Решение № 48 от 14.3.2014 г. на Районен съд - Харманли по дело № 924/2013 г.

РЕШЕНИЕ

№ 1 4. 0 3. 2014 г. гр. Харманли

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд, четвърти граждански състав на двадесет и осми февруари две хиляди и четиринадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Минка Китова секретар: К.К. прокурор: като разгледа докладваното от съдията Китова гражданско дело № 924 по описа на РС- Харманли за 2013г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Постъпила е искова молба от Д.Т.А. •••, чрез адвокат С.М. против „Исторически музей - Харманли" представляван от доц. д-р Т.С. – Директор, със седалище и адрес гр.Харманли, пл.", в която се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Уредник” в Исторически музей – Харманли, отдел „Нова и най-нова история" и „Археология". Трудовите си задължения изпълнявал в сградата на Исторически музей в гр.Харманли, пл. ". На 30.08.2013г. му било връчено предизвестие № 01/30.08.2013г. на основание чл.326 ал. 1 и 2 от КТ, във връзка с чл.328, ал.1, т.5, 6 и 11 от КТ, а със Заповед № 43 / 30.09.2013г. год. на Директора на Исторически музей - Харманли му е прекратен трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5, т.6 и т.11 от КТ. Ищецът твърди, че атакуваната заповед се явявала незаконосъобразна, неправилна и немотивирана. Счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5, 6 и 11 от КТ, били във взаимно противоречие. При прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, след като законодателят е разпоредил, че при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата трудовото правоотношение се прекратявало с предизвестие, работодателят бил длъжен в заповедта за уволнение да посочи точно и конкретно, качествата които липсвали на работника, за да изпълнява трудовите си задължения, като мотиви в тази насока липсвали в заповедта. Тези качества следвало да бъдат съобразени и с изискванията по длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил в Исторически музей гр.Харманли на тази длъжност повече от 5 години и притежавал необходимите качества за ефективно изпълнение на работата. На следващо място се твърди, че ищецът притежава висше образование – история за заемане на длъжността, което изискване било обективирано в т.7 на длъжностната характеристика. По отношение на основанието чл.328, ал.1, т.11 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът твърди, че не бил налице съответния акт по силата, на който да е променено изискването за заеманата от него длъжност. За да се извърши законосъобразно уволнение на това основание, било необходимо кумулативното наличие на двата елемента от състава на това основание: първо място било необходимо да е извършена промяна в изискванията за изпълнение на длъжността и на второ място- работникът или служителят, който е заемал до този момент съответната длъжност, да не отговарял на променените изисквания, като в случая не била налице нито една от двете предпоставки. В исковата молба се твърди, че Заповед №43/30.09.2013г. год. на Директора на Исторически музей гр. Харманли за прекратяване на трудовия договор на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.5, т.6 и т.11 от КТ не била мотивирана, като мотиви не били изложени и във връченото му предизвестие, което обуславяло нарушено право на защита на ищеца. Моли съда да признае уволнението за незаконосъобразно и отмени атакуваната заповед, като незаконосъобразна, неправилна и немотивирана, да възстанови ищеца на предишната му работа и на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ да му присъдите обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето през, което ищеца е останал без работа в размер на 3000 лева, считано от 01.10.2013г. до 31.03.2014, изчислено на базата на полученото брутно трудово възнаграждение, предшестващо датата на уволнението, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се излагат съображения, с които се оспорват предявените искове. През 2012г. били направени проверки на музея от комисия от Министерството на културата, като в резултата на направената проверка била проведена цялостна инвентаризация от външна комисия, за която проверка бил съставен Констативен протокол.В резултата на проверката било констатирано, че ищецът не се справял с работата си като уредник по археология, повреждане на исторически находки. На следващо място били констатирани липси във фондохранилището на отдел „ Най - нова история”, който завеждал ищецът. На трето място били изписани цели страници за ценност, за която можело да се напишат от 3 до 5 реда. На следващо място след направените забележки от двете комисии, той продължил да изпълнява задълженията си с големи пропуски. Била направена атестация на ищеца от нарочно назначена комисия, която му дала оценка ”незадоволителна”. Моли исковата молба да не бъде уважена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е заемала длъжност„Уредник” в Исторически музей – Харманли, отдел „Нова и най-нова история" и „Археология" по трудово договор №1876 от 06.08.2007 г. и допълнително споразумение от № 403 от 18.08.2009г. С атакуваната Заповед № 43 от 30.09.2013г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, т.6 и т.11 от КТ. Безспорно се установява, че процесната заповед е връчена на уволнения работник на 30.09.2013г., от която дата е породила и своето действие.

