Решение № 1405 от 4.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13966/2025 г.

Съществуващите правоотношения на офицерите, офицерските кандидати и сержантите в Националната служба за охрана не се прекратяват, а се преобразуват съответно в служебни правоотношения по този закон, в служебни правоотношения п о Закона за държавния служител и в трудови правоотношения по Кодекса на труда. Сключените договори за военна служба се прекратяват в срок до тридесет дни от датата на влизане в сила на този закон.

Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана запазват присвоените им до влизането в сила на този закон звания и степени, а на офицерските кандидати се присвоява звание "главен старшина". Съществувалото преди приемането на закона правоотношение между страните е било преобразувано, по посочения по – горе начин, със сключения на 24.4.2015г. договор между страните, последно изменение на правоотношението със заповед № 741/28.1.2021г. , което служебно правоотношение е било прекратено със заповед № 544/27.4.2023г. считано от 2.5.2023г., като на ищеца - главен старшина 1- ви клас, назначен на длъжност „главен технически сътрудник „ – охранител в група 01 на сектор 05 на отдел 02, е разпоредено изплащане на обезщетения по ЗНСО от 20 брутни заплати, еднократно допълнително вещево имущество по чл.121,ал.5 от ЗНСО, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищецът за исковия период е отговарял на разпоредбата на чл.38,ал.1,т.1 ЗНСО, като офицерски кандидат по смисъла на § 2,ал.2 ПЗР на ЗНСО, назначен по служебно правоотношение по реда на ЗНСО, различно от правоотношението, което възниква по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗНСО, с лицата, държавни служители по реда на ЗДСл, които нямат военно звание или степен. Ищецът, като главен старшина, първи клас, има сержантско военно звание, на основание чл.51,ал.1 ЗНСО. Разпоредбата на чл.60 ЗНСО урежда работното време на служителите на НСО. С разпоредбата на ал.1 е предвидено общото правило за нормална продължителност на работното време на всички служители на службата - 8 часа, 5-дневна работна седмица, седмично работно време от 40 часа, а с ал.4 е предвидено, че времето за почивка, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време. С ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че за някои категории служители, без работещите на смени, се установява ненормиран работен ден, като те са длъжни при необходимост да изпълняват задълженията си и след изтичане на редовното работно време. Съгласно ал.5 трудът, положен над работното време по ал.2, се компенсира с допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на службата, като редът за разпределение и отчитане на работното време и за компенсиране на работата над установеното работно време се определя от началник на НСО. Видно от представения препис на Заповед на началника на Национална служба за охрана при президента на Република България № 1691 от 05.11.2013 г. нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите от НСО е 8 часа при 5- дневна работна седмица, 60 минути обедна почивка, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време, т.е. същата е не повече от 12 часа в денонощие в работни дни. С т. 4 е прието, че организирането на дейността на военнослужещите в режим на нормална продължителност на служебното време да се извършва при осигуряване на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по – малко от 12 часа и междуседмична почивка от 48 часа. Служебното време се изчислява в работни дни, подневно, а за работещите на смени – сумирано за тримесечен период. Увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време в рамките на т.2 се допуска по изключение и при обоснована необходимост за осигуряване на основните функции и задачи на структурните звена към НСО. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 8 и 12 часови смени се зачита съответно 8 и 12 часа служебно време, на военнослужещите, изпълняващи задълженията си по 24-часови смени се зачита 16 часа сумарно служебно време и 8 часа за храна и почивка, като трудът, положен над установеното служебно време по т.7, се отчита от прекия ръководител и се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като броят им се определя от прекия ръководител, утвърждава се от ресорен началник, а ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни. С разпоредбата на чл.60 от Правилника за прилагане на ЗНСО е предвидено времето на разположение на офицери и сержанти, като в ал.5 и 6 от същата разпоредба е предвиден реда на организиране на времето на разположение на тези служители, които изпълняват службата на смени – времето на разположение започва 12 часа след приключване на смяната, като същото време на разположение може да се организира в седмични или месечни графици, които се утвърждават от началник на звеното, при спазване на изискването за непрекъсната междуседмична почивка, при предвиждане на резерв, съгласно ал.7. По делото е установено, че ищецът изпълнява длъжността „главен технически сътрудник – охранител на 24- часови смени, по утвърден от Началника на НСО график. Организацията на работа е при 24- часово дежурство, за 3 пъти по 4 часа ищецът изпълнява пряко задълженията на пропускателния пункт, а в останалите 3 пъти по 4 часа, следва да престоява в предвидените в рамките на охранявания обект стаи за почивка. Следователно, общо за дежурството от 24 часа, ищецът има 12 часа „работно време”, както и 12 часа, в които, в рамките на дежурството, може да почива, да се храни, но без да напуска без изрично уведомление на прекия началник и негово съгласие, охранявания обект. За периода от 12 часа в рамките на дежурството, в който ищецът следва да е в стаята за почивка, на поста е друг служител. Приетата компенсация на работното време над установеното налага въпроса дали действително е налице празнота на закона, която налага прилагането на друг ред по аналогия, или пропускът е целен с оглед характера на работата. Понятията „работно време”, „почивка” и „нощен труд” се утвърждават в общностното право с Директива 2003/88 на ЕП от 4.11.2003г. В нея е предвидено, че „работно време" означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика; „почивка" означава всеки период, който не е работно време; „нощно време" означава всеки период, не по-кратък от седем часа, както е определен от националното законодателство, и който във всички случаи трябва да включва периода между полунощ и 05:00 ч.; „работа на смени" означава всеки метод за организация на работата на смени, при който работниците последователно работят един след друг на едно и също работно място съгласно определен режим, включително режим на редуване, който може да е непрекъснат или прекъснат, налагащ необходимостта работниците да работят по различно време през определен период от дни или седмици; Директивата няма пряко приложение / освен при тълкуване на транспониран акт/, а създава задължение за държавата – членка да приеме законодателни промени, в случай, че уредбата й противоречи на приетото с Директивата. С уредбата на ЗНСО е видно, че служители с военно звание, и правоотношение по реда на чл.38,ал.1,т.1 ЗНСО, изрично са изключени от приложението на ЗДСл, както и от КТ , доколкото в т.2 и 3 е налице съответното препращане към ЗДСл, и КТ, което не касае пропуск на законодателя. Разпоредбата е приета с оглед носената служба, и спецификата й. Служителите по чл.38,ал.1,т.1 ЗНСО, със сержантско военно звание, като ищеца, осъществяват същинската дейност на НСО, като специализирана военизирана служба към Президента на Република България, елемент от защитата на националната сигурност / чл.3 от закона/. Не може да се приеме, че за отчитане на положения труд се прилага Наредба за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавни служители, по чл.142,ал.1,т.1 и ал.3 от ЗМВР, или НРОЗ, както и останалите, цитирани в заключението на ССЕ подзаконови нормативни актове, издадени в приложение на ЗМВР. Служебното време на военнослужещите, изпълняващи задълженията си по 24-часови смени се зачита: 16 часа сумарно служебно време и 8 часа за храна и почивка, като трудът, положен над установеното служебно време по т.7, се отчита от прекия ръководител и се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като е предвидено заплащането на допълнително парично възнаграждение, за специфична дейност, каквото се установи да е било платено на ищеца, и е било плащано ведно с основното му трудово възнаграждение, което се установи от ССЕ. С оглед цитираната законова разпоредба на ЗНСО и ППЗНСО, се налага извод, че за военнослужещите от НСО, работещи на смени, в рамките на 24- часово дежурство, което ищецът е полагал на територията на града, в който живее, съставляват „работно време” по смисъла, вложен в цитираните разпоредби на ЗНСО, Правилника и Директивата. По време на периода на дежурство от 24 часа, ищецът не може да напуска охранявания обект без разрешение на прекия началник, по свой избор. Обстоятелството, че колеги на ищеца / като разпитания пред СРС свидетел/ са имали възможност да вършат лична работа по време на дежурството, в стаята за почивка, не води до различен извод. С чл.2, ал.2 от Директивата е посочено, че тя не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея. Със свое решение СЕС е приел, че някои конкретни дейности на обществените служби, дори когато се извършват при нормални условия, имат толкова специфични характеристики, че естеството им неизбежно влиза в конфликт с планиране на работното време, съобразено с наложените от Директива 2003/88 изисквания (решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C- 147/17, EU:C:2018:926, т. 68). Директива 2003/88 има за цел да определи минималните изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и труд на работниците посредством сближаване на националните законодателства, отнасящи се по-конкретно до продължителността на работното време. С тази хармонизация на равнището на Европейския съюз в областта на организацията на работното време се цели да се гарантира по-добра защита на безопасността и здравето на работниците, като за тях се предвидят минимална продължителност на почивката — по-специално на междудневната и междуседмичната почивка — както и подходящи почивки по време на работа и като се предвиди максимална граница за продължителността на седмичното работно време (решение от 14 май 2019 г., CCOO, C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика)”, като, с изключение на особената хипотеза относно платения годишен отпуск по член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, Директивата урежда само някои аспекти на организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на работниците, така че по принцип не се прилага спрямо възнаграждението на работниците (решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 35). Начинът на заплащане на периодите на дежурство на работниците не се урежда от Директива 2003/88, а от съответните разпоредби на националното право. СЕС приема, че Директивата допуска прилагането на правна уредба на държава членка, колективен трудов договор или решение на работодател за възнаграждението във връзка с дежурство, които разграничават периодите на реално положен труд от тези, през които не е извършена действителна работа, дори когато тези периоди трябва в своята цялост да се считат за „работно време“ за целите на прилагането на посочената директива (вж. в този смисъл определение от 11 януари 2007 г., Vorel, C‑437/05, EU:C:2007:23, т. 35). / буквално от решение на СЕС, от 9.3.2021г. по дело С – 344/2019/. При съобразяване на практиката на СЕС, включително посоченото по – горе решение на СЕС по дело С 344/2019/, и решение по дело № С – 741/2019г., и предвид наложените на ищеца времеви и пространствени ограничения да организира времето си по свой избор, налагат извода, че цялото време на 24- часовото дежурство попада под дефиницията на „работно време”. Със заключението на ССЕ се установява, че начинът на отчитане на работното време и почивките на ищеца е на смени при работодателя, сумарно, на три месеца. Не е отчитан, нито начисляван извънреден труд. Не са налице подзаконови нормативни актове, приети по силата на законова делегация на ЗНСО. С разпоредбата на чл.143 КТ е предвидена забрана за извънредния труд по принцип, като в чл.144 КТ е предвидено изключението за определена категория работници и дейности. С разпоредбата на чл.50а ЗДСл се урежда правилото на полагане на извънреден труд от държавен служител, при съответното препращане към КТ. При разрешаване на въпроса дали е приложимо законодателното разрешение по КТ, по ЗДСл или редът за въвеждане на компенсаторен механизъм при работата на смени от страна на служителите с военно звание, следва да се съобразят разсъжденията на ВКС в ТР от 15.3.2023г. по тълкувателно дело № 1-2020г. на ОСГК на ВКС: „ В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Горното разрешение съответствува и на правото на ЕС. По образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т.49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Като извод съдът е приел, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл.за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т.80/.” При съобразяване на изложеното от вещото лице, че на ищеца е заплатено възнаграждение, определено отпреди, за специфични условия на труд, както и предвидения в нормативната уредба компенсаторен механизъм за специфичния начин на работа, се налага извод, че трудът на ищеца не попада под категорията „извънреден труд”, нито под категорията „нощен труд”, законодателното разрешение, предвид специфичната дейност, осъществявана от ищеца, позволява отчитането на труда по посочения от работодателя начин, както и позволява компенсирането му с допълнително възнаграждение за специфика на работата, което е било платено, поради което искът следва да се отхвърли. По разноските. При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна. Ответната страна претендира сумата от 76,69 евро депозит за ССЕ, изготвена пред СРС, както и юрисконсултско възнаграждение за защита пред трите проведени досега инстанции. Следва да се определи едно общо юрисконсултско възнаграждение, защото реално, инстанцията е една и противоречи на безвиновната отговорност за разноски. В приложение на разпоредбата на чл.25,ал.2 НЗПП, следва да се определи сумата от 250 лева, в равностойността й в евро – 127,82297 евро, както и на сумата 150 лева – платено възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда. Ищецът е освободен от държавна такса, поради което и на основание чл.78,ал.6 ГПК следва да бъде осъден да я плати в полза на бюджета на съда. По размерите в диспозитива. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Въпреки че към датата на приключване на устните състезания пред съда, официалната парична единица е била лева, това обстоятелство е настъпило към датата на постановяване на решението. Тези разсъждения касаят претенцията в лева, както и претенцията за разноски. За тези претенции, съдът намира следното. С чл.11, ал.1 от закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл.1 от Регламент /ЕО/ 974/1998г., решението е „правен инструмент”, ето защо, в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева, следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което , към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България. Следва да се приложи разпоредбата на чл.12 от ЗВЕ, която гласи: Чл. 12.

В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.

Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Това означава, че съдът има задължението за притезания, предявени при официална парична единица – български лев, но при приключване на устните състезания и постановяване на решението при официална парична единица евро, да посочи и двете парични единици, като превалутира по официалния валутен курс, без съкращения, и посочване на шест знака след десетичната запетая. Изложеното означава, предвид на обстоятелството, че към датата на приключване на съдебното дирене пред съда – 6.2.2026г., както и към датата на настоящото произнасяне, официалната парична единица в Република България е евро, сумите по диспозитив следва да се посочат в лева, с равностойност в евро. При тези мотиви, Софийски градски съд,