Решение № 552 от 16.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1002/2026 г.

Производството е по реда чл. 258 от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищцата Е. К. Г., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Б., ж.к. "И." бл. ••, ет. *,подадена чрез адв. Камен Крайчев– АК-Сливен против решение № 968 от 15.04.2026 г., постановено по гр. дело № 6998/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлен предявения от нея и с к за осъждане на ответника РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ- БУРГАС БУЛСТАТ: 102007021,с адрес: гр. Бургас, ул. „Перущица“ № 67, ет. 3, представлявана от директора Павел Маринов да й заплати сумата 1022,58евро /2000 лева/, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати от второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/, като ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените в производството разноски в размер на сумата 51,13 евро /100 лв./. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Макар да споделя направения от съда извод за наличието на служебно правоотношение между страните с посочване на приложимата в случая нормативна уредба, се възразява, че съдът е направил неправилен извод, че процесното възнаграждение е само възможност, а не задължение на ръководителя на ведомството към ищцата. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 32 от ЗДСл. въззивницата счита, че процесното допълнително възнаграждение е съставна част от основната й заплата и е недопустимо дължимостта му да зависи от волята на началника и преценката му по целесъобразност, още повече при наличие на всички предпоставки, цитирани в жалбата, които според нормативната уредба са условие за начисляването му. По тези съображения се излага,че прилагането на нормативната уредба в случая на чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл. и чл. 25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация не може да в зависимост от благосклонността на началника, поради което счита, че и доколкото същият е изчислен от вещото лице по извършената в първата инстанция експертиза, заявява, че такъв следва да се присъди в посочения размер, който намира за справедлив и близък по стойност с исковата претенция. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание въззивница, чрез адвокатския си представител поддържа въззивната си жалба, като счита, че е недопустимо с едностранно изявление да изменя или ограничава правото на въззивницата да получи плащане като допълнителен елемент от възнаграждението й, независимо, че вече е напуснала заеманата длъжност, В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник Регионална инспекция по околната среда и водите- Бургас, чрез юрисконсулт Таня Евстатиева е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност, с доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което счита, че е постановено в съответствие с материалния закон и изключително добре обосновано. Счита, че възнаграждението за постигнати резултати по чл. 67, ал. 7, т. 5 и ал. 8 от ЗДСл. и чл. 24 от НЗСДА няма постоянен характер и не се дължи автоматично за отработеното време или при заемане на длъжността, а има изцяло стимулиращ характер. Излага, че за дължимостта му следва да са налице няколко кумулативни изисквания- точно изпълнение на задачите, финансова обезпеченост /бюджетен лимит от МОСВ/ и изричен разпоредителен акт на органа по назначаването. Сочи, че процедурата за разпределяне на средства за второто тримесечие на 2025г. е започнала след писмо за утвърден лимит от 14.07.2025г. от министъра на околната среда и водите и конкретно разпределение и плащане, наредено със заповед от 24.07.2025г. на Директора на РИОСВ-Бургас. Заявява, че процедурата е преминала през три задължителни етапа, които са описани подробно в писмения отговор, като се цитира и съдържанието на императивната норма на т. 12 от Приложение № 2 към ВПЗ на РИОСВ-Бургас. Подчертава, че към датата на изчисляване на сумите и издаване на горепосочената заповед от 24.07.2025г. служебното правоотношение с ищцата е била вече прекратено от 07.07.2025г., поради което тя вече не е била част от щатния състав и поради това не е била включена в разпределителния списък, което е законосъобразно според въззиваемия според съдържанието на т. 12 от горепосоченото Приложение № 2 към ВПЗ на РИОСВ- Бургас. По тези съображения счита за неоснователни направените в жалбата доводи за наличие на субективизъм и неправилно тълкуване на оперативната самостоятелност. Сочи, че макар вещото лице да е изчислило хипотетичен размер на сумата по аналогия с друг служител счита, че съдът правилно е преценил, че експертизата установява единствено математическия модел, но не може да замести липсващия елемент от фактическия състав- наличието на действащо към момента на разпределението служебно правоотношение на ищцата. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск от Е. К. Г. за осъждане на ответника Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас /РИОСВ- Бургас/ да й заплати сумата от 2000 лв./ 1022.58 евро/, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати от второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от НЗСДА. Ищцата твърди, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по ислата на което тя е заемала длъжността „главен експерт“ в отдел „АВВФФВОХВКПКЗ“, направление „КПКЗ, екологична отговорност, ОХВ и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества“, дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ-Бургас, като с влязла в законна сила заповед № ЧР- 0237/04.07.2025г. на директор на РИОСВ - Бургас същото е прекратено, считано от 07.07.2025г., на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл - по взаимно съгласие. Посочва, че в заповедта са вписани дължимите обезщетения за неползван платен годишен отпуск и задължение на служителя да възстанови в брой сума от 125 лв. за работно облекло за 2025г. Заявява, че след получаване на трудовото си възнаграждение ищцата е установила значителна разлика между преведената сума и очаквания размер, тъй като с тази заплата е следвало да се заплати допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/ за второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от НЗСДА. Счита, че е била лишена от допълнително възнаграждение от 2000 лв., поради това, че към момента на изплащане на този елемент от заплатата не е била част от администрацията, независимо, че е изпълнявала задълженията си през периода, за който това допълнително възнаграждение е било начислена. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер, макар да не се оспорва съществувалото между страните ищцата служебно правоотношение за посочената в исковата молба длъжност, както и прекратяването му, считано от 07.07.2025г. Ответникът завява, че неизплащането на ДВПР на служител, чието правоотношение е прекратено преди издаването на заповедта за разпределяне на средствата (чл. 22 от ВПЗ в РИОСВ-Бургас), не представлява дискриминация, а е следствие от обективния факт, че към момента на разпределение на средствата ищцата вече не е част от щата и спрямо нея не е налице бюджетна обезпеченост по смисъла на чл. 20, ал. 3 от ВПЗ. Заявява, че това правило се прилага еднакво по отношение на всички служители с прекратени правоотношения, като сочи, че претендираното възнаграждение не е от категорията на възнагражденията с постоянен характер и не подлежи на съдебен контрол. Посочва, че в НЗСДА е предвидено, че тези възнаграждения се изплащат въз основа на приети в администрацията Вътрешни правила за работната заплата и при наличието на финансов ресурс за това, като излага,че в РИОСВ-Бургас същите са приети, разработени и утвърдени от директора на администрацията по почин на първостепенния разпоредител с бюджет - МОСВ. Заявява, че с оглед унификация на администрациите първостепенния разпоредител е дал методически указания за въвеждането на вътрешните правила във второстепенен разпоредител с бюджет (ВРБ), които да бъдат разработени в съответствие и еднаквост с въведените при първостепенен разпоредител с бюджет (ПРБ). Счита, че предявената от ищцата претенция за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) противоречи на Вътрешни правила за заплатите (ВПЗ) в РИОСВ - Бургас, утвърдени със Заповед № РД 159/24.09.2024г. Излага подробни съображения за неоснователност на претенцията. Райнният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 128 от КТ вр. чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/. От фактическа страна по делото е установено следното: По делото не е спорно, а и от данните е установено, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „главен експерт“ в отдел „АВВФФВОХВКПКЗ“, направление „КПКЗ, екологична отговорност, ОХВ и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества“, като със заповед № ЧР – 0237/04.07.2025г. на директора на РИОСВ – Бургас служебното й правоотношение е прекратено, считано от 07.07.2025г. по взаимно съгласие на страните. По делото е представено писмо с изх. № 12-00-716/14.07.2025 г. на главен секретар при МОСВ относно изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за второто тримесечие на 2025г. на служителите на МОСВ, като с него на служителите на РИОСВ -Бургас е опредЕ. сума за изплащане в общ размер на 97 116 лв., която е следвало да им се изплати през м. юли 2025г. при спазване на вътрешните правила в структурата. От представената по делото заповед РД № 63/24.07.2025г. на директора на РИОСВ - Бургас се установява, че изплащането на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати следва да се извърши съобразно Приложение № 2 от Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата в РИОСВ – Бургас, които са утвърдени с приложената заповед № РД-159/24.09.2024г. на директора на РИОСВ- Бургас, съгласно приложен списък, видно от който на ищцата не е начислено ДВПР. Видно от съдържанието на утвърдените от директора през 2024г. вътрешни правила за заплатите в РИОСВ - Бургас с тях се урежда редът и начините за определяне на разходите за персонала в инспекцията, редът и начините за определяне и изменение на основните месечни заплати, редът и начините за определяне на допълнителните възнаграждения в системата на РИОСВ Бургас. В чл. 20 от Правилата е посочено, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми и може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година, а в съгласно чл. 21 от Правилата ДВПР се определят въз основа на оценка на структурните звена на РИОСВ - Бургас и на отделните служители в нея. В чл. 21, ал. 5 е определено, че конкретните правила за определяне на ДВПР са посочени в Приложение № 2, което регламентира въпросите по планиране, оценяване по съответните показатели за звената и за служителите по дирекции и отдели, утвърждаване и разходване на средствата за ДВПР от дейността на персонала в РИОСВ - Бургас. В чл. 12 от посоченото Приложение № 2 е посочено, че ДВПР получават само служителите, които към момента на изчисляването и изплащането им са в трудови или служебни правоотношения и са отработили най – малко половината от работните дни за съответния период след оценка съгласно чл. 19 от същото приложение от директора на дирекцията за служителите, които са му пряко подчинени, за което се съставя и подписва формуляр (Приложение № 4), в който се посочват и мотивите за определените оценки, при оценяване по посочените в чл. 10 показатели. В чл. 22 от правилата е посочено как се изчислява индивидуалният коефициент за разпределение на служителя, като коефициентите, съответстващи на поставените оценки на служителите в РИОСВ – Бургас са следните: при оценка „Изключително добри резултати“ - коефициент 1,50; при оценка „Много добри резултати“ - коефициент 1,25; при оценка „Добри резултати“ - коефициент 1,00; при оценка „Приемливи резултати“ коефициент 0,75; при оценка „Приемливи резултати с несъществени пропуски“ - коефициент 0,50; при оценка „Неприемливи резултати“ - коефициент 0. „Изключително добри резултати“ - коефициент 1,50; при оценка „Много добри резултати“ - коефициент 1,25; при оценка „Добри резултати“ - коефициент 1,00; при оценка „Приемливи резултати“ коефициент 0,75; при оценка „Приемливи резултати с несъществени пропуски“ - коефициент 0,50; при оценка „Неприемливи резултати“ - коефициент 0. В тази връзка по делото е представен горепосочения формуляр по Приложение № 4 от 15.07.2025г. за оценка на експертите в отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“ в РИОСВ – Бургас за второто тримесечие на 2025г., видно от който е направена оценка на 9 броя служители, включително и на ищцата Е. Г., за която е изписано, че към момента на оценяването не е в трудови или служебни правоотношения с ответната инспекция е получила, както и всички останали служители оценка „Добри резултати“ с коефициент 1, което е означено във формуляра, че съставлява изпълнение на всички поставени задачи с високо качество и стриктно спазване на определените срокове за изпълнение. Видно от ведомостите за заплати, ищцата е получила за м. юли 2025г. възнаграждение в размер на 1993.62 лв., като същата не е била включена в изготвения списък на служителите за изплащане на ДВПР за второто тримесечие на 2025г. В първата инстанция е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна и безпристрастна, изготвена от лице с нужните специални познания, в която е изчислено, че размерът на основната месечна заплата на ищцата, считано от 01.01.2025г. е 2025 лв., като по зададения от ответника алгоритъм за изчисление на ДВПР вещото лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на ищцата за второто тримесечие на 2025г., ако такова се дължи, възлиза на сумата 1999.29 лева,, до който извод е достигнало с помощта на математически изчисления и сравнение на полученото допълнително възнаграждение от друг служител от същия отдел, със същата основна заплата и със същия коефициент от оценяването като ищцата. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не би могла да отговори дали ако бъде изплатено посоченото допълнително възнаграждение на ищцата, това ще се отрази на коефициента на останалите служители, тъй като за това изчисление се изисква данни за заплатите на всички служители. С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил предявения иск. Приел е, че макар между страните да е било налице служебно правоотношение, доколкото то е прекратено, считано от 07.07.2025г., т.е. вече не е съществувало към 14.07.2024г. – момента, в който са отпуснати средствата, в т.ч. и към 24.07.2025г.- към момента когато е взето решение от работодателя за изплащане на допълнителни трудови възнаграждение за постигнати резултати на служителите, които са на работа към тази дата съгласно чл. 12 от Приложение № 2, то такова не й се дължи. Мотиви за това според съда е обстоятелството, че претендираното от ищцата допълнително възнаграждение за постигнати резултати не е безусловно дължимо поради постигнатите от нея добри резултати, тъй като не е предварително договорено и не съществува правна норма, която да задължава работодателя да го заплати, като сам по себе си фактът, че ищцата е била в служебно правоотношение с ответника през процесния период /второто тримесечие на 2025г./ не е единствена предпоставка за заплащане на допълнително възнаграждение, а преценката за изплащането на допълнително възнаграждение е поставена на автономната воля на ръководителя на структурата по отношение на конкретните показатели, критерии, алгоритми и изисквания за определяне на оценките, съобразно спецификата на дейността на съответната административна структура, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е посочил, че би имал правомощия да прецени законосъобразността на претендирано плащане само тогава, когато то е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд,а в настоящият случай законодателят е уредил процедурата за определяне на допълнителните възнаградения и сроковете за изплащането им, но е предоставил възможност на ръководителя на административната структура да извърши преценката дали да бъде заплатено такова възнаграждение и в какъв конкретен размер. Предвид това съдът е направил решаващия извод, че се касае за право на насрещната страна по служебното правоотношение, а не за задължение на работодателя, чието изпълнение да претендира държавният служител, в случая с вече прекратено правоотношение. С л е д служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните, представените по делото доказателства и като съобрази закона намира, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като направените въз основа на нея фактически и правни изводи са правилни, обосновани и при съобразяване на приложимия материален закон, като въззивният съд напълно ги споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Съобразявайки изложените във въззивната жалба оплаквания и предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Действително съгласно чл. 32 и чл. 67, ал. 1 от ЗДСл.брутната заплата на държавния служител се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Следва да се има предвид обаче, че докато основната заплата е уговорено и постоянен елемент на възнаграждението на служителя и изплащането й е задължение на работодателя и съответно право на служителя, то допълнителните възнаграждения /ако такива не са били уговорени с работодателя, какъвто е процесния случай/ няма постоянен характер, поради което и не считат за константен елемент от възнаграждението. Предвид това и съобразно регламентацията им в чл. 67, ал. 7 и сл. от ЗДСл. и чл. 24 от НЗСДА такива суми се дължат на служителя само при условие, че съответният ръководител ги е определил по размер в полза на служителя и изявлението за определяне на размера им е достигнало до него, но сумите фактически не са изплатени. Тоест, това е правна възможност, поставена на преценката на работодателя, а не негово задължение, поради което за основателност на претенцията си в случая в тежест на ищцата е да докаже, че в нейна полза е възникнало определено от работодателя й по размер изискуемо и ликвидно вземане за претендираната сума за допълнително възнаграждение за постигнати резултати. В случая обаче по делото не се спори, че въпреки, че е била оценена като останалите служители и, че е работила за процесното второ тримесечие на 2025г., в списъчния състав на лицата, на които е определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за второто тримесечие на 2025г., за ищцата не предвидено за изплащане такова. Мотивите на работодателя за това са основани на чл. 12 от приложеното по делото Приложение № 2 на Вътрешните правила на РИОСВ- Бургас, с което е регламентиран редът и начините за определяне на разходите за персонала в инспекцията, редът и начините за определяне и изменение на основните месечни заплати, редът и начините за определяне на допълнителните възнаграждения в системата на РИОСВ Бургас, според който текст ДВПР могат да получават само служителите, които към момента на изчисляването и изплащането им са в трудови или служебни правоотношения. В случая е безпорно, че към датата на определянето и изплащането му ищцата вече е била с прекратено служебно правоотношение. Затова независимо, че ищцата е била в служебно правоотношение с ответника през тримесечието, за което е взето решение за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, това само по себе си не е достатъчно условие за заплащането му, доколкото както правилно е приела и първата инстанция преценката за изплащането му и служителите на които да бъде изплатено е поставена в зависимост от волята на ръководителя на структурата и е такава по целесъобразност, като именно с цел установяване на еднакви условия за това самият работодател е изготвил и утвърдил вътрешни правила, приложими за всички служители, в т.ч. и ищцата. Тъй като допълнителното възнаграждение за постигнати резултати съгласно чл. 24 от НЗСДА няма нито задължителен, нито постоянен характер, а зависи от конкретно постигнатите резултати на служителя за съответния период и от приноса му за тези резултати, както и от други поставени от ръководителя условия, които са негова преценка по целесъобразност, затова дори и при постигнати резултати правото да прецени на кои служители да изплати такова възнаграждение, доколкото то е предвидено само като нормативна възможност, а не като задължение означава, че не съществува правна норма, която императивно да задължава работодателя да го заплати на ищцата, ако тя не отговаря на зададените от него условия в правилата му. По тази причина за съда също липсва възможност да задължи работодателя да изплати възнаграждение, което както в случая не е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и зависи изцяло от преценката му и изпълнение на поставените в правилата му условия /в т. см.определение № 882 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 3116/2018 г. на ВКС, IV г. о./. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че доколкото не е взето решение от работодателя за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в полза на ищцата, за нея не е възникнало право да получи такова възнаграждение. С оглед това искът по чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл, вр. чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на първата инстанция, обжалваното решение следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. С оглед изхода на спора, разрешен в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 80 от ГПК в полза на въззиваемият -ответник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 105 евро. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд