Решение № 14245 от 16.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 34420/2024 г.

№ 20241110134420 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.234, ал. 3, т.2 КТ. Ищецът „А.“ ООД твърди, че ответникът е сключил Трудов договор №43/01.03.2021 г. по чл.70, ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, както и Трудов договор за повишаване на квалификацията по чл.234 КТ от 01.03.2021 г. Заявява, че ответникът е приел да завърши платени от работодателя-ищец курсове за повишаване на квалификацията, чиято стойност е 1 320 евро и е уговорено, че ответника следва да работи при ищеца 3 години и 6 месеца, считано от 01.03.2021 г., както и че при неизпълнение на поетите от ответника задължения (да завърши обучението и/или не работи при ищеца) следва да заплати обезщетение в размер на 1 320 евро, представляващо равностойността на осигуреното от работодателя обучение. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работника (с предизвестие), считано от 01.03.2023 г., като уговореният срок (за работа при ищеца) е щял да изтече на 01.09.2024 г. и в тази връзка дължи на „А.“ ООД сумата от 1 109.32 лева, представляваща пропорционалната част от неизпълнението на задължението. Претендира да бъде признато за установено съществуването на вземането за сумата от 1 109.32 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника Д. И. Нейковска за работа при „А.“ ООД, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-16.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума има издадена Заповед №1200/17.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело №2049/2023 г. по описа на РС-Сливен. Претендира разноски. Ответникът Д. И. Нейковска е получил препис от исковата молба и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, с предизвестие на работника. Твърди, че Договора от 01.03.2021 г. не е за повишаване на квалификацията по смисъла на чл.234, ал.1 КТ, а представлява проведено от работодателя обучение в изпълнение на установените в разпоредбата на чл.62, ал.6 КТ и чл.127, ал.1, т.5 КТ задължения да запознае работника с трудовите му задължения, включени в длъжностната му характеристика, с начина им на изпълнение и целта е да го подготви за ефективно изпълнение на възложената му работа. Поддържа, че това обучение не е от вида обучения, за които се сключват договори по чл.229, чл.232 и по чл.234 КТ, нарушаването на които поражда задължение на работника да обезщети работодателя. Заявява, че работодателят не е направил разходи за обучение; обучението е извършено от служители на работодателя; обучението е извършено в сградата на работодателя и обучението е извършено в работно време, както и че Договора за повишаване на квалификацията е сключен на същата дата, на която е сключен и основния трудов договор. Твърди, че по своята правна природа този договор представлява допълнително споразумение към основния трудов договор. Поддържа, че клаузата за заплащане на обезщетение от 1320 евро (при неизпълнение на задължението да работи при работодателя минимум 3 години и 6 месеца) нарушава добрите нрави и е в противоречие с императивните разпоредби на чл.66, ал.2 КТ; чл.8, ал.4 КТ, както и на чл.48, ал.1, т.3 от КРБ, тъй като неправомерно се ограничават правата на работника. Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна: По предявения иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т.2 от КТ при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже сключването на Трудов договор за повишаване на квалификацията по чл.234 КТ от 01.03.2021 г., със съответното съдържание; че е изпълнил задълженията по него, като е предоставил на ответника обучение по курсове за повишаване на квалификацията, както и плащането на тези курсове; прекратяването на трудовия договор от страна на ответника с предизвестие. Ответникът следва да докаже, че сключеният Трудовия договор от 01.03.2021 г. е с допълнително споразумение към него за повишаване на квалификацията и не представлява типичния Договор за повишаване на квалификацията по чл.234 КТ, а представлява проведено от работодателя обучение в изпълнение на установените в чл.62, ал.6 КТ и чл.127, ал.1, т.5 КТ задължения да запознае работника с трудовите му задължения, включени в длъжностната му характеристика, с начина им на изпълнение и да го подготви за ефективно изпълнение на възложената му работа; да докаже, че клаузата за заплащане на обезщетението от 1320 евро нарушава добрите нрави и е в противоречие с императивните разпоредби на чл.66, ал.2 КТ; чл.8, ал.4 КТ, както и на чл.48, ал.1, т.3 от КРБ. В тази връзка е разпределената доказателствената тежест, съобразно чл.154 ГПК в доклада по делото, обективиран в Определение № 43595/26.10.2024 г. Установява се, че страните са били в трудово правоотношение въз основа на сключен на 01.03.2023 г. Трудов договор, по силата на който ответникът е заемал при ищцовото дружество длъжността „инструменталчик“, в отдел „Машини с цифрово програмно управление“, код по НКПД - 4321 2014, с място на работа - производствена база, находяща се на ул. „Васил Левски“ № 246 - гр. Пловдив. Договорът е сключен по чл.70 КТ - със срок за изпитване в полза на работодателя, като е определен срок за изпитване до 01.05.2021 г., включително, като той се увеличава с всички използвани отпуски и болнични. На 01.03.2021 г. между страните е сключен Договор за повишаване на квалификацията. С него работодателят се е задължил да осигури обучение на работника/служителя, а работникът/служителят се задължил да завърши успешно обучението по повишаване на квалификацията на работника/служителя, чрез придобИ.е на теоретични и практически познания за придобИ.е на теоретически знания и практически умения за длъжността „инструменталчик-отдел МЦПУ“, съгласно приложената програма за обучение (Курс от 1 до 71), съставляваща неразделна част от договора. Съгласно чл. 2 от договора обучението е предвидено да се проведе през период, място и продължителност, посочени в програмата - Приложение 1 - с откъсване от работния процес, но в работно време, считано от 01.03.2021 г. Служителят се е задължил по чл. 3 (а) да посещава редовно всички занятия, съгласно Програмата към договора за обучение и уговорките с работодателя, да се подготвя за всички изпити и да постига добри резултати по тях; (b) да изпълнява в срок и с дължимата грижа задачите за самостоятелна подготовка; (c) да завърши успешно обучението си, като положи успешно всички необходими изпити и практически занимания; (d) на осн. на чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, обучаемият се задължил да работи при работодателя за срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца, считано от датата на подписване на договора за обучение; (e) на осн. на чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ обучаемият се задължил да заплати на работодателя обезщетение в размер на 1320 евро, в случай че не завърши уговореното с този договор обучение, както и при неизпълнение на задълженията по чл. 3 (а), (b), (с) и (d). Съгласно приложени по делото Декларации от 09.03.2021 г., 16.04.2021 г., 19.04.2021 г., 02.04.2021 г., 21.04.2021г. ответникът е направил изявление, че през периода 01.03.2021 г. – 01.04.2021 г. му е проведено обучение на посочени в Декларациите теми на обучение. Обучението е проведено в изпълнение на чл.1, чл.2, чл.4 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.03.2021 г. и съставлява неразделна част от процесния Трудов договор № 43/01.03.2021г. Приети по делото са първоначална и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи, които съдът кредитира като обективно изготвени, кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Въз основа на същите се установява, че преподаваната по проведените обучителни курсове материя е с научно и практическо значение, относима към спецификата на работа с машини, както и е била във връзка с дейността на ищеца. Съобразно експертното становище, преподаваният комплекс от теми повишават квалификацията на обучаващия се и касаят придобИ.е знания и умения за работа с машини, въведени в производството на „А.“ ООД. От проведеното обучение обучаващия се е с придобита квалификация по съответната специалност – „инструменталчик“ в отдел „Машини с цифрово програмно управление“. Съобразно заключението, общата стойност за обучението на ответника Д. И. Нейковска, която дружеството е заплатило, е в размер на 1320 евро (равностойност на 2594.74 лева). В посочената сума е включено възнаграждение, изплатено на обучители по съответните модули, както и разходи, свързани с трудово възнаграждение за дните, през които ответникът е бил на обучение. Размерът на брутното трудово възнаграждение е изчислен като са взети предвид разходите на дружеството за работна заплата на лицето и осигурителни вноски. Всички направени разходи, свързани с изплатени суми на обучители, начислена работна заплата на лицето, начислени и платени осигурителни вноски и изплатено възнаграждение са отразени по съответните счетоводни сметки. Задълженията са платени по банков път. Дружеството е водило редовно счетоводството си, като счетоводните документи съдържат изискващите се реквизити. Фактурите са осчетоводени в дневниците по ДДС, както и в съответните счетоводни сметки, като стопанските операции са записани в хронологичен вид. При съвкупната преценка на събраните в производството писмени и гласни доказателствени средства съдът приема, че ищеца доказа по делото твърдяното обстоятелство по време на действие на трудовото правоотношение между страните по делото да е сключен валиден договор за повишаване на квалификация с ответника. По материалноправния въпрос за това какво представлява договорът за обучение по чл. 234 КТ се приема, че с договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. С Решение № 227/19.04.2011 г. по гражданско дело № 1861/2010 г., на IV ГО при ВКС; Решение № 31/ 22.03.2012 г. по гражданско дело № 1393/2010 г., на IV ГО при ВКС; Решение № 665/ 19.05.2010 г. по гражданско дело № 706/2009 г., на IV ГО при ВКС е прието, че по отношение на въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, респективно относно отговорността за неизпълнение, следва да се приложи гражданският закон. Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. Обучението за повишаването на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл. 234, ал. 2 КТ, а ал. 3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при неизпълнението на първото условие или при незавършване на обучението. В този смисъл е Решение № 160/07.06.2011 г. по гражданско дело № 617/2010 г., на IV ГО при ВКС. Съдът приема, че ответника установи в производството твърдяното наличие на договор за обучение и изискуемото минималното задължително съдържание на договора, определено в чл. 234, ал. 2 КТ. По делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на писмен договор за професионална квалификация и преквалификация по чл. 234 КТ с ответника, установяващ предварително договорените между ответника и работодателя условия във връзка с обучението на ответника. Заплатената от работодателя сума за обучение е извършено от него за обучение на ответника по време на трудовото му правоотношение с „ А.“ ООД, докато е изпълнявал длъжността „инструменталчик“ в отдел „Машини с цифрово програмно управление“, в дружеството, като заплащането на средствата за обучение са извършени при изпълнение служебните задължения на ответника. Установено е, че ответника не е изпълнил основното си задължение по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ и чл. 3 (d) от Договора за обучение, а именно - да полага труд по новопридобитата квалификация и да не прекратява едностранно трудовия си договор преди изтичането на 3 (три) години и 6 (шест) месеца, считано от датата на подписване на Договора за обучение на 01.03.2021 г., следователно до 01.09.2024 г. Доказателствата непротиворечиво сочат, че единствената цел на сключване на този договор несъмнено синхронизира на целта на закона, а именно инвестиране на ресурс квалификацията на служителя, с оглед бъдеща работа при ищцовото дружество в посочения в договора срок. На 18.11.2022 г. ответникът е отправил молба до работодателя за освобождаване от длъжност. Това писмено волеизявление има характер на предизвестие за прекратяване на безсрочното трудово правоотношение, съгласно чл. 326, ал. 1 КТ. Трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.03.2023 г. Съдът приема, въпреки че по делото не е представена длъжностна характеристика, съобразно заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, че за ответника не е имало пречка да продължи да изпълнява трудовите си функции, така и не се установява трудовият договор с ответника да е изменян с допълнителен трудов договор. Същевременно не се установява неизпълнението на основното трудово задължение на ответника за явяване на работа и полагане на труд да се дължи на обстоятелства, за които работодателят отговаря, което да налага намаляване или отпадане на обезщетението. На основание чл. 81, ал.1 ЗЗД това го освобождава от отговорност, включително от приспадане от обезщетението на отработеното време след новопридобитата квалификация, още повече, че за него ответникът е получил трудово възнаграждение. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установяват и действително направените разходи за обучение на ответника, както и че от действията на ответника са настъпили вреди за работодателя, в резултат на неизпълнение на трудовите му задължения да продължи работата си при ищеца. Установени по дело са причинените на работодателя вреди и техният размер, момента на настъпването им и причинната връзка с неизпълнение на поетото от ответника задължение да продължи да изпълнява длъжността в посочения в Договора за обучение срок. С оглед на гореизложеното, следва да бъде признато за установено по предявения положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 234, ал. 3, т.2 от КТ, че ответника дължи на ищеца сумата от 567.19 евро (1109.32 лева), представляваща обезщетение по чл. 3, б. „е“ от Договор за повишаване на квалификацията от 01.03.2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 16.05.2023 г., до окончателното плащане, за които парични вземания е издадена Заповед №1200/17.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 2049/2023 г. по описа на РС – Сливен. Ответникът е навел възражение за нищожност на неустоечната клауза, по което съдът намира следното: Съдебната практика е константна, че сключения между страните Договор за квалификация макар да има характер на трудов, щом се касае за неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението им и следва да се приложи гражданският закон, относно отговорността при неизпълнение (Решение № 326/19.05.2010 г. по гражданско дело №706/2009 г. на ВКС; Решение №160/07.06.2011 г. по гражданско дело № 617/2010 г. на ВКС). Законодателят не е предвидил по императивен начин размер на обезщетението при неизпълнение на договора за квалификация от страна на обучавания, поради което този въпрос е оставен на договорната свобода на страните, които в случая са уговорили дължимостта на неустойка, чиито размер може да се редуцира пропорционално на неспазения срок. Ето защо договореното между страните следва да се тълкува по правило на чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната им воля и клаузите се схващат в смисъла, който напълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В тази насока са Решение №272/05.10.2011 г. по гражданско дело №1637/2010 г. на ВКС и Решение №141/27.06.2022 г. по гражданско дело №3429/2021 г. на ВКС. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., на ОСТК при ВКС, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност, а предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Във връзка с възраженията на ответника за нищожност на уговорената неустойка, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК при ВКС нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, чиято единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая е уговорена неустойка, чиято цел е да бъдат покрити вредите от евентуално неизпълнение на задължението на обучаващия се да работи за определен срок при ищеца. Неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на уговорения срок, несъмнено създава трудности и неудобства за работодателя, който е инвестирал време и средства за обучение на служителя, с оглед на което е допустимо Договорът за квалификация да съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от разходите за обучение. Вредите от неизпълнение по договора биха могли да бъдат предвидени още към момента на нейното уговаряне и се изразяват в разноските, които работодателят е направил за обучението. От приетата експертиза в случая се установява, че всички извършени от ищеца разходи за обучение по повод и в полза на ответника по Договора за квалификация са в размер на 1320 евро или 2594.74 лева. В посочената сума е включено възнаграждение изплатено на обучители по съответните модули, както и разходи, свързани с трудово възнаграждение за дните, през които ответникът е бил на обучение. Тези разходи са били предвидими още към момента на уговаряне на неустойката и в процесния случай действителната стойност на разходите за обучението е съизмерима с претендирания размер на неустойката, поради което тя не е прекомерна. По отношение на останалите възражения на ответника следва да се посочи, че съобразно Решение № 417/21.05.2010 г. по гражданско дело № 1228/2009 г., на III ГО при ВКС, правото по чл. 48, ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип. С оглед на горното, не може да се приеме и че така определения в Договора размер на неустойката е уговорена в противоречие с чл. 48, ал. 3 от Конституция на РБ, доколкото в случая не се установява процесната клауза за нестойка да съставлява такава, която да възлага гражданска отговорност на работника или служителя, в случай че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения. С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 833.41 евро (равностойността на 1630 лева), съставляващи държавна такса от 25 лева, адвокатско възнаграждение от 800 лева, възнаграждения на вещи лица от 800 лева и държавна такса за съдебно удостоверение от 5 лева. На ищеца следва да се присъди и сумата от 217.30 евро (равностойността на 425 лева), представляваща разноски по заповедното производство-частно гражданско дело № 2049/2023 г. по описа на РС – Сливен и съставляваща сумата от 25 лева – държавна такса и сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Софийският районен съд