Решение № 1166 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Г. Д. М. от [населено място] срещу Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) - Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив и са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 265.29 лева и лихви в размер на 2 878.59 лева. Производството по настоящото дело е образувано в изпълнение на дадените указания с Решение № 4173/17.04.2025 г., постановено по адм.дело № 11878/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 3031/22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 91/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата се твърди, че Директорът на ОДОП неправилно потвърдил ревизионния акт в частта на установените задължения, въпреки изначалната липса на предпоставки за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК – укрити приходи и при неправилно определяне на облагаемата основа. Посочва се, че обжалваният акт бил постановен в противоречие с нормите на относимото законодателство, както и че не бил съобразен с действителните факти от значение за случая, съобразно изискването на чл. 3, ал. 2 ДОПК. Приходните органи не изпълнили задължението си за служебна активност, не установили действителните факти, а изготвили ревизионния доклад и ревизионния акт едностранчиво, в ущърб на жалбоподателката. Ревизиращият екип не извършил необходимите проверки, анализ на доказателствата и констатации от фактическа страна, поради което фактическата обстановка не била правилно установена. Не била направена обективна оценка и анализ на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, поради което неправилно бил приложен материалният закон. Твърди се още, че неправомерно бил определен размерът на приходите, разходите и облагаемата основа. Не била установена нито приходната част, нито разходната част, поради което неправилно било прието, че първата не съответства на втората като база за определяне на облагаемата основа по съответния материален закон. Необосновано и неправомерно бил формиран паричният поток на лицето, в резултат на което се стигнало до извод за налични годишни превишения на разходите над приходите. В ревизионния акт били включени данни за разходи, които не представлявали облагаеми доходи, поради което неправилно били определени допълнителните задължения за данъци и лихви. Неправомерно бил определен и размерът на облагаемата основа. По така изложените съображения се претендира отмяна на Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001 от 19.09.2022 г. в потвърдената му с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив част и присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката. В хода по същество същата пледира, че от събраните по делото доказателства било установено, че обстоятелствата за преминаване към ревизия по особения ред по чл. 122 от ДОПК не били подкрепени от убедителни писмени доказателства и същите били неверни и необосновани, доколкото се извеждали от издадени предходни два ревизионни акта, отменени изцяло с решения на Административен съд – Хасково и Върховен административен съд. Развива доводи в подкрепа на позицията си и в депозирани по делото писмени бележки (вх.№ 1947/13.03.2026 г.). Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на ревизионния акт, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Депозира писмена защита (вх.№ 1912/12.03.2026 г.), с която моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърден ревизионния акт, като излага подробни съображения в подкрепа на позицията си. Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: Ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002620001655-020-001/23.03.2020 г. (л. 67 от приложението към делото), с която И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложил извършване на ревизия на Г. Д. М., с регистрация като едноличен търговец, по отношение на следните видове задължения: годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.; ДОО - за самоосигуряващи се от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Извършването на ревизията е възложено на Т. П. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М. Д. С. – старши инспектор по приходите. Даден е срок за извършване на ревизията – три месеца от датата на връчване на заповедта. Последната е връчена на жалбоподателката по електронен път, изтеглена от имейл [електронна поща] на 15.05.2020 г. (л. 69, 75 от приложението). Във връзка със започналата ревизия до Г. Д. М. е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-001/23.03.2020 г. (л. 71 от приложението), връчено по електронен път на 15.05.2020 г. (л. 69, 75 от приложението). Изискани са множество документи и справки, както и декларация от физическото лице, относно размера на притежаваните (налични) парични средства към 01.01.2014 г., 01.01.2015 г., 01.01.2016 г., 01.01.2017 г., 01.01.2018 г. и наличност в края на периода – 31.12.2018 г. В отговор Г. Д. М. е представила пред органите по приходите документи, както и писмени обяснения. Представени са копия на нотариални актове, извлечение по банкови сметки с движения по тях, талони за регистрация на МПС, договор за финансов лизинг с „Порше лизинг БГ“ ЕООД, писмени обяснения и други. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16002620001655-020-002/05.08.2020 г. (л. 852 от приложението) срокът за извършване на ревизията е продължен до 17.09.2020 г. Заповедта е връчена на 05.08.2020 г. (л. 855 от приложението). На 08.09.2020 г. до Г. Д. М. е изпратено второ ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-002/08.09.2020 г. (л. 860 от приложението), връчено по електронен път на 26.09.2020 г. (л. 866 от приложението) за изискване на информация и документи за произход на средства. От съдържанието на доказателствения материал по делото се установява, че отговор на това искане не е получен. Със ЗИЗВР № № Р-16002620001655-020-003/10.09.2020 г. (л. 867 от приложението) срокът за извършване на ревизията е продължен до 15.10.2020 г. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 17.09.2020 г. (л. 870 от приложението). На 11.09.2020 г. до Г. Д. М. е изпратено трето ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-003/11.09.2020 г. (л. 877 от приложението), връчено по електронен път на 17.09.2020 г. (л. 880 от приложението). Във връзка с това искане Г. М. представила декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК – л. 885-892 от приложението. На 11.09.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, с Уведомление № Р-16002620001655-113-001/11.09.2020 г. (л. 893 от приложението), връчено на 17.09.2020 г. (л. 896 от приложението) Г. Д. М. е уведомена, че са налице обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., ДОО - за самоосигуряващи се от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., ще бъдат определени по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. С ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-004/08.10.2020 г. (л. 902 от приложението), връчено по електронен път на 08.10.2020 г. (л. 905 от приложението) от Г. Д. М. е изискано предоставяне на още информация и доказателства. В тази връзка до ръководителя на ревизията е изпратено писмо от Г. М. вх.№ 94-00-5694/15.10.2020 г. (л. 927 от приложението) с обяснения и приложения към него (л. 906-926 от приложението). В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК (с оглед срока по ЗИЗВР № Р-16002620001655-020-003/10.09.2020 г.) със Заповед № Р-16002620001655-023-001/22.10.2020 г. (л. 943 от приложението) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизия е спряно до 30.11.2020 г., поради постъпила молба на ревизираното лице с оглед невъзможност за представяне на всички изискани от него документи в срок. С Молба № РД 30-3011/30.11.2020 г. (л. 952 от приложението) Г. М. е представила част от изисканите ѝ документи и е поискала удължаване срока на спирането на ревизията. Със Заповед № Р-16002620001655-143-001/01.12.2020 г. (л. 955 от приложението) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизия е възобновено поради отпадане на основанието за спиране. По искане на ръководителя на ревизията, със Заповед № Р-16002620001655-023-002/03.12.2020 г. (л. 960 от приложението) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизията отново е спряно поради извършване на ревизия на съпруга на Г. М. – И. М., доколкото е преценено, че същата има отношение към правилното определяне на задълженията по ЗДДФЛ на М.. Заповедта е съобщена на ревизираното лице по електронен път на 04.12.2020 г. (л. 963 от приложението). В писмена молба до ръководителя на ревизията (л. 964 от приложението) Г. М. е посочила, че при недостиг на парични средства за единия от съпрузите, следва да се вземе предвид наличността на паричните средства на другия съпруг, тъй като доходите им били от обща дейност и по време на ревизирания период винаги работили заедно и никога не делили парични средства. Със Заповед № Р-16002620001655-143-002/30.05.2022 г. (л. 968 от приложението) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизия е възобновено поради отпадане на основанието за спиране. Няма данни за лично връчване на заповедта, като в тази насока е налице само съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК (л. 970 от приложението). В хода на развилото се ревизионно производство от трети лица са изисквани документи, сведения и писмени обяснения (с искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ)), находящи в приложенията към делото, както следва – л. 165, 172, 180, 182, 189 и 345, 194, 198, 200, 208, 215, 220, 232, 240 (с отговор на л. 244), л. 247 (с отговор на л. 251 - Извлечение от сметка в „ПроКредит Банк“ (България) ЕАД, 253-282), л. 283 (с отговор л. 287 - Извлечение от сметка в „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД – л. 287-289), л. 290, 292, 295, 297 (с отговор на л.301), л. 304 (с отговор на л. 308), л. 310 (с отговор на л. 314), л. 318 (с отговор на л.390 - Извлечение от сметка в „УниКредит Булбанк“ АД – л. 390-400), л. 322 (с отговор на л. 326-335 - Извлечение от сметки в „Централна кооперативна банка ЕАД – л. 327-335), л. 340 (с информация от „Юробанк България“ АД за движение по кредитна карта – л. 343, л. 344), л. 515 (с отговор на л. 517), л. 518, 520, 522 (с отговор на л. 526), л. 527 (с отговор на л. 531), л. 532, 534 (с отговор на л. 538), л. 540 (с отговор на л. 544), л. 545, 551 (с отговор на л. 555), л. 556, 560 (с отговор на л. 565), л. 566 (с отговор на л. 570), л. 574, 576 (с отговор л. 580), л. 748, 753, 755 (с отговор на л. 759), л. 760 (с отговор на л. 764), л. 768, 774, 776, 778, 782 (с отговор на л. 786), л. 787, 789, (с отговор на л. 793), л. 794, 798 (с отговор на л. 802), л.803, (с отговор на л. 807), л. 809 (с отговор на л. 813), л. 814 (с отговор на л. 818), л. 819, 821 (с отговор на л. 825), л. 826 (с отговор на л. 830), л. 831 (с отговор на л. 835), л. 836 (с отговор на л. 840), л. 841 (с отговор на л. 845), л. 896 (с отговор на л. 850). В отговор на ИПДСПОТЛ (л. 349, 354, 359 (без отговор) и 372) на ревизиращия екип от доставчици на комунални услуги е била предоставена информация, свързана с ревизираното лице – съответно л. 353, 358, 376. Относно декларирани и отписани МПС и недвижими имоти, както и платени местни данъци и такси, информация е получена от Община Хасково, Община Стамболово, Столична Община (съответно л. 368-371, 381-384, 388-389 от приложението). С ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-033/30.07.2020 г. (л. 402 от приложението) от „Еконт Експрес“ АД са били изискани: сключени договори за куриерски и/или пощенски услуги с Г. М. (в качеството и на ЕТ); справка в електронен вид за събрани в полза на посочените лица суми от наложен платеж и пощенски парични преводи; документи за начина на изплащане на събраните суми от наложен платеж и пощенски парични преводи на посочените лица - в брой или по банкова сметка, и РКО, разписка или друг документ – в случай на заплащане на сумите в брой. В отговор, като приложението към писмо изх.№ 13805/12.10.2020 г. (л. 414 от приложението) са изпратени информация за всички получени наложени платежи на проверяваното лице за периода на проверката и снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – папка post_dc (електронни изявления) – съответно л. 406-411, 418-446. С ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-034/30.07.2020 г. (л. 447 от приложението) от „Спиди“ ЕАД са били изискани информация и документи, идентични с изисканите с ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-033/30.07.2020 г. от „Еконт Експрес“ АД. Във връзка с това искане до ТД на НАП – Пловдив е изпратено писмо изх.№ FD2314/03.08.2020 г. (л. 451 от приложението), към което са били приложени: справки в електронен вид с всички пратки с подател Г. М. за периода 2014-2018 г.; справки в електронен вид с всички разходни ордери за посочения период, по които сумите се изплащали в брой; копия на разходни касови ордери (л. 452-514). Идентични са и информацията и документите, изискани с ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-035/30.07.2020 г. – л. 571 от приложението. В отговор, с писмо вх.№ 92-00-2393/24.08.2020 г. (л. 573) от „Тип топ куриер“ АД, е посочено, че в информационната база данни на дружеството няма такива информация и документи. С Протокол № П-16002619093140-073-001/31.07.2020 г. (л. 581 от приложението) към ревизионното производство е присъединен Протокол № П-16002619093140-073-001/25.02.2020 г., ведно с всички доказателства и документи, представени в хода на проверка, извършена в периода 27.05.2019 г. – 25.02.2020 г. В посочения Протокол № П-16002619093140-073-001/25.02.2020 г. (л. 583 от приложението) са описани обстоятелства от извършена на жалбоподателката проверка. Изисквани са документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с № П-16002619093140-040-001/23.07.2019 г. (л. 620 от приложението), по повод на което на 20.08.2019 г. Г. Д. М. е подала до ТД на НАП – Пловдив Уведомление вх.№ ВхР-3500, към което е приложила документи и обяснения (л. 623 и сл.). В хода на проверката са издадени ИПДСПОТЛ № Р-16002619093140-041-003/10.12.2019 г., ИПДСПОТЛ № Р-16002619093140-041-002/10.12.2019 г. – л. 598 и 737, във връзка с които е предоставена информация (л. 600-619, л. 739-747 от приложението), в това число обяснения – л. 674 от приложението. В хода на съдебното производство при преходното разглеждане на делото са представени заверени копия на товарителници, оригинали на разходни касови ордери за изплатени наложени платежи на Г. М., заверени копия на неустановени оригинали на РКО и документи за изпращане и получаване на пратки – всичко от „Спиди“ ЕАД, л. 105 – л. 368, том 1 и 2; Заверени документи и електронни изявления, подписани от Г. М. – л. 397 – 423, том 2. Дадените от жалбоподателката обяснения в хода на ревизията са част от доказателствения материал по делото – л. 94, 927, налице са и обясненията на лицето, дадени в хода на извършената му проверка – л. 623, 674. На 06.07.2022 г., тоест след изтичане на инструктивния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад № Р-16002620001655-092-001/06.07.2022 г. В него са направени следните констатации: Г. М. е [семейно положение] за И. Д. М., с регистрация по Булстат като Г. Д. М., физическо лице - субект на Булстат, с дата на започване на дейност „Писател“ 17.05.2019 г., КИД-2008 - IV ниво - 9003, с творческа дейност в областта на литературата и изкуствата, собственик и управител на „М. Минералс“ ЕООД с дата на основаване - 26.07.2016 г. и седалище - [населено място], свързано лице с И. Д. М.. Посочено е, че за 2016 г. е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 6300000065/30.03.2017 г. за общо приходи – 1 635.00 лв., общо разходи – 4 000.77 лв., счетоводен финансов резултат „загуба“ – 2 364.87 лв. Описани са подадените от Г. М. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ (стр. 3-4), а именно: за 2014 г., 2018 г., 2019 г., установените банкови сметки на нейно име, притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество. Налице е изложение на извършените от органите по приходите процесуални действия. Записано е, че с Протокол № Р-16002620001655-ППД-001/31.07.2020 г. е присъединен Протокол за установяване на факти и обстоятелства № П-16002619093140-073-001/25.02.2020 г., свързани с ревизираното лице. Посочено е, че от представените документи не се установява по безспорен начин законов произход на парични средства за закупуването на апартамент № 9 – 78.92 кв.м. и парко място № 14 – 12.50 кв.м., находящи се в [населено място], [жк] на стойност 136 872.90 лв., придобити с нотариален акт на 22.08.2018 г., както и закупуването на нов лек автомобил „Фолксваген Голф“ за сумата от 43 164 лв. на 30.04.2014 г. от „Порше интер Ауто“ и „Порше лизинг“. Освен това се установило, че М. получила парични средства от наложен платеж, от извършвана търговия със стоки – минерали. В хода на извършената проверка (ПУФО), присъединена по надлежния ред към ревизионното производство, от „Еконт Експрес“ ООД били получени данни (в отговор на ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-033/30.07.2020 г. и получен отговор с вх. № 92-00-2331/14.10.2020 г.), че ревизираното лице било подател/получател на куриерски/пощенски услуги. Посочено е, че в отговор на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК № Р-16002620001655-113-001/11.09.2020 г. и ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-003/11.09.2020 г. М. не представила документи, а само частично попълнена декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Посочено е, че предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и чл. 124а ДОПК, при определяне на основата за облагане с данъци е взето предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, а именно: за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Г. М. осъществявала дейност като едноличен търговец – търговия с минерали; след справка в информационните регистри на НАП се установило, че задълженото лице е собственик на МПС, както и на декларирани недвижими имоти. Последните са описани подробно (стр. 7, 8), като са посочени и установените разходи и приходи (включително от продажби) на лицето за периода 2014 - 2018 г. (стр. 7-12) – чл. 122, ал. 2, т. 2 ДОПК, в тази връзка и движенията по банковите му сметки в периоди, попадащи в обхвата на ревизията (стр. 12-20) – чл. 122, ал. 2, т. 3 ДОПК. На стр. 20-23 от РД при анализа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 8 ДОПК, отново е обърнато внимание на това, че за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г. М. формирала приходи от търговия със стоки – минерали, която била осъществявана чрез куриерски пратки за ревизирания период в резултат на парични средства, получени с наложен платеж от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД. Установен в тази връзка е размерът на получените суми, а именно: по данни на „Спиди“ ЕАД – 3 524 лв. за периода 01.01.2017 г. и 19 382 лв. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. В тази връзка са посочени декларираните данни с Декларация с вх. № 6300000551/30.04.2015 г. и Декларация с вх. № 2600И0199352/20.09.2019 г. (стр. 21), както и извършените преводи в полза на „Хелитранс“ АД за покупка на недвижими имоти в [населено място], а така също е описана установената собственост върху други недвижими имоти (стр. 22), включително са изложени данни за извършени други плащания и прехвърляне на средства (стр. 22 и 23). Установени са разходи за пътувания в чужбина (в обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК, стр. 24). Посочени са представените от М. документи: копия на нотариални актове, банкови сметки и движения по тях, талони за регистрация на МПС, договор за финансов лизинг с „Порше лизинг БГ“ ЕООД, както и писмени обяснения, нотариално заверена декларация за разкриване на банкова тайна. Направено е описание на дадените от РЛ писмени обяснения (стр. 26-28). Отново е посочено притежаваното от лицето движимо и недвижимо имущество и парични средства, и получаването в тази насока на отговори (стр. 29-30). Изрично на стр. 30 от РД е записано, че не се кредитира становището на М. за парични средства в брой над 20 000 евро. В писмените обяснения същата заявила наличието на доходи през 2013 г., но не коментирала разходите, които били осъществени. Липсвали доказателства за произход и начин на съхраняване на паричните средства. Не е кредитирано и становището, че изтеглените суми от банкови сметки са се съхранявали в дома й и че са налични парични средства. В хода на ревизията били изследвани всички банкови сметки на семейството и движението по тях и било установено, че средствата се прехвърляли по банков път за нов депозит или по сметка на съпруг (съпруга). Отбелязано е, че семейство М. до 31.12.2013 г. представяло данни