Решение № 12211 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 970/2024 г.

Производството е по реда на чл.156, ал.5, вр. чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Н. Т. Н., с адрес – [населено място], [улица], подадена чрез адв.Ж., съдебен адрес- [населено място], [улица], •• против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-8213-1/17.11.2023 г., издаден от главен инспектор КРД в дирекция „МД“, община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който за притежаваните от него идеални части от недвижими имоти /с партидни № 5305Н560449, № 5305Н562819, № 5305Н562934 и № 5305Н562949/, за периода 2018г. - 2023г., са установени задължения за ДНИ и ТБО общо в размер на 9814.67лв. – дължими главници и лихви в общ размер на 2546.51лв. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като имотите са земеделски земи, а съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ земеделските земи не се облагат с данък. Твърди, че в чл.10 ал.1 ЗМДТ е установен общия принцип на облагане на недвижимите имоти, а в ал.2 и 3 на чл.10, и в чл.24 ЗМДТ лимитивно са изброени изключенията от този принцип. Твърди, че за да е годен за облагане имотът следва да попада в строителните граници на населеното място или селищно образувание, да има предназначението по чл.8 т.1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, а в случая тези предпоставки не са налице. Имотите са с трайно предназначение на територията- земеделска, не е извършена промяна и следователно не се дължи ДНИ. С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за имота не се дължат и ТБО, тъй като по аргумент от чл. 11 от ЗМДТ такива такси дължат собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, каквито имотите, за които с АУЗ са начислени, не са. Моли да бъде отменен обжалваният акт, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез ю.к. Ж. Х., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че след като според ОУП имотите попадат в строителните граници и представляват урбанизирана територия, то спрямо тях е приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 ЗМДТ, като за целите на облагането с местни данъци и такси е без значение какво е конкретното им предназначение. Счита, че както изискването за изготвен ПУП, така и за промяна на предназначението, се отнася само за втората група имоти - тези, извън строителните граници на населените места. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Обжалва се Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-8213-1/17.11.2023 г., издаден от главен инспектор КРД в дирекция „МД“, община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който за притежаваните от жалбоподателя идеални части от недвижими имоти с партидни № 5305Н560449, № 5305Н562819, № 5305Н562934 и № 5305Н562949, за периода 2018г. - 2023г., са му установени задължения за ДНИ и ТБО общо в размер на 9814.67лв. – дължими главници и лихви в общ размер на 2546.51лв. От декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 5305026950/01.08.2023г., подадена от М. А. Н., се установява, че е декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. ••, представляващ „земя“, с площ 9035, 00кв.м., като в таблицата на съсобствениците жалбоподателят е посочен като собственик „C_2“, а в частта по т.8.7.- с 48/180 ид.ч. от правото на собственост върху имота, заведен с парт. № 5305Н560449. Видно от отбелязването на служебната страница имотът попада в строителните граници и е земеделска земя. От Удостоверение изх. № 25-161317/02.06.2023 г. за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, издадено от СГКК – Варна, се установява, че ПИ с [идентификатор] в землището на Варна е с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване на поземления имот – нива, площ 9035 кв.м., категория на земята при неполивни условия – 3; местоположението на поземления имот спрямо строителните граници на населеното място, в което се намира е до 1 км., а спрямо пътната мрежа с трайна настилка – до 1 километър. Съгласно скица № 15-593485/01.06.2023г. на СГКК-Варна ПИ с [идентификатор] с площ [рег. номер].м., е с адрес- [населено място], район В. В., м. Голям пясък, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване- нива, собственици- Н. А. М.. Съгласно приложеното Решение № 515/04.06.19898 г. на Поземлената комисия на [населено място] на наследници на Н. А. М. е възстановено правото на собственост върху нива от 11.701 дка, трета категория, м.Я. Б., [имот номер] по плана за земеразделяне; нива от нива от 3.200 дка, пета категория, м.•••, [имот номер] по плана за земеразделяне; нива от 4.601 дка, пета категория, м.•••, [имот номер] по плана за земеразделяне; всички с посочени граници; •••, четвърта категория, м.У. Д., [имот номер] по плана за земеразделяне; нива от 8.999 дка, трета категория, м.•••, [имот номер] по плана за земеразделяне; нива от 4.001 дка, трета категория, м.•••, [имот номер] по плана за земеразделяне; нива от 37.000 дка, трета категория, м.•••, [имот номер] по плана за земеразделяне, всички с посочени граници. На 26.07.1999 г. Н. С. Д. /като пълномощник на наследниците/ е въведен във владение на имотите, описани в решение № 515/04.06.98г. Съгласно представеното удостоверение за наследници на Н. А. М. жалбоподателят е негов наследник по закон- внук. От декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 5305026972/02.08.2023г. и декларация вх.№ 5305028637/18.08.2023г. се установява, че М. А. Н., е декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. •••, представляващ „земя“, с площ 2929кв.м., като в таблицата на съсобствениците жалбоподателят е посочен като собственик „C_2“, а в частта по т.8.7.- с 48/180 ид.ч. от правото на собственост върху имота, заведен с парт. № 5305Н562819. Видно от скици № 15-1383287-23.12.2021г. и № 15-593463-01.06.2023г., и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161305-02.06.2023г. в КККР за [ПИ] е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория – 5. Съгласно Заповед № 0782/21.03.2022г. на кмета на Община - Варна, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен със Заповед № Г-202/13.05.2016г. ПУП-ПРЗ, за ПИ стар ид. ••• с площ 3200кв.м., е определено урегулирането му в ПИ с ид.••• с площ 2929кв.м., идентичен с УПИ ІІ-34, кв.2. Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - УПИ ІІ-34, кв.2, одобрен през 2016г. От декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 5305028785/21.08.2023г. /и декларация № 5305026937/01.08.23г./ М. А. Н. е декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. 10135.4041.53, представляващ „земя“, с площ 12028кв.м., като в таблицата на съсобствениците жалбоподателят е посочен като собственик „C_2“, а в частта по т.8.7.- с 48/180 ид.ч. от правото на собственост върху имота, заведен с парт. № 5305Н562934. От скици № 15-1383259-23.12.2021г. и № 15-593578-01.06.2023г., както и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161335-02.06.2023г. се установява, че в КККР за [ПИ] е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория – 3. Съгласно Заповед № 0439/18.02.2022г. на кмета на Община – Варна, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен ПУП - ПРЗ с Решение на ОбС-Варна № 2340-8 по протокол № 42/05, 06.08.2015г., за ПИ стар ид. 10135.4041.6, от целия с площ 33653кв.м., е определено урегулирането му в ПИ с ид.••• с площ 12028кв.м., идентичен с •••. Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - •••, одобрен през 2021г. От декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 5305026941/01.08.2023г. се установява, че М. А. Н. е декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. •••, представляващ „земя“, с площ 18700кв.м., като в таблицата на съсобствениците жалбоподателят е посочен като собственик „C_2“, а в частта по т.8.7.- с 48/180 ид.ч. от правото на собственост върху имота, заведен с парт. № 5305Н562949. От скици № 15-1383257-23.12.2021г. и № 15-593554-01.06.2023г., както и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161330-02.06.2023г. се установява, в КККР за [ПИ] е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория – 3. Съгласно Заповед № 0440/18.02.2022г. на кмета на Община – Варна, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен ПУП-ПРЗ с Решение на ОбС-Варна № 2340-8 по протокол № 42/05, 06.08.2015г., за ПИ стар ид. •••, от целия с площ 33653кв.м. е определено урегулирането му в ПИ с ид.•••с площ 18700кв.м., идентичен с •••. Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - ••, одобрен през 2021г. От писмо № МД-Т23008425ВН_003ВН/12.10.2023г. на кмета на район „Вл.Варненчик“ ПИ с идентификатори ••••по КККР на [населено място] за периода 2018г.-2023г. не попадат в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а ПИ с [идентификатор] и по КККР на [населено място] не попада в границите за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2018- 2022г., а за 2023г.-попада. Видно от писмо № РД23020458Вл-001Вл/16.10.2023г. на кмета на Район „Вл.Варненчик“, поземлени имоти с ид. •••по КККР на [населено място], попадат в строителните граници, съгласно Общия устройствен план на Община - Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200 от 03.09.2012г. на министъра на РРБ. Съгласно писмото за ПИ с ид. ••• и 10135.4041.53 е действащ ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2340-8 /42/05, 06.08.2015г. на ОбС-Варна; [ПИ] е урегулиран с ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-202/13.05.2016г. на зам. - кмет на Община-Варна; [ПИ] попада в Устройствена зона за трайни насаждения, опитни полета на научни институти, разсадници и други, съгласно ОУП на Община - Варна. От писмо изх. № ПО-10-309-1/20.10.2023г. на директора на ОД Земеделие – Варна се установява, че за процесните имоти до момента няма извършена процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи и не е постановявано решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ, поради което е дадено становище, че характеристиките на имотите са: трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива. Съгласно Служебна бележка изх.№ 19/04.10.2023г., издадена от ЗК „Тракия“, [населено място], идеални части от имоти в местност „•••“: 4041, 51 - 18, 70дка.; 4041.53 - 12, 028дка., и местност •••: 4039.12-9, 025дка., се обработват като земеделски земи и за тях има сключени договори за наем, и аренда за стопанските 2018-2023г. От акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-8213-1/17.11.2023 г., издаден от главен инспектор КРД в дирекция „МД“, община Варна се установява, че като са взети предвид данните в подадените декларации по чл.14 ЗМДТ, собствени данни, получени от трети лица и организации за характеристиките са изчислени дължимите за имотите суми и предвид това, че не са внесени, въз основа на посочените данни, послужили като основа за определяне на задълженията, са установени задължения за ДНИ и ТБО за притежаваната от жалбоподателя 48/180 ид.ч. от поземлени имоти /с партидни № 5305Н560449, № 5305Н562819, № 5305Н562934 и № 5305Н562949, за периода 2018г. - 2023г., общо в размер на 9814.67лв. – дължими главници и лихви в общ размер на 2546.51лв. От жалба рег.№ МД-Т23010725ВН/08.12.2023г. се установява, че жалбоподателя е оспорил издадения АУЗ с твърдения, че не дължи ТБО и ДНИ, тъй като имотите са земеделски земи и съгласно чл.10 ал.3 ЗМДТ такива не се дължат. Представено е писмено обяснение за начина на изчисление на задълженията от гл. инспектор в Дирекция „МД“ при община Варна. Съгласно указание рег.№ МД-Т21003862ВН_001ВН/30.06.2021г. до община Варна, Дирекция „МД“ по въпрос 2 е указано, че незастроен поземлен имот, намиращ се в строителните граници на населено място, следва да се облага с данък върху недвижимите имоти на основание чл.10 ал.1 ЗМДТ. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че съгласно действащата КК начинът на трайно ползване на имоти с идентификатори ••• е ниви; имотите с посочените идентификатори представляват урбанизирана територия съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от правила и нормативи за прилагане на ОУП на община Варна; статутът им не е променен; за [имот номер] няма изработен ПУП-ПРЗ; за [имот номер] има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед на зам.- кмета на община Варна № Г-202/13.09.2016г.; за имоти ••• има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен от Общински съвет- Варна с решение № 2340-8/42/5-6.08.2015г.; за нито един от имотите, за които има влязъл в сила ПУП-ПРЗ /••••/ не е извършена процедура по промяна предназначението им за неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ и не е постановявано за тях решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК. По същия ред се извършва и установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон, както и обжалването на свързаните с тях актове- чл.9б ал.2 вр.чл.4 ал.1-5 ЗМДТ. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че издаденият АУЗ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. В оспореният акт са посочени имотите, за които са установени задълженията, номер и дата на подадените за тях декларации по чл.14 от ЗМДТ, номерата на партидите на имотите, вид и местонахождението на същите и др. Съобразено е обстоятелството, че Н. притежава 48/180 ид.ч. от с идентификатори ••••, като публичните задължения за ДНИ и ТБО са изчислени съобразно притежаваните от него идеални части. В разпоредителната част на акта са посочени периодите, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие, както и че същите са изчислени към 17.11.2023г. – датата на издаване на акта. Ставките за облагане и началния момент, от който са начислени лихвите са нормативно установени. Формулите за изчисляване на данъчните оценки, върху които са определени ДНИ и ТБО също са нормативно установени – чл.20 ЗМДТ вр. чл. 13, съответно чл.19 от Приложение №2 към ЗМДТ. Жалбоподателят твърди, че не дължи установените с оспореният акт задължения за ДНИ и ТБО, тъй като имотите са земеделски земи и съгласно чл.10, ал.3 ЗМДТ не се облагат с данък. Твърди и че не дължи и ТБО, тъй като таксата се заплаща от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти/чл.64 ал.1 ЗМДТ/, а той е собственик на земеделска земя. В чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е уреден общият принцип на облагане с данък на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са изброени в чл.10, ал.2 и ал.3 и чл.24 ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗМДТ /в редакцията, приложима за 2018 г./, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. След изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., към облагаемите обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради. Съгласно чл.10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение на всеки отделен имот, съобразно вида на територията, върху която попадат, е регламентирано в чл. 8 от ЗУТ. Всеки поземлен имот попада в една от категориите по чл. 7, ал. 1 от ЗУТ и има поне едно от посочените в чл. 8 от с.з. конкретни предназначения. Анализът на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ обосновава извод, че са налице две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места/чл.3, ал.1 от ЗАТУРБ/ и селищните образувания /чл.2, ал.3 от ЗАТУРБ/, като и населеното място и селищното образувание представляват урбанизирана територия, и поземлени имоти, които са разположени извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Границите на териториите на населените места /§5, т.6 от ДР на ЗУТ/ и селищните образувания се определят съгласно чл. 106, т. 1 от ЗУТ с общ устройствен план, а съгласно чл. 8, т. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за населените места и селищните образувания. За целите на данъчното облагане, релевантно е само значението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, като имотите с такова предназначение могат да са разположени както в урбанизирана територия, така и извън нея. И двете групи имоти следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение на имота по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се определя с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, като поземлените имоти в строителните граници на населените места /урбанизирани територии/ трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Освен предвижданията на плана е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото в плана. Предназначението на поземлените имоти в територии без устройствени планове до влизане в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закона-чл.9, ал.1 ЗУТ. Съгласно ал.2 на чл.9 ЗУТ промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП и по реда на този закон. Предвид гореизложеното, само когато са налице и трите кумулативни предпоставки – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл. 8, т.1 от ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект. От събраните по делото доказателства /документи за собственост, удостоверение за характеристики и служебна бележка/ по безспорен и категоричен начин се установи, че процесните поземлени имоти в КК са отразени с трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - съответно 3 и 5. От приложените към декларациите по чл.14 ЗМДТ заповеди на кмета на Община - Варна по чл.16, ал.6 ЗУТ и заключението на СТЕ безспорно се установи и че за [ПИ], [ПИ] и [ПИ] има влязъл в сила ПУП-ПРЗ. За [ПИ] няма изработен ПУП-ПРЗ. Съгласно отговор на директора на ОД „Земеделие“ - Варна изх.№ ПО-10-309-1/20.10.2023г., за имотите не е извършвана процедура по промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ и не е постановявано решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ, поради което и характеристиките на имотите са: трайно предназначение на територията - земеделска; НТП - нива. Съгласно служебно попълнената част от декларациите и заключението на СТЕ според ОУП на Община – Варна поземлените имоти, за които с АУЗ са начислени ДНИ и ТБО, представляват урбанизирана територия съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от правила и нормативи за прилагане на ОУП на община Варна Това обстоятелство, а и урегулирането на три от имотите с ПУП-ПРЗ, не е достатъчно за да се приеме, че имотите са облагаеми с ДНИ, респ. че за тях се дължи и ТБО. Общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира процесния имот – урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед разпоредбата на чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на съответния имот. Наред с изискването в чл.10, ал.1 от ЗМДТ поземленият имот да е разположен в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има и конкретно предназначение съответно на посочените в чл.8, т.1 от ЗУТ, което да е определено с ПУП по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 от ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено по отношение на [ПИ]. Необходимо е и да бъде сменено предназначението на имотите по специалния ред на ЗОЗЗ, което не е изпълнено по отношение на [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Неоснователно ответната страна твърди, че изискването ПИ да имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ според ПУП, се отнася само за тези от тях, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но не и за разположените в строителните граници, както и че с включването на земеделските земи и гори в строителните граници на населените места и селищни образувания, определени с ОУП, те губят качеството си на такива. Освен влязъл в сила ПУП, с който да е определено конкретно предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция след изменението ДВ, бр.39/2011г., въвежда и допълнително изискване – да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Целта на това изменение на чл.10, ал.1 от ЗМДТ е да се синхронизира режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с режимите по действащите други специални закони като поставя изискването, освен влязъл в сила ПУП, с който е определено предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата по промяна на предназначението, а в случая такава промяна за процесните имоти не е извършена. Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по реда, предвиден в Закона за горите /ЗГ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като предназначението на имота следва да се счита променено едва след влизане в сила на решението по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, /съответно - по чл.77, ал.2 от ЗГ/ каквато процедура в случая не се установява, а и не се твърди да е провеждана. Че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ следва се тълкува в горния смисъл следва и от внесения през 2015г. от Правителството на РБ, по предложение на министъра на финансите, законопроект към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който проект е предложена промяна в чл.10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Предложението е с цел, от една страна, да се предотврати възможността за отклонение от данъчно облагане, а от друга страна, да се осигури равнопоставеност на лицата, които са променили предназначението на земеделските земи, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания“. Предложеното изменение в ЗМДТ е отхвърлено от бюджетната комисия, съответно не е прието от Народното събрание. С оглед горното в нарушение на чл.10, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ с оспорения АУЗ е прието, че ПИ с идентификатори •••, [ПИ], [ПИ] и [ПИ] са облагаеми по реда на ЗМДТ обекти и за същите се дължи ДНИ. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл.10, ал.1 от ЗМДТ, каквито процесните ПИ не са. След като имотите не са облагаеми с ДНИ обекти, жалбоподателят няма качеството и на задължен за заплащане на ТБО правен субект. С оглед гореизложеното оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора, предвид направеното искане и като взе предвид и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото 1910лв., от които 10лв.- ДТ, 400лв.- депозит за вещо лице [рег. номер].- адвокатско възнаграждение. Видно от представените списък на разноски и доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер [рег. номер]. Насрещната страна, чрез процесуалния си представител, е направила възражение за прекомерност на така претендираният размер. Като съобрази и Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, допускащо възможност да се определи възнаграждение под минималния, предвиден по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и като взе предвид фактическа и правна сложност на спора, броят на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия, назначена и изслушана експертиза, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде осъдена ответната страна да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на тази сума. Водим от горното, Административен съд - Варна, VІ – ти състав