Решение № 5268 от 15.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2349/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84 ал. 4 във връзка с чл. 78 ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Т. Д., роден на [дата]година в Украйна, с [ЛНЧ], гражданин на Украйна, с адрес - [населено място], [улица], ет. 2, ап. 1, против решение № 5297 от 29.10.2025 година на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). С оспореното решение на основание чл. 78 във връзка с чл. 82 ал. 2 изречение първо, във връзка с чл. 17 ал. 5 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отнета предоставената с решение № 144/10.03.2022 година на Министерски съвет на Република България, изменено с решение № 180 и 240 на Министерски съвет от 2022 година, решение № 95/01.02.2023 година, решение № 54 от 25.01.2024 година и решение № 79 от 20.02.2025 година на Министерски съвет, временна закрила на Т. Д.. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и противоречие с приложимия материален закон. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуален представител поддържа жалбата. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Депозира писмени бележки. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка. Прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, оспорва жалбата. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. След като се запозна доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка. С писмо с вх. № КП-04-5705 от 29.08.2025 година, директорът на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС) при Министерството на вътрешните работи (МВР) е информирал председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, че е налице престъпление, за което се разследва украинският гражданин Д. Т. (Dmitriy Trofimchuk), роден на [дата]година, извършено в състав на организирана престъпна група (ОПГ) в периода от май 2011 година до 25.01.2012 година, изразяващо се в използване на неистински банкови платежни документи/карти, данни на повече от 131 518 банкови карти, принадлежащи на граждани от 84 различни държави, като са нанесени щети за сумата от 7 716 411,70 щатски долара, което се явява щета в особено голям размер. Посочено е, че екстрадицията на Трофимчук за Беларус е отказана на 30.12. 2022 година с решение № 177 от 30.12.2022 година на Окръжен съд – Русе. Във връзка с чл. 17 ал. 5, чл. 12 ал. 1 т. 1 – 3 и чл. 12 ал. 1 т. 2 от ЗУБ, както и вземайки посоченото по – горе, и приложените копия на документи, във връзка с компетентността на председателя на ДАБ по случая, е поискано да се преразгледа последващото продължаване статута на Трофимчук като „чужденец с предоставена временна закрила“, или прекратяване на временната закрила (лист 79). Посочено е, че към писмото са приложени: копие на документ от Генералната прокуратура на Беларус, копие на постановление за задържане от Беларус и копие на решение № 177 от 30.12.2022 година на Окръжен съд – Русе (лист 80 – 116). Във връзка с постъпилото писмо, от Я. Р. – директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ е изготвена докладна записка с № КП-02-1021 от 02.09.2025 година, с която, след анализ на постъпилите данни с писмото, са направени следните предложения: да бъде образувано производство по реда на чл. 78 от ЗУБ за отнемане на временната закрила на Т. Д.; административното производство за отнемане на предоставена временна закрила да се проведе от интервюиращ орган от РПЦ – Баня; за образуваното производство чужденецът да бъде уведомен по реда на чл. 128 от Вътрешните правила за провеждане на производство за предоставяне на международна закрила в ДАБ при МС, като се има предвид, че относно актуалното местонахождение на Т. Д. е поискана информация от ДМОС, която след получаване подлежи на приобщаване към преписката; в разумен срок (но не по – късно от три месеца) от образуване на административното производство, да се изготви проект на решение в съответствие с изложените в тази докладна записка съображения; в случай, че тази докладна записка бъде одобрена, директорът на дирекция „Качество на производството за международна закрила“ да информира ДМОС за образуваното производство за отнемане на предоставената временна закрила на Т. Д.. Посочено е, че към докладната записка са приложени: писмо с вх. № КП-04-5705 от 29.08.2025 година от ДМОС на МВР, решение № 177 от 30.12.2022 година на Окръжен съд – Русе и копие от документ от Генералната прокуратура в Буларус – приложен към писмото (лист 60 – 62). На 04.09.2025 година, директорът на ДМОС е информирал председателя на ДАБ, че проверките в базите данни на МВР са установили адресна регистрация на украинския гражданин Trofimchuk Dmitriy в [населено място], [улица](В. П.) № 1, етаж 2, апартамент 1 (лист 59). На 12.09.2025 година, със съобщение по чл. 78 ал. 2 и 3 във връзка с чл. 79а от ЗУБ, Т. Д. е уведомен, че ДАБ при МС е образувала производство за отнемане на предоставената му с регистрационна карта № 825276785, издадена на 07.03.2025 година, валидна до 04.03.2026 година временна закрила в Република България. Посочено е, че причината за образуване на производството е наличие на нови данни, които дават основание за преразглеждане на предоставената му временна закрила. В тази връзка Трофимчук е поканен на 30.09.2025 година в 10:00 часа в РПЦ - [населено място], област Сливен, община Нова Загора, район „Минерални бани“ № 17 за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемането на предоставената му временна закрила (лист 57 – 58). На 30.09.2025 година с Т. Д. е проведено интервю, за което е съставен протокол. Трофимчук е заявил, че от месец ноември 2022 година живее в [населено място], а преди това е живял в [населено място]. Сочи, че по професия е системен администратор и се е занимавал с физическа настройка на компютрите, а сега работи онлайн и се води „devops“ – настройка на виртуалното пространство, като компанията, в която работи, се казва „Helрwear Tech“, базирана в САЩ и с дъщерни фирми в Англия и Кипър. Твърди, че откакто има получена временна закрила в Република България не се е връщал в страната си на произход. Заявява, че има три деца, като и трите се намират в България и учат в български училища. Посочва, че няма братя и сестри. Има само майка, която се намира в Харков, Украйна, където помага на сестра си да се грижи за сина си, който е получил инфаркт. Няма роднини в държава – членка на ЕС. Напуснал е страната си на произход с паспорт. Не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка. Посещавал е посолството на Украйна в София през 2023 година. Сочи, че се е срещнал с консула след освобождаването му от задържането му при влизане в България. При задържането му е разбрал, че е международно издирван. Обяснява, че през това време е работил в голяма канадска компания, която е изпратила свой представител от Лондон да обясни точно с какво се занимава. След ареста е бил уволнен. Посочва, че проблемът е бил в това, че разполага с информация, представляваща интерес за Р. и Беларус и ако бъде екстрадиран, тази информация може да попадне в техни ръце. Ръководел е проект за обработване на данни и информация, която се е предавала и е била финансова. Заявява, че е напуснал Украйна около 17 ноември 2022 година за Турция, като е пътувал с автомобил през Румъния и в България е бил задържан на границата. Има само украинско гражданство. Не е използвал фалшива самоличност, фалшиви/подправени документи и други имена. Твърди, че не е извършвал престъпление или някаква незаконна дейност в държавата по произход, но е обвинен от Беларус и може би от Р.. Посочва, че в документа който е представил (решение от съда) е упоменато, че е обвинен в незаконно вмешателство в работата на компютърните системи на Беларус и присвояване на средства, в резултат на което хора от различни държави са загубили парите си. Заявява, че когато е бил в Украйна е бил член на доброволна организация и благотворителен фонд с името „Д. сърца на неравнодушните“ и след като е бил пуснат от ареста в Република България е разбрал, че тази организация в Москва фигурира като помощник на терористите. Участвал е и в гражданско сдружение „Самоотбрана“. И двете организации са помагали на украинците, както и на бежанците и временно пребиващите. По този повод е пътувал за Турция, за да открие структура на организацията, защото в Турция е имало много украинци, както и да работи там, тъй като е имало много бомбардировки в Украйна през 2022 година. При пътуването си за Турция е бил задържан от властите в България. През това време е имало много проблеми в организацията и са започнали да идват имейли от Р. и съдебни решения за отстраняване на информация от сайта на фонда. Посочва, че информацията е била премахната от сайта със съгласието на ръководството на фонда, защото всички, които са фигурирали в този сайт, са били заплашени от руските власти. Твърди, че не е участвал в престъпна организация/групировка. Заявява, че е отбивал наборна военна служба. Разказва, че между 2010 и 2014 година е работил в Беларус по проект за интернет плащания. През 2013 – 2014 година проектът е бил закрит. Живял е и е работил в Черна гора, когато приятели са му звъннали, че е търсен от украинската и беларуската полиция. Свързал се е с полицай от отдел киберсигурността в Киев, който му е обяснил, че го подозират за мошеничество и вмешателство на киберсигурността на Беларус. Прекратил е договора си в Черна гора и на 16.07.2014 година се е прибрал в Харков, Украйна. На 23.07.2014 година е отишъл с двама адвокати в Киев на разпит, бил е направен обиск в дома му и след това никой не го е търсил. Заявява, че в момента живее под наем в [населено място] „честно и порядъчно“. Обяснява, че жена му има проблеми със здравето, има епилепсия, а едно от децата му има мигрена със силно главоболие. Заявява, че той е единствения, който обезпечава финансово семейството си. Твърди, че не представлява икономическа опасност или опасност за националната сигурност (лист 36 – 40). Представил е решение № 177 от 30.12.2022 година на Окръжен съд – Русе, с което се отказва екстрадицията на Д. Т.; съобщение от Комисията за контрол на досиетата; документ за военна регистрация; експертно решение № 91018-40 от 26.02.2025 година, издадено на В. Т.; амбулаторен лист от дата 23.10.2024 година, издаден от д-р Т. Т. за преглед на Р. Т. с основна диагноза – мигрена с аура (лист 41 – 55 и лист 119 – 121). На 10.10.2025 година, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 78 ал. 5 във връзка с чл. 17 ал. 5 от ЗУБ е предложил предоставената временна закрила на Т. Д. да бъде отнета. Приел е, че видно от информацията в административната преписка, чуждият гражданин е обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл. 93 ал 7 от НК и има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото. Посочено е, че спрямо него има официална молба от генералната прокуратура на Република Беларус за екстрадицията му за извършеното от него тежко престъпление на територията на Република Беларус, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 17 ал. 5 от ЗУБ (лист 30 – 35). С решение № 5297 от 29.10.2025 година, издадено от председателя на ДАБ при МС на основание чл. 78 във връзка с чл. 82 ал. 2 изречение първо във с чл. 17 ал. 5 във връзка с чл. 48 ал. 1 т. 1 от ЗУБ е отнета предоставената с решение № 144/10.03.2022 година на Министерски съвет на Република България, изменено с решение № 180 и 240 на Министерски съвет от 2022 година, решение № 95 от 01.02.2023 година, решение № 54 от 25.01.2024 година и решение № 79 от 20.02.2025 година на Министерския съвет временна закрила на Т. Д., като административният орган е възприел изцяло мотивите изложени в становището на интервюиращия орган. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок и пред компетентен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 4 от ЗУБ, процесното решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред административния съд по постоянен адрес на чужденеца. Жалбата на Т. Д. против решението е подадена на 27.11.2025 година, а решението е връчено лично на Трофимчук на 14.11.2025 година, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок. Постоянният адрес на Трофимчук е в [населено място], поради което компетентен да разгледа подадената жалба е Административен съд – Бургас. Следователно подадената пред настоящият съд жалба с вх. № 14116 от 27.11.2025 година е допустима за разглеждане. Решението е издадено от компетентен орган - председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в рамките на предоставените му с чл. 78 ал. 5 и чл. 48 ал. 1 т. 1 от ЗУБ правомощия. Оспореното решение е издадено в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил съображения защо приема, че на чужденеца следва да се отнеме предоставената временна закрила. В хода на производството с чужденеца е проведено интервю, за което е съставен протокол, като интервюто е проведено посредством преводач, на език, посочен от чужденеца и владян от него. Съгласно изложените в решението мотиви, органът е приел, че е налице основанието на чл. 17 ал. 5 от ЗУБ, позовавайки се както на разпоредбата на чл. 12 ал. 1 т. 2 от ЗУБ – наличието на сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България, както и на това, че по отношение на него има сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или за обществото. За да приеме, че е налице основанието на чл. 17 ал. 5 от ЗУБ, председателят на ДАБ се е позовал на официална молба от генералната прокуратура на Република Беларус за екстрадицията на Т. Д. за извършено от него тежко престъпление на територията на Република Беларус. Настоящият състав счита, че от представените по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките по чл. 17 ал. 5 от ЗУБ. Основателните съмнения за извършени престъпления и заплахата за национална сигурност следва да почиват на доказателства, които да установяват конкретни факти. В настоящият случай, както бе посочено по – горе, председателят на ДАБ се е позовал на официална молба от генералната прокуратура на Република Беларус за екстрадицията на Т. Д. за извършено от него тежко престъпление на територията на Република Беларус. Видно от приложеното по делото писмо с вх. № КП-04-5705 от 29.08.2025 година, към същото е приложена цитираната официална молба, но същата е на руски/беларуски език. С протоколно определение от 24.03.2026 година, съдът е указал на ответника да представи приложените документи с превод на български език, като при непредставяне на превод съдът е указал изрично, че ще се произнесе по спора въз основа на доказателствата, които са събирани към настоящия момент на български език (лист 132 стр. 2). Протоколът от проведеното съдебно заседание е изпратен на ответника и е получен от него на 02.04.2026 година, но указанията не са изпълнени. Предвид изложеното по делото, не са налични конкретни писмени доказателства – на български език - установяващи престъплението, за което се разследва украинският гражданин Д. Т.. Единствените данни за това се съдържат в писмо с вх. № КП-04-5705 от 29.08.2025 г. на директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР и решение № 177 от 30.12.2022 година на Окръжен съд – Русе, с което е отказана екстрадиция му, но съдът счита, че тези данни – на български език - не са достатъчни, защото те възпроизвеждат косвено източника на информацията и то единствено за нуждите на съответните органи или за други правоотношения, които не са идентични с настоящото. Съгласно чл. 17 ал. 5 във връзка с чл. 12 ал. 1 т. 2 от ЗУБ, предпоставките, които следва да са налице, за да се отнеме временната закрила на чужденеца, е да има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България, както и да има сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или за обществото, които да са безспорно доказани по делото. В настоящия случай такива доказателства липсват. Доказателствената тежест за установяването на правните и фактическите основания за издаването на административния акт е възложена върху ответника и след като от съда е дадено конкретно указание за представяне на фактическото основание във вид, годен за използване в процеса, а това не е сторено – неблагоприятните последици възникват в правната сфера на ответника. Жалбата е основателна и оспореното решение следва да бъде отменено. При този изход на спора основателно е искането за присъждане на направените по делото разноски – адвокатски възнаграждение, тъй като е направено своевременно и са представени доказателства за заплащането им в размер от 505,11 евро, от които 5,11 евро заплатена държавна такса и 500 евро заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът