Решение № 44 от 12.3.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 616/2025 г.

Иск с правно основание чл.108 от ЗС. Ищцата И. И. М., чрез пълномощника адв. Б. Г. от ВТАК твърди, че нейния баща И.И.А., през 30-те години на миналия век, е получил в наследство от своя баща нива от около 2,300 декара в местността „Рахлето“ в землището на с. Царевец, общ. Свищов, в която засадил лозе и се грижил за него през целия си живот, а малко преди смъртта си разделил лозето на две и тези части предал на дъщерите си - съответно северната част от около 1,137 декара предоставил на дъщеря си Е.Ч., а южната част от лозето с площ от 1,121 декара - на нея. Твърди, че наследодателят И.А. е починал през 1982 година и от тогава южната част от лозето се владее от нея и от съпруга й М. М., като двамата изкоренили старите лозови насаждения и засадили нови. Построили малка двуетажна вила, външна тоалетна и вкопана в земята цистерна за вода, като декларирали вилата в данъчната служба и заплащали дължимите местни данъци. Навежда твърдение, че на 10.06.2010 година Община Свищов е актувала имота като ЧОС на основание чл. 19, ал.1 и ал.3 и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, а по-късно - на 12.11.2019 година общината е преактувала имота. На 17.02.2023 година е вписала договор за аренда на имота, по силата на който й бил отдаден под аренда за срок от 25 стопански години, по който аренден договор арендаторът през 2024 година изкоренил всички насаждения в имота й, включил го е в масив и го засадил със слънчоглед. Посочва се, че след влизане в сила на кадастралната карта на земеделските земи това лозе било с идентификатор 78121.101.65. Заявява, че от момента на придобИ.е на имота баща й е установил владение върху него, необезпокоявано продължило до смъртта му, а още преди неговата смърт двете му дъщери получили от баща си посочените части от лозето и присъединили своето владение към това на техния наследодател. За времето от 30-те години на 20 - ти век, до 2024 година тя, след като била присъединила владението на своя баща, е упражнявала владение върху имота необезпокоявано, вследствие на което владение е придобила правото на собственост върху имота по давност. Описва, че наследодателят на ищцата – И.И.А. не се бил позовал на изтекла в негова полза придобивна давност и правото за такова позоваване било наследено от наследниците респективно от ищцата. Посочва, че междувременно сестрата на ищцата изкоренила своята част от лозето, а на 11.03.1985 година направила замяна с И.В. и заменила имота си с нива в местността „Куйговец“. Твърди, че съставения акт за частна общинска собственост бил в нарушение на закона по изложени в молбата съображения, включително че имотът на ищцата никога не бил одържавяван, не бил включван в кооперативни организации и се владеел от нея непрекъснато, а поради това, че не бил отнеман от собствениците му по отношение на него не следвало да се прилага ЗСПЗЗ и същият не е подлежал на възстановяване, затова и не съществувала възможност общината да го включи в т.нар. Остатъчен поземлен фонд. Счита, че посочената заповед на Директора на Областна дирекция Земеделие в Акта за общинска собственост бил нищожен административен акт, защото комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ не била материално компетентна да се произнася досежно земи, които не са били одържавявани и не са били включвани в кооперативни организации. С оглед уточнението в съдебно заседание се твърди, че от момента, в който Община Свищов го е дала под аренда, ищцата е загубила владението върху поземления имот. Там е останала само вилата, а лозето и плодните дръвчета били изорани и мястото било засадено с полски култури от арендатора. Моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор 78121.101.65, с адрес на поземления имот: село Царевец, общ. Свищов, местност Рахлето, площ 1121 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, 4 категория, предходен идентификатор няма, номер по предходен план 101065, при съседи: 78121.101.64, 78121.101.63, 78121.101.66, 78121.101.67, 78121.101.68, 78121.101.852, за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 8814/12.11.2019г.. и да бъде осъдена Община Свищов да й предаде владението върху имота. Претендира разноски. В хода на устните състезания моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде уважен, като се присъдят сторените разноски. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на предявения иск – по безспорен начин се установило, че ищецът е собственик на имота, а е лишен от правото да го владее. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства се установявало по безспорен начин, че ищцата е собственик на процесния имот, като никой от наследодателите на ищцата не се бил позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, затова и правото за такова позоваване било наследено от наследниците респективно от ищцата. Ищцата и нейните наследодатели упражнявали владение върху имота непрекъснато, явно и спокойно от 30-те години на 20-ти век до 2024г.., което и довело до придобИ.е правото на собственост по давност. Посочва, че имота никога не е бил обобществяван, не бил включван в кооперативи и владението върху него не е било отнемано, за времето от 30те години на 20 век до 2024г. е бил владян от ищцата а преди това и от наследодателите и, следователно по отношение на имота не били приложим разпоредбите на ЗСПЗЗ, регулиращ обществените отношения свързани с реституцията на имоти, отнети от техните собственици, а и имотът не е бил одържвяван или включван в ТКЗС или други подобни организации, следователно общината не е могла да придобие собствеността върху имота. Счита възражението за придобИ.е на имота по давност от страна на общината за неоснователно, тъй като имота бил актуван през 2010година, но не били представени доказателства общината да е завладяла имота, а се установило ,че до 2024година владението е било осъществявано от ищцата. След като имота бил влядан от частни лица до 2024 година нямало как да стане общинска собственост поради което и общината не е могла да придобие собствеността по чл. 25 от ЗСПЗЗ. Претендира разноски. Ответникът Община Свищов в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на исковата молба, тъй като по делото не се установявало, че процесния имот, описан от ищцата е идентичен с имота, включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за който е издаден АЧОС. Претендира, че искът е недопустим, тъй като предмет на претенцията е недвижим имот частна общинска собственост, от общинския поземлен фонд, който по силата на императивните разпоредби на чл. 86 от ЗС и чл.7, ал.1 от ЗОС, не подлежи на придобИ.е чрез придобивна давност. В случай, че иска бъде приет за допустим, взема становище за неговата неоснователност . Сочи, че процесните земеделски земи са предоставени в собственост на община Свищов на основание чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, въз основа на административно решение, постановено през 2008 г. и в изпълнение на процедурата по преобразуване и разпределяне на земи от бившите ТКЗС и ДЗС. Сочи, че в тази връзка, за посочения имот са съставени и надлежно вписани в Имотен регистър към Служба по вписванията два Акта за общинска собственост, които притежават доказателствена сила до доказване на противното във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост. С оглед на това правото на собственост на общината било противопоставимо на всяко трето лице, включително и на ищцата, която към момента на издаването на актовете не е заявила права върху имота в рамките на предвидените от закона срокове и процедури. Сочи, че Община Свищов разполага с всички изискуеми документи, удостоверяващи нейното право на собственост върху имота, включително и надлежно съставени актове за частна общинска собственост, съответстващи на чл. 5 от Закона за общинската собственост, както и документи, произтичащи от административната процедура по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Тези доказателства потвърждават по безспорен начин правото на общината върху имота, предмет на настоящия спор. Твърди, че процесния имот попадал в обхвата на ЗСПЗЗ и правилно и законосъобразно е включен във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В тази връзка твърди, че Заповед № РД-14-138/03.12.2008 г. била валиден административен акт издаден от компетентен орган. Следователно, претенцията на ищцата, се явявала лишена от правно основание и била непротивопоставима на валидно възникнало и вписано право на собственост на публичноправен субект — Община Свищов. В условията на евентуалност, твърди че Община Свищов е придобила имота на основание давностно владение. За процесния имот бил издаден АЧОС на дата 10.06.2010 г., от когато този имот е владян от ответника - Община Свищов спокойно, явно и необезпокоявано. Доказателство за това било включването му в регистъра на свободните за отдаване под наем имоти. С оглед на изложеното Община Свищов придобила имота на основание давностно владение. Сочи, че ищцата не е заявила претенции за възстановяване по ЗСПЗЗ. От една страна, оспорва правната легитимация на ищцата за предявяване на иска, тъй като от приложените към исковата молба доказателства не се доказвали твърденията й, че е наследник на процесната част от имота, за който да е възникнало право на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като не са представени никакви доказателства как наследодателят на ищцата е придобил право на собственост върху процесния имот. Сочи, че от приложеното удостоверение за наследници, било видно, че наследодателят И.А. е оставил за наследници освен ищцата и сестра й - Е.Ч., още двама наследници - две дъщери: М.Н. и Й.Б.. Не били представени доказателства за поделяне на имота между наследниците или за извършен отказ от наследство. Счита, че ищцата не доказва наличие на собствени, конкретни и несъмнени действия по упражняване на фактическа власт върху имота със съзнание, че го държи като свой. Само по себе си наследяването на лице, което евентуално е осъществявало владение, не води автоматично до преминаване на владението към наследниците. За да бъдело признато владение в лицето на наследника, било необходимо той да предприеме действия, които ясно изразяват намерението му да държи имота за себе си като собственик. В конкретния случай липсвали каквито и да било доказателства за подобни действия от страна на ищцата, поради което претенцията й следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че ищцата не била възстановила имота по надлежния административен ред пред Службата по земеделие, поради липса на необходимите доказателства, установяващи по несъмнен начин собствеността й. Оспорва факта на осъщественото владение от ищцата. Въпреки твърденията на ищцата, че упражняваното от нея владение върху процесния имот е било явно, спокойно и непрекъснато, следвало да се подчертае, че за да е налице валидно придобИ.е по давностен ред, съгласно чл. 79 от Закона за собствеността, освен изброените признаци, владението следвало да бъде и постоянно и несъмнено. С оглед на липсата на всички изискуеми законови предпоставки, не можело да се приеме, че е налице валидно начало на придобивна давност, нито че такава е изтекла в полза на ищцата. Оспорва, че ищцата е владяла имота спокойно, явно и необезпокоявано. Доказателства в обратната насока били, че същата не е заявила претенции за възстановяване по администативен ред и за имота надлежно били съставени АЧОС. Доказателство било и включването на имота в регистъра на свободните за отдаване под наем имоти, както и сключеният Договор за Аренда от 16.02.2023 г. Тази пасивност в стопански и административен план, съчетана с липсата на каквито и да е било публични или частноправни действия от страна на ищцата до момента на предявяване на иска изключвло както възможността за придобИ.е на имота по давност, така и твърдения за владение или ползване с намерение за своене. Моли съда да постанови определение, с което да прекрати образуваното производство като недопустимо. В условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от И. И. М. срещу Община Свищов иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище по същество. В писмено становище по делото моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: С приложения Акт № 3479 за частна общинска собственост от 10.06.2010г., утвърден от Кмета на О.С. земеделска земя № 101065, с начин на трайно ползване лозе - терасирано, площ 1,121 дка, четвърта категория, в землището на с. Царевец, м. Рахлето, бил актуван като частна общинска собственост, с посочено основание за това - чл. 2 ал. 1 т. 2 и чл. 3 ал. 3 от ЗОС, чл. 19 ал. 1 и ал. 3 и чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение № 4 от 28.11.2008г. на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, Заповед № РД - 14-138/03. 12.2008г. на Областна дирекция „Земеделие“ гр. В.Търново и скица № К06142/13.04.2010г. на Общинска служба по Земеделие - Свищов. Видно от Акт № 8814 за частна общинска собственост от 12.11.2019г., утвърден от Кмета на О.С. поземлен имот с идентификатор № 78121.101.65, с адрес местност Рахлето, с площ 1 121 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване лозе, четвърта категория, бил актуван като частна общинска собственост, с посочено основание за това - чл. 2 ал. 1 т. 1 и чл. 3 ал. 3 и чл. 59 от ЗОС и Скица №15-971161-24.10.2019г. на СГКК – Велико Търново и Заповед № РД- 18-498/20.02.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. Местоположението на процесния недвижим имот се установи от приложената скица на поземлен имот № 15-768303 от 14.05.2025г. на СГКК - В.Търново, като на скицата имот с идентификатор 78121.101.65 е отразен с площ 1121 кв.м., м. Рахлето, предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, категория на земята - 4, собственик - Община Свищов с посочено основание Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Данъчната оценка на имота е 301,70 лева, видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № 5408000890/15.05.2025г. на МДТ при Община Свищов. Данъчната оценка на постройката в имота е в размер на 334,80 лева, видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № 5408001598/05.08.2025г. на МДТ при Община Свищов. Представена е и справка от Агенция по вписвания за извършените вписвания по партида на имота, в която са отразени двата съставени актове за общински собственост и договорът за аренда. Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 06- 09-036 от 10.06.2025г. на Кметство с. Царевец, общ. Свищов наследодателят И.И.А. е починал на 15.09.1982г, като вдовец и е оставил за наследници три дъщери – ищцата, Е.Ч. и М.Н., починала 01.06.1969 г. и оставила за наследник дъщеря – Й.Б.. Представен е и договор, сключен между И.Т.В. от с. Царевец и Е.И.Ч., по силата на който И.В. заменил нивата си в местността„Куйговец“ в размер на 1200 св.м. с нивата на Ч. м. Рахлето, с площ от 1200 кв.м. Приложена е фотоснимка на процесния имот и построената в него вила. Представено е протоколно решение № 4 от 28.11.2008г. на Областна дирекция по земеделие – Велико Търново, ведно с Приложение № 1, по силата на което са определени имотите по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане на ЗИД на ЗСПЗЗ, като видно от приложението процесния недвижим имот с номер 101065 е включен в таблицата под номер 235. Със Заповед № РД-14-138 от 03.12.2008г. на Директор на ОД „Земеделие“ Велико Търново е одобрено протоколно решение № 4 от 28.11.2008г. на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ, относно определените имоти по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, на територията на Община Свищов. Представен е договор за аренда за дългосрочно инвестиране създаване на масиви с трайни насаждения от 16.02.2023г. сключен между О.С. в качеството на арендодател и Валери Петров Цветанов арендатор, за отдаване под аренда на имоти в землището на с. Царевец, сред които и процесният имот с идентификатор 78121.101.65, със срок на договора 25 стопански години, считано от 2022/2023г. стопанска година. Приложени са и всички документи относно разкрИ.е на процедура за отдаване под наем съгласно ЗАЗ, в това число Решение № 864 от заседание на Общинския съвет от 27.03.2014г., Прот. № 49, Заповед № 489-РД-01-03 от 13.05.2014г. на Кмета на О.С. списък за отдаване под аренда, Решение № 1115 от заседание на Общинския съвет от 26.02.2015г., Прот. № 63, Заповед № 642- РД-01-03 от 26.05.2015г. на Кмета на О.С. списък за отдаване под аренда, Решение № 176 от заседание на Общинския съвет от 31.03.2016г., Прот. 13 , Заповед № 863- РД-01-03 от 20.05.2016г. на Кмета на О.С. списък за отдаване под наем, Решение № 517 от заседание на Общинския съвет от 30.03.2017г., Прот. № 32, Заповед № 344- РД- 01-03 от 3.04.2017г. на Кмета на О.С. списък за отдаване под наем, Решение № 808 от заседание на Общинския съвет от 29.03.2018г., Прот. № 52 , Заповед № 684-РД-01-03 от 07.06.2018г. на Кмета на О.С. списък отдаване под наем, Решение № 1056 от заседание на Общинския съвет от 28.03.2019г., Прот. № 70, Заповед № 570-РД-01-03 от 16.05.2019г. на Кмета на О.С. списък отдаване под наем, Решение № 158 от заседание на Общинския съвет от 30.04.2020г. , Прот. № 7, Заповед № 719 – РД-01-03 от 28.05.2020г. на Кмета на О.С. списък земеделски земи, Решение № 468 от заседание на Общинския съвет от 29.04.2021г., Прот. № 27, Заповед № 693-РД- 01- 03 от 01.06.2021г. на Кмета на О.С. списък за отдаване под наем, Решение № 740 от заседание на Общинския съвет от 28.04.2022г. , Заповед № 454-РД- 01-03 от 27.05.2022г. на Кмета на О.С. списък за отдаване под наем приложение към заповедта, видно от които в посочените в тях години е давано съгласие процесният имот да бъде отдаван под аренда. Разпитани по делото бяха свидетелите Е.И.Ч., А.И.Т., А.М.А. и М. П. М., посочени от ищеца. Св. Е.И.Ч., сестра на ищцата заяви, че й е известно, че ищцата има лозе в м. Рахлето, което е било на техния дядо Н.А.Т., който починал през 1976 г., когато тя е била на 42 години. По негово време лозето било около 2,4 декара. След смъртта на дядо й, лозето го наследил техния баща И.И.А., който го работел, но след смъртта на майка им, той го поделил между нея и ищцата, по 1 декар и 2 ара, за всяка. Баща им починал през 1982 година. Обясни, че разделили имота надълго, като от южната страна останала за ищцата , а от северната страна за нея. Св. Ч. заяви, че работили имота няколко години, сеели царевица 3 години. След това го изкоренили. След това за нейната част от имота И.Т.В. й предложил размяна с друго лозе и тя си съгласила. Потвърди при предявяване на договор на л. 12 от делото, че е подписан от нея лично, под номер две. Видно от показанията й, ищцата и нейния мъж продължили да обработват тяхната част. В имота имало вила, на два етажа с тераса, с таванска стая, щерна, насаждения с лозе- младо лозе, дървета малини, ягоди. Ищцата го работила доскоро. Св. Ч. заяви, че в тази местност „Рахлето“ няма блокове на ТКЗС, а всичко било на парцели, които хората си ги обработвали. Св. А.Т. заяви, че познава ищцата от 1985 година и знаел, че тя има имот в местността „Рахлето“, който представлява лозе с вила и цистерна. Той имал лозе в съседство до това на ищцата, от северната страна. Св. Т. изнесе, че е придобил това негово лозе, като навремето неговия баща са се срещнали с баба Е. и нейният съпруг и са направили замянка. Те са вземали това място, където са направили лозе, а пък са дали в местността „Куйговец“ в Свищов. Потвърждава, че договорът на стр. 12 от делото е за замяната на неговото лозе, а посоченото в него лице И.Т.В. е неговия баща. Още през 1985 година започнали да правят лозето. Лозето го поддържал до преди годинадве, оттогава не ходи вече там. Помни, че дошло момче, което разорало техните лозя- и неговото, и на ищцата. За лозето на съседите обясни, че те също са го поддържали до преди 2-3 години. Св. Т. не знаел да е имало в местността блокове на ТКЗС. Св. А. А.ов изнесе, че се познават с ищцата от деца, помни баща й и дядо й. Според показанията на свидетеля нейният баща И. имал лозе извън селото в местността „Рахлето“, срещу Царевец отгоре, което впоследствие било гледано от И. и съпругът й. Около 1980 –та година, свекърът на ищцатадядо П. започнал да прави вила там и коментирал много от нещата с него, защото бил по професия строителен техник. Според показанията на свидетеля площта на лозето е около декар, декар и 200, декар и 100, но малко повече от декар. Св. А.ов заяви, че познавал и съседи на ищцата по лозе – А., Н., както и че знае, че имотите там не са били в ТКЗС. Скоро не бил ходил в лозето на ищцата, но преди време, около 90 –та година, често го посещавал, показвал им кака да подрязват дръвчетата, те били около 20 на брой. Св. М. М., съпруг на ищцата заяви, че с ищцата са се женили през 1970 година, и че баща й И. имал лозе в м. „Рахлето“, с площ около 2 декара и 4 ара. Спомена му за това лозе бил още от тяхната женитба, а през 80 –та година баща й го разделил на две- между нея и сестра й и те започнали да го работят. Те с ищцата взели тази част, която е към Царевец, а частта към Свищов – Е.. Сестра й Е. изкоренила нейното лозе, а после го разменила и с И.. А те си засадили ново лозе, което гледали. В периода 1981-1983 г. неговия баща П. М. построил вила там, в лозето. Баща му постоянно ходел на лозето, както и той. Имало 25 -26 дървета там. Миналата година св. М. отишъл на лозето и установил, че било изкоренено. Свидетелят заяви, че там имало сало лозя, не и блокове на ТКЗС. Имало и вилички на отделни хора. Като установили, че било изкоренено лозето, отишли да питат кмета на Царевец, но той не знаел нищо и те се насочили към адвокат. Те нямали некакви документи за лозето, нито за къщата, с изключение на бележките за платените данъци. Установи се от заключението на Съдебно-техническа експертиза, че процесния и мот, заедно с постройката в него, заснет по геодезически способ на място не попада изцяло в очертанията на имот с идентификатор 78121.101.65 по КККР на с.Царевец. Имотът съответства като очертания, форма и площ на имот с идентификатор 78121.101.65 по КККР на с.Царевец, но е отместен с 18 метра в северозападна посока (приложение 5). Вещото лице е посочило, че на комбинираната скица (приложение 5) са номерирани чупките на имота от 1 до 4, както са заснети на място и са записани техните координати в Координатна система ККС2005 - координатната система на кадастралната карта. Вещото лице е описало, че на приложение 5 са записани площите, с които попада процесният имот в съседни имоти по кадастралната карта. При нанасяне на заснетите граници на процесния имот върху актуалната кадастрална карта, същият бил измерен с площ 1201 кв.м. и заемал следните площи от имоти по кадастралната карта:650 кв.м. от имот с идентификатор78121.101.63 по КККР на с.Царевец, собственост на О.С. - 289 кв.м. от имот с идентификатор 78121.101.65 по КККР на с.Царевец, собственост на О.С. 105 кв.м. от имот с идентификатор 78121.101.678 по КККР на с.Царевец, собственост на И. Костов Мирчев, 54 кв.м. от имот с идентификатор 78121.101.679 по КККР на с.Царевец, собственост на Бисер Илиев Костов и 103 кв.м. от имот с идентификатор 78121.101.852 по КККР на с.Царевец, собственост на Община Свищов. ВЛ установи, че за първи път процесният имот е нанесен като имот с №101065 по КВС (карта на възстановената собственост) на землището на с.Царевец, общ.Свищов. Съобщението за одобрения коригиран план за земеразделяне за землището на с.Царевец, общ.Свищов е обнародвано в неофициалния раздел на Държавен вестник, брой 72/06.09.1994 г. ВЛ заключи, че няма данни имот с идентификатор 78121.101.65 по КККР на с.Царевец да е одържавяван или включван в ТКЗС. В съдебно заседание посредством осъществена видеоконферентната връзка ВЛ Р. Х. заяви, че поддържа заключението. Поясни, че изместването на имота на 18 метра, според него, се дължи на непълнота или грешка в кадастралната карта. Така са заснети имотите в цялата местност и има отместване в северозападно направление, както и че това означава и че всички имоти по тази кадастрална карта са изместени на определено разстояние. ВЛ Р. Х. потвърди, че имотът № 65 е същия, който е на комбинираната скица актуална между кадастралната карта и орто-фото картата, като допълни, че местоположение е на същото място, а малката разлика се дължи на това, че на място няма огради и са посочени приблизително местата, където са били границите. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи. За да е основателен ревандикационният иск - по чл.108 ЗС следва да са налице три определени предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на спорния имот; 2. Ответникът по иска да владее или държи имота и 3. това владение или държане да е без правно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Ищцата не представи писмени доказателства, удостоверяващ правото й на собственост върху процесния имот. От събраните гласни доказателства доказателствата по делото се установи, че ищцата е придобила процесния недвижим имот по давностно владение. Установи се по делото от показанията на свидетелите Е.Ч., А.Т., А. А.ов и М. М., че имотът е владян от първо от дядото на ищцата Н. Тонев, след това владян от бащата на ищцата И.А., от началото на миналия век, а впоследствие през 1970 година било предоставено за упражняване на ищцата и нейния съпруг, които владяли имота, непрекъснато, демонстрирайки намеренията си за владение, до преди 2-3 години. Ищцата и съпруга и не само изкоренили старите лозови насаждения и засадили нови, но построил малка двуетажна вила в лозето, изградили цистерна за вода, декларирали вилата в данъчната служба и непрекъснато заплащали дължимите местни данъци . Не се спори между страните, че ответната община владее имота от 2024 година, когато арендаторът е изкоренил лозето и го е засадил със земеделски култури. Както се посочи, ищцата не ангажира писмени доказателства, удостоверяващи правото й на собственост върху процесния имот. Същата навежда твърдения, че е придобила право на собственост по давност, като върху имота е упражнявано владение от страна на възходящите й, с начало датиращо от 30-те години на миналия вещ. В настоящия случай, владението върху имота е започнало от дядото на ищцата – Н.Тонев, а след смъртта му е продължило от бащата на ищцата – И.А., а през 1970 година е било предоставено на ищцата, установено от събраните по делото гласни доказателства. Никой от наследодателите на ищцата не се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, затова правото за такова позоваване е наследено от наследниците, респективно от ищцата и основателно е становището на процесуалния представител на ищцата в този смисъл. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че от 30-те години на 20 век до 2024 година ищцата и нейните наследодатели упражнявали владение върху имота, което владение било непрекъснато, явно и спокойно и довело до придобИ.е на право на собственост по давност. Следователно ищцата, считано от 1970 година с действията си е манифестирала владеенето на целия имот по отношение на ответника. Общината/чрез АЧОС/ не твърди, че е собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала собственик на основание чл. 19 вр. чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Следователно, за да се приеме, че процесният имот е придобит от ответната община по силата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ следваше да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции. Това не беше сторено, като ответникът не ангажира доказателства имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ за възстановяване от бивши собственици или техни наследници. Имотът не попада в зона по параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Не е предоставен за ползване. Напротив от събраните в хода на производството доказателства, включително и гласни доказателства - показанията на свидетелите Е.Ч., А.Т., А. А.ов и М. М., се установи, че този имот не е внасян в ТКЗС или други подобни организации, не е одържавяван. Община Свищов през 2010 година е актувала имота, а впоследствие 2019 година е съставила нов акт за частна общинска собственост, с посочване че имота е общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, уреждащ придобИ.а от страна на общината на земи от т.нар. Остатъчен фонд след възстановяване на земеделските земи. В процесния случай имотът не е бил обобществяван, не е включван в кооперативи,владението върху не е било отнемано, като за посочения период по-горе е владян от ищцата и от нейните наследодатели. След като това е така, по отношение на имота не намира приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ, регулиращ обществените отношения свързеани с възстановяването на имоти. След като не подлежат на възстановяване ,те не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, защото в него влизат само незаявени за възстановяване земи. С оглед изложеното, съдът намира, че Общината не е имала право да определя процесния имот като земеделска земя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което не е налице и основанието, посочено в чл.2 ал.1, т.2 от ЗОС за актуването му като общински. Актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината носи тежестта да докаже основанието на което е съставен актът за общинска собственост. Както се посочи, не е било налице основанието за актуването на имота като общински. С отговора на исковата молба ответната община навежда твърдение за придобИ.е на имота по давност, което се явява неоснователно и недоказано, тъй като общината през 2010 година е актувала имота, но не са ангажирани доказателства да го е владяла , а се установи, че владението е едва от 2024 година, когато арендаторът е изкоренил лозовите насаждения, до който момент владението е било упражнявано от ищцата. Не се спори, че имотът към момента се владее от ответника, като се установи, че се владее от ответника без основание. Неоснователно е оспорването от ответника, че ищцата не може да придобие имот частна общинска собственост. Както се посочи, чл. 25 от ЗСПЗЗ регламентира, че общинска собственост са земите, които не принадлежат на гражданите или държавата. В случая се доказа по безспорен начин, че ищцата е собственик на процесния имот по наследство и давност. Това обуславя основателност на исковата претенция и същата следва да се уважи, като се приеме за установено по предявения иск по чл. 108 от ЗС по отношение на ответника, че поземлен имот с идентификатор 78121.101.65 в землището на с. Царевец, общ. Свищов, м. Рахлето, с площ от 1121 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска ,начин на трайно ползване - лозе, категория 4, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 101065 е собственост на ищеца, като ответникът бъде осъден да предаде владението върху този имот на ищеца. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1132.50 евро/2214,98 лева/, съгласно представен списък на разноските, от които 25.56 евро/50,00 лева/ - ДТ, 766.94 евро/1500,00 лева/- заплатено адвокатско възнаграждение и 340.00 евро/664,98 лева/ възнаграждение на вещо лице. Не подлежат на присъждане разноските за вписване на искова молба, поради което такива не следва да бъдат присъждани, въпреки, че се претендират от ищеца. Неоснователно се явява направеното възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на спора, ангажираните гласни и писмени доказателства, извършените процесуални действия по делото освен подаване на исковата молба и присъствие на пълномощника в съдебните заседания – подаване на писмена защита, в която са изложени подробни съображения за основателност на иска, анализирани са доказателствата по делото,поради което и претендираното адвокатско възнаграждение следва да се възложи в посочения размер. Водим от горното, съдът