Решение № 142 от 4.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 45/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба, подадена от „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД, представлявано от управителя К.П. срещу отказ № 20251218130615/22.12.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Посочва, че представеното пълномощно изхожда от тунизийски гражданин, съставено е на територията на Република Тунис и заверката на подписа на упълномощителя в пълномощното е извършена от тунизийски нотариус. Счита, че след като упълномощителната сделка е извършена на територията на Република Тунис, по отношение на изискванията за форма следва да се приложи действащото на територията на Република Тунис право. Посочва, че в тунизийския закон липсва норма, аналогична на предвидената в българското право в чл. 590, ал. 4 ГПК – едновременно удостоверяване от нотариуса на подписите и на съдържанието на документ. Счита, че когато българският закон изисква нотариална заверка на подписа и на съдържанието на сделката – чл. 129, ал. 2 ТЗ, не е необходимо пълномощното за сключване на тази сделка да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно, след като са спазени изискванията в Република Тунис за форма на овластяването. С отговор по жалбата Агенцията по вписванията счита, че същата е неоснователна, а постановеният отказ за правилен и законосъобразен. Предвид изложеното иска да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали заявлението изхожда от оправомощено лице – чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В конкретния случай е подадено заявление, приложение № А4 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхранявани и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ от „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД с искане да се впише промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството. В обжалвания отказ е прието, че вписване на заявените обстоятелства не може да бъде извършено, тъй като не се установява законосъобразното им възникване. Купувачът на дружествените дялове купува същите чрез пълномощник, като пълномощното не е в предвидената форма с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършено едновременно, а само със заверка на подписа. Прието е, че неспазването на формата на пълномощното е порок в представителната власт, който опорочава сделките по прехвърлянето и същите не могат да бъдат вписани в регистъра. Установява се, че заявените промени са в прехвърляне дружествените дялове от едноличния собственик К.П. на Р.Б., който става едноличен собственик на капитала, както и освобождаване на К.С.П. като управител и избор на Р.Б. за управител на „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД. Към заявлението е представен протокол за взети на 11.11.2025 г. решения на едноличния собственик на капитала К.С.П. – за даване на съгласие К.П. да продаде на Р.Б. притежаваните от нея 100 дружествения дяла на стойност 1 лев, всеки един от капитала на „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД; освобождаване на К.П. като едноличен собственик на капитала на дружеството; приемане на Р.Б. за едноличен собственик на капитала на „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД; освобождаване на К.С.П. като управител на дружеството и избор на Р.Б. за управител на „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД. Представен е договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2025 г., сключен между К.С.П. и Р.Б. за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД, който съдържа нотариална заверка на подписите и на съдържанието на лицата, които са го подписали. Установява се, че Р.Б. е представляван от пълномощник – К.П.. Видно е, че представеното пълномощно с рег. № 7597/11.11.2025 г. съдържа нотариална заверка на подписа на упълномощителя Р.Б., извършена в Тозуер с Апостил положен в Република Тунис. Представено е към заявлението и самото пълномощно. Приложени са декларациите по чл. 142 ТЗ и чл. 141, ал. 8 ТЗ от новоизбрания управител Р.Б.; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР; декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ от управителя К.П.. Представен е учредител акт на „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД от 04.12.2025 г., подписан от Р.Б., както и образец от подписа и съгласие от новоизбрания управител. Съгласно чл. 56, ал. 1 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, като в чл. 58, т. 6 КМЧП е посочено, че приложимото право към лицата по чл. 56 и 57 урежда придобиването и загубването на членство, както и свързани с това права и задължения. В разглеждания случай юридическото лице „ЕВРО-АР ДЛИНК“ ЕООД е регистрирано в Република България и относно придобиването на членство в това юридическо лице се прилага българското право. Вписването в търговския регистър се извършва въз основа на действащите разпоредби на търговския закон, независимо дали мястото на сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове е извън пределите на Република България. С чл. 129, ал. 1 ТЗ, след измененията с ДВ, бр. 102/2017 г., в сила от 22.12.2017 г., се предвиди, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява, като прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. В ал. 2 на същата разпоредба /изм. с ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп. с ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г./ е предвидено, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. В случая от представените документи се установява, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове, от който произтичат заявените за вписване в търговския регистър промени по външните си белези отговаря на изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ, приложим за процесния договор на основание чл. 58, т. 6 вр. чл. 56 КМЧП – сключен е с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно от нотариус П.Д.. Упълномощаването за сключването на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Разпоредбите са приложими при прехвърляне на дружествените дялове на дружества с ограничена отговорност, регистрирани в страната. Тези дружества, както и всички юридически лица, се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани – така чл. 56, ал. 1 КМЧП, а приложимото право урежда и придобиването и изгубването на членството /чл. 58, ал. 1 КМЧП/. Същото следва и от разпоредбите на чл. 61 вр. чл. 98, ал. 1 КМЧП относно формата на правна сделка или договор. В случая обаче по отношение на пълномощното релевантно е местоизвършването на сделката. Съгласно чл. 98, ал. 5 КМЧП за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази глава се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението. Ето защо формата ще бъде спазена и ако са съобразени само изискванията за такова овластяване в държавата, в която е извършена овластителната сделка – така Решение № 101 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 829/2009 г. на ВКС, IV Г.О.; Решение № 2253 от 2.11.2017 г. на САС по в.т.д. № 5296/2017 г.; Решение от 20.10.2025 г. по в.т.д. № 750/2025 г. по описа на САС; Решение от 15.07.2022 г. на САС по в.т.д. № 530 по описа за 2022 г., и др. В случая нотариалното удостоверяване, извършено от нотариус в Тунис се подчинява на правния ред на тази държава и приложимото там право, поради което следва да се приеме, че формата на пълномощното, заверено в Тунис е спазена и същата е валидна за прехвърляне на дружествените дялове в дружество, регистрирано на територията на Р. България. Следва да се посочи също така, че дори пълномощното да не е в изискуемата форма за действителност съгласно чл. 37 ЗЗД, то това не води автоматично до нищожност на договора за продажба на дружествени дялове, тъй като сделката, сключена от пълномощник без представителна власт не е недействителна и на порока може да се позове само мнимо представляваният, за каквото противопоставяне в случая няма данни. Предвид изложените съображения съдът намира, че не съществуват формални пречки да бъдат вписани заявените промени по прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружеството от едноличния собственик на капитала К.С.П. на Р.Б., вписване като едноличен собственик на капитала на това лице, както и актуален учредителен акт на дружеството. По отношение избора на нов управител е спазена формата за вземане на решение с протокола от 11.11.2025 г. по аргумент от чл. 137, ал. 4 във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, пр. първо ТЗ. В учредителния акт на дружеството изрично е посочено в чл. 7, ал. 3, че всички решения, включително тези по чл. 137, ал. 1, т. 2, 4, т. 5, пр. първо и т. 7 ТЗ се вземат в обикновена писмена форма. Предвид изложените съображения и доколкото със заявлението и към жалбата са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, постановеният отказ следва да се отмени и да се дадат указания за извършване на вписване на заявените обстоятелства. Така мотивиран, съдът