Решение № 28 от 29.1.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 502/2025 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е Решение № 900 от 23.10.2025 г. по гражданско дело № 20252230102520/ 2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е осъдена •••••••••••••••••••• - гр. С., бул. ••••••••••••, да заплати на П. Б. С. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. С., бул. ••••••••••••••••••••••••, общо сумата 6 800,00 лева /шест хиляди и осемстотин лева/, от която сумата 4 000,00 лева /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди и сумата 2 800,00 лева /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023 година на Военен съд - С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.06.2024 година, до окончателното им изплащане, както и сумата 707,44 лева /седемстотин и седем лева и четиридесет и четири стотинки /, представляваща направени за защита по делото разноски. С решението е отхвърлена предявената от П. Б. С. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. С., бул. ••••••••••••••••••••••••, срещу •••••••••••••••••••• - гр. С., бул. •••••••••••• искова претенция за присъждане на неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023 година на Военен съд - С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2024 година до окончателното й изплащане за сумата над уважения размер от 4000,00 лева до пълния претендиран размер от 5000,00 лева, като недоказана. Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което следва да се отмени. В хода на проведените по делото съдебни заседания не били ангажирани в съответния обем необходимите ясни и категорични доказателства от страна на ищцата за заявените в исковата молба и неправилно приети за установени от съда негативни последици от процесното обвинение, като последица и в резултат на воденото срещу ищцата наказателно производство. Не била доказана и причинно- следствената връзка между повдигнатото обвинение по въпросното наказателно производство и присъдения размер на неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, присъден на ищцата, предвид ниската степен на евентуално увреждане, счита за завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Присъденото обезщетение от 4000 лв. е прекомерно високо и не е съобразено с константната съдебна практика, както и с обществено - икономическите условия в страната. Следвало да се има предвид, че наказателното преследване е продължило в разумен срок по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, като началото му е от датата на предявяване на постановлението за привличане на ищцата като обвиняема, т.е. 06.03.2023 г. до влизане в сила на окончателния съдебен акт — 15.06.2024 г. През поголямата част от този период делото е било в съда (обвинителният акт е бил внесен в съда на 11.09.2023 г., тоест само шест месеца въззиваемата е била обвиняема по досъдебното производство), като са били проведени няколко съдебни заседания, както пред Военен съд - С., така и пред Военно-апелативен съд, тоест забавянията не са били по вина на прокуратурата и не следва да бъдат отчитани във вреда на ответника. Липсват твърдения след повдигне на обвинението спрямо ищцата да са прилагани някакви форми на процесуална принуда по искане на Прокуратурата. Тя не е била задържана под стража. Обвинението й, както първоначалното, така и окончателното, за което е предадена на съд, не са били за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото са наказуеми с лишаване от свобода до пет години. Следователно, не е било ограничено правото на ищцата на лична свобода, на личен живот и на свободно придвижване, не е било ограничено правото й и възможността й да полага труд и да се издържа. Няма данни вследствие на наказателното производство здравето на ищцата (физическо и психическо) да е било увредено. Поради това претендираният размер за неимуществено обезщетение е твърде завишен и непропорционален на действително претъпените вреди. Не се установили конкретни вреди, дължащи се конкретно и само на водения срещу въззиваемата наказателен процес, или поне не в присъдения несъразмерно висок размер. Липсвали доказателства за трайни вреди в резултат на наказателното производство. Счита, че в настоящия случай съдът е следвало да приложи чл. 5 ЗОДОВ, предвид наличието на поведение от страна на ищцата, допринесла за претърпените от нея „морални вреди“. Поради това, предвид разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, обезщетение не се дължи или обезщетението следва да се намали (в конкретния случай - съществено да се намали). В случая безспорно ищцата е осъществила деянието по чл. 385, пр. 2 НК, прието за непрестъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, което е основание за приложение на чл. 5 ЗОДОВ. Поради това счита че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е следвало да се отхвърли на основание чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ или алтернативно - да се отхвърли частично на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. В обобщение иска да се постанови ново решение, с което да се отхвърли или редуцира претенцията за неимуществени вреди. В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е неоснователна. Счита, че размерът не е несъразмерно висок, както е посочено във въззивната жалба, а е определен от съда по справедливост, като са сьобразени и отчетени всички установени по делото обстоятелства с релевираните в хода на производството гласни доказателства, от които по безспорен начин се установило, че повдигнатите на ищцата в хода на досъдебното производство две обвинения, както и последвалите два съдебни процеса са се отразили негативно върху психическото й здраве за което сочи промяната в начина и на живот и вследствие на интензивният стрес, ищцата е страдала от безсъние, престанала да се храни редовно, видимо отслабнала, кожата й пожълтяла, сменила цвета на лицето, скулите и се сбръчкали, косата и загубила блясък и започнала да пада. Имала нарушен цикъл, болки в зъбите, кървящи венци, оплаквания от болки в ставите и болки в стомаха. Психически станала нервна, раздразнителна необщителна, затворила се в себе си, не искала с никой да разговаря отчуждила се от родителите си, от приятелките и познатите си. Изпитвала неудобство от това какво говорят колеги и какво могат да си помислят за нея хората във връзка с воденото срещу нея наказателно дело. Независимо, че с решението си съдът е отхвърлил предявения от ищцата иск над размера на сумата от 4000,00 лева до претендирания размер от 5000,00 лева, счита, че при така изяснената фактическа обстановка и при така установените обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди, то решението е правилно в тази му част. Според разясненията, дадени от ВКС в т. 3 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, в случаите, когато е установено, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване. Такова съпричиняване е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, и примери за това са когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението, въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление. Съгласно константната практика на ВКС предпоставки за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ са налице, когато настъпилият вредоносен резултат /търпени имуществени и неимуществени вреди/ е в причинно- следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. В приетите по делото, като доказателства, материали находящи се в кориците на наказателните дела не се съдържат каквото и да е доказателства, че въззиваемата по какъвто и да е начин е станала причина да и бъде повдигнато обвинение. При така установената фактическа обстановка и на основание изложеното по-горе доводи, счита че разпоредбите на чл. 5 от ЗОДОВ са неприложими към настоящия казус.В обобщение иска да се потвърди решението и претендира разноски. В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания. В с;з; представителят на въззивника поддържа жалбата. За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Безспорно е, че с постановление от 19.07.2023 година въззиваемата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК. С Обвинителен акт от 11.09.2023 година на ВОП - С., материалите са внесени във Военен съд - С. и е образувано НОХД № 86 по описа на съда за 2023 година. В хода на наказателното дело представителят на ВОП - С. е поддържал обвинението. В съдебното производство пред Военен съд - С. са проведени три съдебни заседания, в които са разпитани множество свидетели. С Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023 година на Военен съд - С., състав на съда е признал подсъдимата лейт. П. Б. С. от в.ф. 14370 - С. за невиновна и я е оправдал за обвинението й по чл. 385, пр. 2 от НК. С Решение № 8/13.05.2024 година, постановено по ВНОХД № 10/2024 година по описа на Военно-апелативен съд е потвърдена протестираната от ВОП - С. Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 86/2023 година на Военен съд - С.. Решението на Военно - апелативен съд на РБ не е обжалвано и протестирано пред ВКС и е влязло в законна сила на 15.06.2024 година. Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ. При този иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на процесната сума, че актива на имущественото му е намаляло със сумата, за която е предявил иска за имуществени вреди, че уговореното възнаграждение за адвокат в наказателното дело съответства на сложността на делото и на тежестта на престъплението, и че същите са в пряка и причинна връзка с така повдигнато обвинение. През периода на воденото срещу нея наказателно производство, ищцата е търпяла притеснения, неудобства и негативни емоции, което се отразило на физическото и психическото й здраве. Тя престанала да се храни редовно, отслабнала видимо поне с десетина килограма, кожата й пожълтяла, сменила цвета на лицето, скулите й се сбръчкали, косата и загубила блясък и започнала да пада. Имала нарушен цикъл, болки в зъбите, кървящи венци, оплаквания от болки в ставите и болки в стомаха. Психически станала нервна, раздразнителна, необщителна, затвори се в себе си, не искала с никой да разговаря, отчуждила се от родителите си, от приятелките и познатите си. Споделяла е на родителите си, че за нея няма бъдеще, че животът й е свършил.Психично й състояние било видно и за командира й, който я освободил от въоръжено дежурство, тъй като се страхувал да не посегне на живота си. За да постанови решението си районният съд е взел предвид тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензитетът на наказателното производство и данните за личността. Правилно и законосъобразно е приел, че въззиваемата ищца, през периода от образуването на наказателното производство до влизане в сила на постановения съдебен акт, по силата на който е била оправдана по повдигнатото и поддържано от ответника обвинение, е била подложена на непрекъснат интензивен психически дискомфорт. Обстоятелството, че срещу нея се води наказателно дело от общ характер, повдигнато е и е поддържано обвинение, първоинстанционният съдебен акт е бил протестиран, както и че за този период е била подсъдима, се е отразило много негативно по отношение на собственото й достойнство - нарушена била самооценката й и това довело до изнервеност, раздразнителност, пристъпи на избухливост, затваряне в себе си. През този период, през който е била обвиняема и подсъдима, ищцата е претърпяла обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. От свидетелските показания може да се обоснове извод, че вследствие на интензивният стрес, ищцата е страдала от безсъние, престанала да се храни редовно, видимо отслабнала, кожата й пожълтяла, сменила цвета на лицето, скулите й се сбръчкали, косата и загубила блясък и започнала да пада. Имала нарушен цикъл, болки в зъбите, кървящи венци, оплаквания от болки в ставите и болки в стомаха. Психически станала нервна, раздразнителна, необщителна, затворила се в себе си, не искала с никой да разговаря, отчуждила се от родителите си, от приятелките и познатите си. Изпитвала неудобство от това какво говорят колеги и какво могат да си помислят за нея хората във връзка с воденото срещу нея наказателно дело и т.н. Всички тези душевни страдания и неудобства, обезщетяване на които се търси, са настъпили вследствие на образуваното наказателно дело, въз основа на неправилно повдигнато и поддържано обвинение и са в пряка и непосредствена връзка с тях. При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със съществуващите обществено-икономически условия в страната, въззивният съд намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е правилно определен. Несподелими са изложените във въззивната жалба твърдения, тъй като те не са обосновани и не намират подкрепа в доказателствения материал. С решение по гр. д. № 372/10 г. на 4 г. о. е прието, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от държавата обезщетение се намалява. Обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. В обобщение въззивната жалба е неоснователна. Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 280 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Ръководен от гореизложеното съдът