Решение № 2310 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2932/2026 г.

Производството е образувано по повод искова молба от М. Г. Д. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (за краткост ИАРА) за признаване на незаконно уволнението му, извършено със Заповед № РД-15-227 от 10.06.2026 година, издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.19а, ал.2 вр. чл.54, ал.5 от Закона за администрацията (ЗА), за отмяна на тази заповед и за присъждане на обезщетение в размер 9 127,38 евро на основание чл.225, ал.2, вр. ал.1 от КТ за периода 16.06.2026 г. – 15.12.2026 г., представляващо разликата между получаваното трудово възнаграждение в ИАРА и получаваното трудово възнаграждение при нов работодател, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2026 година до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 24.03.2026 г. е назначен като изпълнителен директор на ИАРА, като съ с заповед № РД-15-227 от 10.06.2026 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.19а, ал.2 вр. чл.54, ал.5 от ЗА, е прекратено трудовото правоотношение, считано от 11.06.2026 г. Ищецът твърди, че уволнението му не е съгласувано с министър-председателя, както и че заповедта не е мотивирана. Ищецът твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ИАРА е започнал работа при друг работодател, като получава по-ниско по размер възнаграждение. В законовия едномесечен срок по делото постъпва отговор от ответника ИАРА, с ко й т о с е оспорват предявените искове като неоснователни. Ответникът счита, че извършеното уволнение е законосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган и при издаването й са спазени изискванията на закона – налице е доклад н а министъра на земеделието и храните до министър – председателя, в който е отправено искане за даване на съгласие трудовият договор на ищеца да бъде прекратен, като такова съгласие е дадено. Ответникът набляга, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана с посочване на фактически основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Моли съда за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като моли съда да ги уважи и присъди сторените по делото разноски. В съдебно заседание ИАРА не изпраща представител. Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 23.03.2026 г. е сключен трудов договор № РД-15-99 (за краткост Договора) по силата на който Министерство на земеделието и храните, представлявано от министъра, в качеството на работодател, възлага, а М. Г. Д., в качеството на служител, приема да изпълнява длъжността „изпълнителен директор“ в ИАРА към Министерството на земеделието и храните. Според Договора основното месечно трудово възнаграждение на служителя ще е в размер на 2793,19 евро. Със заповед № РД-15-150/07.05.2025 г. на министър на земеделието и храните е определен нов размер на индивидуално основно месечно възнаграждение на изпълнителния директор на ИАРА, считано от 24.03.2026 г., а именно 2932,85 евро. На 04.06.2026 г. с изходящ номер 03-343 (поставен в горния ляв ъгъл на документа) министър на земеделието и храните господин П. А. адресира до министър-председателя на Република България доклад относно освобождаване и назначаване на изпълнителен директор на ИАРА, като отправя искане на основание чл.19а, ал.2 и чл.54, ал.5 от ЗА до премиера да даде съгласие да бъде прекратен трудовият договор на М. Г. Д. – изпълнителен директор на ИАРА. Документът е входиран в Министерски съвет на 08.06.2026 г. с вх. № 04.08-62, поставен върху печат с надпис „Министерски съвет“ в горния десен ъгъл на документа. Над думата „доклад“ на първата страница на документа е поставена резолюция „Да“, изписана ръкописно, след което е поставен саморъчен подпис, върху който е поставен печат „Министерски съвет – Република България“. Документът, с резолюцията „Да“, е входиран в Министерството на земеделието и храните на 08.06.2026 г., като получава регистрационен индекс „03-343“, поставен в печат, съдържащ наименованието на министерството, адресът му и телефонен номер, в горния десен ъгъл на документа, под входящия номер на Министерски съвет. Със заповед № РД-15-227/10.06.2026 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл.19а, ал.2 и чл.54, ал.5 от ЗА е прекратено трудовото правоотношение с М. Г. Д. на длъжност изпълнителен директор на ИАРА, считано от 11.06.2026 г., по преценка на органа по назначаването без предизвестие. Заповедта е връчена на ищеца на 13.06.2026 г. На 15.06.2026 г. ищецът сключва трудов договор № 21 с „ГЛАРУС-БУРГАС“ Сдружение, в което да изпълнява длъжността „ръководител-проект“, като размерът на основното му трудово възнаграждение е 1600 евро. С допълнително споразумение № 24 от 19.08.2026 г. към трудовия договор е променена заеманата длъжност от ищеца и основното му трудово възнаграждение е увеличено на 2100 евро, считано от 01.08.2026 г. През месец юни 2026 г. ищецът получава брутно трудово възнаграждение в ИАРА в размер на 1935,68 евро. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза обезщетението по чл.225, ал.2 от КТ за периода от 15.06.2026 г. до 15.12.2026 г. е в размер на 9603,52 евро. По доказателствата: Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 от КТ. Според чл.54, ал.5 от ЗА договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя, но трудовото правоотношение възниква с агенцията – така Решение № 30 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 738/2012 г., III г. о., поради което надлежен ответник е ИАРА. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна: Според чл.19а, ал.2, вр. чл.19, ал.4 от ЗА правоотношението с изпълнителен директор на изпълнителна агенция (каквато е ИАРА) може да бъде прекратено без предизвестие от органа, който го назначава, съответно определя, по негова преценка. Според чл.4 от Устройствен правилник на ИАРА тя се ръководи и представлява от изпълнителен директор, като договорът с него се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министър-председателя. Следователно министър на земеделието и храните е компетентен да прекрати правоотношението с ищеца, но преди това следва да съгласува това прекратяване с министър-председателя. Според практиката на ВКС (решение № 90 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 3982/2016 г., четвърто г. о. на ВКС и решение № 7 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 4016/2022 г., трето г. о. на ВКС) прекратяването на правоотношението на изпълнителния директор на изпълнителна агенция е на основание чл.19а, ал.2 от ЗА без предизвестие по преценка на органа, който го назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване прекратяването на правоотношението на това основание (какъвто е и процесният случай) съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 от ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗА, и дали той е освободен от оправомощения за това орган и дали са осъществени въведени със специални правни норми формални допълнителни изисквания към процедурата по прекратяването – в процесния случай дали е получено съгласие от министър-председателя. От своя страна, след като като форма за самото съгласувателно действие не е предвидена в закона, съгласуването означава съвпадане на становища по дадения въпрос, които могат да бъдат обективирани устно, присмено или изразени с конклудентни действия – така Определение № 418 от 31.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4466/2017 г., III г. о., Определение № 1336 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4612/2024 г., IV г. о. В съдебната практика се приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Разпоредбата на чл.19а, ал.2 от ЗА е специална досежно прекратяването на трудовите правоотношения с ограничения кръг лица, заемащи висши държавни длъжности, изброени в нея, спрямо общите норми на КТ и тя отразява спецификата на тази категория приравнени на трудовите правоотношения, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна власт на субектите по чл.19, ал.4 от ЗА, който е аналогичен с правния статут на другите политически субекти в изпълнителната власт по чл.19, ал. и ал.3 от ЗА, чието назначаване и освобождаване е по политическа целесъобразност – така Определение № 1336 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4612/2024 г., IV г. о. и посочената в него практика на ВКС. Поради това не е необходимо заповедта по чл.19а, ал.2 от ЗА да бъде изрично мотивирана и съдът не е длъжен да изследва конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от оправомощения за това орган и в нея е отразено основанието за прекратяване – чл.19а, ал.2 от ЗА, като това е сторено по преценка на органа по назначаването и е без предизвестие. Ето защо, основният спорен въпрос при преценка законосъобразността на прекратяване на правоотношението е дали преди издаване на заповедта министърът на земеделието и храните е съгласувал това прекратяване с министър-председателя. Установи се, че на 04.06.2026 г. министърът на земеделието и храните адресира доклад до министър-председателя на Република България, който се отнася точно до освобождаване на изпълнителен директор на ИАРА, като министърът еднозначно отправя искане до премиера да даде съгласие да бъде прекратен трудовият договор на М. Г. Д. като изпълнителен директор на ИАРА. В горния ляв ъгъл на документа е поставен регистрационен индекс „03-343“ и дата „04.06.2026 г.“. Според настоящия съдебен състав това е изходящ номер на документа по описа на Министерството на земеделието и храните. Това е така поради следните мотиви: Принципно, изходящият номер се поставя в горната лява част на документа, а входящият номер се поставя в горната дясна част на документа – това правило е спазено, защото в горната дясна част на документа (л.33 от делото) е поставен входящ номер по описа на Министерски съвет и той е от дата 08.06.2026 г.; Министерството на земеделието и храните поставя изходящ номер на документ в горната лява част на документа – на това място е поставен такъв индекс и на кореспонденцията между министерството и ответника по делото (л.32 от делото); Министерството на земеделието и храните поставя входящ номер на документ, постъпил в тази администрация, в горната дясна част на документа – на това място е поставен такъв индекс и на кореспонденцията между ответника по делото и министерството (л.30 от делото); индексът „03-343“ се поставя от Министерството на земеделието и храните и се съдържа както в горната лява, така и в горната дясна част на доклада на министъра, като под него е поставена датата – 04.06.2026 г., респективно 08.06.2026 г. Дори и да се приеме, че не е ясно кога докладът е изходиран от Министерството на земеделието и храните, няма съмнение, че той е входиран в Министерски съвет на 08.06.2026 г. и на същата дата е върнат в Министерство на земеделието и храните. По делото няма никакви доказателства, от които да се извлече извод, че обозначението „регистрационен индекс 03-343 от дата 08.06.2026 г.“ е относимо към изходящ, а не към входящ регистър. Следователно искането за съгласуване за прекратяване на правоотношението с ищеца е отправено от министъра на земеделието и храните преди издаване на заповедта за уволнение и е входирано на 08.06.2026 г. в Министерски съвет. Върху доклада е поставена резолюция „Да“, последвана от саморъчен подпис, като ищецът не оспорва, че това волеизявление принадлежи на министър-председателя (ищецът не оспорва документа в тази му част). Че това е волята на министър-председателя, следва както от факта, че докладът е адресиран именно до него, така и от факта, че върху подписа под резолюцията „Да“ е поставен печат на Министерски съвет на Република България, който орган се представлява и ръководи от министър-председателя – чл.108, ал.2 от Конституцията. Ищецът твърди, че не е ясна датата, на която е поставена резолюцията, като това възражение е неоснователно, защото след като искането за съгласуване постъпва в Министерски съвет на 08.06.2026 г. и се връща с резолюция в Министерството на земеделието и храните на същата дата 08.06.2026 г., то съгласуването е осъществено на дата 08.06.2026 г. Следователно към дата 10.06.2026 г., когато министърът на земеделието и храните издава заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е налице съгласие на министър-председателя за това. Както вече се посочи, заповедта не следва да се мотивира, като в нея изрично е посочено, че правоотношението се прекратяване по преценка на министъра (орган по назначаването), без предизвестие. Ето защо, заповедта е законосъобразна, не подлежи на отмяна и искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По иска чл.344, ал.1, т.3 от КТ: Тъй като уволнението е законосъобразно, то на ищеца не се дължи обезщетение поради незаконно уволнение, представляващо разликата между получаваното трудово възнаграждение в ИАРА и получаваното трудово възнаграждение при нов работодател, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2026 г. до окончателното изплащане на сумата. По разноските: С оглед изхода от спора право на разноски има само ответникът, които се изчерпват с юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира за справедливо такова в размер на 150 евро (депозиран е отговор на исковата молба, като по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което представител на ответника не се яви). Според разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Това освобождаване е окончателно, като при уважаване на иска, следващата се такса, респективно разноски се понасят от ответника – чл.78, ал.6 от ГПК. Тъй като исковете са отхвърлени, то държавна такса не следва да се присъжда в тежест на ответника. Мотивиран от горното Бургаският районен съд