Решение № 4092 от 15.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8324/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ от М. М. С. против Прокуратура на Република България. Ищецът твърди, че на 23.05.2021 г. е бил задържан от полицията в гр. Стара Загора, а на 25.05.2021 г. е приведен в затвора в гр. София, където останал до 03.06.2021 г. На 26.05.2021 г. в съдебно заседание по НОХД № 9804/2020 г. узнал, че с протоколно определение от 06.04.2021 г. по същото наказателно дело му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, постановена в негово отсъствие. Ищецът поддържа, че не е бил редовно призован за съдебното заседание на 06.04.2021 г., не е получил призовка за тази дата, макар по делото да е посочил адрес и телефон, поради което неявяването му не се дължало на виновно поведение. Въпреки това прокуратурата поискала, а СРС постановил задържането му под стража с определение, подлежащо на обжалване в 7‑дневен срок от узнаване, без определението да му бъде връчено и без да му се изпрати копие нито самостоятелно, нито с призовката за следващото заседание на 26.05.2021 г. На заседанието от 26.05.2021 г. ищецът заявил пред съда, че не е бил уведомен за заседанието на 06.04.2021 г., поради което мярката „задържане под стража“ била отменена, но въпреки това той останал в СЦЗ още осем дни до 03.06.2021 г., докато отмяната на мярката влезе в сила. Твърди, че на откритото заседание от 26.05.2021 г. не му е било връчено протоколното определение от 06.04.2021 г., за да може да го обжалва в 7‑дневен срок, а съдът неправомерно приел, че то е влязло в сила, както и че е държан още осем дни под стража с мотива, че прокуратурата евентуално би могла да обжалва новото определение, при положение че според ищеца прокурорът в заседанието е заявил, че няма да го обжалва. Ищецът посочва, че определението за задържането му под стража е получил едва на 18.06.2021 г., по електронна поща, след като вече го е обжалвал без да са му известни мотивите. Твърди, че съдията е отказал да администрира жалбата до Софийски градски съд, въпреки указанията на зам.- председателя на СГС, по повод на което ищецът е подал жалба и за която твърди, че няма насрочено заседание пред СГС. Като последица от твърдяното незаконосъобразно задържане ищецът сочи, че за периода от 23.05.2021 г. до 04.06.2021 г. (13 денонощия) е бил лишен от свобода и ограничен в правото си на свободно придвижване, не е могъл да се яви по насрочени граждански и административни дела, а в условията на извънредно положение е бил поставен в изолация в килия с болен от СПИН, което му е причинило силен страх от заразяване. В знак на протест предприел пълна гладна стачка по време на задържането, както и още един ден след освобождаването, докато му бъдат върнати парите, които твърди, че е получил едва на 04.06.2021 г. През нощта между 3 и 4 юни бил пренощувал в градинка до затвора само по тънко яке и къси панталони. Ищецът описва неимуществени вреди под формата на силен страх, чувство за незащитеност и непълноценност, отпадналост и стомашни болки от гладуването, както и продължило 10 дни безпокойство от риск от заразяване със СПИН. По изложените съображения М. М. С. претендира осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от незаконно задържане за периода 23.05.2021 г. – 03.06.2021 г., ведно със законната лихва считано от 23.05.2021 г. (уточнителна молба 20.12.2023 г.) до окончателното изплащане на претендираната сума. В отговор на исковата молба ответникът Прокуратура на Република България излага становище за недопустимост и неоснователност на иска. Посочва, че в предходно съдебно заседание подсъдимият е заявил изричен отказ да се яви за следващо съдебно заседание, не е намерен на посочения адрес и не е реализирано принудителното му довеждане. В докладната е отразено, че по данни на съседи от 2 месеца не е виждан на адреса. Ето защо мотивирано е прието наличие на предпоставки за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. Оспорва се ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и протИ.правно действие. В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа предявения иск. Ответникът оспорва исковете. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Производството по НОХД /2020 г. на СРС е образувано внесен обвинителен акт срещу М. М. С. за престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 НК: за това че на 16.09.2019 г. в сградата на Специализиран наказателен съд извършил непристойни действия, като на некролог, съобщаващ за смъртта на Й.К. (следовател) започнал да драска под текста, посочващ място и час на погребението и изписал думата „••••“, а под текста „От колегите“ изписал думата „••••и“. Престъплението било извършено повторно, след осъждане с влязла в сила присъда за друго такова – по НОХД 1564/2019 г. на СРС за престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. ал. 1 НК. С постановление от 16.08.2019 г. М. С. е задържан под стража за срок от 72 часа. По НЧД 13425/2019 г. на СРС спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение задържане под стража, потвърдено с определение по ВНЧД № 3561/2019 г. на СГС. По НЧД 15596/2019 г. на СРС М. С. е заявил оттегляне на молбата за разглеждане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и е заявил искане за прекратяване на производството. С постановление от 15.10.2019 г. по ДП 1629/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр. 33339/2019 г. е отменена взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение поради изтичане на максимално установения срок. В протокол за предявяване на разследване от 05.06.2020 г. е отразено, че обвиняемият отказва да се запознае с досъдебното производство и да подпише протокола за предявяване. С разпореждане от 14.12.2019 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 17.02.2021 г., за което М. С. е уведомен с призовка чрез връчител от РС Стара Загора. Подсъдимият е заявил искане за отвод на председателя на състава и всички съдии от СРС в искане от 07.01.2021 г., 12.01.2021 г. В искане от 15.02.2021 г. е посочил, че отказва адвокатска защита и няма да се яви в съдебно заседание поради неполучаване на препис от обвинителния акт. На съдебното заседание на 17.02.2021 г. подсъдимият М. С. не се е явил, явил се е служебният му защитник адв. Н.А.. Докладвано е искането на подсъдимия с отразяване, че няма да присъства в съдебното заседание, тъй като не е получил препис от цялото досъдебно производство. Посочил е и че не е съгласен да бъде представляван от адвокат. Съдът е приел, че няма основание за отвод на съдията-докладчик. Разглеждането на делото е отложено за 06.04.2021 г. Постановено е принудително довеждане на подсъдимия. Призовка до подсъдимия е изпратена чрез ОД Охрана. В докладна от 06.04.2021 г. на Областно звено „Охрана – Стара Загора“ е отразено, че адресът е посетен, но М. С. не е открит на адреса. При разговор с Б.В. – съсед от № 93, М. С. живее на адреса сам, но съседката не го е виждала от около 2 месеца и няма връзка с него. Предполагала, че „може да е при брат си в гр. София“. В съдебно заседание на 06.04.2021 г. подсъдимият не се е явил. Отразено е сведението от постъпилата докладна. Явил се е служебният защитник адв. Н.А.. В становище прокурорът е посочил, че са налице предпоставките за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“, предвид демонстратираното нежелание на подсъдимия да се яви в разпоредителното заседание. Съдът е приел, че още с разпореждането за насрочване на делото М. С. е уведомен за задължението си да се явява в съдебно заседание, както и за последиците от неявяването му. Отчетен е предходен отказ на М. С. за явяване в съдебно заседание, както и изложените обстоятелства, че лицето не е открито на адреса при постановяване на принудителното довеждане. При тези мотиви съдът е определил вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо М. С.. Посочено е, че определението подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от откритото заседание. Делото е отсрочено за разглеждане в съдебно заседание на 26.05.2021 г. Препис от протокола е изпратен на Сектор "Издирване" СДВР. В писмо от Началника на затвора София до СРС се сочи, че началото на задържането на М. С. е 25.05.2021 г. В съдебно заседание на 26.05.2021 г. М. С. се явява с отразяване за довеждането му от Затвора в София. Прави изявление, че е задържан на концерт в Стара Загора. Получил е копие от обвинителния акт, но не може да каже на коя дата. Откакто е задържан е обявил гладна стачка. Сочи, че не се е явил в съдебно заседание, тъй като не е бил получил препис от делото. Не може да се запознае с делото в съдебно заседание, защото му „свършва химикалката“, поискал е препис от досъдебното производство. Прокурорът е направил искане за отмяна на мярката за неотклонение, тъй като е изиграла роля. Съдът е постановил изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „подписка“ при съобразяване на изложените мотиви за неявяване в предходните две съдебни заседания, както и постигане на целите на НПК по наложеното ограничение. Указано е, че определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съдебното заседание. В писмо началникът на СЦЗ уведомен за отмяна на мярката за неотклонение. Указано е, че М. С. следва да бъде освободен, ако не се задържа на друго основание. С писмо от 01.06.2021 г. до СРС е посочено, че М. С. няма да бъде освободен докато съдът не потвърди, че определението подлежи на изпълнение преди влизането му в сила. С писмо от 08.06.2021 г. СГС е изпратил по НОХД /2020 г. по подадена от М. С. частна жалба вх. № 3327/07.06.2021 г. срещу определение от 06.04.2021 г. С определение № 443/05.07.2021 г. по ВНЧД 2535/2021 г. на СГС е оставена без разглеждане частната жалба поради просрочие. Съдът е приел, че срокът за обжалване тече от постановяване на определението, като без правно значение е, че подсъдимият не е присъствал. По имейл на 10.06.2021 г. на М. С. са изпратени копия от протоколи от съдебни заседания на 17.02.2021 г. и 06.04.2021 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Г.К. – призовкар към РС Стара Загора. Свидетелят сочи, че при дейността си на връчител не е имал проблем с намирането на М. С. за връчване на призовки и съдебни книжа. По отношение на конкретно посочения период 01.02.2021 г. – 13.04.2021 г. потвърждава, че предполага, че не е имало проблем, но това може да се разбере чрез връчваните документи. Лично призовкарят отбелязвал датите на връчване. Приложените към въпросния лист призовки и съобщения са с дати 19.01.2021 г. – 13.04.2021 г. По делото е приета информация от ГД „Изпълнение на наказанията“ по повод задържане на М. С., видно от които на 25.05.2021 г. той е обявил гладна стачка, потвърдено в докладни записки. В отговор д-р Т. е отбелязал, че здравословното състояние на задържания ще бъде следено от лекар и ще му се назначават кръвни изследвания. В докладна от 27.05.2021 г. е отразено, че М. С. отказва медицинска помощ. В докладна от 01.06.2021 г. се иска да бъде прегледан от лекар за установяване на здравословното му състояние. На 03.06.2021 г. е отразен проведен разговор от инспектор с М. С. с предложение да се провеждат ежедневни срещи и разговори с инспектор СДВР, при необходимост – среща с психолог. Потвърден е отказ от храна до 03.06.2021 г., 17:30 часа, когато е отразено освобождаването. По делото е приета и неоспорена Съдебно-психологична и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р А. П. (психиатър) и Б. К. (психолог). Вещите лица приемат, че М. С. е преживял задържането под стража за 13 дни като събитие с висока степен на стрес и уплаха, характеризиращо се със страх, несигурност, чувство за унижение и тревога за здравето му, включително във връзка с условията на задържане и съжителството с тежко болно лице. Наред с това експертите заключават, че тези преживявания не са довели до трайни психопатологични последици под формата на психично заболяване – не се установява посттравматично стресово разстройство, разстройство на адаптацията или друго психично разстройство по МКБ‑10, възникнало като пряка и единствена последица от процесното задържане. Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, неоспорени от страните и приети от съда. При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна: С определение № 11070/14.07.2024 г. съдът е прекратил прекратил производството по делото в частта по предявените искове срещу Софийски районен съд при съобразяване на указанията по отношение на пасивната легитимация на ответника при предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ. С определение № 796/24.03.2025 г. по в.ч.гр.дело № 3317/2024 г. на САС съдът е изложил мотиви за правилност на постановеното определение, като в диспозитива е обективирана воля за отмяна на обжалвания акт. С определение № 1736/01.07.2025 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа греша в диспозитива на определение 796/24.03.2025 г. по в.ч.гр.дело № 3317/2024 г. като след израза „определи“ следва да се чете „потвърждава определение“. С определение № 5027/04.11.2025 г. по частно гражданско дело № 3849/2025 г. на ВКС, ІІІ Г.О. е потвърдено определение № 1736/01.07.2025 г. по в.ч.гр.дело № 3317/2024 г. на САС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определение № 796/24.03.2025 г. на САС в останалата част и производството по делото е прекратено. Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от твърдяно незаконно задържане под стража. Кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване изискват от ищеца пълно и главно доказване на: незаконно задържане, настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка между незаконното задържане и претърпените вреди. Наказателното производство по НОХД № 9804/2020 г. по описа на СРС е било образувано срещу М. С. за престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 НК – квалифициран състав на хулиганство, извършено повторно, за което е предвидено наказание лишаване от свобода. Посоченото обстоятелство има значение при преценката за необходимостта от лично участие на подсъдимия в съдебното производство (чл. 296 НПК) и за възможността съдът да приложи мерки за процесуална принуда при данни за отклоняване от наказателния процес. От събраните доказателства се установява, че ищецът е бил редовно призован за съдебното заседание на 17.02.2021 г., като преди него е депозирал писмени изявления, в които изрично е посочил, че няма да се яви в съдебно заседание и не желае да бъде представляван от служебен защитник. В проведеното на 17.02.2021 г. съдебно заседание съдът е докладвал това становище, а след неявяването му е отложил делото за 06.04.2021 г. и е постановил принудително довеждане. Съгласно НПК подсъдимият е длъжен да се явява пред съда, когато е редовно призован, а при неявяване без уважителни причини съдът може да разпореди принудително довеждане. Законът допуска принудително довеждане и без предварително призоваване чрез връчител, когато лицето се укрива или не се намира на известния по делото адрес (чл. 71 НПК и чл. 219, ал. 6 НПК). В случая изпълнението на постановеното принудително довеждане е възложено на органите на ОЗ „Охрана“, като от изготвената по делото докладна е видно, че ищецът не е открит на адреса, а по данни на съседка не е виждан там от около два месеца. Тук следва да се отбележи, че наказателният съд е приел отразените в докладната констатации, като същите не се ограничават до ненамиране на подсъдимия на адреса от страна на служителите, а и събрани сведения от съсед, че адресата не е виждан на адреса продължително време. Ето защо дори да се приеме, че връчители на РС Стара Загора са откривали подсъдимия и са връчвали книжа, в който смисъл са събраните гласни доказателства в настоящото производство, същите не опровергават констатациите в докладната. Не е имало основание наказателният съд да постави под съмнение отразените обстоятелства. Съдът не е бил длъжен да организира паралелно призоваване чрез връчител при РС – Стара Загора, тъй като по делото вече са били налице данни както за нежелание на подсъдимия да се явява, така и за невъзможност да бъде открит на посочения адрес. Ето защо обстоятелството, че не е изпратена отделна призовка чрез връчител на районния съд, не съставлява нарушение, което да обосновава извод за незаконност на последващото задържане. В съдебното заседание на 06.04.2021 г., след като е констатирал неявяването на подсъдимия, докладвал е данните от докладната и е съобразил предходното му изрично изявление, че няма да се явява, съдът е определил мярка за неотклонение „задържане под стража“. Искането на прокурора е било мотивирано с демонстрирано нежелание на подсъдимия да се яви в съдебно заседание, както и с данните, че не се намира на посочения адрес. При тези факти не може да се приеме, че прокуратурата е направила искане извън процесуалните си правомощия или че съдът е действал произволно. Напротив, вземането на мярката е основано на конкретни данни по делото и преследва целите на процесуалната принуда по НПК. Сам по себе си фактът, че впоследствие в съдебното заседание на 26.05.2021 г. мярката за неотклонение е изменена в „подписка“, не води до извод, че първоначално взетата мярка е била незаконна. Последващата отмяна е резултат от нова процесуална преценка при вече осигурено явяване на подсъдимия и след като според становището на прокурора задържането е изпълнило целта си. Определението е подлежало на незабавно изпълнение,, което е отразено и в писмото на СРС. По отношение законността на задържането в обхвата на чл. 5 ЕКПЧ вр. чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ съдът намира следното: Прилагайки стандартите на чл. 5 ЕКПЧ, съдът приема, че първоначалното вземане на мярката „задържане под стража“ е било постановено от компетентен съд при наличие на данни за укриване и не се установява произвол. В първия момент, в който ищецът е бил изправен пред съда: заседанието на 26.05.2021 г., мярката е била служебно преразгледана в негово присъствие, изменена е в „подписка“, а затворническата администрация е изрично уведомена за освобождаването му, освен при друго правно основание. При тези обстоятелства съдът намира, че поведението на прокуратурата и съдебните органи не е довело до нарушение на чл. 5 ЕКПЧ и не е налице „незаконно задържане“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. По делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - 13‑дневното задържане е преживяно като събитие с висока степен на стрес и уплаха, съпроводено със страх, чувство за незащитеност, несигурност и унижение. Ищецът е изпитвал и тревога за здравето във връзка с условията на задържане и съжителството с тежко болно лице. В този период той е предприел гладна стачка.. Същевременно експертите изрично сочат, че тези преживявания не са довели до развитие на психично заболяване в тесния медицински смисъл – не се установява посттравматично стресово разстройство, разстройство в адаптацията или друго психично разстройство по МКБ‑10, а описаните реакции представляват нормална психологична реакция на стресова житейска ситуация, а не клинична психопатология. При тези данни съдът приема, че макар ищецът да е претърпял неимуществени вреди под формата на стрес, уплаха, чувство за унижение, физически дискомфорт и психическо напрежение, само по себе си доказването на тези вреди не е достатъчно за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Законът изисква кумулативно наличие на незаконно задържане, както и на пряка причинно‑следствена връзка между такова незаконно задържане и настъпилите вреди.След като в настоящия случай не се установява първата от необходимите предпоставки – а именно протИ.правност на задържането, претърпените от ищеца болки и страдания, макар и реално настъпили, не могат да ангажират отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Те са последица от задържане при упражняване на правомощията на съда и прокуратурата в рамките на закона. Поради липсата на кумулативно изискуемите предпоставки предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от горното, съдът