Решение № 491 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1504/2025 г.

Предявен е при условията на пасивно субективно съединение положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ от Б. И. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Хасково, ул.••••••••••••••• срещу В. К. Д. – М., ЕГН •••••••••• и Е. Г. М., ЕГН ••••••••••, двете с адрес: гр.Нови Искър, общ.Столична, обл.София, ул.•••••••••••••••, със съдебен адрес: гр.Хасково, бул.••••••••••, адв. А.Т- К. от АК – Хасково.

В срока за отговор на първоначалната исковата молба, по реда на чл.211, ал.1 ГПК е предявен насрещен иск от В. К. Д. – М., и Е. Г. М. срещу Б. И. Б., с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Ищецът по първоначалните искове твърди, че е собственик по наследство от баща си И.Б.Д, починал на 14.04.2016 г., притежаващ нот.акт № 71/20.12.1957 г. издаден му от ХНС, за покупка от Н.И.Б на нива от 2-два декара в местността "Бузлука", която е част от нива от 10 дка в м."Бузлука", придобита от продавача Найдю Боев чрез замяна на негова нива от 10 дка в местността „Кър-Карач" с нивата от 10 дка в местността „Бузлука". Поземленият имот бил с идентификатор •••••••••• по КК и КР на гр.

Хасково, ж.р."Изгрев", с площ от 2113 кв.м., при граници: ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване. Поддържа се в исковата молба, че от придобиването на имота през 1957 г. бащата на ищеца И.Б.Д, а след смъртта му и ищеца като негов наследник го владеели явно, безспорно и като свой.

С получена от ищеца Заповед № 491/25.03.2021 г.на Кмета на община Хасково, било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.П.Я и З.М.Я върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор ••••••••••, ж.р."Изгрев", землище на гр.Хасково, с площ 2113 кв.м., при граници: ПИ ••••••••••, ПИ ••••••••••, ПИ •••••••••• и ПИ ••••••••••. Ищецът Б. И. Б. обжалвал визираната заповед с твърдение, че тя не е произвела търсения юридически ефект, тъй като била постановена при пълна липса на предвидените законови предпоставки, което се отразило непоправимо на нейното съдържание относно процесния имот и я правело нетърпима от гледна точка на правовия ред и противоречаща на целта на закона, регламентирана в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ответницата В. К. Д. и наследник на Г.П.Я и З.М.Я, участвала в образуваното адм.д. № 845/2021 г. по описа на ХРС и оспорила жалбата с твърдение, че заповедта на Кмета е правилна и законосъобразна.

По подадена от ищеца жалба срещу заповедта на Областния управител на област Хасково под № ДС-28-1/11.06.2019 г., било образувано гр.д. № 2526/2021 г. по описа на ХРС, чието решение за отхвърляне на жалбата е било предмет на разглеждане от АС - Хасково по к.адм.д. № 262/2023 г. АС - Хасково отменил решението и върнал делото за ново разглеждане с указания за категорично изясняване налице ли е идентичност между възстановения със заповедта на Кмета недвижим имот и процесния. С решение по гр.д.№ 1322/2023 г. ХРС обявил за нищожна Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, което решение било предмет на касационна жалба и с решението си по к.адм.д.№ 551/2024 г. АС - Хасково отменил визираното решение № 238/21.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 1322/2023 г.на ХРС и отхвърлил жалбата на ищеца, като е приел, че „между наследниците на Я. и Б. Б. е налице спор за материална собственост върху имот 158, която следва да се реши в исково производство".

Изложено е по-нататък в исковата молба, че с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. издадено от ПК Хасково, е признато право на собственост на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 15.400 дка, находяща се в терен по §4 в местността „Помак чешме". Изрично в решението било посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влязлия в сила ПНИ по чл. 28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

По визираното гр.д. № 1322/2023 г.на ХРС било установено, че жилищен район „Изгрев", в който се намира процесния имот, е територия, в която има имоти, собствеността върху която се възстановява по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази територия обаче съдържала както предоставени за ползване имоти по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и МС, упоменати в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но така също и на имоти, върху които собствеността не е отнемана, на заменени от ТПК Комисии имоти на не членове на ТКЗС, на имоти придобити по давност.

За м."Изгрев" е бил изготвен план през 1988 г., одобрен със Заповед № 969/1988 г.,в който обаче не са били отразени границите на предоставените за ползване имоти в съответствие на чл. 28, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не са били обявени на заинтересованите лица корекции вследствие на последващо анкетиране границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС. Освен това, както към момента на обявяване на ПНИ за м."Изгрев", така и към настоящия момент в община Хасково липсвал оригиналът на този план. Процесният имот обаче никога не е бил предоставен за ползване по силата на актовете на Президиума на НС, на ДС и на МС, т.е. визираните в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ органи. Изводът от казаното бил, че с ПНИ за м."Изгрев" са отредени и имоти за настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост върху имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е.тези, които никога не са загубвали своята собственост.

Ищецът Б. Б. се легитимирал на самостоятелно основание като

собственик на процесния имот, придобит по наследство. Видно било от н.а. № 71/20.12.1957 г.издаден от ХНС е, че неговия наследодател И.Б.Д е придобил чрез покупко-продажба от Н.И.Б собствеността върху нива от 2 дка в местността „Бузлука", Хасковско землище, която била част от нива от 10 дка в същата местност -„Бузлука", която продавачът Боев придобил чрез замяна с негова нива от 10 дка в местността "Кър-Карач" /Протокол № 25 от 13.11.1957 г. на ТПК Комисия/. Това изключвало възможността получената по замяна нива в м."Бузлука" да е била предоставяна за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно да е била придобита по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На наследодателите на ответниците Г. и З. Я. с решението № 36- 51/01.04.1998 г. на ПК Хасково било признато право на възстановяване в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот, находящ се в местността "Помак чешме", местност, съвсем различна от тази в която се намира процесния имот-м."Бузлука", което налагало категоричния извод, че липсва идентичност между процесния имот, собственост на ищеца, който се намира в м."Бузлука" и имота на ответниците с признато право на възстановяване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в м."Помак чешме". До този извод се стигало и въз основа на представеното пред ПК Хасково Заявление от 10.09.1991 г. от наследниците на Г. и З. Я. за възстановяване собствеността на земеделски земи в гр. Хасково, в което били посочени местн. „Помак чешме"/ т.1/, за която е представен н.а. № 175 от 1942 г. и м. „Бузлука" /т.5/ като две отделни и съвсем различни местности. Това още веднъж потвърждавало, че липсва идентичност между процесния имот и този на ответниците с признато на техните наследодатели право на възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Двата имота били с различно местонахождение и площ и били признати за възстановяване с различни решения на ПК Хасково. Изложеното налагало извода, че собствеността върху процесния имот ПИ № •••••••••• никога не е била загубвана, защото той не е бил внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобит по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и ищецът се легитимирал като негов собственик на самостоятелно основание въз основа на надлежен титул за собственост.

От изложеното следвало да се направят следните правни изводи:

1.Ищецът бил собственик на основание правна сделка - Нотариален акт № •••••••••• г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключена между неговия баща и наследодател И.Б.Д и Н.И.Б, който не бил оспорен по съдебен ред и не е бил отменен на законно основание.

2. Независимо от извършената сделка, в полза на наследодателя И.Б.Д и на неговия наследник и ищец по делото, изтекла предвидената в закона придобивна давност, която ги направила собственици и на оригинерно основание. Те били добросъвестни владелци на имота по смисъла на чл. 70, вр. с чл.68 ал.1 ЗС. Те са владяли имота на правно основание, годно да ги направи собственици, считано от датата на съставяне на нот. акт за покупко-продажба - 23.12.1957 г., т.е.повече от пет години. Владението им е било непрекъснато и необезпокоявано. С оглед изложеното, в тяхна полза бил осъществен фактическия състав на чл. 79 ал.2, вр. ал.1 ЗС.

Изложеното по-горе налагал извод за наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на иска като съдът признае по отношение на ответниците, че той е собственик на процесния имот.

По тези съображения, в т.ч. и с оглед допълнителна молба с вх. рег. № 10723/12.06.2025 г. се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на описания по-горе недвижим имот.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран общ отговор на първоначалната искова молба от ответниците чрез надлежно упълномощен процесуален представител, като предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Поддържа се в отговора, че ответниците по първоначалния иска В. М. и Е. М. притежават право на собственост по реституция и наследство върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •••••••••• по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев" с площ от 2113 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 395, при съседи: № ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••.

Правото на собственост на ответниците произтичало от следното:

Съгласно Нотариаленъ актъ за собственостъ на недвижимъ имотъ купенъ на публична проданъ от 05.06.1942 г., •••••••••• г. на нотариусъ при Хасковския Областен съд (Нот.акт •••••••••• г.) - Г.П.Я е закупил на публична продан, проведена на 29.04.1942 г. недвижим имот, представляващ Нива от 15,4 дка в м. „Помак чешме", Хасковско землище, при граници: В.Д, дере и К.Р, принадлежаща на П.П.П.

С Присъда от 14.02.1947 г. Хасковския областен съд признава, че Г.П.Я е увеличил имотното си състояние за времето от 01.01.1935 г. до 12.09.1946 г., поради което на основание чл. 1, 2 и 4, ал. 1 от ЗКИ е конфискувано имуществото му, включващо 18 недвижими имота, машини, облигации, дялове и вземания, сред които под т.1 от присъдата - Нива от 15,4 дка, находяща се в землището на гр. Хасково, в м. „Помак чешме", при граници: В.Д, дере и К.Р, описан в Нотариален акт •••••••••• г.

Въз основа на подадено Заявление с вх. № 50147/1991 г. до ПК-Хасково за възстановяване собствеността върху земеделски земи е било постановено Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК -Хасково, с което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот - Нива от 15,4 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, в местността Помак чешме, без описани граници и съседи, описан с пореден № 1 от заявлението и установен с Нотариален акт 175. В решението на ПК-Хасково било посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

Със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково (обнародвана в ДВ бр.51/28.06.2019 г.), на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, е бил одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Изгрев", землище гр. Хасково.

Така одобреният ПНИ засягал процесния имот с идентификатор № •••••••••• по КК на гр. Хасково и със същия идентификатор като новообразуван имот по ПНИ на ж.р. „Изгрев", гр. Хасково. В регистъра към ПНИ, в графа „ Име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план - ПП" са били записани дублиращи права на собственост, като освен Г. и З. Я. е било вписано и следното лице: И.Б.Д, чийто правоприемник ищецът твърдял, че е по силата на наследствено правоприемство.

Въз основа на този ПНИ, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр с § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е била издадена и Заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я. върху новообразуван имот в строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на ОС-Хасково) с идентификатор № ••••••••••, ж.р. „Изгрев", землище гр. Хасково, с площ от 2113 кв.м., при граници и съседи: № ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••.

Съгласно приложените 2 бр. удостоверения за наследници на Г. Я. и на З. Я., към момента текни правоприемници по силата на наследственото правоприемство били ищците В. М. и Е. М., при равни наследствени квоти, а именно по ½ част.

По жалба на ищеца срещу горецитираната заповед на областния управител за одобряване на ПНИ в частта касателно процесния имот е било образувано ГД 2526/2021 г. по описа на РС-Хасково. Жалбата на ищеца е била отхвърлена с влязло в сила на 11.10.2024 г. съдебно решение. По жалба отново на ищеца срещу издадената по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ заповед на кмета е било образувано ГД № 845/2021 г. по описа на РС-Хасково. Жалбата на ищеца е била отхвърлена с влязло в сила на 03.06.2025 г. съдебно решение, от която дата се считала за влязла в сила и обжалваната Заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково.

Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че същият е станал собственик на процесния имот въз основа на наследство и прехвърлителна сделка в полза на наследодателя му И.Б.Д, вкл. че ищецът е придобил имотът въз основа на давностно владение от 1957 г., упражнявано от баща му, а след смъртта му и от самия ищец. Оспорва се твърдението, че ищецът и неговият наследодател са добросъвестни владелци на имота.

По този въпрос се сочи в отговора, че придобивна давност върху земеделски земи, за които е инициирана реституционна процедура, започва да тече от момента на възстановяване на правото на собственост - в случая с влизането в сила на 03.06.2025 г. на Заповедта № 491/25.03.2021 г., издадена от Кмета на Община Хасково. Това било така, т.к. принцип на правото е, че давност не тече срещу този, който не може да защити правото си. Към момента не била изтекла претендираната от ищеца придобивна давност. Ищецът оспорил както Заповед № ДС – 28 -1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, така и Заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, въз основа на които процесният имот с идентификатор № •••••••••• по КК на гр. Хасково е възстановен в полза на ответниците, в качеството им на наследници на Г. и З. Я.. И двете образувани съдебни производства (ГД 2526/2021 г. и ГД № 845/2021 г., и двете по описа на ХРС) приключили с влезли в сила съдебни актове, с които жалбите на ищеца са отхвърлени като неоснователни.

Предвид горното, доколкото ищецът е участвал в административното производство, като е оспорил заповедите, от които ответниците черпят своите права, то било недопустимо отново да се осъществява косвен съдебен контрол спрямо тези административни актове.

На следващо място, съгласно ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, което намирало приложение и в настоящия случай, ищецът не заявявал самостоятелни права върху процесния имот към момента на обобществяването и предвид съдебната практика не следвало да се проверява дали праводателят на ответниците е притежавал процесния имот към момента на обобществяването. Независимо от горното ответниците заявяват, че правилно и при наличие на всички законови предпоставки имотът е бил възстановен в полза на наследниците на Г. и З. Я., вкл. че възстановеният им имот е идентичен с процесния имот с идентификатор № •••••••••• по КК на гр. Хасково. Това се установило от назначената СТЕ по ГД 1322/2023 г. по описа на РС-Хасково (образувано след отмяна от Адм. съд - Хасково на решението по ГД 2526/2021 г. на ХРС и връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане), съгласно която ПИ •••••••••• бил част от нива от 15,4 дка в м. „Помак чешме“, възстановена на наследниците на Г. и З. Я., както и че м. „Изгрев" е била окрупнена и към момента включва много местности, като не може да се каже къде точно е била Бузлик дере или Бузлука, но и двете местности, както и м. „Помак чешме" се намират в местност „Изгрев". Ноторно известно било освен това, че наименованията на местностите в различни исторически периоди са се променяли, както и че по едно и също време в различни документи едни и същи местности са се описвани с различни наименования. В случая наименованията на местностите били без значение, т.к. въз основа на одобрения кадастрален план със Заповед № 853/1957 г. и на база съседите, описани в стари документи за собственост можело с категоричност да се установи, че процесният имот •••••••••• е част от нивата от 15,4 дка в м. „Помак чешме", която е била собственост на Г. и З. Я..

Оспорват се изцяло като неоснователни и недоказани твърденията, изложени от ищеца в исковата молба, че заповедта на кмета е издадена при пълна липса на предвидените в закона предпоставки, че възстановеният имот не е идентичен с процесния, както и всички останали твърдения за пороци на обжалваните от ищеца административни актове, потвърдени с влезли в сила съдебни решения.

По така изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което предявеният първоначален иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответниците по първоначално предявения иск, с който въз основа на посочените по-горе обстоятелства и съображения предявяват ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който искат да бъде прието за установено по отношение на ответника по този иск, че ищците по насрещния иск са съсобственици на ПИ с идентификатор № •••••••••• по КККР на гр.Хасково, респ. да бъде осъден да им предаде владението върху имота.

Изложени са в насрещната искова молба следните допълнителни съображения:

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършвало чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване. Съгласно §4б и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - Когато имотът на бивш собственик попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, за индивидуализация на възстановените имоти се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява със заповед на областния управител. Границите на териториите, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се отразява на картна основа по чл.18, ал. 4 (предишна ал. 3- ред. 1995 г.) от ППЗСПЗЗ, която впоследствие служи за изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройвали териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на пар. 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. В ПНИ се нанасяли имотите на три категории лица: 1./ ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало

/преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2./ бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост /независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3./ настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните - пред настоящите собственици. Планът на новообразуваните имоти се изработвал в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Въз основа на влезлия в сила ПНИ и на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава заповед от кмета на общината, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти. При наличие на спор за материално право на собственост между възстановените собственици и други лица, претендиращи права на собственост, изключващи правата на лицата, на които е възстановено правото на собственост, то спорът подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ -§ 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.

Ответникът по насрещния иск претендирал права на собственост върху процесния имот, несъвместими с правата на ищците по този иск. Към момента имотът се намирал във владение на Б. Б., което било лишено от основание предвид възстановените права на собственост в полза на ищците върху процесния имот, преди това отнет от наследодателите им. От друга страна Б. Б. не бил ползвател, трансформирал правото си на ползване по смисъла на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито пък претендирал самостоятелни права върху процесния имот към момента на одържавяването му. Същият не можел да се позове и на придобивна давност по отношение на процесния имот, т.к. такава не течала до приключване на реституционното производство. Съгласно разпоредбата на чл.92 от Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Предвид горното, правото на собственост върху изградените в имота подобрения и постройки по силата на приращението също принадлежали на ищците по насрещния иск. Налице била колизия на права между ищците и ответника по насрещния иск, поради което за ищците по насрещния иск бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за разрешаване на материалноправния спор за собственост по гражданскоправен ред, както и за предаване владението върху имота, вкл. и за прекъсване на придобивната давност, започнала да тече в полза на ответника Б., считано от 03.06.2025 г. - датата на влизане в сила на Заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково. Правата на ответника Б. Б. били непротивопоставими на тези на ищците по насрещния иск, в качеството им на възстановени собственици.

По изложените и в насрещната искова молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците по насрещния иск, по силата на реституция и наследство са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •••••••••• по КККР на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев" с площ от 2113 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 395, при съседи: № ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••, ••••••••••, ведно с всички подобрения, приращения и постройки в имота, както и да бъде осъден ответникът по насрещния иск да предаде на ищците владението върху имотите.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника по този иск чрез надлежно упълномощен процесуален представител, като насрещният иск се оспорва като неоснователен.

Не се споделя становището на ищците по насрещния иск, че с оглед влязлата в сила Заповед на Кмета на Община Хасково № 491/25.03.2021 г., в настоящото производство съдът не е овластен да се произнася инцидентно по валидността на административния акт /визираната заповед/, тъй като този въпрос е бил решен с влязлото в сила решение по адм.д. № 845/2021 г. по описа на РС - Хасково. Наведеното съображение било неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 17, ал.2, изр.1 ГПК - гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол върху валидността на административните актове. Визираната заповед не била прогласена за нищожна по адм.д. № 845/2021 г. по описа на РС - Хасково, което давало право на гражданския съд инцидентно да стори това. /Определение № 592 от 12.10.2009 г. по ч.т.д.№ 531/2009 г. на II т.о. на ВКС/. Категорично наложената практика от ВКС с оглед разпоредбата на чл. 17, ал.1, изр.1 ГПК била, че съдът който разглежда гражданскоправен спор взема становище по всички въпроси от значение за делото, освен по въпроса има ли извършено престъпление.

Представените и приети като доказателства по адм.д. № 845/2021 г. на РС - Хасково документи налагали категоричния извод, че процесният имот: 1. Не е предоставян за ползване по реда на § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и не би следвало да е част от Плана на новообразуваните имоти за ж.р."Изгрев", землище на гр. Хасково; 2. Не са спазени Заповед № РД-46-4949/22.08.2003 г. на МЗР и Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ - процесният имот нямал ползвател и за него не е била издавана заповед по § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ; 3. Включването му в ПНИ и възстановяването му на наследниците на Г. и З. Я. на осн. §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ представлява нарушение на законовите изисквания и прави заповедта на Кмета на община Хасково, издадена при пълна липса на законовите предпоставки, визирани в чл. 10 от ЗСПЗЗ; 4. Липсва идентичност между процесния имот и възстановената с решението по чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ нива от 15.4 дка в местн."Помак чешме" за която е представен нот.акт № 175/1942 г.

В този смисъл предявеният насрещен иск бил допустим, но категорично неоснователен, поради което следвало да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт •••••••••• от 23.12.1957 г. Н.И.Б продава на И.Б.Д нива от 2 дка, находяща се в местността „Бузлука“, Хасковско землище, при съседи: дере, наследници на П.П А.М, И.Н, С.П, представляваща част от цялата нива от 10дка, при съседи: дере, Г.В и И.П, за сумата 900 лв., заплатена изцяло от купувача на продавача.

С протокол № 25/13.11.1957 г. на ТПС комисия е взето решение, че Н.И.Б отстъпва нива от 10 дка, 2-ра категория, на стойност 2000 лв., в местността „Кър-карач“, а получава нива от 10 дка, 2-ра категория, на стойност 2000 лв., в местността „Бузлука“, при граници: Г.В и И.П.П. В протокола е отразено, че се разглежда подаденото заявление от Н.И.Б, на който през 1950 г. е включена нива от 10 дка, срещу която му е посочена друга нива в местността „Бузлука“, която обработва от същата година, но от извършената проверка се установява, че неговата замяна не е протоколирана от ТПС комисия.

На 22.11.1957 г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот, по силата на който въз основа на протоколно решение № 25/13.11.1957 г. на ТПС комисия – Хасково и съгласно Министерско постановление от 26.08.1954 г. за земеустрояването на ТКЗС, ДЗС и други стопанства, Н.И.Б е признат за собственик по замяна върху нива от 10 дка в местността „Бузлука“, Хасковско землище, при съседи: дере, Г.В и И.П, оценена на сума 2000 лв.

В кориците на гр.д. № 1322 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, приложено в цялост към настоящото производство се съдържат и нотариални актове ••••••••••, всички от 23.12.1957 г., според които Н.И.Б е продал на още няколко лица части от описаната в Нотариален акт № 17/22.11.1957 г. нива общо от 10 дка.

Липсва спор по делото, а и видно от Удостоверение за наследници, изх. № 161/17.03.2021 г., издадено от Община Хасково е, че И.Б.Д е починал на 14.04.2016 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон Б. И. Б. – ищец по първоначалния иск.

От представените от страните удостоверения за наследници на Г.П.Я, З.М.Я и Г.Й.М се установява, че първият от тях е починал на 16.02.1959 г., а съпругата му З.М.Я е починала на 05.01.1981 г. Двамата, като свои наследници са оставили двете ответници по първоначално предявения иск - В. К. Д. и Е. Г. М.. В. К. Д. е съпруга на Г.Й.М, починал на 28.05.2021 г., който е внук на общите наследодатели Г. и З. Я.. Е. Г. М. е съответно дъщеря на Г.Й.М, като двете с нейната майка съставляват пълния кръг от наследници на наследодателя си, починал на 28.05.2021 г.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, купен на публична продан № •••••••••• от 05.06.1942 г., Г.П.Я е закупил нива от 15.4 дка, находяща се в м.“Помак чешме“, Хасковско землище, за сумата от 102 100 лв.

С присъда, постановена на 14.02.1947 г. по наказателно конфискационно дело № 1043/1946 г. по описа на Хасковски областен съд, се признава, че Г.П.Я е увеличил имотното си състояние за времето от 01.01.1935 г. до 12.09.1946 г. със сумата 4 092 000 лв., поради което на основание чл.1, 2 и 4, ал.1 от ЗКИ се конфискуват изброените в 26 пункта негови имущества, като в т.1 е описана нива от 15.4 дка, находяща се в землището на гр.Хасково, в местността „Помак чешме“, при граници: В.Д, дере и К.Р, описана в нотариален акт •••••••••• г.

С решение, представено по делото като дубликат № 36-51 от 01.04.1998 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Г. З. Я., на Поземлена комисия – Хасково /ОСЗГ – Хасково/ по Заявление вх.№ 50147 от 11.09.1991 г. от Е. Г. З., се признава и се възстановява правото на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 15.400 дка, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Помак Чешме, заявена с пореден №1 от заявлението и установена с нотариален акт № 175. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.

Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и всички документи, съдържащи се в преписката по заявление № 50147/11.09.1991 г. на наследниците на Г. и З. Я. на ПК – Хасково, в т.ч. и освен горепосочените, също така и заявление с вх.№ 176 от 11.09.1991 г. от Е. Г. З., Нотариален акт за покупко-продажба •••••••••• от 1942 г.; Нотариален акт за покупко-продажба ••••••••••••••• от 1942 г.; Нотариален акт за покупко-продажба ••••••••••••••• от 1942 г.; Договор за продажба на недвижим имот от 21.10.1942 г.

От страна на Областна администрация – Хасково е изпратена и пълната преписка по издаване на Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.

Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В ДВ, бр.28 от 05.04.2019 г. е обнародвано и съобщението на Община Хасково, на основание чл.28б ал.4 ПЗРЗСПЗЗ, на заинтересованите лица, че е изработен ПНИ на земи по § 4 и следв. ПЗРЗСПЗЗ, бивши местности „Орфей“ (сега ж.р.Орфей), Изгрев (сега част от ж.р. Изгрев), Куба 1 (сега част от ж.р. Куба) и местност Халилово – юг. След изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г.

Относно реда за разгласяване на оспорения административен акт са приложени и Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация и от Община Хасково; Разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената Заповед ДС-28-1/11.06.2019 г.; Извадка от ДВ бр. 51/28.06.2019 г. , в който е публикувана Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г.; Констативен протокол от 02.07.2019 г. за поставяне на обявление на таблото на община Хасково за издадената Заповед ДС-28- 1/11.06.2019 г.

Приложени са и Протокол № 1 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти; Протокол № 2 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково; Протокол № 3 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14- 9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби. Представени са и Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.

В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният новообразуван имот № •••••••••• с площ от 2113 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 395 по КП, одобрен със заповед № 969/88 г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – И.Б.Д, Г. и З. Я., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА 71/57 г., без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50147; име на стария собственик – Г. и З. Я.; Решение на ПК – 36- 51/01.04.1998 г.

Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новобразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково, община Хасково, ведно с обяснителна записка към ПНИ; График на анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с извадка от протокол от проведена анкета, касаещ и процесния имот (л.198, л.260), според която анкетирането е извършено от Е. Г. З., която е посочила, че нива от 15.400 дка в местност „Помак чешме“ включва имоти с номера 393, 394, 395, 396, 397, 398, 399 и 400 в местност „Изгрев“, за което се е подписала. Представени са и Списък на ползвателите, платили суми по банкова сметка за чужди средства към община Хасково по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж.р. „Изгрев“ гр.Хасково и справка по чл.18ж ал.1, съдържаща информация за признати и непризнати имоти, попадащи в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Представено е и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.

От страна на Община Хасково са представени в заверен препис и материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на Заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково .

С посочената заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р.“Изгрев“, Хасковско землище, одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл.11 ЗСПЗЗ и скица № 4306/10.03.2021 г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г.П.Я и З.М.Я върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет - Хасково с идентификатор ••••••••••, ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, с площ 2113 кв.м., при граници и съседи: ••••••••••, жил. територия; 77195.730.185 улица; •••••••••• жил. територия; 77195.730.154, жил. територия; ограничения на собствеността - няма.

По делото е представена и цитираната в Заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково – скица № 4306/10.03.2021 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор •••••••••• по План на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на Г.П.Я и З.М.Я. Като писмено доказателство е приобщено и Съобщение № 94Г- 4897-1/01.04.2021 г. до Б. И. Б. от Община Хасково.

Община Хасково представят и извадки от кадастралния план, одобрен със Заповед № 969/1988 г. и от Помощния план, приет с Протокол № 99/17.07.2000 г., ведно с разписни листи към плановете.

Съгласно писмо изх. № РД-12-02-111-5 от 13.03.2026 г. на Общинска служба по земеделие – Хасково, протоколно решение по чл.18г ал.1 и карта по чл.18г ал.4 за определяне на териториите по § 4 от ППЗСПЗЗ не е наличен в архива на службата.

По искане на ищците по насрещния иск, Общинска служба по земеделие – Хасково представят в заверен препис и преписка с вх. № 51086/20.02.1992 г. Така, с Решение /дубликат/ № 36101 от 08.11.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Хасково на Поземлена комисия – Хасково, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 36-24 от 21.12.1994 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № 51086/20.02.1992 г. от С.Н.К, се възстановява правото на собственост на наследниците на Н.И.Б, съгласно плана за земеразделяне в землището на град Хасково, върху нива от 45.999 дка, четвърта категория, в местността Балакли, имот № 312006 по плана за земеразделяне, при граници: № 001652 полски път на Община Хасково; № 312005 нива на Марийка Т. Я.а и № 001664 полски път на Община Хасково.

С протокол № 36-24 за размера и категорията на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне на наследниците на Н.И.Б на Поземлена комисия – Хасково от 21.12.1994 г., е признато и определено правото на собственост върху земеделски земи на нива от 43.000 дка, находяща се в местността „Кър Карач“ и ливади от 3.000 дка, находящи се в местността „Кър – Карач“. Посочено е в протокола, че общо следва да бъдат възстановени 46.000 дка, при условията на чл.15 ал.2 и чл.17 ал.2 ЗСПЗЗ.

Липсва спор на следващо място, че ищецът по първоначално заявените претенции е оспорил по административен ред Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково - гр. /адм./ д. № 2526 по описа за 2021 г. на Районен съд – Хасково с твърдения за нейната нищожност в съответната част, касаеща имот с идентификатор № ••••••••••. Решението по това дело, с което жалбата на Б. И. Б. е отхвърлена е било предмет на разглеждане от Административен съд - Хасково /к.адм.д. № 262 по описа за 2023 г. на АС – Хасково/. Касационната инстанция отменя решението на РС – Хасково и връща делото за ново разглеждане. С решение № 238 от 21.03.2024 г, постановено по гр. /адм./ д. № 1322 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, е обявена за нищожна Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково. И това решение е било предмет на касационна жалба като с Решение № 4083 от 11.10.2024 г. по к.адм.д. № 551 по описа за 2024 г., Административен съд – Хасково отменя посоченото решение № 238 от 21.03.2024 г, постановено по гр.д.№ 1322 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково и отхвърля жалбата на ищеца.

С влязло в сила на 03.05.2025 г. решение № 303 от 25.04.2025 г., постановено по гр. /адм./ д. № 845 по описа за 2021 г. на Районен съд – Хасково, е отхвърлена подадената жалба от Б. И. Б. и против Заповед № 491/25.03.2021г. на Кмета на община Хасково като неоснователна.

Представени са и други документи, които според настоящия съдебен състав са ирелевантни към предмета на настоящия спор и чието съдържание не следва да бъде обсъждано.

За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищците по насрещния иск, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, от вещо лице, притежаващо нужните знания и опит.

От същото се установява най-напред, че процесният имот попада в територия, за която е изработен кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 853/1957 г., (Разширение - част VIII). Съгласно заключението имот пл.№ 1525 по плана от 1957 г., собственост на П.П.П (впоследствие на Г. и З. Я.), е с приблизителна площ по графични данни 10 900 кв.м и граничи: на север с имот пл. № 1524, собственост на П.П (лист 253); на изток с дере; на юг с имот пл. № 1526, собственост на Д.В.Д и на запад с имоти пл. № 1542, собственост на К.Р.К и пл. № 1543 собственост на И.П.П /копия от Разписния лист към плана от 1957 г. са приложени към СТЕ по гр. д. 1322/2023 г. по описа на РС – Хасково/. Вещото лице е категорично, че поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта на гр. Хасково попада в имот пл.№ 1525 по плана от 1957 г.

Инж. С. С. е посочила в писменото си заключение, че въпреки наличието на кадастрален план от 1957 г. за част от местност „Изгрев", е била проведена анкета на собствениците или техните наследници. Според протокола от допълнителното анкетиране, Е. Г. З., наследник на З.М.Я и Г.П.Я, е посочила, че нивата от 15.400 дка в местност „Помак чешме", заявена с пореден номер 1 в заявление вх.№ 50147/11.09.1991 г. на Поземлена комисия Хасково, включва осем поземлени имота по плана на местност „Изгрев" от 1988 г. - пл.№№ 393, 394, 395 (процесния имот), 396, 397, 398, 399 и 400, за което се е подписала. Контурът на бившия имот с номер 21-50147 в помощния план е бил формиран на базата на посочените при анкетирането имоти (с номера от кадастралния план от 2000 г.). Така, според този план, имот пл. № 395 от кадастралния план, одобрен със Заповед № 969/1988 г. и от неодобрения план от 2000 г., идентичен с поземлен имот с идентификатор •••••••••• по КККР, изцяло попада в бивш имот № 21-50147.

Вещото лице изяснява, че имената на местностите, посочени в заявленията за възстановяване на собствеността върху имоти по реда на ЗСПЗЗ, са изписаните в старите документи за собственост (преди образуването на ТКЗС), в емлячните регистри на Общината, в опис декларациите, попълвани при влизане в ТКЗС и в други документи, издавани през един дълъг период от време. Проучванията сочели, че съседни имоти са описани в местности с различни имена. Местностите не са били определени с точни контури и граници - както на терен, така и в картите и плановете, изработени в процеса на реституция. Така имотите, попадащи в жилищен район „Изгрев" (местност „Изгрев" преди 29.02.2000 г.) са описани в местности с много и различни имена: „Ак баш“, „Бозлук дере“, „Бозлука“, „Бузлук дере“, „Бунар дере", "Гарата", „Деве дере“, „Деве дору“, „Деве чокур“, „Джевиз дере“, „Елама чешма“, „Еламата“, „Над гарата“, „Помак чешме“, „Тополовски чуки", „Ходжова чешма", „Чешма дере", „Чешме дере", „Юртлука", „Юртулука", „Ялама", „Ялама дере", „Ялама чешма". В картата, ползвана за анкетиране на бившите собственици или техни наследници, за определяне на местоположението на признатите за възстановяване с план за земеразделяне земи, някои от местностите (напр. „Чешме дере" и ,,Бозлука“) били припокриващи се територии, части от които навлизат в ж.р. „Изгрев", а останалите им части са извън днешните строителни граници на гр. Хасково - северно от ж.р. „Изгрев".

В конкретния случай, предвид наличието на кадастрален план, изработен по време на създаването на ТКЗС - Хасково, вещото лице твърди с достатъчна степен на достоверност, че местността „Помак чешме", описана в нотариален акт № 175/05.06.1942 г., е част от по-голямата местност „Бузлука", която от своя страна е част от ж.р. „Изгрев".

Вещото лице инж. С. С. е констатирало, че към 1957 г. процесният имот (с идентификатор ••••••••••) е извън строителните граници на гр. Хасково и попада в територия, за която е изработен кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 853/1957 г., (Разширение - част VIII). С цел установяване на съответствията, инж. С. е извършила трансформиране на плана от 1957 г., плана от 1988 г. и помощния план в координатна система 2005 г. и ги е съвместила с действащата кадастрална карта /Приложение 1 към заключението представлява комбинирана скица от кадастралния план от 1957 г. (червени линии и надписи), помощния план от 2000 г. (зелени линии и надписи) и кадастралната карта (черни линии и надписи)/.

Според заключението, имот пл.№ 1525 по плана от 1957 г., собственост на П.П.П (последствие Г. и З. Я.), както бе посочено вече е с приблизителна площ по графични данни 10 900 кв.м. и граничи: на север с имот пл. № 1524, собственост на П.П; на изток с дере; на юг с имот пл. № 1526, собственост на Д.В.Д и на запад с имоти пл. № 1542, собственост на К.Р.К и пл. № 1543 собственост на И.П.П. Нивата от 15.4 дка, описана в нотариален акт 175/05.06.1942 г., принадлежала на П.П.П, придобита на публичен търг от Г.П.Я, е била индивидуализирана с граници: Василь Доревь, дере и К.Рь. По този начин е установено, че процесният поземлен имот с идентификатор •••••••••• по действащата кадастрална карта на гр. Хасково е идентичен с имот с пл.№ 395 по кадастралния план на местност „Изгрев", одобрен със заповед № 969/05.10.1988 г., с имот с пл.№ 395 по неодобрения кадастрален план и помощен план на местност „Изгрев" от 2000 г. и едновременно с това е идентичен с част от имот пл. № 1525 по плана от 1957 г. (отразен с червен контур и надпис в Приложение 1) и с част от бивш имот № 21-50147 по помощния план от 2000 г. (отразен със зелен контур и надпис в Приложение 1).

Вещото лице е категорично в своето заключение, че процесният имот с идентификатор •••••••••• по действащата кадастрална карта и по одобрения план на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев", гр. Хасково е един от имотите, възстановени с Решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-

51/01.04.1998 г. по заявление вх.№ 50147/11.09.1991 г. на Поземлена комисия Хасково. Той представлява част от нивата от 15.4 дка, която е била собственост на Г. и З. Я., придобита на публичен търг от 29.04.1942 г. по изпълнително дело на данъчно управление, принадлежала преди това на П.П.П, за което е съставен нотариален акт № 175/05.06.1942 г., който имот е бил конфискуван с присъдата от 14.02.1947 г. на Хасковски областен съд.

Проследено е на следващо място в заключението, че с Решение по т.ч от Протокол № 25/13.11.1957 г., ТПС комисия заменя имот от 10 дка на Н.И.Б в местността „Кър карач", включен в блоковете на ТКЗС, срещу нива от 10 дка в местността „Бузлука", част от която е процесният имот, като за замяната е бил съставен нотариален акт № 17/22.11.1957 г. С нотариален акт № •••••••••• г., Н.И.Б продава на И.Б.Д (наследодателят на жалбоподателя Б. И. Б.) част от тази нива - 2 дка в местността „Бузлука", при съседи: дере, наследниците на П.П А.М, И.Н и С.П, представляваща част от нива, цялата от 10 декара при съседи: дере, Г.В и И.П.П. Части от същата нива били и: 1) поземлен имот с идентификатор ••••••••••, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б на И.Н Боев с нотариален акт № 72/23.12.1957 г.; 2) поземлен имот с идентификатор ••••••••••, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б на А.М Колев с нотариален акт № 73/23.12.1957 г.; 3) поземлен имот с идентификатор ••••••••••, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б на Г.К.Д с нотариален акт № 74/23.12.1957 г.; 4) поземлен имот с идентификатор 77195.730.155, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б на И.К.И с нотариален акт № 75/23.12.1957 г. 5) поземлен имот с идентификатор •••••••••• идентичен с имота, продаден от Н.И.Б на С.Н.К с нотариален акт •••••••••• г.

По въпроса, касаещ идентичността на описания имот в Протокол № 25/13.11.1957 г. на ТПС комисия - Хасково и в Нотариален акт № 17/22.11.1957 г. - 10 дка в м. „Кър Карач ", притежаван от Н.И.Б преди образуване на ТКЗС с този, възстановен на наследниците му с Решение № 36101/08.11.1999 г. по преписка № 51086/20.02.1992 г. на ПК-Хасково, вещото лице в посочило в своето заключение, че в Протокол № 25/13.11.1957 г. на ТПС комисия, респективно в Нотариален акт 17/22.11.1957 г. имотът от 10 дка в местността „Кър Карач", който се заменя, не е индивидуализиран с граници или съседи. Освен това, при заявяването на реституционните претенции пред Поземлена комисия Хасково (Заявление № 1942 (51086)/20.02.1992 г.), за доказване правото на собственост преди образуването на ТКЗС и ДЗС, наследницата на Н.И.Б е предоставила удостоверение за декларирани имоти в землище Хасково в Емлячния регистър от 1949 г., от който било видно, че имотите, притежавани от Н.И.Б в местността „Кър Карач" са с обща площ 46 дка, като част от тях са ливади и в забележка към заявлението е изписано: „земята съществува като нива, а част от нея не се стопанисва и пустее". Така, според заключението на вещото лице, няма информация каква част от имота от 46 дка са включени в ТКЗС. Установено е единствено, че заменените 10 дка са били включени в блок, но дали останалата част от земите се е обработвала от ТКЗС не е установено с категоричност. Всички 46 дка обаче са били възстановени на наследниците на Н.И.Б с Решение № 36101/08.11.1999 г. на Поземлена комисия Хасково по чл.27 от ППЗСПЗЗ (с план за земеразделяне) като възстановеният имот е с номер 312006 по плана за земеразделяне и той съответства на поземлени имоти с идентификатори 77195.312.11 и 77195.312.12 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково.

Съгласно мотивната част на писменото заключение, процесният имот не е предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. за него няма ползвател по смисъла на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Изяснява се от заключението, че процесният имот обаче попада в местност „Изгрев" (ж.р. „Изгрев" след 2000 г.), територия, в която има имоти, предоставени за ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Определянето на териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ е извършено около 1997 - 1998 г.. когато са извършвани дейностите по изготвяне на плана за земеразделяне на гр. Хасково. За териториите, в които не всички имоти са предоставени за ползване, от Община Хасково не са предоставени на вещото лице данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е и причината, според вещото лице, в картата по чл. 18г да е отразена цялата местност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на последващо обективно и първоначално пасивно субективно съединение искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, респ. насрещен иск по реда на чл.211 ал.1, вр. чл.108 ЗС, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първоначално предявеният положителен установителен иск се явява изцяло основателен, а насрещният

ревандикационен иск е изцяло неоснователен като съображенията за това са следните:

За да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, както и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Когато се позовава на изтекла в негова полза или в полза на негови праводатели придобивна давност, с оглед на заявеното при условията на евентуалност придобивно основание, той трябва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС или съответно – в рамките на пет години, в последно посочената хипотеза. Освен това владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собствениците на присвоения имот.

От друга страна, съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или

облигационен характер като с оглед конкретиката на настоящия казус и предвид заявеното възражение на ответника по насрещния иск за изтекла в негова полза, респ. в полза на праводателя му придобивна давност, следва да се установи, че не са налице и фактическите предпоставки на чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС.

В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между насрещните страни по делото е налице спор за материално право, тъй като всяка от тях претендира, че е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор № •••••••••• с площ от 2113 кв.м., находящ се в ж.р. “Изгрев“, в землището на гр.Хасково.

Ищецът по първоначално заявената претенция Б. И. Б. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от своя баща – И.Б.Д, починал на 14.04.2016 г., който закупува чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт № 71 от 23.12.1957 г. от Н.И.Б нива от 2 дка, находяща се в местността „Бузлука“, Хасковско землище, при съседи: дере, наследници на П.П А.М, И.Н, С.П. Н.И.Б пък е придобил процесния имот чрез замяна с друга негова нива, което се установява от приложения протокол № 25/13.11.1957 г. на ТПС комисия. Въз основа на този протокол е издаден и нотариален акт № 17/22.11.1957 г. за правото му на собственост върху нивата от 10 дка.

Същевременно, ответниците по първоначалния иск, респ. ищци по насрещния такъв се позовават на приключилата административна процедура, в резултат на която този имот им е възстановен със заповед на кмета на Община Хасково като новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково. В случая липсва спор, че двете ищци съставляват пълния кръг от законни наследници на Г.П.Я и З.М.Я, поради което се легитимират като правоимащи. Не се спори на следващо място, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че наследодателят на ищците Г.П.Я е закупил нивата от 15.4 дка в местността „Помак чешме“, Хасковско землище, въз основа на публична продан /нотариален акт № 175/05.06.1942 г./. В своето заключение съдебнотехническата експертиза по категоричен начин констатира идентичността на процесния поземлен имот като част от тази нива, описана в посочения нотариален акт. Същата тази нива заедно с редица други ниви, движими вещи, облигации, дялове и вземания на Г.П.Я са конфискувани с присъда от 14.02.1947 г. и впоследствие тази нива е призната и възстановена на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници с решение на ОСЗГ-Хасково от 01.04.1998 г. по подадено заявление вх. № 50147 от 11.09.1991 г.

В тази връзка, неоснователни се явяват възраженията на ищеца Б. И. Б. за липса на идентичност на отнетия от наследодателя на ответниците по първоначалния иск недвижим имот и този, който им е възстановен, доколкото се установява по категоричен начин от кредитираното заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният имот, понастоящем с идентификатор № •••••••••• представлява част от нивата от 15.4 дка, която е била собственост на Г. и З. Я., придобита на публичен търг от 29.04.1942 г. по изпълнително дело на данъчно управление, принадлежала преди това на П.П.П, за което е съставен нотариален акт № 175/05.06.1942 г., който имот е бил конфискуван с присъдата от 14.02.1947 г. на Хасковски областен съд, във връзка и със съществуващия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 853/1957 г.

При преценка на представените от страните доказателства в тяхната съвкупност и взаимната им връзка с депозираното експертно заключение се налага извод, че наследодателят на ищците Г.П.Я е загубил собствеността върху процесния имот, който е част от конфискуваната му нива от 15.4 дка с присъдата от 14.02.1947 г. В тази връзка следва да се има предвид, че възстановяването на собствеността върху конфискувани имоти се извършва по реда на специалния закон, а именно Закон за амнистия и връщане на отнети имущества /ЗАВОИ/. Съгласно чл.5, ал.1 ЗАВОИ, конфискуваните недвижими имоти на амнистирани лица се връщат на лицата, от които са конфискувани, или на техните наследници по закон, ако до влизане на този закон в сила се намират в собственост на държавата или на държавна или на общинска фирма, в която държавата има най-малко 51 на сто участие. В същото време чл.5, ал.2 от закона предвижда, че когато не са налице условията по предходната алинея или имотите са унищожени, разрушени или преустроени, осъдените лица се обезщетяват с друг равностоен недвижим имот или с пари по ред и начин, определен от Министерския съвет. В настоящото производство не са изложени твърдения от страна на ищците по насрещния иск, респ. не са ангажирани доказателства за това, да са предприети действия от тяхна страна по реда на специалния закон.

На следващо място, следва да се разгледа предвидената процедура за възстановяване на имоти по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който съгласно ал.6 се одобрява от областния управител. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Съгласно чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ „С плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Следователно, за да бъдат възстановени в полза на бивш собственик на земеделски земи, какъвто в случая ищците по насрещния иск претендират, че са техните наследодатели Г. и З. Я., следва с одобрения план на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е определен имот със съответните граници, който да бъде възстановен на наследниците по реда на §4к, ал.7, като в регистъра на плана, който е неразделна част от него следва да се съдържат данни, че тези лица са собственици или техните наследници са собственици на тези имоти. Тоест, с издаване на заповедта за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Община - Хасково, по същество завършва реституционната процедура и се възстановява правото на собственост.

Тук е мястото да се посочи, единствено за пълнота на изложението, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост. Влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено от скица, е легитимиращ за правото на собственост документ в едно съдебно производство по спор за собственост. Това касае обаче случаите, при които реституцията /възстановяването/ става в стари реални граници или с план за земеразделяне – чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ, но не и по отношение на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяването на тези земи завършва с издаване на заповед за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на съответната община, въз основа на влезлия в сила ПНИ и този административен акт притежава конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. Производството по възстановяване на собствеността в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е уредено като двуфазно - постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на § 4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи и издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи.

Ответникът по насрещния иск обаче по същество е оспорил валидността и законосъобразността на Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК – Хасково, което поставя началото на реституционната процедура. Според настоящия съдебен състав, в случая са налице основанията да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на посочения административен акт, а също така и на Заповед № 491/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която процедурата по реституция приключва, доколкото оспорващият не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването на решението, а и липсват данни да е бил упражнен пряк съдебен контрол по отношение на него, в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК - за валидност и материална законосъобразност. В подкрепа на този извод е и Тълкувателно решение №9/07.11.2012г. по тълк. дело №9/2012г. на ОСГК на ВКС, доколкото в настоящия случай се касае именно до претендирани от ищеца по първоначалния иск права, придобити от наследодателя на неговия праводатели чрез замяна на земеделски земи. Това е така, тъй като съгласно чл.17 ГПК, при разрешаване на гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дали актът подлежи на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, какъвто именно е настоящият случай /във връзка с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК – Хасково/. Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол, предвид правната уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК , решенията по административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгласно чл. 302 ГПК. Затова в мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСТК е изгубило силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. Това обаче се отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи. Следва да се приеме, че се отнася и за лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. За третите лица обаче, които не черпят права от държавата, противопоставяйки свои права на административния акт това не се отнася. Те не са участвали в административното производство по постановяването и обжалването на административния акт, а нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези случай да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, който има значение за гражданските права. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК , гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния гражданско правен спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при спазване на правилата на АПК. В тази насока е и практиката на ВКС - Решение № 230 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7755/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК и др.

В настоящото производство липсват данни да е било обжалвано оспореното Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ - Хасково, с което се признава и възстановяване правото на собственост върху нивата от 15.4 дка на наследниците на Г. и З. Я.. Според настоящия съдебен състав, посоченото решение е издадено в противоречие и в нарушение на чл.18з от ППЗСПЗЗ (Нова - ДВ, бр. 48 от 1995 г., в сила от 26.05.1995 г., изм., бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г.). Посочената разпоредба предвижда, че когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост /ЗТПС/, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Както бе посочено по-горе, по делото е категорично установено, че с Решение по т.ч от Протокол № 25/13.11.1957 г., ТПС комисия заменя имот от 10 дка на Н.И.Б в местността „Кър карач", включен в блоковете на ТКЗС, срещу нива от 10 дка в местността „Бузлука", част от която е процесният имот, като за замяната е бил съставен нотариален акт № 17/22.11.1957 г. по реда на отменения ЗТПС. В последствие, с нотариален акт № •••••••••• г., Н.И.Б продава на И.Б.Д част от тази нива - 2 дка в местността „Бузлука". Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 18з ППЗСПЗЗ, замяната следва да остане в сила, дори и да има претенции за възстановяването на имота. Ето защо и предвид установените нарушения на материалния закон следва да се приеме, че Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ – Хасково / ПК – Хасково/, на което ответниците по първоначалния иск основават своите претенции за собственост, е незаконосъобразно.

Възраженията, развити от пълномощника на ищеца по първоначалния иск в хода на устните състезания, че представеното по делото решение № 36- 51 от 01.04.1998 г. е невалидно, тъй като не е подписано от членовете на комисията, настоящия съдебен състав намира за неоснователни. Посоченото решение, представено официално, включително и от административния орган – Общинска служба „Земеделие“ Хасково по приложените административни производства, предхождащи настоящото исково производство представлява копие - дубликат на издаденото от Поземлената комисия оригинално решение, което е било връчено на заявителя. Оспорващият не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че оригиналът на възстановителното решение не е съдържал подписите на неговите издатели, а след като оригиналът е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния орган може да остане единствено екземпляр на решението, което не носи подписи на издателите му. Особено в случая, в който издадените вече от Поземлените комисии решения са систематизирани в база данни, в които съществуват като електронни документи на магнитен носител, а не като такива на хартиен носител, няма как да бъдат издадени преписи от административните актове, носещи подписите на издателите им. Следва да се отбележи, че решението на органа на поземлената собственост във вида, в който е представено като официално заверен препис, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. В този случай и на основание чл. 193 ал. 2 ГПК страната, която го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е неистински, а както бе посочено вече доказателства, от които да се направи такъв категоричен извод, не са ангажирани.

В случая, освен горепосоченото, свързано с нарушенията на чл.18з от ППЗСПЗЗ и въпреки наличието на представената заповед на Кмета на Община Хасково, с която се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я. върху процесния ПИ с идентификатор № ••••••••••, от събраните по делото писмени доказателства и от кредитираното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза се установява без съмнение, че този имот не е следвало да се включва нито в помощния план, нито в плана на новообразуваните имоти, тъй като не попада в обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както в заповедта на кмета от 25.03.2021 г., с която се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я. върху новообразуван имот в строителните граници, така и в решението на ОСЗГ-Хасково /ПК – Хасково/ № 36-51/01.04.1998 г., с което се признава и възстановява правото на собственост на същите правоимащи на нива от 15.4 дка в съществуващи /възстановими/ стари реални граници изрично е визирано, че

възстановяването на правото на собственост върху имоти, разположени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ. В същото време чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ касае съдържанието на помощния план по §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Цялото административно производство, което се е развило и в което е изработен помощния план и след него плана на новообразуваните имоти се отнася само и единствено по такива имоти, които попадат в територии по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният недвижим имот не попада в тази категория, поради което изобщо не е следвало да бъде включван в помощния план или в плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. При провеждане на административното производство е следвало да бъде констатиран този факт и да не се включва същият, още по-малко пък да се възстановява на старите му собственици, след като няма данни да е бил предоставян за ползване.

При тези данни по делото се налага извод, че ответниците по първоначалния иск В. К. Д. – М. и Е. Г. М. не се легитимират като собственици на имота, докато ищецът по този иск от своя страна установява при условията на пълно и главно доказване своето право на собственост върху имота, придобит от него на основание наследствено правоприемство от своя баща – И.Б.Д, починал на 14.04.2016 г., който от своя страна го е придобил чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71 от 23.12.1957 г. от Н.И.Б и владян в продължение на повече от 10 години, считано от 1957 г. явно и необозпокоявано, както от праводателя на ищеца Б. И. Б., така и след 2016 г. – от него самия . Тъй като в настоящия случай не се касае до имот, който е предоставен за ползване по реда на горецитираните нормативни документи, следва извода, че не е налице и забраната за придобиване на същия по давност, с оглед на обстоятелството, че нито праводателят И.Б.Д, нито неговия правоприемник Б. И. Б. се явяват ползватели на този имот и доколкото същият изобщо не е бил предоставян за ползване по този ред и не подлежи на възстановяване при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Тъй като в конкретния случай не се установява наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл.108 ЗС, доколкото ищците по насрещния иск не установиха при условията на пълно и главно доказване претендираните собственически права върху процесния имот, то следва извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. За пълнота следва да се отбележи, че втората предпоставка е налице, тъй като няма спор между страните, че именно ответникът по този иск и съответно ищец по предявения от него положителен установителен иск за собственост владее процесния имот. Липсва обаче и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, тъй като от събраните и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства, както и от депозираното експертно заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че владението на Б. И. Б. е при наличие на правно основание за същото, доколкото праводателят му е придобил валидно правото на собственост върху имота.

В заключение може да се обобщи, че от събраните по делото доказателства не се установява В. К. Д. – М. и Е. Г. М. да притежават право на собственост върху процесния ПИ с идентификатор № ••••••••••, а Б. И. Б. владее имота, като го е придобил на годно правно основание, поради което предявеният от последния положителен установителен иск по чл.124 ГПК следва да бъде уважен, а предявеният насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС - да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК, в полза на ищеца по първоначалния иск, респ. ответник по насрещния такъв, ще следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1951,35 евро /3816,50 лева/, от които 316,50 лева за заплатена държавна такса и общо 3500,00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателствата за реалното им извършване.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024 г., в сила от 01.01.2026 г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026 г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

Мотивиран така, съдът