Решение № 1172 от 2.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 634/2024 г.

Софийски градски съд е сезиран с предявен от „Кепитал шопинг“ АД, дружество учредено по законите на Република ••••••••••регистрирано с фиш № 744599 на 19.08.2011 г. съгласно удостоверение от 12.04.2024 г., против „Билд сити фактор“ ЕООД, с ЕИК 203247940, иск с правно основание чл. 29 от ЗТРЮЛНЦ вр. чл. 26 и чл. 42 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на вписване № 20190730115644 и вписване № 20190903133202 в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията и заличаването им. С исковата молба се твърди, че „Кепитал шопинг“ АД е учредител и едноличен собственик на „Билд сити фактор“ ЕООД, с ЕИК 203247940. Със заявление № 20190724104845, Агенция по вписванията е заличила „Кепитал шопинг“ АД като едноличен собственик на „Билд сити фактор“ ЕООД и е вписала нов собственик – „Капитал инвестмънтс БГ“ ЕООД, с ЕИК 205069432, с вписване № 20190730115644. Прехвърлянето па дяловете е удостоверено с представен нотариално заверен Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, като при сключването му като представител на прехвърлителятпродавач „Кепитал шопинг“ АД – Панама е бил В.Д., по силата на представено пълномощно с дата 10.03.2015 г. заверено с апостил. Същото е преведено на 13.03.2018 г. и представено с подаденото електронно заявление. Твърди се, че представляващото дружеството лице В. М. категорично отрича да го е упълномощавала, както и да е подписвала приложената към електронното заявление декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ. Също така, че не е била уведомена от пълномощника за извършването прехвърляне. Според ищеца Договорът за покупко-продажба на дружествени дялове между „Кепитал шопинг“ АД и „Капитал инвестмънтс БГ“ ЕООД е относително недействителен спрямо него, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В условията на евентуалност, твърди че пълномощното е недействително, тъй като е „Генерално пълномощно“, а в случая трябва да има специално пълномощно, с което пълномощникът да бъде упълномощен да прехвърли всички дружествени дялове в „Билд сити фактор“ ЕООД на друго лице. Сочи, че липсва изрично упълномощаване за вземане на решения от името на едноличния собственик на капитала и решението и по арг. от чл.114, ал.2 от ТЗ решението за приемане на съдружника е взето от пълномощника при липса на представителна власт. С оглед на това при липса на изричен отказ от страна на едноличния собственик за потвърждаване на решението, то е налице невзето решение на, което е нищожно по см. на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В допълнение декларацията по чл.129, ал.2 от ТЗ не била издадена от представител на „Кепитал шопинг“ АД и тъй като това е условие за извършеното вписване, липсата й еоснование за недействителност на вписването. Твърди се, че около месец след прехвърлянето на дяловете е подадено заявление № 20190903133202, възоснова на което Агенция по вписванията е заличила „Капитал инвестмънтс БГ“ ЕООД като едноличен собственик на „Билд сити фактор“ ЕООД. Въз основа на Договор за прехвърляне на дружествени дялове е вписан нов собственик „Спийди 911“ ООД, с ЕИК 20147199, с вписване № 20190903133202. Твърди, че договорът противоречи на закона и е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД поради липса на основание, тъй като „Капитал инвестмънтс БГ“ ЕООД не е собственик на дяловете. Сочи, че прехвърлителното действие на договора не може да се осъществи и изключва неговата обвързваща сила. С оглед на горното, ищецът поддържа, че извършените вписвания № 20190730115644 и № 20190903133202 в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията са недействителни и моли да бъдат заличени. С исковата молба ищецът иска съдът инцидентно да установи нищожността на Договор за прехвърляне на дялове, сключен между „Кепитал шопинг“ АД и „Капитал инвестмънтс БГ“ ЕООД, нотариално заверен с рег. № 2241 от 23.07.2019 г. от нотариус И.М., с № 602 на НК поради липса на съгласие и Договор за прехвърляне на дялове сключен между „Капитал инвестмънтс БГ“ ЕООД и „Спийди 911“ ООД, нотариално заверен с рег. № 9039 от 02.09.2019 г. от помощник-нотариус по заместване В.С. при нотариус В.Ч., с № 210 на НК поради липса на основание. В срока по чл. 367 ГПК, с писмения си отговор ответникът оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че ищцовото дружество „Кепитал шопинг“ АД няма правен интерес, тъй като са извършени последващи вписвания и подлежащото на заличаване вписване № 20190730115644 вече е прекратило своето правно действие. Прави възражение, че не става ясно каква „недействителност“ е твърдяна от ищеца – унищожаемост или нищожност и какво е основанието за нея. Ответникът твърди, че с представената „Клетвена декларация“ от В. М. не е оспорена подписаната от нея Декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, а само е изложено, че не е уведомена за прехвърляне на дяловете. Сочи, че пълномощникът няма такова задължение, а тя следва да се счита за уведомена за промените с вписването им в Търговския регистър. Ответникът сочи, че искът за „недействителност“ на вписване № 20190730115644 и вписване № 20190903133202 в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията е неоснователен и незаконосъобразен на посоченото от ищеца основание – липса на упълномощаване. Според ответника, пълномощното е в изискуемата от закона форма съгласно чл. 114, ал. 2 от ТЗ и е подписано от законните представители на „Кепитал шопинг“ АД. Оспорва твърдението, че сключеният договор от лице без представителна власт е във висяща недействителност и не е породил целените с него правни последици, защото представителите на „Кепитал шопинг“ АД не са оспорили извършеното прехвърляне до 29.03.2024 г., когато са подали исковата молба. Твърди, че дори и към настоящия момент пълномощното на В.Д. не е оттеглено. Според ответника, взетото решение от името на едноличния собственик на дружествените дялове и прехвърлянето им от пълномощника подписал Договора като представляващ ищцовото дружество, обвързва същото, дори това лице да не е имало представителна власт, след като не е налице противопоставяне на ищеца „Кепитал Шопинг" АД, за каквото не са изложени твърдения и не са събраните данни. Оспорва тезата на ищеца, че процесното пълномощно е недействително и не може да породи надлежно упълномощаване поради това, че е озаглавено „Генерално пълномощно“. Твърди, че е налице специално упълномощаване за извършване на конкретни фактически и правни действия от името на дружеството – да взима решения от името на едноличния собственик на капитала в „български дружества с ограничена отговорност“, включително за приемане на съдружник, както и да прехвърля дружествените дялове. Възразява, че пълномощното не е подписано от законните представители на „Кепитал шопинг“ АД, тъй като съгласно приложените писмени доказателства по делото, за периода 18.08.2011 г. – 26.02.2019 г., лицата които представляват дружеството са В. А. М. – секретар и Х.А.Р.Ф. – президент /изп. директор/. Твърди, че пълномощникът В.В.Д. е извършил продажбата на 1 602 980 дружествени дяла чрез Договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, изцяло в съответствие с предоставените му права с Пълномощното от 10.03.2015 г., което е Нотариално заверено и допълнително е положена заверка Апостил. Според ответника, възраженията на ищеца, че Декларацията по чл. 129, ал. 2 от ТЗ не е подписана от В. М. е неотносимо към предмета на спора и твърдяната нищожност. Поради изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави искане за присъждане на разноски. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие от фактическа и правна страна следното: Ищцовото търговско дружество „Кепитал шопинг" АД ("Capital Shoping" S. А.) е дружество, учредено по законите на Република ••••••••••регистрирано с фиш № 744599 на 19.08.2011 т. Съгласно Удостоверение от 12.04.2024 г. (Приложение № 1). "Кепитал шопинг" АД е учредител и едноличен собственик на "Билд Сити Фактор" ЕООД, с ЕИК 203247940. От справка в ТРРЮЛНЦ по партида на последното, се установява, че със заявление № 20190724104845 е поискано и е вписано заличаването на "Кепитал шопинг" АД като едноличен собственик на "Билд сити фактор" ЕООД и е вписан нов такъв — „Капитал инвестмътнс БР‘ ЕООД, с ЕИК 205069432. Същото е извършено с вписване № 20190730115644. Прехвърлянето на дяловете е удостоверено съгласно представения в Търговския регистър Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите и съдържанието под рег.№№ 2241 и 2243 от извършена на 23.07.2019 г. от Нотариус с район на действие РС - Брезник. При сключването на договора, кaтo представител на прехвърлителя-продавач се е легитимирало лицето В.Д., съгласно представено заверено с апостил пълномощно датирано на 10 март 2015 г, подписано от президента и секретаря на „Кепитал шопинг“ АД – ••••••••••предоставящо му широк кръг права в т.ч.. правото да продаде собствените па "Кепитал шопинг" АД дялове от капитала на „Билд сити фактор" ЕООД. Не е спорно по делото, че упълномощителите Х.Ф. и В. М. са представляващи "Кепитал шопинг" АД към момента на подписването му. Спорно по делото е дали същото е било подписано от В. М. и дали извършеното възоснова на издаденото без представителна власт пълномощно разпореждане с дяловете от капитала в полза на ответното дружество е действително. В хода на делото е допусната и изслушана съдебно графологична експертиза, от заключението на която се установи, че подписите на въпросното „генерално пълномощно“ в полза на В.В.Д., изображението на подписа в декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ и в Клетвена декларация от 08.03.2024 г.( представена по делото от ищеца, като доказателство за направени от същото лице изявления с твърдения, че то е автора й) са изпълнени от едно и също лице. Авторството на „генералното пълномощно“ не бе оспорено по делото, посредством необходимото пълно и главно доказване, поради което следва да се приеме, че същото е подписано от В.М.. Дори и да се допусне, че пълномощното не е подписано от В.М. – както твърди ищецът, то извършените от него без представителна власт действия (подписването на договор за прехвърляне на дружествени дялове) не влекат нищожността му. Както е прието в задължителната съдебна практика на ВКС, мнимият представител формира и изявява поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно. В случая не се установява нито, че лицето В.Морелс сочено като издател на пълномощното не е подписала същото, нито че търговското дружество, чиито законен представител е била е отказало да потвърди, или пък се е противопоставило на извършените от нея действия след узнаването им – арг. от чл.301 ТЗ. Сключеният от пълномощника договор за прехвърляне на дялове е произвел своите правни последици и възоснова на същия е извършено вписването на промени в подлежащи на вписване обстоятелства рег. №20190730115644 и вписването на едноличен собственик на капитала на „Кепитал инвестмънтс БГ“ ЕООД. Като приложение към електронното заявление във вид на сканирано копие е Представена и декларация по чл. 129, ал. 2 от Търговския закон подписана еднолично от лицето В. М. като представляваща дружеството. След горното вписване, на основание на заявление № 20190903133202 Агенцията по вписвания е заличила „Капитал инвестмънтс БГ“ ЕООД, като едноличен собственик на "Билд сити фактор" ЕООД и е вписан нов такъв — „Спийди 911“ ООД, с ЕИК 201471199. Същото е извършено па основание на договор за прехвърляне на всички дружествени дялове с вписване № 20190903133202. Неоснователни са доводите на ищеца, че сключеният договор за прехвърляне на дялове е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД -поради невъзможен предмет по арг. от Тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС и че поради това не е произвел транслативно действие спрямо соченото субективно право. Основание за нищожност поради невъзможен предмет съгласно разясненията на ВКС, ОСГК би било налице, когато предмет на сделката (правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката, като напр. вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага) към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен. В случая – дори и да е било прехвърлено чуждо право, това не води до нищожност на сделката. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за допустим, а по същество за неоснователен. Трите възможни порока на едно вписване в ТРРЮЛНЦ са следните: 1) нищожност на вписването е налице при вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и ако е извършено въз основа на нищожен акт за вписване, 2) недопустимост на вписването е налице ако е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което регистърният орган се е произнесъл без да е бил сезиран, и 3) вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – когато въобще липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство. Други обстоятелства не водят до порок на вписването. Съдът намира възраженията на ответника за недопустимост на исковете и обективното им съединяване за неоснователни, тъй като се касае за вписвания на обстоятелства, за настъпването на които е налице сложен фактически състав, включващ договор за прехвърляне на дружествени дялове, решение на Общото събрание на съдружниците за приемане на нов съдружник, легитимиран от посоченото прехвърляне и вписване на обстоятелство в търговския регистър, на основание чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115, т. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е налице механизъм за защита срещу нищожно, недопустимо вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство. С оглед действието на вписването в търговския регистър, е необходимо да се установи вписване на несъществуващо обстоятелство, каквото би било вписването, на основание нищожен договор/решение. Съгласно трайната практика на ВКС, решение № 35 от 20.04.2010 г. по т. д. 546/09 г., решение № 136 от 26.07.2010 г. по т. д. 581/09 г., ВКС, II ТО, съгласно която когато се твърди липса на валидно възникнало обстоятелство, подлежащо и вписано в търговския регистър, поради наличие на основания за нищожност на договор, не е налице правен интерес само от установяване на нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове, а е необходимо да се заведе иск за установяване порочността на вписването, несъществуване на вписаното обстоятелство, на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Съответно след уважаването на исковете, ще се извърши заличаване на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ. Способът за защита е чрез съединяването на исковете за установяване нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове, с иск правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, респ. само иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с позоваване на нищожност на договор. Също така не би могло да се реализира защита посредством заличаване на вписването на обстоятелството по прехвърляне на дружествени дялове, без установяване несъществуване на вписано обстоятелство, поради липсата на това обстоятелство, нищожност на основанието, което е посочено пред търговския регистър. Само с постановяването на решение по искове на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, конкретно иск за установяване несъществуващо обстоятелство, би се реализирала защитата на правата на ищеца – съдружник чрез заличаване на вписаното обстоятелство на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ и за ищеца – в това му качество, е налице правен интерес от предявените с исковата молба искове.ве с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. В търговския регистър се вписват обстоятелства /факти/ въз основа на представени актове. Както е изяснено и в Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. на ОСГК - ВКС /мотивите към т. 3/ вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно - когато въобще липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - чл. 494 ГПК или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Съгласно задължителната практика на ВКС, т.д.№1/06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ВКС, ОСГК Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ, която е сходна с тази по ЗЗД. Законът квалифицира като недействителни решенията по чл. 197, ал. 3, предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт. Съгласно съдебната практика решение № 87/02.08.2013 г. по т. д. № 68/2012 г. на ВКС, І т. о., произнасянето по иск за установяване нищожност в този случай се включва имплицитно в произнасянето по специалния иск за установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство (касаещо промяна в принадлежността на дружествени дялове), чието възникване е обусловено от квалифицираното като нищожно решение. За разлика от решението на Общото събрание на търговско дружество, което се приема с мнозинство, решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД представлява едностранна сделка. Съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. От компетентността на общото събрание на съдружниците е приемането на нов съдружник по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 122 ТЗ вкл. в хипотеза на прехвърляне на дружествен дял на трето лице и по чл.137, ал.1, т. 4 ТЗ за увеличаване на капитала. Едноличният характер на ЕООД, изразяващ се в липсата на съдружие и наличие само на едно членствено правоотношение (между едноличния собственик на капитала и „Кепитал Шопинг“) води до непроявление на персоналните характеристики, присъщи на колективното ООД. Несъмнено се установи, че в случая е валидно изразена воля на едноличния собственик на ЕООД за прехвърлянето на дяловете и приемане на нов съдружник и извършените вписвания са възоснова на сключените в този смисъл договори и взети решения. В случая вписаното обстоятелство е извършено възоснова на решение на едноличния собственик, което е действително, т.е. не е липсващо или невзето, и е взето от орган на дружеството, в чийто правомощия е приемането му. То е възникнало валидно, доколкото е налице надлежно изразена воля на едноличния собственик и намерение за прехвърляне на дяловете и приемане на нов съдружник. По делото не бяха представени доказателства и не бе проведено пълно и главно доказване относно осъществяване на твърдените основания за нищожност на едностранните сделки и предявените искове за недействителността на извършените възоснова на тях вписвания в ТРРЮЛНЦ, основани на тази нищожност са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени с решението по делото. Не са налице нито едно от основанията по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за нищожност или недопустимост на вписванията. Предвид изхода на спора следва да се присъдят на ответната страна разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2556, 46 евро. Водим от горното, съдът