Решение № 650 от 5.9.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1354/2023 г.

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от И. А. Б., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. •••••, чрез адвокат Н. Л., със съдебен адрес гр. •••• против Община Благоевград, ЕИК •••, с адрес: гр.•••, представлявано от кмета ••••. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника Община Благоевград, че ищецът И. А. Б., ЕГН •••••••••• е собственик на поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 (стар номер 010860), с площ от 7685 кв.м, находящ се в местност ••••, община Благоевград, област Благоевград, на основание давностно владение повече от 30 години по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че от началото на 1993 г., в продължение на повече 30 (тридесет) години, ищецът лично и непрекъснато владее поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 (стар номер 010860), с площ от 7685 кв. м, находящ се в местност ••••, община Благоевград, област Благоевград, индивидуализиран в Скица на поземлен имот № 15- 953553-04.09.2023 г. Твърди се, че посоченият имот се владее необезпокоявано от семейството на ищеца вече трето поколение, още от времето на неговите дядо и баба - ••••••, като през всичките тези години, ищецът и неговото семейство използват имота и принадлежащите постройките основно за земеделие и животновъдство, които постройки, според ищца, са част от имота още от времето на неговите дядо и баба Твърди се още, че ищецът И. Б. и неговото семейство използват процесния имот ежедневно, като поземленият имот е ограден и в него ищецът стопанисва оранжерии. Излага се, че през посочените години, ищецът е стопанисвал, обработвал и облагородявал поземления имот и прилежащите сгради, като е положил много труд и средства в имота, с ясното убеждение, че същият е негова собственост, като трети лица не са имали претенции към процесния имот, респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от ищеца. Сочи се, че ищецът е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот и намерението си да го държи като негов собственик, следователно се твърди, че владението на процесния имот от ищеца е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. Твърди се, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение по смисъл на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид факта, че същият владее непрекъснато имота повече от 10 години. Излага се още, че със съзнанието, че е собственик на посочения имот, през 2023 г., ищецът започнал производство за снабдяване с нотариален акт за сградите, намиращи се в процесния поземлен имот: едноетажна жилищна сграда с площ 43 кв.м и селскостопанска сграда (свинарник) с площ от 66 кв.м., които са локализирани в Скица - проект № 15246060-06.03.2023 г. за изменение на КККР за сгради в поземлен имот с идентификатор 17004.10.860.1. На 07.02.2023 г. ищецът подал заявление с вх. номер № 01-74822-07.02.2023 г. до Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград за вписване на посочените сгради в КККР, като през месец април 2023 г., получил отказ от Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград за вписване на посочените сгради в КККР (Заповед № 17-110/ 14.03. 2023 г. на Началника на СГКК), като мотивът за отказ бил, че сградите се намират в имот с идентификатор № 17004.10, 860, който е общинска частна собственост. Според длъжностното лице било налице индикация за правен спор относно собствеността на имота, респективно основание за отказ по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Твърди се, че при получаване на въпросната заповед за отказ, ищецът установил за първи път, че процесният имот е актуван като общинска частна собственост, като за целта е изготвен и Акт № 12020 за частна общинска собственост (АЧОС), като актът бил изготвен на 09.03.2023 г. и вписан в Служба по вписвания на 10.03.2023 г., с вх. регистрационен номер 1332/ 10.03.2023 г., т.е след като ищецът е депозирал своето искане за вписване на двете постройки в Кадастъра. Твърди се, че процесният имот е владян и стопанисван от ищеца, а не от Община Благоевград, поради което същият не е актуван като общинска частна собственост до месец март 2023 г. На следващо място се иска от съда да вземе предвид факта, следващ от самия АЧОС, а именно невъзможността да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че процесният имот е общинска частна собственост, като в графа „правно основание“ на акта е посочено - „Чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, пи 7 от ЗОС (придобит по закон)“, чл. 59, ал. 1 ЗОС; чл. 19, ал. I ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Твърди се, че от формулировката в спорния акт не ставало ясно, в коя от посочената хипотеза се твърди, че общината е придобила имота. Опитът за уточнение, направен чрез формулировката „придобит по закон“ не внася необходимата яснота, тъй като всеки един от установените в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС придобивни способи е уреден в закона. В случая се твърди, че не е налице нито една от посочените хипотези в чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Твърди се, че в настоящия случай, процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е владян като такъв, поради което се сочи, че от гледна точка на реституционното законодателство и изложеното по-горе не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което се твърди, че въпросният имот не фигурира и в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОС, общината удостоверява възникването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС. Следователно се сочи, че дали един имот е общинска собственост не зависи от това дали е актуван, а от това дали общината може да докаже осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, на което се позовава. Посочва се, че актът за частна общинска собственост е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното /В тази насока се цитира съдебна практика Решение № 2903 от 2 7.02.2019 г. по адм. д. № 2933/2018 на Върховния административен съд; Решение № 1302 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15249 /2014 на Върховния административен съд и др./. В заключение се посочва, че процесният имот не следва да се квалифицира като общинска частна собственост, тъй като същият е собственост на ищеца, който го е придобил въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, пр. второ от ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение от повече от 30 години - от началото на 1993 г. до настоящия момент. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се сторените в производството разноски. Твърди се, че за имота, предмет на разглеждане в настоящото производство е съставен Акт за частна общинска собственост № 12020 от 09.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, под № 121, том V, дело №793/2023 г., вх. peг. №1332/10.03.2023 г., с посочено основание за придобИ.е чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Излага се, че в случая общината се позовава на основанието по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че с цитираното протоколно решение, одобрено със Заповед №РД-10- 121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ са определени имотите по чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 13 от 2007 г./, за Община Благоевград, землище на с. •••, съгласно Приложение № 1 към раздел II, т.1. Излага се, че с представената по делото Заповед № № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, с която е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ на която е възложено да определи имотите, които Общината стопанисва и които стават общинска собственост, са имоти, останали след възстановяване правата на собствениците. Във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Сочи се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. От протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., се установява, че Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ територията, в обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под № 171, като имот с №10002, с площ 9.461 дка, с начин на трайно ползване - нива, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници. С представената по делото Заповед № № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград, с която е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ на която е възложено да определи имотите, които Общината стопанисва и които стават общинска собственост, се установява, че това са имоти, останали след възстановяване правата на собствениците. Посочва се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Излага се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. Видно от представената справка Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ на ОСЗ - Благоевград, се установява, че като бивши собственици на имота е посочено Община Благоевград, с начин на придобИ.е - по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГ, документ за собственост: Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ № РД-10-121 от 28.07.2008 г. Излага се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на община, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. Видно от последното, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, се посочва, че ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши до край предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Посочва, че се разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и ал. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно, тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се разпорежда с тях. Сочи се, че с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, ведно с представеното приложение за землището на с. •••. В конкретния случай се твърди, че придобИ.ето на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по силата на закона. Твърди се, че ищецът и неговите наследодатели изначално са били наясно, че спорният имот не е тяхна собственост, липсва титул, легитимиращ лицата като собственици, като намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си. Сочи се, че тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин. Владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е явно, несъмнително, спокойно и с намерение да се държи вещта като своя. Лицето следва да е упражнявало своя фактическа власт по отношение на конкретна вещ /corpus/, както и да е демонстрирало по отношение на всички трети лица поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем само за себе си. Твърди се, че от така заявената претенция не ставало ясно как е бил завладян този имот от наследодателите на ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин са установили своята категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин са демонстрирали намерение за своене на имота. На следващо място се твърди, че необходимо е да се прави разлика между завладяването като способ за придобИ.е на право на собственост и завладяваното като способ за придобИ.е на владение. Доколкото на нашата правна система не са познати така наречените безстопанствени вещи (rus nullius), понеже чл. 6 от ЗС обявява за държавни всички вещи, които нямат друг собственик, поначало завладяването няма приложение, като способ за придобИ.е на собственост. Твърди се, че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението, не е налице нито фактическата власт на имота „Corpus possesionis”, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на веща като своя. Твърди се, че за да се приеме, че е започнал да владее недвижимия имот, ищецът следва да докаже, че достатъчно ясно е изразил пред Общината своите намерения да отхвърли правата й върху същия имот. Посочва се, че съгласно Конституцията на НРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот: държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения. ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Процесният имот не е бил собственост на наследодателите на ищеца към 1951 г., липсва документ за собственост, а така също и липсва такова твърдение в исковата молба. Поради което се счита, че доколкото с приемане на Конституцията от 1947 г. и ЗС от 1951 г. е въведена забрана за придобИ.е по давност на държавни имоти, твърдяното владение до 1991 г. няма как да доведе до придобИ.е на имота по давност, което важи и за евентуално владение след тази дата, тъй като по силата на чл. 86 ЗС /приет ДВ бр. 92/16.11.1951 г. и отм. ДВ бр. 31/17.04.1990 г./, не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. В периода 1990 г. до 1996 г. е била в сила забраната на чл. 86 ЗС /доп. ДВ бр. 33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г./, а с § 1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г./ е спряна давността за придобИ.е на държавни и общински имоти. Отделно от това се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1. пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, която забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС. Предвид изложеното се твърди, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1993 г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностния срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Л., която поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява се становище по същество за доказаност и основателност на същия, подробни съображения излагат в писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, поддържа се становище за недоказаност и неоснователност на същия. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендират се и сторените по делото разноски. По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно - техническа експертиза, която е приета като неоспорена от страните. Анализа на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Видно от Акт за частна общинска собственост № 12020 от 09.03.2023г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, същият е издаден на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 - /придобит по закон/, чл. 59, ал. 1 от ЗОС; чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за Поземлен имот с идентификатор 17004.10.860 (едно, седем, нула, нула, четири, точка, едно, нула, точка, осем, шест, нула), представляващ поземлен имот 860 (осем, шест, нула), в кад. район 10 (едно, нула), с ЕКАТТЕ 17004 (едно, седем, нула, нула, четири), по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село •••, община Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 141/13.03.2019 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес: село •••, местност "Азмако", Площ: 7685 (седем хиляди шестстотин осемдесет и пет) кв.м. Трайно предназначение на територията: Земеделска. Начин на трайно ползване: Нива. Категория на земята: 9 (девета), Номер по предходен план КВС: 010860 (нула, едно, нула, осем, шест, нула), находящ се в село •••, местност "Азмако", ЕКАТТЕ 17004, кад. район 10, ПИ № 860. По делото е представена Заповед № 17-110/14.03.2023 година, видно от която е, че във връзка със заявление вх. № 01-114412/27.02.2023 година на СГКК град Благоевград, подадено от И. А. Б., както и във връзка с постъпило възражение с peг. № 02-355- 13.03.2023г., подадено от Община Благоевград, и след като е констатирано, че допълваните сгради с проектни идентификатори 17001.10.860.1 и 17004.10.860.2 попадат върху поземлен имот с идентификатор 17001.10.860 - собственост на Община Благоевград, което представлява индикация за наличие на спор за материално право, и на основание чл.т.54, ал. 2 от ЗКИР е отказано изменението в кадастрална карта и кадастрални регистри на с.•••, община Благоевград, ЕКАТТЕ 17004, одобрена със Заповед № РД-18-141/13.03.2019 година на ИД на АГКК, заявено от И. А. Стойчев, с вх. № 01-114412/27.02.2023 година на СГКК Благоевград, като към заповедта е приложена скица - проект № 15-246060-06.05.2023г. па СГКК гр. Благоевград. От представените по делото уведомления адресирани до И. Б., се установява, че на основание чл. 61, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 18а, ал 8 от АПК същият е уведомен, че въз основа на издадената заповед от 14.03.2023 година е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на село •••. Представено е и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-64470-24.02.2023г., за сгради в поземлен имот с идентификатор 17004.10.860, към което е приложено и графична част от проекта за изменение, внесено с вх. № 01-74822/07.02.2023т. По делото е представено и удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ от дата 05.09.2023 година, както и скица на поземлен имот 15- 953553/04.09.2023 година. От приложения към писмения отговор протокол № 13 от заседание на общински съвет, проведено на 16 октомври 2023 година е взето решение № 522, с което са избрани за временно изпълняващи длъжността „Кмет“ посочените в решението кметове на посочените в същото населени места. От приложеното по делото протоколно решение № 3 от 25.07.2008 година, се установява, че в гр.Благоевград в сградата на ОСЗ - гр.Благоевград е проведено заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ в състав, определен със заповед № РД-10-079 oт 13.06.2008 г. и изменена със заповед № РД-10-111 от 25.07.2008г на директора на Области дирекция „Земеделие” - гр.Благоевград, по силата на което и след като са разгледани представените извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост за землищата в община Благоевград, област Благоевград в наспа за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗПЗЗ – за землищата, за които са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на основание чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ и в съответствие с Вътрешните правила за работата на комисията е взето решение, по силата на което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.), както следва: Община Благоевград – съгласно приложение № 1, към раздел 1; определени са имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ Община Благоевград, съгласно приложение № 1 към раздел 2. Отразена е забележка, че предадените имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ следва да се използват съгласно ограниченията по чл. 19, ал. 4, и ал. 8 от ЗСПЗЗ във вр. с параграф 26, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Към решението са приложни и цитираните по-горе Приложения и скици, както и цитираните в решението заповеди. По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля ••• става ясно, че познава И. Б. от 1996 г. - 1997 г., тъй като живеят в една махала, живее на 600 метра от него в село •••“ и знае имота на И. Б. къде се намира. Сочи, че И. е гледал имота преди 1996 година, тъй като дядо му ••• го е владял преди това, той е гледал там прасета, а И. пък е работел по градините, като го засаждал с домати, имал оранжерии. Посочва още, че имотът на И. е около 6-7 декара, като граници на имота посочва най-близо е имота на •••, по-нагоре е брата на •••, а отпред е път за лудницата в село •••. Сочи, че имотът на И. е ограден с мрежа отпред, от страни и отгоре е с палета наредени, а от горната страна имало храсти, която ограда е ремонтирана преди десетина години, защото старата била вече паднала. Посочва, че в имота имало постройки, къщичка и свинарник, където дядо му гледал прасетата, а къщата сочи, че е на два етажа, три стаи на втория етаж и на първия етаж -също три стаи, масивна сграда, която къщата е измазана, хубава къща. Сочи, че ищецът всеки ден е бил в имота, тъй като го е засадил. Баба му •••, която е жена на дядо му •••, също ходела с И. да работят там по градините. Твърди, че И. никога не е спирал да владее този имот и не знае някой да е имал претенции за този имот, като от 1996 г., откакто свидетеля е в селото знае, че никой не е идвал да има претенции за имота. Свидетелят посочва, че И. представял имота като свой собствен, тъй като го имал от дядо му. По делото в качеството на свидетел е разпитан •••, който също заявява, че познавам И. Б., тъй като са живеели в една махала в Благоевград. Знаел от дете, че дядото на И. имал имот в село •••, където гледал прасета и градини, като в този имот имало и къща със шест стаи, на приземния с три стаи и на горния етаж имало три стаи. Сочи, че този имот е над 6 декара, може би 7 декара и се намирал до асфалта за село •••. Свидетелят също свидетелства, че И. Б. владеел имота от много години, 30 години, от 1993 г., а преди това имотът е владян от дядо му. Посочва, че И. е направил подобрения на оградата и оранжериите. Никой според свидетеля не е имал претенции към този имот. Посочва, че в имотът имало боксове за прасета, които дядо му бил направил, а И. ползвал имота за земеделие. Имало асми и дървета по края на имота. В тази насока са и показанията на свидетеля И. ••••, който приповтаря показанията, които са дадени от свидетелите ••• и •••. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за основани на лични впечатления, достоверни и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, както и от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. По делото е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Ю., заключението по която е прието без оспорване от страните. Вещото лице е дало заключение, че е налице частична идентичност за площ от 7685 кв.м., между поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 по КККР на с.•••, Община Благоевград, Област Благоевград, с площ от 7685 кв.м. /Приложения №№ 8 и 9 към експертизата/ и имот с № 010002 по КВС на с.••• •••, с площ от 9461 кв.м. /Приложение № 5 към експерт./. Вещото лице сочи още, че процесният поземлен имот с идентификатор № 17004.10.860 по КККР на с.•••, Община Благоевград и то средната му част, показано на Скица № 2, от огледа на място /Приложение № 11 към експерт./, с жилищната сграда и стопанските сгради в него, не е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС, по причина, че той е представлявал част от застроената част на мах. „Акациите“, видно от показаното на ЕТК К-9-44-