за доходи в незначителен размер, както и че разполагали с овърдрафт, което навеждало на мисълта, че не разполагали с достатъчно средства през 2013 г. и нямало как да се формират свободни парични средства в брой за над 20 000 евро. В изчисляването на паричния поток на ревизираното лице били взети предвид наличните парични средства по всички банкови сметки – началото и края на всяка една от ревизираните години, като за налични парични средства в брой към 01.01.2014 г. са приети 5 000 лв. В тази връзка за 2014 г. били взети 10 000 лв. от паричния поток на И. М. и прехвърлени в паричния поток на М.. За 2016 г. били взети 42 000 лв. от паричния поток на И. М. и прехвърлени в паричния поток на М.. Констатирано е (стр. 37), че РЛ има подадени декларации по ЗДДФЛ за 2014, 2018 и 2019 г. Извършен е анализ на представената информация по искания, отправени към куриери, регистрирани на територията на страната. Във връзка с така установеното е направен извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като за периода 01.2014 г. – 12.2018 г. от Г. Д. М. били декларирани доходи и подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ само за 2014 г. и 2018 г. и то в различен размер от действително установения. Цитирани са разпоредбите на чл. 28, ал. 1, чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, чл. 1, ал. 1 и чл. 286, ал. 2 от ТЗ и предвид съдържанието им е прието, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация като ЕТ по реда на ТЗ. На тази плоскост е посочено, че в хода на предходна проверка, приключила с Протокол № П-16002619093140-073-001 от 25.02.2020 г., част от преписката, по която била приобщена като доказателство в настоящото ревизионно производство с Протокол № Р-16002620001655-ППД-001/31.07.2020 г., било установено, че РЛ действало като търговец по смисъла на ТЗ, като реализирало доходи от продажба на стоки – минерали и книги. Установило се, че доставките на стоките до клиентите били извършвани чрез пощенски оператор „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД, а плащанията – с наложен платеж и получен паричен превод. Предвид тези обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, в раздел IV от РД – Закон за данъка върху доходите на физическите лица – е пристъпено към определяне на основата за облагане с данъци, като са взети предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, вследствие на което са формирани основи за облагане за данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. Направено е пояснение, че след анализ на получените доходи и източници на финансиране е направена съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи, на база на събраните доказателства, като в приходната част на паричния поток били включени всички получени доходи от лицето в брой и по банковите сметки, а в разходната – всички платени от лицето разходи, в брой или по банков път. Относно разходите били изследвани разходи за издръжка и живот, разходи за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, разходи за платени лизингови вноски, разходи за погасителни вноски по отпуснати кредити или за погасяване на заеми и лихви по тях, разходи за внесени суми по застраховки, разходи за обучение и лечение на лица (членове на домакинството в чужбина), разходи за пътувания в чужбина и др. (описани в РД). Записано е, че от представените документи в хода на проверката (по Протокол № П-16002619093140-073-001/25.02.2020 г., присъединен към РП с Протокол № Р-16002620001655-ППД-001/31.07.2020 г.) не се установява по безспорен начин законовият произход на парични средства за закупуването на апартамент № 9 - 78,92 кв. м. и парко място № 14 - 12,50 кв. м., находящи се в [населено място], [жк] на стойност 136 872.90 лв. през 2017 г., както и закупуването на нов лек автомобил „Фолксваген Голф“ за сумата от 43 164 лв. на дата 30.04.2014 г. от „Порше интер Ауто“ и „Порше лизинг“. В табличен вид е направена съпоставка на доходите и разходите на лицето за годините 2014-2018, като установеното превишение е, както следва: за 2014 г. – 34 914.04 лв., за 2015 г. – 24 480.96 лв., за 2016 г. – 52 652.90 лв., за 2017 г. – 63 756.93 лв., за 2018 г. – 56 626.86 лв. Предвид установените суми е изчислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ съответно, както следва: за 2014 г. – 3 491.80 лв., за 2015 г. – 2 448.09 лв., за 2016 г. – 5 265.29 лв., за 2017 г. – 6 375.69 лв., за 2018 г. – 5 662.68 лв. В РД са налице и раздели V и VI, и съответно констатации относно задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за 2017 г. и 2018 г. Въз основа на изложеното в РД е направено предложение за установяване на задължения за ЗОВ и данъци, съответно за 2017/2018 г. и 2014-2018 г., като за 2016 г. данъкът върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определен на 5 265.29 лв. със съответната лихва за просрочие към датата на издаване на РД. РД е връчен по реда на чл. 32 ДОПК, като съобщението е поставено в сградата на ТД на НАП – Пловдив, офис Пловдив на 10.08.2022 г. и свалено на 29.08.2022 г. В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК е подадено Възражение вх.№ 94-005549/08.09.2022 г. (л. 977 от приложението). В срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК – на 19.09.2022 г. от И. К. К. – възложил ревизията, и Т. П. К. – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г. В същия в табличен вид са установени размери на задължения, сред които и 5 265.29 лв. – данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. РА е връчен на жалбоподателката на 27.09.2022 г. (л. 7) На 11.10.2022 г. РА е обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който с Решение № 602/08.12.2022 г. го е потвърдил в частта на допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 265.29 лв. и лихви в размер на 2 878.59 лв., и го е отменил в останалата част, като за отменената част е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт на Г. Д. М. с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. и за 2018 г., за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. и за 2018 г., по КСО и ЗЗО за 2017 г. и за 2018 г., съобразно изискванията на процесуалния и материалните закони и при съблюдаване на изложените в решението съображения. За да потвърди РА в оспорената част, решаващият орган е приел, че за 2016 г. органите по приходите установили нарастване на паричните средства в банкови сметки от 13 759.50 лв. на 81 446.37 лв., което се дължало основно на внесени парични средства в брой по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД в евро и по спестовна сметка в „ЦКБ“ в британски лири. При административното обжалване се установило, че съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно изградили и обосновали своите констатации и правни изводи за 2016 г. Действията на органите по приходите като подход в тази насока са приети за правилни и обосновани. Безспорно било, че през 2016 г. жалбоподателката внасяла парични средства в брой по банкови сметки, без да е доказала произхода им. В хода на ревизията били изследвани възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи, с оглед доказването на ресурсите за извършените разходи и внесените суми. При ревизията и с жалбата не били представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покривали внесените от задълженото лице парични средства в банкови сметки, поради което в тази част изводите в РД и в РА са приети за обосновани. Решението е връчено на жалбоподателката на 12.01.2023 г., Ревизионният акт е оспорен пред Административен съд - Хасково в частта, в която не е отменен с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, във връзка с което е постановено Решение № 3031/22.07.2024 г. по адм. дело № 91/2023 г., с което жалбата е отхвърлена. С Решение № 4173/17.04.2025 г. по административно дело № 11878/2024 г. Върховният административен съд е отменил решението на Административен съд - Хасково, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания за даване на възможност на жалбоподателката да посочи доказателства за нарастването на паричните средства по банковите й сметки през 2016 г. и техния размер към 01.01.2016 г. и към 31.12.2016 г., както и за назначаване на експертиза, която да провери размера на установените при ревизията налични парични средства към 01.01.2016 г. и към 31.12.2016 г. въз основа на движенията по банковите сметки съгласно представените по делото банкови извлечения. В тази връзка пo делото и в изпълнение на така дадените указания по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение вещото лице посочва, че размерът на установените налични парични средства по банковите сметки на Г. Д. М. е 16 891,30 лв. към 01.01.2016 г. и в размер на 82 225,96 лв. към 31.12.2016 г. Вещото лице, съобразно поставената му задача, дава и втори вариант на размера на наличните парични средства към 01.01.2016 г. и към 31.12.2016 г., при който взема предвид за начално салдо наличен излишък на парични средства за 2015 г. в размер на 24 347.61 лв. В тази хипотеза сумата от 24 347.61 лв. е приета като начално салдо на налични парични средства към 01.01.2016 г., без в това число да са констатираните 16 891.30 лв. по банкови сметки. Или за налични парични средства към 01.01.2016 г. са приети 41 238.93 лв., в това число 16 891,30 лв. - съобразно констатираните от органите на НАП постъпления и разходи, като в тази хипотеза вещото лице изчислява превишение на разходите за 2016 г. от 25 953.06 лв. Третата задача на вещото лице бе да изготви анализ на разходите за 2016 година, като провери налице ли са дублиращи се разходи и изключи същите от разходната част. В тази връзка вещото лице посочва, че при извършената ревизия, данните от която са обективирани в РД № Р-16002620001655-092-001/06.07.2022 г. и РА № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г., за 2016 г. проверяващите органи констатирали установено превишение от 52 652.90 лева. В разходната част обаче били включени веднъж разход в размер на 4 601.50 лв. за издръжка и живот и след това допълнително били начислени разходи за комунални и битови сметки, за данъци, за екскурзии. Изброените разходи обаче представлявали по съществото си именно разходи за издръжка и живот. В тази връзка експертът е счел, че в т. 7 от колона „Разходи“ сумата от 4 601.50 лв. дублира описаните разходи по т. 8, 9, 11, 12, 13, 14 от таблицата. Така сумата на разходите за 2016 г. придобива стойност от 24 762,24 лв. В този вариант, ако се изключат разходите от 4 601.50 лв., а всички останали данни от РД се запазят, то за 2016 г. обобщено при съпоставката между приходи и разходи вещото лице установява превишение от 48 830.99 лева. Във варианта, който вещото лице е разработило по повод на констатациите по въпрос № 2, ако се изключат разходите от 4 601.50 лв., то за 2016 г. обобщено съпоставката между приходи и разходи била с установено превишение от 21 351.56 лева. Вещото лице отбелязва още, че за 2016 г. не била подавана данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. И тъй като 2016 г. не се обследвала по повод на внесени осигуровки и данъци, то следвало, че доход с недоказан произход не се квалифицира автоматично като осигурителен доход, а осигуровки се дължали, само ако органът по приходите установи: 1. конкретен вид дейност (трудова, стопанска, свободна професия и т.н.); 2. упражняване на дейност по смисъла на КСО. В случая, след като ревизията не установявала дейност, а само недостиг, не следвало да се начисляват осигурителни вноски и се дължал данък по ЗДДФЛ, който съгласно чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ (2016 г.) бил 10 %. С оглед установеното вещото лице преизчислява дължимите суми в два варианта: Първи вариант - Съобразно подхода на проверяващите органи, с изключване на дублиращите се разходи, се формира недостиг в размер на 48 830.99 лв. Данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ: 4 883.01лв. Размер на законната лихва до 19.09.2022 г. - 2 669.41 лв. Втори вариант - Съобразно приемането на излишъка от 24 347.61 лв. като начално салдо за 2016 г. и салдата по банкови сметки, като и изключването на дублиращите се разходи, се формира недостиг от 21 351.56 лв. Данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ: 2 135.16лв. Размер на законната лихва до 19.09.2022 г. – 1 167.21 лв. В хода на производството по делото от страна на жалбоподателката бяха представени Решение № 7922/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 427/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 29.01.2026 г., и Решение № 994/29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12289/2025 г. по описа на ВАС, с които е отменен Ревизионен акт № Р-16001622007797-091-001/30.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който допълнително на Г. Д. М. са установени следните задължения: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2017 г. - 2018 г.; Вноски ДОО за периода 2017 г. – 2018 г.; Вноски ЗО за периода 2017 г. – 2018 г.; вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2017 г. – 2018 г., всичко в общ размер на главница – 25 177.39 лева и лихви в размер на 13 227.97 лева. Прието е, че твърдението на приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т 7 ДОПК е недоказано и неправилно органът по приходите е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 ДОПК, доколкото не се установява лицето да е получавало суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, представляващи укрити доходи от търговска дейност. Представени бяха и Решение № 3897 от 27.09.2024 г., постановено по адм. д. № 830/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, поправено с Решение № 10 от 02.01.2025 г., постановено по същото дело, оставени в сила с Решение № 7771/11.07.2025 г. по адм. д. № 1398/2025 г. по описа на ВАС, за отмяна на Ревизионен акт № Р-16001621004863-091-001 от 28.04.2022 г., за допълнително установени задължения на ЕТ „Опонент – И. М.“ (физическото лице - съпруг на жалбоподателката) за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 2014 г. – 2018 г.; Вноски за ДОО за период 2014 г. – 2017 г.; Вноски за ЗО за период 2014 г. – 2017 г.; ДДС и лихви. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт – Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г., в частта, потвърдена с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с която за 2016 г. спрямо жалбоподателката са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 5 265.29 лв. и лихви в размер на 2 878.59 лв. Поради това жалбата е процесуално допустима. Ревизионният акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г. е издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, които съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК са материално компетентни да постановят акта, а именно: И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, в качеството му на възложил ревизията, и Т. П. К. – главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията, определен със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620001655-020-001/23.03.2020 г. Със същата заповед е възложено извършването на ревизия на Г. Д. М., като са определени ревизиращият екип и обхватът на ревизията, а срокът за извършване е удължаван със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002620001655-020-002/05.08.2020 г. и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002620001655-020-003/10.09.2020 г. Ревизионният доклад № Р-16002620001655-092-001/06.07.2022 г. е съставен от органите по приходите, включени в ревизиращия екип, а ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Мотивите на РА се допълват от изложеното в РД, който по силата на чл. 120, ал. 2 ДОПК е неразделна част от акта, поради което е изпълнено законовото изискване за мотивираност. РА и РД са издадени като електронни документи и са подписани от издателите им с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), което се потвърждава от представените по делото доказателства, които не са оспорени. При така установените данни не се констатират пороци, обуславящи нищожност – актът е издаден от компетентни органи, при наличие на предмет и адресат, в предписаната форма и при проявено валидно властническо волеизявление. На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на РА. Установява се, че в хода на ревизионното производство на жалбоподателката е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, с което е уведомена, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи) и че основата за облагане за посочените в уведомлението задължения ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а ДОПК, а именно Уведомление № Р-16002620001655-113-001/11.09.2020 г., връчено по електронен път на 17.09.2020 г. (л. 893–896 от приложението). На задълженото лице е била дадена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за изисканите доказателства, които са от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателката обстоятелства. Ревизионният доклад № Р-16002620001655-092-001/06.07.2022 г. е издаден след изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, но тъй като този срок е инструктивен, сам по себе си пропускът не е достатъчен да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт. РД е връчен по реда на чл. 32 ДОПК, като съобщението е поставено в сградата на ТД на НАП – Пловдив на 10.08.2022 г. и свалено на 29.08.2022 г., а в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК е подадено възражение срещу РД (вх. № 94-005549/08.09.2022 г.), което е било предмет на преценка при издаване на РА. Ревизионният акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г. е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Отделно, по делото не са конкретизирани като самостоятелни спорни основания твърдения за пороци по връчванията на документи или за пропуснати процесуални срокове (извън общите възражения за нарушения на процедурата), които да налагат различен извод от горепосочения. Относно съответствието на РА с материалния закон, съдът съобразява следното: Органите по приходите могат да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съответно, с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ДОПК е въведена презумпцията, че в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи оспорващото лице. Въпросното правило ясно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. Следователно, в настоящото производство по съдебно обжалване на РА в тежест на органите по приходите бе да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателката бе да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от нея факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В случая, доколкото делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, съдът съобразява задължителните указания, дадени с Решение № 4173/17.04.2025 г. по адм. дело № 11878/2024 г. на ВАС, съгласно които предмет на съдебната проверка е единствено потвърдената с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив част от Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г., а именно установените за 2016 г. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви. Ето защо съдът дължи преценка само на относимите за 2016 г. факти – начални и крайни наличности по банковите сметки, увеличението на средствата по тях, разходната част на паричния поток и наличието или липсата на доказан източник за внесените суми. В случая преминаването към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК е мотивирано от органите по приходите с приетото наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – наличие на данни за укрити приходи. До този извод е достигнато след извършена съпоставка между декларираните от ревизираното лице доходи, установените през периода разходи и движението на паричните средства по банковите му сметки за 2016 г., при която съпоставка е констатирано съществено несъответствие между наличния финансов ресурс и увеличението на средствата по банковите сметки към края на периода. В тази връзка жалбоподателката оспорва наличието на предпоставките за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, като се позовава на постановени съдебни решения в други производства, а именно горецитираните Решение № 7922/30.10.2025 г. по адм. д. № 427/2024 г. на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 994/29.01.2026 г. по адм. д. № 12289/2025 г. на Върховния административен съд, както и Решение № 3897 от 27.09.2024 г., постановено по адм. д. № 830/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, поправено с Решение № 10 от 02.01.2025 г., постановено по същото дело, оставени в сила с Решение № 7771/11.07.2025 г. по адм. д. № 1398/2025 г. по описа на ВАС. Посочените съдебни актове обаче са постановени по повод други ревизионни актове, с различен предмет на оспорване и за различни данъчни периоди, а във втория случай и спрямо друго данъчно задължено лице, поради което не касаят пряко настоящия спор. В цитираните от жалбоподателката решения съдебният контрол е упражнен по отношение на изводи на приходната администрация за твърдени укрити доходи от търговска дейност, опосредствана чрез пратки на куриерски оператори, основани на данни от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД за 2017 г. и 2018 г., респективно и спрямо друго данъчно задължено лице. Настоящият спор обаче касае единствено 2016 г., за който период приходната администрация е обосновала приложението на чл. 122 ДОПК не с твърдения за продажби чрез куриерски оператори, а с установено нарастване на средствата по банковите сметки на жалбоподателката, несъответстващо на декларираните от нея доходи и на доказаните източници на средства. За процесния период съдът не установява решаващият орган да е изградил потвърдената част от акта върху доказване на приходи от продажби, опосредствани от куриерски услуги, а върху несъответствието между доказаните доходи и установеното увеличение на паричните средства по банковите й сметки. Следователно цитираните съдебни решения не са относими към настоящия спор в поддържания от жалбоподателката смисъл. Следва да се има предвид, че при определяне на наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК органите по приходите са извършили съпоставка между доходите, разходите и движението на средствата по банковите сметки на ревизираното лице, като са използвали данни от банкови извлечения, справки от трети лица и представени от самото лице писмени обяснения. Именно тази съпоставка е довела до извода, че през 2016 г. е налице съществено несъответствие между установения финансов ресурс и увеличението на средствата по банковите сметки на лицето. Така установеното несъответствие е достатъчно основание за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК. Ето защо съдът приема, че възраженията на жалбоподателката за липса на основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява, че за ревизирания период е налице съществено несъответствие между наличния финансов ресурс на лицето, извършените разходи и увеличението на наличните парични средства по банковите му сметки. С оглед изложените аргументи, правилно органите по приходите са констатирали, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и законосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. чл. 122 - 124а от ДОПК. Съгласно чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 2, чл. 10 и чл. 12 ЗДДФЛ следва, че за целите на закона „доход“ е всяко положително имуществено изменение в патримониума на данъчно задълженото лице. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 03.12.2021 г. на Върховния административен съд по т. д. № 3/2020 г., в които е прието, че като доход подлежи на облагане всяко увеличение на имуществото, за което не е установено изключение от облагане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ урежда източниците на доходи, като в т. 6 предвижда облагане и на доходи от други източници, които не са изрично посочени, но представляват облагаем доход по смисъла на закона. В този контекст, с постъпването на процесните парични средства в патримониума на ревизираното лице е налице увеличение на неговото имущество, което съставлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. При липса на доказан източник, който да обоснове необлагаем характер или различен режим на облагане, този доход следва да бъде квалифициран като доход от други източници по чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ, включва се в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от закона. В случая по делото са налице безспорни писмени доказателства относно постъпването на процесните парични средства – извлеченията от банковите сметки на жалбоподателката, които не са оспорени от нея, както и заключението на вещото лице. При това положение и съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателката бе да установи твърдените от нея факти, от които черпи благоприятни правни последици, а именно наличие на източник на средствата, който изключва тяхното третиране като облагаем доход. От заключението на назначената съобразно указанията на ВАС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че наличните парични средства по банкови сметки на жалбоподателката към 01.01.2016 г. възлизат на 16 891.30 лв., а към 31.12.2016 г. – на 82 225.96 лв. (първи вариант на експертизата) Относно втория вариант на съдебно-счетоводната експертиза, при който към установените по банковите сметки налични парични средства към 01.01.2016 г. е прибавена сумата от 24 347.61 лв. като „излишък“ от предходен период, съдът намира, че този вариант не следва да бъде кредитиран поради следните съображения: На първо място, този вариант не почива на установени по делото факти относно реално съществуваща парична наличност към 01.01.2016 г., а единствено на последваща интерпретация от страна на жалбоподателката на изводи, направени в Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив във връзка с други данъчни периоди. От съдържанието на това решение се установява, че при административното обжалване, при съпоставката на доходите и разходите за 2014 г., изтеглени от банковата сметка на ревизираното лице суми в брой са приети за неправилно третирани от органите по приходите като разход, съответно са били изключени от разходната част. В резултат на тази корекция решаващият орган е приел, че вместо недостиг за 2014 г. е налице излишък на парични средства в размер на 24 347.61 лв. Именно тази сума впоследствие е посочена в решението като налични парични средства в брой към 01.01.2015 г., с които е коригирано несъответствието, установено при съпоставката за 2015 г. От това обаче не следва автоматично изводът, че тази сума е била налична и към 01.01.2016 г. Тоест фактът, че решаващият орган е използвал тази сума като коректив в рамките на анализа за 2015 г., не обуславя извод, че тя следва да бъде приета като начално салдо за 2016 г. За да бъде включена дадена сума като начална парична наличност към 01.01.2016 г., е необходимо по делото да са налице доказателства за действителното ѝ съществуване към релевантната дата. В случая липсват доказателства, че към 31.12.2015 г. или към 01.01.2016 г. жалбоподателката е разполагала извън банковите сметки с налични парични средства в брой именно в размер на 24 347.61 лв. Не са представени разписки, касови документи, нито ангажирани други доказателства, от които да може да се направи извод, че този финансов ресурс е съществувал реално и че не е бил вече изразходван или трансформиран. Съдът не може да приеме за доказан факт наличието на определена сума към даден момент, само защото в предходен период е било прието, че същата е била налична като свободен ресурс. Възприемането на втория вариант на експертизата би означавало съдът да приеме за установен факт, който не е доказан с надлежни доказателствени средства в настоящото производство. В тази връзка съдът не може да основе крайния си извод на предположение, че щом за 2015 г. е бил признат определен коригиращ остатък, то той е преминал като налична парична сума към началото на 2016 г. Поради изложеното, съдът приема, че вторият вариант на заключението, при който към началното салдо по банковите сметки към 01.01.2016 г. е добавена сумата от 24 347.61 лв., не се основава на доказани данни относно наличността на тази сума към релевантната дата, съответно не следва да бъде кредитиран. Съществен за спора е и въпросът за правилното определяне на разходната част при съпоставката приходи/разходи за 2016 г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в изготвената от органите по приходите за 2016 г. таблица в разходната част е включено самостоятелно перо по т. 7 „Разходи за издръжка и живот“ в размер на 4 601.50 лв. Наред с това в същата разходна част поотделно са включени и други пера, а именно: комунални разходи по фактури от доставчици – 715.97 лв.; разходи за придобиване и ремонт на превозни средства – 329.46 лв.; платени МДТ – 796.58 лв.; разходи за екскурзии, пътувания и др. – 1 496.00 лв.; разходи за данъци и такси – 761.35 лв.; разходи за застраховки, охрана и др. – 14.88 лв. Тоест вещото лице установява двойно отчитане на едни и същи разходи – веднъж като обобщена сума „издръжка и живот“, и втори път като конкретизирани разходи по отделни пера. При поставената задача да се провери наличие на дублиращи се разходи и да се изключат установените дублирания, изводът на експерта е, че сумата 4 601.50 лв. дублира разходите по следващите пера. Съдът възприема този извод и приема, че при формиране на разходната част за 2016 г. следва да бъде изключена сумата от 4 601.50 лв. Съдът намира, че в случая следва да бъде изключена именно сумата от 4 601.50 лв., а не отделните разходи, доколкото последните са индивидуализирани по вид и размер, докато сумата по т. 7 е общ статистически разчет за издръжка и живот, който по своето естество има обобщаващ характер. Ето защо съдът приема, че ревизионният акт е формирал разходната част за 2016 г. при неправилно двойно отчитане на разходи за издръжка и живот, поради което установеното с него несъответствие е завишено със сумата 4 601.50 лв. Това налага корекция на данъчната основа и съответно изменение на ревизионния акт в потвърдената му част. При тази корекция и при запазване на останалите данни за 2016 г., размерът на несъответствието (превишението на разходите над приходите), релевантно за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, се редуцира от 52 652.90 лв. до 48 830.99 лв. Следователно данъчната основа за облагане по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, следва да бъде приета в размер на 48 830.99 лв., а дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ (ставка 10 %), както е изчислен от вещото лице в първия вариант на експертизата – в размер на 4 883.01 лв. и законна лихва в размер на 2 669.41 лв. В заключение съдът приема, че ревизионният акт е законосъобразен по отношение на извода за наличие на основания за прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК за 2016 г., но е незаконосъобразен в частта относно размера на определената данъчна основа и произтичащите от нея задължения, доколкото разходната част е формирана при включване на дублиращо се перо. Поради това ревизионният акт следва да бъде изменен, като размерът на установените за 2016 г. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви бъде намален съобразно възприетия от съда първи вариант на съдебно-счетоводната експертиза. При този изход на спора на жалбоподателката се дължат разноски съразмерно с уважената част от жалбата, а на ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предмет на съдебното оспорване е потвърдената с Решение № 602/08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив част от Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022 г., с която на жалбоподателката са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5 265.29 лв. главница и 2 878.59 лв. лихви, или общо 8 143.88 лв. С настоящото решение съдът приема, че ревизионният акт следва да бъде отменен в частта над 4 883.01 лв. главница и над 2 669.41 лв. лихви, поради което жалбата се явява уважена за разликата от 382.28 лв. главница и 209.18 лв. лихви, или общо за 591.46 лв., и отхвърлена за остатъка до пълния оспорен размер. При определяне на дължимите разноски следва да бъдат взети предвид и разноските, направени в предходните производства. От наличните по делото данни се установява, че жалбоподателката е направила следните разноски: по адм. д. № 1033/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково – депозит за вещо лице в размер на 600 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., или общо 2 600 лв.; по адм. д. № 91/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково – държавна такса в размер на 10 лв., депозит за вещо лице в размер на 350 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., или общо 2 360 лв.; по адм. д. № 11878/2024 г. по описа на Върховния административен съд – адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. и държавна такса за касационно обжалване в размер на 328.76 лв., или общо 2 328.76 лв. Общият размер на доказаните разноски на жалбоподателката възлиза на 7 288.76 лв. С оглед уважената част от жалбата, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 529.36 лв. - 270.66 евро (превалутирани на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за всяка инстанция надвишава минималния размер, но не в степен, която да обоснове извод за неговата прекомерност. Делото се отличава с повишена фактическа и правна сложност, обусловена от провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, анализ на значителен по обем доказателствен материал, включително банкови извлечения и данни от трети лица, както и назначаване и обсъждане на съдебно-счетоводна експертиза. На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, доколкото по делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако е била защитавана от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела с материален интерес възнаграждението за една инстанция е от 130 до 450 лв. Като отчита фактическата и правна сложност на спора, продължителността на производството, обема на извършената процесуална защита, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. за всяка инстанция, или общо 1 200 лв. за трите инстанции. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, на ответника следва да бъде присъдена сумата 1 112.85 лв. – 568.99 евро (превалутирани на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). При това положение и с оглед направеното от двете страни своевременно искане за присъждане на разноски, на жалбоподателката следва да се присъдят 270.56 евро, а на ответника – 569.01 евро. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът