Решение № 506 от 7.11.2023 г. на Административен съд - Плевен по дело № 755/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 95/21.07.2023 г., постановено по НАХД №112/2023 г., Районен съд Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 15-2200337 от 14.02.2023 г. издаден от Директор на Дирекция “ Инспекция по труда” гр.Плевен /Д” ИТ”-Плевен/, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „Новако строй“ ЕООД гр.Плевен, ул. Редута №2, с ЕИК 201892554, с управител Х.Д.Н., в качеството на работодател, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 19, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от „Новако строй“ ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът не е анализирал в дълбочина събраните доказателства, от които според касатора се установява, че е изпълнил задължението си да инструктира представителите на подизпълнителите, като им е предоставил необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността на труда и на последващите мерки, а между двете дружества е сключено и споразумение за осигуряване на безопасност и здраве. Твърди се, че „Новако строй“ ЕООД няма как да запознава и информира лица, които не са негови работници, а на подизпълнителя „Юнайтид груп“ ЕООД. Иска се от съда да отмени постановеното от първо-инстанционния съд решение и да отмени издаденото НП. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът Д“ИТ“ – Плевен се представлява от юрисконсулт Ч., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище за неоснователност на касационната жалба. Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1, или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. Чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, към който препраща нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ, задължава юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. На 27.10.2022 г. е станала трудова злополука със смъртен изход с лицето К.М.К. на строителен обект „Изграждане на дъждовен колектор“ при реконструкция на обходен път гр.Червен бряг – бул. Европа и общински път PVN 2194. При извършената проверка по повод настъпилата злополука, на място са установени работещи лица, които не са били запознати с оценката на риска и мероприятията за намаляване на риска и с плана за безопасност и здраве. Безспорно е установено, че на 27.10.2022 г. на обекта са работели лицата И.Х.Г., О. Ж.М., Е.Е.А., Г.Я.Х.и К.М.К., последните двама и без сключени трудови договори. Към датата на злополуката касаторът безспорно е имал качеството работодател и е изпълнявал строителството, включително чрез подизпълнител, с който е имал сключено споразумение за осигуряване на безопасност и здраве. Но това споразумение не освобождава „Новако строй“ ЕООД от задължението по чл. 19, ал. 1 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ. Планът за безопасност и здраве и оценката на риска и мерките за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска са уредени в различни нормативни актове - Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и в Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Представените доказателства, че три от посочените в АУАН и НП лица И.Х.Г., О. Ж.М., Е.Е.А. са били запознати с план за безопасност и здраве на строителния обект на неизвестна дата, не опровергава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка – лицата са работели в обекта, без да е доказано, че им е предоставена предварително необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. С обжалваното решение Районен съд Червен бряг е потвърдил издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен наказателно постановление. Административно - наказателната отговорност е била ангажирана след извършена от служители на Д“ИТ“ – Плевен проверка в обекта и въз основа на представената от управителя на дружеството документация. АНО е стигнал до извод, че работодателят е нарушил разпоредбите на ЗЗБУТ. За да направи своите изводи по фактите, първо-инстанционният съд е анализирал събраните по предвидения процесуален ред по делото доказателства. Въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, за да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че извършеното деяние е съставомерно и съдържа елементите на нарушението, вменено на дружеството, и е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Съдебното решение е правилно. Приетата от съда за установена фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда. Касационният състав споделя фактическите и правните изводи на решаващия съд за законосъобразност на издаденото НП, като на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК не следва да ги излага повторно. При този изход от делото е основателна претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лв., на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и с чл. 27е от Наредба за изплащане на правната помощ.