Решение № 870 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1415/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 1701/13.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1206/2025 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, I-19, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1022.58 евро /2 000 лева/, настъпили в резултат от воденото срещу нея АНД №7/2024 г. на ВС-Сливен, приключило с влязла в сила на 27.06.2024 г. оправдателна присъда, сумата от 86.07 евро /168.33 лева/ лихва за забава за периода от 27.06.2024 г. до 03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1380.49 евро /2700 лева/ обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, представляваща заплатено адвокатското възнаграждение, сумата от 116.06 евро /226.99 лева/ лихва за забава за периода от 27.06.2024 г. до 03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2025 г. до окончателното плащане е отхвърлил исковете до пълните предявени размери - от 2000 лева/1022.58 евро до 50 000 лева/25564.59 евро- обезщетение за неимуществени вреди, мораторна лихва върху същото от 168.33 лева/86.07 евро до 7390.44 лева/3778.67 евро, включително и за периода от 10.01.2024 г. – датата на привличането й като обвиняем до 27.06.2024 г., за разликата от 226.99 лева/116.06 евро до 344.61 лева/176.20 евро лихва за забава върху обезщетение за имуществени вреди, включително и за периода от датата на плащането до 27.06.2024 г. Срещу това решение, в частта, с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди и лихва за забава върху тях, е подадена въззивна жалба от И. И. Й., която поддържа, че същото е неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства в обжалваните части съдът е отхвърлил предявените искове до посочените във въззивната жалба размери. Първоинстанционният съд неправилно приел, че воденото наказателно производство не е довело до понижаване на самочувствието й, уронване на доброто й име, авторитет сред колеги и в учебното заведение, както и не е довело до затруднение в нейните социални контакти, че се е затворила, и че не била игнорирана от нейните колеги, като съдът неправилно приема, че не е налице причинно - следствена връзка между воденото наказателно производство и тези негативни отражения върху ищеца. Съдът не коментирал представените писмени доказателства - дипломи за завършено образование, от което е видно, че ищецът действително е старателен към обучението си човек, както и постъпилите документи от двете висши учебни заведения за образованието й по хибридната военна и медицинска специалност, от които било видно, че тя именно в периода на наказателното производство е понижила успеха си, пропускала е занятия и изпити. Съдът не отчел, че наказателното производството се е водило с изключително голяма интензивност и наситеност на процесуални действия, особено в досъдебната му фаза, където са всети показания от голям кръг хора, изземвани са данни, записи, правени са огледи в учебното заведение, експерименти и т.н., което било логично да се е разчуло из учебното заведение и сред колегите на ищеца, и допълнително е довело до стрес и притеснения у ищеца и нейно затваряне. Първоинстанционният съд не отчел факта, че ищецът е военнослужещ, тепърва обучаващ се за военен медик и едно осъждане можело да прекрати кариерата му още в зародиш, че е млад човек, в началото на своя съзнателен житейски път и се касае за една необмислена и в следствие на младежки порив постъпка. Неправилно съдът приел, че притесненията у ищеца, че нейният договор за обучение ще бъде прекратен като военнослужещ и ще трябва тогава да връща парите за обучението са били причинени от собственото й дисциплинарно нарушение. Съдът не е отчел, че по ЗОВСРБ несъвместимост с военна служба е задължителна при наказателно осъждане за умишлено престъпление, но не и процесното дисциплинарно нарушение, наказанието по което не е основание за прекратяването на договора на ищеца. Съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, което било силно занижено и несправедливо, в противоречие с критериите относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. Не били приложени и изследвани относимите обстоятелства, очертани в ППВС № 4/1968 г. Оопределеното обезщетение по размер било в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът Прокуратурата на Република България не е подала отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от И. И. Й. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева от незаконното обвинение за престъпление по НК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; сумата от 7 390.44 лева мораторната лихва за забава върху дължимата главница за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.01.2024 г. – денят на привличане като обвиняем до 02.02.2025 г. – денят, предхождащ депозирането на исковата молба; 1500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, представляващи разходи за адвокатското възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 225.16 лева, представляваща мораторната лихва за забава върху дължимата главница за обезщетение за имуществени вреди за периода от 04.01.2024 г. – денят на плащането, до 02.02.2025 г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба; 1200 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение за адвокатското възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; сумата от 119.45 лева мораторната лихва за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди, за периода от 15.05.2024 г. – денят на плащането, до 02.02.2025 г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба. В исковата молба се сочи, че наказателното производство по ДП № 38- РП/2023 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Сливен, пр. пр. № 223/2023 г. е образувано на 20.07.2023 г. с постановление на прокурор при Сливенска военно-окръжна прокуратура срещу трима курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, за това, че за времето от 22:30 ч. на 06.01.2023 г. до 04:30 ч. на 07.01.2023 г. напуснали без разрешение мястото на службата си и по този начин се отклонили групово от военна служба – престъпление по чл. 380, ал. 2 от НК. С Постановление на ВОП – Сливен на 10.01.2024 г. е привлечена в качеството на обвиняема курсант от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, специалност: „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“; Специализация „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“, обучаем във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, за това, че на 07.01.2023 г. за времето от 00:14 ч. до 04:42 ч., в гр. Варна, заедно с курсант К. Г. Г. с ЕГН •••••••••• и курсант Д. Т. Р. с ЕГН ••••••••••, без разрешение напуснала частта си – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, като по този начин групово се отклонила от военна служба за срок по-малък от едно денонощие – престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК. С Протокол на 11.01.2024 г. на И. И. Й. е предявено разследването. На 15.01.2024 г. е съставено обвинително мнение от военен разследващ полицай РС „Военна полиция“ – Варна, на основание чл. 235 от НК, с постановление да се представи пред наблюдаващия военен прокурор, с мнение за предаване на съд на обвиняемите за извършено престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК. Внесено е предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е образувано Административно наказателно дело № 20246500200007 по описа за 2024 г. на Военен съд – Сливен. С Решение № 3 от 04.04.2024 г. Военен съд – Сливен по АНД № 7/2024г. се произнася и на основание чл. 378, ал. 4 от НПК признава обвиняемата И. И. Й. за невиновна в това, че на 07.01.2023 г. за времето от 00:14 ч. до 04:42 ч., в гр. Варна, без разрешение напуснала частта си – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, като по този начин групово се отклонила от военна служба за срок по-малък от едно денонощие – престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК, я оправдава по предявеното обвинение. Гореописаното решение на Военен съд – Сливен е обжалвано от подсъдимата, с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемата да бъде призната за невиновна на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 от НПК, но на различно от приетото от Военен съд – Сливен основание. Решението е протестирано и от Военно - окръжна прокуратура – Сливен с твърдение, че решението е неправилно, с искане обвиняемата да бъде призната за виновна и да бъде наказана по реда на Глава 21 от НПК за извършеното от нея деяние, като на основание чл. 78а от НК да й бъде наложено наказание „Глоба“, като едва в съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста, но не го и оттегля, а иска потвърждение на първоинстанционния съдебен акт, тъй като деянието е извършено, но с незначителна степен на обществената опасност, а случаят е малозначителен. С Решение № 10 от 27.06.2024 г. по образувано Въззивно административно наказателно дело № 20246000600034 по описа за 2024 г., Военно-апелативен съд - София потвърждава Решение № 3/04.04.2024 г. по АНД № 7/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен, което е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, и така с посоченото въззивно решение ищцата е окончателно оправдана по повдигнатото й обвинение, с което е предадена на съд. Наказателното преследване по отношение на И. И. Й. продължило повече от шест месеца /от 10.01.2024 г. – предявяването на обвинение против нея и привличането й като обвиняем, до 27.06.2024 г. – постановяването на Решение № 10 от 27.06.2024 г. на Военно-апелативен съд, с което се потвърждава Решение № 3/04.04.2024 г. по АНД № 7/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен, с което признава обвиняемата И. И. Й. за невиновна, като на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК я оправдава по предявеното обвинение за престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК/. Воденото наказателно производство се отразило силно негативно на ищеца. Нейното нервно-психическото и емоционално състояние се влошили, били засегнати личността, достойнството и здравословното й състояние, също били застрашени обучението и бъдещата й репутация в редиците на Българската армия, както и реално налице била евентуална невъзможност в бъдеще изобщо да упражнява професията си, за която тепърва още учи, а евентуалното й осъждане поставя под въпрос бъдещата й работа, при това още в самото начало на професионалната й кариера, с оглед на несъвместимостта по ЗОВСРБ с факта на осъждането, предвид обучението й като курсант въз основа на сключения Договор за военна служба № 817/06.08.2021 г., и всичко това нарушило силно нейния нормален начин на живот и контакти. През тези шест месеца интензивно и до сега била под постоянен стрес и нервно напрежение, в резултат от интензивно провежданите процесуални и следствени действия, престъплението, което се разследвало и повдиганото обвинение. Самочувствието й се понижило, била игнорирана в голямата им част от приятели, колеги и обкръжаващи я лица от обичайното й иначе социално обкръжение. Обвинението и всички действия по досъдебното производство, както и свързаните с него мерки, рефлектирали върху социалния й живот и личната емоционална сфера на ищеца, довели до характерова промяна, изразяваща се в отказ от общуване, затвореност, тревожност, каквито проявления доверителят ни нямала преди това. Изпитвала силно психическо и нервно напрежение – безпокойство, нервност, тревожност, започнала да не може да спи и стояла будна по цяла нощ, докато преди това не е имала проблеми със съня. От жизнен, контактен, енергичен, работещ, позитивен и ангажиран човек се превърнала в нещастен, притеснен и унизен човек и личност, съсипана физически и психически, изпитваща притеснения и негативни емоции. Претърпяла и имуществени вреди изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно Договор за правна защита и съдействие серия № 391508/04.01.2024 г. и извлечение от преводно нареждане № 963FTRO24004DKD/04.01.2024 г. от името и за сметка на ищеца е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. на адвокат П. Б. Н. за защита на обвиняем по ДП № 38-РП/2023 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Сливен във връзка с Постановление на ВОП – Сливен за привличане на обвиняем на 10.01.2024 г., както и за защита и съдействие пред Военен съд – Сливен по АНД № 7/2024г. Заплатено е и последващо адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № 34 от 09.05.2024 г., сключен с Адвокатско дружество „А. и У.“, в размер на 1200 лв. с ДДС на Адвокатско дружество „А. и У.“ за защита и съдействие по образуваното пред Военен Апелативен съд – София въззивно наказателно дело, образувано въз основа на подадената въззивна жалба и подаден протест против Решение № 3 от 04.04.2024 г. по описа на Военен съд – Сливен по АНД № 7/2024 г., видно от Договор за правна защита и съдействие № 34 от 09.05.2024 г., сключен с Адвокатско дружество „А. и У.“ и Фактура № 0000094435 от 15.05.2024 г., както и извлечение от сметката на получателя, удостоверяващо заплащането на договорения адвокатски хонорар. Плащането на горепосочените два адвокатски хонорара е извършено от банкова сметка на Д. А. Й. – майка на ищеца, но двете плащания са от името и за сметка на нейната дъщеря И. И. Й.. Общият размер на адвокатските възнаграждения, заплатени от името и за сметка на ищеца е 2700 лв. Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил предявените искове като неоснователни при подробно изложени съображения в отговора на исковата молба. От доказателствата, намиращи се в АНД №7/2024 г. НА ВС Сливен, към което е приложено ДП №38-РП/2023г., се установява следното: Досъдебното производство е образувано с постановление от 20.07.2023 г., за това, че на 07.01.2023 г. трима курсанти от ВВМУ напуснали без разрешение мястото на службата си и по този начин се отклонили групово от военна служба. В досъдебното производство И. Й. дала обяснения, като признала, че в нарушение на установените правила, тя и двама нейни колеги посетили близко питейно заведение и тъй като към този момент не са допуснати до гарнизонен отпуск и не разполагали с пропуск, напуснали учебното заведение, като използвали картите за достъп на съквартирантките на ищцата, допуснати до ползване на отпуск, които се намирали в учебното заведение. Посредством техните пропуски напуснали учебното заведение и около 04.30 часа се прибрали. Заявила съжаление от допуснатото нарушение. С постановление за привличане на обвиняем от 10.01.2024 г. И. И. Й. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.380, ал.2, предл.2 вр.с ал.1 от НК, като на същата дата постановлението й е надлежно връчено. С постановление от 29.01.2024 г. е внесено във ВС-Сливен досъдебното производство. Производството пред ОС Сливен по АНД № 7/2024 г. приключило с оправдателна присъда, постановена на 04.04.2024 г., с която И. И. Й. е оправдана по повдигнатото обвинение. От мотивите към присъдата се установява, че от събраните доказателства е прието за доказано извършване на престъплението, в което е обвинена, но е прието, че деянието е малозначително съобразно чл.9, ал.2, пр.2 от НК, като е взето предвид, че обвиняемите са млади хора, в началото на обучението си и са все още с неизградени воински качества и нагласа за спазване на реда. Освен това при отклонението си не са употребили алкохол или друго и са били в състояние на следващия ден да носят нарядна служба. В мотивите е взето предвид, че са им наложени вече административни наказания, които са обявени пред личния състав, същите са изтърпени и са постигнали целите си и не са събрани данни за други нарушения. С присъдата ищцата е оправдана по повдигнатите обвинения. Присъдата е обжалвана от И. И. Й.. В жалбата са изложени съображения, че не е доказано извършване на престъпление, а не че същото се явява малозначително. С решение № 10/27.06.2024 г. е потвърдена оправдателната присъда, като е прието за доказано от събраните доказателства извършване на деянието, в което ищцата е обвинена, като е прието, че правилно е приложена разпоредбата на чл.9, ал.2, пр.2 от НК и че е налице малозначителност на деянието. Решението е влязло в сила на 27.06.2024 г. От доказателствата се установява, че наказателното производство, образувано срещу ищцата, е продължило от 10.01.2024 г., когато е привлечена като обвиняема, до 27.06.2024 г. или около 6 месеца. Установява се, че И. Й. сключила с Министерство на отбраната договор за военна служба № 817/08.06.2021 г., с който са поети от държавата разходите за обучение, храна и вещево доволствие, медицинско обслужване на ищцата, като тя се е задължила да спазва правилниците за устройство и дейността на ВВМУ, ВМА и МУ Варна. По делото е представена издадена от ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“ служебна бележка в уверение, че И. И. Й. е положила успешно всички семестериални изпити до 7-ми зимен семестър на учебната 2024/25 година като голямата част от изпитите са положени с получена отлична оценка, включително и в периода 10.01.2024 г., когато е привлечена като обвиняема, до 27.06.2024 г. По делото е разпитана като свидетел Д. Й., майка на ищцата, от чиито показания се установява, че разбрала за воденото срещу нея наказателно производство през юли месец 2023 г., когато дъщеря й се обадила казала, че я викал военен полицай във ВМУ за допълнителни обяснения във връзка с инцидента от 07.01.2023 г. За първи път получила призовка на 4 януари 2024 г., с която е повикана за разпит във Военна полиция на 10 януари, като имала 3 работни дни, в които да си подсигури защита. Шокът бил изключително голям, защото смятали, че за извършеното нарушение напускане на Военно морско училище за което е наложено административно наказание, като е понижена в звание, нещата са приключили и след това бил страшен стрес за нея, че се повдига подобно ново обвинение и се образува наказателно производство. Това се случило в средата на изпитната сесия. Като военен лекар паралелно се обучава във ВМУ в МУ-Варна - учи за лекар. Специалността била тежка. На 9 януари имала изпит, на 10 януари трябвало да се яви във Военна полиция за разпит. В момента, в който получила призовка, по никакъв начин не можела да продължи подготовката си за изпита и била скъсана на този изпит. Дъщеря й била абсолютна отличничка от малка. Винаги била гордост в училището и за класните й ръководители и за училищното ръководство и дори във ВМУ първата година. С всякакви задачи, дори и такива които не са й вменени по задължения се занимавала, просто, за да бъде полезна. Това нещо я сринало. Във Военна полиция била снимана като престъпник и са й взимани отпечатъци. Спряла да учи и да контактува с хора. За шест месеца отслабнала с 10 кг. Комуникацията с нея била адски трудна. Стреса за нея бил страшен, защото месеци наред била в неизвестност. Била викана за разпит във ВМУ. Постоянно се носели слухове, че други десетина и повече курсанта също се викат за разпит, като никой не си позволявал да говори защо се случва това нещо. Дори била предупредена да не разпитва от по-горни курсове. Не можела да спи. В такова състояние нямало как да се подготви нормално за изпити. След повдигане на обвинението се страхувала от всичко, което следва. Казвала че осъждането й затова, че е излязла за 3 ч. на дискотека, означавало да бъде изгонена. Чувала слухове, че трябва да заплати обучението си до тук. Казвала, че ще започне работа, за да изтегли заем и да си плати. През този период винаги ходела на лекции и упражнения. Не се опитвали да търсят психолог, тъй като това можело да се приеме във ВВС като нестабилно състояние на човека и да бъде е приет за някой, който не е годен за военна служба. Знаело се, че се било разчуло за случая. Тя се чувствала отритната и контактувала с тесен кръг от хора. По делото е разпитан като свидетел В. И. Й., брат на ищцата, от чиито показания се установява, че знае за инцидента със сестра му , при който излязла на седми януари 2023 г. излязла през нощта да празнува с нейни приятели. Споделила, че излизането било в нарушение правилата на ВМУ, за което била наказана като я понижили в звание. Сравнително нормално приела вината си и разбрала че е сгрешила и сравнително спокойно приела наложеното наказание. Мислела, че всичко е минало, но оттам започнал истинският „ад“. През втората половина на 2023 г. започнали да я викат на вътрешни разпити с военен полицай, като тя още не знаела какво се случва, а през 2024 г. м.януари е привикана във Военна полиция. Призовката й връчили точно преди един голям изпит, при което била много зле и стресирана. Не можела да учи, затворила се в себе си, постоянно плачела, животът й просто се сринал. Тази кариера гонела от дете и когато разбрала, че искат да я съдят, си мислела, че всичко е пропаднало. Не можела да се концентрира, което продължава до сега. Сринала се тотално, не комуникирала с никого, дори и с него. Имала проблеми със съня, каквито преди не била имала. Свидетелят познавал нейни колеги още от първи курс и ходили да пият кафе. Те споделили че сестра му е много зле - отбягва училището и когато преминава през коридорите хората прекратяват разговорите, тъй като тя била темата на разговор, казвали му, че има по-висши от нея в училището, които дори не я познават, но чуят ли името й казват – а, ти ли си онази, която е извършила толкова голямо нещо. Казали му, че в училището е много зле третирана, дори и малтретирана, тъй като се е разчуло, че тя е подсъдима. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Предвид обстоятелството, че Прокуратурата на Република България не обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск, съдът намира, че не се обжалва, наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и същото е установено в отношенията между страните. В настоящото производство е спорен въпросът относно обема на отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. И двете страни поддържа, че решението е необосновано по въпроса, свързан с размера на обезщетението. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата е обективна и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е в тежест на ищеца, като искът за обезщетение, съгласно чл.7 от ЗОДОВ, се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите. По делото е установено, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.380, ал.2, предл.2 вр.с ал.1 от НК. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с присъда, която е влязла в сила. Незаконността на обвинението, произтичаща от признаването на ищеца за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпления по чл.380, ал.2, предл.2 вр.с ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което предявеният иск е доказан по основание. Доказването на вредите и причинната връзка с незаконния акт като елементи от фактическия състав на отговорността на държавата чрез нейните органи следва да се извърши при условията на пълно доказване от ищеца, особено що се касае до вреди извън обичайните и присъщи като резултат от едно несправедливо обвинение. Въззивният съд намира за установено, че в резултат на незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е оправдан, на което е основан искът, емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, изхождайки от принципното положение, че всеки човек, подложен на наказателна репресия, е притеснен, че ще бъде несправедливо осъден. Ищецът е изпитвал присъщите на човек с повдигнато обвинение безпокойство и страх, че ще бъде осъден. Съдът отчита и това, че при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на човек, - които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/. В настоящото производство е спорен въпросът относно обема на отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. /решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др./. Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение № 50072 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. Част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са обичайни. Същите са свързани с преживения стрес от повдигането на обвинение и воденото спрямо него наказателно производство, възможността да бъде осъден за деянието, по което е повдигнато обвинение. Установено е, че наказателното производство, образувано срещу ищцата, е продължило от 10.01.2024 г., когато е привлечена като обвиняема, до 27.06.2024 г. или около 6 месеца. Няма данни спрямо ищеца да са вземани мерки за неотклонение в наказателното производство. Въззивният съд съобразява обстоятелството, че ищцата е извършила нарушението и за него е наложено дисциплинарно наказание, което е разгласено, поради което за него са знаели колегите на ищцата, преподавателите и други длъжностни лица, свързани с учебния процес. Поради това коментарите във връзка с извършеното нарушение, са закономерна последица на първо място от неговото извършване и на второ от разпространението на информацията за наложено дисциплинарно наказание. Действително от свидетелските показания на братът на ищцата, В. Й. се установява, че е узнал, че в училището сестра му е много зле третирана, дори и малтретирана, тъй като се е разчуло, че тя е подсъдима. Същият обаче не е посочил да е узнал конкретни действия, извършени спрямо сестра му, а е дал единствено тяхна квалификация. От това въззивният съд не може да направи категоричен извод за наличие на лошо третиране по отношение на ищцата от нейните състуденти или преподаватели. Липсват други данни по делото информацията за образуваното наказателно производство да е била разпространена сред личния състав на учебното заведение, за да се приеме, че във връзка с него е уронено доброто име и авторитет на ищцата. Липсват и данни доброто име и авторитета на ищцата да са пострадали във връзка с воденото наказателно производство. Въззивният съд отчита, че ищцата е била наясно, че се обучава във военно учебно заведение, във връзка с което е сключила договор за военна служба, с който са й предоставени привилегии като безплатно обучение и възможност за професионална реализация след неговото завършване. От друга страна това обучение е свързано с редица ограничения, регламентирани в правилниците на съответните учебни заведения, които го организират. С подписването на договора за военна служба ищцата е поела задължение да спазва установените правила, като в самия договор е предвидено, че при преждевременното му прекратяване, курсантът следва да заплати разходите за обучението си. В тази връзка ищцата основателно се е притеснявала, че ако бъде осъдена е възможно да се наложи да заплати разходите за своето обучение, които е договорено да се платят от държавата при определени условия, неспазването на които е логично да доведе до прекратяване на договора. Съдът възприема показанията на свидетелите на ищцата, които са нейни близки и които съдът кредитира, като ги преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като са логични и житейски оправдани. От тях се установява, че ищцата изпитвала притеснения, че може да се наложи да връща парите за обучението си, но тези притеснения не са в причинноследствена връзка с наказателното производство, а са резултат от собственото й поведение в нарушение на установените правила При извършено от нея нарушение на правилника и наложено дисциплинарно наказание, въззивният съд приема, че е възможно колегите и преподавателите в училището да са изказвали негативни становища за поведението на ищцата, свързано с извършеното от нея нарушение на правилата. Липсват обаче категорични доказателства, че това се е дължало на наказателното производство, по което е оправдана. Поради това въззивният съд намира недоказано наличието на причинно-следствена връзка между наказателното производство и твърдените от ищцата вреди, изразяващи се в това, че била игнорирана от колеги, приятели и обкръжаващи я лица, че се понижило самочувствието й, че се затворила, ограничила социалните си контакти, че са уронени нейния авторитет и добро име, при положение, че за същото деяние й е наложено дисциплинарно наказание, което е разгласено сред личния състав на учебното заведение. Преедставената от учебното заведение, в което ищцата се е обучавала служебна бележка установява, че в периода, в който се е развило наказателното производство ищцата е продължила да се представя отлично на провежданите изпити, като това означава, че то не е повлияло на способността на ищцата да учи и да се концентрира. Въззивният съд приема, че воденото срещу едно лице наказателно производство, явяването му в съдебни заседания, за разпити и обяснения в досъдебното производство, причинява неудобства, притеснение и страх, че може да бъде осъден. При ищцата обаче не се установяват вреди, които да надвишават обичайните вреди, понесени от лице, което е било обвинено в извършване на съставомерно деяние извън възможността да бъде прекратен договорът й с учебното заведение и да бъде принудена да заплати таксите за своето обучение. Продължителността на наказателното производство от 10.01.2024 г. до 27.06.2024 г. или около 6 месеца и извършените от органите на досъдебното производство процесуални действия за установяване на обективната истина са се развили в рамките на законовите и разумни срокове за такова разследване. Установено е, че деянието е покривало признаците на престъпен състав, предвиден в НК, които са доказани в хода на производството, но е прието, че е налице маловажен случай, поради което ищцата е оправдана. За причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страх и безпокойство от воденото наказателно производство и от евентуалните му последици, въззивният съд преценява, че е дължимо обезщетение в размер на 2000 лева, като искът следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 50 000 лева. Отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи се поражда от момента на влизане в сила на оправдателната присъда / в тази насока и т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г./. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, а именно от 27.06.2024г. Дължимата лихва за забава върху главницата за присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът определя по реда на чл.162 от ГПК за периода от 27.06.2024г. до 03.02.2025 г. в размер на 168.33 лева, за която сума искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния размер от 7390.44 лева. Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд