Решение № 650 от 5.9.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1354/2023 г.

Районен съд - Благоевград05.09.2024reporting judge РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Ruling

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община Благоевград, ЕИК •••, с адрес гр. •••••, представлява от Кмета на Община Благоевград, че И. А. Б., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. ••••• е собственик на поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 (стар номер 010860), с площ от 7685 кв.м, находящ се в местност ••••, община Благоевград, област Благоевград, на основание давностно владение повече от 30 години по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. ОСЪЖДА Община Благоевград, ЕИК •••, с адрес гр. •••••, представлява от Кмета на Община Благоевград да заплати на И. А. Б., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. ••••• сумата от 770, 00 лв. /седемстотин и седемдесет лева/, представляващи сторени разноски в производството. На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд - Благоевград пред Благоевградския окръжен съд. На основание чл.7, ал.2 от ГПК, копие от решението да се връчи на страните. Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

Grounds

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от И. А. Б., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. •••••, чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес гр. •••• против Община Благоевград, ЕИК •••, с адрес: гр.•••, представлявано от кмета ••••. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника Община Благоевград, че ищецът И. А. Б., ЕГН •••••••••• е собственик на поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 (стар номер 010860), с площ от 7685 кв.м, находящ се в местност ••••, община Благоевград, област Благоевград, на основание давностно владение повече от 30 години по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че от началото на 1993 г., в продължение на повече 30 (тридесет) години, ищецът лично и непрекъснато владее поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 (стар номер 010860), с площ от 7685 кв. м, находящ се в местност ••••, община Благоевград, област Благоевград, индивидуализиран в Скица на поземлен имот № 15- 953553-04.09.2023 г. Твърди се, че посоченият имот се владее необезпокоявано от семейството на ищеца вече трето поколение, още от времето на неговите дядо и баба - ••••••, като през всичките тези години, ищецът и неговото семейство използват имота и принадлежащите постройките основно за земеделие и животновъдство, които постройки, според ищца, са част от имота още от времето на неговите дядо и баба Твърди се още, че ищецът И. Б. и неговото семейство използват процесния имот ежедневно, като поземленият имот е ограден и в него ищецът стопанисва оранжерии. Излага се, че през посочените години, ищецът е стопанисвал, обработвал и облагородявал поземления имот и прилежащите сгради, като е положил много труд и средства в имота, с ясното убеждение, че същият е негова собственост, като трети лица не са имали претенции към процесния имот, респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от ищеца. Сочи се, че ищецът е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот и намерението си да го държи като негов собственик, следователно се твърди, че владението на процесния имот от ищеца е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. Твърди се, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение по смисъл на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид факта, че същият владее непрекъснато имота повече от 10 години. Излага се още, че със съзнанието, че е собственик на посочения имот, през 2023 г., ищецът започнал производство за снабдяване с нотариален акт за сградите, намиращи се в процесния поземлен имот: едноетажна жилищна сграда с площ 43 кв.м и селскостопанска сграда (свинарник) с площ от 66 кв.м., които са локализирани в Скица - проект № 15246060-06.03.2023 г. за изменение на КККР за сгради в поземлен имот с идентификатор 17004.10.860.1. На 07.02.2023 г. ищецът подал заявление с вх. номер № 01-74822-07.02.2023 г. до Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград за вписване на посочените сгради в КККР, като през месец април 2023 г., получил отказ от Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград за вписване на посочените сгради в КККР (Заповед № 17-110/ 14.03. 2023 г. на Началника на СГКК), като мотивът за отказ бил, че сградите се намират в имот с идентификатор № 17004.10, 860, който е общинска частна собственост. Според длъжностното лице било налице индикация за правен спор относно собствеността на имота, респективно основание за отказ по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърди се, че при получаване на въпросната заповед за отказ, ищецът установил за първи път, че процесният имот е актуван като общинска частна собственост, като за целта е изготвен и Акт № 12020 за частна общинска собственост (АЧОС), като актът бил изготвен на 09.03.2023 г. и вписан в Служба по вписвания на 10.03.2023 г., с вх. регистрационен номер 1332/ 10.03.2023 г., т.е след като ищецът е депозирал своето искане за вписване на двете постройки в Кадастъра. Твърди се, че процесният имот е владян и стопанисван от ищеца, а не от Община Благоевград, поради което същият не е актуван като общинска частна собственост до месец март 2023 г. На следващо място се иска от съда да вземе предвид факта, следващ от самия АЧОС, а именно невъзможността да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че процесният имот е общинска частна собственост, като в графа „правно основание“ на акта е посочено - „Чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, пи 7 от ЗОС (придобит по закон)“, чл. 59, ал. 1 ЗОС; чл. 19, ал. I ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Твърди се, че от формулировката в спорния акт не ставало ясно, в коя от посочената хипотеза се твърди, че общината е придобила имота. Опитът за уточнение, направен чрез формулировката „придобит по закон“ не внася необходимата яснота, тъй като всеки един от установените в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС придобивни способи е уреден в закона. В случая се твърди, че не е налице нито една от посочените хипотези в чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Твърди се, че в настоящия случай, процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е владян като такъв, поради което се сочи, че от гледна точка на реституционното законодателство и изложеното по-горе не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което се твърди, че въпросният имот не фигурира и в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОС, общината удостоверява възникването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС. Следователно се сочи, че дали един имот е общинска собственост не зависи от това дали е актуван, а от това дали общината може да докаже осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, на което се позовава. Посочва се, че актът за частна общинска собственост е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното /В тази насока се цитира съдебна практика Решение № 2903 от 2 7.02.2019 г. по адм. д. № 2933/2018 на Върховния административен съд; Решение № 1302 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15249 /2014 на Върховния административен съд и др./. В заключение се посочва, че процесният имот не следва да се квалифицира като общинска частна собственост, тъй като същият е собственост на ищеца, който го е придобил въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, пр. второ от ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение от повече от 30 години - от началото на 1993 г. до настоящия момент. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се сторените в производството разноски. Твърди се, че за имота, предмет на разглеждане в настоящото производство е съставен Акт за частна общинска собственост № 12020 от 09.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, под № 121, том V, дело №793/2023 г., вх. peг. №1332/10.03.2023 г., с посочено основание за придобИ.е чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Излага се, че в случая общината се позовава на основанието по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че с цитираното протоколно решение, одобрено със Заповед №РД-10- 121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ са определени имотите по чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 13 от 2007 г./, за Община Благоевград, землище на с. •••, съгласно Приложение № 1 към раздел II, т.1. Излага се, че с представената по делото Заповед № № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, с която е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ на която е възложено да определи имотите, които Общината стопанисва и които стават общинска собственост, са имоти, останали след възстановяване правата на собствениците. Във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Сочи се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. От протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., се установява, че Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ територията, в обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под № 171, като имот с №10002, с площ 9.461 дка, с начин на трайно ползване - нива, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници. С представената по делото Заповед № № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, с която е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ на която е възложено да определи имотите, които Общината стопанисва и които стават общинска собственост, се установява, че това са имоти, останали след възстановяване правата на собствениците. Посочва се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Излага се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. Видно от представената справка Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ на ОСЗ - Благоевград, се установява, че като бивши собственици на имота е посочено Община Благоевград, с начин на придобИ.е - по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГ, документ за собственост: Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ № РД-10-121 от 28.07.2008 г. Излага се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. Видно от последното, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, се посочва, че ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши до край предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Посочва, че се разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и ал. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно, тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се разпорежда с тях. Сочи се, че с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, ведно с представеното приложение за землището на с. •••. В конкретния случай се твърди, че придобИ.ето на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по силата на закона. Твърди се, че ищецът и неговите наследодатели изначално са били наясно, че спорният имот не е тяхна собственост, липсва титул, легитимиращ лицата като собственици, като намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си. Сочи се, че тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин. Владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е явно, несъмнително, спокойно и с намерение да се държи вещта като своя. Лицето следва да е упражнявало своя фактическа власт по отношение на конкретна вещ /corpus/, както и да е демонстрирало по отношение на всички трети лица поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем само за себе си. Твърди се, че от така заявената претенция не ставало ясно как е бил завладян този имот от наследодателите на ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин са установили своята категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин са демонстрирали намерение за своене на имота. На следващо място се твърди, че необходимо е да се прави разлика между завладяването като способ за придобИ.е на право на собственост и завладяваното като способ за придобИ.е на владение. Доколкото на нашата правна система не са познати така наречените безстопанствени вещи (rus nullius), понеже чл. 6 от ЗС обявява за държавни всички вещи, които нямат друг собственик, поначало завладяването няма приложение, като способ за придобИ.е на собственост. Твърди се, че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението, не е налице нито фактическата власт на имота „Corpus possesionis”, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на веща като своя. Твърди се, че за да се приеме, че е започнал да владее недвижимия имот, ищецът следва да докаже, че достатъчно ясно е изразил пред Общината своите намерения да отхвърли правата й върху същия имот. Посочва се, че съгласно Конституцията на НРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот: държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения. ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Процесният имот не е бил собственост на наследодателите на ищеца към 1951 г., липсва документ за собственост, а така също и липсва такова твърдение в исковата молба. Поради което се счита, че доколкото с приемане на Конституцията от 1947 г. и ЗС от 1951 г. е въведена забрана за придобИ.е по давност на държавни имоти, твърдяното владение до 1991 г. няма как да доведе до придобИ.е на имота по давност, което важи и за евентуално владение след тази дата, тъй като по силата на чл. 86 ЗС /приет ДВ бр. 92/16.11.1951 г. и отм. ДВ бр. 31/17.04.1990 г./, не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. В периода 1990 г. до 1996 г. е била в сила забраната на чл. 86 ЗС /доп. ДВ бр. 33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г./, а с § 1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г./ е спряна давността за придобИ.е на държавни и общински имоти. Отделно от това се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1. пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, която забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС. Предвид изложеното се твърди, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1993 г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностния срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Л., която поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява се становище по същество за доказаност и основателност на същия, подробни съображения излагат в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, поддържа се становище за недоказаност и неоснователност на същия. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендират се и сторените по делото разноски. По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно - техническа експертиза, която е приета като неоспорена от страните. Анализа на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Видно от Акт за частна общинска собственост № 12020 от 09.03.2023г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, същият е издаден на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 - /придобит по закон/, чл. 59, ал. 1 от ЗОС; чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за Поземлен имот с идентификатор 17004.10.860 (едно, седем, нула, нула, четири, точка, едно, нула, точка, осем, шест, нула), представляващ поземлен имот 860 (осем, шест, нула), в кад. район 10 (едно, нула), с ЕКАТТЕ 17004 (едно, седем, нула, нула, четири), по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село •••, община Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 141/13.03.2019 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес: село •••, местност "Азмако", Площ: 7685 (седем хиляди шестстотин осемдесет и пет) кв.м. Трайно предназначение на територията: Земеделска. Начин на трайно ползване: Нива. Категория на земята: 9 (девета), Номер по предходен план КВС: 010860 (нула, едно, нула, осем, шест, нула), находящ се в село •••, местност "Азмако", ЕКАТТЕ 17004, кад. район 10, ПИ № 860. По делото е представена Заповед № 17-110/14.03.2023 година, видно от която е, че във връзка със заявление вх. № 01-114412/27.02.2023 година на СГКК град Благоевград, подадено от И. А. Б., както и във връзка с постъпило възражение с peг. № 02-355- 13.03.2023г., подадено от Община Благоевград, и след като е констатирано, че допълваните сгради с проектни идентификатори 17001.10.860.1 и 17004.10.860.2 попадат върху поземлен имот с идентификатор 17001.10.860 - собственост на Община Благоевград, което представлява индикация за наличие на спор за материално право, и на основание чл.т.54, ал. 2 от ЗКИР е отказано изменението в кадастрална карта и кадастрални регистри на с.•••, община Благоевград, ЕКАТТЕ 17004, одобрена със Заповед № РД-18-141/13.03.2019 година на ИД на АГКК, заявено от И. А. Стойчев, с вх. № 01-114412/27.02.2023 година на СГКК Благоевград, като към заповедта е приложена скица - проект № 15-246060-06.05.2023г. па СГКК гр. Благоевград. От представените по делото уведомления адресирани до И. Б., се установява, че на основание чл. 61, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 18а, ал 8 от АПК същият е уведомен, че въз основа на издадената заповед от 14.03.2023 година е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на село •••. Представено е и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-64470-24.02.2023г., за сгради в поземлен имот с идентификатор 17004.10.860, към което е приложено и графична част от проекта за изменение, внесено с вх. № 01-74822/07.02.2023т. По делото е представено и удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ от дата 05.09.2023 година, както и скица на поземлен имот 15- 953553/04.09.2023 година. От приложения към писмения отговор протокол № 13 от заседание на общински съвет, проведено на 16 октомври 2023 година е взето решение № 522, с което са избрани за временно изпълняващи длъжността „Кмет“ посочените в решението кметове на посочените в същото населени места. От приложеното по делото протоколно решение № 3 от 25.07.2008 година, се установява, че в гр.Благоевград в сградата на ОСЗ - гр.Благоевград е проведено заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ в състав, определен със заповед № РД-10-079 oт 13.06.2008 г. и изменена със заповед № РД-10-111 от 25.07.2008г на директора на Области дирекция „Земеделие” - гр.Благоевград, по силата на което и след като са разгледани представените извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост за землищата в община Благоевград, област Благоевград в наспа за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗПЗЗ – за землищата, за които са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на основание чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ и в съответствие с Вътрешните правила за работата на комисията е взето решение, по силата на което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.), както следва: Община Благоевград – съгласно приложение № 1, към раздел 1; определени са имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ Община Благоевград, съгласно приложение № 1 към раздел 2. Отразена е забележка, че предадените имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ следва да се използват съгласно ограниченията по чл. 19, ал. 4, и ал. 8 от ЗСПЗЗ във вр. с параграф 26, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Към решението са приложни и цитираните по-горе Приложения и скици, както и цитираните в решението заповеди. По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля ••• става ясно, че познава И. Б. от 1996 г. - 1997 г., тъй като живеят в една махала, живее на 600 метра от него в село •••“ и знае имота на И. Б. къде се намира. Сочи, че И. е гледал имота преди 1996 година, тъй като дядо му ••• го е владял преди това, той е гледал там прасета, а И. пък е работел по градините, като го засаждал с домати, имал оранжерии. Посочва още, че имотът на И. е около 6-7 декара, като граници на имота посочва най-близо е имота на •••, по-нагоре е брата на •••, а отпред е път за лудницата в село •••. Сочи, че имотът на И. е ограден с мрежа отпред, от страни и отгоре е с палета наредени, а от горната страна имало храсти, която ограда е ремонтирана преди десетина години, защото старата била вече паднала. Посочва, че в имота имало постройки, къщичка и свинарник, където дядо му гледал прасетата, а къщата сочи, че е на два етажа, три стаи на втория етаж и на първия етаж -също три стаи, масивна сграда, която къщата е измазана, хубава къща. Сочи, че ищецът всеки ден е бил в имота, тъй като го е засадил. Баба му •••, която е жена на дядо му •••, също ходела с И. да работят там по градините. Твърди, че И. никога не е спирал да владее този имот и не знае някой да е имал претенции за този имот, като от 1996 г., откакто свидетеля е в селото знае, че никой не е идвал да има претенции за имота. Свидетелят посочва, че И. представял имота като свой собствен, тъй като го имал от дядо му. По делото в качеството на свидетел е разпитан •••, който също заявява, че познавам И. Б., тъй като са живеели в една махала в Благоевград. Знаел от дете, че дядото на И. имал имот в село •••, където гледал прасета и градини, като в този имот имало и къща със шест стаи, на приземния с три стаи и на горния етаж имало три стаи. Сочи, че този имот е над 6 декара, може би 7 декара и се намирал до асфалта за село •••. Свидетелят също свидетелства, че И. Б. владеел имота от много години, 30 години, от 1993 г., а преди това имотът е владян от дядо му. Посочва, че И. е направил подобрения на оградата и оранжериите. Никой според свидетеля не е имал претенции към този имот. Посочва, че в имотът имало боксове за прасета, които дядо му бил направил, а И. ползвал имота за земеделие. Имало асми и дървета по края на имота. В тази насока са и показанията на свидетеля И. ••••, който приповтаря показанията, които са дадени от свидетелите ••• и •••. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за основани на лични впечатления, достоверни и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, както и от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. По делото е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Ю., заключението по която е прието без оспорване от страните. Вещото лице е дало заключение, че е налице частична идентичност за площ от 7685 кв.м., между поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 по КККР на с.•••, Община Благоевград, Област Благоевград, с площ от 7685 кв.м. /Приложения №№ 8 и 9 към експертизата/ и имот с № 010002 по КВС на с.••• •••, с площ от 9461 кв.м. /Приложение № 5 към експерт./. Вещото лице сочи още, че процесният поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 по КККР на с.•••, Община Благоевград и то средната му част, показано на Скица № 2, от огледа на място /Приложение № 11 към експерт./, с жилищната сграда и стопанските сгради в него, не е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС, по причина, че той е представлявал част от застроената част на мах. „Акациите“, видно от показаното на ЕТК К-9-44-

194

в М 1: 5000, от 1987 год. /Приложение № 2 към експерт./, в която с червени линии със показал приблизително района на СТЕ. Вещото лице е категорично, че процесният имот не е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Посочва, че в средната част на процесния поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860, показано на Скица № 2 от огледа на място /Приложение № 11 към експерт./, присъстват една масивна стопанска сграда /свинарник/ на един етаж /МС/, една много стара дървена стопанска постройка-плевня, на два етажа /2ПС/, един метален навес пред нея и една стара жилищна сграда на два етажа, и тавански етаж /2МЖ/, видно и на четири мобилни снимки на Google, към месец юли 2023 год. /Приложения №№ 13, 14, 15 и 16 към експерт./. Според вещото лице, за годините на построяване на старата дървена стопанска постройка-плевня, на два етажа /2ПС/ и старата жилищна сграда на два етажа, и тавански етаж /2МЖ/, може да се съди от извадката от ЕТК от 1987 год. /Приложение № 2 към експерт./, т.е. преди 1987 год., а другата стопанска масивна постройка /МС/ и навеса, са строени след 1987 год. Посочва, че в границите на процесният поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860, показано на Скица № 3 от огледа на място /Приложение № 12 към експерт./, присъстват четири броя овощни дървета, сливи, с различен диаметър. За процесният поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 по КККР на с.•••, няма подавано заявление за възстановяване и няма постановявани признавателни и възстановителни решения. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Посочва, че процесният имот като последен номер с идентификатор 10860 не е присъствал в КВС към нейното създаване, той се явява впоследствие от делба на имот 10002. Имот 10002 се възстановява през 2005г., а 2008г. се отделят имоти и той намалява. Вещото лице посочва промяната на имота през годините. Посочва, че към 2018 г. ищецът И. Б. по негова заявка, чрез фирмата по поддръжка на КВС, са заснели сградите и са ги нанесли в КВС към дата 20.12.2018 г., но след това в КК сградите ги няма, като пояснява защо не ги е нямало, а именно защото като са нанесени само като контур с надпис, при прехвърлянето от едната програма към другата, всичко, което не е като имот очертано, изчезва, като вещото лице посочва, че това се отнася за много сгради и много други специализирани данни от КВС - водопроводи, сервитути. Всичко това изчезва от КК, защото тя се интересува само от поземлени имоти, сгради и самостоятелни имоти. След като са изчезнали, вещото лице сочи, че ищеца И. Б. наново е направил процедура и са поискали за документ за собственост. Твърди, че такова некоректно записване не е единствено, има цели махали, които са с къщи, които сега при изработване на КК са се появили махалите, като вещото лице посочва, че това се явява ЯФГ в КВС, че има сгради, които не са заснети и са част от махалите, а не са пасища и мери. Вещото лице посочва, че преди да се издаде Акта за общинска собственост, трябва да се отиде на място, за да се види дали действително това, което се актува е така или не е, тъй като то застроено, а по документи е като нива, и се получава колизии. Сочи, че още в КВС има ЯФГ по чл. 26 от ППЗСПЗЗ, защото е записано като нива, а не е съобразно начина на трайно ползване към момента на изработване на КВС. Посочва, че в регистъра се води като нива - временно стопанисвани от общината, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но имота винаги е бил застроен още от 1987г., даже и преди тази година, като сочи, че процедурата по изработване на такава карта траела около две години. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, компетентно и обосновано. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

–

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет на делото - спорното материално право е правото на собственика да иска установяване правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от ГПК.

–

Така предявеният иск е допустим, а по същество е основателен.

–

Съображенията за това за следните:

–

За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от фактическия състав на придобивната давност: че е придобил собствеността върху процесния имот, подробно посочен в исковата молба по давност, факта на владение върху имота от неговите праводатели в продължение на повече от 10 години и за посочения период; че владението е явно, спокойно и непрекъснато.

–

Ответната община от своя страна следва да докаже всички факти, на които основава своите права и възражения срещу иска: че Община Благоевград е придобила собствеността върху процесния имот, за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 12020 от 09.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, под № 121, том V, дело №793/2023 г., вх. peг. № 1332/10.03.2023 г., с посочено основание за придобИ.е чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, след надлежно проведена процедура по този закон и с включването на имота във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, че е актуван като частна общинска собственост, както и възраженията си в отговора.

–

По делото се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като основани на лични впечатления и подкрепени от писмените доказателства и от съдебно-техническата експертиза, че имотът с площ от 7685 квм, находящ се в местността Азмако, в село ••• се владее необезпокоявано от семейството на ищеца, като първоначално от неговите дядо и баба – ••• ••••, след това от самия ищец още от началото на 1993 година до настоящия момент. Установи се, че този имот е заграден, че в него има построени постройки, стопанисват се оранжерии. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели •••, И. •••• и •••. Същите в показанията си са категорични, че познават ищеца, тъй като живеят в една махала. Категорични са, че първоначално, преди 1996 година дядото на ищеца е владял имота, като е гледал прасета, а ищеца е помагал за градините, като са засаждали домати, гледали са оранжерии. Категорични са, че имотът на ищеца е ограден с мрежа от една страна, палета, от друга и храсти. Сочат, че в имота има постройки, къщичка и свинарник, където дядото на ищеца е гледал прасетата. Твърдят, че И. Б. никога не е спирал да владее този имот и не знаят някой да има претенции за имота от 1996 г. до настоящия момент. Ищецът винаги е представял имота като свой собствен, тъй като го имал от дядо му. Сочат, че И. Б. е направил подобрения на оградата и оранжериите.

–

Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза, и извършения от вещото лице оглед на място и отразени в Скица № 2, Приложение № 11 към експертизата, се установява, че в имота има една масивна стопанска сграда /свинарник/ на един етаж, една много стара дървена стопанска постройка- плевня, на два етажа, един метален навес пред нея и една стара жилищна сграда на два етажа и тавански етаж. За годините на построяване на старата дървена стопанска постройка – плевня на два етажа и стара жилищна сграда на два етажа и тавански етаж вещото лице посочва, че може да се съди от извадката от ЕТК от 1987 година, а другата стопанска постройка /МС/ и навеса са строени след 1987 година. Вещото лице посочва, че в границите на поземления имот от огледа на място е установил четири броя овощни дървета, сливи с различен диаметър. По отношение на оградата на имота вещото лице посочва, че имотът е ограден с различни по вид огради и предсталява равно дворно място, като само в северната му част представлявало баир с редки дървета и храсти. С подпорни стени в имота са обособени равни места, използвани като зеленчукова градина, покрИ.и през зимата с подвижни парници. Достъпът от асфалтовия път до тази част на двора се осъществява през голяма врата за МПС на оградата. Жилищната сграда е водоснабдена, с водомерна шахта и два водомера в нея. При така заграден с вътрешни огради имот, площта на заградената част от поземления имот с идентификатор 17004.10.860, която реално се ползва на място е 3 253 кв.м. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът по реда на пълното и главно доказване доказа, че е владял процесния имот повече от изискуемите се 10 години. В тази връзка следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна - Община Благоевград за пречки за придобИ.е на имота по давност.

–

Правният интерес от предявения положителен установителен иск е обусловен с твърдението на ищеца, че е собственик на посочения имот и че неговите права се оспорват от ответника, който в своя полза е издал акт за частна общинска собственост.

–

Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само единствено констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.

–

В случая процесният имот е бил актуван като общински на 09.03.2023 година, когато е съставен Акт за частна общинска собственост № 12020 от 09.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, под № 121, том V, дело № 793/2023 г., вх. peг. № 1332/10.03.2023 г., с посочено основание за придобИ.е чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за Поземлен имот с идентификатор 17004.10.860 (едно, седем, нула, нула, четири, точка, едно, нула, точка, осем, шест, нула), представляващ поземлен имот 860 (осем, шест, нула), в кад. район 10 (едно, нула), с ЕКАТТЕ 17004 (едно, седем, нула, нула, четири), по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село •••, община Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес: село •••, местност "Азмако", Площ: 7685 (седем хиляди шестстотин осемдесет и пет) кв.м. Трайно предназначение на територията: Земеделска. Начин на трайно ползване: Нива. Категория на земята: 9 (девета), Номер по предходен план КВС: 010860 (нула, едно, нула, осем, шест, нула), находящ се в село •••, местност "Азмако", ЕКАТТЕ 17004, кад. район 10, ПИ № 860.

–

Установи се, че с Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., на 25.07.2008 година е проведено заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в състав определен със Заповед №РД-10-079/13.06.2008 година изменена със заповед РД-10-111 от 25.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Благоевград, на което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007 г./, за Община Благоевград, землище на с. •••, съгласно Приложение № 1 към раздел II, т. 1, което е приложено по делото и в частта за земл. с. ••• присъства имот № 10002 от 9461 дка, Нива, в съществуващи СРГ.

–

Ответника Община Благоевград, оспорва правото на собственост на ищеца, като твърди, че процесната реална част от имота не е могъл да бъде придобит по давност, тъй като е бил земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19 от ЗСПЗЗ е частна общинска собственост, на следващо място, че имота е бил държавен по силата на чл.6 от ЗС. В тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво основание /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е станал частна общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за частна общинска собственост. Такова доказване обаче не беше реализирано.

–

На първо място относно твърденията на ответника за наличието на пречки да бъде придобита по давност процесната реална част, тъй като по силата на закона като част от общински поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът е собственост на общината. За да се касае до имот, който попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ следва да се докаже от ответната страна, че се касае до имот, който е включван в ТКЗС и не е възстановен.

–

По делото не са представени писмени доказателства имотът, от който ищецът претендира придобИ.е по давност да е внасян в ТКЗС, както и липсват данни да е бил заявяван за възстановяване от наследодател на ищеца или от неговите наследници пред ОСЗ-Благоевград, за да бъде възстановен по установения в ЗСПЗЗ административен ред с решение от общинската служба.

–

Вещото лице е направило извод, че е налице частична идентичност за площ от 7685 кв.м., между поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 по КККР на с.•••, Община Благоевград, Област Благоевград, с площ от 7685 кв.м. /Приложения №№ 8 и 9 към експертизата/ и имот с № 010002 по КВС на с.•••, с площ от 9461 кв.м. /Приложение № 5 към експерт./. Вещото лице е категорично, че процесният имот не е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. За процесният поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 по КККР на с.•••, няма подавано заявление за възстановяване и няма постановявани признавателни и възстановителни решения. Вещото лице сочи още, че от направена проверка в отдел КРЗ Благоевград, ОСЗ Благоевград и СГКК за неурбанизираната територия на землище с. •••, в частност на района на СТЕ е установено, че няма изработван кадастрален и регулационен план, а също така няма стари предходни карти на земеделските земи, такива каквито са картите на водните синдикати, като единствената карта е Картата на възстановена собственост КВС на земеделските земи. Посочва още, че при изменение на Кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ за неурбанизираната територия на землището с. ••• от 2021 год., за неурбанизираната територия на няколко землища в Община Благоевград, на основание чл.53б, ал.5, т.2 от ЗКИР, е процедирало изменение на КККР, свързано с отстраняване на явна фактическа грешка, което е одобрено със Заповед № КД-14-87 от 01.09.2021 год., на ИД на АГКК София, като според одобреното с тази заповед, по отношение на с.•••, в земеделските земи се нанасят нови имоти, включително и сградите в тях, но и при това изменение, въпросния имот с идентификатор № 17004.10.860, е пропуснат да бъде заведен като урбанизирана територия, дворно място, и не са заснети сградите в него, видно от скица - извадка към дата 01.09.2021 год. /Приложение № 9 към експерт./, което се явява „Явна фактическа грешка“, според разпоредбите на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, като само съседния му имот № 17004.10.843 е записан като мах. “Акациите“, урбанизирана територия. Посочва също така, че сградите на ищеца, присъстващи в КВС от 2018 до 2019 год., липсват нанесени в границите на ПИ с идентификатор № 17004.10.860 по КККР за неурбанизираната територия на з-ще с.•••, но по възлагане на правоспособно лице по ЗКИР, отново са заснети сградите, и от страна на И. А. Б., със Заявление вх.№ 01-114412-27.02.2023 год., заснемането е внесено в СГКК Благоевград, с искане за нанасяне на сградите в границите на ПИ с идентификатор № 17004.10.860, във вида показан на приложеното удостоверение за приет проект /листа от 10 до 12 към гр. дело № 1354/2023 год./. От страна на СГКК Благоевград, е издадена скица - проект № 15-246060-06.03.2023 год. /листа 8 и 9 към гр. дело № 1354/2023 год./ и с писмо изх. № 24-7502-07.03.2023 год. /лист 83 към гр. дело № 1354/2023 год./ е уведомена Община Благоевград. След получаване на писмото на 07.03.2023 год., от страна на Община Благоевград е съставен Акт № 12020 от 09.03.2023 год., за частна общинска собственост /АЧОС/, вписан в СВ гр.Благоевград, като Акт № 124, том V, дело № 793/2023 год., вх.рег. № 1332 от 10.03.2023 год. /листа 5, 6 и 65 към гр. дело № 1354/2023 год./, с който като общински е актуван Поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860, в землището на с.•••, Нива, в м. “Азмако“, с площ от 7685 кв.м. Вещото лице посочва, че този АЧОС е направен само по скица, без проверка на място, тъй като в границите на имота има застроени територии, дворни места от мах. Акациите, на частни лица.

–

Съдът намира, че е налице многобройна и безспорно установена практика на ВКС за това, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази насока са постановените Определение № 545 от 3.12.2018г. на ВКС по гр.д. № 3443/2018г., I г.о., ГК; Решение № 145 от 16.11.2016г. на ВКС по гр.д. № 2412/2016г., II г.о., ГК, ; Решение № 79 от 10.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 612/2012г., I г.о., ГК, ; Решение № 197 от 10.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 430/2010г., I г. о., ГК, ; Решение № 341 от 4.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 4723/2008г., IV г.о., ГК, ; Решение № 100 от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 3426/2008г., IV г.о., ГК, ; Решение № 427 от 21.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008г., II г.о., ГК, и Решение № 942 от 24.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 2967/2008г., IV г.о., ГК. В цитираните актове се приема, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Това се налага от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на земеделските земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗСГ ; , не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. В този смисъл разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими и по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика /виж в този смисъл Решение по чл. 290 ГПК № 883 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1432/2009 г., I г.о.; Решение по чл. 290 ГПК № 197 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г., I г.о., Решение по чл. 290 ГПК № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г.о. и др./. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и придобИ.ето им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай.

–

Предвид изложеното съдът намира, че няма доказателства имотът да е внасян в ТКЗС и не са били налице основания за включване на имота в ОПФ. Следователно ответникът не може да се позове на чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС. Чл. 5 ал. 3 от ЗОС не придава на Акта за частна общинска собственост правопораждащо действие, поради което следва да бъдат установени фактите, формиращи посоченото като основание за издаване на акта придобивно основание. Нормата на чл. 25 ал. 1 изр. първо от ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Съгласно нормата на чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. ПридобИ.ето правото на собственост върху земите по чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, че не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. Следва да се посочи, че според Решение № 21/4.02.2011г. по гр. д. № 1327/2009г. на ВКС, II г. о., ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост по причина, че попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В цитирания смисъл е и решение № 145/16.11.2016 г. по гр. д. № 2412/2016 г. на ВКС, II г. о.

–

От събраните доказателства по настоящото дело не се представиха никакви доказателства за това, че имота е бил включен в ТКЗС и в този смисъл същият не се доказа, че подлежи на възстановяване по специалния предвиден в ЗСПЗЗ административен ред за това.

–

Предвид изложеното съдът намира, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на повече от 10 години от ищеца по делото е придобит от него по давност. Неоснователно ответната страна се позовава на законови разпоредби, които забраняват придобИ.е на процесния имот по давност от страна на ищците. За имоти публична държавна или общинска собственост - чл. 86 от ЗС, действащ от 1951 г. и до сега, визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (в периода от 1951 г. до 1990 г.), вещ, държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996 г.), а сега, след 1996 г., вещ публична държава или общинска собственост. В този смисъл са и чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост от 1996 г. (вещите - публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост от 1996 г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска собственост). Следователно до 1996 г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 1996 г. - не могат да се придобиват по давност само имоти - публична държавна или общинска собственост. По делото обаче липсват данни имотът да е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация. От ответната страна не са ангажирани такива доказателства, вещото лице също не установява такива данни. Следователно към момента на съставяне на процесния акт имотът е бил собственост на ищеца. От друга страна, дори и да се приеме, че имотът е частна общинска собственост, придобит от Общината на посоченото в АОС основание, съдът намира, че общината е загубила собствеността върху имота. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.

–

Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобИ.е на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода 1996 г. до 31.05.2006г., както и за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен. Доколкото се установи със събраните по делото гласни доказателства, че през посочения период процесния имот е владян от ищеца, то същият е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот, на основание изтекла в негова полза придобивна давност. В този смисъл, общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищеца констатираните посредством акта за частна общинска собственост свои права за имота и искът е основателен.

–

С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски, за които е приложен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски, както следва - 700, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 50, 00 лв. - внесена държавна такса, 10, 00 лв. - за съдебни удостоверения, 10, 00 лв. - вписване на искова молба или общо сумата от 770, 00 лв., за които ответникът следва да бъде осъден да ги заплати.

Cited provisions

49