Решение № 69 от 3.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 67/2026 г.

Court of appeal03.04.2026reporting judge Христо Василев Симитчиев

Ruling

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 482/20.11.2025 г. по гр. дело № 367/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в обжалваната част, с която се отхвърля предявеният от Е. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П.” № 20 иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 293а от НК, за което е бил оправдан с окончателно решение на ВКС,

постановено на 07.05.2025г. по наказателно дело №58/2020г. по описа на ВКС, с което е оставена в сила оправдателна присъда по ВНОХД №368/2019г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановена след отмяна на присъда на ПРС по НОХД № 915/2018г., с която ищецът е бил осъден по така повдигнатото му обвинение, над присъдените му 7 000 лв., до претендираните 50 000 лв.

В необжалваната му част, решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

  1. _______________________
  1. _______________________

Grounds

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба вх.№13233/15.12.2025г. от Е. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П.” № 20 чрез адв. Л. против Решение № 482/20.11.2025 г. по гр. дело № 367/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта му, с която се отхвърля предявеният от жалбоподателя иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 293а от НК, за което е бил оправдан с окончателно решение на ВКС, постановено на 07.05.2025г. по наказателно дело №58/2020г. по описа на ВКС, с което е оставена в сила оправдателна присъда по ВНОХД №368/2019г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановена след отмяна на присъда на ПРС по НОХД № 915/2018г., с която ищецът е бил осъден по така повдигнатото му обвинение, над присъдените му 7 000 лв., до претендираните 50 000 лв. В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, като се иска същото да бъде отменено в същата и вместо това да се уважи изцяло предявения иск. В законния срок, от ответника ПРБ не е подаден отговор на въззивната жалба. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното: Ищецът Е. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П.” № 20 е предявил иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 293а от НК, за което е бил оправдан с окончателно решение на ВКС, постановено на 07.05.2025г. по наказателно дело №58/2020г. по описа на ВКС, с което е оставена в сила оправдателна присъда по ВНОХД №368/2019г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановена след отмяна на присъда на ПРС по НОХД № 915/2018г., с която ищецът е бил осъден по така повдигнатото му обвинение, в размер на 50 000 лв. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ПРБ в частта, с която искът е уважен до размер от 7 000 лв, поради което е влязло в сила в тази част. Ето защо, между страните е формирана сила на пресъдено нещо по предмета на спора относно фактите, обуславящи материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди за причинените му вреди от повдигнатото му обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда, а именно: Против ищеца е водено досъдебно производство № 1437/2016 г. по описа на РУ - МВР - Пазарджик и преписка вх. №2453/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, по което на 02.02.2017 г. му е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 293а от НК.. По внесен от Районна прокуратура - Пазарджик обвинителен акт от 04.06.2018 г.против ищеца било образувано НОХД № 915/2018 г., по описа на Районен съд -Пазарджик, по което са проведени общо седем съдебни заседания. На 18.03.2019г. спрямо Е. Г. Д. била произнесена присъда №43/2019 г., с която същият е признат за виновен за това, че в гр.Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила на 13.07.2015г. съдебен акт - Присъда № 70 по НЧХД № 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в продължение на една година от влизането му в сила - от 13.07.2015г. до 13.07.2016 г., не е изпълнил задължението си към кредитора Н.Б.Н., а именно да му заплати сумата в размер общо на 3 614 лв., от които главница - 3000 лева и законна лихва - 614.38 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането,въпреки наличието на имущество и парични средства за това, поради което и на основание чл. 293а от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 57 ал.1 от НК е осъден и му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от седем месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок. Така постановената присъда е обжалвана от ищеца, като в Окръжен съд е образувано ВНОХД№ 368/2019 г., по което е постановена присъда №41/17.09.2019г., с която е отменена присъдата, постановена от районния съд и ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. Против оправдателната присъда на въззивния съд е подаден протест от Окръжна прокуратура Пазарджик, като е поискала отмяната й и признаването на ищеца за виновен по така повдигнатото му обвинение. В резултат на подадения касационен протест, наказателното производство против ищеца е продължило по к. н. дело № 50/2020 г. по описа на ВКС, който със свое окончателно решение № 33/07.05.2020 г., е оставил в сила въззивна присъда №41 от 17.09.2019г. по ВНОХД № 368/2019 г.по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Наказателният процес против ищеца, в двете му фази, от привлочането на ищеца като обвиняем на 02.02.2017г., до влизане в сила на оправдателната присъда в сила на 07.05.2020 г. – 3г., 3 месеца и 5 дни. В резултат на воденото наказателно производство, ищецът е претъпял неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство, изразяващи се в негативни усещания, притеснения, че ще бъде злепоставен пред семейството си, че ще бъде осъден без вина. Вследствие на това, той видимо отслабнал, станал затворен, не искал да общува. През цялото време на наказателното производство, ищецът е бил принуден да понася тежестта на наказателната репресия, изразяваща се в неудобства, свързани със необходимостта да се явява пред разследващите органи, в проведените общо 9 съдебни заседания пред трите съдебни инстанции, да изпитва срам и страх, че може да бъде осъден и след осъждането си, че присъдата няма да бъде отменена. Тези отрицателни последици на наказателното производство върху ищеца се установяват от показанията на разпитаните пред първата инстанция двама свидетели. С оглед предмета на въззивната жалба и направените в същата възражения, спорен е въпросът за справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, над присъдения размер от 7 000 лв. Съгласно задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и основаната на нея константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК , понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителна и включваща оценъчен извод преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, такива са: тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността и начина на развитие на наказателното производство; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в рамките на наказателното производство; съдебното минало на ищеца; дали за времето на процесното наказателно преследване са били водени и други наказателни производства срещу него, а ако те са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен; както и всички конкретни обстоятелства за начина, по който процесното наказателно преследване се е отразило на ищеца и живота му. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално, трябва да съответства на необходимостта за преодоляването на вредите в тяхната цялост и да е достатъчно по размер за репарирането им. Размерът му, освен с особеностите на конкретния случай, следва да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането. В тази връзка и на основание чл.269, изр.2 ГПК, съдът съобрази доводите на ищеца в жалбата, с които се оспорва правилността на обжалваното решение досежно определения по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди. В същата е посочено, че въпреки правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и обоснования извод, че прокуратурата дължи обезщетение на Е. Д. поради доказани и реално претърпени душевни страдания и дискомфорт - стрес, безпокойство и негативни емоции, неправилно съдът е определил размера на обезщетението, макар да е посочил, че изхожда, както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Във връзка с горното, настоящата инстанция съобрази, че на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.293а НК, което се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Това означава, че се касае за престъпление, което не е тежко престъпление по см. на чл.93, т.3 НК, за което не е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, в който случай обвинението би довело до много по-съществени притеснения у обвиняемия. Наказателното производството е продължило общо 3г., 3 месеца и 5 дни, като няма твърдения, нито доказателства спрямо ищеца да са взети някакви мерки за неотклонение или други мерки на процесуална принуда (напр. забрана за напускане на държавата), както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, с които да са засегнати правата и свободите му. Досъдебната фаза спрямо ищеца е започнала с привличането му на 02.02.2017г., а съдебната фаза - след внасянето на обвинителен акт от 04.06.2018 г. за престъпление по чл.293а НК, по който е образувано НОХД № 915/2018 г., по описа на Районен съд -Пазарджик. По делото са проведени общо седем съдебни заседания. На 18.03.2019г., спрямо Е. Г. Д. е била произнесена присъда №43/2019 г, с която е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено полекото от двете предвидени по състава на чл.293а НК наказания, а именно – пробация, с пробационни мерки по чл.42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от седем месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок. Налагането на полеко наказание, различно от лишаване от свобода, при това за неголям срок (7 месеца), несъмнено има по-леко отражение в негативен аспект, в сравнение с налагане на наказание лишаване от свобода. Осъдителната присъда е била отменена от въззивната инстанция с присъда от 17.09.2019г. по ВНОХД №368/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, т.е. около 6 месеца покъсно, с което е намалял интензитета на негативното отражение от първоначалната осъдителна присъда по повдигнатото на ищеца обвинение, вкл. притеснението, че осъдителната присъда ще бъде потвърдена. Около 8 месеца по-късно, на 07.05.2020 г., ВКС е потвърдил оправдателната присъда на въззивния съд. От описаното развитие на наказателното производството може да се обобщи, че негативното му отражение е била най-силно в началото и впоследствие при постановяване на осъдителна присъда от първата инстанция, а след това интезитетът му е намалял, предвид постановената от въззивния съд оправдателна присъда, впоследствие потвърдена и от ВКС. Следва да се съобрази също, че към момента на привличането му като обвиняем, ищецът вече е бил осъждан - с присъда № 70 по НЧХД № 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в сила от 13.07.2015г., поради което и ефектът от образуваното ново наказателно производство срещу него не е бил толкова съществен, още повече предвид факта, че новото наказателно производство е било във връзка с неизпълнение на парично задължение, произтичащо от предното му осъждане. Освен установените в първоинстанционното производство чрез разпита на допуснатите свидетели Д. и П. обстоятелства относно претърпени от ищеца негативни усещания, притеснения, свързани с това, че ще бъде злепоставен пред семейството си, че ще бъде осъден без вина, че видимо отслабнал, станал затворен и не искал да общува, че бил принуден да понася тежестта на наказателната репресия, изразяваща се в неудобства, свързани със необходимостта да се явява пред разследващите органи и в проведените общо 9 съдебни заседания пред трите съдебни инстанции, че изпитвал срам и страх, че може да бъде осъден и че след осъждането му, присъдата няма да бъде отменена, други конкретни факти и обстоятелства относно негативно отражение на наказателното производство върху личността му, обуславящи извод за по-високо от обичайното негативно влияние на наказателното производство спрямо ищеца, по делото не се събраха. В тази връзка, конкретни твърдения за такива факти не се съдържат и във въззивната жалба. Предвид изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер от 3 579,04 евро (7 000 лв) ще съставлява справедливо финансово компенсиране на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство за извършване на престъпление по чл. 293а от НК по досъдебно производство № 1437/2016 г. по описа на РУ - МВР - Пазарджик и преписка вх. №2453/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. Обезщетение в по-голям размер не би съответствало на установените по вид, характер, продължителност и интензитет неимуществени вреди, претърпени от ищеца и би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване. Ето защо, за разликата над сумата от 3 579,04 евро (7 000 лв), до пълния предявен размер от 25 564,59 евро (50 000 лв), искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Тъй като окръжния съд е стигнал до същия извод, Решение № 482/20.11.2025 г. по гр. дело № 367/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в обжалваната частта, с която се отхвърля предявеният от Е. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П.” № 20 иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 293а от НК, за което е бил оправдан с окончателно решение на ВКС, постановено на 07.05.2025г. по наказателно дело №58/2020г. по описа на ВКС, с което е оставена в сила оправдателна присъда по ВНОХД №368/2019г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановена след отмяна на присъда на ПРС по НОХД № 915/2018г., с която ищецът е бил осъден по така повдигнатото му обвинение, над присъдените му 7 000 лв., до претендираните 50 000 лв., ще се потвърди като правилно и законосъобразно. Водим от горното, съдът

Cited provisions

11