Присъда № 264 от 17.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5306/2025 г.

характер № 20253110205306 по описа за 2025 година Мотиви към присъда № 264/17.09.2026 г., постановена по нох дело № 5306 по описа на РС Варна за 2026 г. Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 670/2025 г. по описа на 03 Варна срещу Г. П. Г. с ЕГН ••••••••••, затова, че на 14.05.25 г. в гр.Варна, причинил средна телесна повреда на М. Н. М., изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, обусловило затруднение във функцията на говора и на дъвченето във фазата на захапване - престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание делото да се гледа по общия ред. В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа предявеното обвинение. Счита същото за безспорно доказано. Намира, че в подкрепа на обвинението са показанията на свидетелите очевидци. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода под средния, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК да отложи с тригодишен изпитателен срок, както и да му бъдат възложени направените по делото разноски. Повереникът на частния обвинител адв. П., се придържа към заявеното от представителя на държавното обвинение, излага доводи в подкрепа. Защитникът на подс. Г., адв.Й., счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Счита, че действията на подсъдимия са били продиктувани от псувня отправена му от пострадалия, бил ядосан и слязъл да го потупа по рамото.Според защитата подсъдимия възприел размахването на ръце от пострадалия като заплаха и е бил в мнима неизбежна отбрана. Счита, че е налице хипотезата на чл.132 от НК, като подзащитния му е бил провокиран от пострадалия с тежка обида на публично място.Моли за оправдателна присъда. Подсъдимият Г. пледира, че не е виновен. В последната си дума моли да бъде оправдан. Съдът, след като обсъди на основание чл. 14 и 18 от НПК доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна: Подс.Г. и пострадалия М. били съседи, живущи в различни входове на жилищна кооперация в гр.Варна, •••. Двамата паркирали автомобилите си на неохраняем паркинг зад жилищния блок на посочения адрес, като се случвало подсъдимия да паркира така, че да пречи на М. да ползва автомобила си. На 14.05.2025 г., около 18.00 ч., М. бил с детето си на близката детска площадка. По същото време с децата си на площадката се намирали и свидетелите И.Н., С. Н. и З. М.. М. имал намерение да ползва автомобила си, но установил, че подсъдимия го „запушил“ с колата си. Позвънил му няколко пъти, но Г. не отговарял. След като се свързал с Г. двамата се скарали и си разменили обидни думи. Няколко минути по-късно, докато пострадалия бил все още на детската площадка и разговарял със св.С. Н., Г. слязъл на площадката и го ударил с юмрук в устата. Вследствие на удара М. паднал на земята, като подсъдимия продължил да го удря с крака и ръце по тялото.Подсъдимия и пострадалия се сбили, като св.Н. застанал между тях, за да прекрати боя. Намиращата се на площадката св.М. се развикала, че ще извика полиция, след което подсъдимия си тръгнал. Непосредствено след инцидента пострадалия се обадил на телефон 112, като няколко часа по-късно потърсил и медицинска помощ. В резултат на проведения преглед на М. било издадено съдебномедицинско удостоверение, в заключението на което били отразени получените от нея травматични увреждания. След инцидента медицинска помощ потърсил и подсъдимият, като получените телесни увреждания били обективирани в издаденото му съдебномедицинско удостоверение. В хода на досъдебното производство била назначена СМЕ, от която се установява, че на 14.05.2025 г. пострадалия М. е получил травматични отоци, кръвонасядания, разкъсноконтузни рани в областта на двете устни, избиване на първи горен ляв зъб,травматичен периодонтин на първи горен десен зъб, втори горен ляв зъб, контузия на гръдния кош по предностранична повърхност, на ниво 8-10-то леви ребра. Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и приобщен по делото доказателствен материал, както следва: гласни - обясненията на подсъдимия Г. Г. /частично/ и показанията на свидетелите М. М.,Р. Х., Т. А. и К. Г., както и на свидетелите И. Н.,С. Н.,Р. Х., А. Н.,З. М., дадени при разпитите им в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане на съответното процесуално основание; писмени - справка за съдимост за подсъдимия; медицинска документация от МБАЛ Св.