Решение № 5010 от 18.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12558/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Т. Х. срещу Прокуратурата на Република България. Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, с постановление от 16.07.2021 г. по пр.пр. № 102/2018 г. на СП, влязло в сила на 14.02.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2022 г. Ищецът твърди, че срещу него е било образувано е ДП № 152/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, в хода на което са прилагани специални разузнавателни средства, като в продължение на няколко месеца от края на 2014 г. до 16.03.2015 г. са подслушвани телефонните разговори на В.М., вкл. с П. Х.. Впоследствие делото е изпратено на Специализирана прокуратура, където се води като ДП № 5/2015 г. на ТС „БОП“ - Варна. С решение № 4686-НС/31.03.2017 г. са обявени избраните народни представители в 44- то Народно събрание, сред които е и П. Х.. С постановление от 30.05.2017 г. на ОП - Варна наказателното производство е изпратено по компетентност на СГП, тъй като били налице доказателства за осъществени престъпления по чл. 213а, вр. чл. 26, ал. 1 НК, от лицата В.М., К.Т., П. Х., които са избрани за народни представители в 44 Народно събрание. С постановление от 02.06.2017 г. на СГП наказателното производство е прието по компетентност като пр.пр. № 15695/2017 г. на СГП, Специализирано звено „Антикорупция“ и спряно на основание имунитета на В.М., К.Т., П. Х. като народни представители. След като на 28.06.2017 г. П. Х. подава заявление, с което изразява писменото си съгласие за снемане на имунитета му на народен представител в 44-то Народно събрание, наказателното производство е възобновено. С постановление от 14.07.2017 г. П. Х. е привлечен като обвиняем по ДП № 152/2014 г. на ОСлО – Варна, пр.пр. № 15695/2017 г. по описа на СГП, СЗА за това, че от 03.04.2013 г. до края на 2015 г. в гр. Видин и гр. София, с цел да принуди различни лица да поемат имуществено задължение - да се задължат да купуват при неизгодни условия лекарства и лекарствени средства от „Фармнет“ АД (с член на Съвета на директорите В.М. и изпълнителен директор С.М.), като ги заплашил с противозаконни действия с тежки последици за тях - чрез целенасочен административен натиск и нелоялни търговски практики, ще доведе до фалит дружеството им и ще ги принуди да преустановят упражняваната дейност, като деянието е извършено от три лица - В.М., К.Т., П. Х. - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Твърди, че му е наложена мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитан в качеството на обвиняем, наред с лицата К.Т. и В.М.. С постановление от 17.01.2018 г. на СГП наказателното производство е изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура, тъй като е прието, че били налице данни за престъпления по чл. 214, ал. 2 НК и чл. 321 НК, където е прието по компетентност като пр.пр. № 102/2018 г. на СП, ДП № 207/2018 г. на СО-СП и е спряно на основание имунитета на В.М., К.Т., П. Х. като народни представители. С искане от 08.11.2018 г. главният прокурор на Република България С.Ц. е поискал Народното събрание да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу П. Х. за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, който на 09.11.2018 г. подава заявление, с което изразява писменото си съгласие за снемане на имунитета му на народен представител. Същият е бил привлечен като обвиняем с постановление от 20.12.2018 г. на следовател при СО-СП за това, че през 2012 г., като регионален мениджър на „Фармнет“ ООД за областите София, Плевен, Ловеч, Враца, Видин, Монтана, Перник, Кюстендил и Благоевград се сговорил с повече от едно лице, а именно с В.М. - управител на „Фармнет“ ООД и К.Т. - регионален мениджър във „Фармнет“ ООД за областите Стара Дагора, Хасково, Кърджали и Пловдив, да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от 3 години, а именно такива по чл. 213а НК, чрез които се цели да се набави имотна облага за „Фармнет“ ООД и за съдружниците в него – заплашвали са управляващите на търговски дружества, стопанисващи аптеки, с увреждане на имуществото с цел да принудят другиго - управляващи на търговски дружества, да поемат имуществено задължение - да закупуват при неизгодни условия лекарства и лекарствени средства от „Фармнет“ ООД (преобразувано на „Фармнет“ АД) - престъпление по чл. 321 ал. 6 НК. С постановление от 20.02.2020 г. на административния ръководител на СП наложената на П. Х. мярка за неотклонение „подписка“ е отменена поради изтичане на максималния срок, в който налагането й е допустимо в досъдебната фаза, но постановлението за отмяна на мярката „подписка“ не му било връчено, а четири месеца по късно П. Х. е призован и се явява на разпит като обвиняем на 03.06.2020г., едва когато е уведомен, че мярката му за неотклонение „подписка“ е отменена. С постановление от 16.07.2021 г. на СП досъдебното производство по пр.пр. № 102/2018 г. на СП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, като е приета несъставомерност на деянията от обективна и от субективна страна. Срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство на 05.08.2021г. е подадена жалба от защитника на П. Х. заради противоречиви мотиви, като с Определение № 13/10.01.2022 г. на СпНС, 6 състав по н.ч.д. № 3935/2021 г., постановлението за прекратяване на досъдебното производство е потвърдено и като необжалвано е влязло в сила на 14.02.2022 г. Предвид гореизложеното ищецът твърди, че в периода от 30.05.2017 г. до 14.02.2022 г. срещу П. Х. е водено наказателно производство по обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер, което впоследствие е прекратено поради липсата на извършено престъпление. Счита, че е налице основанието на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, предявила и поддържала обвинението срещу П. Х.. Поддържа, че в резултат от неоснователното обвиняване на П. Х. в тежки умишлени престъпления от общ характер са накърнени честта, достойнството и доброто му име като почтен гражданин за дълъг период от време - 4 години, 9 месеца и 15 дни. Правото му на личен живот и неприкосновеност били нарушени чрез използването на специални разузнавателни средства - подслушването и документирането на телефонните разговори, водени от него с В.М.. Създадено му е непрекъснато неудобство и необходимост да се съобразява с наложената му мярка за неотклонение „подписка“ и дори отмяната на мярката му създава тревога и го ангажира, тъй като му е съобщена с четири месеца закъснение и то като, вместо да му бъде връчено постановлението от 20.02.2020 г. на административния ръководител на СП, П. Х. е призован и се явява лично на разпит със своя защитник, като разпитът се състои единствено в това да му се съобщи за отмяната на мярката. Преживяното му създавало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период от време, нарушен е обичайният му ритъм на живот. Повдигнатите срещу него обвинения били широко отразявани в медиите (включително в новинарските емисии на националните телевизии), като често са придружени и с негови снимки и били широко дискутирани в публичното пространство, включително били предмет и на коментар от самата Прокуратура. Излага, че в хода на цялото наказателно производство, продължило близо 5 години, П. Х. е търпял постоянен стрес, напрегнатост, унижения и ограничения, а допълнителни вреди той търпял и от неразумния срок на производството. Сочи, че огромна част от извършваните от прокуратурата процесуални действия се изразяват в многократното удължаване на сроковете за разследване и непрестанното прехвърляне на производството по компетентност между ОП - Варна, СГП и Специализирана прокуратура и исканията до Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване срещу него за различни престъпления. Бавното производство го карало да се чувства в безизходица и да смята, че животът му е подчинен на делото. Ситуацията предизвикала у него гняв и усещане, че повдигнатите му обвинения са политически, а не правно мотивирани. Страхувал се, че, щом като е обвинен, може да бъде и предаден на съд и осъден за нещо, което не е извършил. В следствие от повдигнатото му обвинение сериозно бил накърнен политическият имидж на ищеца и възможността му да развива политическата си кариера. Като последица от двукратно възбужданото срещу него наказателно преследване съществено се променила средата, в която той работи като народен представител и отношението на останалите членове на НС, които подхождат към него с недоверие и неуважение. Повдигнатите му обвинения служат като средство за политически нападки от неговите опоненти. Накърняването на доброто му име и публичното му злепоставяне чрез повдигнатите му обвинения се отразило лошо и на последвалите предизборни кампании на местните избори през есента на 2019 г., в рамките на които той се кандидатира за кмет на София, и на парламентарните избори през март 2021 г., тъй като мнозина близки и познати от личните и професионални среди на П. Х. се разколебават в добрите си отношения към него, поставят под съмнение личните му качества и се отдръпват. Ищецът сочи, че му се налага да търпи подмятания и подигравки всеки път когато се прибере в родния град Троян. Цялото население на малкия град е наясно със съществуващото обвинение и нерядко го посреща с квалификациите „престъпник“ и „бъдещ затворник“. Принуден е непрекъснато да обяснява, че не е извършител на престъпление. На П. Х. се налага да полага непрекъснати и специални грижи за съхраняване на спокойствието на семейството и близките си. Силно се притеснява за отражението на случващото се върху тях и особено върху двете му деца, които многократно с тревога са го питали дали ще влезе в затвора. Негативните последици върху П. Х. в резултат на обвиняването му не са отшумели и до днес. Гореописаните неимуществени вреди ищецът оценява на 100 000 лв., която сума претендира като обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и с разноските за производството. Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна поради недоказаност на твърдените вреди. Излага, че при преценката за продължителност на производството следва да се има предвид, че наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в разумни срокове, като е взета и най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ в периода 14.07.2017 г. - 20.02.2020 г., а делото не е преминало през съдебни инстанции. Приложените медийни публикации не налагат извод, че органи на Прокуратурата на РБ неправомерно са предоставяли манипулативна или невярна информация за процесното досъдебно производство, което е от категорията дела, за които органите на съдебна власт имат задължение да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение /чл. 39-41 от КРБ, чл. 10 ЕКЗПЧОС/, като липсват данни Прокуратурата на РБ да е разгласявала невярна информация от наказателното производство. Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение като силно завишен с оглед икономическия стандарт в Република България, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, и в разрез с принципа за обезвреда на смисъла на ЗОДОВ. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа страна: Твърденията, изложени в исковата молба, които очертават предмета на делото, обосноват извод за предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ от П. Т. Х. за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство, развило се единствено в досъдебна фаза, е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В ОСлО при ОП-Варна е било на производство ДП №152/2014 г., пр.пр. 4874/2014 год. Досъдебното производство е било образувано с постановление от 12.12.2014 г. на прокурор при ОП - Варна, на основание чл.216, ал.2 от НПК, по отделени материали от ДП № 135/2014 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, водено срещу В.Н.М., за извършени престъпления по чл.213а ал.З т.2, вр. с ал.2, т.З пр.второ и трето,т.4, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, както и по чл.131 ал.1 т.1, във връзка с чл.130 ал.2 от НК. С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна от 30.05.2017 г. материалите по досъдебното производство са изпратени по компетентност на Софийска градска прокуратура, на основание чл. 35, ал. 3 НПК, с оглед събраните доказателства за участие на лица с имунитет при извършване на престъпленията, за които се води разследването, доколкото с Решение № 4686-НС/31.03.2017 г. на ЦИК, П. Т. Х. е избран за народен представител в 44 - то Народно събрание от кандидатската листа на ПП „Воля“ в Двадесет и четвърти изборен район - София. С постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура от 02.06.2017 г., преписка № 15695/2017г., досъдебното производство е прието по компетентност и е спряно до произнасяне на 44 - то Народно събрание по внесеното на 22.06.2017 г., на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България, предложение за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител П. Т. Х. за извършено от него престъпление от общ характер. На 30.06.2017г. народният представител П. Т. Х. е подал заявление, с което е изразил писменото си съгласие, по смисъла на чл. 70, ал. 2 от КРБ, за снемане на имунитета му на народен представител. След възобновяване на наказателното производство, на 14.07.2017г. П. Т. Х. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено в периода от 03.04.2013г. до края на 2015 г. в гр. София и в гр. Видин. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“. Събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства са дали основание на наблюдаващия прокурор при СГП да приеме, че са достатъчни, по смисъла на чл. 219, ал. 1 НПК , за привличане на П. Т. Х. към наказателна отговорност и за престъпление по чл.321, ал. 6 от НК, от компетентност на Специализираната прокуратура, съгласно чл.411а, ал. 1 т. 2 НПК. С постановление от 17.01.2018 г. на СГП наказателното производство е изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура, тъй като е прието, че били налице данни за престъпления по чл. 214, ал. 2 НК и чл. 321 НК. С постановление на прокурор от Специализираната прокуратура от 09.02.2018г. по преписка № 102/2018г. делото е прието по компетентност и е спряно на основание чл. 25, ал. 1 т. 3 от НПК, т.к. даденото от народния представител П. Т. Х. писмено съгласие със заявление от 30.06.2017г., на основание чл. 70, ал. 2 КРБ, не включва разследването и привличането към наказателна отговорност за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. С оглед на това на 08.11.2018г. Главният прокурор С.Ц. е отправил ново искане до Народното събрание на Република България за даване на разрешение з а възбуждане на наказателно преследване срещу П. Т. Х., народен представител в 44 - то Народно събрание, за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК по воденото досъдебно производство № 152/2014г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, преписка №102/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура. С писмо от 08.11.2018 г. на Председателя на НС П. Х. е уведомен, че Главния прокурор на Република България С.Ц. е поискал Народното събрание да даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу него за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, тъй като все още е имал качеството депутат в НС. Видно от заявление от 09.11.2018 г., на същата дата П. Х. е дал своето съгласие срещу него да бъде възбудено наказателно преследване. С постановление от 17.12.2018 г. досъдебното производство е било възобновено, а с постановление от 20.12.2018 г. на следовател при СО-СП, по ДП №2017/2018 г., по описа на СО-СП, пр.пр. №102/2018 г. на СП, ищеца П. Х. е привлечен като обвиняем за това, че през 2012 г., като регионален мениджър на „Фармнет“ ООД, гр. Варна за областите София, Плевен, Ловеч, Враца, Видин, Монтана, Перник, Кюстендил и Благоевград се сговорил с повече от едно лице, а именно с В.Н.М. - управител на „Фармнет“ ООД, гр. Варна и К.Н.Т. - регионален мениджър във „Фармнет“ ООД за областите Стара Загора, Хасково, Кърджали и Пловдив, да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от 3 години, а именно такива по чл. 213а НК, чрез които се цели да се набави имотна облага за „Фармнет“ ООД, гр. Варна и за съдружниците в него – заплашвали са управляващите на търговски дружества, стопанисващи аптеки, с увреждане на имуществото с цел да принудят другиго - управляващи на търговски дружества, да поемат имуществено задължение - да закупуват при неизгодни условия лекарства и лекарствени средства от „Фармнет“ ООД (преобразувано на „Фармнет“ АД на 01.02.2013г.) - престъпление по чл. 321 ал. 6 НК. С постановление от 20.02.2020 г. на административния ръководител на СП наложената на П. Х. мярка за неотклонение „подписка“ е отменена поради изтичане на максималния срок, в който налагането й е допустимо в досъдебната фаза, като за отмяната, както и за предявеното обвинение на П. Х. е съобщено на проведения разпит като обвиняем на 03.06.2020 г. С постановление от 16.07.2021 г. на СП досъдебното производство по пр.пр. № 102/2018 г. на СП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, като е приета несъставомерност на деянията от обективна и от субективна страна. Срещу постановлението за прекратяване на досъдебното производство е подадена жалба от защитника на П. Х. – адв. Лулчева, заради противоречиви мотиви. С определение № 13/10.01.2022 г. на СпНС, 6 състав по н.ч.д. № 3935/2021 г., постановлението за прекратяване на досъдебното производство е потвърдено и като необжалвано е влязло в сила на 14.02.2022 г. За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани двама свидетели: Свидетелят П.Ц.Ц.-Х.а – съпруга на ищеца, заявява, че е запозната с воденото срещу съпруга й наказателно дело. Той бил народен представител от ПП Воля, съпругата му също по това време била народен представител. В момента, в който започнало делото, пред стаята на парламентарната група се били струпали много медии с много камери и микрофони и изведнъж гръмнала сензационната новина, че съпруга й П. Х., В.М. и К.Т. са обвинени в извършване на престъпление и че са част от организирана престъпна група. След това тази новина била широко оповестена по всички медии, включително и в парламента. Това изключително много попречило на работата му там. Ищецът много трудно понасял подигравки и подмятания, докато се изказвал от трибуната, подвиквали му, че е престъпник, че е за затвора, че няма право да се изказва. Това попречило на работата му като народен представител. Колегите от парламентарната група и другите народни представители отказвали да се подписват под неговите идеи и законопроекти, които бил подготвил и имал намерение да внесе за разглеждане в парламента, с доводите, че е обвинен в престъпление и не искали да си навредят на собствения имидж като поставят подписите си. Свидетелката споделя, че отделно от това съпруга й бил издигнат и за кандидат кмет на София и тези скалъпени обвинения в извършване на престъпления били използвани за една негативна компания срещу него. Повечето поддръжници се оттеглили и свалили доверието си към него. След приключване на мандата му в Народното събрание се върнал на работа на предишната си длъжност, но и там ситуацията не била добра и целия този негативизъм продължил с не по-малка сила, тъй като и колегите му там и партньорите, с които работел, били ограничили доста, дори напълно, контактите си с него и работата му била много затруднена. Нямали вече никакво доверие в него заради тези обвиненията. В семеен план ситуацията за ищеца била най-тежка. Децата им - тогава на 8 и на 11 години, виждали снимката му, която се показвала по медиите от сутрин до вечер и задавали много въпроси – защо показват снимката на баща им, защо казват, че е престъпник, защо казват, че може да влезе в затвора. За него като баща това била най-трудното нещо да обяснява на децата си всеки ден, че не е извършил престъпление, че това не е вярно, не е истина, да им обяснява какво да отговарят в училище, когато учителите и съучениците им задават такива въпроси. За един баща това е най-ужасното нещо да изглежда лош човек, престъпник в очите на децата си. Дъщеря им много често плачела, защото мислела, че баща й ще влезе в затвора. Съпругът й бил под непрекъснат стрес и огромно напрежение заради децата. Това му нанесло голяма травма и отпечатък за цял живот. Ищецът се притеснявал и за родителите им, които живеели в малък град - Троян и там ситуацията също не била много добра. Всички техни близки, съседи, приятели се отдръпнали, оттеглили се, отказвали да разговарят с тях, да поддържат нормални контакти и съпругът й се притеснявал как биха го понесли тъй като са възрастни, с много заболявания. Наложило се да ограничат пътуванията си до тях и да се дистанцират. Семейството на сестрата на свидетелката също се отдръпнало от тях и почти напълно ограничило контактите си. Според свидетелката след като приключило производството съпруга й не успял да си върне доверието и уважението. Цялата тази ситуация му се отразила изключително зле. Той платил цялото неуважение, унижение и опетняване на доброто му име със здравето си. Лекарите казали, че този натрупан стрес довел до сърдечни проблеми, поставяне на стенд, високо кръвно и инсулинова резистентност. Това се отразило на качеството му на живот, на работата му и според свидетелката, че ще се отразява и занапред. Свидетелят И.Л.Г. заявява, че работели заедно с ищеца докато бил народен представител. В този период / през 2017 – 2021 г./ свидетелката била негов правен сътрудник към Народното събрание. С ищеца доста отпреди това се познавали. По време на кандидатстването му като народен представител бил мотивиран и амбициран. След като започнало наказателното производство това му се отразило доста стресиращо. Ищецът придобил една неувереност в работата си. Имал доста законодателни инициативи, много от които не успял да внесе, тъй като изпитвал срам, притеснение. Отразило му се съществено и върху самочувствието, тъй като постоянно в медиите и Народното събрание го наричали престъпник. Отразило му се и в семейната среда, тъй като в този период той имал малки деца. Хората го възприемали, все едно че е осъден вече, а самото производство не било реализирано. Това нещо оказало влияние и върху колегите му, макар че били в една политическа партия, малко или много и те загубили доверие в него и избягвали да правят някакви законодателни инициативи, да не се компрометират покрай него. Останалите политически партии доста зле се държали с него, което оказало съществено влияние върху увереността му. Свидетелката била около ищеца и в другата му политическа дейност като кандидат за кмет. Нямало нищо общо между кандидатстването му за на народен представител и на кметските избори, тъй като водеото наказателно производство му оказало влияние върху увереността и самочувствието. Той нямал увереност, че може да бъде достоен кандидат. Бил стресиран, постоянно имало някакво напрежение в него, не знаел какво ще се случи. Свидетелката не мисли, че се е възвърнал такъв какъвто бил преди това. Нарушили му се психическата уравновесеност и здравословно състояние. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: На обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени (чл.4), причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия/подсъдимия или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по този иск е Прокуратурата на Република България, която съгласно чл.127 от Конституцията е органът, който привлича лица към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер чрез своите служители, които са част от структурата й. За уважаването на предявения иск е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, същият да е претърпял твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно чл.154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца. С оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди. В този смисъл, отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата е обективна. Съгласно трайната практика на ВКС - например решения №№ 184/2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г., 138/2013 г. по гр. д. № 637/2012 г., реш. № 48/2016 г. по гр. д. № 3537/2015 г. и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи, ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията. Съгласно възприетата практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, който не е абстрактен, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. (в този смисъл реш. 132/2016 г. по гр. д. № 5861/2015 г. на ІVГО на ВКС). Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за доказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна (така и решение №92/03.05.2022 по дело №3119/2021 г. на IV ГО на ВКС). Съгласно реш. 95/2015 г. по гр. д. № 5462/2014 г. на ІІІГО на ВКС за определяне на справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Съгласно реш. 187/2015 г. по гр. д. № 829/2015 г. и реш.267/2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. ІVГО при определени професии, за които очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са завишени следва да се съобрази дали незаконното обвинение не дава по-силно негативно отражение върху неимуществената сфера на пострадалото лице. С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като съобразява разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психическите, физически и емоционални увреждания на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение. Към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил на 40 г. Наложена му е била мярка за неотклонение „подписка“. Претърпял е двукратно искане от Главния прокурор за снемане на имунитет в качеството му на народен представител и на два пъти ищеца сам е давал съгласие да бъде наказателно разследван. Обвинението, повдигнато на ищеца по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. 1 от НК е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което впоследствие досъдебното производство е било прекратено. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушаните по делото свидетели. Няма твърдения и доказателства по делото ищеца да е бил осъждан за престъпления или други правонарушения . През периода, през който е бил обвиняем и във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, описани от изслушаните по делото свидетели. Изложеното от свидетелите описва претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие провдигнатото му обвинение и настъпилата промяна в неговия живот в личен план, емоционално, в семейството. Установяват се изпитваните от ищеца притеснения във връзка с повдигнатото му обвинение, притесненията от и за близки, промяната в неговото поведение, изпитваните срам и неудобства, страх, унижение. Така описаните неимуществени вреди са по интензитет и вид сравними с обичайните за хора в сходно положение. Неоснователно повдигнатото обвинение е и от естество да породи притеснения в обвиняемия за неговото бъдеще и това на децата му, както и загриженост как случващото се би рефлектирало върху родителите му. Чувството на срам и неудобство, които съда намира, че е житейски логично да изпитва ищеца, биха могли да доведат до ограничаване на контактите му с околните, за което допринася и обстоятелството, че лицето е обвинено в престъпление, докато е изпълнявало функциите на народен представител в 44-то Народно събрание. Фактът, че депутатът е публична фигура и следва в по-висока степен да има търпимост към интереса на обществеността към неговия живот, включително обществеността да бъде запозната и с водено срещу него досъдебно производство и повдигнато му обвинение, по никакъв начин не би могло да доведе до извод, че и когато обвинението е незаконно, ищеца би търпял по-малки по обем и по интензитет неимуществени вреди. Нещо повече, изискването за почтеност и за спазване на законите е силно завишено към всеки един народен представител, доколкото самия той изпълнява нормотворчески функции, и в този смисъл обвинение в извършването на престъпление е логично да доведе и до по-силен обществен отзвук и неодобрение към обвиняемия, респ. случващото се да се отрази по-дълбоко и интензивно в емоционалната му сфера. Не следва да се пренебрегва и факта, че отзвукът в обществото и в медиите е бил обусловен и от обстоятелството, че ищецът е публична личност - политик, който за разлика от частните лица е изложен на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите, именно във връзка със заемана от него длъжност/позиция в обществения живот. В случая, образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията "дела с висок обществен интерес", за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение (чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ, чл. 10 ЕКЗПЧОС). Действително наказателното производство, водено срещу ищеца, е добило широко медийно разгласяване, но същото като източник на неимуществени вреди, не може да бъде едностранчиво разглеждано и оценявано. Следва да се има в предвид, че от приложените към исковата молба публикации в медиите за воденото наказателно производство, широко отразяване е налице около датите на двете искания на Главния прокурор до Народното събрание за сваляне имунитета на ищеца и другите двама народни представители от ПП „Воля“, през м. юни – м. юли 2017 г. и м. ноември 2018 г., и в този смисъл медийните публикации не могат да се характеризират нито като постоянни, нито дори като продължителни във времето на цялото досъдебно производство. Необходимо е да се вземе под внимание, че все пак са налице и публикации, които информират обществеността за прекратяването на наказателното преследване срещу П. Х.. С оглед широкия медиен отзвук и събраните по настоящото дело свидетелски показания, съдът приема, че повдигнатото обвинение се е отразило негативно върху личния живот на ищеца, възможно е да е била затруднена в определена степен комуникацията му с някои народни представители от другите парламентарни групи, както и да е имало известно негативно отношение към неговите деца в училище от други деца и родители, доколкото подобно отношение е житейски логично. При определяне размера на справедливото обезщетение трябва да се съобрази и, че срещу П. Х. не са извършвани активни процесуални действия по разследване в продължителен период от време, нито срещу него е бил внесен обвинителен акт в съда, поради което и логично изпитваните страх, притеснение и безпокойство от повдигнатото обвинение са в значително по-ниска степен, отколкото при развило се съдебно производство. Съдът отчита, че на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ от 14.07.2017 г. до 20.02.2020 г., но обвиняемата е била осведомена за отмяната й едва на 03.06.2020 г. Следва да се съобрази и продължителността на воденото досъдебно производство в периода м. юни 2017 г. до м. август 2021 г., в който период от малко над четири години ищеца неминуемо е изпитвал притеснения и несигурност относно бъдещето си и това на своите деца. Съдът намира за недоказани твърденията в исковата молба, че в хода на ДП № 152/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна са прилагани специални разузнавателни средства, като в продължение на няколко месеца от края на 2014г. до 16.03.2015 г. са подслушвани телефонните разговори на В.М., вкл. с П. Х.. Недоказани са и твърденията, че воденото наказателно производство се е отразило негативно върху политическата кариера на ищеца и той не е бил избран като кмет на София. Не са ангажирани безспорни доказателства, че именно действията на Прокуратурата са причина за последващи неуспехи на ищеца в политиката. От друга страна, не се установява незаконосъобразно повдигнатото му обвинение да е довело до трайно или необратимо влошаване на здравословното му състояние или до сериозни промени в социалната, семейната или професионална сфера. Всички така разгледани обективни обстоятелства мотивират съда да приеме, че общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер на 10 225,84 евро /равностойни на 20000 лв./. Тази сума съответства на доказаните действително претърпени нематериални вреди, като следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент – Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца и в този смисъл размерът на определеното обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване. Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство и оттогава държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението. С оглед влязлото в сила на 14.02.2022 г. постановление за прекратяване, искането за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение следва да се уважи от същата дата. По разноските: При този изход на спора ищецът има право на разноски, като на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ следва да му бъде присъдена държавна такса от 10 лв. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно на уважената част от иска, в размер на 368,13 евро /равностойни на 720 лв./. Така мотивиран, Софийски градски съд