба от 15.05.2025г. с подробно изложени доводи за неправилност на присъдата на СРС. За правилното изясняване на делото, СГС е преценил, че е необходимо да допусне до разпит св. А. Ц., както и да назначи нова Съдебномедицинска експертиза, която да бъде изготвена от доц. д-р М. М. Г., д.м. - специалист по съдебна медицина, съдебен лекар и доцент по съдебна медицина и деонтология, вещо лице по списъка на СГС и CAP и д-р Л. А. Д., специалист по акушерство и гинекология. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбите и допълнителното изложение и прави доказателствени искания. Представителят на СГП оспорва направените доказателствени искания. Представителят на ГИ и ЧО адв. Ч. също оспорва искането на защитата за допускане на доказателства. Съдът, след като е взел становището на страните е уважил искането на защитата за разпит на свидетеля А. Ц. и е оставил другите искания по доказателствата без уважение. В хода по същество защитникът на подсъдимия Г., адв. В. моли изложените съображения в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения да бъдат уважени, а делото върнато на първата инстанция. Защитата счита, че пред СРС, делото е разгледано от незаконен състав, доколкото е допуснато нарушение при избора на съдебни заседатели. Сочи, че съдебната заседателка Г. А., участвала в делото приела да се яви за 40 минути в сградата на СРС, поради което и не е имала време да се запознае с материалите по делото, поради което, според защитата, същата не е имала възможност да се произнА. заедно със съда по поставените в Разпоредителното заседание въпроси, относно допускане и разглеждане на гражданския иск и евентуално допуснати на ДП съществени процесуални нарушения. Защитата акцентира особено силна на факта, че съдебният заседател, поради краткото време между избора му и явяването му в сградата на СРС, не е имал време да чете делото, като СРС неправилно е оставил без уважение искането на защитата за отвод на този съдебен заседател. В тази връзка отново се прави искане за отмяна на Присъдата и връщане на делото на друг състав на СРС за разглеждането му от друг, законен състав. Защитата сочи и друго съществено процесуално нарушение, допуснато от първостепенния съд, изразяващо се в недопустимо ограничаване правото на защита на подсъдимото лице, да определи по своя воля съдържанието на защитната реч, като сочи, че по недопустим начин, председателят на състава е разпоредил на съдебния секретар да се записва защитната реч, след като се перифразира от нейна страна и измени нейното съдържание, като се пише под нейна диктовка измененото съдържание на защитната реч. Сочи, че пред СГС няма как да преповтори наново защитната реч, като твърди, че подсъдимият и неговият защитник са лири лишени от цяла една инстанция по право и по факт, а в настоящата въззивна инстанция следва да бъдат изтъкнати доводи за наличие на процесуални нарушения, изискващи се към въззивната инстанция, а не към делото по същество в СРС. Защитата счита, че с посочените нарушения СРС не е изпълнил задължението си мотивирано да се произнесе по всички доводи, които защитникът имал желание да направи и обоснове в своята защитна реч. В подкрепа на казаното, защитникът сочи решение № 241/14.05.2020 г. по наказателно дело № 951/2019 г. на ВКС, 1–во наказателно отделение според което, върховните съдии указват еднозначно, че всякога изменението и прекъсването на защитната реч с указание за нейното съдържание води до съществено процесуално нарушение и то достатъчно за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите доводи, засегнати във въззивната жалба. На трето място защитникът счита, че неправилно е приложен материалния закон, доколкото, в нарушение на правилата на чл.13 и чл.14 и чл.107, ал.2 от НПК, първостепенният съд бил направил погрешни фактически изводи и от там и погрешни правни изводи за вината на подсъдимия. Защитата сочи, че неправилно СРС бил приел, че е налице продължително принудително задържане на пострадалото лице, без да става ясно на какво основава тези свои изводи. Защитникът сочи, че по делото не се съдържат доказателства, които да релевират тази обичайна заплашителна обстановка до степен, до която пострадалата А. да не може да се защитава и противопостави на подсъдимия Г., да остане да пренощува в неговата квартира. Защита сочи още, че пострадалата била получавала подаръци от подсъдимия, доброволно ги е приемала, доброволно е дошла да гостува на подсъдимия и е имала възможност по всяко време да се обади на тел. 112, ако е искала да си тръгне, но е била възпрепятствана от подсъдимия. Защитата допуска и че е възможна налична извинителна грешка по чл. 14 от страна на подсъдимия Г., ако спрямо неговите възгледи той действително е възприел, че липсва отказ от страна на пострадалата А., за да извършват полов акт. Защитата сочи също така, че подсъдимият Г. никога не е отричал за присъствието на пострадалата, както и за извършения полов акт и за всичко, което е станало на въпросната вечер. Защитата се позовава и на експертизата, която сочи за давност на деянието между 5 и 6 октомври и преглед на 7 октомври, въпреки че по повдигнатото обвинение в настоящия обвинителен акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено деяние в ранните часове на 5 октомври, т.е. на 4/5, а не на 5/6. В тази връзка, защитникът сочи, че допълнително направеният от първостепенния съд извод, че е налице реална съвкупност е неправилен. По отношение индивидуализиране на наказанията, защитникът счита, че определеното наказание е явно несправедливо, като СРС неправилно е посочил, че се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години, което не отговаря на правилната и актуална редакция на НК, както към момента на извършване на деянието 05.10.2020 г., така и към днешното съдебно заседание, която сочи, че законодателят е предвидил от 2 до 8 години Лишаване от свобода, като по този начин СРС неправилно е отмерил наказанието към средния размер. Защитата счита, че неправилно при условията на чл.23 от НК по реда на чл.25 от НК, съдът след като е определил едно най-тежко наказание, по реда на чл.24 от НК без да се обоснове, при неосъждано лице и при липса на мотиви, което налага да бъде приложен чл.24 от НК, незаконосъобразно бил увеличил наказанието от 3 години и 6 месеца с още 6 месеца. Защитата счита наказанието, определено от СРС за явно несправедливо и преди увеличаването на същото, а приложението на чл. 24 от НК от страна на първоинстанционният съд е немотивирано и незаконосъобразно. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на СРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения при сформиране на състава на съда и неговата евентуална предубеденост, алтернативно, постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове. Алтернативно се прави искане и за намаляване на наказанието на 3 години Лишаване от свобода, като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като изтърпяването на наказанието бъде отложено с определяне на максимално предвидения в закона 5 годишен изпитателен срок. ПРОКУРОРЪТ счита жалбата за неоснователна. Същият намира, че в мотивите си, СРС подробно и детайлно е изложил своите съображения по отношение на възприетата фактическа обстановка и доказателствата, които я подкрепят. Прокурорът счита, че следва да се ценят най-вече показанията на пострадалата, които в пълна степен намират потвърждение в заключенията на изготвените по делото експертизи, а също така и в заключението на назначената от настоящия съд и приета СМЕ. По отношение на показанията на свидетеля А. Ц., дадени пред СГС, прокурорът намира същите за изключително хаотични, напълно непоследователни и в противоречие с останалия доказателствен материал. Същите противоречат и на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното заседание пред СГС. Прокурорът сочи, че споделя изцяло аргументите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на присъдата, не намира за нужно да ги преповтаря, като счита, че в тях е даден отговор и на претенциите на жалбоподателя. Прокурорът намира, че на първата инстанция не са допуснати нарушения на по процесуалните правила. Счита и че наказанието е справедливо и законосъобразно, мотивирано е приложен чл.24 от НК. По изложените съображения моли да СГС да потвърди обжалваната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна. АДВ. Ч., повереник на ЧО и ГИ А. моли съдът да остави без уважение подадената жалба от защитника на подсъдимото лице. Моля да се потвърди изцяло постановената присъда в наказателната и гражданската й част, като правилна и законосъобразна. Повереникът сочи, че по време на първоинстанционното съдебно следствие по никакъв начин не са били нарушени процесуалните правила по отношение избор на съдебен състав, конституирането му, както и провеждане на разпоредително съдебно заседание, сочи, че от СРС е била дадена възможност за събиране на всякакви писмени и гласни доказателства, включително и много подробни обяснения и пледоария на защитата. Сочи, че СРС няколко пъти е насочил защитата да се спазва предмета на обвинението и да не се отклонява по отношение на процедура, свързана с обстоятелството кой въпроси следва да се диктуват в протокола, по какъв начин и по какъв начин може да се иска съответен отвод и самоотвод на член на състава на съда или на негов председател. Повереникът сочи, че с оглед установяване на обективната истина и доказване предмета на делото по въззивно съдебно следствие, настоящият съдебен състав е уважил всички искания на защитата, включително и разпит на свидетел на подсъдимия, негов близък приятел, допуснал е и допълнителна СМЕ, която да изясни някои въпроси, които не са акцентирани в първата инстанция. Повереникът сочи, че според него категорично е налице съвкупност между двете деяния и, че е налице извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК и по чл.152 от НК в реална съвкупност от страна на подсъдимото лице. В тази насока повереникът се позовава на събрани множество гласни доказателства, експертни заключения и писмени доказателства, които и СРС е анализирал в пълнота. Повереникът счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и по отношение на определеното наказание, като СРС правилно е отчел високата степен на обществената опасност на деянието, категорично установени лири и доказателства за реално съвкупност на блудствени действия и изнасилване, включително груб, фрапиращ начин по отношение на извършване, интензитет и продължителност. Самата квалификация, която е възведена в обвинителния акт, категорично е установено, че това заплашване за едно противозаконно съвкупление или извършване на блудствени действия е продължило за доста сериозен период от време. В него са използвани като мотивация на пострадалата А. нож, който подсъдимият е държал, заплахи, че ще й отреже ухото, заплахи с бухалка в ръката, че ще я разчлени, удари с шамари и може би с юмрук в лицето. По този начин на извършване на деянието, характеризирайки същото с висока степен на обществена опасност, която и самия деец е характеризирал с тези се действия към момента на деянието е мотивирало съда да приеме, че за нейното наказване следва да бъде наложено наказание около средния размер на така предвиденото в санкционната норма на двете престъпления. Именно начина на извършване на деянието, престъпната му упоритост и продължителност на склоняващите действия, насочени срещу личността на пострадалата А., е мотивирал първоинстанционният съд да увеличи съвсем правилно и обосновано по чл.24 от НК, така определеното общо наказание с 6 месеца. Повереникът счита за напълно справедлив и аргументиран уваженият граждански иск за двете деяния. В заключение повереникът сочи, че при съвкупния анализ, включително и на събраните доказателства по време на въззивно съдебно следствие, категорично е доказано, както авторство, така и субективната страна – пряк умисъл, така и другите съставомерни последици от обективна страна на престъплението. Повереникът сочи, че наказанието е определено справедливо, като СРС се е съобразил със специалната и генералната превенция на наказанието, неговия размер, включително увеличението на основание чл.24 от НК с 6 месеца и по справедливост, с оглед изключително тежките психологически последици, които и по настоящем А. преживявала, трудната й социализация и невъзможност за пострадалата да започне един нормален живот именно с оглед извършеното спрямо нея престъпно деяние. В заключение се иска СГС да потвърди в цялост първоинстанционната присъда. ПОДСЪДИМИЯТ Г. заявява, че поддържа изцяло казаното от неговия адвокат и моли да бъде оправдан и да не лежи в затвора. Сочи, че има 4 деца в Молдова на които всеки месец изпраща пари. В последната си дума ПОДСЪДИМИЯТ Г. моли да бъде оправдан. Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното: От фактическа страна: Подсъдимият И. Г. е роден на •••••••••• г. в гр. Тараклия, Република Молдова, молдовски гражданин, неосъждан, със средно образовани, строителен работник, адрес - София ж.к. ••••••••. Към 05.10.2020г. Подсъдимият И. Г. живеел в София, ул. „••••••••, заедно със своя съквартирант, свидетелят А. Ц. и работил като строителен работник. Подсъдимият И. Г. често посещавал денонощен магазин на бул. ••••••••, където работела и пострадалата А.. Същата към този момент била на 18 години и следвала в УНСС. Подсъдимият И. Г., който харесвал пострадалата, посещавал често магазина, носил й дребни подаръци и се опитвал да се сближи с нея, звънял й по телефона, но двамата така и не установили интимна връзка помежду си. На 04.10.2020г., Подсъдимият И. Г. написал съобщение до телефона на пострадалата А. и я поканил на среща, но тя отказала, тъй като била уморена и желаела да се прибере в Студентски град, където живеела, като уведомила подсъдимия за това с текстово съобщение. Малко по-късно обаче, подсъдимият И. Г. отново предложил на свидетелката да се срещнат и да поговорят, като този път пострадалата А. се съгласила да се видят пред УНСС. Подсъдимият й казал, че вече е пред нейния блок и когато А. излязла видяла, че подсъдимият И. Г. се намира в такси в което бил и св. С.У.. Подсъдимият казал на свидетелката, че организира в дома му парти и са дошли със свидетеля да я вземат с наетото такси. Тъй като вече било станало около 22.30, пострадалата се колебаела, но Подсъдимият И. Г. бил много настоятелен и след като разбрала от подсъдимия, че там ще бъде и неин познат на име Б., тя се съгласила. Когато тримата пристигнали на адреса на подсъдимия в София, ул. „••••••••, там бил само съквартирантът на подсъдимия св. А. Ц., после се появил за кратко и друг познат на подсъдимия, на той бързо си тръгнал. А. Ц. поговорил с компанията, след което отишъл в стаята си, за да спи, той като не се чувствал добре и бил настинал. Въпреки това, същият на няколко пъти излизал от стаята си и отивал до кухнята, за да пуши, където виждал подсъдимия и пострадалата, които разговаряли. Във въпросната вечер Подсъдимият и свидетелят У. консумирали алкохол, а пострадалата А. пила чай и ниско алкохолна напитка. Когато разбрала, че нейният познат Б. няма да дойде, пострадалата поискала да си тръгне, но подсъдимият й отговорил, че ще остане до сутринта. Пострадалата А. започнала да се притеснява, тъй като виждала, че подсъдимият продължава да пие алкохол, а батерията на телефона й била изтощена и отново поискала да си тръгне, но подсъдимият не й позволил. В ранните часове на 05.10.2020г. около 02 часа, когато вече били сами в кухнята, а св. Ц. бил в стаята си, подсъдимият хванал ръката на пострадалата А. и тръгнал към стаята му, а пострадалата казала, че не иска и иска да се прибира. Тогава подсъдимият се заканил, че ще стане лошо, ако тя не отиде с него в стаята му и свидетелката била принудена да го последва. Там подсъдимият започнал да пита свидетелката за сексуалните й отношения и колко мъже е имала, извадил нож някъде от стаята и го насочил към свидетелката, като й казал да не крещи. Казал й, че е разбрал, че е била с много мъже и сега ще й отреже ухото, да ляга в леглото му или ще я убие. Пострадалата отказала и тогава подсъдимият замахнал с ножа над главата й и казал, че ще я разчлени и никой няма да я намери. Пострадалата не се подчинила и не реагирала и тогава подсъдимият замахнал с ръка и ударил шамар в лицето й в областта на лявото слепоочие, а тя извикала срещу него и седнала на стол в стаята. Тогава подсъдимият взел от секцията бухалка и се заканил към пострадалата , че ще я пребие така, че да не може да ходи, после оставил бухалката и й казал да ляга в леглото и ако направи всичко така, че да му хареса, ще я пусне . Казал й, че ако не направи това, което иска от нея или ако се оплаче в полицията, ще я убие той или някой от приятелите му. Пострадалата вече не можела да се съпротивлява и легнала на леглото. Подсъдимият оставил бухалката, съблякъл свидетелката и себе си, проникнал с половия си орган във влагалището на пострадалата и продължил тези действия около 20 минути. След това подсъдимият поставил половия си член в устата на пострадалата и продължил с блудствените действия известно време. След това Подсъдимият отново проникнал с половия си орган във влагалището на пострадалата, след което отново поставил половия си член в устата на пострадалата и отново продължил с тези действия известно време, като редувал проникване във влагалището и в устата на пострадалата, като това продължило около 30 минути след което подсъдимият еякулирал в устата и върху лицето на пострадалата. След станалото, подсъдимият И. Г. излязъл да пуши, след което около 6 часа сутринта, повикал такси на пострадалата и тя си тръгнала. С оглед на преживяното, пострадалата се чувствала изключително изтощена както физически, така и психически. Същата изпитвала страх от отправената й от подсъдимия заплаха за живота й и се страхувала от него, поради което и през първите два дни не съобщила в полицията за случилото се. Когато се съвзела обаче, пострадалата А. решила, че трябва да подаде жалба срещу подсъдимия и на 07.10.2020г. дала подробни показания в полицията за станалото. По доказателствата : Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност и по отделно доказателства и доказателствени средства, а именно: Гласни : показанията на пострадалата Д. А. дадени пред СРС / стр. 127/, както и прочетените нейни показания от ДП – т. 1, стр. 81 в цялост; показанията на свидетеля С.У., показанията на свидетеля А. Ц., показанията на свидетеля Х.Ю.И., показанията на свидетеля С.Х.С., показанията на свидетелите – поемни лица Б.Х.Д. и П.М.Б., обяснения на подсъдимия И. Г., дадени както пред СРС, така и пред СГС. Съдът изключи от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите М.С.Д. и Л. А.Д., тъй като и двамата са полицейски служители и са провели беседа с подсъдимия, поради което са налице основанията за тяхното изключване - аргумент от чл. 118, ал. 2 от НПК. Писмени : Протокол за оглед на местопрестъпление, Протокол за оглед на веществени доказателства Експертизи : Заключението на СППЕ за пострадалата и за подсъдимия; Заключението на СМЕ на ВД; Заключението на СМЕ от ДП, както и заключението на СМЕ, прието от СГС, Заключението на техническата експертиза; Заключение на ДНК експертиза. Настоящият състав постави в основата на своите фактически изводи показанията на пострадалата Д. А., дадени на ДП и в производството пред първоинстанционния съд, като намира същите за ясни, точни, подробни, последователни и логични, поради което и намери основание да ги кредитира в цялост така, както е направил и СРС. От казаното от тази свидетелка се установява времето, мястото, начинът на извършване на деянието и неговият автор и това е подсъдимият И. Г.. Свидетелката подробно разказва както за отношенията си с подсъдимия, така и за причината да посети процесното жилище, поведението на подсъдимия Г. преди и след като са останали само двамата, последователните действия на подсъдимия, извършени от него, за да мотивират пострадалата да му позволи да прави секс с нея и да извърши процесните блудствени действия – заплахата с нож, с бухалка, удареният шамар и отправените заплашителни думи. Казаното от нея се подкрепя категорично и от останалия доказателствен материал по делото – Протокола за оглед на местопроизшествие при което процесуално следствено действие е намерен и ножът за който пострадалата разказва, а така също и бухалката за която тя говори, като от протокола за Оглед на веществени доказателства се установява, че ножът е бил с острие близо 11 см., а дървената бухалка с размери 61 см. Заключението на СМЕ приети от СРС, а така също и тази, приета от СГС също категорично установява уврежданията, получени от пострадалото лице, включително и в следствие на нанесения й от подсъдимия удар, изразяващи се в оток и кръвонА.дане на клепачите на лявото око, което увреждане напълно кореспондира с казаното от пострадалата и още веднъж дава основание за кредитиране на нейните показания, включително и относно това, че същата не е желаела да има сексуален контакт с подсъдимия. В допълнение на това, са и заключенията на СМЕ, приета от СГС, която сочи, че установените наранявания в областта на девствената ципа и кръвонА.дане в областта на пикочоотвода на пострадалата сочат, че същата не е била овлажнена, т.е. потвърждават казаното от нея, че половият акт е бил нежелан от нея, така както подробно разясни и вещото лице Г. в съдебното заседание пред СГС. С оглед на изложеното, настоящият състав намери, че следва да се довери изцяло на казаното от подсъдимата и установи въз основа на нейните показания основните факти, релевантни за предмета на доказване по делото – време, място, начин и авторство на деянието. Съдът анализира и показанията на свидетеля С.У., който е присъствал във въпросната вечер. Казаното от него потвърждава показанията на пострадалата А., че той и подсъдимият Г. са я взели с такси и са отишли в дома на подсъдимия, както и че когато си е тръгнал, в дома на Г. били само пострадалата, подсъдимият и св. А. Ц., който си бил легнал в своята стая. От казаното от този свидетел се установява и че пострадалата е искала да си ходи, така както заявява и самата тя, но към моментът в който този свидетел си е тръгнал, пострадалата А. все още се е намирала в апартамента. Показанията на този свидетел, съдът кредитира само в частта в която същите кореспондират с казаното от пострадалата. В останалата част същите са лишени от конкретика, а в определена част същите са производни на казаното му от самия подсъдим, който отричал да е изнасилвал пострадалата, но поради производния си характер тези показания не могат да заместят обясненията на подсъдимия и съдът не ги кредитира. Както СРС, така и този състав не кредитира показанията на този свидетел за близки и интимни отношения между пострадалата и подсъдимият преди въпросната вечер а и преди да останат на саме, тъй като такива обективно не се установяват нито от нея, нито от самия подсъдим. Съдът анализира и показанията на свидетеля А. Ц., дадени пред настоящия състав. Доколкото този свидетел не е бил очевидец на самото деяние, съдът намира, че може да се довери на казаното от него само относно тези обстоятелства, които е възприел лично. Съдът дава вяра на казаното от него, че през въпросната вечер е бил в апартамента и е видял в същото жилище, в кухнята, пострадалата А., подсъдимият И. Г. и свидетелят У., както и че по някое време в апартамента са били останали само той, А. и Г.. Същият потвърждава казаното от подсъдимия и пострадалия, че са имали полов акт, макар и самият свидетел да твърди това въз основа на чутото през стената. Доколкото обаче и подсъдимият и пострадалата не отричат за извършените сексуални действия, съдът намери, че следва да се довери на казаното от този свидетел. Съдът обаче не кредитира показанията на св. Ц. относно това, че подсъдимият и свидетелката са имали близки и интимни отношения. Самият той казва, че вижда пострадалата в жилището на подсъдимия за пръв път, а преди това твърди, че ги е виждал само в магазина, което подкрепя казаното от самата пострадала, че с подсъдимия са имали само приятелски отношения и той е идвал при нея в магазина. Съдът не кредитира и казаното от този свидетел, че когато сутринта е видял пострадалата, тя не е имала синини, доколкото това се опровергава от заключенията на медицинските експертизи. Съдът не дава вяра и на казаното от този свидетел, че не е виждал в стаята на подсъдимия нито бухалка, нито нож, доколкото и самият подсъдим сочи, че тези предмети са били държани от него на видно място. В заключение, съдът намери, че следва да даде вяра на казаното от този свидетел само относно това, че е възприел пристигането на пострадалата А., подсъдимият Г. и С.У. в апартамента, както и че ги е виждал периодично в кухнята, когато е излизал да пуши, а така също и когато е чул звуци от сексуален акт, доколкото за тези обстоятелства, казаното от него съвпада с казаното и от пострадалата и от подсъдимия. От неговите показания обаче не може да се направи извод за интимни отношения между пострадалата и подсъдимия, които да предхождат въпросната дата, както и за доброволен характер на извършения полов акт. Съдът допълнително се довери и на показанията на свидетеля Х.И. от които се установява, че подсъдимият И. Г. е харесвал пострадалата Д. А., но не се установява, същите да са имали по-близки отношения, като в тази им част неговите показания кореспондират с казаното от самата пострадала. Съдът се довери и на показанията на поемните лица от които се установява, че ПСД в които те са участвали са извършени при стриктно спазване на разпоредбите на НПК. Както и първата инстанция, настоящият състав се довери на КППЕ от които се установяват характеровите особеност и на пострадалата и на подсъдимия и доколкото експертите са отговорили на поставените въпроси в пределите на своята компетентност, то и настоящата инстанция кредитира техните заключения изцяло. Съдът се довери и на заключенията на вещите лице, изготвили СМЕ, от които се установяват телесните увреждания, получени от пострадалата в резултат на действията на подсъдимия. Заключенията подкрепят казаното от пострадалата, че е била ударена от подсъдимия, както и че половият акт е бил нежелан, доколкото за това са установени обективни телесни увреждания по тялото на пострадалата и опровергава изцяло обясненията на подсъдимия за доброволен сексуален акт между него и пострадалата. Действително, в различните медицински документи и заключения на експертите са посочени различни дати на които се е случило процесното деяние, но от всички доказателства по делото безспорно е установено, че това е станало в ранните часове на 05.10.2020г., поради което разминаването в различните експертизи, относно това обстоятелство не е от естеството да обоснове съмнение, относно датата на деянието. Същата не се отрича нито от подсъдимия, сочи се и от пострадалата и от останалите свидетели, поради което и съдът прие без всякакво съмнение, че деянието е осъществено именно на 05.10.2020г. Съдът се довери и на заключението на ДНК експертизата от която се установяват епителни клетки и от пострадалата и от подсъдимия, което подкрепя изводът, че двамата са имали сексуални отношения през въпросната вечер. Съдът анализира и обясненията на подсъдимия, дадени пред СРС и пред настоящата инстанция, като взе предвид, че същите представляват едновременно доказателствено средство и средство за защита. Съдът се довери на казаното от подсъдимия относно това, че познава пострадалата от магазина в който работи, че я харесва, че я е поканил на събиране у тях на 04.10.2020г., че я е взел с такси от блока в който живее, заедно със св. У., че след това са отишли в дома на Г., където са били той, А., У. и св. Ц., който си бил в стаята. В тази тяхна част, обясненията кореспондират с останалия доказателствен материал и съдът им се довери. Съдът кредитира и казаното от подсъдимия, че е осъществил полов акт с пострадалата, тъй като това не се отрича нито от него, нито от самата пострадала. Спорният въпрос по делото е, дали това е станало доброволно или чрез употреба на сила и заплашване, като съдът намери, че не може да се довери на казаното от този подсъдим за доброволен сексуален акт. Казаното от него се опровергава както от самата пострадала, така и от обективните находки, констатирани при медицинския преглед на пострадалата, отразени в изготвените заключения на Съдебно медицинските експертизи от които се установява, че пострадалата е била действително ударена от подсъдимия, а така също и че поради намерените следи може да се направи извод, че половият акт е бил нежелан от нея. Намерените при огледа на местопроизшествието вещи – бухалка и нож още веднъж дават основание съдът да се довери на пострадалата, а не на казаното от подсъдимия. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по съществото си кореспондира изцяло с установената от първата инстанция, тъй като събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства не водят до промяна на крайния извод на СРС за виновността на подсъдимия Г. по всички повдигнати му обвинения. Главният източник на обвинителни доказателства – показанията на пострадалата А. и останалите свидетели са били подложени на подробен и задълбочен анализ от районния съд, както по отделно, така и съпоставени помежду си и с останалия доказателствен материал и с обясненията на подсъдимия. Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, обстоятелствата от значение за установяване на субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е реализирано същото. Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал. От правна страна : При така приетата фактическа обстановка правилно СРС е приел, че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията в които е обвинен : Правилно СРС е приел че с действията си, подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК. От обективна страна по делото безспорно е установено, че подсъдимият И. Г. на 05.10.2020 г. в гр. София, ул. „••••••••, се съвкупил с Д. А. - проникнал с половия си член във влагалището на свидетелката, като я принудил към това със сила и заплашване - държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето. Престъплението по чл. 152, ал.1, т. 2 от НК е двуактно престъпление. Изпълнителното му деяния включва два отделни, функционални обвързвани акта, първият от които е улесняващ и представлява упражняване на физическа или психическа принуда, като тази принуда се осъществява посредством сила или заплаха и е насочена към сломяване на съпротивата на пострадалата, с цел осъществяване на съвкупление с нея - полов акт, при който пенисът на извършителя прониква във влагалището на пострадалата. В конкретния случай Принудата е осъществена, както чрез употреба на сила така и чрез заплаха – държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето, като по този начин съпротивата на пострадалата е била сломена и подсъдимият Г. се е съвкупил с пострадалата Д. А.. От субективна страна подсъдимият Г. е действал при форма на вина пряк умисъл - той е осъзнавал, че пострадалата А. не е съгласна да се съвкупи с него, осъзнавал е че чрез употребената от него сила и заплахи ще преодолее съпротивата на пострадалата и ще осъществи полово съвкупление с нея, като е предвиждал и целял противоправните последици. С оглед на изложеното правилно СРС е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и му е наложил съответното наказание. Правилно СРС е приел, че с действията си подсъдимият Г. е осъществил и съставът на престъплението по чл.150 ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна по делото безспорно е установено, че именно подсъдимият И. Г. е лицето, което на 05.10.2020 г. в гр. София, ул. „••••••••, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Д. А. ЕГН •••••••••• - поставил половия си член в устата й и еякулирал в устата и върху лицето й, като я принудил към това със сила и заплашване - държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето. Изпълнителното деяние отново се изразява в действие и то такива, които са целели да възбудят и удовлетворят полово желание. За разлика от първото деяние, тук тези действия не са включвали съвкупление. Извършеното от подсъдимия е било без съгласието на пострадалата, като отново същият е използвал и сила и заплашване, за да сломи съпротивата й - държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето. От субективна страна подсъдимият Г. е действал при форма на вина пряк умисъл - той е осъзнавал, че пострадалата А. не е съгласна с извършваните от него действия, както и че същите са от естеството да възбудят и удовлетворят полово желание, като е осъзнавал, че чрез употребената от него сила и заплахи ще преодолее съпротивата на пострадалата и ще осъществи блудствените действия с нея, като е предвиждал и целял противоправните последици. С оглед на изложеното правилно СРС е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и му е наложил съответното наказание. Съдът намира, че тук е моментът да отговори на възраженията на защитата, за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на СРС. Основното оплакване на защитата е свързано с формирането на състава и поконкретно с обстоятелството, че съдебният заседател по делото не е разполагал с достатъчно време, за да се запознае с делото, което е дало основание на защитника да поиска отвод на този съдебен заседател, искане, което е оставено без уважение от страна на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че настоящият състав не установява нарушения във връзка с избора на съдебен заседател по делото, доколкото и двамата съдебни заседатели са определени на случаен принцип. Не се установяват и нарушения, във връзка с изпълнение на функцията на съдебните заседатели. Следва да се посочи, че участието на съдебни заседатели в Наказателния процес е предвидено като израз на суверенитета на Народа да участва в упражняването на дейността по правораздаване. Това участие на представители на обществото в състава на съда гарантира поширока колегиалност, както и неговата независимост. Действително, право на съдебният заседател е да са запознае с делото предварително, но следва да се отбележи, че съдебната фаза е основната фаза по събиране и проверка на доказателствата, поради което и съдебният заседател участва в тази дейност лично и непосредствено, наравно със съдията и има равен глас със съдията при постановяване на крайния съдебен акт. По настоящото дело няма спор, че съдебните заседатели са присъствали във всяко едно от съдебните заседания, възприели са лично и непосредствено разпита на свидетелите, изслушване на експертите и обясненията на обвиняемия, след което, заедно със съдията, при проведено тайно съвещание са постановили и крайния съдебен акт. Ето защо и настоящият състав намира за неоснователни възраженията на защитата за наличие на незаконен състав при разглеждане на делото пред СРС. Не са били налице и основанията на чл. 29 от НПК за отвод на съдебния заседател, както правилно е преценил СРС. По делото не се установя нито едно от посочените в този текст основания за отвод, нито е установена друга причина за предубеденост на съдебния заседател, което да даде основание за неговото отвеждане от делото. Другото възражение за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения е свързано с твърдяно от защитника ограничаване на защитната му пледоария от страна на СРС. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма данни за такова ограничаване, не е поискана и поправка на протокола от страна на защитника, а така също следва да се посочи, че въззивният състав, който разглежда делото, на практика се явява „втора първа инстанция“, доколкото е съд и по фактите и по правото. Именно пред настоящия състав защитникът и подсъдимият могат да изложат всички свои съображения по съществото на делото и да вземат отношение както по събраните в хода на съдебното следствие доказателства, така също и по наличието на обективните и субективните признаци на всяко едно от изпълнителните деяния. Доколкото пред въззивния съд и защитникът и подсъдимият упражниха в пълнота своите права, настоящият състав не намира, че правото на защита е било нарушено. Що се отнА. до другите възражения на защитника, свързани със събирането и оценката на доказателства, то настоящият състав изложи подробни съображения в мотивите към настоящото решение, касаещи фактическите и правни положения, възприети както от СРС, така и от СГС, поради което и не намира за нужно да ги преповтаря. По вида и размера на наказанието : Настоящият състав извърши самостоятелна проверка на присъдата в частта за наказанието, като намери основание за изменение на същата в тази й част. Основателни са възраженията на защитника, че СРС е посочил, че за предвидените престъпления, законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 2 до 10 години, докато в действителност, съставът на престъплението и по чл. 150, ал. 1 от НК и на чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК сочи от 2 до 8 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Настоящият състав намери, че наказанието и по двата текста следва да бъде определено към минимума, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Основания за това СГС намира от една страна в множеството смекчаващи вината обстоятелства : чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, доброто му процесуално поведение, липсата на каквито и да е данни за други противообществени прояви или криминални регистрации, както и изминалия значителен период от време от извършване на деянието – повече от 5 години. За разлика от първия съд, настоящият състав не установи отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото всеки един елемент от извършеното деяние е отчетено при правната му квалификация, съответно, същият следва да понесе предвидената Наказателния кодекс отговорност. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наказанието, определено на подсъдимия за извършените от него престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК и на чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК следва да бъде определено на по ДВЕ ГОДИНИ за всяко едно от извършените от него престъпления, като на основание чл. 23 от НК, бъде определено едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Настоящият състав, за разлика от СРС не намира основание за приложението на чл. 24 от НК и за увеличаване на така определеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ, доколкото подсъдимият е с чисто съдебно минали, трудово ангажиран, без други противообществени прояви, поради което и така определеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е от естеството да постигне целите на индивидуалната превенция. В същото време, настоящият състав намери, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 66 от НК, макар и определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да е под 3 години. Съгласно посочената разпоредба, ако наложеното наказание е до 3 години и ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер то изпълнението на това наказание може да бъде отложено за определен от съда изпитателен срок, ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Според настоящият състав, с оглед тежестта на престъпленията по чл. 150, ал. 1 от НК, и това по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, които представляват грубо посегателство срещу половата неприкосновеност на пострадалата А., 18 годишна към момента на деянието, както и поради обстоятелството, че тези престъпления могат да имат изключително негативно въздействие върху живота и психичното здраве на пострадалата, от една страна, а от друга, с оглед конкретните обстоятелства по извършване на деянието, водят този състав до извода, че за поправянето на осъдения е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Само по този начин същият ще има възможност да се превъзпита и поправи по начин, който да гарантира, че ще спазва законите на Република България и ще зачита половата неприкосновеност на лицата. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на определеното наказание. На основание чл. 59 от НК от срока на така определеното наказание правилно СРС е приел да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело. По гражданския иск: Правилно СРС е приел, че са налице основанията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия - установяването на противоправно и виновно извършено деяние, настъпването на вреда в резултат на извършването на деянието и наличието на пряка причинно - следствена връзка между деянието и причинената вреда, поради което и правилно е уважил предявените граждански искове за обезщетение на претърпените в резултат на всяко едно от престъпните деяния неимуществени вреди. Настоящият състав намери, че правилно СРС е приложил законът, като е определил едно справедливо обезщетение за всяко едно от деянията, съобразно установените по делото обстоятелства, поради което и не намери основание за изменение на присъдата в тази й част. По разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 189 ал.3 от НПК правилно СРС е осъдил подсъдимият да заплати в полза на държавата разноските по делото в размер на 1200 лв. - държавна такса върху уважените граждански искове и държавна такса от 5 лв. при издаване на изпълнителен лист. Следва да се отбележи, че с Допълнително Определение от 13.08.2024г. постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с което СРС е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и бюджета на Съдебната власт, по сметка на СРС, сумата от 3785,90 лв., представляваща разноски за вещи лица в производството пред първата инстанция. Това определение съдът също намира за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Така мотивиран Софийският градски съд