Решение № 83 от 6.2.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 533/2025 г.

Постъпила е искова молба от Я. Д. П. с ЕГН:••••••••••, в която твърди, че е изпълнява длъжността „Младши прокурор“ в Районна прокуратура гр.Сс в периода от 30.08.2021 година до 30.08.2023 година, като реално е изпълнявал длъжността до 31.12.2022 година, след което е бил командирован в друг орган на съдебната власт. Също така твърди, че на 31.03.2022 година ВСС е определил основно възнаграждение за младшите магистрати в 2992 лева. Също така твърди, че ЗСВ е определил, че основното възнаграждение за найниската длъжност/младшите магистрати/ не може да бъде по ниска от удвоената средно месечна работна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, определена съгласно НСИ. Така се е стигнало той да получава по-ниско основно възнаграждение за месеците от април 2022 година до декември 2022 година в размер на 6016, 24 лева главница и 1946, 91 лева лихва за забава. Прилага писмени доказателства-актове за встъпване в длъжност и актове за изменение, заповед за командироване и справка за средната работна заплата на заетите в бюджетната сфера. извлечения от ведомост за месеците февруари и март на 2023 година. Моли за допускане на писмени доказателства, а именно решението на ВСС и таблиците за магистратските възнаграждения. Ответникът, Районна прокуратура Силистра дава отговор на исковата молба. Заявява, че исковата молба е недопустима спрямо него, тъй като не е надлежен ответник. Не оспорва твърденията на ищеца, но твърди, че той е изпълнявал решението на ВСС за определяне на работните заплати на магистратите и ги е изплащал в този размер. Предявен е иск с правно основание чл.128, ал.1 от КТ във връзка с чл.229 от ЗСВ, чл.218, ал.2 от ЗСВ и чл.86 от ЗЗД. От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява, че ищецът е изпълнявал длъжността „младши прокурор“ в Районна Прокуратура гр. Сс за периода от 30.08.2021 година до 30.08.2023 година. С решение на пленума на ВСС от 31.03.2022 година е утвърдена Таблица №1 за определяне на максималните месечни основни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. Същата е влязла в сила от 01.01.2022 година. С тази Таблица са определени и основните възнаграждения на младшите магистрати в размер на 2992 лева. Това възнаграждение е получавал ищеца от 01.04.2022 година до 31.12.2022 година. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗСВ, о сновното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. В разпоредбата на чл.163 от ЗСВ са изброени в низходящ ред съдийските, прокурорските и следователските длъжности. Най-ниската от тях е тази на младшите магистрати, тоест в тази категория е и длъжността „Младши прокурор“, изпълнявана от ищеца. Следователно законово определения начин на определяне на неговото възнаграждение, определен в разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗСВ, следва да бъде приложен спрямо него. От назначената експертиза се установи, че удвоения размер на средната работна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, надхвръля определеното възнаграждение на ищеца за всеки един от претендираните месеци, като разликата е в размер от 6016,24 лева. Тъй като става въпрос за трудово възнаграждение, то неизплатения в срок размер се дължи с обезщетение за забавено изпълнение, чийто общ размер е 1946, 91 лева, съгласно същата експертиза. Както стана ясно по-горе, предявения иск бе квалифициран по чл.218 от КТ, който намира приложение по неуредените въпроси в ЗСВ, касаещи трудовите спорове, включително и относно възнагражденията на магистратите. Тези искове се предявяват срещу работодателите по смисъла на §1, т.1 от КТ, като в случая това е Сс Районна прокуратура. От изложеното по-горе стана ясно, че ищеца успя да докаже своите твърдения и да установи размера на несъответствието в трудовото възнаграждение за месеците от април до декември на 2022 година, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл.84, т.1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 318,53 лева и разноските за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева. Също така ответника следва да заплати на адвокат С. В. Н. с личен №1600801110, възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Този размер, съдът следва да определи, като ползва за ориентир Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и след като прецени фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Извършвайки тази проверка, съдът стигна до извода, че след като е проучил материалите по делото, изготвил е исковата молба, направил е доказателствени искания и е дал две становища, на адвокат Н. следва да бъде заплатен хонорар в размер на 240 евро. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд,