Решение № 6487 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 697/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Наредбата/. Образувано е по жалба на Община Благоевград, с адрес : [населено място], пл. “Г. И.- Македончето“ № 1, Булстат 000024695, представлявана от Кмета, подадена чрез проц. представител – И. Ц. против Решение № 1002-350/ 27.04.2026г. на Директора на Дирекция “Външни европейски програми“ в Министерство на образованието и науката и Ръководител на Програмния оператор на Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, съфинансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ 2014- 2021г. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Оспорват се направените изводи в акта, че Община Благоевград е въвела ограничителни условия при възлагането на процесната обществена поръчка, като се поддържа, че е налице оперативна самостоятелност на възложителя, който разполага със суверенното право да повиши изискванията към потенциалните участници, след като това се налага с оглед предмета, обема и естеството на поръчката, от което право той се е възползвал. Претендира се отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание, оспорващата община, чрез проц. си представител Я.- М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Директора на Дирекция “Външни европейски програми“ в Министерство на образованието и науката и Ръководител на Програмния оператор на Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, съфинансирана по Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021г., в съдебно заседание, и в писмени бележки, чрез проц. си представител Л., развива подробни доводи за законосъобразността на оспорения акт и липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея, като създаващо допълнителни финансови задължения, и в преклузивния 14- дневен срок от съобщаването. Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. Въз основа на представените по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, се установи от фактическа страна следното : По Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, съфинансирана по Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021г., е сключен между Министерство на образованието и науката, в качеството му на Програмен оператор, по процесната програма, и Община Благоевград, в качеството на бенефициер, Договор за безвъзмездна финансова помощ № Д03-14/ 11.04.2022г. /номер от ИСУН: BGLD-3.002-0015-C01/ за изпълнение на Проект BGLD-3.002-0015 “Интегрирани мерки за приобщаване и овластяване на ромите в община Благоевград“, с общ размер на допустимите за финансиране по проекта разходи в размер на 967 650. 00 евро, от които – 85 % от Финансовия механизъм на ЕИП и 15 % - национално съфинансиране, с период на изпълнение на проекта 24 месеца. Като част от изпълнението на проекта, бенефициерът е провел процедура по договаряне без предварително обявление, по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, за строителство с предмет : “Инженеринг - проектиране, авторски надзор и СМР за обект : “Изграждане на общностен център и детска площадка, в имот с [идентификатор]. 341, [жк], [населено място], проект № BGLD-3.002-0015 “Интегрирани мерки за приобщаване и овластяване на ромите в община Благоевград“, като вследствие на проведената процедура, е сключен Договор за инженеринг № 98-00-242/ 07.06.2023г. с избрания изпълнител – “А- Строй" ЕООД, на стойност 347 700.00 лв. без ДДС. Във връзка с откритата процедура по обществената поръчка с уникален № 00109-2023- 0011 е извършена проверка от Изпълнителна агенция /ИА/ “Одит на средствата от ЕС“ /ИА “ОСЕС“/ като са констатирани нарушения на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП относно въведените ограничителни условия, по отношение на проектантите по отделните части на проекта, за които е въведено изискване да притежават пълна проектантска правоспособност, което е непропорционално на предмета, обема и естеството на обществената поръчка, с оглед и категорията на изпълнявания строеж /пета/. В тази връзка е изготвен одитен доклад - ОД № 1/ 2026г., предоставен на ПО с Писмо № 04-06-5/ 12.03.2026г. на ИА “ОСЕС“. Въз основа на това, ответникът, като Ръководител на ПО, е информирал бенефициера - Община Благоевград за стартиралата процедура, като й е предоставил 14- дневен срок, за да направи своите възражения и да представи съответни доказателства. Община Благоевград се е възползвала от тази възможност, и с Писмо /Становище/ рег. № ВД-00-1102/ 01.04.2026г. на Заместника- кмета по административно- правно обслужване, обществени поръчки, финанси и управление на собствеността, е оспорила констатациите в одитния доклад на ИА “ОСЕС“, респ. е изложила подробни съображения за липсата на нередност, като е поискала да не бъде налагана финансова корекция. След като е разгледал и обсъдил подробно констатациите в подадения сигнал за нередност и направените от бенефициера възражения, ответникът е издал оспореното решение, с което е : установил нередност на бенефициера Община Благоевград по т. 11, б. “а“ : “Използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни по национален/ регионален/ местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка/ процедура за избор с публична покана, тъй като минималните изисквания за възможностите на кандидатите/участниците са свързани с предмета на поръчката, но не са пропорционални“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата/, приета с ПМС № 57/ 28.03.2017г., обн., ДВ, бр. 27/ 31.03.2017г., в сила от 31.03.2017г., прил. ред., ДВ, бр. 59/ 12.07.2024г., като е установил наличието на извършени нарушения на правилата на ЗОП – нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП - въвеждане на ограничителни условия, по отношение на проектантите по отделните части на проекта, за които е въведено изискване да притежават пълна проектантска правоспособност по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/; определил е финансова корекция за установената нередност, в размер на 10 % от верифицираните разходи по засегнатия от нарушението Договор за инженеринг № 98-00-242/ 07.06.2023г. сключен с избрания изпълнител – “А- Строй“ ЕООД, на стойност 213 331.42 евро, чрез прилагане на пропорционалния метод по чл. 5 от Наредбата, тъй като с оглед естеството на нарушението, не е възможно да се определи точното количествено изражение на финансовите последици. Изчислената финансова корекция, е в размер на 21 333. 14 евро, представляващи верифицирани разходи по проекта. Оспореното решение е съобщено на Община Благоевград, в деня на издаването му - 27.04.2026г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган, на 07.05.2026г. като е даден рег. № 1002-350/ 07.05.2026г. Представени са по делото и доказателства за валидността на КЕП, с който е подписан оспореният акт от издателя му, както и за наличието на валидно упълномощаване на същия. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи : Съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган. Република България е член на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ съгласно Споразумение за участието на Република България и Румъния в ЕИП, ратифицирано със закон, обн. ДВ бр. 13/ 2008г., като самото Споразумение е обнародвано в ДВ бр. 19/ 2012г., в сила за Република България от 09.11.2011г. През декември 2016г. Република България подписва Меморандум за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП за периода 2014- 2021г., който предвижда, че с предоставени финансови средства от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, ще бъдат финансирани проекти за местно развитие и намаляване на бедността, енергийна ефективност и сигурност, опазване на околната среда и развитие на предприемачеството в областта на културата. Съгласно чл. 2.5, т. 2 от Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021г., Меморандумът за разбирателство установява рамка за сътрудничество и съдържа следните елементи:... б. “б рамка за изпълнение /Анекс Б към Меморандума за разбирателство/, която се състои от следните финансови и съдържателни параметри:... (iii) определяне на програмния оператор. В Анекс Б от Меморандума за разбирателство е предвидено, че ПО по Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, е Министерство на образованието и науката /МОН/. С цел определяне условията и правилата за изпълнение на Програмата, както и правата и задълженията на страните, между Директора на Дирекция “Централно координационно звено“ в МС, в качеството му на Ръководител на Националното координационно звено, от една страна, и от друга страна МОН, в качеството му на Програмен оператор по Програмата, е сключено споразумение за изпълнение на Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“. Относимите към Програмата нормативни документи са публично достъпни на ел. адрес - https: //www. eeagrants. bg/dokumenti/normativni-dokumenti. Както беше посочено, в Анекс Б от Меморандума за разбирателство е предвидено, че ПО по Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, е Министерство на образованието и науката. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД09-3367/ 15.10.2021г. на Министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Директорът на Дирекция “Външни европейски програми“ е оправомощен да изпълнява функциите на Ръководител на Програмния оператор на Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, съфинансирана по Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021г. и да извършва всички дейности, произтичащи от изпълнението на програмата, вкл. да издава решения, свързани с управлението, изпълнението и контрола на Програмата. Доколкото са представени и доказателства, че към дата 27.04.2026г., именно издателят на оспорения акт – М. В.- В. заема посочената длъжност, следва да се приеме, че оспореното решение е издадено от надлежно упълномощен за това орган със съответна лична, времева и териториална компетентност. Актът е издаден в законоустановената форма на писмено мотивирано решение. Същият съдържа всички реквизити от формална страна, предвидени в чл. 59 от АПК - указания за органа, който го издава, наименованието на акта, посочване в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва, посочен е адресата на акта, същият е датиран и носи подписа на лицето, което го издава с означение на длъжността му. Решението е издадено под формата на подписан с КЕП електронен документ по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, съдържащ електронно изявление, подписано с квалифициран електронен подпис от лицето, посочено като издател на решението /за което са представени надлежни доказателства/. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, оспореното решение има ясна разпоредителна част, която съдържа волеизявлението на административния орган, и с него са определени правата и задълженията, които актът създава/ засяга. Детайлно са изложени фактическите и правни основния за издаване на административния акт /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, като ПО изключително подробно е анализирал фактите, на основата на които е извел наличието на нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както и направените в хода на административното производство възражения от страна на Община Благоевград, мотивирал е защо подкрепя констатациите в Одитния доклад на ИА “ОСЕС“ и защо отхвърля тезата на оспорващия, като е подвел фактите под приложимите за това правни норми и на тази основа, е формулирал своите правни изводи. В резултат на това, оспореното решението не оставя никакво колебание за адресата си за какви нарушения е приложена финансовата корекция и как е определен нейният размер. Оспореното решение съдържа и правните основания за издаването му. С ПМС № 248/ 05.07.2024г. е изменена и допълнена Наредбата, като съгласно изменената разпоредба на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на същата, тя се прилага и по отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото друго не е предвидено в регламентите за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм. За случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по реда на Постановление № 118 на Министерския съвет от 2014г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд “Убежище, миграция и интеграция“ и фонд “Вътрешна сигурност“, чието описание е съответно на описанието на нередността, посочено в Приложение № 1, колона 2, се прилагат съответните процентни показатели на финансовите корекции по Приложение № 1, колона 3. Измененията и допълненията в Наредбата за посочване на нередности, приети с ПМС № 248/ 05.07.2024г., са влезли в сила, считано от 12.07.2024г., като посоченият подзаконов нормативен акт се явява приложим в настоящото административно производство за определяне на финансова корекция. С измененията, приети с ПМС № 248/ 05.07.2024г., и в частност с изменената разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, е преодоляна съществувалата до момента нормативна непълнота в националната правна рамка относно правните основания за определяне на финансови корекции за състави на нередности, осъществени от бенефициери на средства, финансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и съответно, се разрешава въпросът относно приложимата нормативна регламентация за определяне на финансови корекции при предоставянето на БФП по Финансовия механизъм на ЕИП, която правна регулация безспорно се явява извън предметния обхват на ЗУСЕФСУ, и за която следва да се приеме, че е налице и надлежна делегация от цитираните по- горе актове. Следователно, при прилагане на § 1, т. 3 от ДР във връзка с § 2 от ЗР от Наредбата за посочване на нередности, изменена с ПМС № 248 от 05.07.2024г., в сила от 12.07.2024г., дължимата правна обосновка от страна на компетентните национални органи при констатации за нарушения, извършени от бенефициери на финансова помощ, получена въз основа на Регламент за изпълнение, различаващи се като субекти от държавите членки в качеството им на адресати на задължението за спазване на националното и наднационалното право в контекста на възможността за определяне на финансови корекции съгласно Насоките, се свързва с позоваване на видовете нередности и съответстващите им процентни показатели за финансови корекции, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В случая, определената с оспореното решение финансова корекция, се основава на допуснато нарушение на националното законодателство от бенефициер на средства, финансирани от ФМ на ЕИП, субсумиращо се в състава на “нередност“ по чл. 12.2 от Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021г., квалифицирано като нередност по т. 11, б. “а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Както беше посочено, именно Наредбата за посочване на нередности се явява приложимата нормативна регламентация за определяне на финансови корекции при предоставянето на БФП по Финансовия механизъм на ЕИП. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспореното решение. Спазена е специалната процедура за установяване на нередности, предвидена в Глава 10 от Системите за управление и контрол на изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Н. Ф. механизъм /2014- 2021г./ за България. Преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, Ръководителят на Програмния оператор е осигурил възможност на бенефициера да представи становище във връзка с предложената корекция в 14- дневен срок. Бенефициерът е упражнил правото си да подаде възражение, което е разгледано, обсъдено и подложено на преценка в мотивната част на обжалваното решение. Налице е и съответствие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби. Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция, се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 12.2 от Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021г., нередност означава всякакво нарушение на : 1. правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021г., посочена в член 1.5; 2. всякакви разпоредби на правото на Европейския съюз; или 3. всякакви разпоредби на националното право на държавата бенефициер, които засягат който и да е етап от изпълнението на ФМ на ЕИП 2014- 2021г. в държавата бенефициер, в частност, но не само изпълнението и/или бюджета на която и да е програма, проект или други дейности, финансирани от ФМ на ЕИП 2014- 2021г. В случая, безспорно се установява, че проект BGLD-3.002-0015 “Интегрирани мерки за приобщаване и овластяване на ромите в община Благоевград“, е финансиран по Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, която от своя страна, попада в обхвата на финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021г. Безспорно е и, че Община Благоевград, е бенефициер по проекта, съответно Програмата, поради което има задължението да не нарушава съответната относима правна рамка, в т.ч да не нарушава разпоредби на правото на Европейския съюз и/или на националното право на държавата- бенефициер, при изпълнението на проекта или други дейности, финансирани от ФМ на ЕИП 2014- 2021г. В случая, упражненото административно правомощие за определяне на финансова корекция с оспореното решение на Ръководителя на ПО на Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014– 2021г., се основава на констатирани нарушения на разпоредби от ЗОП при проведена процедура за обществена поръчка на договаряне без предварително обявление по ЗОП за строителство с предмет : “Инженеринг - проектиране, авторски надзор и СМР за обект : “Изграждане на общностен център и детска площадка, в имот с [идентификатор]. 341, [жк], [населено място], проект № BGLD-3.002-0015 “Интегрирани мерки за приобщаване и овластяване на ромите в община Благоевград“. Възприетите като допуснати от бенефициера нарушения на ЗОП са квалифицирани като нередност по т. 11, б. “а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Приетото от Ръководителя на ПО за установено нарушение, при проведената процедура по ЗОП, е квалифицирано като такова по чл. 2, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП относно въведените ограничителни условия, по отношение на проектантите по отделните части на проекта, за които е въведено изискване да притежават пълна проектантска правоспособност, което е непропорционално на предмета, обема и естеството на обществената поръчка, с оглед и категорията на изпълнявания строеж /пета/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо участниците само такива критерии за подбор, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, т.е. да са пропорционални. Съгласно раздел I, т. 2.2. от поканата за участие и раздел 4, т. 4.2. от документацията за поръчката участникът следва да разполага с проектантски екип, включващ : Архитект, Конструктор, Геодезист, Проектант по част „В и К“, Проектант по част „ОВК“, Проектант по част „Електро“, Проектант по част “Енергийна ефективност“, Проектант по част “ПБЗ“, Проектант по част “Управление на отпадъците“, Проектант по част “Пожарна безопасност“, Ландшафтен архитект и Проектант по част „Пътна“ /12 експерта/, които притежават пълна проектантска правоспособност по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/. В утвърденото Техническо задание за обекта “Изграждане на общностен център и детска площадка“, в имот с [идентификатор], [жк], [населено място] е посочено, че площта на имота е 1 667 кв. м., а разгънатата застроена площ на Центъра е не по- малка от 160 кв. м. Адм. орган е мотивирал изводите си с анализ на нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а“ от ЗУТ, според която сградите и съоръженията за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1 000 кв. м. попадат в пета категория строежи, както и с тази на чл. 7, ал. 3, т. 2 от ЗКАИИП, според която изпълнението на проектантски услуги в инвестиционното проектиране за пета категория строежи, се извършва от проектанти с ограничена проектантска правоспособност. Установил е, че в Техническото задание не е посочена изрично категорията на строежа, а е предвидено същата да се определи, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, но в него се съдържат достатъчно данни за инвестиционното намерение, от което се определя категорията на строежа. Нещо повече, съгласно издаденото Разрешение за строеж № 313/ 18.09.2023г. от Гл. архитект на община Благоевград, обектът е приет изрично за пета категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а“ от ЗУТ, поради което, ответникът е достигнал до извод, че поставеното изискване проектантите да притежават пълна проектантска правоспособност е непропорционално спрямо категорията на строежа, предмета, естеството и обема на поръчката, предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 2 ЗКАИИП, според която за изработването на проекти за строежи пета категория е достатъчно проектантите да разполагат с ограничена проектантска правоспособност. С поставеното условие е прието, че необосновано е ограничено участието на стопански субекти, които разполагат с проектанти с ограничена проектантска правоспособност. Както в депозираното възражение до ответника, така и в хода на съдебното производство, бенефициерът, не оспорва, че е заложил в Обявлението за откриване на обществената поръчка и в Документацията за участие като критерий за подбор по отношение на всички 12 члена на проектантския екип, да притежават пълна проектантска правоспособност по ЗКАИП. Счита обаче, че определеният критерий за подбор проектантът да притежава пълна проектантска правоспособност не е завишен, и съответства на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, съгласно който възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Твърди се, че поставеният критерий за подбор е съобразен с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, към датата на нейното обявяване. В хипотеза на инженеринг възложителят носил отговорност за законосъобразното изпълнение на договора и имал право да предвиди критерии, които да гарантират възможността за изпълнение при различни допустими проектни решения. В случая се касаело за комплексен строеж, състоящ се от повече от един елемент /сграда, детска площадка и съпътстваща инфраструктура, озеленяване/, а когато инвестиционният проект включвал повече от един строеж или елементи с различна функционалност, категорията можела да се определя съобразно водещия елемент, най- високата категория сред отделните части, определяла цялостната техническа сложност на обекта. Към момента на откриване на процедурата, не били налице окончателни проектни решения относно конструкцията, не било ясно дали ще се предвидят допълнителни инженерни съоръжения, не били уточнени параметрите на външните връзки към техническата инфраструктура, което означавало, че категоризацията не можела да бъде сведена единствено до минималната посочена РЗП на сградата. При възлагане тип “инженеринг“, проектното решение се разработвало след избора на изпълнител, като възложителят не определял предварително детайлните технически решения, като параметрите можели да варират, в рамките на заданието. При тази форма на възлагане, възложителят не бил длъжен да изхожда от най- ниската възможна категория на строежа, ако съществува обективна възможност обектът да попадне в по-висока категория в зависимост от проектното решение. Възложителят не въвел специфични или уникални квалификационни условия, които практически да ограничават участието до предварително определен кръг лица. В конкретния случай, доколкото се касаело за инженеринг на комплексен обществен обект, включващ сграда, детска площадка и съпътстваща инфраструктура, възложителят обективно не могъл предварително да определи с категоричност приложимата категория по чл. 137 от ЗУТ. Без да оспорва, че самата сграда на общностен център сама по себе си, представлявала строеж от V-та категория, оспорващият сочи, че озеленяването и капацитета на сградата, предвид техническата спецификация на етап подготвяне на документацията за участие в поръчката, налагал извод, че строежът следва да бъде отнесен към по - високата категория, а именно IV- та. Доколкото законосъобразността на условията в процедурата по ЗОП се преценявали към момента на нейното откриване, към който момент категорията не била определена и не можело да бъде определена, не можело да се вменява задължение на възложителя да съобрази изискванията си с обстоятелства, които не били известни на съответния етап. Ето защо, се сочи че поставеното изискване за притежаване на пълна проектантска правоспособност на целия екип от 12 експерти не противоречало на чл. 59, ал. 2 и чл. 2 от ЗОП, и поради това не представлявало необосновано ограничаване на конкуренцията. Настоящата инстанция намира изводите на административния орган за наличието на допуснати от бенефициера нарушения на правилата на ЗОП, и по - конкретно на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, относно въведените ограничителни условия, по отношение на проектантите по отделните части на проекта, за които е въведено изискване да притежават пълна проектантска правоспособност, за правилни и законосъобразни. Настоящият състав на съда, споделя извода на ръководителя на ПО, че с въведения критерий за подбор - участниците да разполагат с инженерно-технически състав и екип от проектанти /общо 12 бр./, включително и лица със следните минимални изисквания към тях, които да притежават пълна проектантска правоспособност, при положение, че сградата, обект на поръчката представлява строеж V- та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а“ от ЗУТ и Наредба № 1, и за предоставяне на проектантски услуги за същата е достатъчна и ограничена, а не пълна проектантска правоспособност, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2 от ЗКАИИП и чл. 3, ал. 5 от Наредба № 2, бенефициерът – Община Благоевград, е ограничил участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически oператори, което сериозно е понижило възможността за избор на по- конкурентна оферта. Поставеният критерий за притежаването на пълна проектантска правоспособност на проектантите, при това положение следва да се приеме, че е бил завишен и неоправдано ограничителен по отношение на възможните стопански субекти – потенциални участници в поръчката. Налице е обективна възможност те да разполагат с експерти, притежаващи ограничена проектантска правоспособност, за които няма никаква пречка да извършват услугата, предмет на процесната обществена поръчка, но поради завишените критерии за подбор, те изначално не отговарят на заложените изисквания. По този начин, законосъобразно е прието от Ръководителя на ПО, че възложителят е нарушил границите на оперативната си самостоятелност и е нарушил чл. 2, ал. 2 , вр. ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, в който смисъл е формирана и трайна съдебна практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобен вид дела, с въведени подобни ограничителни условия касаещи изискване за наличие на пълна проектантска правоспособност, при нормативна уредба, позволяваща участие, с оглед категорията на строежа, и на специалисти /проектанти/, притежаващи ограничена проектантска правоспособност – напр. Решение № 2603/ 18.02.2020г. пост. по адм. д. № 3743/ 2019г. по описа на ВАС, VІІ отд., Решение № 11337/ 28.08.2020г. пост. по адм. д. № 12322/ 2019г. по описа на ВАС, VІІ отд. и др. Възражението на бенефициера, че същият разполага с оперативната самостоятелност сам да заложи критерии за квалификацията на експертите, и тази му преценка не подлежи на контрол от ответника, не се споделя от съда. Действително, възложителите имат оперативна самостоятелност да определят критериите за подбор, така че те да гарантират изпълнението на поръчката, но тяхната оперативна самостоятелност не е безгранична. Нейни граници са императивните норми и принципи на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както правилно е заключил в оспореното решение и ответникът. Въведеното изискване необосновано увеличава административната и финансовата тежест върху потенциалните участници и то на етап, в който няма никаква яснота, дали те ще бъдат допуснати в следващите фази от процедурата, още повече че липсват каквито и да е обективни причини, те да бъдат задължавани да прибягват до капацитета точно на лица с пълна проектантска правоспособност, или да назначават допълнително такъв персонал, за да могат да кандидатстват за процесната обществена поръчка, при положение че вече разполагат с правоспособни лица, съгласно действащото законодателство, които притежават ограничена такава. Свободата при определяне на критериите за подбор е ограничена от необходимостта те да бъдат свързани с предмета на поръчката, подходящи за установяване на необходимата способност и пропорционални на конкретния предмет. Този подход е потвърден и в цитираното от оспорващата община Решение № 4042/ 14.04.2026г. пост. по адм. д. № 1771/ 2026г. по описа на ВАС, VII отд. на ВАС /на което тя неправилно интерпретирайки го/, основава тезата си. ВАС изрично приема, че допустимостта на по- строг критерий зависи от неговата относимост към предмета на поръчката, необходимостта му за установяване възможността за изпълнение и обосноваността и пропорционалността му , спрямо конкретния предмет, което означава, че от посоченото решение не може да бъде изведено правило, че всяко изискване за пълна проектантска правоспособност е законосъобразно само поради факта, че възложителят разполага с оперативна самостоятелност да го заложи. Точно обратното, именно конкретната обосновка в казуса, е решаваща. Нещо повече – при анализа на практиката на ВАС, в подобни хипотези, настоящият състав достигна до извод, че случаите когато е допустимо да се приложат по- ограничени критерии, в частност за изпълнението на проект от лица притежаващи пълна проектантска правоспособност действително касаят сложни с оглед предмета, естеството и особеностите проекти, в които е оправдано използването на подобен набор от специалисти – напр. при изграждането и извършването на строително- монтажни работи в зоологически градини, звена за противопожарна безопасност, центрове за спешна медицинска помощ, здравни заведения, електропреносни съоръжения и др. подобни, но не и при всяко възлагане на инженеринг или СМР от публичноправна институция, вкл. община, още повече с предмет, като този на процесната обществена поръчка. Същият принцип е възприет и от Съда на Европейския съюз /СЕС/ в решението от 31.03.2022г. по дело С-195/21, ЕСLI:EU:C:2022:239. СЕС приема, че възлагащият орган може да поставя изисквания, които са по-строги от минималните изисквания на националното законодателство, когато те са подходящи да гарантират необходимите технически и професионални способности, свързани са с предмета на поръчката, и пропорционални на него. При направения обстоен анализ в оспореното решение, ответникът законосъобразно е стигнал до извода, че Общината не е изпълнила условието да установи конкретна необходимост и пропорционалност, спрямо конкретния предмет, оправдаващ по-строгите и, завишен критерии. В казуса е безспорно установено, че : в техническото задание е посочена - площ на имота – 1667 кв. м.; разгъната застроена площ на общностния център - не по-малка от 160 кв. м.; с издаденото Разрешение за строеж № 313/ 18.09.2023г. обектът е определен като строеж от пета категория. Доводите на оспорващата община, че в случая се касае за инженеринг, което включва проектиране, авторски надзор и строителство и предполага координация между отделните проектни части, и което винаги предполага неизвестност и липса на пълна сигурност какво ще се случи на етап – строителство, още повече когато се изпълнява строеж, който съдържа различни съставни части и презюмиран бъдещ брой на евентуални посетители, неоснован на никакви обективни критерии, правилно е отречен от Ръководителя на ПО. Впрочем възприемането му, винаги би означавало че щом предмета на обществената поръчка е инженеринг, възложителят може да залага каквито прецени изисквания и тази му дейност не би подлежала на никакъв контрол, което е абсурдно. Обстоятелството, че община Благоевград, към момента на откриване на процедурата, не е разполагала с окончателен инвестиционен проект, и поради това не е било възможно окончателно да определи категорията на строежа, не оправдава изборът й, да въведе най-високото възможно изискване, без да съобрази критериите за подбор, с реално възложените дейности, параметрите на предмета на поръчката и обективно предвидимите изисквания към изпълнението. Бенефициерът сочи, че на етапа на провеждане на поръчката, обектът “по-скоро би бил четвърта категория“ по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “б“ от ЗУТ /сгради и съоръжения с обществено обслужване с капацитет от 100 до 200 места/, поради възможността да бъде посещаван от над 100 души - поради предвидените обособени 2 бр. зали, с обща площ минимум 60 кв. м., които да имат възможност да се свързват и да образуват една голяма зала, изграждането на два кабинета за служители, които да могат да бъдат посещавани от 10 посетители, намерението в двора на общностния център да се изгради комбинирана детска площадка за деца от 0 до 3 г., и от 3 до 12 г., което представлява смесване от страна на Общината, на възможния брой посетители, във всеки един момент, с нормативно определения капацитет на строежа. Обстоятелствата, че : две зали могат да бъдат използвани; в кабинетите могат да бъдат приемани посетители; детската площадка може да бъде посещавана от деца и придружители; в откритото пространство могат да се провеждат събития; зелените площи могат да бъдат използвани, не доказва само по себе си, че строежът е проектиран и нормативно определен като обект с капацитет от 100 до 200 места за посетители, по смисъла на приложимата нормативна уредба, защото правилно е възприето от ответника, че е недостатъчно да се извърши аритметично събиране на предполагаеми посетители на различни функционални зони, за да се достигне до нормативния критерий за по- висока категория на строежа . Тезата, че детската площадка, озеленяването, откритото пространство или техническата инфраструктура представляват самостоятелни елементи, които по нормативните критерии, определят целия строеж като IV категория, също следва да бъде отхвърлена. Видно от техническото задание и документите към документацията за поръчката, обект на възлагане е изграждането на общностен център и детска площадка, като са индивидуализирани площта на имота, изграждането на едноетажна сграда с конкретни помещения и минимални обеми на последните, околно пространство, включващо детска площадка, паркоместа, пространство за срещи и събития, озеленяване и др. Посочени са приблизителни размери на помещенията и минималната разгърната застроена площ, която е не по-малко от 160 кв. м., както и са описани отделните части от проекта, който следва да се изработи. Същите следва да са съобразени както с нормативните изисквания, така и с визата за проектиране и плана за застрояване. Следователно възложителят разполага с конкретна информация за същността на обекта, който ще се изгражда. Фактът, че в предмета на поръчката са предвидени детски площадки, озеленяване, пространство за срещи и др., не означава, че възложителят не разполага с информация за същността и категорията на строежа, тъй като от една страна посочените части са свързани с основния предмет на възлагане, а именно изграждането на общностния център, а от друга, същите са обвързани с техническото задание, визата за проектиране и плана за застрояване. В техническото задание липсва обособяване на няколко отделни обекта, а посочените като съставни части от бенефициера, на сложния комплексен строеж - детски площадки, озеленяване, пространство за срещи са включени в част “паркоустрояване и благоустрояване“ на изграждания център, т.е. те не са обособени в самостоятелни обекти, които да обосноват по-висока категория на изграждания обект, а са допълващи дейности, свързани с цялостното решение на прилежащия терен и осигуряването на достъпна среда на сградата. Неотносими са и доводите, че при откриване на процедурата, не са били налице окончателни проектни решения относно конструкцията , че не било ясно дали ще се предвидят допълнителни инженерни съоръжения, включително не били уточнени параметрите на външните връзки към техническата инфраструктура. Това е така, защото проектното решение относно конструкцията на изграждания център няма отношение към категорията на обекта в конкретния случай, а допълнителните съоръжения и техническата инфраструктура, са обвързани с техническото задание и същите не могат да обосноват по- високата категория на обекта. Няма спор, че инвестиционният проект може да включва различни проектни части, сред които и част за устройство на прилежащия към обекта терен, като “Паркоустрояване и благоустрояване“. Следователно преценката дали е налице конкретен обект по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “г“ от ЗУТ или прилежаща част към даден обект, който не е самостоятелен строеж, се прави за всеки конкретен случай. В процесната поръчка, част “Паркоустрояване и благоустрояване“ за обекта се отнася до изграждане на зона за събиране на открито, площадка за игра и озеленяване. Тези дейности са свързани с облагородяване на пространството на изграждания обект - сграда и околното пространство в него, а не представлява самостоятелен обект на изграждане, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “г“ от ЗУТ - паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар“. В разрешението за строеж, издадено от главния архитект на община Благоевград, именно поради вече посоченото, обектът е категоризиран като пета категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, т.е. и компетентният градоустройствен орган, също не приема разработения проект по част “Паркоустрояване и благоустрояване“ да обосновава наличието на отделен обект “паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар“, които биха могли да обосноват твърдяната по- висока категория на обекта. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, б. “б“ от ЗКАИИП ландшафтните архитекти, които са проектанти с ограничена проектантска правоспособност, също имат правото да изработват проекти за паркове, градини и озеленени площи от четвърта категория, проекти по част “Паркоустройство“ за строежите от пета категория, и проекти за градински и паркови елементи за строежи от шеста категория, т.е. законодателят предвижда като част от строежи пета категория, да има и възможност за отделна част “Паркоустройство“ а това законодателно решение, опровергава твърдението на бенефициера, че наличието на озеленяване за даден обект обосновава наличието на четвърта категория строежи, без да се отчитат спецификите на конкретните дейности по озеленяване. Ето защо, съдът споделя изводът на ръководителя на ПО, че от данните и характеристиките на обекта е видно, че същият е пета категория строеж, като възложителят е разполагал с необходимите данни и обективни критерии, въз основата на които да определи конкретната пета категория на строежа. Посоченото пък затвърждава извода, че изискването на възложителя, изпълнителят да разполага с проектантски екип с придобита пълна проектантска правоспособност, противоречи на чл. 7, ал. 3 от ЗКАИИП и прегражда възможността за участие на икономически оператори, които разполагат с необходимите експерти с ограничена проектантска правоспособност, което е в нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Липсата на подадени оферти в предходната процедура е допълнително обстоятелство в подкрепа на извода за ограничителен ефект. Не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че същото изискване е било включено в предходната открита процедура с уникален номер 00109-2023-0011, която е прекратена поради липса на подадени оферти, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Това обстоятелство само по себе си не доказва автоматично нарушение, то обаче представлява обективен факт, който следва да бъде разгледан при преценката дали поставеното изискване е могло да ограничи конкуренцията, както и на тази относно необходимостта и пропорционалността на изискването за пълна проектантска правоспособност. При липса на други конкретни доказателства, които да обосновават необходимостта от изискването, фактът, че предходната процедура със същото изискване е останала без подадена оферта, следва да бъде отчетен като допълнително обстоятелство при преценката на неговия ограничителен ефект. Обстоятелството дали конкретен икономически оператор действително е подал или е възнамерявал да подаде оферта, но е бил възпрепятстван, е ирелевантен. Когато възложителят е поставил изискване, което надхвърля необходимото за установяване способността за изпълнение на поръчката, и не е доказал необходимостта и пропорционалността на това по-високо изискване, винаги е налице ограничителен ефект, несъвместим с принципите на свободната конкуренция и пропорционалност. Тази теза се подкрепя и от трайната практика на СЕС, който приема, че няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение на нарушението, както и че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. В този смисъл, не е необходимо да се доказва дали е имало отказали се кандидати от участие поради въведените ограничителни условия, тъй като самото създаване на предпоставки за отказ от участие, се счита за негативно финансово влияние за конкуренцията в поръчката. В този смисъл, е освен практиката на СЕС, и практиката на ВАС – напр. Решение № 9859/ 24.07.2017г. пост. по адм. д. 2458/ 2017г., VII- мо отд., Решение № 10332/ 07.08.2017г. пост. по адм. д. № 14544/ 2016г., VII- мо отд. и др. Следователно налице са всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция на нередност, квалифицирана по т. 11, б. “а“ - “Използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни по национален/ регионален/ местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка/ процедура за избор с публична покана, тъй като минималните изисквания за възможностите на кандидатите/участниците са свързани с предмета на поръчката, но не са пропорционални“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ във връзка и с нормата на § 1, т. 3 от ДР на същия нормативен акт, която предвижда финансова корекция в размер на 10 % от разходите по засегнатия от нарушението договор /договор № 98-00-242/ 07.06.2023г. с избрания изпълнител – “А- Строй“ ЕООД/, в какъвто размер е и определена тя, с оспорения акт /21 333.14 евро/, с прецизно прилагане, и на пропорционалния метод по чл. 5 от Наредбата, поради естеството на нарушението, тъй като е невъзможно да се даде точното количествено изражение на финансовите последици. Оспореното решение, съответства и на целта на закона. Основната цел на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани по Програма “Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, съфинансирана по Финансовия механизъм ЕИП 2014- 2021г. са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Следователно, при установяване на нарушение, което се квалифицира като нередност по Наредбата, ръководителят на Програмния оператор, не само може, но е и длъжен да наложи финансова корекция на безвъзмездната финансова помощ. Ръководителят на ПО действа в условията на обвързана компетентност, тъй като неизпълнението на това задължение, би могло да доведе до налагане на финансова корекция на цялата програма. В този смисъл, съдът приема, че оспореният акт, напълно съответства и на целта на закона. Предвид всичко изложено, настоящият състав на съда приема, че оспореният акт е изцяло законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати в хода на производството по издаването му, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в пълно съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, и в съответствие с целта на закона, поради което и подадената срещу него жалба, като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена. По разноските. С оглед изхода на спора, разноски се следват на ответника, но доколкото такива не са претендирани, съдът не се произнася служебно по този въпрос. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК, Административен съд – Благоевград,