Решение № 7668 от 12.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 875/2026 г.

Производството е по реда на чл.225 от АПК вр.чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационната жалба на П. П. П. срещу Решение рег.№248/03.12.2025г. постановено по АНД № 270/2025г. по описа на Районен съд Девня. В касационната жалба, касаторът сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, т.к. липсвали мотиви по повдигнатите основания относно незаконосъобразността на НП, включително и относно неговата необснованост. Касаторката сочи, че относно процесуалната законосъобразност на НП, съдът е приел, че в хода на възложената финансова инспекция на Община Вълчи дол, продължила до 16.02.2024г. са установени допуснатите нарушения и техния автор, като АУАН бил съставен на 19.02.2024г. Счита, че последното обстоятелство не е правилно установено от въззивния съд и, че АУАН е съставен на 07.02.2024г., преди финансовата инспекция да е приключила и за нея да е съставен доклад. Сочи, че на касаторката не са били връчени, при съществуващо нормативно задължения за това: 1.заповедта за финансова инспекция в качеството й на ръководител, съгласно чл. 14, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1 от ЗДФИ. Сочи, че заповедта за финансова инспекция е издадена на 23.10.2023г. и, че към дата на издаването на заповедта и до 16.11.2023г. касаторката е изпълнявала длъжността кмет, поради което е имала качеството на ръководител на проверяваната организация при възлагане и започване на инспекцията.; 2.съставеният от проверката доклад съгласно чл.17, ал.3 от ЗДФИ и чл.20, ал.2 от ППЗДФИ; 3. не били събирани обяснения относно констатираните нарушения и 4. доказателствата към НП били много малка част от представените към доклада от извършената финансова инспекция. Сочи, че от 16.11.2026г. не е служител в Община Вълчи дол и от тази дата няма достъп до служебна информация, освен подбраната и приложена от проверяващия инспектор към АУАН. Поради напускането на работното място АУАН е съставен в отсъствието на П. П. и при отсъствието на свидетел, като за връчването му, след съставянето му, тя само е поканена. Намира, че соченото в АУАН, че е съставен по официални документи не дерогира приложението на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Намира, че изводът, че в хода на административнонаказателното производство правото на защита на г-жа Н. не е било нарушено, не съответства на фактите и представлява тяхно погрешно интерпретиране. Релевира възражение, че не е обяснено от решаващите делото състави след първоинстанционното решение как напуснал служител може да упражни правото си на защита с достъп до служебна информация, след като тази информация не е нито връчвана, а е следвало да бъде връчена, нито била обществена по чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Относно материалноправната незаконосъобразност на НП, касаторката сочи, че съдът приел, че политика на контрол в случая е била въведена, но не е изпълнена, т.к. липсвала документация за извършването на проверка от финансовия контрольор преди вземането на решението за поемане на задължението с конкретния договор; липсва писмено изразено мнение от негова страна относно законосъобразността на сключения договор, липсва контролен лист с положен негов подпис и дата предшестващи сключването на договора. Сочи, че винаги е оспорвала факта, че Общината сочи на липса на документи по повод сключването на договор № 215/09.06.2022г. Релевира възражение, че съгласно т.7 от процедурата по СФУК 02-11, Директор на Дирекция „ФСД“ /Главен счетоводител или лицето, което е оторизирано да полага втори подпис, може да откаже полагането на втори подпис, когато не е упражнен предварителен контрол за поемане на задължение и извършване на разход над 500лв., като отказът следва да е в писмена форма, мотивиран и задължително да бъде заведен в деловодството на Община Вълчи дол. Счита, че след като Директор на Дирекция „ФСД“ /Главен счетоводител е положил подпис, то за ръководителят предварителния контрол за законосъобразност е изпълнен. Счита, че документи по СФУК от финансовият контрольор по извършването на разхода не липсвали в инспекцията и се съдържали в приложение № 54 към Доклад № ДИД-ВН-15/16.02.2024г. за извършена финансова инспекция на Община Вълчи дол, като в тези документи, по повод на плащанията било налице одобрение от финансовия контрольор или изразено негово мнение, че за предстоящото плащане липсва бюджетен кредит, но не и мнение, че договорът не е необходим и, че не е следвало да бъде сключван. Разглежда разписаната по СФУК процедура и прави извод, че съдът не е съобразил функциите по СФУК на главния счетоводител и на юрисконсулта на общината. Сочи, че е оспорено обстоятелството, че не са дадени положителни мнения за сключването на договора от главния счетоводител и от юрисконсулта на общината, че финансовият контрольор не е възразил по сключването на договора и по първото плащане, като за следващите плащания е посочил, че няма бюджетен кредит. Намира за превратен и несъответен на закона и на СФУК изводът на съда, че кметът на общината следва да се съобразява с финансовия контрольор, но не и със счетоводителя и юрисконсулта. Сочи, че актосъставителят не е открил нарушения в действията на финансовия контрольор, счетоводителя и юрисконсулта и прави извод, че след като експертите, които съветват кмета не са извършили нарушение на закона, то и кметът не е извършил такова. Прави извод, че нарушението не е доказано. Сочи, че предварителния контрол има легална дефиниция и, че при съобразяването й, се обосновава извършването на такъв, преди подписването на договора. Намира нарушение на материалния закон при присъждането на разноските. В заключение иска отмяната на касираното решение на следните възражения: 1.в хода на одитното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и съставляващи-липса на събрани писмени обяснения, събрани всички изградени в Община Вълчи дол системи по ЗУФУКПС, извършената проверка по документи, предпоставила липсата на свидетели по АУАН; 2.описаните доказателства по АУАН и НП по т.1, 2, 3 и 4 не обосновавали вината на наказаното лице, а само частично разкривали действителната фактическа обстановка; 3.при повдигане на обвинението и при издаване на НП не са установявали съставомерно ли е извършеното, кой е извършителят и каква е формата на вината – умисъл или непредпазливост; 4.не е извършена индивидуализация на деянието – НП не съдържа мотиви относно смекчаващите или отегчаващите вината обстоятелства, тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, имотното състояние на нарушителя; 5.при разглеждането на маловажността не е съобразено ТР№ 53/11.04.1986г. по н.д. № 49/83 ОСНК, като намира че в случая всички предпоставки са налице; 6.липсвали конкретни установявания по фактите, като АУАН и НП на практика не съдържали дата и място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; 7.не били налице предпоставките за издаване на НП; 8.деянието, за което е издадено НП не можело да бъде вменено на Вр.ИДКмет, т.к. предполагало самоволни действия, а не решение, взето при наличие на валидиращи го като законно експертни мнения. В открито съдебно заседание, касационната жалба е поддържана от процесуален представител на касаторката. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за всички съдебни инстанции. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред касационната инстанция е повторно. Обжалваното решение е постановено след отмяната на решение № 42/13.03.2025г. постановено по АНД № 323/2024г. на ДРС с решение № 8352/24.07.2025г., постановено по КАНД 1347/2025г. от състав на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в нея представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение рег.№248/03.12.2025г. постановено по АНД № 270/2025г. по описа на Районен съд Девня, с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-151/19.07.2024г. издадено от Директора на АДФИ 25.04.2025г. с което на П. П. П. за нарушение по чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 ЗФУКПС, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. С решение № 8352/24.07.2025г., постановено по КАНД 1347/2025г. от състав на Административен съд Варна делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС. Дадени са указания относно новото разглеждане на делото. Посочено е по аргумент от чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ, че ангажирането на административнонаказателна отговорност се извършва по процесуалните правила на ЗАНН, а не по тези на ЗДФИ и ППЗДФИ. Дадено е тълкуване, съгласно което Законът за държавната финансова инспекция урежда целите, задачите, принципите и обхвата на дейността по държавната финансова инспекция, както и статута и функциите на Агенцията за държавна финансова инспекция и, че съгласно чл. 2, ал.1 ЗДФИ основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси, която цел се осъществява чрез изпълнение на посочените в ал.2, т.1 –т.5 от ЗДФИ задачи. Посочено е, че Държавната финансова инспекция се осъществява в посочените в чл.4 от ЗДФИ организации, предприятия, търговски дружества, юридически лица, администратори, както и че Докладът от извършената финансова инспекция се връчва на лицата, чиято дейност е била предмет на финансовата инспекция и възражение по констатациите му се правят от ръководителят на проверяваната организация или лице, съгласно реда по чл.17 ЗДФИ и че разглежданите изисквания се отнасят към специфичното производство по извършване на финансова инспекция на лицата по чл.4 ЗДФИ. Посочено е, че в разглеждания казус е ангажирана отговорност на лице в качеството му на лице по чл.3, ал.1 ЗФУКПС за извършено нарушение на чл.13, ал.3, т.3 ЗФУКПС и е дадено тълкуване, съгласно което правилата регламентирани в чл.17 от ЗДФИ са неотносими към производството по установяване и налагане на административно наказание за констатираното нарушение. Посочено е, че „ЗАНН определя реда и условията за установяване на административни нарушения, както и правилата, по които се провежда производството по установяване на административните нарушения, налагането и изпълнението на административните наказания.“ и е указано, че въвеждането на изискванията по чл.17 от ЗДФИ към реализирането на административно наказателната отговорност на лицата е неправилно, т.к се касае за различни по своята правна природа, уредба и цели производства, като в случая докладът по чл.17, ал.1 от ЗДФИ е приобщен като допустимо и относимо писмено доказателство. Посочено е, че ЗАНН дава изрично уредени гаранции за правото на защита на нарушителя, включително за запознаване със събраните доказателства и изразяване на становище по тях. Изведено е, на изложения анализ на нормативната уредба, че е неправилен изводът на ДРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, е следвало да бъде спазена процедурата по чл.17 ЗДФИ. Дадени са указания при новото разглеждане на делото въззивната инстанция да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията на касационната инстанция, както и на съставомерността на деянието и законосъобразността на оспорения пред нея акт, и да се произнесе относно разноските. За да се произнесе с решението, предвид дадените в касационното решение указания, въззивният съд е констатирал следната фактическа обстановка: С договор № 215/09.06.2022 г. г-жа П., в качеството й на ВрИД кмет на О. В. дол, съгласно Решение №573/ 16.06.2021 г. на ОбС - Вълчи дол е възложила на СНЦ „Бъдеще за Вълчи дол“ да извърши действия на територията на Община Вълчи дол за изработване анализ на факторите, предизвикателствата, както и за предприемане на подходи и мерки за тяхното реализиране във връзка с изпълнението на Националния план за действие за периода 2023-2024 г. по повод изпълнение на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите“. Договорът е за 15 400 лева със срок до 31.12.2022 г., като цената дължима ежемесечно е по 2 200 лева, платими до 10-то число на месеца следващ изпълнението на дейността, удостоверена с месечен доклад и представяне на фактура. При проверката е установено, че преди сключването на договора не е бил извършен следващият се предварителен контрол по чл. 13 ал. 3 т. 3 от ЗФУКПС и по Вътрешните правила по СФУК. Тази констатация е потвърдена от писмо изх. № РД 9400-И-119/21.11.2023 г. на Община Вълчи дол, съгласно което в общината не са налични документи и/или информация, удостоверяващи необходимостта от възлагане на посочените дейности, избора на изпълнител на същите и определяне на цената и условията по договора. С оглед на това проверяващият приел, че г-жа П. П. П., в качеството на ВрИД Кмет на Община Вълчи дол е сключила договор № 215/ 09.06.2022 г. без наличието на заявка, поради което е допуснала нарушение на чл. 13 ал. 3 т. 3 от ЗФУКПС. За констатираното нарушение на 07.02.2024 г. в нейно присъствие й е съставил АУАН. Срещу АУАН постъпили възражения от страна на г-жа П., които били разгледани от АНО и приети за неосноватени от него, поради което било издадено атакуваното пред съда наказателно постановление. Фактическата обстановка съдът приел за установена въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел И. Ж. И., установил нарушението при извършената от него финансова инспекция в Община Вълчи дол. Съдът посочил, че в подкрепа на твърденията на свидетеля са писмените доказателства, приложени към АНП и представени при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в съвкупност не налагат различни фактически изводи. При установената фактическа обстановка, съдът направил извод за законосъобразност на наказателното постановление. Констатирал е, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 35 ал. 1 от ЗДФИ – Директора на АДФИ – София и, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че вмененото във вина на г-жа П. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Направен е извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП и, че не е накърнено правото на защита на жалбоподателката. Констатирал е, че правото на защита е упражнено с подаването на писмено възражение срещу съставения АУАН, като възражението е обсъдено от АНО и е прието за неоснователно и са изложени мотиви за това. Съдът е констатирал, че в АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. От съдържанието на АУАН е установил, че са посочени законовите разпоредби, които са нарушени и са отразени всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Въззивният съд е направил извод, че правилно наказващият орган е отнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съдът е направил извод, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в ЗАНН. Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт, съдът е констатирал, че не е спорно по делото, че за периода от 16.06.2021 г. до 18.10.2022 г. и от 31.08.2023 г. до 12.11.2023 г. временно изпълняваща длъжността кмет на Община Вълчи дол е била П. П. П., а за времето от 12.05.2021 г. до 16.06.2021 г. е изпълнявала тази длъжност съгласно Заповед №470/12.05.2021 г. на кмета на О. В. дол – Г. Тронков. Съдът е приел за безспорно, че О. В. дол представлява организация от публичния сектор, която се разпорежда със средства от общинските бюджети и фондове по смисъла на чл. 2 ал. 2 т. 3 от ЗФУКПС и е посочил, че чл. 10 ал. 1 т. 3 от ЗФУКПС задължава ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват финансовото управление и контрол чрез взаимносвързани елементи, един от които е осъществяване на контролни дейности. Съдът е посочил че съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл. 2 осигурят контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете определени в процеса на управление на риска са ограничени в допустимите граници и, че съгласно чл. 13 ал. 3 т. 3 от ЗФУКПС контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Посочил е, че контролните дейности най-малко следва да включват политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност, като съгласно чл. 13 ал. 4 от ЗФУКПС редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите в съответствие с указанията на министъра на финансите. Съдът е констатирал, че легалната дефиниция за "предварителен контрол за законосъобразност" е разписана в § 1 т. 10 от ДР на ЗФУКПС, като нормативната уредба задължава ръководителят да определи реда и начина за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност и е приел, че това нормативно задължение е изпълнено чрез разработването и утвърждаването със Заповед № 820/11.07.2018 г. на Основна процедура "Същност и действия при извършване на предварителен контрол". Съдът е констатирал, че в Основна процедура док. 02-01 е предвидено, че предварителния контрол е контрол за законосъобразност на всички документи и действия свързани с дейността на община Вълчи дол и се осъществява чрез проверки преди вземане на решение за поемане на задължение или извършване на разход, и преди полагането на двойния подпис. Констатирал е, че предварителният контрол се извършва от финансовия контрольор, като в правилата е посочено, че одобрението се отразява чрез изписване на становище и поставяне на подпис и дата върху контролния лист, а по преценка на финансовия контрольор и върху документа за поемане на задължение. Съдът е посочил, че съгласно т. IV.2 от издадените на основание чл. 13 ал. 4 от ЗФУКПС указания на Министъра на финансите /Заповед №ЗМФ 184/06.03.2020 г./ обект на предварителния контрол за законосъобразност е „процесът по поемане на задължение и извършване на разходи, извън приложното поле на ЗОП предварителен контрол на действията и решенията от вземането на решение за поемане на задължението (сключване на договор) до решенията за приемане на изпълнението и извършването на плащания“. Съдът е установил, че съгласно т. 2 от Основна процедура 02-02 "Поемане на задължение" към утвърдените със заповед № 820/18.07.2018 г. Вътрешни правила по СФУК на община Вълчи дол, поемане на задължение е "действие по поемане на финансов ангажимент от ръководството, от което се пораждат плащания за общината и, че със сключения със СНЦ „Бъдеще за Вълчи дол“ за общината са били поети задължения в размер на 15 400 лева. Съдът е посочил, че предвид указанията на Министъра на финансите, резултатите от предварителния контрол задължително следва да се документират. Въз основа на тези резултати лицето, на което е възложено извършването на предварителния контрол, писмено следва да изрази мнение относно законосъобразността на решенията или действията на ръководителите на организациите от публичния сектор, или на лицата упълномощени от тях. Съдът е направил извод за значимостта на разглежданата контролна функция, т.е. е уредана нормативно възможност лицето, извършващо предварителен контрол по смисъла на ЗФУКТТС да изрази различни мнения, едно от които е за законосъобразност. Съдът е констатирал, че политиката на предварителен контрол е била въведена в общината, но в случая не е изпълнена, тъй като липсва документация за извършена проверка от финансовия контрольор преди вземане на решение за поемане на задължението с конкретния договор, поради липса на писмено изразено мнение от негова страна относно законосъобразността на сключвания договор и или липса на контролен лист с положен негов подпис и дата, предшестващи сключването на договора. Съдът е констатирал, че г-жа П. е оправдавала своите действия с факта, че преди тя да подпише договора той бил подписан от гл. финансист и от юрисконсулта на общината. Съдът е посочил, че за да се приеме, че е осъществен предварителен контрол, той трябва да бъде извършен преди полагането на двойния подпис и е констатирал, че това изискване по отношение на конкретния договор не е изпълнено. Съдът е посочил, че отговорността на финасовия контрольор е отделна от тази на ръководителя, който е бил длъжен да изиска съставяне на контролен лист, в който да се заяви становището на съответното длъжностно лице относно законосъобразността на всеки един от сключваните договори, с които се поемат задължения за общината, в това число и договор № 215/09.06.2022г. На констатираните факти и анализа на норматевната уредба, съдът е приел за правилен извода на АНО, че г-жа П. е допуснала нарушение на чл. 13 ал. 1 т. 3 от ЗФУКТТС. Съдът приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са засегнати особено важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разходване на публични средства. Посочил, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че процесното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, за да може да се квалифицира като маловажен случай и, че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Констатирал, наложеното административно наказание е в минимален размер, като е отчетено, че нарушението е извършено за пръв път, и направил извод, че е справедливо определено. На направените констатации и изводи, съдът намерил атакуваното пред него наказателно постановление за правилно и законосъобразно и го потвърдил. При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Касационната инстанция констатира, че в касационната жалба са изложени множество възражения срещу НП. Като съобрази, че настоящата инстанция по своя статут е касационна и, че съгласно нормата на чл.63в от ЗАНН „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.“, съдът намира, че на проверка пред него подлежи решението на въззивният съд, а не НП, поради което не следва да се произнася по наведените срещу НП възражения. Касационната инстанция констатира, че въззивния съд е констатирал фактическата обстановка описана в НП. Установил е, че нарушението е извършено от г-жа П.. От установените факти, правилно въззивният съд е обосновал извод, че е налице съставомерност на нарушението по чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 ЗФУКПС, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Съставомерните признаци на нарушението по чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 ЗФУКПС, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ включват следното: 1. Да е извършено нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност и 2. Да е извършено от ръководител на организация по чл. 2, който отговаря за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси и 3. Механизмът на нарушението да представлява неизпълнение на политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Касационната инстанция констатира, че съдът е установил фактите от свидетелските показания и от събраните писмени доказателства и, че установените факти, покриват съставомерните признаци на нарушението, за което е ангажирана отговорността на г-жа П.. Съдът е посочил ясно защо кредитира показанията на свидетеля, който се явява лицето извършило финансовата инспекция на О. В. дол. От изложените от въззивния съд мотиви относно кредитираните доказателства, се налага извод, че не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, при установяването на фактическата обстановка, като е съобразил и дадените му с решение № 8352/24.07.2025г., постановено по КАНД 1347/2025г. от състав на Административен съд Варна указания. Касационната инстанция констатира, че релевираните в касационната жалба оплаквания срещу въззивното решение се свеждат до: 1. че на касаторката не са й били връчени заповедта за финансова инспекция, докладът от финансовата инспекция и доказателствата към него, както и че не са й искани обяснения, което ограничило защитата й; 2. че не е "обяснено от решаващите делото състави след първоинстанционното решение, как напуснал служител може да упражни правото си на защита с достъп до служебна информация"; 3.че съдът не е възприел, твърденията на касаторката, че предварителният контрол по сключването на договор № 215/09.06.2022 г. е осъществен от главният счетоводител и юрисконсулта. Първото и второто оплакване на касаторката са неоснователни. В решение № 8352/24.07.2025г., постановено по КАНД 1347/2025г. от състав на Административен съд Варна са анализирани разпоредбите относно осъществяването на финансовата инспекция и налагането на административните наказания, като е посочено, че това са две различни производства, поради което изискванията към едното не се прилагат автоматично към правилата за другото. В случая, предмет на проверката пред въззивния съд е НП, за издаването на което важат правилата по ЗАНН, поради което при ангажирането на административнонаказателната отговорност на г-жа П. не е следвало да й бъде връчвана заповедта за финансовата инспекция или доклада от нея, нито й е бил необходим достъп до служебна информация. Лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана по ЗАНН се защитава само срещу фактите, констатирани в НП. В случая релевантният факт, за който е била ангажирана административно-наказателната отговорност на г-жа П., както правилно е установил въззивния съд, е сключването на договор, без да е осъществен предварителния контрол. При наличие на данни за осъществен такъв контрол от финансовият контрольор, те биха били известни на г-жа П. и последната можеше да изиска представянето им в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че в касационната жалба г-жа П. въвежда оплакване, че съдът не е направил извод, основан само на доводите й, че действията на главния счетоводител и юриста, следва да се разглеждат като извършен предварителен контрол, налага правилност на констатацията на въззивната инстанция за липса на доказателство за извършен предварителен контрол от финансовия контрольор и обективирането на неговата проверка в контролен лист док.№02-06. Императивното изискване за самостоятелна проверка, която да е извършена именно от финансов контрольор, а не от друго лице (счетоводител или юрисконсулт) е предвидено в т.4 за процес "Валидиране на задължението" от "Система за финансово управление и контрол", Основна процедура: "Поемане на задължение", док.№ 02-02, О. В. дол утвърдена от кмета на Община Вълчи дол. Съгласно разписаното в т.4 за т.4 за процес "Валидиране на задължението" от "Система за финансово управление и контрол", Основна процедура: "Поемане на задължение", док.№ 02-02, Община Вълчи дол утвърдена от кмета на Община Вълчи дол са предвидени следните дейности: 1. след извършването на всички проверки, заявката заедно с придружаващите я документи /фактури, протоколи, договори и др./ се предава на финансовия контрольор на общината.; 2.Финансовия контрольор извършва проверка на заявката за поемане на задължение по реда описан в Основна процедура "Същност и действия при извършване на предварителен контрол". За извършения предварителен контрол той попълва контролен лист в които изразява мнение за одобрение или отказ да се одобри задължението; 3. След изразеното мнение, независимо от това дали то е положително, или отрицателно, заявката, заедно с придружаващите документи, се връща от финансовия контрольор на Директор на Дирекция "ФСД"/ Гл.счетоводител на община Вълчи дол, който ги предоставя за становище и одобрение на кмета на общината.; 4.Кметът на общината изразява писменото си становище с да или не чрез полагане на подпис върху заявката; 5. При отрицателно становище на финансовия контрольор, кмета на общината може да вземе по своя преценка положително становище, независимо от становището на финансовия контрольор. Заявката се счита за валидирана/ потвърдена. След одобрението на Кмета, заявката заедно с придружаващите документи се представят на Директор на Дирекция "ФСД" / Гл.счетоводител за изпълнение.; 6. При отрицателно становище от страна на кмета на общината задължение не се поема, като заявката с документите се представят на Директор на Дирекция "ФСД"/ Гл.счетоводител за прехвърляне в архив.; 7. подадените до финансовия контрольор заявки се регистрират в "Регистър на финансовия контрольор". Отговорни за изпълнението на дейностите по процес "Валидиране на задължението" са различни субекти - Директорът на Дирекция "ФСД" / Гл.счетоводител за изпълнение; Кметът на общината и финансовият контрольор. Конкретно за дейност 2 от процеса "Валидиране на задължението" е предвидено дейността да бъде извършена само от финансовия контрольор, който следва да попълни контролен лист - док.№02-06. Аргумент в подкрепа на изводът, че предварителния контрол по дейност 2 от процеса "Валидиране на задължението" е предвиден да бъде извършен само от финансовия контрольор е въведеното в дейност 7 от процеса "Валидиране на задължението" задължение подадените до финансовия контрольор заявки да се регистрират в "Регистър на финансовия контрольор" док.№02-07 от финансовия контрольор. От анализът на цитираните дейности, които следва да бъдат извършени в процес "Валидиране на задължението" се налага извод, че предварителния контрол по поемането на задължението се извършва само от финансовия контрольор, след заявка. Заявката следва да бъде вписана от финансовия контрольор в регистър на финансовия контрольор и за извършения предварителен контрол следва да бъде попълнен контролен лист. Няма данни да е отправена заявка до финансовия контрольор, който единствено може да осъществи предварителен контрол по поемането на заявлението, поради което правилен е изводът на ВРС за осъществен състав на нарушението. В този аспект се явява неоснователно и третото оплакване в касационната жалба. Изискването за извършването на предварителен контрол и възлагането му на финансовия контрольор е свързано с разходването на публични средства, поради това е необходима допълнителна предварителна проверка и оценка на необходимостта от поемането на задължение преди сключването на договор. Констатирано е от решаващият съдебен състав, че такава не е извършена и че г-жа П. е сключила договор, т.е. поела е задължение без да спази процедурата по предварителен контрол. Становищата и действията на други органи дадени при изпълнение на техните функции, не могат да заместят липсата на проверката от предварителния контрол. Възражението, че АУАН е съставен на дата, различна от посочената във въззивното решение, е основателно. Констатира се, че този акт е съставен не на 19.02.2024 г., а на 07.02.2024г. Това обстоятелство не се отразява на правилността на изводите на въззивния съд за спазването на сроковете по ЗАНН относно съставянето на АУАН и издаването на НП, при реализирането на административнонаказателната отговорност на г-жа П. и т.к. на проверка пред въззивния съд подлежи НП, съдът намира, че допусната техническа грешка в посочването на датата на съставяне на АУАН, не представлява съществено процесуално нарушение на ДРС, което да влече отмяната на съдебния акт. Касационната инстанция констатира, че фактите по спора са установени от въззивния съд при съобразяването на представените доказателства и при спазването на указанията дадени в касационното решение на предходната касационна инстанция. Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в начина, по който въззивния съд е достигнал до фактическите констатации и правните изводи. От съдържанието на доказателствата и мотивите на касирания съдебен акт се налага извод, че въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.14, ал.1 от НПК, тъй като вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти е формирано на базата на обективен, всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото и при съобразяването на указанията, дадени от предходната касационна инстанция. Съдът е приложил правилно материалния закон. Изложил е ясни, макар и лаконични изводи относно съставомерността на деянието по повдигнатото на г-жа П. обвинение. Тези изводи са правилни, съответни на фактите и са изведени при съобразяването на доказателствата. Не са налице твърдените в касационната жалба касационни основания при постановяването на съдебния акт, поради което той следва да бъде оставен в сила. Заявено е от ответника искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за всички съдебни инстанции. Предвид изхода на спора и присъдените с Решение №248/03.12.2025г. постановено по АНД № 270/2025г., по описа на Районен съд Девня, юрисконсултски възнаграждения за три съдебни инстанции, направеното искане се явява основателно само за настоящата в размер на 60 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,