Решение № 253 от 16.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 466/2026 г.

Въззивното производство е образувано по жалба и допълнение към нея на защитника на подс. А. С. А. против присъда № 10 от 20.01.2026 г.,по н.о.х.4973/25 г. по описа на СГС ,39 състава. С присъдата подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 ,т.1от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 304 от НПК подс. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е осъществил деянието по чл.354а , ал.1, пр.4 , алт.1 от НК. На основание чл.66,ал.1от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.59,ал.2,вр.ал.1 от НК е приспаднал от наложеното наказание „лишаване от свобода“ предварителното задържане на подс. А., считано от 5.07.2024 г. до 6.07.2024 г. На основание чл.53,ал.2,б. А. от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства и възложил на осъденото лице разноските по делото. Недоволен от присъдата подс.А. ,чрез своя защитник, я обжалва изцяло.Излагат се доводи за нарушение на закона,допуснати множество процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.В допълнение към основната жалба се развиват съображения за това,че неправилно е квалифицирано деянието като такова по чл.354а,ал.3 от НК ,а не по ал.5 на същия текст на НК,като алтернативно се насочва вниманието,че би могло да бъде приложен чл.78а отНК.Излагат се съображения за обмисляне на въпроса за маловажен случай,като се прецени ниския грамаж на наркотичното вещество. Посочва се,че не са обсъдени всички установени смекчаващи вината обстоятелства и се посочва в този смисъл ТР 23 от 21.04.1981 г. по н.д. № 12/1981 г. на ОСНК.Според защитата би следвало посочените въпроси да бъдат задълбочено преценени с оглед постигане на целите на наказание съгласно чл.36 от НК.Едновременно с така изложените съображения защитата намира ,че осъденото лице следва да бъде изцяло оправдано тъй като по делото липсват доказателства за да бъде съдено. В съдебно заседание подс. А. се явява лично и с упълномощен от него защитник. Прокурорът предлага присъдата като правилна, обоснована и справедлива да бъде потвърдена. Защитникът на подс.А. поддържа жалбата си. Посочва ,че протоколът за доброволно предаване е негоден тъй като е съставен от полицейски инспектор ,защото не са събрани данни да му е било възложено да извършва конкретни действия по разследване,а след това е разпитан като свидетел по делото.Според защитата съществуват противоречия в показанията на свидетелите – полицейски служители,защото посочват различно количество наркотичните вещества.Тези нарушения ,според защитата , сочат на това,че обвинението не е доказано.Предлага алтернативно да се измени обвинението като се приеме ,че този случай е осъществен състава на чл.354а ал.5 от НК и следва да се приложи 78а от НК или да се измени присъдата като се определи наказание при условията на чл.55 от НК. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си . В право на последна дума подс.А. посочва,че желае да бъде оправдан. Апелативният съд като се запозна с делото,становищата на страните и провери изцяло обжалвания съден акт намери следното : При разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално,което е абсолютно и въззивната инстанция не би могла да го отстрани ,поради което присъдата подлежи на отмяна. В хода на разпоредителното заседание проведено на 1.10.2025 г. ,преди да бъдат обсъдени въпросите по чл.248 от НПК,защитата на подс. А. е изразила становище,че са налице условията за разглеждане на делото по реда на особеното производство и поискал откриване на процедурата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК. Подс.А. се е присъединил към становището на своя защитник.Съдът с определение е оповестил пред страните ,че делото ще бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК.Впоследствие е дал ход по реда на чл.371,т.2 от НПК.Подс.А. е дал съгласие,като е посочил ,че разбира последиците от провеждане на съкратено съдебно следствие и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.Съдът на основание чл.371 т.4 от НПК е одобрил изразеното съгласие за провеждане на производство по реда на гл.27 НПК.Съдът е разяснил на подс.А. и обявил, на основание чл. 371 , ал.4 от НПК, че самопризнанията на подс.А. и събраните доказателства от досъдебното производство ще бъдат използвани при постановяване на присъдата,без да се събират доказателства за изложените факти в обвинителния акт. Съдът е прочел и приобщил,на основание чл.283 от НПК, доказателствата от досъдебното производство.Подс. А. по свое желание е дал обяснения по обвинението. Съдът е обявил пред страните ,че делото следва да бъде отложено тъй като съдебните заседатели не носят електронните си подписи за да бъде постановен окончателен съдебен акт. Делото е продължило в открито съдебно заседание на 29.01.2026 г. В това заседание защитника се е позовал на обясненията на подс.А. в предходното заседание и предложил на съда да отмени определението си по реда на чл. 371,т.2 НПК и производството да продължи по реда на чл.371 ,т.1 НПК. Съдът като е съобразил обстоятелството ,че подс.А. действително в обясненията си , от предходното съдебно заседание, не е признал всички факти и обстоятелства по обвинението е отменил своето определение от 1.10.2025 г.,с което е допуснал провеждане на производство по чл. 371,т.1 от НПК и дал ход по този ред,като е постановил обжалвания съдебен акт. С посочените си действия съдът е нарушил процесуалния закон ,защото не е спазил изискванията за реда на провеждане на особената процедура със задължителните указания по прилагане на процесуалния закон дадени в ТР №1 от 6.04.2009 г.,по т.д №1/2008 г. ,на ОСНК на ВКС. В т.3 на посоченото решение е прието : „Нормите на чл. 371 – чл.373 НПК визират предпоставките за предварително изслушване,реда за неговото провеждане и произтичащите последици от съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.Те съдържат императивни предписания, представляващи отклонения от стандартния модел на наказателния процес,с който първостепенният съд е длъжен да се съобрази преди да даде ход на съдебното следствие с прочитане на обвинителния акт……“ В този контекст в т. 8.3. се посочва ,че е недопустимо изявлението на подсъдимото лице по чл.371 т.2 НПК да бъде оттеглено след обявяване на съдебния акт по чл.372 ал.4 НПК.Това е така ,защото противно би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното производство,създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност.“ След като подс.А. се е отказал от процедурата по реда на чл.371,т.2 от НПК съдът е следвало да започне отново производството по общия ред Въззивната инстнация при проведено съкратеното съдебно следствие от първия съд проверява дали е спазена нормативната уредба на дефиринцираното производство,а именно налични предпоставки за прилагане на особената процедура,спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие.При нарушение на уредбата за провеждане на това производство съдът намира,че присъдата следа да бъде отменена,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За пълнота следва да се посочи ,че в изготвения протокол за проведено с.з на 1.10.2025 г. не са били вписани участвалите съдебни заседатели.От извършената самостоятелна проверка от въззивният съд в деловодната система на СГС,НО, се установи ,че съдебното заседание е било проведено от законен състав и с участие на двамата съдебни заседатели,които в последствие са участвали в постановяването на крайния съдебен акт. Непълнотата в протокола от 1.10.2025 г. изразяваща се в непосочване имената на участвалите съдебните заседатели се дължи на пропуск от съдебния секретар,който е трябвало да отбележи в деловодната система,преди започване на разпоредителното заседание, имената на избраните заседатели . Поради наличието на съществено процесуално нарушение,което е абсолютно основание за отмяна на присъдата не е необходимо да бъдат обсъждани възраженията във въззивната жалба. Водим от изложеното и на основание чл. 335 ал.2 НПК Апелативен съд София ,7 състав