Решение № 1850 от 14.9.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 221/2026 г.

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на К. Д. Р. от [населено място], [улица], вх.*, ап.••, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. Б. от АК – Разград, против Отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в Решение №Рш-ДОИ-60/ 07.05.2026г. на кмета на Община Търговище, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация, заявена с подадените от жалбоподателя до Община Търговище заявление ДОИ-36/27.03.2026г. и заявление ДОИ-55/23.04.2026г. Жалбоподателят е заявил изрично, че с тази жалба не оспорва решението в останалата му част. С оспореното Решение №Рш-ДОИ-60/ 07.05.2026г. на кмета на Община Търговище е отказан достъп до информация, поискана със заявление № ДОИ-36/27.03.2026 г. и уточняващи Заявления с вх.№ ДОИ-55/23.04.2026г., №ДОИ - 57/23.04.2026г. и №ДОИ-58/23.04.2026г., подадени от К. Д. Р.. След образуване на настоящото дело по подадена от К. Д. Р. жалба е образувано адм.д. №232/2026г., чийто предмет на оспорване е същото Решение №Рш-ДОИ-60/ 07.05.2026г. на кмета на Община Търговище, но в частта му на отказа за достъп на обществената информация, заявен със заявление ДОИ-36/27.03.2026г. и заявление №ДОИ-58/23.04.2026г., като отново е посочено, че с подадената жалба не се оспорва решението в останалата му част. Установявайки наличие на хипотезата по чл. 213 ГПК, приложима субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, а именно : образуването на няколко висящи дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, с Определение №1127/02.06.2026г. съдията – докладчик по АД №232/2026г., е присъединил това дело към настоящото АД №221/2026г.за разглеждане и решаване в едно производство. Отново след образуване на настоящото дело по подадена от К. Д. Р. жалба е образувано адм.д. №226/2026г., чийто предмет на оспорване е същото Решение №Рш-ДОИ-60/ 07.05.2026г. на кмета на Община Търговище, но в частта му на отказа за достъп на обществената информация, заявен със заявление ДОИ-36/27.03.2026г. и заявление №ДОИ-57/23.04.2026г., като отново е посочено, че с подадената жалба не се оспорва решението в останалата му част. Установявайки наличие на хипотезата по чл. 213 ГПК, приложима субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, а именно : образуването на няколко висящи дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, и по - конкретно: обжалването на един и същ административен акт, с Определение №1176/08.06.2026г. съдията – докладчик по АД №226/2026г., е присъединил това дело към настоящото АД №221/2026г.за разглеждане и решаване в едно производство, и за постановяване на едно съдебно решение. След извършеното присъединяване на дела предмет на настоящото производство е оспорването на Решение №Рш-ДОИ-60/ 07.05.2026г. на кмета на Община Търговище в неговата цялост. С трите жалби в тяхната съвкупност се оспорва като неправилно и незаконосъобразно цялото Решение №Рш-ДОИ-60/07.05.2026г. на кмета на Община Търговище, с което е отказан достъп до информация, поискан със заявление № ДОИ-36/27.03.2026 г. и уточняващи Заявления с вх.№ ДОИ-55/23.04.2026г., №ДОИ-57/23.04.2026г. и №ДОИ-58/23.04.2026г., подадени от К. Д. Р.. Изтъква се, че отказът противоречи на константната съдебна практика. Визира се наличие на надделяващ обществен интерес, като проблемът за ангажирането на т.н. „работещи пенсионери“ на обществени длъжности бил изключително наболял и обсъждан не само на територията на Община Търговище, но и в цялата страна. Оспорващият уточнява, че той не търси информация за лични данни, а в случай на присъствие на такива в търсената от него обществена информация, законодателят е дал възможност на задължения субект да предостави обществената информация със заличени лични данни. Въз основа на изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени изцяло оспореното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Обосновава надделяващ обществен интерес към търсената обществена информация с представянето на медийни публикации по темата за работещите пенсионери в общинската администрация. Депозира писмено становище, подписано от процесуалния му пълномощник. Ответникът по оспорването – Кмет на Община Търговище, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от процесуалния си пълномощник юрисконсулт В. К., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на разноските. Депозира писмена защита с подробно развити доводи в подкрепа на изразеното становище за неоснователност на жалбата. В Определение №1187/10.06.2026г. по настоящото дело съдът е преценил трите подадени жалби за редовни и допустими по изложените в съдебния акт съображения. Същите са подадени в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му лично на адресата – 11.05.2026г., видно от приложеното на л.26 известие за доставяне, и датата на регистриране на жалбите в АдмСТ съответно на 18.05.2026г., на 21.05.2026г. и на 22.05.2025г. Същите са подадени от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: В заявление, заведено с вх.№ ДОИ-36/27.03.2026 г. по регистъра на Община Търговище, жалбоподателят К. Д. Р. е заявил предоставяне на достъп до следната обществена информация : „1. Колко пенсионери работят в Общинска администрация, колко в Общинските предприятия и дружества и с какви договори?; 2. Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности - и кои точно?; 3. Колко средства за 2025 г. е сумата, която е изплатена на работещите пенсионери в Общината и каква е тя в Общинските предприятия и дружества?“. Заявителят е отбелязал в заявлението и формата, в която желае да получи исканата информация – „копие на хартиен носител“. С писмо изх. № ДОИ-36-1 /14.04.2026г. кметът на Община Търговище е уведомил заявителя, че следва на основание чл.29 от ЗДОИ допълнително да уточни предмета на исканата обществена информация по т. 3 до 30 дни от получаване на уведомлението. Писмото е връчено на жалбоподателя лично с известие за доставяне на 16.04.2026г. В подаденото впоследствие заявление за предоставяне на достъп до обществена информация № ДОИ - 55/23.04.2026г. жалбоподателят Р. е посочил следното: „Във връзка с опита Ви да печелите време – правите се на луд! И писмо изх. № ДОИ-36-1 /14.04.2026г., уточнявам предмета: „Поименен списък под формата на справка с работещите пенсионери в Общинска администрация, в Общински предприятия и Общинските дружества - както и на какви Договори продължават дейността си на „ползу общинските ни интереси“те?“. На същата дата е подадено и второ уточняващо заявление № ДОИ- 57/23.04.2026г., в което жалбоподателят Р. сочи: „Продължавам уточнението във връзка с писмо изх. № ДОИ-36-1 /14.04.2026г.: Колко от придобилите право на пенсиониране лица, продължаващи да работят в структурите на Общината, заемат ръководни длъжности - в отделна справка, също поименно с позициите им?“. Отново на същата дата е подадено трето уточняващо заявление № ДОИ- 58/23.04.2026г., в което жалбоподателят Р. сочи: „От колко време/в месеци/ навърши възрастта за пенсиониране в страната г-н В. В. - зам. - кмет на Община Търговище от края на 2015 г., и възползва ли се той ефективно от това негово право, същевременно продължавайки да бъде на ръководната си длъжност, назначен от Вас?“ Посочената във всички подадени заявления форма на предоставяне на търсената информация е копие на хартиен носител. След запознаване с постъпилите заявления за достъп до обществена информация кметът на Община Търговище е издал оспореното Решение № Рш-ДОИ-60/07.05.2026г., с което на основание чл. 28 ал.2 във връзка с 37, ал.1, т.2, чл.2, ал.5 от ЗДОИ е отказан достъп до информация, поискана със заявление № ДОИ-36/27.03.2026 г. и уточняващи Заявления с вх.№ ДОИ-55/23.04.2026г., ДОИ- 57/23.04.2026г. и ДОИ - 58/23.04.2026г. от К. Д. Р.. Основният мотив за направения отказ е констатацията на органа, че търсената информация няма характера на официална или служебна обществена такава, а представлява лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, а съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ този закон не се прилага за лични данни. Посочено е, че информацията относно придобито и упражнено право на пенсия за други лица, представлява лични данни, разкриващи социалната им идентичност, като исканите данни с оглед характера им, са извън приложното поле на ЗДОИ - чл. 2, ал.5, и разкриването им не може да влиза в колизия със защитата по ЗЗЛД. Прието е, че не е налице и изключението, установено с разпоредбата на чл. 31, ал.5 ЗДОИ, предвиждаща предоставяне на информация, отнасяща се до трето лице и без неговото съгласие, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й, тъй като в случая търсената информация не е обществена. Поради същото съображение за липса на обществена информация в търсените данни, е приета и за неприложима в случая нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, изискваща преценка за надделяващ обществен интерес. В обобщение е обсъдено, че цялата търсена информация се съдържа в личните служебни досиета на съответните служители и представлява лични данни. Като писмени доказателства по делото са приети представени от жалбоподателя документи: Копие – разпечатка на публикация във вестник „Добруджанска трибуна“ от 29.07.2021. със заглавие „ Освободиха пенсионираната шефка на РЗИ – Търговище“ и разпечатка на медийна публикация от електронната платформа „За истината“ със заглавие „Журналист от „За истината“ осъди кмета на Стара Загора за отказ да предостави обществена информация“. Със същите жалбоподателят цели да обоснове наличието на обществен интерес към темата за работещите пенсионери. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с основанията по чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи: Оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение № Рш-ДОИ-60/07.05.2026г., е постановен от материално компетентен орган по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто се явява кметът на Община Търговище. Ето защо оспорената заповед е валидна и по отношение на същата не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. По отношение на визираното в чл. 146 т.2 АПК основание за оспорване – неспазване на установената форма, следва да се посочи, че нормата на чл. 38 ЗДОИ поставя специални изисквания към съдържанието на решението, а именно : в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Тези изисквания са съобразени с общото изискване на чл. 59 ал.2 АПК за писмена форма на акта. В случая оспореното решение отговаря изцяло на посочените специални изисквания на ЗДОИ и на общите изисквания на чл. 59 АПК за форма, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК. При преглед на материалите по преписката съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 29 ЗДОИ органът е указал на заявителя да уточни подаденото от него заявление като му е предоставил максималния законов срок. След уточняване на първото заявление с подаването на три уточняващи заявления оспореното решение е издадено на 07.05.2026г., т.е. в рамките на срока по чл. 29 ал.1 във вр.с чл. 28 ал.1 ЗДОИ. При това положение липсва и отменителното основание чл. 146 т.3 АПК. Досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с целта на закона съдът прецени следното: Произнасяйки се по подаденото заявление, ответният орган е счел същото за редовно и тази преценка е правилна, тъй като видно от заявлението то съдържа реквизитите по чл. 25 ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ и при това положение подлежи на разглеждане по аргумент на противното от нормата на чл. 25 ал.2 ЗДОИ, според която само при липса на посочените три реквизита заявлението се оставя без разглеждане. След направените уточнения в заявлението става ясно точно каква информация се търси. ЗДОИ не поставя изискване в заявлението да са описани целите и мотивите, заради които се търси посочената информация, а само държи последната да е ясно описана. Ето защо липсата на изложение в заявлението относно надделяващ обществен интерес, свързан с разкриване на корупция или злоупотреба с власт, или с повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти, не води до нередовност на заявлението и не създава пречки за разглеждането му. В мотивите на оспореното решение на първо място органът е определил търсената информация като такава, която няма характер на обществена, аргументирайки се, че всъщност се търси предоставяне на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. В цитираната норма законодателят е препратил относно смисъла на понятието „лични данни“ към дефиницията, дадена в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Според тази норма на ОРЗД „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. По отношение на личните данни нормата на чл. 2 ал.5 ЗДОИ изрично предвижда неприложимост на ЗДОИ. Приемайки, че се търси информация, изцяло покриваща понятието „лични данни“, органът е направил извод, че същата няма характер на обществена и за нея не е приложим предвидения в ЗДОИ ред за достъп. Съгласно дадената в чл. 2 ал.1 от ЗДОИ легална дефиниция, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл. 3 ал.1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Като орган на изпълнителната власт в общината, кметът на Община Търговище е субект по чл. 3 ал.1 ЗДОИ, който има правомощието да създава и съхранява информация с характер на обществена. Нормата на чл. 9 ал.1 ЗДОИ разделя обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, на два вида : официална и служебна. Според легалните определения, дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Търсената от жалбоподателя информация категорично не попада в понятието за официална обществена информация, но доколкото същата се създава по повод дейността на органа и неговата администрация, би могло част от нея да се дефинира като служебна. В частта на заявлението ведно с уточняващите го заявления, в която жалбоподателят търси статистическа информация относно броя на пенсионерите, работещи в общинска администрация, в общинските предприятия и дружества и с какви договори/т.1/, броят на пенсионерите, заемащи ръководни длъжности /т.2/, броят на придобилите право на пенсиониране лица, продължаващи да работят в структурите на Общината и заемащи ръководни длъжности/т.5/, видът на търсената информация е служебна обществена, тъй като същата е създадена и се съхранява по повод дейността на органите и на техните администрации. Правните основания за направения отказ да се предостави достъп до търсената информация се съдържат в две разпоредби. Според посочената норма на чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. А съгласно другата цитирана норма на чл. 2 ал.5 ЗДОИ, този закон(ЗДОИ) не се прилага за достъпа до лични данни. В случая няма данни по преписката да е искано съгласие на трети лица. Но както се посочи, визираната част от търсената информация не предполага предоставяне на данни за конкретни физически лица, индивидуализирани чрез имената им, а обхваща брой на работещите пенсионери и брой и вид на заеманите от тях длъжности. Ето защо тази информация не засяга пряко интересите на трети лица и за предоставянето ѝ не следва да се обсъжда наличието на надделяващ обществен интерес. Като е отказал да предостави тази информация, органът е постановил решението си в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Останалата част от предмета на подадените заявления: кои точно са ръководните длъжности, заемани от пенсионери/т.2/, поименен списък под формата на справка с работещите пенсионери в общинска администрация, в общински предприятия и общинските дружества/т.4/, поименна справка с позициите на придобилите право на пенсиониране лица, продължаващи да работят в структурите на Общината и заемащи ръководни длъжности/част от т.5/ и от колко време - в месеци, е навършил възрастта за пенсиониране в страната г-н В. В.- зам. - кмет на Община Търговище от края на 2015 г., и възползва ли се той ефективно от това негово право, същевременно продължавайки да бъде на ръководната си длъжност/т.6/, се отнасят до информация, която действително съдържа лични данни относно имената и пенсионния статус на неопределен кръг лица - служители на общината. Подаването на тази информация представлява разкриване на лични данни, тъй като чрез подаване на имената, заеманите конкретни длъжности и информацията за придобито и упражнено право на пенсия се разкриват специфични признаци от социалната идентичност на лицата, а това позволява същите да бъдат напълно идентифицирани. Както правилно е посочил органът в мотивите на решението си, съгласно нормата на чл. 2 ал.5 ЗДОИ, този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Ето защо в случая исканите данни са извън приложното поле на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ и не е приложимо изключението по чл. 31, ал. 5 ЗДОИ, както и хипотезата на надделяващ обществен интерес. В този смисъл е Решение № 1154 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2016 г., V о. Именно заради осигуряване на защитата на личните данни на работници и служители, в чл. 17 ал.3 от Закона за държавния служител е предвидено, че разгласяване на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие. И в тези случаи при липса на такова съгласие не подлежи на преценка наличието на надделяващ обществен интерес, тъй като посочените сведения представляват защитена информация и своеобразна тайна, която може да бъде разкрита единствено след дадено изрично съгласие от лицето, за което се отнася, но не и по реда на ЗДОИ. По сходен начин е предоставена защита и по КТ, като съгласно чл. 128б от КТ работникът или служителят има право да получава заверени копия от съхраняваните документи по реда на чл. 128а, без да е предвидено предоставянето им на трети лица. Нормата на чл. 37 ал.1 т.1 ЗДОИ предвижда като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация и случаите, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Именно съгласно цитираните норми на ЗДСл и КТ документите от трудовото/служебното досие на служителя попадат в обсега на това основание за отказ. Като и в тази хипотеза не подлежи на изследване въпросът за наличието на надделяващ обществен интерес. Изобщо данните в трудовите и служебни досиета се създават и обработват по реда на други закони и са защитени съгласно Закона за защита на личните данни, поради което без съгласие на съответните лица не следва да бъдат предоставяни на трети лица. В смисъла на гореизложените мотиви е Становище № 179 от 26.01.2012 г. на КЗЛД, както и редица решения от съдебната практика. Принципно длъжностните лица са такива, които упражняват публична власт посредством възложените им от закона правомощия. Широко застъпено(вкл. и в практиката на ЕСПЧ) е разбирането, че тези лица са публични личности и като такива следва да проявяват по – висок праг на търпимост спрямо обществения интерес към личния им живот и разпространението на информация по отношение на тях. Това обаче на позволява да се пренебрегне осигурената от ЗЗЛД защита на информацията, съдържаща лични данни за тези лица, и която информация е подчинена на режима на ЗЗЛД и не следва да се третира като обществена информация съгласно ЗДОИ. Информацията, съдържаща се в личните служебни досиета на лицата и включваща лични данни, разкриващи физическа, икономическа и социална идентичност на тези физически лица, е извън приложното поле на ЗДОИ и разкриването ѝ не следва да става в нарушение на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. Действително по силата на чл. 41 от КРБ всеки има право да търси, получава и разпространява информация, но осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. А с предоставяне на исканите документи по реда на ЗДОИ би се засегнало съществено правото на защита на личните данни на лицето. В смисъла на гореизложеното е и Решение № 4211 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2014 г., V о., според което информация за размера на получените възнаграждения от служителите в администрацията на държавен орган, получените от тях обезщетения при прекратяване на служебното им или трудово правоотношение, размера и начина на ползваните от тях отпуски и др. данни, съдържащи се в техните трудови досиета не дават възможност за съставяне на мнение относно дейността на задължените по закона субекти и такава информация не попада в категорията на обществена по дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ във вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗДОИ. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че въпросът за размера на средствата, изплатени за 2025 г. на работещите пенсионери в Общината и в общинските предприятия и дружества/т.3/, не попада в категорията на обществена информация, а и такава информация не се създава и съхранява специално, за да бъде предоставена в готов вид при поискване по реда на ЗДОИ. В обобщение на гореизложените мотиви следва извода, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е законосъобразен в частта му по следните въпроси: кои точно са ръководните длъжности, заемани от пенсионери/т.2/, размера на средствата, изплатени за 2025 г. на работещите пенсионери в Общината и отделно в общинските предприятия и дружества/т.3/, поименен списък под формата на справка с работещите пенсионери в общинска администрация, в общински предприятия и общинските дружества/т.4/, поименна справка с позициите на придобилите право на пенсиониране лица, продължаващи да работят в структурите на Общината и заемащи ръководни длъжности/част от т.5/ и от колко време - в месеци, е навършил възрастта за пенсиониране в страната г-н В. В.- зам. - кмет на Община Търговище от края на 2015 г., и възползва ли се той ефективно от това негово право, същевременно продължавайки да бъде на ръководната си длъжност/т.6/, поради което и жалбата в частта на това оспорване следва да бъде отхвърлена. В останалата му част оспореният отказ по въпросите относно : броя на пенсионерите, работещи в общинска администрация, в общинските предприятия и дружества и с какви договори/т.1/, броят на пенсионерите, заемащи ръководни длъжности /т.2/, броят на придобилите право на пенсиониране лица, продължаващи да работят в структурите на Общината и заемащи ръководни длъжности/т.5/, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на ответния орган, следва административната преписка да бъде върната на кмета на Община Търговище за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от К. Д. Р. заявление в частта му относно въпросите: броя на пенсионерите, работещи в общинска администрация, в общинските предприятия и дружества и с какви договори/т.1/, броят на пенсионерите, заемащи ръководни длъжности /т.2/, броят на придобилите право на пенсиониране лица, продължаващи да работят в структурите на Общината и заемащи ръководни длъжности/т.5/, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14 - дневен срок от получаване на преписа от настоящото решение. По отговорността за разноски – В настоящият случай жалбата е отхвърлена частично и съответно оспореният акт е отменен частично като и двете страни са направили претенции за присъждане на съдебни разноски, т.е. налице са хипотезите на чл. 143 ал.1 и ал.3 АПК. Представените документ за внесена държавна такса от 5.11 евро, равняваща се на дължимата по Тарифа №1 към ЗДТ такса от 10 лева, и договор за правна защита и съдействие, в който като договорено и заплатено в брой е записано адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро, установяват направените от оспорващия съдебни разноски. С депозирания списък на разноските по чл. 80 ГПК ответната страна претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро на основание чл. 37 ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Съгласно чл. 24 от НЗПП, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. Претендираното в случая възнаграждение от 150 евро, равняващо се на 293.37 лева, попада в този диапазон. Участието на юрисконсулта в проведеното съдебно заседание обосновава определяне на поискания размер юрисконсултско възнаграждение. Предвид частичното уважаване на направеното оспорване при решаване на въпроса за отговорността за разноски следва на основание чл. 144 АПК да се приложи правилото за съразмерността по чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК като разноските следва да бъдат присъдени в съотношение 40:60 според броя на въпросите, за които е уважена, респ.отхвърлена жалбата. Ето защо Община Търговище като юридическо лице, в структурата на което е административният орган, издал оспореното решение, съобразно дефинирането в §1 т.6 от ДР на АПК, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 143 ал.1 АПК на оспорващия Р., имащ право на 40% от направените от него разноски, сумата в размер на 206.56 евро, представляваща съразмерно определена според отменената част от оспорването част от разноските му за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Същевременно жалбоподателят Р. следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 143 ал.3 АПК на Община Търговище съразмерно според отхвърлената част от оспорването сумата от 90 евро, представляваща част от определеното юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл.3 и 5, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с 40 от ЗДОИ, и чл. 143 ал.1 и ал.3 АПК съдът