Решение № 5476 от 14.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2940/2025 г.

Софийски градски съд14.08.2026reporting judge Станимира Иванова

Ruling

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.12.2024г. по гр.д. № 11457 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 175-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА „МТСБ Глобал Лимитид“ с фирмен номер 12565025,

дружество регистрирано по правото на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия със седалище и адрес на управление: Ww30 Churchill Place, Сanary Wharf , London United Kingdom, E14 5RE да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 150 евро, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

  1. _______________________
  1. _______________________

Grounds

. и след приключване на продължителния отпуск поради временна нетрудоспособност на докладчика, за да се произнесе взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение от 11.12.2024г. по гр.д. № 11457 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 175-ти състав е отхвърлен като неоснователен иска на „МТСБ Глобал Лимитид“ с фирмен номер 12565025, дружество регистрирано по правото на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия със седалище и адрес на управление: Ww30 Churchill Place, Сanary Wharf , London United Kingdom, E14 5RE срещу „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 за заплащане на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД на сумата от 3000 евро-частична претенция от такава в по-голям размер от 176429,30 евро, , представляващи вземане за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от непозволено увреждане, като следствие на неизвършването на действия по искания за връщане на плащания от 24.05.2022г., които плащания са извършени от „ЗероДев“ЕООД и „Ти Ел Й Систем“ЕООД чрез транзакции към трети лица, като МТСБ Глобал Лимитид“ с фирмен номер 12565025, дружество регистрирано по правото на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия със седалище и адрес на управление: Ww30 Churchill Place, Сanary Wharf , London United Kingdom, E14 5RE е осъдено да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 на основание на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сумата от 200лв., представляващи съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 39135/05.02.2025г. по регистъра на СРС от ищеца „МТСБ Глобал Лимитид“ с фирмен номер 12565025, дружество регистрирано по правото на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в частта, с която иск е отхвърлен. Изложило е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че доказателствени искания неправилно били отхвърлени от СРС, но дори и само от събраните от районния съд доказателства се установявала основателността на иска. Установено било по делото, че ищецът предоставя платежни услуги чрез партньорство с Prepaid Financial Services Ltd (PFS), което била регулирана институция за електронни пари. Установено било, че на 05.05.2022г ищецът наредил 190 000 щ.д. към ЗероДев“ЕООД, на 06.05.2022г. наредил 200 000 щ.д. към „Ти Ел Й Систем“ЕООД, които били регистрирани по българското законодателство, че тези средства били предназначени за плащания към крайни клиенти в Китай, превалутирани в евро. Установено било и че по уведомление от свои клиенти ищецът разбрал, че само част от средствата достигнали до крайните клиенти и че на 12.05.2022г. ищецът изпратил искане за връщане на средствата до Банка ДСК“ЕАД, но въпреки това банката не предприела действия по връщане на сумите, а разрешава осем транзакции за общо 200925,64 евро от сметките на българските дружества и начислява такси за собствени разходи. Значителна част от тази сума била предназначена за крайни клиенти в Китай и ищецът претърпял вреда за 176 429,43 евро, което било размер на сумата недостигнала до крайните клиенти в Китай. Банката не била изпълнила задълженията си по чл. 72 от ЗМИП , по чл. 74 от ЗПУПС, по чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗКИ, защото съответно не уведомила компетентните органи за съмнение за измама, не блокирала сметките на българските дружества при съмнение за измама и не създала вътрешни правила за предотвратяване на финансови измами с адекватен контрол върху сметки и транзакции на двете български дружества, които не били лицензирани доставчици на платежни услуги. Това довело до вреди за ищеца правно основание на които било по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, пряката причинно-следствена връзка между неизпълнението на задълженията на банката и вредите била доказана, защото ако банката била изпълнила задълженията си средствата нямало да бъдат изтеглени от сметките на двете български дружества и щели да бъдат запазени. Отговорността на банката била засилена, защото била професионален участник в търговския оборот по смисъла на чл. 302 от ТЗ . В тежест на ответника било да установи, че е спазил изискванията на закона. Мотивите на районния съд в голямата си част били теоретични и нямали връзка с казуса, не били обсъдени събраните по делото доказателства, реално мотиви по предявения иск не били изложени. Неправилно СРС приел, че уведомлението било получено от банката на 24.05.2022г. Доказателствата установявали получаването му още на 12.05.2022г. Съобщението било изпратено чрез партниращата финансова институция PFS чрез SWIFT съобщение, обичайната банкова практика била те да се обработват незабавно или в рамките на работния ден. Важно било кога е получено, а не кога е обработено от банката. Дори да имало забавяне , банката трябвало да блокира средствата след получаване на съобщението. Необоснова било оправданието с официалните празници на 24.05.2022г., защото тези празници не освобождавали банката от задълженията й. Представения от банката криптиран текст не установявал съдържанието на този документ. Този документ бил с дата 25.05.2022г., а ответникът признавал дата 24.05.2022г за получаване на съобщението. Отделно този документ бил вътрешен документ между отдели на банката и не установявал кога е постъпило съобщението. Искането за връщане на средства (recall ) било стандартна процедура в международните банкови и платежни отношения, прилагани при трансфери на средства, когато се установи нередност или съмнение за неправомерност на транзакцията. Тя се ползвала и когато парите са наредени към получател, за който в последствие възникнело съмнение за измама, както и при грешка и при неразрешена транзакция, процедурата била основана на международно признати стандарти в SWIFT системата . Тя представлявала задължителен сигнал за банките, че средствата подлежат на допълнително разследване или блокиране до изясняване на ситуацията. При получаване на recall банката трябвало да блокира средства по сметката ако има съмнение за измама или неразрешена употреба и да съдейства за връщането на средствата, ако основанията за recall бъдат потвърдени. Банката не изпълнила задълженията си международните SWIFT правила, чл. 72 от ЗМИП и чл. 74 от ЗПУПС. Нямало нужда от съгласие от получателя за да се блокират сметките, защото чл. 72 от ЗМИП не изисквал такова, чл. 73 от ЗМИП задължавал банката да извършва превантивни мерки за предотвратяване на измами и защита на средства. В случая след получаване на recall банката имала достатъчно информация за възможната измама, но не блокирала сметките, позволила транзакции, не предприела никакви превантивни мерки за да предотврати измамата, не уведомила ДАНС. Засилената отговорност на банката била подчертана в чл. 74 от ЗПУПС, чл. 74 от ЗКИ, Директива (ЕС) 2015/2366 , Решение на СЕС по дело № С-212/11 по дело № С-255/12 по дело № С-342/12. За разследването на измамата била образувана преписка в СГП и,. отделно в БНБ имало преписка за установяване дали банката е изпълнила задълженията си да уведоми БНБ, неправилно СРС отказал да събере тези доказателства. Платежните нареждания установявали, че средствата преведени от ищеца на двете български дружества били целеви-за разплащане с трети лица, както установявали и че такова целево изпълнение на било извършено. Докладът на полицията на Обединеното кралство установявал, че разследващите органи на Великобритания са установили достатъчно данни за започване на разследване за измама. Това било достатъчно, за да се установи, че банката следвало да блокира средствата по сметките, както и да уведоми ДАНС. ЗероДев“ЕООД и ти Ел Й Систем“ ЕООД в действителност не били лицензирани доставчици на платежни услуги, както било представено от посредника на ищеца. Това допълнително доказвало, че средствата нямало да достигнат до реалните получатели чрез тези две дружества, банката трябвало да провери статуса на тези две дружества, но не го направила. Това задължение на банката произтичало от засилената й отговорност да гарантира, че сметката, които разкрива не се използват за незаконни цели като измами, пране на пари или други финансови престъпления. Тази отговорност произтичала от риска, свързан с операции на ЮЛ, които можело да прикриват незаконна дейност; ролята на банките като“първа линия на защита“ срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм; задължението на банката да защитава средствата на своите клиенти-чл. 4 вр. с чл. 3, чл. 10 и чл. 16 от ЗМИП; чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗКИ, чл. 74, ал. 2 от ЗПУПС, Директиви (ЕС) 2015/849; 2018/ 843, Регламент (ЕС) 2015/847. В случая банката не било установено да е направила комплексна проверка на двете български дружества при откриване на банковите им сметки, че дейността им е оценена, въпреки че са се представили като доставчици на платежни услуги, че е проверила действителните им собственици, а в последствие се оказало, че тези дружества нямат лиценз за извършване на платежните услуги. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски. Въззиваемият-ответник по исковете „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението в тази част било допустимо и правилно. Посочило е, че не било установено искането за връщане на сумите да е получено от банката преди да разреши транзакциите Това искане банката получила на 24.05.2022г, което било неприсъствен ден и затова системата дала дата 25.05.2022г. на искането. Преводите били извършени преди това. Веднага след получаването на искането сметките били блокирани, поискала становище на двете дружества за връщане на сумите. След като преводът бил изпълнен връщане на сумите можело да се извърши само със съгласие на получателя, защото от постъпването на сумите по сметката му те ставали негова собственост. Такова съгласие банката не знаела да е дадено. На 31.05.2022г. представляващия двете дружества отказал да даде такова съгласие, изявления на Е.К. не били такива на представляващия двете дружества. Сигнали за връщане на пари с твърденията за измами постъпили в дирекция ПИПФТ на банката на 24.05.2022г., дирекцията изготвила уведомление до ДАНС за случая и така изпълнила задълженията си по чл. 72 от ЗМИП. Редакциите на разпоредбите на чл. 72 от ЗМИП към май 2022г. сочели задължения на банката които тя изпълнила. Правилно било прието от районния съд, че в случая между поведение на банка и твърдени от ищеца вреди нямало пряка причинно-следствена връзка,. Такава нямало тогава, когато увреждане е изключителна последица от поведение на трето лице и в този смисъл били Решения на ВКС, 4-то Г.О. по дело № 1354/2022г. и по дело № 1321/2018г. В случая вредата на ищеца е настъпила от това че Е.К. не успял да осигури обещаното поведение от двете български дружества и той носел отговорност пред ищеца за тези вреди, а не банката. Евентуално, ако се приемело, че Е.К. е измамил ищеца, то тогава вредата да ищеца била настъпила при първия превод – към сметките на двете дружества от 05.05. и от 06.05.2022г. Поведението на банката нямало отношение към настъпване на вредоносния резултат. Районният съд обсъдил всички релевантни за делото факти и доказателства. Твърденията на въззивника за международни банкови стандарти при искане за връщане на суми не можело да игнорират императивни норми на националното и европейското законодателство. Нито един от сочените от въззивника закони не уреждал възможност за трето лице да иска блокиране или връщане на суми по банкова операция, на която не е ползвател. Евентуалното неизпълнение на тези закони не пораждал автоматично деликтна отговорност. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 68279/29.02.2024г. по регистъра на СРС от „МТСБ Глобал Лимитид“ с фирмен номер 12565025, дружество регистрирано по правото на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия със седалище и адрес на управление: Ww30 Churchill Place, Сanary Wharf , London United Kingdom, E14 5RE срещу „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД да му заплати сумата от 3000 евро – частичен иск, целият за 176429,43 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на неизпълнение на законови задължения на ответника по искане за връщане на плащания , изпратено на 12.05.2022г., които плащания са извършени от „ЗероДев“ЕООД и „Ти Ел Й Систем“ЕООД чрез транзакции към трети лица. Посочил е, че е софтуерно дружество, което в сътрудничество с Prepaid Financial Services Ltd (PFS) предоставя на свои клиенти платежни сметки ведно с платежни карти и извършва плащания съобразно инструкции на свои клиенти към трети лица. Prepaid Financial Services Ltd (PFS) било регулирана и одобрена институция за електронни пари, които били алтернатива на парите в брой и позволявали извършване от притежателя им на безкасови плащания чрез пари, съхранявани на телефон, предплатена карта или онлайн акаунт. Ищецът бил дистрибутор на електронни пари и ползвал подизпълнители за разпространение на електронни пари, които действали от негово име като разпространяват или изкупуват обратно електронни пари. Е.К. станал клиент на ищеца в началото на 2022г, като посочил на ищеца, че притежава дружества в България , които са доставчици на платежни услуги - „ЗероДев“ЕООД и „Ти Ел Й Систем“ЕООД, като ищецът се договорил с тези дружества да извършат преводи до крайни клиенти да двама клиента на ищеца- Payceler Limited и Mathbeecom Limited. Затова на 05.05.2022г ищецът наредил 190 000 щ.д. към ЗероДев“ЕООД, на 06.05.2022г. наредил 200 000 щ.д. към „Ти Ел Й Систем“ЕООД по банковите им сметки в Банка ДСК“ЕАД, които банкови сметки били в евро и затова сумите били превалутирани в евро съответно 17533,16 евро и 183418,37 евро. На 11.05.2022г. управителите на Payceler Limited и Mathbeecom Limited уведомили ищеца, че само някои от сумите са достигнали до посочените от тях крайни клиенти , ищецът се усъмнил че е възможно да има измама и на 12.05.2022г. чрез PFS отправил искане до ответника за незабавно връщане на средствата по двата превода от 05.05. и от 06.05.2022г. поради това, че Е.К. е заподозрян в измама чрез българските дружества, на банката чрез PFS предоставил и доклада на полицията на Обединеното кралство. Въпреки това искане, банката в периода от 12.05.2022г. до 19.05.2022г. разрешила седем транзакции от тези сметки към трети лица, а на 23.05. и на 24.06.2022г. усвоила такси за прекратяване на договора от банката , служебно закрита сметка , отделно били направени удръжки от банката за валутни обмени и извършвани преводи от сметките на двете дружества. Оказало се, че двете български дружества не се представляват от Е.К., че те не са оператори на платежни системи и не са дружество за електронни пари. Посочило е, че в отговора на ответника до БНБ било посочено, че първоначално сметките на двете български дружества били „спящи“, след това започнали постъпления , като сумите веднага се трансферирали , до профилите се достъпвало почти едновременно от два различни адреса, което навело на мисълта, че достъп е предоставен на трето лице. Въпреки съмнителните действия банката не предприела мерки за ограничаване на достъпа до сметките, нито уведомила компетентни органи. Банката взела решение за закриване на сметки в момент, в който по тях нямало достатъчно средства, за да бъдат върнати на ищеца сумите по направените от него преводи, като удържала за себе си начислени банкови такси. Изложило е и съображения , идентични с тези по въззивната жалба и същите не е необходимо да се повтарят, посочено е в исковата молба и в уточнителните молби, че противоправно поведение на банката е бездействието при получения сигнал с искане за връщане на сумите и действие, чрез разрешаване на транзакции след 12.05.2022г. Претендирало е разноски. Ответникът „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 в предоставения срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че цялата аргументация на исковете се основавала на искане за връщане от 12.05.2022г. Сочените от ищеца задължения за банката възниквали обаче не от датата на изпращане на това искане, а от узнаването му от банката. Не знаел кога ищецът бил изпратил искането, но същото било получено в банката едва на 24.05.2022г. Това било неприсъствен ден и затова системата на банката го регистрирала д дата 25.05.2022г. Тогава банката замразила сметките на двете дружества и подала уведомление до ДАНС. Извършило и подробна проврека на случая, в резултат на което банката приела че са налице основания за закриване на банковите сметки и прекратяване на договорите за тях, което и направила на 23.06. и на 24.06.2022г. Изложило е твърдения и съображения, идентични с отговора на въззивната жалба, които не е необходимо да се повтарят. Претендирало е разноски. Приети са неоспорени от страните извлечения съгласно които на 05.05.2022г. ищецът е превел 190 000 щ.д. на ЗероДев“ЕООД, на 06.05.2022г. е превел 200 000 щ.д. на „Ти Ел Й Систем“ЕООД по банковите им сметки в Банка ДСК“ЕАД. Приети са неоспорени от страните платежни нареждания, съгласно които Ти Ел Й Систем“ЕООД от банковата си сметка в Банка ДСК“ЕАД е наредило извършване на преводи, както следва: на 19.05.2022г. сумата от 5300 евро за Feder Ofir ADV ; на 19.05.20222г. сумата от 21 000 евро за Fizi Sigal; на 17.05.2022г. сумата от 18 000 евро , на 09.05.2022г. сумата от 28 556 евро за Fizi Sigal Hen Fisher Advс, посочените основания за преводите са конкретни фактури. Приети са неоспорени от страните платежни нареждания, съгласно които ЗероДев“ЕООД от банковата си сметка в Банка ДСК“ЕАД е наредило извършване на преводи, както следва: на 02.09.2021г. сумата от 20 000 евро ; на 08.09.2021г. сумата от 20000 евро, на 15.09.2021г. сумата от 10 000 евро , на 21.09.2021г. сумата от 10 000 евро всички за Triple M market media m.f Ltd с посочено основание конкретни фактури; на 12.05.2022г. наредило сумата от 36 250 евро за Igud Leasing ; на 12.05.2022г. е наредило сумата от 42 856 евро на Ilobal GRG IT Services ; на 12.05.2022г. е наредило сумата от 20 000 щ.д. за Brex Treasury LLC с посочено основание конкретна фактура. Приети са писма от Муса Джамех до Е.К. от 04.05. 2002г. и от 05.05.2022г. с указание за извършване на преводи на конкретни суми в размер на общо 510 880 щатски долара до конкретни трети лица, сред които не са получателите на сумите по горепосочените платежни нареждания. Прието по делото писмо от Mathbeeсам Limited до ищеца от 11.05.2022г. сочещо, че плащания до Дадо Ню Материалс Ко; Шенг Фенг Технолоджи, Хуаян, Тонгрун Интернешънъл и Дистел Лимитид са получени за 160000 щ.д., а преводите до двете български дружества били за 380 000 щ.д., разликата не била получена. Прието е писмо 11.05.2022г. от Пейселър, съгласно което плащанията към Ома Фитнес, СЕС Инвестмънтс Лтд и Шоугуанг, които следвало да се извършат след преводите към двете български дружества за 440000 щ.д., били направени само за сумата от 28230 щ.д. Прието е извлечение от сметка на Ти Ел Й Систем“ЕООД за периода от 28.06.2021г. до 25.06.2022г. , съгласно което по сметката е имало движение в този период – както постъпления, така и преводи и тегления, през 2022г. движението по сметката е на по-големи суми от тези през 2021г., имало е преводи от 10 000 евро, от 79 650 евро , 41 587 евро и за други по-малки суми, процесните преводи са извършени, като на 23.06.2022г. банката служебно е прекратила договора и на 24.06.2022г. е закрила сметката, за което е начислила и усвоила такси съответно от 4 евро , извършила е превод от 8748,60 евро по конкретна банкова сметка. Прието е писмо от Банка ДСК“ЕАД от 26.10.2023г. до СГП, сочещо че сумата от 8748,60 евро от сметка на Ти Ел Й Систем“ЕООД е прехвърлена в служебно открита сметка с конкретен номер , в момента е налична. Прието е извлечение от сметка на ЗероДев“ЕООД за периода от 28.06.2021г. до 25.06.2022г. до съгласно което по сметката е имало движение в този период – както постъпления, така и преводи и тегления , имало е преводи от 21 000 евро, 20 000 евро, 23 477 евро, 17000 евро, 22 000 евро, 5000 евро, 50 000 евро, от и други за други по-малки суми , процесните преводи са извършени, като на 23.06.2022г. банката служебно е прекратила договора и е закрила сметката, извършила е превод от 43 496,50 евро по банкова сметка. Прието е писмо от Банка ДСК“ЕАД от 26.10.2023г. до СГП, сочещо че сумата от 43496,50 евро от сметка на ЗероДев“ЕООД е прехвърлена в служебно открита сметка с конкретен номер , в момента е налична. Прието е писмо от ищеца до Morgan Chase Bank от 22.12.2023г. за информация дали по сметката има останали средства и може да я блокира. Приет е доклад за противодействие на измамите на Национален център за докладване относно измамите и кибер престъпленията в Обединеното кралство от 23.05.2022г, съгласно който е подаден сигнал от М.Д. като управител на ищеца за извършена измама за 571770 щ.д. , извършена от Е.К. , Ти Ел Й Систем“ЕООД, ЗероДев“ЕООД и израелско дружество Rewyre във връзка с преводи сред които този от 04.05.2022г. за 190 000 щ.д и този от 05.05.222г. за 200 000 щ.д. , като в сигнала е посочено парите са били преведени на контролираните от Е.К. три дружества за извършване на плащания по фактури, но били извършени само три малки плащания, а доказателство че К. е извършил други плащания не представил, твърдял че парите са задържани от банките, което водело до подозрения, че може да използва средствата за нещо друго, преди да ги върне и може въобще да не ги върне. Приети са извлечения от разговори проведени по приложения между М.Д. Haddy Bojang, Е.К. , сочещи че са обсъждали на 11.05.2022г. искане за връщане на пари, като Е.К. е посочил че то е успешно и парите ще бъдат върнати, на 13.05.2022г. е посочил че е дал разрешение за връщане на парите. Н а 13.05.2022г. е посочено, че искането за връщане все още не било получено, ще им изпрати проследяване, а на 25.05.2022г. Е.К. е посочил, че получил обаждане от банката че е постъпило искане за връщане на парите . Прието е писмо от Банка ДСК“ЕАД от 14.09.2022г. до ищеца сочещо, че преводите от 05.05 и от 06.05. 2022г. са изпълнени точно, че на 25.05.2022г. е получено от банката на наредителя искане за връщане на сумите по тези два превода, но то можело да стане само със съгласие на получателя, представляващия двете дружества получател са отказали да го направят на 31.05.2022г. Приети са и извлечения от комуникация между Dept CardFinding и управителя на ищеца, съгласно които ищецът не е получил връщане на парите, отговор от банката по искането за връщане не е получен, за да има връщане на сумите следвало да има съгласие на бенефициент. Приети са писма от БНБ , съгласно които в банката има жалби от 05.04.2023г. и от 04.04.2023г. , подадени от ищеца с твърдения за нарушения от Банка ДСК“ЕАД на ЗМИП и банковото законодателство , поискан е отговор от Банка ДСК“ЕАД . Приети са жалби от ищеца до БНБ и до ответника във връзка с неизпълнение на искането за връщане. Приети са неоспорени от страните два броя откази от 31.05.2022г., носещи подпис за А.Л. като представител на „ЗероДев“ЕООД и на „Ти Ел Й Систем“ЕООД, с които е отказал връщане на сумите от 190 000 щ.д. и от 200 000 щ.д. по преводите съответно от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г. Прието е извлечение от електронна кореспонденция между служители на Банка ДСК“ЕАД сочещи, че на 24.05.2022г. са получени искания от BARCGB22XXX за връщане на суми по преводи от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г. за 200 000 щ.д. за Ти Ел Й Систем“ЕООД и 190 000 щ.д. за ЗроДев“ЕООД с наредител ищеца с основание „измама“. По делото са представени неоспорени от страните вътрешни правила на Банка ДСК“ЕАД за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм от 24.02.2011г., изменени на 15.11.2021г. с Приложения, съгласно които в банката със заповед на директора се създава създадена специализирана служба за противодействие на изпирането на пари и финансиране на тероризъм, която събира информация за клиентите и поддържа точна и подробна информация за операциите им. Съгласно чл. 8а при установяване и поддържане на отношения с клиенти те се идентифицират, както и свързаните с тях лица действителния собственик, събира се информация з и оценка на целта и характера на деловите отношения, изясняват се в предвидените случаи произхода на средствата. Мерките съгласно чл. 15 се осъществяват при операция над 15 000 евро и при всеки случай за съмнение за изпиране на пари Правилата разписват опростена и разширена комплексна оценка и начина по който се идентифицират клиентите, собствениците , изясняването на произхода на средства, както и как се извършва оценка на риска. Приети са книжа, изпратени от БНБ –писмо от 12.04.2023г. и от 26.04.2023г. с приложенията им, съгласно които на 12.04.2023г. БНБ е поискало от Банка ДСК“ЕАД да извърши проверка по жалби на ищеца за процесните два превода поради твърдения на ищеца ме е жертва на измама от двете дружества – получател на сумите и за нарушения на ЗМИП и на банковото законодателство от Банка ДДСК“ЕАД. В жалбата на ищеца е посочено, че сумите по двата превода следва да му бъдат върнати, но банката не го правела, не уведомила компетентните органи и не блокирала сметките до изясняване на случаите. С писмо от 25.04.2023г. Банка ДСК“ЕАД е посочила, че на 25.05.2022г. в дирекция Международни разплащания“ е постъпила информация от Barclays Bank PLC (BARCGB22XXX) за двата превода и искане за връщане на сумите, сметките на клиентите са замразени веднага, на 31.05.2022г. получател е отказал да се върнат сумите . Банка ДСК“ЕАД е посочила в този отговор, че банковите сметки на двете български дружества са открити след извършена проверка, не било установено те да са в забранителни списъци, идентифицирани били по ТРегистър и документите за регистрацията им, предмет на дейност било в областта на маркетинга и рекламата, търговия за ЗероДев“ЕООД и консултантски услуги за Ти Ел Й систем“ЕООД, че действителен собственик на капитала им е А.Л., за който също не било установено да е в забранителни/ограничителни списъци сметки били открити на 28.06.2021г., до септември 2021г. били със статус „спящи“, след което започнали постъпления на суми, които веднага били трансферирани . Посочено е в това писмо, че установено било при проверката от банката, че до профилите на двете дружества се достъпва от два различни адреса , което навеждало на мисълта, че достъп е предоставен на 3-то лице, като след проверка за съответствие на информация за операциите и за дейността на дружествата е внесено предложение за прекратяване на отношенията и те били прекратени съответно на 23.06.2022г. и на 24.0.06.2022, остатъчната сума не била достатъчна за връщане на сумите по преводите. Приети са книжа от преписка 18024/2022г. на СГП, съгласно които на 24.11.2022г. ДМОП е информирало прокуратурата, че Е.К. е известен на полицията за forex измама и изпиране на пари, има започнато разследване срещу него, в прокуратурата има досъдебно производство за престъпление по чл. 253, ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК във връзка с двата процесни превода и превод към Реуър“ЕООД, Банка ДСК“ЕАД по искане на прокуратурата е посочила, че достъп до сметки на Ти Ел Й Систем“ЕООД и на ЗероДев“ЕООД е имал А.Л. , който заявил и активен достъп по сметки на трети лица и/или преводи с комбинация от цифров сертификат и код с смс, изпратени са SWIFT съобщения от BARCGB22XXX , през май 2022г. , включително и такива от 25.05.2022г. с искане за връщане на суми по превод от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г. С доклад от 17.05.2024г. на следовател от Отдел Следствен е посочено, че от сметките на двете български дружества са изпращани суми по банкови сметки в Израел без основание , част от сумите са изпращани в Хонг Конг и в Китай с основание компютърни услуги и маркетингово проучване с фиктивни договори, сумите са преминавали транзитно по сметките на двете български дружества към чуждестранни дружества , което било индикация за пране на пари. В преписка се съдържа справка от СДВР за проверка по преписка на ГДБОП, образувана по сигнал на Банка ДСК“ЕАД за постъпила в банката информация от Barclays Bank PLC за преводи от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г за 390 000 щ.д. за Ти Ел Й Систем“ЕООД и на ЗероДев“ЕООД , за тези сметки имало съответно 7 и 12 съобщения за връщане на преводи чрез измама, в писмото не са посочени от кои дати са и за кои преводи. Такива искания не се съдържат в кориците на преписката освен исканията за връщане от 25.05.2022г. В кориците на преписката се съдържа декларация на управителя на Ти ел й сситем“ЕООД и на Зеро Дев“ЕООД по чл. 66, ал.2 от ЗМИП и по чл. 2, ал.1 от Наредбата за сведения и документи , предоставяни на банки при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна съгласно които: Превод на 18 000 евро от 17.05.2022 е с пари от дейността на фирмата с контрагент – ищеца по превод от 05.05.2022г, като се плаща по фактура № 24/16.05.2022; Превод на 21000 евро от 19.05.2022г. с пари от дейността на фирмата с контрагент – ищеца по превод от 06.05.2022г, като се плаща по фактура № 12/18.05.2022; Превод от 12.05.2022г. за 20 000 евро е с пари от дейността на фирмата с контрагент – ищеца по превод от 05.05.2022г, като се плаща по фактура № 10/10.05.2022; Превод от 12.05.2022г. за 42 856 евро е с пари от дейността на фирмата с контрагент – ищеца по превод от 05.05.2022г, като се плаща по фактура № 288/10.05.2022; Превод от 12.05.2022г. за 36250 евро е с пари от дейността на фирмата с контрагент – ищеца по превод от 05.05.2022г, като се плаща по фактура № 9001/10.05.2022г. В преписката е посочено че за двете дружества имало съответно 7 и 4 искания за връщане на направени преводи . С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД – иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от виновно противоправно поведение на служители на ответника , представляващи нарушения на изискванията на чл. 72 от ЗМИП, чл. 74 от ЗПУПС и чл. 74 от ЗКИ. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) в приложимата й за случая редакция към май 2022г., при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход банката е длъжна да уведоми незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност, а при узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход следва да уведоми компетентните органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Съгласно разпоредбата на чл. 74 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) в приложимата й за случая редакция към май 2022г., ако е уговорено в рамковия договор доставчикът на платежните услуги може да блокира използването на платежния инструмент по обективни причини, свързани със сигурността на платежния инструмент; съмнение за неразрешена употреба на платежен инструмент; употреба на платежния инструмент с цел измама докато причините за блокирането отпаднат. Съгласно чл. 74, ал. 5 и ал. 8 от ЗПУПС доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, може да откаже достъп до платежна сметка на доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка или на доставчик на услуги по иницииране на плащане по обективни и подкрепени с доказателства причини, свързани с неразрешен достъп или достъп до платежната сметка с цел измама от страна на доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка или на доставчика на услуги по иницииране на плащане, включително неразрешено иницииране на платежна операция или иницииране на платежна операция с цел измама ; доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, незабавно уведомява БНБ за обстоятелствата по ал. 5, свързани с доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка или с доставчика на услуги по иницииране на плащане, като предоставя съответните данни по случая. Съгласно разпоредбата на чл. 74 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) всяка банка създава специализирана служба за вътрешен одит, приема правила относно организацията и дейността на вътрешния контрол и създават системи за контрол, съобразени с обема на извършваните операции, разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях, в съответствие с наредба на БНБ; създава подходяща и ефективна процедура, по която служителите може да сигнализират за нарушения в рамките на институцията по самостоятелен и независим ред. В случая по делото не се спори, а и се установява от събраните по делото платежни нареждания, извлечения от сметки, че на 05.05.2022г. ищецът е наредил 190 000 щ.д. към ЗероДев“ЕООД, на 06.05.2022г. е наредил 200 000 щ.д. към „Ти Ел Й Систем“ЕООД по банковите им сметки в Банка ДСК“ЕАД, от тези банкови сметки на 19.05.2022г. Ти Ел Й Систем“ЕООД е наредило извършване на преводи и те са изпълнени от банката преди 24.05.2022г. както следва: на сумата от 5300 евро за Feder Ofir ADV и на сумата от 21 000 евро за Fizi Sigal; на 17.05.2022г. сумата от 18 000 евро за Fizi Sigal Hen Fisher Advс, посочените основания за преводите са конкретни фактури; ЗероДев“ЕООД е наредило извършване на преводи на 12.05.2022г за сумата от 36 250 евро за Igud Leasing ; на 12.05.2022г. сумата от 42 856 евро за Ilobal GRG IT Services ; на 12.05.2022г. сумата от 20 000 щ.д. за Brex Treasury LLC с посочено основание конкретна фактура. Съдът приема , че по делото не е установено на 23.05.2022г. от сметка на ЗероДев“ЕООД да е извършен превод към трето лице на сумата от 43 496,50 евро, не е установено и на 24.06.2022г. от сметка на Ти Ел Й“ЕООД да е извършен превод към трето лице на сумата от 8 748,60 евро. Тези суми от извлечението от сметки и от писмата на банката се установява, че са преведени по банкови сметки на двете дружества, които са открити служебно от банката след прекратяване на договорните правоотношения на банката с тези двете дружества, а не към трети лица, тези суми са налични по банковите сметки, отделно дата на превода на сума в размер на 43 496,50 евро е 23.06.2022г., а не както твърди ищецът 23.05.2022г. Установява се от събраните по делото доказателства, че на 24.05.2022г. от ищеца вече са получени искания от BARCGB22XXX за връщане на суми по преводи от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г. за 200 000 щ.д. за Ти Ел Й Систем“ЕООД и 190 000 щ.д. за ЗроДев“ЕООД с наредител ищеца с основание „измама“, на 31.05.2022г. представителят на „ЗероДев“ЕООД и на „Ти Ел Й Систем“ЕООД е отказал връщане на сумите от 190 000 щ.д. и от 200 000 щ.д. по преводите съответно от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г. и банката е отказала да ги върне на ищеца. Спорен въпрос по делото е дали в периода от 12.05.2022г. до 23.05.2022г. ответникът е получил искането за връщане на сумите по преводите от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г. – този за 190 000 щ.д. към ЗероДев“ЕООД, и този за 200 000 щ.д. към „Ти Ел Й Систем“ЕООД. Това обстоятелство е от решаващо значение за делото, защото основанието на предявения иск е неизпълнение на задълженията на служителите на банката във връзка с това искане за връщане на сумите, твърдените вреди са настъпили в периода от 12.05.2022г. до 23.05.2022г. В доказателствена тежест на ищеца е било да установи това обстоятелство по несъмнен начин. Пълно и главно доказване на това обстоятелство не е проведено по делото. Приетите по делото извлечения от комуникация между служители на банката установяват, че такова искане за връщане е получено на банката на 24.05.2022г. Доказателство, че такова искане е достигнало до ответника в поранен момент не са събрани по делото. Извлеченията от комуникацията между ищеца и обслужващата го банка, между ищеца и Е.К. не установяват друго обстоятелство. Напротив, дори в тази комуникация се установява, че ищецът е знаел, че ответникът е твърдял към 13.05.2022г., че не е получил искането за връщане на сумите. В приетите по делото книжа от прокурорската преписка и от преписката в БНБ също не се съдържат доказателства, че ответникът е получил искането за връщане на сумите преди 24.05.2022г. Така съдът приема, че изпълнението на платежните нареждания ,съставени в периода от 12.05.2022г. до 23.05.2022г. , не е било направено от банката в момент, в който до банката вече е било достигнало искането за връщане на сумите по преводите от 05.05.2022г. и от 06.05.2022г. Развитите от въззивника съображения за правилата за SWIFT съобщенията и за сроковете за изпълнението им с принципни , те не са от естество да обосноват по делото обратен извод. При така възприетото съдът приема, че при изпълнението на преводите до 24.05.2022г. служителите на ответника не са нарушили разпоредбите на чл. 72 от ЗМИП, на чл. 74 от ЗПУПС и на чл. 74 от ЗКИ. Следва да се посочи, че по делото не е установено преди процесното искане за връщане на суми до банката да е било достигнало искане за връщане на суми по други преводи по банковите сметки на двете дружества. В прокурорска преписка се съдържат данни , че такива искания е имало , но не е установено кога са направени същите. Установено е по делото, че банката е приела вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм правила , доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Същите разписват необходимите действия, които следва да се извършат при отриването на сметки, при изпълнението на платежни операции. Не е установено в случая да са били нарушени тези правила при изпълнението на процесните преводи. Приетите по делото книжа от прокурорската преписка установяват, че за преводите е попълнена декларация на управителя на „Ти Ел Й Систем“ЕООД и на Зеро Дев“ЕООД по чл. 66, ал.2 от ЗМИП и по чл. 2, ал.1 от Наредбата за сведения и документи , предоставяни на банки при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна. Не е установено в някой момент от откриване на сметките до закриването им двете дружества и управителят им да са били в забранителни списъци. Записванията в публичния Търговски регистър за предмета на дейност на двете дружества не изисква проверка на банката дали тези дружества са лицензирани доставчици на платежни услуги, защото такъв предмет на дейност за тях не е записан. Така съдът приема, че поведението на банката при откриване на банковите сметки на „Ти Ел Й Систем“ЕООД и на Зеро Дев“ЕООД и след това – до закриването им, не може да обоснове извод за пряка причинно-следствена връзка с вредите, на които ищецът търси обезщетение с предявения иск по чл. 49 от ЗЗД. Действително, установено е по делото от писмото на Банка ДСК“ЕАД до БНБ, че след получаване на искането за връщане на сумите по процесните преводи и искането на БНБ , ответникът е решил за прекрати договорните си правоотношения с двете дружества и го е направил през юни 2022г , че причина за същото са резултати от анализ на движението по сметките и от проверка за съответствие на информацията за клиента и за отделните операции. Установява се от приетите по делото извлечения от сметки на „Ти Ел Й Систем“ЕООД и на Зеро Дев“ЕООД, че два месеца след откриването им по тях е имало движение постоянно, като след постъпване на суми по сметките почти веднага са правени преводи към трети лица с така постъпилите суми. Така събраните доказателства установяват, че ответникът през юни 2022г. е приел съществуване на основание да прекрати договорите с двете дружества. Тези доказателства обаче не установяват конкретните причини за същото, а са само индиция за тях. Изводите на експерти и на водещите разследването по прокурорската преписка не могат да се ценят като доказателство в производство по ГПК по предявения иск по чл. 49 от ЗЗД. Отделно, по делото не е установено, че за ищеца е настъпила вреда като естествен, закономерен резултат от поведението на ответника по откриването на банковите сметки и след това до закриването им , че това поведение на ответника е присъща предпоставка за настъпване на вредите на ищеца. Твърденията на ищеца за фактите, а и установените такива по делото обосновават извод, че вредите, претърпени от ищеца са резултат от поведението на трети лица , в чиято полза са преводите от 05.05. и от 06.05.2022г. и на Е.К., а не на банката. С оглед гореизложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства не установяват поведение на банката, въведено като основание на иска, което да е в пряка причинно-следствена връзка с процесните вреди. Следва да се посочи, че преводите на сумите от 8748,60 евро и от 43496,50 евро от юни 2022г. не са към трети лица, а са по банкови сметки на „Ти Ел Й Систем“ЕООД и на Зеро Дев“ЕООД, поради което и твърденията на въззивника, че и с тези преводи са му нанесени вреди съдът приема за неоснователни. При така възприето съдът приема, че иск е неоснователен и следва да бъда отхвърлен, решението на районния съд следва да се потвърди поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 150 евро , определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на делото и положените от процесуалния представител на въззиваемия усилия. Така мотивиран, Софийският градски съд

Cited provisions

28