Решение № 11 от 20.3.2026 г. на Районен съд - Каварна по дело № 120/2025 г.

С Наказателно постановление № 08-2500156/156 от 10.07.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда на „ГЕ“ЕООД с ЕИК: ... седалище и адрес на управление гр.Шабла,общ.Шабла,обл.Добрич улица „Д“ № 3 вх.А ет.1 ап.1,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева,равностойност в евро-7 669,38/седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем евроцента/ евро за извършено нарушение на чл.166 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване ДВ бр.88 от 1999г….бр.95 от 2016г. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „ГЕ“ ЕООД с ЕИК: ... „...“ ЕООД с ЕИК ... седалище и адрес на управление гр.Шабла ул.“Д“ № 3 вх.А ап.1представлявано от управителя Р. Н.,чрез адв.М. П.-ДАК и моли съда да го отмени като незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила.В жалбата се твърди ,че в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление не се съдържат конкретни факти доказващи,че работодателят изобщо не е не е представил инструкции,нито,че липсата им е била пряка причина за трудовата злополука.В жалбата се цитира административнонаказателната преписка от която е видно,че служителят ИЙД,заемал длъжността „Директор производство“ самоволно е влязъл в опасна зона между пресата и автоматично управлявана количка,при активиран автоматичен режим.На база на тези фактически данни жалбоподателят изразява становище,че това поведение извършено от лице с ръководна и контролна функция,не може да се вмени на работодателя като виновно действие или бездействие.В жалбата са обективирани твърдения,че представеният от страна на „ГЕ“+ ЕООД ЕИК: ... документ в Инспекция по труда носи наименованието Правила за безопасна работа,съдържанието на който според жалбоподателя напълно се препокрива с изисканата от контролните органи инструкция за безопасна работа при производството на палети и плоскости от биомаса.Според жалбоподателя обжалваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН-не е индивидуализирано достатъчно ясно нарушението,не са анализирани обстоятелствата,довели до него и не е извършена обективна правна преценка дали въобще е налице административно нарушение по смисъла на закона.Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.Алтернативно се иска наказателното постановление да бъде изменено,като на дружеството бъде наложена имуществена санкция на основание чл.415в ал.1 от КТ в минимален размер.В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител,дружествотожалбоподател поддържа жалбата на сочените в нея основания.Претендират се разноски. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна,а наказателното постановление за правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,намира за установено следното: Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице което има правен интерес. Независимо от основанията ,посочени от жалбоподателя,съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,какъвто е обхвата на въззивната проверка и констатира следното: В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за установяване на административно нарушение/АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице,в отсъствие на представляващия санкционираното юридическо лице,съобразно разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН,връчен е бил на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН.При връчване на акта представляващия търговеца не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения.От „ГЕ“ ЕООД е било депозирано възражение с вх.№ 25080064/04.06.2025г. по протокол с изх.№ 2517333/23.05.2025г. Наказателното постановление/НП/ е издадено в рамките на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца. Предвид изложеното,настоящия съдебен състав намира,че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:АУАН е редовно съставен,предвид което се ползва ,съгласно чл.416 ал.1 от Кодекса на труда/изм.ДВ бр.108 от 2008г./с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. Неоснователно се инвокират доводи,касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство,които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание. Както в АУАН така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление,нарушението за което е ангажирана отговорността на дружеството е описани достатъчно ясно и по начин напълно позволяващ на наказаното дружество да бъде запознато както с всички приети за осъществили се факти,така и с правната квалификация на същите и не е ограничено по никакъв начин правото на защита на дружеството,както да разбере,за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност,така и да реализира в пълен обем правото си на защита,както по фактите,така и по правото. Не съставлява процесуално нарушение,а още по-малко съществено такова обстоятелството,че на дружеството е дадено предписание да отстрани констатираното нарушение и едновременно с това е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност,преди изтичане на срока за изпълнение на предписанието. Даденото предписание представлява принудителна административна мярка по чл.404 ал.1 т.1 от КТ,във връзка с чл.22 от ЗАНН и по своята същност е акт на оперативна самостоятелност на контролния орган целящ предотвратяване и преустановяване на нарушението,а не дейност по налагане на административно наказание за извършено нарушение.Самото производство по издаване на ПАМ не изключва провеждането на административнонаказателно производство и реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено нарушение по реда на ЗАНН,тэъй като в конкретния случай принудителната административна мярка няма наказателноправен характер,тъй като няма репресивна,а има единствено и само превантивна цел.В този смисъл е Решение на Съда на Европа по дело № С-97/2021г. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 24.04.2025г. около 17.00 часа е извършена проверка от инж.Г. В. и К. А.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич по повод на трудова злополука на обект: цех за производство на пресовани палети и плоскости от растителна биомаса/слънчогледови люспи и слама/, находящ се в обл.Добрич,общ.Каварна,с.Раковски стопански двор/зърнобаза/,стопанисван от „ГЕ“ ЕООД,ЕИК: ... и представлявано от Р. Н. Н.-управител.На 30.04.2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич са представени изисканите с призовка от 24.04.2025г. документи,/копия заверени вярно с оригинала/.От писмените сведения на НМ Н. с ЕГН •••••••••• на длъжност „Управител,продажби и маркетинг“ се установява,че в деня на злополуката ИЙД с ЕГН •••••••••• на длъжност „Директор производство“ включва процеса на автоматичен режими зарежда с готова смес полагащата количка.Датчика отчита недостатъчно количество смес и количката не тръгва.ИД се качва между количката и пресата и и премества част от сместа към датчика,който от своя страна отчита достатъчно количество смес и подава импулс към количката и тя тръгва,като притиска ИД между количката и пресата.При прегледа на представените документи служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич извършили проверка на процесния обект стопанисван от „ГЕ“ ЕООД,ЕИК: ... установяват,че изисканите инструкции за безопасна работа за производство на пресовани палети и плоскости от растителна биомаса не са представени от работодателя.С оглед на гореизложеното актосъставителя е приел,че „ГЕ“ ЕООД,ЕИК: ... в качеството си на работодател не е предоставил на служителите и работещите утвърдени писмени инструкции за безопасна работа при производство на пресовани палети и плоскости от растителна биомаса- нарушение на чл.166 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване ДВ бр.88 от 1999г….бр.95 от 2016г. Както в АУАН,така и в НП,актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили,че нарушението е извършено на 24.04.2025г.,а е установено на 30.04.2025г. В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите инж.Г. В.,К. А.,С. Н. П. и С. Н. С.,чиито показания са еднопосочни,последователни и безпротиворечиви.Няма основание да не се дава вяра на свидетелите инж.Г. В. и К. А.,нито да се счита,че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина,още повече,че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел НМ Н.,пълномощник на собственика на фирмата и управител продажби в базата в с.Раковски се установява,че машините и линиите са последно поколение,пълна автоматика,монтирани с китайски инженери,които са били два месеца в България и са обучавали пострадалото/починало/ лице ИЙД.В показанията си св.Н. твърди,че във фирмата разполагат с ръководство за работа,където е описано всичко по отношение на технологичния процес,стъпка по стъпка-дисплей,тъч скрийн,копчета,налягане,датчици,автоматика,но в Инспекцията по труда не приели това ръководство ,както и Правилата за работа с машини,защото не били инструкции.Настоящия съдебен състав анализирайки показанията на свидетеля НМ Н. намира,че те не опровергават,не подлагат на съмнение фактическата обстановка описана в АУАН и НП. Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели инж.Г. В.,К. А.,С. Н. П. и С. Н. С.,както и от приложените и приети по делото писмени доказателства-Протокол от извършена проверка с изх.№ ПР2517333/23.05.2025г.;Призовка от 24.04.2025г.;Сведение от Р. Н. Н. с ЕГН ••••••••••-на длъжност „управител“ на „ГЕ“ ЕООД;Обяснения от Р. Н. Н. с ЕГН ••••••••••-на длъжност „управител“ на „ГЕ“ ЕООД;Обяснения от НМ Н. с ЕГН ••••••••••-на длъжност „Управител,продажби и маркетинг“,Покана на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН с изх.№ 25051433/23.05.2025г. Позовавайки се на показанията на горепосочените свидетели и приложените и приети по делото писмени доказателства,настоящия съдебен състав приема,че доказателствената сила на АУАН не само,че не е оборена,но фактическата обстановка описана в АУАН и НП е безспорно установена в съдебно заседание. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл.166 ал.1 от Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо писмени инструкции за използване на работното оборудване,като в разпоредбата на чл.166 ал.3 от същата Наредба е предвидено,че писмените инструкции по ал.1 трябва да са разбираеми за работещите за които се отнасят и да съдържат необходимата информация: 1. условията за използване на работното оборудване;т.2 предвидимите ненормални ситуации;т.3 изискванията за безопасност и здраве при работа и т.4.извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.За тази цел законодателят определя,че не производителя е длъжен а работодателя е длъжен да издаде такава инструкция,в която да посочи освен тези спецификации,които евентуално са дадени от самия производител,но и условията за използване на работното оборудване,предвидимите и непредвидимите ненормални ситуации,включително и такива от опита с процесното работно оборудване,относно изискване за безопасност и здраве при работа.Представените Правила за безопасна работа,на които се позовава процесуалния представител на дружеството жалбоподател са непълни и не съдържат информацията по чл.166 ал.3 от Наредба № 7/2309.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване,за да бъде прието,че работодателят е изпълнил задълженията си по чл.166 ал.1 от Наредба № 7/1999г. чрез представяне на работниците на информацията по чл.166 ал.3 от същата наредба.По делото липсват доказателства за тези обстоятелства работниците да са били инструктирани и при провежданите им периодични инструктажи.В същия смисъл е Решение № 159 от 14.08.2015г. на Административен съд-Стара Загора по КАНД № 100/2015г. и Решение № 149 от 30.05.2023г. на Административен съд-Русе,постановено по АНД № 126 по описа на съда за 2023г.Представените Правила за безопасна работа засягат малка част от това което законодателят е вменил като задължение на работодателя относно предоставянето на работещите на информация,респ. писмени инструкции за използване на работното оборудване.Съгласно разпоредбите на & 1,т.4 и 5 от ДР на Наредба № 7/2309.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване „работно оборудване“ е всяка машина,апарат инструмент,инсталация,устройство,уредба или съоръжение,използвани при работа: като „използване на работното оборудване“ е всяка дейност,свързана с работното оборудване като пускане,спиране,експлоатация,транспортиране,ремонт,изменение,обслужване,поддър случая изпълнителното деяние по чл.413 ал.2 от КТ се осъществява с неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,което в настоящата хипотеза се изразява в нарушаване разпоредбата на чл.166 ал.1 от Наредба № 7/2309.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване.Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е важно задължение на работодателя и е изрично възложено от закона/чл.127 ал.1 т.3 и чл.275 от КТ/,както и с директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място/чл.6 и чл.10/,където е записано,че в рамките в своите отговорности работодателя предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците,включително предотвратяването на професионалните рискове,предоставянето на информация и обучение,както и осигуряването на необходимата организация и средства.Като гаранция за спазване на задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд е съдържащата се в чл.277 от КТ повеля към работодателя за разработване и утвърждаване на правила за осигуряване на такива условия на труд в предприятието/в настоящия случай-дружеството/,а част от тези правила са писмените инструкции за използване на работното оборудване. Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия орган,съответната на това нарушение санкционна разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ,като на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция Доколкото нарушението не е отстранено,както и че от същото са произтекли тежки вредни последици-настъпила трудова злополука с летален изход,то правилно и законосъобразно не е приложена разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ. Не се касае и за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 от НК,приложим на основание чл.11 от ЗАНН,тъй като извършеното от страна на дружеството жалбоподател нарушение с оглед на установените в хода на производството обстоятелства-настъпила трудова злополука с летален изход не може да обоснове извод,че липсва обществена опасност или че същата е явно незначителна. Не е допуснато нарушение на чл.27 ал.2 от ЗАНН при индивидуализацията на наказанието.В настоящия случай на наказващия орган е наложил имуществена санкция в максимално предвидения в санкционната разпоредба размер,а именно ,с оглед на произтеклите тежки вредни последици-настъпила трудова злополука с летален изход и същата се явява напълно съобразена с всички обстоятелства имащи отношение при нейната индивидуализация. По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и законосъобразно и при липса на основания за неговата отмяна или изменение,следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото,неоснователно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган,на основание чл.63д ал.4 вр. с ал.5 ЗАНН,във вр. с чл.37 от ЗПП,във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,във връзка с чл.143 от АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,равностойност в евро-51,13 евро,като аргументите в подкрепа на такъв размер са следните:-процесуалния представител на АНО е участвувал и в трите проведени съдебни заседания в които са разпитани четирима свидетели,правил е доказателствени искания,изразил е становище по същество. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5,вр. с чл.63 ал.9,вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН,съдът