Анна-Варна АД; експертна справка със съдържание на запис от тел.112; заключенията на съдебномедицинските експертизи и комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия. От обясненията на подсъдимия се установява, че се е дразнел, че пострадалия има няколко автомобила, които препродава и ги паркирал пред блока,с което отнемал от останалите живущи места за паркиране. Знаел, какви коли карат пострадалия и съпругата му и намирал, че е редно да „запуши“ тази която „не мърда“. Денят на деянието бил натоварен за подсъдимия. Бързал да се прибере след работа, тъй като колегите му – свидетелите Н. и Н. го чакали. Паркирал автомобила си така, че "запушил" автомобила на пострадалия и се прибрал, като разчитал, че ако се наложи пострадалия ще му се обади, за да премести колата си. Докато бил в дома си телефона му звънял няколко пъти и макар, че видял, че това е пострадалия не вдигнал веднага.След като отговорил на пострадалия, и разбрал, че М. иска да премести автомобила си подсъдимия "посъветвал" М. да вземе някой от други си автомобили.Това подразнило пострадалия и той го напсувал. Подсъдимия слязъл,отишъл до пострадалия и го потупал по рамото, питал го защо го псува, пострадалия се обърнал, тръгнал към него и го ударил, а той започнал да се пази. Имало жени които се развикали и той си тръгнал. Съдът цени обясненията на подсъдимия, като единствено не ги кредитира в частта, в която той отрича да е удрял пострадалия М. с юмрук. Тези твърдения противоречат на останалите доказателства – показанията на пострадалия и свидетелите И. Н., С.Н. и З. М.. В показанията си пострадалия М. посочва, че е позвънил няколко пъти на подсъдимия, за да слезе и си премести колата. Докато го чакал получил удар с юмрук в устата.Тъй като бил с гръб към удрящия, първоначално не видял кой го е ударил, но след като се обърнал видял, че това е подсъдимия.Твърди, че паднал на земята, а подсъдимия продължил да му нанася удари с ритници. От показанията на св.И. Н. се установява, че се е намирала на площадката по време на инцидента. Според Н.,първоначално пострадалия говорел със съпруга и - св.Н., като в един момент се отдалечил от тях и набрал някого по телефона. Тъй като М. говорел много високо, свидетелката чула, че той се обръща към този с когото говори с името Г. и му направил забележка, че много пъти запушвал колата му, като искал да слезе и да си я премести.Свидетелката чула отговора от отсрещната страна, защото мъжът бил излязъл на терасата. След като мъжът казал на М.: „ за къде си се разбързал“, разговора ескалирал, като последвали обиди и от двете страни. След като приключил разговора пострадалия отново се присъединил към свидетелите И. Н. и С.Н.. Пет минути по-късно свидетелката видяла мъж да влиза в детската площадка и да се насочва към М., който бил с гръб към него.Мъжът го потупал по рамото и след като М. се обърнал му нанесъл удар с юмрук в лицето. М. се опитал да отвърне.Съпругът и се намесил, за да ги разтърве. Тя и някоя от другите майки присъстващи на площадката се развикали и мъжът напуснал площадката. Свидетелката видяла, че М. има кръв по устата си. Св.Н. потвърждава показанията на св.Н.. Твърди, че М. му обяснил, че комшията му Г. го запушвал с колата си и сега за пореден път го направил. Твърди, че и двамата си крещели, като определя разговора между двамата като "ожесточен и цветущ". Св.М. твърди, че докато била на площадката видяла двама мъже да си говорят, като по същото време влязъл мъж, приближил се до един от мъжете, хванал го за рамото и в момента, в който мъжът се завъртял, за да види кой го бута, го ударил с юмрук в лицето.Покъсно разбрала имената на мъжете, а именно - подсъдимия Г. и пострадалия М.. Твърди, че от удара мъжът залитнал, но не паднал на земята, след което последвали удари между двамата мъже. Твърди, че св.Н. се опитвал да ги разтърве.Тя и св.Н. се развикали да спрат, след което извадила телефона си и се обадила на тел.112.Когато подсъдимия я чул да говори по телефона си тръгнал и се качил в автомобила си.Твърди, че на нападнатия мъж течала кръв от устата, носа и ушите.Посочва, че по-късно разбрала имената на пострадалия и подсъдимия. Св.М. отрича да е чула пострадалия да е псувал подсъдимия, като посочва, че когато М. говорел по телефона се намирал извън площадката на около 20 метра от нея и не е чула разговора. Съдебния състав кредитира показанията на пострадалия св.М.. Действително свидетелят е частен обвинител, но този факт сам по себе си не може да съставлява основание за дискредитиране на показанията му. Заявеното от свидетеля М. се подкрепя от показанията на свидетелите И. Н.,С. Н. и З. М.. И тримата са очевидци на деянието и с показанията си установяват обстоятелства за времето, мястото, механизмът на причиняване на телесните повреди, нанасянето на удар от подсъдимия в областта на устата на пострадалия, състоянието на двамата участници във физическото съприкосновение след приключването му.Всеки един от свидетелите според индивидуалните си паметови способности и наблюдателност възпроизвежда различни елементи от фактическата обстановка, които допълват показанията на св. М. без да са идентични с тях, което би могло да е индиция за предварително съгласуване. Изминалото време от инкриминираната дата е причина съдът да кредитира показанията на свидетелите И.Н., С.Н. и З. М., дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281 НПК по отношение на детайлите.Показанията на тази група свидетели се подкрепят и от обективните находки, отразени в съдебномедицинската експертиза. Съдът намира, че следва да кредитира частично показанията на свидетелите Н. и Н., колеги на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие.Съдът кредитира показанията на св.Н. в частта относно получените от подсъдимия телефонни позвънявания,причината подсъдимия да излезе от дома си, както и че той и св.Н. чули суматоха и видели на детската площадка подсъдимия да стои между дама човека. Кредитира показанията на св.Н. също в частта, че Г. е получил няколко телефонни обаждания,както и че е имало телефонен разговор на висок тон и чути псувни, както и че подсъдимия се е намирал на детската площадка с други двама мъже и си разменяли удари.В останалата им част показанията на свидетелите Н. и Н. са в противоречие относно съществени обстоятелства с показанията на свидетелите И. Н., С.Н. и З.М., най-вече относно това, че Г. въобще не е очаквал да има стълкновение с подсъдимия, както и че не е държал метален предмет в ръката си, а както твърди св.М. имал цигара в ръцете си и пушил. Съдът възприе и показанията на свидетелите Х. и А., доколкото същите потвърждават, че е имало физически сблъсък с участието на подсъдимия. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. К. Г., която твърди, че в момента, в който минала зад блока видяла двама мъже с тъмни дрехи да удрят с юмруци по тялото и главата брат и – подс.Г., който не отвръщал на ударите, а се опитвал да се предпази с ръце.Показанията на свидетелката, съпоставени с другите гласни и писмени доказателства се явяват неправдиви,като съдът намира, че тъй като е сестра на подсъдимия има интерес да пресъздаде така обстановката,че да съответства на защитната му теза. Съдът кредитира и заключенията по назначените СМЕ и СПЕ, като компетентни и пълни. Съдът възприема изцяло заключенията на съдебномедицинските експертизи и КСППЕ, които експертите са депозирали в хода на досъдебното производство и са приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК, включително с направените от експертите разяснения в съдебна зала. От заключенията на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира, се установяват причинените на пострадалия и подсъдимия телесни увреждания. От заключението на СПЕ се установява, че подс.Г. е способен правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и дава достоверни обяснения по тях, че към момента на процесното деяние при него липсват данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.Според психологичното изследване Г. е лесно обидчив, особено когато се засегнат уязвими места / слабости/, когато по-трудно се контролира.По време на деянието Г. е бил емоционално напрегнат и раздразнен, фрустриран от отправените реплики.Липсват данни за физиологичен афект. Фактическите констатации за съдебното минало на подсъдимия съдът направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост. Въз основа на така изложената фактическа обстановка състава на съда намери от правна страна, че подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Доказателствената съвкупност по делото позволява несъмнения извод, че от обективна страна подсъдимият Г. на 14.05.2025 г. в гр.Варна чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата на М. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, обусловило затруднение във функцията на говора и на дъвченето във фазата на захапване. Налице е и изискуемата от закона пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между осъщественото деяние и настъпилия вредоносен резултат, която се установява категорично посредством заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалия. От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В конкретния случай, подсъдимият Г. е действал напълно съзнателно и целенасочено. Удряйки с юмрук в лицето пострадалия подсъдимият ясно е съзнавал, че това може да доведе до причиняване на телесна повреда, но въпреки това е желаел и целял причиняването на такава. Всички негови действия сочат, че той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици от него, като е желаел настъпването на последиците от това свое поведение. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице – подс. Г. П. Г.,роден на ••• г. в гр.Варна, жив. гр.Варна, българин, български гражданин, неженен, виеше образование, работи, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Причини за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния интегритет на гражданите. Деянието на подсъдимия не може да се разглежда в смисъла на чл. 12, нито чл. 132, ал. 2 НК – при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели. При неизбежна отбрана деецът, за да защити от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата си или на другиго, причинява вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Необходимо условие, за да се приеме, че е налице неизбежна отбрана, е наличие на непосредствено и противоправно нападение. В случая, предвид приетата за установена фактическа обстановка, деянието не е извършено в защита срещу противоправно нападение от страна на пострадалото лице, тъй като такова в случая не е налице. Всички свидетели са единодушни, че М. е бил с гръб към подсъдимия, когато последния му е нанесъл удар в лицето. Няма основание да се счете, че е налице хипотезата на чл. 132, ал. 1 НК – деянието да е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно законно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В конкретния случай според състава на съда, пострадалият с поведението си е допринесъл за възникването на конфликтната ситуация, довела до проявената от подсъдимия физическа агресия спрямо него, но не по указания в чл. 132, ал. 1 НК начин – той не е извършил някаква форма на насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или за негови ближни, нито са налице данни подсъдимият да е действал при условията на физиологичен афект.Този привилегирован състав има пред вид не всяко раздразнение, а само силното раздразнение, при което деецът изпада в особено психическо състояние, което намалява неговите морални задръжки.Според състава на съда от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е изпаднал в силно раздразнение и в това състояние да е нанесъл телесното увреждане на пострадалия. Самият подсъдим не твърди да е изпаднал в такова състояние, нито пък свидетелите Н. и Н. установяват той да е изпаднал в състояние на силно раздразнение. Съдът намира, че в случая и институтът на реторсията е неприложим, тъй като по делото не се установява пострадалия да е отвърнал веднага на подсъдимия със също такава телесна повреда. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 11.04.2003 г. по тълк. д. № 1/2003 г. на ОСНК на ВКС разпоредбата на чл. 132а НК е приложима само когато пострадалият е причинил на дееца лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 или ал. 2 от НК. Когато той е извършил друго правонарушение – обида, удар без последици и пр., реторсията не се прилага. С ТР № 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 51/1989 г. на ОСНК на Върховния съд е прието, че реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. По делото се установява, че на подсъдимия са причинени травматични увреждания, които са му причинили болка – отговарящи на по-лекия състав на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. По вида и размера на наказанието: За престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието му при условията на чл. 54 от НК, тъй като не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, обуславящи приложение на чл. 55 от НК. При определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода съдът съобрази, че подсъдимия не е осъждан и трудовата му ангажираност. Отегчаващи вината обстоятелство според съда, е че деянието е извършено на детска площадка. Съдът намира, че при така наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието следва да се определи към общия минимум от три месеца. Съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г. не е необходимо да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, още повече, че не са налице законови пречки за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК,поради което отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с изпитателен срок от три години. Съдът намира, че така наложеното наказание се явява справедливо, необходимо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, и като такова ще въздейства не само възпитателно и поправително върху другите членове на обществото, но и предупредително, превантивно и възпиращо спрямо самия него. По разноските При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г. да заплати в полза на държавата направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 385.53 евро по сметка на ОД МВР Варна, направените такива в съдебната фаза на процеса в общ размер на 750.94 евро по сметка на РС Варна. На осн.чл.112 ал.4 от НК съдът остави към делото веществено доказателство-СД на л.75 от ДП. Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: