Решение № 1285 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 197/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Производството е образувано по жалба от Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], чрез адв.Г. Х.,АК-[област],със съдебен адрес: [населено място], [улица],[ет., кантора] против мълчалив отказ по Искане с вх.№326000-2855/13.03.2026г.до директора на ОДМВР-Ямбол за снемане на полицейска регистрация с последващо заличаване/изтриване с издател министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице. Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], чрез адв.Г. Х.,АК-[област] е депозирал изменение на жалба с вх.№1701/25.06.2026г. против Заповед №3286з-2250/17.062026г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР – главен комисар – Е. П. с отказ за снемане на полицейска регистрация с последващо заличаване / изтриване с издател министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице. С придружителното писмо на административния орган е приложена преписката по издаване на оспорената заповед, която следва да се приеме като доказателство по делото. В жалбата се въвеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че незаконосъобразно административният орган се е позовал на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г., в която не е предвидена възможност за заличаване на лични данни въз основа на настъпила реабилитация и при липсата на предпоставките в чл.3 от Инструкцията тези данни не подлежат на заличаване. Сочи се, че решението е постановено и в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., тъй като администраторът на лични данни не доказва по никакъв начин необходимостта от обработването им, доколкото жалбоподателят е бил реабилитиран по право. Молбата е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. Претендират се направените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорвания акт. Ответникът – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, гр.София, п.к.1715, [улица]. – главен комисар – Е. П., не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки от 23.02.2026 г. оспорва жалбата. Постъпили Бележки вх.№ 1741/30.06.2026 г. и с вх.№ 1767/03.07.2026 г., чрез упълномощен процесуален представител с които изразява становище по същество на спора, прави искане за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Поддържа, че оспорваната заповед е законосъобразен административен акт и не саналице сочените основания за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Ямбол, 5-ти състав, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по искане с вх. № 326000-2855/13.03.2026 г.по описа на ОДМВР-Ямбол ,подадено от Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], чрез адв.Г. Х.,АК-[област] за снемане на полицейска регистрация, извършена по повод деяние и реализирано наказателно производство, приключило със споразумение,одобрено с протоколно определение №912/17.12.2001г. по НОХД№1115/2001г. по описа на Районен съд- Ямбол. В резултат на извършената по заявлението проверка във връзка с НОХД№1115/2001г. по описа на Районен съд- Ямбол е установено,че в автоматизираните информационни фондове за общо ползване се бработват лични данни на Д. Д. Д. с [ЕГН], за единствена извършена полицейска регистрация под рег.№14739 от 27.06.2001г. по описа на ОДМВР Ямбол за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.4 от НК по досъдебно производство /ДП/№267/2001г.по описа на РУ Ямбол, ОДМВР Ямбол,пр.пр.№667/2001г. по описа на Районна прокуратура –Ямбол. На 14.08.2001г. в Районен съд-Ямбол е внесен обвинителен акт по ДП№267/2001г. по описа наРУ Ямбол ,ОДМВР Ямбол, ,пр.пр.№667/2001г. по описа на Районна прокуратура –Ямбол срещу Д. Д. Д. с [ЕГН].С влязло в сила протоколно определение №912 от 14.12.2001г.,постановено по НОХД№1115/2001 и влязло в сила на 14.12.2001г. около 22.30ч.,в [населено място] от паркиран до автоработилница на [улица] лек автомобил марка и модел [марка, модел] с ДК№[рег.номер],след предварителен сговор и в съучастие с други две лица ,действайки като извършител ,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот –разбиване на ключалката на багажника на автомобила и чрез използване на лек автомобил марка и модел [марка, модел] с ДК№[рег.номер],собственост на друго лице и техническо средство отвертка е отнел чужди движими вещи –цилиндрова глава комплект за лек автомобил [марка, модел] на стойност 260 лева,полувал десен за лек автомобил [марка, модел] на стойност 70 лева , полувал ляв за автомобил [марка, модел] на стойност 70 лева,горивонагнетатела помпа за лек автомобил [марка, модел] на стойност 60 лева ,всичко на обща стойност 680 лева от владението на собственика им,без негово съгласие, с намерение противозаконна да ги присвои,като деянието не представлява маловажен случай-престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.4,пр.1 и 2 и т.5,вр.чл.194,ал.1 НК.За извършеното престъпление,при условията на чл.55,ал.1,т.1от НК,съдът е определил на Д. Д. Д. наказание „лишаване от свобода “ за срок от 8/осем/месеца/,като на осн.чл.66,ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода “ е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. Съгласно справка за съдимост №260319005000125200 валидна до 19.09.2026г.Д. Д. Д. е осъждан единствено по НОХД№1115/2001г. на РС Ямбол и е реабилитиран по това дело. Видно от справка извършена в регистрите на РП Ямбол /писмо с рег.№1318/2026г.от 24.03.2026г./ срещу Д. Д. Д. е образувана пр.пр.№6160/2023г.по описа на РП Ямбол по повод подаден сигнал срещу Д. Д. за семеен скандал.Преписката е приключила с постановление за отказ от образуване на наказателно производство.Съобразно постановлението на РП Ямбол,на основание чл.65 от ЗМВР на Д. Д. е бил съставен протокол за предупреждение за отговорността ,която носи по чл.5,ал.1 от Закона за защита от домашно насилие. Директорът на ОДМВР Ямбол е изготвил мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация № 14739 от 27.06.2001г. по описа на ОДМВР Ямбол ,извършена на лицето /рег.№326р-7660/18.04.2026г./ Със Заповед №3286з-2250/17.062026г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР –главен комисар – Е. П. е отказано заличаване на личните данни на Д. Д. Д. с [ЕГН], обработени в информационните фондове на МВР във връзка с НОХД№1115/2001г. по описа на Районен съд- Ямбол. Срещу Заповед №3286з-2250/17.062026г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР –главен комисар – Е. П. е подадена жалба. Заповед е получено от чрез адв.Г. Х.,АК-[област] на 25.06.2026 г., с електронен подпис. По делото са представени Заповед № 8121з-267 от 10.03.2015г. на министъра на вътрешните работи относно оправомощените длъжностни лице за издаване на заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – комисия от служители на ОДМВР-Ямбол в състав,определен със Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 28а, т. 1 от ЗЗЛД в случаите, когато физическо лице е поискало заличаване на негови лични данни, администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него длъжностно лице взема решение и извършва съответното действие в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 29 или мотивирано отказва извършването му. Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол и, с която на основание чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 34а от ЗЗЛД, чл. 29, ал. 1 от ЗМВР и във връзка с чл. 33, т. 9 от ЗМВР, са оправомощени служители на ОДМВР-Ямбол в състав,определен със Заповед № 326з-1018/03.06.2024 г. на директора на ОДМВР-Ямбол да се произнасят по постъпили заявления за упражняване на права по чл. 28а от ЗЗЛД. Процесното решение е постановено и в предписаната от закона форма –мотивиран отказ по чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД, с посочване на фактически и правни основанияза постановяването му, както и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност,противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове,определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпленияот общ характер /Инструкцията/. В чл. 2, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност,противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2, ал. 2 от Инструкцията/. В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са предвидени материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено (а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) (на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) при (а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК); 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи. В процесния случай безспорно се установява по делото, че по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания не е налице. По делото не е спорно и се установява с приетите писмени доказателства, че 1115/2001г. по описа на Районен съд- Ямбол,на осн. чл.197,ал.3,вр.чл.195,ал.1,т.4 и 5,вр.чл.194,л.1,вр.чл.55,ал.1,т.2 б.Б,пр.1 от НК по като на В. И. е определено наказание „пробация “,за срок от две години. Реабилитиран е на осн.чл.88а от НК. При така установените факти, законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя Д. Д. не е налице нито едно от изрично и изчерпателно изброените в чл.3, т.1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. основания за заличаване на личните му данни. Не е спорно по делото между страните също така, че жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай „противното” по смисъла на цитираната норма е чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и целта на обработването на лични данни в информационните фондове на МВР – чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за заличаване на личните данни на едно лице. Това е така, защото обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или т. нар. „абсолютна реабилитация” по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. материално-правни предпоставки. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. е специална, като това обуславя, както приоритетът на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, на основания, различни от сочените в цитираната норма. С решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В случая в оспореното решение и съпътстващите документи в административната преписка се съдържат достатъчно обстоятелства, които обуславят изводите на административния орган, че не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя от информационните фондове на МВР. В хода на административното производство е извършена проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Данните от тази проверка са преценени от административния орган не само относно основанията за заличаване на личните данни по националното право, но е направена и преценка на баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни за изтриването им, като са изложени мотиви в този смисъл. Настъпилата реабилитация не води задължително до изтриване на личните данни, с оглед целите на обработката на лични данни искането за заличаване на личните данни на жалбоподателя е неоснователно. В контекста на изложеното съдът намира, че с оспорения акт не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал.2, б. „г“ от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта от обработването им. Следва да се подчертае, че правото на общността не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления . Предвид горното, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и и на основание чл.143, ал.4 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, своевременно поискани с депозирани писмена защита преди даване ход по същество на спора. При определяне на размера му съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 51.12 /петдесет и едно евро и дванадесет евроцента /евро. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Ямбол, 5-ти състав