Решение № 239 от 1.10.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 222/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Т., с която предявява иск за осъждането в условията на солидарност на Районен съд - гр. Е., Районен съд - гр. Г.О., Окръжен съд - В.Т. и Окръжен съд - Г. да му заплатят сумата 33 000.00 лв./16 872.63 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, прокламирано в чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС, в исковото производство по гр. д. № 393/2024 г. на Районен съд Е., приключило в производството по гр. д. № 642/2024 г. на Окръжен съд Г., в едно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че първоначално определеният докладчик по първоначално образуваното гр. д. № 393/2024 г. на Районен съд - Е. се е отвел, а при наличие на основание за отвод и на следващия определен докладчик, същият не се е отвел и на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК изпратил делото по подсъдност на Горнооряховския районен съд, пред който съд делото било образувано като гр. д. № 2162/2024 г. на РС - Г.О.. Първоначално определеният и по това дело докладчик също се е отвел („отстранил“), а последващият докладчик, въпреки наличието на предпоставки за отвод - предвид посочването на ОС - В.Т. като ответник горестоящ съд, е извършил размяна на съдебни книжа по реда на чл. 131 ГПК. Междувременно настъпили нови обстоятелства, въз основа на които ищецът увеличил цената на предявения иск и съгласно правилата за определяне на родовата подсъдност делото според ищеца следвало да се изпрати на ОС - Г., но вместо това делото е било изпратено на ОС - В.Т., пред когото е било образувано гр. д. № 1122/2024 г. по описа на този съд. В нарушение на разпоредбата на чл. 122 ГПК, определеният докладчик не повдигнал препирня за подсъдност - местна и родова, а изпратил делото на ОС - Г., пред когото е било образувано гр. д. № 642/2024 г. по описа на този съд. Първоначално определеният докладчик по това дело се е отвел, а следващият определен докладчик е извършил процесуални действия, които препятствали разглеждането на делото. Твърди се, че така извършените процесуални действия били „неразумно бавни действия на държавните институции, в частно на съда“, заради които ищецът претърпял и продължавал да търпи негативни емоции, довели до причиняването на неимуществени вреди - морални болки и страдания, за които претендира да му бъде изплатено обезщетение. Било му причинено усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността. Неимуществените вреди ищецът оценява в размер на 33 000.00 лв./16 872.63 евро, като претендира и изплащане на законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на обезщетението. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от Окръжен съд - Г., Районен съд - Е., Окръжен съд - В.Т. и Районен съд - Г.О., с които предявените искове оспорват предявените искове по допустимост и основателност. В подадения от РС - Е. отговор на исковата молба се твърди, че въз основа на искова молба с peг. № 3058/17.09.2024 г. на Районен съд - Е., подадена от К. Г. Т. от гр. Е. против Окръжен съд - В.Т. и Районен съд - Е., е било образувано на 17.09.2024 г. гр. д. № 393/2024 г. по описа на Районен съд - Е.. С определение № 296/19.09.2024 г. първият разпределен по делото съдиядокладчик се е отвел от разглеждането му. С определение № 298/19.09.2024 г. вторият разпределен по делото съдия-докладчик е прекратил производството по същото и на осн. чл. 7, ал. 2, изр. 1 от ЗОДОВ е изпратено делото на найблизкия родово компетентен районен съд - Районен съд - Г.О., който да го разгледа. С писмо изх. № 1368/30.09.2024 г. на Районен съд - Е. делото е изпратено на Районен съд - Г.О.. В Районен съд - Г.О. гражданското дело е образувано на 02.10.2024 г. под № 2162/2024 г. С разпореждане № 2917/ 10.10.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни указания за изправяне на констатирани нередовности. С разпореждане № 3042/22.10.2024 г. е постановено да се връчат преписи от исковата молба с приложенията на ответниците, като са им дадени указания по чл. 131 и сл. от ГПК. С определение № 1705/26.11.2024 г. е допуснато изменение на предявения от К. Г. Т. иск с пр. осн. чл. 2б ЗОДОВ против ответниците Окръжен съд - В.