Решение № 1692 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1634/2025 г.

Постъпила е жалба от „СЪЛИВЕР“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. К. Г., против решение № ПВ-з-П/09.06.2025г., издадена от директора на РИОСВ – [населено място], което на основание чл. 82, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е прекратена процедурата по реда на глава шеста от ЗООС по уведомление с вх. № ОВОС-1235/24.04.2025г. по смисъла Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредба за ОВОС/ за инвестиционно предложение, с което е направено искане за добавяне на нови дейности: дейност 1 - „Извършване на дейност по оползотворяване с код R1 (изгаряне) по Приложение №2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т.1, буква 'д” от ДР към ЗУО (биомаса)", и дейност 2 - „Извършване на дейност по производство на био- гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) по Приложение №2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т.1, буква "д" от ДР към ЗУО (биомаса) ", с възложител „Съливер'’ООД. Жалбоподателят намира, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че съгласно нормата на чл.4, ал.2 от Наредбата за ОВОС, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице обявява предложението на интернет страницата си и уведомява писмено кмета на съответната община, район и кметство в срок до 3 дни от получаването на уведомлението. Изискването за писмено уведомяване на кмета на съответната община, район, които следва отново да публикуват уведомлението в срок от 3 дни, с цел предоставяне на обществен достъп, никога не е изпълнено до постановяване на процесното решение. Счита, че според трайната и константна съдебната практика ако административен акт е издаден в нарушение на изискването за публичност той е незаконосъобразен изначално и подлежи на отмяна. Липсата на публикуване (оповестяване) на Уведомлението за ИП, което е основно задължение на компетентния орган съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата за ОВОС във връзка с чл.26 от АПК е грубо, тежко и непоправимо нарушение на процедурата по издаването на процесния ИАА, водещ до изначалната му незаконосъобразност и непоправимо опорочаване на атакуваното решение. Посочва още, че издаденият ИАА е в грубо нарушение на поставените срокове за провеждане на административната процедура, което е довело до пълната невъзможност за защита на жалбоподателя в производството и е нарушило тежко и непоправимо правата му. Позовава се на нормата на чл.34, ал.3 от АПК, съгласно която административният орган е длъжен преди да издаде ИАА да осигури на заинтересованите страни възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни за отговор. Посочва, че в мотивите на решението са цитирани две отрицателни становища, на които се основава прекратяването на процедурата:от дата 07.05.2025 г. на отдел „Контролна дейност /КД/ по компонент „Атмосферен въздух" и от дата 04.06.2025 г. на отдел „Управление на отпадъци и опазване на почвите"/У00П/, до които достъп за вземане на отношение от дружеството възложител никога не е предоставян. Счита, че компетентният орган може да прекрати процедурата на основание чл.82, ал.6 от ЗООС законосъобразно само ако е изпълнено условието на чл.34, ал.З във връзка с ал.1 от АПК, което осигурява провеждането на всестранно, обективно и пълно обследване в административно производство изисквано съгласно чл.4, ал,1 и ал.2, чл.6, ал.1 и ал.5, чл.8, чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК, които са скрепени задължително за спазване по силата на чл.2 от Закона за администрацията. Намира, че административният орган в противовес с чл. 37, ал.2 и чл.39 АПК ползва спорни и недоказани факти по материалното право за основание за прекратяване на административната процедура. В тази връзка счита, че изразеното от контролния орган становище, че отпадък с код 03 01 05 не попадал в обхвата на понятието „биомаса" по смисъла на ЗУО е материално правен въпрос, който се доказва в административна процедура. Посочва, че твърдението, че не е посочено в уведомлението за ИП, че плоскостите са от материал ПДЧ и МДФ е невярно. Контролният орган собственоръчно е изписал в атакуваното решение, че отпадък с код 03 01 05 е с утвърдена класификация от самия него за двете площадки, като в работния лист е указан произхода на отпадъка - от механична обработка на ПДЧ и МДФ плоскости. Към уведомлението за ИП са приложени сертификати (с емисионен клас Е1) от производителите точно за тези плоскости, от които ясно, открито и правдиво дружеството възложител декларира качествените и физико-химични характеристики на образувания отпадък. В същото време не са представени каквито и да е доказателства от органа за съдържанието на халогенирани летливи органични съединения в отпадъка, което сочи за умишлено допуснат субективизъм и тежко опорочаване на процедурата. Соченото е недопустимо и не може да се ползва за основание за прекратяване на процедурата, а е спорен факт, чиято истинност се доказва в административното производство по същество, т.е. с даването на ход на процедурата по чл.93 от ЗООС във връзка с чл.6 от Наредбата за ОВОС. Посочва също, че изразеното от контролния орган становище, че отпадък с код 03 01 05, не попада в обхвата на понятието „биомаса" съгласно т.2 от §1 към Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е ирелевантен въпрос за процедурата по ОВОС, тъй като директор на РИОСВ не е компетентен орган по този закон и не може да го прилага по никакъв повод. Посоченото е нагледен пример за незаконосъобразно самоовластяване, в пълно нарушение на правилата за провеждане на административна процедура, водещ до изначалната незаконосъобразност, тежко и непоправимо опорочаване на Решение №ПВ-3-П от дата 09.06.2025 г. Според жалбоподателя становището на контролния орган, че горивните инсталации за изгаряне на отпадък с код 03 01 05, не отговарят на изискването чл.11, чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба № 4 от 5.04.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, е материално правен въпрос, който по никакъв начин не е изяснен, а именно попада ли отпадък с код 03 01 05 в определението за „биомаса" по ЗУО, който въпрос е преюдициален при определянето на условията за изгаряне.Произнасяйки се по този начин, жалбоподателят счита, че контролният орган незаконосъобразно лишава заинтересованата страна (дружеството възложител) да докаже материално правен въпрос описан в т.11 и т.11.1, като приема за факт собственото си субективно и недоказано мнение, което ползва, за да прекрати незаконосъобразно процедурата с основание за недопустимост, в пълно нарушение на правилата за провеждане на административна процедура, водещо до изначалната незаконосъобразност, тежко и непоправимо опорочаване на Решение №ПВ-3-П от дата 09.06.2025 г. По тези и подробно изложени съображения в жалбата и в писмени бележки счита решението за прекратяване на процедурата за незаконосъобразно, като същото бъде отменено и бъде върнато на органа за продължаване на процедурата и произнасяне по същество по спорните факти. Ответникът – директор на РИОСВ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк . Х., намира жалбата за неоснователна. Посочва, че атакуваното решение е обжалвано по административен ред. Същото е потвърдено с решение на министъра с изчерпателни мотиви. Счита, че процедурата, за която се твърди, че е нарушена от събраните доказателства по делото се установява, че не е нарушена. Посочва, че е било възможно да има известно забавяне по качването на уведомлението на интернет страницата, но същото е било качено и обществеността е била запозната своевременно. Счита също, че издадените становища са издадени по утвърдена по вътрешен ред процедура на РИОСВ от служители, които имат нужните знания, познания и опит в съответната сфера. На база тези становища директорът е издал процесния административен акт, който е за недопустимост на така заявеното инвестиционно намерение. Самият възложител е заявил това, което иска да прави и всички дейности в едно намерение. Няма как да извършва изгаряне в съответните инсталации, които представляват едни котли. Те не са с някакви специфични характеристики. Посочва, че тази дейност би била възможна да се осъществява, ако котлите били други. Посочва, че разстоянието на двете площадки в изключителна близост до защитени зони. Счита за неправилни твърденията, че експертът не е измерил правилно разстоянието. Намира за ирелевантно прието по делото Решение № ПВ-178-ПР/2024 г., издадено на друго дружество. Твърди, че са налице различни обстоятелства - произходът на материала и самия код. Кодът обхваща доста неща и въпреки че не е опасен код в него влизат трици,талаш, изрезки,парчета и т.н. Твърди, че в случая е доказано от дружеството, че в неговия материал има тежки метали. Подробни съображения са излагат в писмена защита. По изложените съображения претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна и в посочения в оспореното решение 14-дневен срок от получаването на известие за постановяването му на 11.06.2025 г. /л.62 по делото/, поради което е допустима. Констатира се, че в процесното решение неправилно на жалбоподателя е указано, че същото може да бъде обжалвано чрез РИОСВ-Пловдив пред министъра на околната среда и водите и/или административния съд в района, на който е постоянния адрес или седалището на възложителя, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид тези указания, жалбоподателят е адресирал жалбата си първо до министъра на околната среда и водите, който я е разгледал и е постановил решение № 144/ 04.08.2025 г., с което е отхвърлил жалбата на „Съливер“ ООД против решение № ПВ-3-П/ 09.06.2025 г. на директора на РИОСВ –Пловдив. Съгласно чл. 197 АПК Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Поради това следвало е при постъпване на жалбата, макар с посочен адресат министъра на околната среда и водите, органът да я изпрати на съда като единствен компетентен да разгледа жалбата против отказът на административния орган да разгледа по същество отправеното до него заявление за издаване на индивидуален административен акт. С постановеното решение за прекратяване на производството по подаденото заявление на практика органът е отказал да се произнесе по същество по направеното до него заявление. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Постъпилото от „Съливер“ ООД инвестиционното предложение е за добавяне на нови дейности: Дейност 1 - извършване на дейност по оползотворяване с код R1 (изгаряне) по Приложение №2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на неопасен отпадък е код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т.1, буква "д" от ДР към ЗУО (биомаса) и Дейност 2 - извършване на дейност по производство на био-гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) по Приложение №2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т.1, буква "д" от ДР към ЗУО (биомаса) към две съществуващи площадки на възложителя. Предвидено с заявените дейности да се извършват едновременно на двете площадки. Посочено е, че площадка №1 е с административен адрес област Пловдив, община Пловдив, [населено място], р-н Северен, [улица], образувана от следните три имота: - ПИ 56784.503.5. област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Северен, [улица], вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид производствен, складов обект, площ 3227 кв. м, стар номер 225, квартал 12; - ПИ 56784.503.175. област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Северен, [улица], вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид производствен, складов обект, площ 3387 кв. м. квартал 12. парцел V- "Трансекспрес" ЕООД; и ПИ 56784.503.489, област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Северен, [улица], вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана. НТП За друг вид производствен, складов обект, площ 4766 кв. м, стар номер част от 217, квартат 12 по плана на [жк]. парцел 11-217, "Трансскспрес" ЕООД. Площадка №2 с административен адрес област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Южен. [улица], образувана от следните два имоти: ПИ 56784.536.869. област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Южен, [улица], вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 1443 кв. м. стар номер 42. квартал 16 по плана на ЮИЗ-III част, парцел VI-произв. и складова дейност; и ПИ 56784.536.872. област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Южен. [улица], вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 5286 кв. м. квартал 16, парцел V-произв. и складова. В ИП е посочено, че суровината, която ще се използва за извършване на двете дейности, е образувана от дейността на предприятието, а именно неопасен отпадък с код 03 01 05 - трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04, класифициран от дружеството с утвърден работен лист от директора на РИОСВ-Пловдив по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, за двете площадки. За да постанови процесното решение, директорът на РИОСВ –Пловдив е приел на основание т.4 от утвърдена със заповед № РД-17б/19.08.2016г. от директора на РИОСВ „Процедура за предоставяне на вътрешни становища и изготвяне на индивидуални административни актове по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда (Наредба за OBQC), Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО) и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) в РИОСВ- Пловдив“, инвестиционното предложение е предоставено на директора на Дирекция КОС за съгласуване и изразяване на мотивирани становища относно реализацията на ИП. Директорът се е позовал на издадено становище от дата 04.06.2025г. на отдел „Управление на отпадъци и опазване на почвите" (УООП) Дейност 1, а именно: Извършване на дейност по оползотворяване с код R1 (изгаряне) по Приложение № 2 от ЗУО, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици, изрезки) класифициран по реда на Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на § 1, т. 1, буква „д" от ДР към ЗУО (биомаса), която е определена като недопустима, тъй като съгласно чл. 3 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци „Местоположението на депата за отпадъци, на претоварните и сортировъчните станции за битови отпадъци, на инсталациите за термично оползотворяване или обезвреждане на отпадъци и на площадките за открито компостиране или за компостиране и биологично третиране на отпадъци в затворени помещения спрямо обекти, подлежащи на здравна защита, и обекти за производство на лекарствени продукти, медицински изделия и козметични продукти се съобразява с минималните отстояния, посочени в приложение № 1, и изискванията на тази наредба. От извършена проверка в КАИС Портал за електронни услуги към Агенция по геодезия, картография и кадастър, разстоянието от ПИ 56784.536.872, област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Южен, [улица] (Площадка №2-обект на инвестиционното предложение) до най-близкия обект подлежащ на здравна защита ПИ 56784.536.1566 област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Южен, [улица] (Хотел „Родопи") е 270 м., което е по-малко от изискващото се в Приложение № 1, към чл. 3 от Наредба № H-4 от 02.06.2023 г. 500 м. От извършена проверка в КАИС Портал за електронни услуги към Агенция по геодезия, картография и кадастър, разстоянието от ПИ 56784.503.489, област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Северен, [улица] (Площадка №1-обект на инвестиционното предложение) до най-близкия обект подлежащ на здравна защита ПИ 56784.504.312 област Пловдив, община Пловдив, [населено място], район Северен, [улица] (Професионална гимназия Приложение № 1, към чл. 3 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. 500 м. по хранителни технологии и техника) е 110 м., което е по-малко от изискващото се в Приложение № 1, към чл.3 от Наредба № Н-4 от 02.06.20023 г. – 500 м. По отношение на Дейност 2 е посочено, че извършване на дейност по производство на био-гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) по Приложение № 2 от ЗУО, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици, изрезки) класифициран по реда на Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на § 1, т. 1, буква „д“ от ДР към ЗУО (биомаса) е допустимо при следните условия: - Преди реализиране на ИП да се предприеме процедура по издаване на документ по чл. 35 от ЗУО; - В случай, че на площадката, в следствие на дейността се формират отпадъци, не по-късно от два месеца преди образуването им следва дружеството да изготви работни листове за класификация на отпадъците, съгласно приложение № 5 към чл. 7, ал, 1, т, 1 от Наредба N92 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците (обн. ДВ. бр, 66/2014г., с поел. изм. и доп,), които да входира за утвърждаване от директора на РИОСВ – Пловдив; - Дейността подлежи на контрол и спазване изискванията на Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се представя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (обн. ДВ. бр. 51 от 20.06.2014 г. с поел. изм. и доп.); - Дейността подлежи на контрол и спазване изискванията на Наредба № Н-4 от 02.06.2023г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци (издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 52 от 16.06.2023 г.). Административният орган се е позовал и на становище от 07.05.2025г. на отдел „Котролна дейност”(КД) по компонент Атмосферен въздух, което от своя страна се позовава на заповед №РД-257/25.03.2022 г. на министъра на околната среда и водите, Районът за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) „Агломерация Пловдив" е определен като район, в който нивата на замърсителите фини прахови частици под 10 микрона ФПЧю, фини прахови частици под 2,5 микрона ФПЧ 10, азотен диоксид NО2 и полиароматни въглеводороди ПАВ превишават установените норми и/или нормите плюс определените допустими отклонения от тях. В РОУКАВ -„Агломерация Пловдив" е включена територията на община Пловдив. ИП ще се реализира на територията на община с нарушено качество на атмосферния въздух. Посочено е,че в горивни инсталации (котли за отопление) се разрешава изгаряне единствено на твърдо гориво или отпадъци, отговарящи на критериите за биомаса по смисъла на § 1, т. 1, буква „д” от ДР на ЗУО. Прието е в тази връзка, че заявената Дейност 1 за изгаряне на код с отпадък 03 01 05 в котли за отопление не отговаря на критериите за биомаса по смисъла на § 1, т, 1, буква „д" от ДР на ЗУО и не се разрешава неговата употреба като гориво в горивна инсталация, поради това, че в уведомлението е представена информация от възложителя, че за основната си дейност на двете площадки, „Съливер" ООД ползва плоскости ПДЧ и МДФ, доставяни от български производители. За формираните от дейността отпадъци е извършена и утвърдена класификация на работен лист за генерирания отпадък, като неопасен код 03 01 05. В ИП не е посочено коректно, че ПДЧ и МДФ се получава от пресоване на дребни дървесни частици при високо налягане и температура. Производството на ПДЧ и МДФ включва и добавяне на спомагателни материали, а именно лепила, втвърдители и парафинови емулсии. Лепилата, ползвани в линията за производство на плочи от дървесни частици (ПДЧ) и в линията за производство на плочи от дървесни влакна (МДФ), са химични смеси, които заради съдържанието си на халогенирани летливи органични съединения са класифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) №1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (OB L 353, 31.12.2008 г.) като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията и имат предупреждения за опасност Н351 и Н341. В тази връзка отпадък с код 03 01 05 съдържа халогенирани органични съединения и не отворя на изискването на § 1, т. 1, буква „д" от ДР на ЗУО. Посочено е освен това, че в уведомлението са представени резултати от извършено изпитване на тежки метали в отпадък с код 03 01 05, формиран и на двете площадки на дружеството- Площадки №1 и Площадка №2, [населено място] от Лаборатория за изпитване на твърди биогорива и компост със сертификат за акредитация №192 ЛИ от 08.01.2024 г. Въз основа на резултатите от извършеното изпитване е констатирано, че анализираните проби отпадък с код 03 01 05 съдържа тежки метали. Общото съдържание (сбор от всички - антимон, арсен, кадмий, хром, мед, олово, живак, никел, селен, калай и телур) на тежки метали е 8,669 mg/kg отпадък за Площадка 1, а за Площадка №2 общото съдържание на тежки метали е 8,483 mg/kg отпадък. В тази връзка отпадък с код 03 01 05 съдържа тежки метали и не отворят на изискването на § 1, т. 1, буква „д” от ДР на ЗУО. На второ място е прието, че в случай на изгаряне на отпадъци, които не отговарят на горепосочените критерии за биомаса, изграждането и експлоатация на инсталацията за изгаряне на заявените кодове отпадъци следва да се извършва при спазване на изискванията на Наредба №4 от 2013 г. за условията, и изискванията за изграждане и експлоатацията на инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне на отпадъци Обн. ДВ, бр.36 от 16 Април 2013г. Следва да се има предвид, че посочените горивни инсталации - котли в ИП, не отговарят на изискванията и условията за инсталациите за изгаряне на отпадъци съгласно чл.11, чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба №4 от 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци и в тази връзка е недопустимо да се изгарят в тях отпадъци, които не отговарят на критериите за биомаса. По отношение на Дейност 2, а именно: Извършване на дейност по производство на био-гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) по Приложение № 2 от ЗУО, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици, изрезки) класифициран по реда на Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на § 1, т. 1, буква „д" от ДР към ЗУО (биомаса) е прието, че въз основа на информацията в уведомлението се потвърждава, че отпадък с код СЗ 01 05 съдържа тежки метали и са третирани с халогенирани летливи органични съединения и не отворят на изискването на § 1, т. 1, буква „д" от ДР на ЗУО. Прието е, че не отговаря на изискванията за „Биогориво от ново поколение", които са биогорива и биогаз, които трябва да бъдат произведени от суровини съгласно т. 31 от ДР на ЗЕВИ, а именно в точка г) фракция на биомасата в производствени отпадъци. Дефиниция за биомаса, съгласно ДР § 1 от ЗЕВИ: "Биомаса" е биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биологично разграждаща се част от промишлени и битови отпадъци. Приложените резултати от изпитване, не са достатъчни за да докажат биомасния произход и състав на отпадък с код 03 01 05 и съответно същия не следва да се използва за производство на пелети. Забранени за рециклиране са дървесни отпадъци, имащи халогенно-органично покритие и дървесни отпадъци, които в резултат на химическо третиране имат опасни свойства или дървесни отпадъци, които са били третирани с особено опасни вещества. С така представената информация е недопустима реализацията на дейност по производство на био-гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) докато притежателят им не докаже през съответния компетентен орган, че материалът отговаря на изискванията за страничен продукт или критериите за край на отпадъка и не бъде издадено мотивирано решение на министъра на околната среда и водите по чл. 4 или чл. 5 от ЗУО. Предвид така изброените констатации е прието, че инвестиционно предложение е недопустимо спрямо Наредба № Н-4/02.0б.2023г, за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци (обн., ДВ, бр. 52 от 16.06.2023 г.)., спрямо Наредба № 4 от 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, както и другите посочени нормативни разпоредби. В хода на настоящото съдебно производство се приеха по делото: Решение № 09-ПС-977-00 от 20.01. 2025 г. на РИОСВ [населено място] и Решение № ПВ-178-ПР/2024 на РИОСВ – Пловдив, както и Становище относно уведомление за инвестиционно предложение с вх. № ОВОС-1666-2/05.08. 2024 г. и Становище относно ИП с вх. № ОВОС-1666 от 23.07. 2024 г. В производството бе изслушан свидетелят В. Н. К., за който по делото се установява, че в качеството си на гл.експерт УООП е изготвил едното становище като посочва, че за неспазване на срока по изготвяне на становището е санкциониран от работодателя си. Свидетелят посочва, че на лист 73 по делото има положен негов подпис долу най-ниско. Посочва, че се е подписал под изготвил становището. Посочва, че в някои случаи преписката се разпределя само по деловодната система и не се разпечатва на хартиен екземпляр за всички експерти. Заведено му е лично в деловодната система, поради което е бил длъжен да го изработи. Заявява, че към тази система са всички придружаващи документи по преписката и самата преписка. Имало документи с хиляди листове и било излишно да се разпечатват за всеки експерт, който трябва да дава становище по преписката. Документите се намирали в електронен вариант и на база насочване съответния експерт, същият изготвял становище. Св. посочва, че ги е разглеждал в електронен вариант и е издал становище в писмен вид, предал го е на началник отдел за съгласуване и после директор дирекция по предназначение. Заявява, че проверява много фирми, всички фирми, които имат издадени разрешителни по компонент отпадъци, тъй като отговарял за фактор отпадъци. С цитираната фирма от адв. Г. „Съливер“ ООД имал професионални отношения. В края на януари, февруари свидетелят е извършвал проверки по сигнали, но те са касаели становището, което е дал, а са в друга връзка. Връзката била изгаряне на отпадъци без разрешение, производствени отпадъци. По отношение разстоянието от площадката до хотел „Родопи“ и площадката на [улица] [населено място] посочва, че е извършена проверка в КАИС - портал за електронни услуги към АГКК по цитирания в инвестиционното предложение имот. С функцията измерване на разстояние е установено, че от най-близката точка на обекта, предмет на инвестиционно намерение, до най - близката точка на обект за здравна защита, попадащ в Наредба № Н- 4 за отстоянията на площадки за третиране на отпадъци в частност оползотворяване чрез изгаряне, термични процеси за обекта, който е на „Кукленско шосе“ разстоянието до хотел „Родопи“ е измерено 270 метра, а необходимото по наредба е минимум 500 м. За другия обект /на [улица]/ по същия начин е направена справка и измерване на разстоянието и се е оказало 110 метра при необходими 500 метра. Св. посочва, че не е възможно на място това разстояние да се измери с рулетка, а се мери по система, която е общодостъпна и сертифицирана за това. Посочва, че в самото становище е описано какво е извършил като замерване, в коя система, как и за кои обекти, и до кои обекти. Приложено е в самото становище от дата 04.06.2025 г. Посочва, че няма достъп до такава система да се извършва проверка и замерване чрез ПУП на общината. Единствената система, която има регламентирана чрез електронен подпис е КАИС, която намира за достоверна, а самото измерване е направено чрез функция, която е достъпна от самата система. По втора точка на инвестиционно предложение е посочил, че същото е допустимо. Съдът намира постановеното решение за правилно и законосъбразно. Съгласно чл. 82, ал. 6 ЗООС започналите процедури по ОВОС или екологична оценка могат да бъдат прекратени на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл. 101, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда). Преценката за необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 1. т. 1, и т. 2, се извършва от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай, съобразно критериите но ал. 4 от същия член. Съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (съкратено Наредбата за ОВОС) компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от ЗООС компетентни органи по смисъла на закона са директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите за територията на съответна община, няколко общини в обхвата на една РИОСВ, респ. на територията на областта. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че обжалванията административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения. От жалбоподателя се акцентира на първо място относно нарушена процедура по обявяване/ оповестяване/ на уведомлението на инвестиционното предложение /ИП/. Действително, от данните по делото се установява, че това обявление до заинтересованите лица и общественост е било публикувано едва на 11.06.2025 г. /л.68 по делото/, а е препратено с писмо до кмета на Община Пловдив и до кметовете на Район „Южен“ и Район „Северен“ с писмо изх. № ОВОС -1235-2 от 09.06.2025 г. на директора на РИОСВ. В същото време решението за прекратяване на административното производство по постъпилото уведомление е издадено на 09.06.2025 г. В настоящия случай директорът на БДИБР е преценил че инвестиционното предложение на дружеството-жалбоподател за недопустимо поради изброените по-горе основания, като се е позовал на двете експертни становища, които са прегледали уведомлението за инвестиционно предложение на жалбоподателя и представените с него доказателства, в това число протоколи от изпитване. Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая липсата на обявяване на уведомлението за ИП на обществеността не би променило резултата от установените от органа факти, с които се обосновава недопустимостта на инвестиционното предложение. Извършването на обявяване на уведомлението цели защита обществените интереси и възможността засегнатите лица да вземат становище по него и по никой начин не са нарушени правата лицето. Такива биха били нарушени, ако административният орган беше допуснал оценка за въздействие, без да извърши предвиденото в закона уведомяване на обществеността. Процедурата е била прекратена още преди уведомяване на обществеността за постъпилото инвестиционно предложение, поради което необосновано се твърди, че посоченото представлява съществено процесуално нарушение, което е нарушило правата на жалбоподателя. Не се споделят и твърденията за нарушения в процедурата поради това, че жалбоподателят не е бил уведомен за издадените експертни становища, не му е дадена възможност да вземе становище по тях, не му е указано да представи други доказателства. Административният орган се е аргументирал с недопустимост на инвестиционното предложение, изхождайки от експертните становища. В този смисъл същите представляват мотивите към административния акт. С решението на органа постъпилото инвестиционно намерение е преценено като изчерпателно относно представените в него характеристики, които са разгледани поотделно и е преценено, че същите са недопустими, тъй като не отговарят на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове. Относно Дейност 1 (Извършване на дейност по оползотворяване с код R1 (изгаряне) по Приложение № 2 от ЗУО, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици, изрезки) класифициран по реда на Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на § 1, т. 1, буква „д" от ДР към ЗУО (биомаса)) във връзка със заявените площадки за извършване на дейността жалбоподателят не сочи погрешни изводи на административния орган при определяне на разстоянието от Площадка № 1 и Площадка № 2, на които е заявено едновременното извършване на заявената дейност до най-близките обекти, подлежащи на здравна защита, нито ангажира доказателства за оборване на установеното. В съдебно заседание разпитаният свидетел В.К. обясни начина на измерване на разстоянието между тези обекти – чрез извършена проверка в КАИС - портал за електронни услуги към АГКК по цитирания в инвестиционното намерение имот с функцията за измерване на разстояние. Установеното разстояние за едната площадка до хотел „Родопи“ е 270 м при изискуеми 500 м., а за другата площадка до училище ПГХТТ – 110 м. при допустим минимум от 500 м. Тези обективни факти няма как да бъдат променени, ако се възприеме тезата на жалбоподателя, че е следвало да му се даде възможност да представи други доказателства по повод изготвените становища. Според §1, т.5 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци "Площадка за съхраняване или третиране на отпадъци и за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци" е територия, на която се предвижда разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци по смисъла на дефиницията в § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на ЗУО. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-4/02.06.2023г. депата за отпадъци, площадките за съхраняване или третиране и за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, с изключение на площадките по чл. 38, ал. 1 от ЗУО се отреждат с влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), изработен и одобрен по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), и преминали процедури по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Съгласно чл.3 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г., местоположението на депата за отпадъци, на претоварните и сортировъчните станции за битови отпадъци, на инсталациите за термично оползотворяване или обезвреждане на отпадъци и на площадките за открито компостиране или за компостиране и биологично третиране на отпадъци в затворени помещения спрямо обекти, подлежащи на здравна защита, и обекти за производство на лекарствени продукти, медицински изделия и козметични продукти се съобразява с минималните отстояния, посочени в приложение № 1, и изискванията на тази наредба. Видно от приложение № 1 за депониране на неопасни отпадъци минимално отстояние до обекти, подлежащи на здравна защита, и обекти за производство на лекарствени продукти, медицински изделия и козметични продукти е 500 м. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че по отношение на единия от обектите на здравна защита в ПИ 56784.536.1566, с адрес [населено място], [улица]хотел „Родопи“ е заварена и съществуваща сграда, но твърди, че предвид функционалното предназначение и устройствения режим, предвиден в ОУП на [населено място], приет с решение № 521, взето с протокол № 22/ 24.11.2022 г., а именно смесена обслужваща и производствено – складова зона, в която попадат площадката и сградата, не е законно да се построи и да съществува хотел, поради което същият не може да се ползва като обект на здравна защита. Съдът намира тези възражения за неоснователни. Според §1, т.8 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. "Обекти, подлежащи на здравна защита" са обектите по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с Постановление № 59 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 25 от 2003 г.). Съгласно §1, т.3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда "Обекти, подлежащи на здравна защита" са жилищните сгради, лечебните заведения, училищата, детските градини и ясли, висшите учебни заведения, спортните обекти, обектите за временно настаняване (хотели, мотели, общежития, почивни домове, ваканционни селища, къмпинги, хижи и др.), места за отдих и развлечения (плувни басейни, плажове и места за къпане, паркове и градини за отдих, вилни зони, атракционни паркове, аквапаркове и др.), както и обектите за производство на храни по § 1, т. 37 от допълнителните разпоредби на Закона за храните, стоковите борси и тържищата за храни. Цитираната наредба въвежда специални изисквания за отделни обекти и не третира наличието на една или друга устройствена зона, която през годините може да се променя. Не се спори, че хотел „Родопи“ е законно изграден ходел, който предвид обстоятелството, че има за основна дейност временно пребиваване на хора, е включен в посочения списък на обектите със здравна защита. В този смисъл обстоятелството, че е налице изменение на ОУП на [населено място], което предвижда определен тип зони, е ирелевантно за настоящия спор. Предвид посочените нормативни изисквания, съдът намира за правилен изводът на административния орган за наличие на недопустимост на това основание. Относно заявената Дейност 1 - изгаряне на код с отпадък 03 01 05 в котли за отопление не отговаря на критериите за биомаса по смисъла на § 1, т. 1, буква „д" от ДР на ЗУО и не се разрешава неговата употреба като гориво в горивна инсталация. Правилно органът е приел, че в ИП не е посочено ясно, че ПДЧ и МДФ се получава от пресоване на дребни дървесни частици при високо налягане и температура. От друга страна при производство на ПДЧ и МДФ биват добавяни на спомагателни материали - лепила, втвърдители и парафинови емулсии. Лепилата, които се използват в линията за производство на плочи от дървесни частици (ПДЧ) и в линията за производство на плочи от дървесни влакна (МДФ), са химични смеси, които поради съдържанието на халогенирани летливи органични съединения са класифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) №1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (OB L 353, 31.12.2008 г.) като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията и имат предупреждения за опасност Н351, Н341, Н 341 и т.н. В тази връзка правилно е прието, че отпадък с код 03 01 05 съдържа халогенирани органични съединения и не отворя на изискването на § 1, т. 1, буква „д" от ДР на ЗУО. Освен това към инвестиционното предложение на жалбоподателя липсва информация за липсата на халогенирани органични съединения в този отпадък, но възложителят в подаденото уведомление за ИП, е посочил, че ще ползва българските производители - „Кроношпан България" ЕООД – [населено място] и „Кастамону България“ АД –[населено място], обл. Ст.Загора. В издадените комплексни разрешителни на двете дружества, публикувани в Публичен регистър на комплексните разрешителни по чл.129. ал.1 от ЗООС на страницата на МОСВ в Интернет, са посочени опасните вещества, които ще се използват във всяка производствена линия на инсталацията по Приложение №4 към ЗООС, от което се прави извод, че използваните спомагателни материали за производството на плочи от дървесни частици (ПДЧ) и в линията за производство на плочи от дървесни влакна (МДФ), а именно лепилата, както и отпадъците от тези лепила, са химични смеси, които са класифицирани като опасни в съответствие с Регламент (ЕО) №1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (OB L 353. 31.12.2008 г.). Относно заявената Дейност 1 – изгаряне на код с отпадък 03 01 05 в котли за отопление и Дейност 2 - производство на био-гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) по Приложение № 2 от ЗУО, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици, изрезки) жалбоподателят е представил данни от изпитвания (изготвени протоколи), за които административният орган е преценил, че не отговарят на изискванията на закона, а именно не отговарят на критериите за биомаса по смисъла на § 1, т. 1, буква „д“ от ДР на ЗУО. От протоколите за изпитване в акредитирана лаборатория (л.106 – гръб, 110 по делото) е видно, че съдържанието на тежки метали в дадените проби на отпадък с код 03 01 05 с общо съдържание на тежки метали за площадка № 1 - 8,669 mg/kg и за площадка № 2 - 8,483 mg/kg. Терминът „Биомаса“ по смисъла на § 1, т. 1, буква „д” от ДР на ЗУО е който и да е от следните продукти или отпадъци: 1."Биомаса" са продукти, състоящи се от растителни материали от селското и горското стопанство, които могат да се използват като гориво с цел оползотворяване на енергийния им потенциал, както и следните отпадъци: а) растителни отпадъци от горското и селското стопанство; б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, при условие че получената при изгарянето им топлинна енергия се оползотворява; в) влакнести растителни отпадъци от производството на целулоза от дървесина и производство на хартия от целулоза, при условие че се изгарят съвместно на мястото на образуването им и получената в резултат топлинна енергия се оползотворява; г) коркови отпадъци; д) дървесни отпадъци, включително дървесни строителни отпадъци, с изключение на тези, които вследствие обработката им с препарати за дървесна защита или покрития могат да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали. Съдът намира за правилни изводите на административния орган за това, че Дейност 2 е допустима при определени условия, но посочените резултати в протоколите за изпитване не са достатъчни, за да докажат биомасния произход и състав на отпадък с код 030105 и съответно същият не следва да се използва за производство на пелети. Неправилно жалбоподателят се позовава на Решение (ЕС) 2016/ 1332 на Комисията от 28 юли 2016 година за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на ЕС за мебели (нотифицирано под номер С