С Решение №246 от 21.11.2012г. на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМДМА, чл.28 от Закона за общинските бюджети, §32 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011г., чл.41, ал.1 от ЗКН, чл.4, ал.2 от ЗЗРК, ОбС – Харманли е дало съгласието си за въвеждане на система на делигирани бюджети и предоставяне на правото на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на Исторически музей, гр. Харманли считано от 01.01.2013г.

Със Заповед № 1090 от 16.08.2013г. издадена на основание чл. 44, ал.1 ЗМСМА и недобрите резултати от направена проверка от инспектората на Министерството на културата, кметът на Община Харманли е наредил на Директора на Исторически музей - Харманли, да организира провеждане на атестационна комисия за проверка на професионалните качества на работещите в музея, като е определил срок за становище на комисията -30.08.2013г.

В изпълнение на заповедта на кмета на общината, със Заповед № 34/ 19.08.2013г. Директорът на Исторически музей – Харманли е наредил да се проведе от 20.08.2013г. до 30.08.2013г. Атестационна комисия за проверка на професионалните качества на работещите в музея. В заповедта са регламентирани правилата за работата на комисията, като правилата, които са свързани с изпълнение на трудовите задължения на всеки служител са: анализ на писменото мнение на директора за качествата на всеки служител в предходния тригодишен период; тест върху нормативната уредба, с която всеки служител работи ежедневно, анализ на писмената оценка на директора относно уменията и компетентността на всеки служител поотделно; резултати от проверката на комисията на Министерството на културата и доклада на Инвентаризационната комисия от 2012г. и резултати от събеседването с всеки от служителите поотделно. Вменено е задължение на комисията да изготви доклад за резултатите от проверката.

Със Заповед № 35/22.08.2013г. на Директора на Исторически музей – Харманли е назначена Атестационна комисия, като комисията има за задача да установи нивото на професионална компетентност на служителите в музея- Татяна Димитрова и Д.А. и се задължава да изготви доклад, относно професионалните качества на служителите. Оценката следвало да бъде в 5 степени: слаба, задоволителна, добра, много добра и отлична.

По делото е изготвен доклад на Атестационната комисия, като по посочените показатели оценката на комисията за Т Ж Д – „много добра”, а за Д.Т.А. е „незадоволителна”, като в доклада е описано Приложение №1 за направеният тест от служителите, като приложението не е представено и прието като писмено доказателство по делото, а също така не е представен и формуляр за атестация на ищеца за работата му през атестирания период. Със заповед № 43 от 30.09.2013г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, т.6 и т.11 от КТ. Заповедта не съдържа мотиви за нито едно от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Първото от основанията, на което работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителя е това по чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Според посочената правна норма работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи предизвестие, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В процесната заповед не е посочено какви качества не притежава работника, за да изпълнява ефективно задълженията си, произтичащи от трудовия му договор. Така формулирана, заповедта не дава възможност на съда да направи реална преценка дали действително ищецът не притежава необходимите качества за длъжността "Уредник" в Исторически музей. Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че следва при издаването на заповед на посоченото основание тя да бъде мотивирана до степен, от която да се установява какви качества са необходими за конкретната длъжност съгласно длъжностната характеристика, както и дали работникът не притежава част от тях. Непосочването на конкретни липсващи качества от друга страна не дава възможност и на самия работник да се защити ефикасно срещу подобен акт на работодателя. Освен това, не притежаването на конкретни качества следва да води до неефективно изпълнение на трудовите задължения. От събраните по делото доказателства съдът не може да направи обоснован извод какви качества не притежава ищецът и как това се е отразило на работата му, тъй като следва да е налице причинна връзка между лошото или некачествено изпълнение на трудовите задължения и липсата на качества. На следващо място съдът намира за основателно и оплакването, че в процесната заповед освен непсочването на конкретни качества, които работникът не притежава, не са изложени и мотиви за това дали липсата на тези качества е временно състояние, т.е. единична проява или е настъпило трайно такова състояние. Казаното съдът счита, че налага първия правен извод за незаконосъобразност на издадената заповед, което обуславя и нейната отмяна. Работодателят, върху когото пада тежестта на доказване законосъобразността на всяко едно уволнение, в настоящия случай не успя да докаже това. В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ липсата на качества за изпълнение на работата трябва да се преценява с оглед изискванията на трудовата функция на работника или служителя. Липсата на качества за изпълнение на работата трябва да бъде установена и доказана. Тя трябва да съществува като обективен факт и да отразява едно трайно състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция. При това положение, в акта си работодателят следва задължително да посочи точно, ясно и конкретно кои са тези липсващи качества /професионални или личностни умения, опит, знания, навици/, които са мотивирали преценката му. За мотивираността на заповедта за уволнение от значение е позоваването от страна на работодателя на обстоятелства, обосноваващи липсата на качества на служителя, което може да бъде обективирано както в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, така и в други документи, съставени от работодателя и доведени до знанието на работника. Приетият, като доказателство по делото доклад на Атестационната комисия, назначена със заповед № 35/22.08.2013г. на Директора на Исторически музей, в която е констатирано неизпълнение на зададени параметри, без да е приложен формуляр за оценка на работата на ищеца и резултати от положеният тест от ищеца, е частен документ, изходящ от работодателя и свидетелстващ благоприятни за него факти, и доказателствената му сила следва да бъде преценено при съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. Пълната липса на мотиви е съществен порок на атакувания акт, водещ до нарушаване законните права и интереси на уволнения работник, като възпрепятствува и съдебния контрол върху уволнението.

Според посоченото в уволнителната заповед трудово правоотношение е било прекратено още на две основания- чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, според които разпоредби работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа /т. 6/ и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях /т. 11/. Твърденията на ищецът за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чийто рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с липсата на фактическите състави на приложените уволнителни основания, с немотивираност на заповедта /непосочване на конкретното променено изискване/. По така наведените доводи съдът намира следното:

На първо място, прекратяването на трудовите правоотношения е уредено с императивни правни норми.

На второ място, няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено на повече от едно предвидени в закона основания, ако са налице фактическите предпоставки за това. В процесната уволнителна заповед са посочени освен разгледаното по-горе прекратително основание, още две прекратителни основания: по чл.328, ал.1, т.6 КТ с двете основание: 1) непритежаване на необходимото образование и непритежаване на необходимата професионална квалификация и 2) промяна в изискванията за изпълнение на длъжността – чл.328, ал.1, т.11 КТ. Действително, в заповедта не е посочено на кое конкретно изискване не отговаря ищецът, но това не води до нейната незаконност - законът не изисква подобно мотивиране при приложените уволнителни основания по чл. 328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, а тяхното наличие е въпрос на доказване в процеса. Същевременно, съдебната практика и правната теория отдавна са разграничили приложните полета на основанията по чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ. Общото между двете е, че и при двете се изисква да е настъпила след сключването на трудовия договор някаква промяна в изискванията за заемане на длъжността, като общото трудово законодателство / Кодекса на труда / дава безусловно и неограничено право на работодателя да определя и да променя едностранно изискванията за заемането на всяка съществуваща при него длъжност, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол - в този смисъл е и решение № 696/12.07.2001 г. по гр. дело № 1716/2000 г., ВКС, ІІІ г. о. Разграничението е, че при основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ тази промяна следва да се отнася само до изискванията за образование или до тези за професионална квалификация, докато основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ обхваща всички останали изисквания за длъжността, извън тези за образование или квалификация, т. е. второто е по-общо от първото.

В отговора по чл.131 ГПК ответникът не твърди, че има промяна на изискването нито за образование, нито за професионална квалификация, а и не се представиха доказателства в тази насока. Не се твърди извършването на други промени, поради което очевидно не е налице прекратителното основание – по чл.328, ал.1, т.11 КТ.

В настоящият казус с процесната заповед, както вече бе посочено по-горе, е прекратено трудовото правоотношение, като второ прекратително основание е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Според посочената правна норма работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи предизвестие, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В процесната заповед не се сочи, че служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация и работодателят не е посочил какво образование не притежава ищецът, но това не води до нейната незаконност, тъй като законът не изисква подобно мотивиране при приложените уволнителни основания по чл. 328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, а тяхното наличие, като за доказване на тези факти не се представиха доказателства, доколкото същите подлежат на доказване в процеса. Според Длъжностната характеристика, представена по делото и утвърдена по надлежния ред, от 21.05.2012г., връчена на ищеца на 06.06.2012г., работодателят е посочил като изискване за заемане на длъжността "Уредник" - висше образование- история, като това изискване за образование реално не е променяно от сключване на трудовия договор на 06.08.2007г., макар и записано-висше образование /съобразно профила на музея/, което се установява и от длъжностната характеристика, връчена на ищеца на 27.02.2009г. Минималното образователно и квалификационно ниво за заемане на дадена длъжност се определят от Националната класификация на професиите и длъжностите за 2013г., която е нормативен акт. Съгласно методологичните бележки към нея, образователното и квалификационното ниво представляват съвкупност от знания и умения, необходими за изпълнение на дадена длъжност, съобразени с българското законодателство. За всяка длъжност от класификацията е определено минимално образователно и квалификационно ниво за нейното заемане. За длъжността "уредник" е определено минимално образователно и квалификационно ниво 6, което означава образователно квалификационна степен "бакалавър". От представената Диплома за висше образование от ПУ„Паисий Хилендарски” гр. Пловдив сер. ПУ № се установява, че ищецът притежава висше образование, със специалност „Български език и история”. Работодателят, върху когото пада тежестта да докаже законосъобразността на уволнението, не представи ново щатно разписание, което да е действало към момента на издаване на заповедта, от което да е видно какво образование или каква специфична професионална квалификация не притежава ищецът. Не представи и нова длъжностна характеристика, в която именно да са били въведени новите изисквания за квалификация и образователен ценз. При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и за посоченото основание на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т. 6 КТ. Независимо че издадената заповед е редовна от външна страна, извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно. Не се доказа, че ищецът не притежава необходимото образование или професионална квалификация за заемането на конкретната длъжност. О т момента на заемане на процесната длъжност до момента на прекратяване на трудовото правоотношение са действали едни и същи изисквания за заемане на длъжността ”уредник”, както по Националния класификатор на професиите и длъжностите, така и съгласно изискванията на длъжностните характеристики. При съпоставка на длъжностните характеристики за заеманата от ищеца длъжност /първоначална и последващи/ - не се установява реална промяна на изискванията за заеманата длъжност - нито по смисъла на чл. 328, ал. 6, нито на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ.Ищецът е притежавал необходимото образование и квалификационна степен, като съдът констатира, че не е налице и хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 11 от КТ, която се съотнася към тази по т. 6 като по-общ към по-частен случай - която изисква работникът или служителят да не отговаря на променените изисквания за изпълнение на длъжността, които нито се твърдят от работодателя, нито се представиха надлежни доказателства в тази насока.

Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че се налага извода за незаконосъобразност на уволнението, поради което следва предявените обективно съединени искове, намиращи своето основание в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ да бъдат уважени. Ще следва атакуваната заповед да бъде отменена, а ищецът възстановен на предишната, заемана от него длъжност преди уволнението му. Ще следва и искът за присъждане на обезщетение на основание чл. 225 от КТ за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, да бъде уважен частично. Ищецът, върху когото пада тежестта да установи този факт, установи това с надлежни доказателствени средства. От извършената справка с трудова книжка в оригинал съдът констатира, че за претендираният период от 01.10.2013г. до 31.03.2013г. ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжността „младши възпитател” в ОУ„Иван Вазов” от 20.11.2013г до 20.12.2013г., като за периодите от 01.10.2013г. до 19.11.2013г. и от 21.12.2013г. до 31.03.2013г. е с регистрация в Териториалното поделение на НОШ – Хасково, с правно основание чл.54б, ал.11 КСО и не е работил по трудов договор при друг работодател. От заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за определяне на обезщетението, определен на база полученото от ищеца преди уволнението е в размер на 487, 23 лева, или общо дължимото обезщетение за двата периода, през които ищецът е останал без работа, поради уволнението е в размер на 2 436, 15 лева.И скът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да се уважи за сумата от 2 436, 15 лв., а за периода от 20.11.2013г. до 20.12.2013г. и за разликата до пълния предявен размер от 3000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 2 436, 15 лв., считано от предявяване на иска на 01.11.2013г. до изплащане на вземането, на която има право ищецът от този момент насетне.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съответно на уважените искове, следва разноските за адвокатски хонорар, направени от ищецът А. в размер на 243, 62 лв. да бъдат присъдени в тежест на ответника Исторически музей- Харманли.

Ответникът Исторически музей- Харманли следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК и дължимите се държавни такси по предявените искове в общ размер на 277, 45 лв., от които 97, 45 лв. по иска по чл.344, т.3 от КТ и по 50 лв. по исковете по чл.344, т.1 и т.2 от КТ съгласно чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 80 лева възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът