Решение № 222 от 18.2.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 4/2026 г.

Производството по делото е по чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) по жалба на З. Г. З. от [населено място], срещу Ревизионен акт № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г., издаден от З. Д. В., на длъжност Началник на сектор възложил ревизията, и Ф. Г. К., на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, потвърден изцяло с Решение № 47 от 30.01.2020 г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция „ОДОП“, [населено място], при ЦУ на НАП. С Решение № 94/06.01.2026 г. по адм. дело № 10659/2025 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 827 от 11.07.2025 г. по адм. дело № 87/2020 г. на Административен съд - [област] в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г. за установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 038,47 лв. и лихви – 161,84 лв. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав. В мотивите е прието, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с ревизионния акт е установен недостиг на парични средства и това е видно от изготвената от ревизиращите органи съпоставка в паричния поток на приходите (доходите) и разходите за 2017 г. Констатирано е, че в решението не са изложени никакви мотиви относно облагането по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, вкл. и за твърдението на З., че недостигът й се покрива от трудовите възнаграждения на нейния съпруг. Изготвеният от ревизиращите органи паричен поток за 2017 г. не е анализиран в нито една негова част в обжалваното решение. Посочено е, че при новото разглеждане, съдът следва след установяване на относимите към спора факти и обстоятелства в посочената част и излагане на конкретни мотиви да обоснове правният резултат в частта за установения с ревизионния акт данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението в посочената част е отменено и делото върнато на Административен съд – [област] за ново разглеждане от друг съдебен състав. По отношение на разглежданата част в жалбата, жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за образуване на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 ДОПК с доводи, че ревизиращият екип изцяло се е предоверил на данните от куриерското дружество. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. В писмена молба, вх. № 209/23.01.2026 г. /л.24-27/ процесуалният представител на жалбоподателката, адвокат С. поддържа жалбата. Излага доводи, че вещото лице е направило изчисления, които са различни от изчисленията в РД и съответно са с различен финансов резултат, определен от експертизата. В допълнителното заключение, в изготвения вариант втори на изчисленията вещото лице посочва, че когато се изключат получените и наредени суми от разплащателни сметки към трети лица за периода 2014-2017 г. не се установява несъответствие между приходи и разходи на ревизирания, по този начин считат за оборени констатациите в РД. Приема за напълно неправилен подхода на ревизионния екип, формирал отделна годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, като по този начин неоснователно е възприел чл. 17 от закона като самостоятелно материалноправно основание за облагане с данък. На следващо място счита, че е недопустимо от страна на приходния орган едновременното прилагане разпоредбите на чл. 48, ал. 2 и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Пояснява, че първоначално органът определя З. като лице извършващо стопанска дейност /независима икономическа дейност/ и е обложил данъчната основа с 15% данък, като паралелно с това е квалифицирал част от паричните потоци като доходи с неустановен произход и е начислен допълнителен данък от 10% по чл. 48, ал. 1 от закона. Счита, че събраните по делото доказателства оборват изводите на органа по приходите за укрити доходи, оттам и неправилно ревизията е протекла по реда на чл. 122 ДОПК. Претендират се разноски по водените съдебни производства, подробно изброени в раздел [Наименование]на молбата. Ответникът по жалба, редовно и своевременно призован не изпраща представител. Постъпила е писмена молба вх. № 208/13.01.2026 г. от процесуален представител - юрисконсулт Д. К., с която оспорва жалбата като неоснователна с аргументи за обоснованост на фактическите и правни изводи в процесния ревизионен акт. Конкретно се позовава на съображенията, изложени в решението на директора на Д“ОДОП“ - [област]. Допълнително в писмена защита /постъпила на 29.01.2026 г. след обявяване на делото за решаване/ се сочи, че Ревизиращите са констатирали несъответствие на разходите и имущественото и финансово състояние на ревизирания, като не е доказано, че средствата необходими за покриване на разходите са от трудовата дейност на съпруга й. Обстойно са изследвани движенията на банковите сметки като приход, същите трябва да имат произход и лицето не е посочило откъде са средствата, послужили му да направи вноските. Посочва също, че вещото лице е отговорило на поставените му въпроси, но методиката му на изчисляване не отговаря на установеното в хода на ревизионните действия и съответният резултат не може да се ползва за достоверен при определяне на данъчната основа на РЛ. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 161 ДОПК, с алтернативно искане за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение в минималните размери в случай на отмяна на РА. Административният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и в писмените становища на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002119002491-020-001/15.04.2019 г. на З. Д. В. - Началник на сектор при ТД на НАП - [област] /приложен на л. 483 от адм. д. № 87/20 г., цитираната по-долу/ изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-16002119002491-020-002/15.07.2019 г. (л.480), с която се възлага на екип ревизори: Ф. Г. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С. З. С. - Главен инспектор по приходите да бъде извършена ревизия на лицето: З. Г. З. с [ЕГН], от [населено място], [улица]. Ревизията обхваща задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Срокът за завършване на ревизията, определен със заповедта за изменение е до 18.09.2019 г. ЗВР е връчена на жалбоподателя на 18.04.2019 г., заповедта за изменение ЗВР е връчена електронно на жалбоподателя на 16.07.2019 г. На 24.09.2019 г. е издаден ревизионен доклад № Р-16002119002491-092-001, съставен от екип от ревизори: 1. Ф. Г. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. С. З. С. - Главен инспектор по приходите, с който въз основа на всички изложени в РД факти и обстоятелства, ревизията определя размер на задълженията по ЗДДФЛ - Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. - 1038, 47 лв. и лихва 161,84 лв. С ревизионния доклад е прието, че физическото лице З. З. е извършвала стопанска дейност и е задължено лице за целите на ЗДДФЛ /търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец/, както и, че З. е извършвала дейност по занятие, а не еднократно и инцидентно. Данъчната основа за доходи от дейността за ревизираните години е определена като разлика между установените от ревизията доходи /недекларирани приходи/ получени от ревизираното лице суми от наложен платеж, изплатен в брой и установените от ревизията разходи. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност е определена като за едноличен търговец, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък. Според РД З. не е декларирала дейността си в подаваните от нея ГДД. На база присъединените с Протокол № Р-16002119002491-П73-003 декларирани данни в ОПР за 2017 г. и 2018 г. от „З. СТИЛ-75“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е З. З., установяват средния годишен размер на търговската надценка, която дружеството е прилагало за осъществяване дейността си по извършвана търговия на дребно чрез поръчки онлайн по интернет, телефон - в размер на 56%. В хода на проверката са установени разходи, направени за издръжка от РЛ, които са документално доказани /по договори с А1 ЕАД/Мобилтел ЕАД, Теленор ЕАД, ЕВН [държава], Електроснабдяване ЕАД, ВиК, и БТК/ годишно са: 2014 г. - 1748,35 лв., 2015 г. - 1446,31лв., 2016 г. - 1265,75 лв. и 2017 г. - 2015,09 лв. Освен това З. е дала обяснения, че са направили разходи за придобиването на стоките, рекламна дейност и спедиторски разходи в куриерското дружество, както и за издръжка на семейството си. При ревизията е установено и че З. Г. З. има регистрация в [улица] г. като осигурител с код КИД 2008-4791 – „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет“, като едноличен собственик на капитала на „З. стил 75“ ЕООД, [семейно положение] е за С. Р. З., регистриран като осигурител със същия код на дейност. З. не е регистрирана по ДДС. За отчетната 2017 г. не е осигуряван по трудови правоотношения. На ревизираното лице са връчени уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, с които лицето е уведомено, че за ревизирания период основата за облагаемия доход ще се определи по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. От представените справки, документи и данни ревизиращият екип е събрал информация, че извършените онлайн доставки на стоки от З. и получените парични от нея преводи за 2017 г. са: приходи 701.22 лв. от „Еконт Експрес“ ООД. В приложената таблица на л.81-82 от делото са установени, преводи по сметки в размер на 2878.30 и 8198.40 лв. Съответно по банкови сметки „У.“ АД установяват, че сметката на З. е с начално салдо 94.21 лв. и крайно салдо 199.00 лв., банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД е с начално салдо а периода – 0.00 лв. и крайно салдо 68. 95 лв. и банкова сметка в ЦКБ АД, с начално салдо 253.63 лв. и крайно салдо 41.88 лв. при което установени общо приходи са в размер на 11 774.94 лв. В таблицата са установени и разходите, съответно плащания на М. в размер на 7435 [рег. номер]. и други търговци, съответно за суми в размер на 1577.97 и 361.37 лв. на Т. - 345.08 лв., ЕВН - 852.35 лв. и БТК - 817 лв., погасяване на кредит - 1463.33 лв., МДТ – [община] - 5.87 лв., застрахователна премия на стойност 43.32 лв. с лихви и такси съответно в размер на 28.56, 53.20 и 124.08 или общо разходи 22 197 лв. Обсъден е получен отговор вх. № 9247/28.08.2019 г. в който З. е дала обяснения, че недостига на паричните средства за 2017 г. е покрит от трудови доходи от съпруга й. В хода на ревизията е изготвена справка за съпоставимост на приходите и разходите на съпруга С. З., въз основа на която не са установени/доказани доходи, които да се покриват направените от ревизираното лице превишение на разходите спрямо постъпленията за 2017 г. от която установено, че не е разполагал със средства, които да предостави на съпругата си за покриване на извършените разходи. Установено е превишение на стойност- 10 384,74 лв. (таблица на л.39-42 РД) през 2017 г. на разходите на ЗЛ спрямо приходите за същия период Установената в хода на ревизията отрицателна разлика в размер на 10384,74 лв., според РД се определя за доход - годишната данъчна основа за 2017 г. по смисъла на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и съответно данък в размер на 10% върху тази сума - 1038,47 лв. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ е начислена /към издаване на РД/ дължима лихва в размер на 147,71 лв. Ревизионният доклад е връчен е по електронен път на ревизираното лице на 24.09.2019 г. (вж.удостоверение за връчване стр. 61) Срещу констатациите по изготвения ревизионен доклад, обобщаващ резултатите от извършената ревизия е подадено възражение от ревизираното лице с вх. №11479/07.11.2019 г. (л.48). След анализ на възраженията по РД е издаден обжалвания Ревизионен акт /РА/ № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г. от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в който изцяло са възприети констатациите в РД и същият е станал неразделна част от РА. Ревизионният акт е връчен по електронен път на ревизираното лице на 12.11.2019 г. (вж.удостоверение на л.32 ). Ревизионният акт е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред горестоящия административен орган /жалба вх.№2067Д от 25.11.2019 г. на л.19-22/. При проверката на РА, извършена по административен ред са разгледани възраженията на жалбоподателя и установено, че съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно са установили фактите, въз основа на които са обосновали своите констатации и правни изводи в ревизионния доклад, а доводите в жалбата са приети за неоснователни, при което с решение Решение № 47/30.01.2020 г., изпълняващия правомощията директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП се потвърждава изцяло ревизионния акт № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г., издаден на З. Г. З.. В производството по адм. д. № 87/2020 г. по описа на АССм, във връзка с оспорването от жалбоподателя от ответната страна са изискани и представени с писмо изх. № 94-00-29#11 от 10.12.24 г. разпечатки на документите от дисковете и са приложени по делото от лист 1354 до 1672 вкл., като по искане на жалбоподателя е открито производство по оспорването им. Установено е от писмо рег. №345000-305 от 09.01.2025 г. от ОД на МВР - [област], че по досъдебно производство №ЗМ-55/2020 г. по описа на ОД на МВ Р- [област] от „Е.“ са изпратени общо 59 броя оригинални документи, представляващи разходни касови ордери и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, съдържащи името на З. З.. Назначена е съдебно-почеркова експертиза на документите, от която според експерта документите като снимков материал, които са приложени от л. 1354 до л.1672 не е възможно да се отговори на въпроса дали ръкописният текст и подписите върху снимковия материал на документите са изпълнени от лицето З. Г. З.. Вещото лице е установило, че върху всички 59 на брой документи с химикалка паста е изписано името „З. Г. З.“ и е положен подпис за „Получил сумата“, но в резултата от извършените изследвания прави категоричното заключение, че З. Г. З. не е изписала името си върху изследваните оригинали на 59 броя документи - Разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис и РАЗХОДЕН К. ОРДЕР за изплащане на наложен платеж. В производството по адм. д. 87/2020 г. е допусната и ССчЕ с цел установяване наличието на основание за възникване на данъчно задължение, изясняване вида и размера на доходите, които са послужили като данъчна основа за определяне на дължимия данък по ЗДДФЛ. Според заключението /стр. 1780 и сл./ вещото лице на база заверените от ОД на МВР - [област] копия в Справка-Приложение 1 към експертизата в колони от 2-ра до 6-та по месеци получените от З. З. приходи от куриера „Еконт Експрес” ООД и получените суми по банкови сметки за процесния период – 2017 г. с включени документи от „Еконт експрес“ ООД е 11073,70 лева. На следващо място за определяне задълженията по ЗДДФЛ за социални и здравни осигуровки, експертизата след проверка и анализ на счетоводните документи на „З.-стил-75” ЕООД пояснява, че осреднената надценка от 56% е характерна за търговската дейност на предприятията с предмет на дейност - търговия с дрехи /процентът е използван и за целите на експертизата/. За 2017 г. Експертизата сочи, че декларираните и внесени осигурителни вноски са върху доход от 1233,64 лева са за: ДОО - 17,3% декларирани 213,42 лв., внесени - 213,42 лв., ДЗПО - 5% декларирани 61,68 лв., внесени - 61,68 лв., НЗОК - 8% декларирани 98,69 лв., внесени - 216,57 лв., Всичко за 10-12.2017 г. декларирани 373,79 лв., внесени - 491,67 лв. Вещото лице установява, че през периода януари-септември и в двата варианта на изчисление З. реализира приходи в размер на 11073,70 лева, разходите в размер на 7098,52 лева и финансов резултат в размер на 3975,18. Според експертизата за този период З. З. следва да декларира и внесе авансови вноски върху минималния месечен осигурителен доход от 460,00 лева или 3680,00 /8 месеца х 460/. Годишният размер на окончателния доход за дейността като ЕТ, върху който се дължат осигурителни вноски е 295,18 лева /3975,18-3680,00/. Дължимите осигурителни вноски според заключението за 2017 г. са за ДОО - 13,8% - 718,70 лв., за ДЗПО - 5% - 244,76 лв., ЗО - 8% - 391,61 лв. или общо 1355,07 лв. В Ревизионен доклад № Р-16002119002491 -092-001 от 15.04.2029 г. е направена съпоставка на получените доходи и средства и извършените разходи от ревизираното лице З. Г. З., при която с установено несъответствие за 2017 г. За да се установи недостиг или превишение на приходите над разходите към наличните парични средства в началото се добавят постъпленията през периода и от тях се изваждат разходите и установените парични средства в края на периода. От З. З. не са представени доказателства и не са декларирани налични пари в брой в началото и в края на всяка от годините през процесния период. Ревизиращият екип приема, че към 01.01.2014 г. жалбоподателката е притежавала 5000,00 лева в брой без да се обосновава В колони от 1-ва до 6- та на Справка-Приложение 2 към заключението а, в паричните постъпления са включени получените суми от „Еконт Ексирес"ООД по процесиите 59 документа, сумите от клиенти по банкови сметки, социални плащания, доходи по трудови правоотношения, а в разходите са включени платени суми на физически лица за покупка на стоки, плащане за комунални услуги на „Т. [държава]“ АД, ЕВН [държава] Електроснабдяване АД, БТК ЕАД , конто са предоставили информация и фактури за извършените услуги през процесиите години. В разходите са включени и погасителни вноски по кредит, плащане на местни данъци, такси и лихви по банкови сметки. Не са декларирани и не са включени разходи за издръжка на четиричленното семейство на ревизираното лице. В колони от 7-ма до 10-та на справката изчисленията са извършени, като са изключени постъпленията, получени от ,.Еконт Експрес“ООД по документите, за конто е установено че подписът не е на З. З.. В резултат на изчисленията е установено несъответствие за 2017 г. - 1200,38 лева във варианта с включени документи ог „Еконт Експрес” ООД, за които с установено, че подписът не е па З. З. и 10453,38, лева без включване на документите. Справка-Приложение с 3 по години и по вид са посочени установените задължения, декларираните и внесени суми от задълженото лице - суми за внасяне или възстановяване. Във варианта с включени документи от Еконт експрес ООД, за които е установено, че подписът не е на жалбоподателката, сумата за внасяне е в размер на 7608,30 лева, а сумата за възстановяване е 8275,28 лева, а във варианта без тези документи - съответно за внасяне 8533,60 лева п за възстановяване - 8984,10 лева В допълнителното заключение на вещото лице са уточнени получените суми по сметки на З. от трети лица за ревизирания период, както и наредените от З. суми от разплащателните й сметки за трети лица. В Справката за получени от трети лица преводи, е отбелязано в преобладаващ брой случаи основание „захранване“ или „захранване на сметка“. Само в няколко случаи е записано „превод за стока“, „25 броя екипи“, „екипи 30 броя“. Данъчните органи са изпратили искане за предоставяне на информация и обяснение от всички лица, на които З. З. е нареждала суми и от които е получавала суми по сметките си. Отговор е получен само от две лица. В първи вариант /в колони от 3 до 6 вкл./ ВЛ е установено несъответствие с отрицателен знак – 2420.96 лв. Във вариант /колони от 7 до 10 вкл.на приложение №3/ също е установено несъответствие с отрицателен знак – 4969,58 лв. Според допълнителното заключение, във втори вариант, когато се изключат получените и наредени суми от разплащателните сметки към трети лица през периода 01.01.2014 г.- 31.12.2017 г. не се установява несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице. В допълнителното заключение експертът пояснява, че при извършване на ревизии на физически лица данъчните ревизори ползват указанията от „Наръчника за проверка и ревизии на физически лица“, утвърден от Изпълнителния директор на НАП, според който, когато лицето не е представило доказателства или въобще не е предоставило информация за наличните суми в началото на съответния период, органът по приходите приема, че лицето е разполагало с наличност към началото на периода, не повече от 5000.00 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че не навсякъде в банковите документи е записано основанието за плащане. Не са приложени банкови бордера, не е вписано по фактура. Съдът е приел основното и допълнителното заключение на вещото лице като обективно изготвени, но според настоящия състав същото следва да се цени ведно с всички останали доказателства, които са събрани в административното производство, като се отчете обстоятелството, че отговорът на вещото лице за липса на несъответствие на приходите и разходите във втори вариант, когато се изключат получените и наредени суми от разплащателните сметки към трети лица касае периода 01.01.2014 г.- 31.12.2017 г., а не 2017г. Освен това в същото не са обсъдени констатираните приходи и разходи в ревизионното производство с цел установяване на данъчната основа и определяне на данъка по чл.48, ал.1от ЗДДФЛ. При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Ревизионен акт /РА/ № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г. е издаден от З. Д. В., на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място]. С него в резултат на проведената ревизия са установени задължения /в разглеждания вид и период на задължения, съгласно решението на касационната инстанция/ - Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. – 444.00 лв. и лихва 69.20 лв.по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. 1038,74 лв. и начислена лихва 161,84 лв. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. По съществото на същата, съдът взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Ревизионният акт за установени задължения на ревизираното лице-жалбоподател е издаден от компетентните за това лица - от възложителя на ревизията на длъжност началник сектор и на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. РА е издаден в предписаната от чл. 120, ал. 1 от ДОПК писмена форма, с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Във връзка с ревизията по ЗДДФЛ, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002119002491-092-001/24.09.2019 г. който е мотивиран и приет за неразделна част от обжалвания РА. Ревизията е с обхват определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. Ревизионното производство е образувано съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия и заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия на началник сектор, определени по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. РА има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 ДОПК - като ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 5 ДОПК; определени са поименно и по длъжности ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДФЛ, посочен е ревизирания период; даден е срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114 от ДОПК. За установяване на задълженията на ревизираното лице по чл.17 от ЗДДФЛ се е развило производство по реда на чл. 122 от ДОПК – ревизия при особени случаи, поради установени в хода на ревизията данни за недекларирани приходи /наличие на данни за укрити приходи и/или доходи/ от ревизираното лице – обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Лицето е надлежно уведомено (връчени уведомления №Р-16002119002491-139-001 по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК на л. 457 и № Р-16002119002491-113-001 по чл. 124, ал. 1 ДОПК на л. 461), че данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2017 г. /за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ/ ще бъдат определени по особения ред на чл. 122-124 ДОПК. Обстоятелствата, послужили като основание за провеждане на особения ред не са оборени от ревизираното лице, при което неоснователни са доводите за материална незаконосъобразност на РА, с оглед неправилно приложен общия ред за установяване на задълженията на РЛ по ЗДДФЛ. Според разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на РА, при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от него е подкрепено със събраните доказателства. Хипотезата недвусмислено указва, чия е доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК. Или с други думи презумпцията придава изначално материална доказателствена сила на съдържащите се в РА/РД констатации в тази му част, предвид събраните в хода на ревизията доказателства. Неоснователни са направените възражения, че неправилно органът е определил данъчната основа за облагане с ДДФЛ по особения ред. Именно събраните в хода на ревизията неопровергани доказателства установяват, че данните /предоставени от куриерските фирми и от насрещните проверки на трети лица/ касаят извършени от З. продажби на стоки /основно спортни дрехи/ на клиенти. За продажбите не са издавани документи, не се депозират доказателства от нейна страна дали получените приходи са отчитани, затова основателно от приходния орган се приема, че получените приходи от независимата/облигационна дейност на ревизирания съставляват „укрити приходи“, при което и недоказани се явяват твърденията за неправилен подход/ред за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК в който смисъл е молба-становище по настоящето дело (вж. стр.26). Според настоящия състав правилно е приложен особения ред на ревизията, изпълнени са основанията на чл. 124, ал. 1 ДОПК за особените правила за ревизии, след уведомяване на ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и за определяне срок за представяне на доказателства и за вземане на становище. Лицето е своевременно и надлежно уведомено, уведомление №Р-16002119002491-113-001 по чл. 124, ал. 1 ДОПК на л. 461. Ревизията е извършена в определения срок, съгласно чл. 113, ал. 1, т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 114, ал. 1 от ДОПК, посочен в заповедта за изменение на ЗВР – до 18.09.2019 г., и в посочения 14 дневен срок след завършване на ревизията на 24.09.2019 г. е съставен ревизионен доклад /РД/ от органите по приходите от ревизиращия екип. Не да са допуснати съществени нарушения на производствените правила в ревизионното производство. При така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства, подложени на обективна преценка и анализ от ревизиращите органи, настоящата инстанция споделя изводите в РД/РА. Жалбоподателят носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с &[Наименование]; 2 от ДР на ДОПК и като лице, претендиращо незаконосъобразност на оспорения РА и в тази част, не доказва и не обори констатираното от органа по приходите превишение на разходите спрямо приходите за 2017 г. със сумата от 10 384,74 лв. Обстоятелствата, че са направени разходи за придобиването на стоките, рекламна дейност и спедиторски разходи в куриерското дружество не доказват други източници на парични средства, както и обстоятелството, че не са взети предвид разходите за издръжка на семейството съответно водят до още по големи разходи. Не е доказано и в настоящото производство да са налице налични парични средства от трудовата или стопанска дейност на съпруга на ревизираното лице С. З., както в ревизионното, така и в настоящото производство. Съгласно присъединената в ревизионното производство справка за съпоставимост между постъпленията и разходите № Р-16002119002800 С. З. не разполага с парични средства /респ. не са открити и/или доказани доходи на това лице/, които да покрият установения превишен размер разходи на съпругата му З. З.. Ето защо настоящият състав приема, че не са доказани по големи приходи, които да съответстват на направените разходи на ревизираното лице, и правилно и обосновано административния орган е приел да са налице основания за определяне на данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. Този извод не се разколебава и от заключението по изслушаните ССчЕ, от които не се установяват обстоятелствата от значение за определяне на данъка по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ – вещото лице установява, че в хода на ревизионното производство не са представени първични счетоводни документи за стоките, за куриерските услуги, извършените комунални разходи и реклама. Няма данни и същото да е констатирало различни приходи и разходи за 2017г. при прегледа на документацията на ревизираното лице за 2017г. Прави впечатление, че в резултат на упражняваната независима икономическа дейност – търговия с дрехи от ревизираното лице през процесната 2017 г. се установява положителен финансов резултат /ФР/ освен според констатациите в РД, но и при изчисленията на вещото лице в изготвената по делото ССчЕ но същия касае определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, а не процесната част /според експерта ФР е изчислен на 3975,18 лв., а според оспорения РА възлиза на 4052.48 лв., или разлика от 77,30 лв./. Полученото отклонение в изготвената по делото ССчЕ няма как да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт, в който предмет на разглеждане са само начислените данъци по чл. 17 във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Вследствие на тези изводи правилно и законосъобразно органите по приходите са определили годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ стойността на превишението на разходите, като са квалифицирали част от паричните потоци като доходи с неустановен произход и е начислен допълнителен данък от 10% по чл. 48, ал. 1 от закона. На база приобщените по административната преписка доказателства, анализа на относимите обстоятелства и преценка на събраните доказателства правилно органите по приходите приемат, че облагането следва да се извърши по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като ревизираното лице не е ангажирало доказателства, не е посочило източник на установения в хода на ревизионното производство недеклариран доход. Безспорните доказателства, събрани при ревизията за нееднократност и системност на материализирани сделки /те реално датират [рег. номер] края на 2017 г. когато лицето регистрира ЕООД/ говорят за извършване на дейности с цел реализиране на печалба, а не за покриване на собствени нужди. Този извод се налага и предвид таблици – приложения 1 са разделени приходите, които са с включени документи, на които подписът не е на З. З. по сметки в ЦКБ 11 073.70 лв., като същите са посочени и в таблицата за приходи без документи. В приложение №2 за установяване на съответствието между получените доходи и извършените от З. З. разходи със и без включени документи от ЕКОНТ налични средства в началото на годината - 10233.42 лв., от които - приходи 11073.72 лв., а в графа разходи – 22 197.69, от които 18464.24 лв. покупка на стоки, 2015.09 комунални услуги, 1463.33 погасяване на кредит, 5.87 платени данъци и 249.16 лихви и такси за застраховка, а в графа 6 парични средства за края на периода - 309,83 лв. Установената отрицателна разлика в размер на 10384,74 лв. не се доказва да е причислена към конкретни и различни от фиксираните в РД доходи, затова обосновано приходните органи я приемат за доход по смисъла на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, която разпоредба гласи, че размера на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Действително нито в административното, нито в съдебното производство се доказаха/установиха други доходи, затова правилно според настоящия състав сумата от 10384,74 лв. е определена като сума от годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ, предмет на настоящата жалба, респ. начислен като дължим данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 10384,74 лв. /внесен данък от РЛ – 0.00 лева/. От събраните доказателства не са оборени и изводите на РО за размера и вида разходите, съответно плащания на М. в размер на 7435 [рег. номер]. и други търговци, съответно за суми в размер на 1577.97 и 361.37 лв. на Т. - 345.08 лв., ЕВН - 852.35 лв. и БТК - 817 лв., погасяване на кредит - 1463.33 лв., МДТ – [община] - 5.87 лв., застрахователна премия на стойност 43.32 лв. с лихви и такси съответно в размер на 28.56, 53.20 и 124.08 или общо разходи 22 197 лв. Не са оспорени и изводите за 2017 г. че паричните постъпления общо са 11 7774,94 лв., а установените от ревизията разходи - 22 197,69 лв., налични средства в началото на периода 347,84 лв., а в края са 309.83 лв. т.е превишение през 2017 г. на разходите на ЗЛ спрямо приходите за същия период – 10 384,74 лв. (таблица на л.39-42 РД). При това положение, правилно според настоящия състав са определени задължения – данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. ведно с прилежащата лихва, определена на основание чл. 175 ДОПК връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ /начислена към датата на изготвяне на РД/. Неоснователни са и доводите, че неправилно е начислен данък, както по чл. 48, ал. 2, така и по чл. 17 от ЗДДФЛ, като се има предвид, че данъка по чл. 48, ал. 2 е с различна данъчна основа - 2966.42 лв. и с оглед осъществяваната дейност от ревизираното лице, като търговец от реализираната стопанска дейност като ЕТ за ревизираната 2017 година, при което правилно по чл. 17, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, са установените задължения в размер на 1 038,47 лв. и лихви – 161,84 лв. с оглед установения недостиг на парични средства за извършените разходи в размер на 10 384,74 лв. квалифицирани с неустановен произход. За установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. няма доказателства да са от доходи на съпруга й С. З., както се твърди от З.. От представените справки, документи и данни ревизиращият екип е събрал информация, че извършените онлайн доставки на стоки от З. и получените парични от нея преводи за 2017 г. са: приходи 701.22 лв. от „Еконт Експрес“ ООД. В приложената таблица на л.81-82 от делото са установени, преводи по сметки в размер на 2878.30 и 8198.40 лв. Съответно по банкови сметки „Уникредит Булбанк“ АД установяват, че сметката на З. е с начално салдо 94.21 лв. и крайно салдо 199.00 лв., банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД е с начално салдо а периода – 0.00 лв. и крайно салдо 68. 95 лв. и банкова сметка в ЦКБ АД, с начално салдо 253.63 лв. и крайно салдо 41.88 лв. при което установени общо приходи са в размер на 11 774.94 лв. В таблицата /л.81-82/ са установени и разходите, съответно плащания на М. в размер на 7435 [рег. номер]. и други търговци, съответно за суми в размер на 1577.97 и 361.37 лв. на Т. - 345.08 лв., ЕВН - 852.35 лв. и БТК - 817 лв., погасяване на кредит - 1463.33 лв., МДТ – [община] - 5.87 лв., застрахователна премия на стойност 43.32 лв. с лихви и такси съответно в размер на 28.56, 53.20 и 124.08 или общо разходи 22 197 лв. Установено е, че за 2017 г. общо паричните постъпления са 11 7774,94 лв., а установените от ревизията разходи - 22 197,69 лв., налични средства в началото на периода 347,84 лв., а в края са 309.83 лв. т.е превишение през 2017 г. на разходите на ЗЛ спрямо приходите за същия период – 10 384,74 лв. (таблица на л.39-42 РД). Освен това следва да ес вземе предвид, и че при определяне на задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в подадените декларации по чл. 50 ЗДДФЛ са посочени само приходи, разходи не са отчетени. Едва м.октомври на 2017 г. когато ревизираното лице регистрира „З. стил-75“ ЕООД подава декларации с декларирани приходи 11073,70 лв. и разходи от 7098,52 лв. при ФР в размер на 3975,18 лв. Предвид изложеното, подадената жалба се явява неоснователна и в частта за установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 038,47 лв. и лихви – 161,84 лв. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което според чл. 161, ал. 2 от ДОПК не може да бъде по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Дължимото за настоящата инстанция възнаграждение се определя съгласно чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при материален интерес от 1038,47 лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 403,85 лева /1038,47 лв. – 1000 = 38,47 х 10% = 3,847 + 400 = 403,85/, която сума след превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ е 206,48 евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд гр.[област] в настоящия състав