Т. и Районен съд - Е. в частта, касаеща размера му, като същият е увеличен от 6 000.00 лв. на 26 000.00 лв.; прекратено е производството по гр. д. № 2162/2024 г. на Районен съд - Г.О. и делото е изпратено на Окръжен съд - В.Т.. В Окръжен съд - В.Т. гражданското дело било образувано на 10.12.2024 г. под № 1122/2024 г. С определение № 1675/11.12.2024 г. е прекратено производството по делото и на осн. чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗОДОВ е изпратено за разглеждане на най-близкия родово компетентен окръжен съд - Окръжен съд - Г.. С писмо изх. № 5757/ 12.12.2024 г. на Окръжен съд - В.Т. делото е изпратено на Окръжен съд - Г.. В Окръжен съд - Г. гражданското дело е образувано на 16.12.2024 г. под № 642/2024 г. С разпореждане № 557/27.12.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни указания за изправяне на констатирани нередовности. С определение № 49/13.01.2025 г. е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Против съдебният акт не е подадена жалба и същият е влязъл в сила. Поддържа се, че при работата с материалите по гр. д. № 393/2024 г. по описа на Районен съд - Е. не са били допуснати нарушения, които да са забавили производството по делото. Районен съд - Е. като посочен ответник няма правомощия да разгледа делото и са били спазени правила на ЗОДОВ. Посочените процесуални действия, извършени от РС - Е. не са довели до забавяне на делото и за времето, когато то е било последователно на производство в Районен съд - Г.О., Окръжен съд - В.Т. и Окръжен съд - Г.. Ето защо липсва нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок. В подадения от РС - Г.О. отговор на исковата молба, относно движението на производството по гр. д. № 2162/2024 г. по описа на този съд се поддържа, че не е допустимо делото да се изпраща на друг окръжен съд, различен от Окръжен съд - В.Т., тъй като той се явява родовокомпетентния окръжен съд спрямо Районен съд - Г.О., във връзка с предявения иск от страна на ищеца по реда на чл. 2б ЗОДОВ. Съдебното производство в Районен съд - Г.О. е продължило по-малко от два месеца. От състав на специализираното звено на Инспекторат към ВСС в констативен протокол от 19.03.2025 г., е посочено, че процесуалните действия са извършвани от съдилищата своевременно, а действията на ищеца, свързани с увеличаване размера на предявения иск от 6 000.00 лв. на 26 000.00 лева, са довели до удължаване на производството.. Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за нарушение на правото на разглеждане на гр. д. № 2162/2024 г. по описа на РС - Г.О. в разумен срок и предмет на това производство е движението на посоченото дело. При съвкупно отчитане на общата продължителност, през която делото е било висящо пред съда, предметът на производството, за което процесуалният закон не поставя изискване за незабавно произнасяне или по-кратки срокове за това, както и действията, извършени от съда, се оспорва твърдението, че продължителността на производството е необосновано дълга. В отговора на исковата молба, подаден от ОС - В.Т. се изтъква, че от значение за основателността на предявения иск е обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Твърди се, че ищецът не е търпял и не търпи неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с висящността на делото. Претенцията се оспорва и по размер, като несъответстваща на принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД и критериите установени от трайната съдебна практика и реално понесените болки и страдания. Оспорва се и претенция за лихва по аргумент от неоснователността на главния иск. В отговора на исковата молба, подаден от ОС - Г. също се подчертава, че преценката, дали съдебното производство е продължило в неразумен срок, е обусловена от общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора, съобразно етапа, на който се намира производството, и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. При преценката за разумност на срока следва да се изхожда от обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Посочва се, че производството по ГД № 642/2024 г. по описа на Окръжен съд - Г. е било образувано на 16.12.2024 г., въз основа на вх. документ № 5523/16.12.2024 г. С Определение № 1176 от 17.12.2024 г. съдия Кремена Големанова се е отвела от разглеждането на делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. С Разпореждане № 557 от 27.12.2024 г. съдия Г. Косева е оставила без движение исковата молба. С Определение № 49 от 13.01.2025 г., на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба е била върната и делото прекратено, като определението влязло в сила на 21.01.2025 г. Съобразно тази хронология се оспорва твърдението на ищеца за нарушаване правото му за разглеждане на делото в разумен срок. Настоява се, че производството по делото е разгледано в максимално кратък срок. Не е допуснато необосновано забавяне, като са спазени всички процесуални срокове, не са налице обстоятелствата, водещи до нарушаване на правото на лицето за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т. к. липсва забавяне на производството при неговото разглеждане или ненавременно постановяване на съдебните актове, в каквато насока са и констатациите от извършената проверка на Инспектората на ВСС, обективирани в констативен протокол от 19.03.2025 г.. В обобщение, ответниците поддържат, че производството е било разгледано в максимално кратък срок и не било допуснато необосновано забавяне, като били спазени всички процесуални срокове, поради което се твърди, че не били настъпили неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с нея. Липсвало както забавяне на производството при неговото разглеждане, така и ненавременно постановяване на съдебните актове. Представителят на ОП – Сливен изразява становище за законност на производството. Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установяват по делото следните релевантни факти и обстоятелства: Не се оспорва от ищеца и ответниците хронология на движение на производството между съдилищата, като от приобщеното по делото гр. д. № 20244200100642/16.12.2024 - Окръжен съд – Г., заедно с приложените към него гр. д. №20244100101122/10.12.2024 - Окръжен съд – В.Т., гр. д. № 20244120102162/02.10.2024 - Районен съд – Г.О. и гр. д. № 20244130100393/17.09.2024 - Районен съд – Е., се установява, че последното е било образувано по искова молба, подадена на 17.09.2024г. от К. Г. Т. пред РС – Е. искова молба, с която предявил против Районен съд – Е. и Окръжен съд – В.Т. иск, за заплащане на осн. чл. 2б ЗОДОВ в условията на солидарност от ответниците на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване на правото по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане в разумен срок на водено срещу ищеца наказателно производство – ДП ЗМ 118/2019 г на РУ – Е., пр. пр. ТОЕ- 0493/2019 г. по описа на РП – гр. В.Т.. С определение № 296/19.09.2024 г. по гр. д. № 20244130100393/17.09.2024 по описа Районен съд – Е., определеният с протокол от 17.09.2024 г. за случаен автоматичен избор докладчик се е отстранил от разглеждане на делото, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а с определение 298/19.09.2024 г. по същото дело, влязло в сила на 28.09.2024 г., на осн. чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството е прекратено и изпратено с писмо изх. № 1368/30.09.2024 г. за разглеждане на най-близкия родовокомпетентен съд – Районен съд – Г.О.. Производството е образувано пред Районен съд – Г.О. под № 20244120102162/02.10.2024 г. С определение № 1394/02.10.2024 г., определеният с протокол от 02.10.2024 г. за случаен автоматичен избор докладчик, се е отстранил от разглеждане на делото на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и с протокол за случаен автоматичен избор от 03.10.2024 г. е определен нов докладчик. С разпореждане № 2917/10.10.2024 докладчикът е предприел на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК процесуални действия за отстраняване на нередовност на исковата, свързана с изискването на чл. 128, т. 2 ГПК във вр. с чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ молба, съобщени на ищеца на 11.10.2024 г. В деня на постъпване на молбата за изпълнение на указанията – на 22.10.2024 г., с разпореждане № 3042 от същата дата – 22.10.2024 г., докладчикът е постановил да се пристъпи към размяна на съдебни книжа на основание чл. 131 ГПК. Съобщенията заедно със съдебните книжа за били връчени на ответниците – Районен съд – Е. и Окръжен съд – В.Т., съответно на 24.10.2024 г. и на 29.10.2024 г., които са подали отговори на исковата молба съответно – с вх. № 15222/26.11.2024 г., подаден с изх. № 1684/22.11.2024 г. от РС – Е. и с вх. № Вх.№ 15405/28.11.2024 г., подаде с изх. № 5481/27.11.2024 г. от ОС – В.Т.. Една седмица преди изтичане на срока за отговор, на 22.11.2024 г., ищецът е подал искова молба, с която е изменил на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК предявеният иск по размер, чрез увеличаването му от 6 000 лв. на 26 000 лв. Молбата е била уважена и на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК с определение № 1705 от 26.11.2024 г., производството по Гражданско дело № 20244120102162/02.10.2024 по описа на Районен съд – Г.О. е допуснато поисканото от ищеца К. Г. Т. изменение чрез увеличаване на предявения иск по размер от 6 000 лв. на 26 000 лв., като със същото определение и съобразявайки разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, производството е прекратено на осн. чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и изпратено, след влизане в сила на определението, с писмо изх. № 5741/05.12.2024 г. за разглеждане на най-близкия родовокомпетентен съд – Окръжен съд – В.Т.. Производството е било прието с вх. № 14933/10.12.2024 г. в 16:46:32 ч. и образувано като Гражданско дело № 20244100101122/10.12.2024 - Окръжен съд – В.Т., като с протокол от 10.12.2024 г., за случаен автоматичен избор е определен докладчик. С определение № 1675/11.12.2024 г., на осн. чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, производството е прекратено и с писмо Изх. № 5757/12.12.2024 г., е изпратено за разглеждане на най-близкия родовокомпетентен Окръжен съд – Г., пред който съд производството е образувано като Гражданско дело № 20244200100642/16.12.2024 - Окръжен съд – Г.. С определение № 1176/17.12.2024 г. по Гражданско дело № 20244200100642/16.12.2024 по описа на Окръжен съд – Г., докладчикът, определен с протокол от 16.12.2024 г., на осн. чл. 22, ал. 1, т 6 ГПК се е самоотвел от разглеждане на делото, като с протокол от 17.12.2024 г. за случаен автоматичен избор е определен нов докладчик по делото. С разпореждане № 557/27.12.2024 г., след извършена суверенна преценка за редовност на исковата молба от съда, е оставил исковата молба без движение, с указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, касаеща пасивната легитимация и произтичаща от противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума – чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, както и по чл. 128, т. 2 ГПК. Разпореждането относно указанията за отстраняване на нередовност на исковата молба е било връчено на ищеца както на 27.12.2024 г., така и на 02.01.2025 г., като в срок до 09.01.2025 г., спрямо по-късната от двете дати на връчване, по делото не е постъпвала молба или друг съпровождащ документ от ищеца. След като в указания едноседмичен срок указанията не са били изпълнени, с определение № 49 /13.01.2025 г., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е била върната, а производството по Гражданско дело № 20244200100642/16.12.2024 по описа на Окръжен съд – Г. е било прекратено. Определението е влязло в сила като необжалвано. Няма спор между страните и е видно от представените с исковата молба Уведомително писмо с Изх. № 94-К-100#2 от 03.06.2025г. на МП и Констативен протокол с Изх. № 25-57 от 19.03.2025г. на ИВСС, че по реда на глава трета "а" от ЗСВ заявлението на ищеца, подадено на основание чл. 60а ЗСВ, е било отхвърлено на осн. чл. 60д ЗСВ като неоснователно, за което той е уведомен с писмо от 22.04.2025 г. на Министър на правосъдието. Разпитаните по делото свидетели – Г. И. и М. Н., предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК, са категорични, че не познават ищеца. Съответно, от показанията им не се установяват твърдените в исковата молба от ищеца неимуществени вреди под формата на негативни емоции /хроничен стрес/, нарушен сън, изпитвана продължително време тревожност, хронично главоболие. Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи. Предявените искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, §. 1 ЕКЗПЧОС, по чл. 52 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ регламентира вътрешноправно средство за защита на граждани и юридически лица при допуснато нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС – за разглеждане на делото в разумен срок. Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ при извършване на преценка за това, дали съдебно производство, касаещо защита на предявени от или срущи ищеца права и интереси е разгледано и решено в рамките на разумния срок съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предмет на доказване във връзка с това са извършените или неизвършени процесуални действия и това, дали са извършени своевременно или не са извършени дължими от правозащитните органи действие, с което да са засегнали права или законни интереси на пострадалия – ищец по предявения на основание чл. 2б ЗОДОВ. Внимателният анализ на всяко едно процесуално действие от ответниците, налага по несъмнен начин извод, че липсва необосновано забавяне поради действие или бездействие. Всяко едно от делата е било образувано в деня на постъпване на иницииращия документ и в същия ден е извършвано надлежно разпределение за случаен, автоматизиран избор на докладчик. Общата продължителност на производството е 3 месеца и 26 дни. В рамките на този период са постановени общо 10 съдебни акта. Съдебните актове по приложението на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, по чл. 129, ал. 2 ГПК, чл. 129, ал. 3 ГПК, чл. 131, ал. 1 ГПК са постановявани своевременно и без забавяне, като вкл. актовете за самоотвод на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не са довели до необосновано забавяне на производството и са допринесли за неговата продължителност общо с 3 дни. Най-голямата продължителност – 10 дни, между определянето на докладчик и извършването на преценка за нередовност на основание чл. 129, ал. 2 ГПК е налице от протокол от 17.12.2024 г. за случаен автоматичен избор за определяне на нов докладчик по делото след самоотвод на определения на 16.12.2024 г. и до постановяването на разпореждане № 557/27.12.2024 г. на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК. Общо 7 дни от посочения период обаче са били празнични и почивни дни, като продължителността от три работни дни не се явява необоснована. Основателно е възражението на ответниците, че продължителността на производството, свързана с изпращането на делото от Районен съд – Г.О. на Окръжен съд – В.Т. се дължи на процесуалното поведение на ищеца – К. Г. Т., поради подадена от него молба за изменение на предявения иск по размер, във връзка с което законосъобразно и за осигуряване на допустимостта на производството същото е изпратено на родово компетентния окръжен съд. Неоснователен е доводът в исковата молба, че изпращането на делото от Районен съд – Г.О. на Окръжен съд – В.Т., вместо на Окръжен съд – Г. е довело необоснована продължителност. При изменение на иска по размер, обосноваващо разглеждането му от горестоящия съд, за сезирания съд не съществува законова възможност да извърши преценка за изпращането му на друг окръжен съд, различен от този, който съобразно съдебната карта се явява горестоящ спрямо сезирания съд. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ предвижда специална подсъдност и регламентира императивно процесуални действия на съда само и единствено, ако този съд е ответник по предявени иск. Изпращането на най-близкия родовокомпетентен съд не се отнася за извършването на преценка на осн. чл. 118, ал. 1 ГПК и дължимите процесуални действия по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК. Поради това, така извършеното изпращане на делото на Окръжен съд – В.Т. от една страна е съобразено със закона. От друга страна, процесуалните действия пред Окръжен съд – В.Т., свързани с приложението на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ са извършени в рамките на седем дни, която продължителност не е неразумна. В обобщение се налага извод, че правото на ищеца по чл. 6, §. 1 ЕКЗПЧОС – за разглеждане на гр. д. № 20244130100393/17.09.2024 по описа на Районен съд – Е., гр. д. № 20244120102162/02.10.2024 по описа на Районен съд – Г.О., гр. д. №20244100101122/10.12.2024 по описа на Окръжен съд – В.Т. и гр. д. № 20244200100642/16.12.2024 - Окръжен съд – Г. не е накърнено с незаконни и/или необосновани процесуални действия на съдилищата, като общата продължителност от 3 месеца и 26 дни е свързана изцяло с процесуалното поведение на ищеца. Не е налице основанието по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски в полза на ищеца. Мотивиран от гореизложеното, съдът