Решение № 1091 от 3.11.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1955/2023 г.

Производството е образувано по повод жалба на "Б. И." ООД с ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление •••••••••••••, представлявано от Т. Е. Г. против Наказателно постановление № 02-2300082 от 03.05.2023 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Б., с което за нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ, вр. с чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба №2 от 22.03.2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата), на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 3500, 00 лева. Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че липсват годни доказателства, че дружеството е легитимирано и притежава качеството „Работодател“ по см. на пар.1, т.1 от ДР на КТ, доколкото липсва писмена доказателствена основа за трудови правоотношения между жалбоподателя и визираните в НП лица, по отношение на които АНО е приел, че не са осигурени предпазни мерки. Твърди се, че липсва коректно изследване от страна на АНО относно носителя на административнонаказателна отговорност на плоскостта на съществуващите договорни отношения за възлагане на СМР /ВХТИ ПАРК/ от 07.07.2022 г.между жалбоподателя "Б. И." ООД и главния изпълнител „К. -2009“ЕООД, като не са събрани категорични доказателства, кога дружеството изпълнител е освободило обекта и не са взети предвид издадените актове по време на строителството. Поддържа се защитната теза, че отговорността за необезпечаване на безопасни условия на труд е на главния изпълнител и на техническия ръководител на обекта, , с релевирани контрааргументи и възражения против извода на АНО, че жалбоподателят е работодател, възложител и строител едновременно. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. Ш., която поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Акцентира, че от събраните доказателства не се установява възникването на трудови правоотношения между дружеството жалбоподател и бригадата на Х. Г., както и върху факта на възложено на „К. С. 2009“ ООД изпълнение на грубия строеж на обекта. Поддържа позицията за цялостна отмяна на НП. Наказващият орган се представлява от юрк.Н., която изразява становище за неоснователност на жалбата.Изтъква, че дружеството „Б. - И.“ ООД към датата на инцидента 19.12.2022 г. е имало качеството на работодател, по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ, тъй като на обекта на дружеството, което се явява възложител и строител на част от строително- монтажните работи са полагали труд и работници, които са назначени на трудов договор, като по отношение на всички наети и полагащи труд работници жалбоподателят не е изпълнил задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд.Отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по ЗАНН, като видно от известието за доставяне (л. 23) НП е връчено на жалбоподателя на 05.05.2023 г., а жалбата е депозирана чрез АНО с вх.№23061343 – 12.05.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съдът след като прецени доказателствата по делото самостоятелно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, следвайки процесуалните изисквания, предназначени да осигурят постигане на истинно фактическо установяване и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: От фактическите констатации в обстоятелствената част на АУАН се установява следното: При извършена проверка на 20.12.2022 г. на строителен обект „Сграда със смесено предназначение“, комплекс от сгради /тела А, Б и В/ със смесено предназначение с подземни и надземни гаражи, паркинг, заведение за обществено хранене, аптека, магазин за промишлени стоки, апартаментен хотел, офиси и жилища, находящ се в УПИ VI-12 в кв.68, представляващ ПИ с идентификатор 07079.602.12 по КК на гр.Б., съгл. Разрешение за строеж №0-99/13.07.2022 г.с възложител и строител на част от СМР „Б. И.“ ООД, във вр. с настъпил инцидент на 19.12.2022 г. с лицето Д. И. Д. ЕГН •••••••••• от гр.Елхово, падане от височина в необезопасена асансьорна шахта на строителния обект, завършил с летален изход, актосъставителят К. С. констатирала следното: На база представени в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Б. документи на дружеството, сред които книга за ежедневен инструктаж, таблица за отчитане явяване/ неявяване на работа през м. декември 2022 г.за обекта, трудови договори и др., се установило, че на 19.12.2022 г. на гореописания строителен обект полагали труд и назначени работници на „Б. И.“ ЕООД, на длъжности „зидар“, „Работник строителство“ и др. От взети писмени обяснения на 05.01.2023 г. от А. К. К. на длъжност „технически ръководител, строителство“ в „Б. И.“ ООД и определена със заповед №БТ 12/17.11.2022 г. за длъжностно лице по безопасност и здраве при работа, както и от взети писмени обяснения на 12.01.2023 г. от лицата Х. Г. Г., Г. Г.К. и Н. Г. Н. се установило, че на 19.12.2022 г. в диапазона от 08.00 до около 20.30 ч. тримата, заедно с пострадалия Д. Д. са извършвали дейност, свързана с полагане на замазка по пода на бл. ••, ет. •• на горепосочения строителен обект. Изпълнението на посочената дейност е било възложено в рамките на устна договорка, осъществена чрез телефонен разговор между А. К. и Х. Г., като съгласно писмените обяснения, материалите, необходими за полагане на подовата замазка били осигурени от дружеството-жалбоподател. При извършения оглед на място на строителния обект актосъставителят установила, че „Б. И.“ ООД в качеството си на работодател по см. пар.1, т.1 от ДР на КТ и пар.1, т.10 от ДР на Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи като възложител и строител на част от СМР на гореописания строителен обект, на 19.12.2022 г. е допуснал извършването на СМР от лицата Д. Д., Г. К., Х. Г. и Н. Н., като не е осигурил подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в т.ч. комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност при извършване на СМР, а именно, не е извършено обезопасяване на асансьорната шахта от ет.1 до ет. ••, чрез поставяне на парапети, капаци, мрежи и др., предотвратяващи падане от височина. Свидетелката К. С. преценила, че горните факти представляват административно нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ, вр. с чл. 16, т.1 б.“б“ от Наредбата, поради което и на 22.03.2023 г. съставила срещу дружеството АУАН № 02-2300082/22.03.2023 г. Актът бил предявен на пълномощник, който го подписал и получил препис от него. В срока по чл.44 ЗАНН постъпило възражение на жалбоподателя на 29.03.2023 г., в което дружеството-жалбоподател посочило, че не е съгласно с констатациите на длъжностните лица, т.к. трудовоправните отношения на изпълнителите на отделните СМР, с които „Б. И.“ ООД е договаряло като възложител, и наетите от изпълнителите работници или служители не са част от отговорността на основния възложител на работата. Въз основа на АУАН на 03.05.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което при пълно словесно единство, логическа и хронологическа последователност била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган в мотивите си пространно е разгледал аргументите на жалбоподателя, изложени във възражението, като ги е приел за неоснователни. Взето е предвид, че видно от представените документи по работно време и книги за инструктаж на обекта са полагали труд и работници, назначени в „Б. И.“ ООД по трудови договори като строителни работници.Като кореспондираща на еднозначно възприетата в НП фактология, АНО е индивидуализирал материалноправната квалификация на нарушението на чл. 275, ал. 1 КТ, вр. с чл, 16, , т.1, б.“б“ от Наредбата, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 3500 лева. Няма спор, а и от приложените по делото писмени материали се установява, че към дата 07.07.2022 г. между жалбоподателя, в качеството му на възложител, и „К. С. 2009“ ООД, в качеството му на изпълнител, е бил в сила договор за възлагане на строително-монтажни работи на собствения на възложителя обект „Сграда със смесено предназначение с обща РЗП от 13999, 79 кв.м., , изграждаща се в поземлен имот с идентификатор 07079.602.12„ВХТИ ПАРК“. В обсега на диспозитивно регулирания предмет на договора, чл.1.1 е залегнало, че изпълнителят приема да извърши качествено и в срок, лично чрез свои или наети сили и средства, възложените СМР на собствения на възложителя обект, представляващ Сграда със смесено предназначение с обща РЗП 13 999, 79 кв. м., с включен сутерен, изграждаща се в поземлен имот, с идентификатор 07079.602.12, съставляващ имот с пл.№460 по плана на Промишлена зона „С.“ гр.Б. съгл. проектно задание. В Раздел 5, чл.5.5 е регламентирано задължение за изпълнителя да спазва законовите изисквания, свързани със строителстството, включително относно опазване на околната среда и безопасността на строителните работи.Тази договорна регулация е доразвита в чл.5.15, предписващ, че изпълнителят се задължава да осигури безопасността при изпълнение на строителни и монтажни работи в съответствие с действащите нормативни актове, че изпълнителят носи пълна отговорност за безопасността при възложените с договора дейности, както и че страните се съгласяват при възникване на инцидент изпълнителят да носи отговорност за нанесените вреди на възложителя и на трети лица.В чл.5.16 е предвидено задължение за изпълнителя да осигури спазване на правилата по техническа безопасност, хигиена на труда, противопожарна безопасност и ОВОС. Сред инкорпорираната и подлежаща на преценка в общата доказателствена съвкупност писмена документация е и Договор за услуга със строителна механизация от 01.08.2022 г., сключен между „Б. И.“ ООД като възложител и „Д. С. ООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши услуги със строителна механизация, в т.ч. с Багер товарач Hidromek HMK 102b и телескопичен товарач Manitou MT 1840A. Към договора е представено и Допълнително споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда при изпълнение на СМР на територията на обекта. Сред подлежащите на съпоставка и комплексна оценка писмени доказателства по делото, съдът цени Акт за приемане на конструкцията от 19.12.022 г.между проектант инж. Д. Д., строителен надзор „Нераконсулт“ ООД и строител „К. С. 2009“ ЕООД, със заключение, че носещата конструкция на строежа, етапа или частта от него е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгл. проекта и действащата нормативна уредба., с оглед което се разрешава изпълнение на довършителни работи, За установяване на лимитираните в предмета на доказване правноценими обстоятелства е приложен Трудов договор №26/14.11.2022 г. с „Б. И.“ ООД като работодател и А. К. К. като работник /служител за изпълнение на длъжността технически ръководител, ведно с длъжностна характеристика на длъжността, връчена лично и подписана от служителя на 14.11.2022 г. Издадена е и Заповед №БТ 12/17.11.2022 г. относно определяне на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа в „Б. И.“ ООД, съдържаща общо и индивидуално формулирани задължения към изпълняващия длъжността „Технически ръководител“, сред които т.2- да организира и координира дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на различните обекти на дружеството, да координира работата на управителя при реализиране на задълженията му по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В рамките на правомощията си по чл.402, ал.1 КТ като лимитиран способ за доказване на фактическите данни относими към авторството и фактическия състав на административното нарушение контролните органи са изискали и приобщили писмени обяснения и сведения от длъжностни лица и работници в „Б. ивест“ ООД, обособяващи следната еднопосочна по своите информационно-съдържателни характеристики, логичност и последователност група писмени обяснения: Писмените обяснения на А. К. са най-общо очертаващи конкретната интересуваща предмета на доказване информация, че на 19.12.2022 г. е извършено полагане на замазка по под на бл. ••, ет. •• в обекта на възложителя, като предварително е извършена заявка за бетонпомпа и замазка към ДК Д. след уговорка с бригадира Х.. Уточнила е параметрите на заявката, включващи почистване на етажа, разчертаване на мокри помещения, уговорка с бригадира, заявка за замазка, вкл.бетонпомпа. Пояснила е, че бригадата е осъществила дейностите със собствено оборудване- инструменти и машини, като К. е напуснала обекта в 17 ч., към който момент работниците от бригадата все още са довършвали работа. Тези фактически данни намират пълна доказателствена подкрепа в приобщените показания на св.А. К. пред първостепнния съд, в които със същата последователност и рационалност се излагат еднородни факти и обстоятелства, в т.ч. с допълнителни детайли: че възлагането на работата на бригадата, в екип с Д. Д. е било извършено от нея устно и по телефона, на свидетеля Х. Г. Г.; че възлагането било с временен характер, за определен обем работа /за 1-2 дни/; че възлагането на конкретните дейности по замазки и зидария не било първо и единствено, като независимо от договорните отношения на „Б. И.“ ООД с изпълнителя „К. С. 2009“ ООД в обекта „ВХТИ парк“имало постоянно присъствие на работници на дружеството „Б. И.“ ООД; че на процесната дата 19.12.2022 г. асансьорните шахти в обекта не били обезопасени, с изключение на шахтата на етажа, на който работила бригадата, включваща и пострадалото лице Д. Д.. Конкретни факти, логически съгласувани с показанията на А. К. и хронологично, детайлно и обективно допълващи и продължаващи техния информационен ресурс се съдържат в показанията на Х. Г. Г., които в съпоставителен план са единни с писмените обяснения, депозирани от него при проверката. Последният заявява, че изпълнението на дейности- замазка на под в обект от „ВХТИ парк“ на 19.12.2022г. са осъществени от него, съвместно с Д. Д., Н. Н. и Г. К. по повод устно възлагане от Н. К.- гл.инженер в „Б. И.“ ООД и изрична урговорка по телефона с техническия ръководител А. К., като на 19.12.2022 г. екипът работници започнали изпълнението по възложената работа- подова замазка, в обекта на „Б. И.“ ООД, с материали на възложителя и машина на възложителя. Х. Г. посочва, че сградата, в която работили била изцяло необезопасена- странично, без парапети, липсвало обезопасяване на асансьорните шахти по отделните етажи, като единствено на етажа, на който работили върху отвора към шахтата била поставена дъска. Х. Г. уточнява още, че когато приключили работа с двама от бригадата, забелязали липсата на Д. Д. и започнали да го търсят в обекта, като установили, че е паднал в шахтата. Х. Г. допълва в показанията си, че няма спомен да е подписал инструктажна книга на 20.12.2022 г., и с категоричност отрича да са подписвали писмени договори за полагане на труд. Не се установяват противоречия на тези показания, нито логически несъответствия, в т. ч. и с проверени факти в останалата ценима писмена доказателствена съвкупност. Съдът допълнително изиска и приобщи писмени справки от НОИ, ТП-Б., във вр. с квалифициране на злополука, настъпила с Д. Д. на 19.12.2022 г. на строителен обект ВХТИ-парк, съобр. които от НОИ, ТП-Б., не са установени писмени доказателства за наличие на трудово правоотношение между Д. Д. и дружествата възложител/изпълнител и/или собственик на строителна механизация. С писмо №1023-02-54/17.02.2023 г.до наследника на пострадалия от НОИ, ТП-Б., според което след като при проверка на ДИТ-Б. не са намерили данни за сключване на трудов договор с нито една от фирмите, участващи в изграждането на строителния обект, е прието, че в деня на злополуката Д. Д. не е бил осигуряван за риска „Трудова злополука и професионална болест“, ерго злополуката няма трудов характер. Съдът цени като обективни и достоверни и показанията на св.К. С., която при непосредствена проверка на бл. ••, ет. ••, в обект ВХТИ-парк гр.Б., констатирала, че етажните плочи не били обезопасени, стълбища, технологични отвори и асансьорни шахти, не са обезопасени, а единственото заварено присъствие на мястото на инцидента са били работници на „Б. И.“ ООД, извършващи обезопасяване на контурни плочи. Свидетелката уточнява, че от снетите писмени обяснения на работниците от бригадата на 19.12.2022 г. и от извършените документални проверки, работниците не са имали писмени трудови договори с „Б. И.“ ООД, характерът на осъществяваната работа бил еднократен, както и че от техническия ръководител и управителя на „К. С.-2009“ ЕООД били получени писмени сведения, според които на 19.12.2022 г. около 10-10.30 ч. е подписан Акт 14 за това, че тяхната работа на обекта е приключила. В показанията на свидетеля Н. К. се съдържа допълнителна фактическа детайлизация относно съществуващата практика в дружеството „Б. И.“ ООД, независимо и извън параметрите на сключения договор за възлагане на СМР с „К. С. 2009“ ООД, да възлагат изпълнението на замазки с наети непосредствено от „Б. И.“ ООД работници, конкретно и за устното възлагане по телефона чрез техническия ръководител А. К. на изпълнението на замазка от 4-мата работници, сред които починалия на 19.12.2022 г.Д.Д., за издадено устно разпореждане от св.К. за обезопасяване на асансьорните шахти от работници на „Б. И.“ ООД, за разграниченията в задълженията между съконтрагентите „К. С. 2009“ ООД и „Б. И.“ ООД. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.В съдържателен аспект според съда стриктно са спазени задължителните формални критерии относно реквизитите от съдържанието на НП в съответствие с нормата на чл. 57, ал.1, т.1-т.5 от ЗАНН, а при съставянето на АУАН са намерили отражение съдържателните изисквания, указани в разпоредбата на чл. 42, т.1-т.4 от ЗАНН от гледище на дължимо фактическо описание на нарушението. Вмененото на жалбоподателя нарушение е очертано достатъчно изчерпателно, ясно и точно и съдържа необходимата фактическа детайлизация, която е задълбочена до степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.. В случая не са налице процесуални пороци, обосноваващи на формално основание отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е осигурено спазване на административно-производствените правила. По отношение на спазването на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 и т.7 ЗАНН и на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН, допуснатите непълноти като необуславящи отмяна на наказателното постановление, съдът ще обсъди в контекста на анализа по приложението на материалния закон. Разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ въвежда общото задължение на работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като конкретните мерки, осигуряващи изпълнението на това задължения, са предвидени в редица нормативни актове, в зависимост и от конкретните видове работа /Решение № 321 от 22.02.2019 г. на АдмС Б. по к. а. н. д. № 56/2019 г. /. Изпълнителното деяние за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя представлява негативно за правовия ред бездействие, което се изразява в неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Втората част на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ пояснява какъв е очакваният от законодателя резултат, който се явява критерий за това, спазил ли е работодателят това свое задължение. От нея става ясно това, че винаги когато е допуснато бездействие, което е довело до ситуация, в която опасностите за живота и здравето на работника или служителя не са били отстранени, ограничени или намалени, е налично именно визираното в диспозицията на чл. 275, ал. 1 КТ бездействие /Решение № 1555 от 30.09.2019 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1499/2019 г. / Същевременно чл.16, т.1, б.“б“ от Наредбата съдържа правна уредба, въвеждаща в императивен порядък задължение спрямо специфичния субект, дефиниран с термина „Строител“ да осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. Предметният обхват на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, който не ограничава предмета на въззивната проверка, но обобщава основанията на формулирания петитум за отмяна на атакуваното НП е фокусиран в спорните за жалбоподателя правни въпроси: -дали дружеството жалбоподател притежава качеството на работодател по см. на пар.1, т.1 от ДР на КТ, с допълнителна класификация на подвъпроса: -дали в обсега на договорно възложените видове СМР на изпълнителя „К -с.-2009“ ООД е попадало конкретно полагането на замазка по пода на бл. ••, ет. •• на 19.12.2022 г. на посочения строителен обект или процесната строителна дейност на 19.12.2022 г., дружеството „Б. И.“ ООД е осъществявало със свои материали и работници и служители, на свой риск, т.е. е запазило качеството на работодател по см. на пар.1, т.1 КТ и пар.1, т.10 от Наредба №2 от 22.03.2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи с произтичащите от това задължения за гарантиране на ЗБУТ на пряко ангажираните работници и служители. В процесното НП изрично е посочено, че „Б. И.“ ООД има качеството на работодател на строителния обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. В дефиницията на понятието "работодател", съдържаща се в посочената разпоредба, това е не само всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание. В случая, на база приобщените и подробно анализирани гласни доказателства и писмени източници, съдът достигна до извод, че дружеството при и по повод възлаганите от него еднократни строителни дейности, в т.ч. процесната замазка, изпълнявана на 19.12.2022 г., е притежавало качеството "работодател", попадайки в обхвата на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. и същото е носило цялата отговорност за организационното и икономически обособено образувание - в случая за обекта. Интерпретацията на понятието „работодател“ не може да бъде ограничавана във формален аспект до преценка за наличие на трудов договор и чрез механична съпоставка с дефинитивно очертаните белези в легалното определение на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Според § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Понятието "работодател" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ и § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. включва освен понятието по § 1, т. 1 от ДР на КТ и допълнително уточнение, валидно и с оглед спецификата на настоящия казус -"работодател" е и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. В случая от анализа на приобщените гласни доказателства, както показанията на актосъставителя С., така и на представител на въззивника –инж.К., а също и на св.А. К. и св.Х. Г. по еднопосочен и безспорен начин се установява наличие на устно възлагане от страна на работодателя „Б. И.“ ООД на група работници за изпълнение на СМР- замазка на пода на бл. ••, ет. •• на „ВХТИ –парк“ Б..При изпълнение на така възложената работа е настъпил инцидент с лицето Д. Д.- падане от височина в необезопасена асансьорна шахта на строителния обект, завършило с летален изход. В услуга на този извод са не само неоспорените свидетелски показания, а и косвено подкрепящите го данни в подписания в деня след злополуката ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труд и противопожарна охрана на фирма „Б. И.“ ООД от останалите участници в работната група- Г. К., Х. Г. и Н. Н., - за дата 19.12.2022 г.Все в светлината на тезата за неформално възлагане на работа от страна „Б. И.“ ООД, обуславящо качеството му на работодател по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ и по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ съдът цени и информацията, представена с писмо №1023-02-54 2 от НОИ, ТП Б. до Надежда Д.а /наследник на пострадалия/, в което изрично се изтъква, че при извършена служебна справка в информационната система на ИА „ГИТ“, „Регистър на трудовите договори“ към НАП не са установени писмени доказателства за наличието към момента на инцидента- 19.12.2022 г. на трудови правоотношения на Д. Д. с никое от дружествата-„Б. И.“ ООД, „К. С.-2009“ ООД и“Д. С. ООД. Изложеното до тук, налага да се приеме, че в случая "Б. И." ООД има качеството на "работодател" по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ като лице, за което е установено, че възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Критичните бележки на съда, налагащи изменение в приложения материален закон: Според разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. С разпоредбата на чл. 275, ал.1 НК е установено общото задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, т.е. нормата представлява бланкетно правило за поведение, което следва да бъде запълнено с конкретен състав на неизпълнение на задължението за здравословни и безопасни условия на труд.Аналогична по правната си природа е и нормата от специалната наредба, на която се е позовал наказващият орган- Чл. 16, т.1, б. „б“ НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. За практическата процесуална дейност и в обсега на дължимото определяне на правните очертания на административното обвинение е безполезно бланкетната норма на чл.275, ал.1 КТ да се запълва с поднормативен регламент, на свой ред въвеждащ правило за поведение с бланкетен характер. Действително, не е индивидуализиран конкретният състав на нормативно правило, което жалбоподателят е нарушил, като чл.16, т.1, б. „б“ от Наредбата не предоставя информация за конкретното съдържание на неизпълнено задължение на строителя да осигури комплексни ЗБУТ. В случая обаче, този порок не е съществен дефицит на обвинителната теза, ограничаващ разбирането на фактите от обвинението и организацията на защита срещу тях. В случая фактологично обхвата на обвинението е изяснен в пълнота в обстоятелствената част на АУАН и НП, като са изградени процесуално изрядни фактически изводи за съставомерното бездействие на нарушителя: “Б. И.“ ООД, в качеството си на работодател по см. на пар.1, т.1 от ДР на КТ и пар.1, т.10 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи като възложител и строител на част от СМР на посочения строителен обект, на 19.12.2022 г. е допуснал извършването на СМР от лицата Д. Д., Г. К., Х. Г. и Н. Н. /полагане на замазка по пода/, като не е осигурил подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в т.ч. комплексни ЗБУТ на всички работещи, включително на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност при извършване на СМР, а именно не е извършено обезопасяване на асансьорната шахта от 1 до ет. ••, чрез поставяне на парапети, капаци, мрежи и други, предотвратяващи падането от височина“ Ето защо и доколкото фактическите констатации в АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, непълнотата в правната квалификация е преодолима по пътя на преквалификацията на нарушението, чрез изменение на оспореното НП. В случая това е възможно, т.к. със съдебния акт съдът няма да допусне предявяване за първи път на нови фактически положения от значение за определяне на фактическия състав на нарушението, по които санкционираното лице не се е защитавало. Подобен извод е съобразен с Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт има обвързваща настоящия съдебен състав сила. С тълкувателното решение е прието, че „(...) районният съд разглежда спора по същество, т. е. представлява инстанция по същество, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. "В конкретния случай наказващият орган е следвало последователно и пълно да проследи относимите норми от специалния източник Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в резултат на който юридически анализ да посочи правните основания, квалифициращи инкриминираната дейност като неосигуряване на подходящи предпазни мерки, в т.ч. комплексни ЗБУТ чрез обезопасяване на асансьорната шахта от 1 до ет. ••, изискващо поставяне на парапети, капаци, мрежи и други, предотвратяващи падането от височина и да конкретизира точната разпоредба, нарушени от „Б. И.“ ООД, която в случая е чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. За да се направят правни изводи в тази насока и, преди всичко във връзка със заключението по фактите за необезопасяване на асансьорната шахта чрез надлежно поставяне на парапети, капаци, мрежи и други, законосъобразното дефиниране на нормата от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.. определя обективната съставомерност на деянието по чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Разпоредбата на чл. 40. т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. предписва, че отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. В хода на административнонаказателното производство и в производството пред районния съд, безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че от дружеството, в качеството му на работодател, е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., като не е обезопасен отвора на асансьорната шахта от етаж 1 до етаж 7 чрез поставяне на парапети, капаци, мрежи и други, което да предотврати опасността от падане от височина, оттам за евентуално настъпване на злополука, в случая с летален изход за работника Д. Д.. Именно тази разпоредба на Наредбата според съда е нарушена от работодателя „Б. И.“ ООД, с което той не изпълнил общото си задължение, уредено в чл. 275, ал. 1 КТ. Възможността за корекция на юридическите непълноти и неточности в предявеното обвинение съдът използва единствено в рамките на установените факти в АУАН и НП. Поради това - законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 413, ал. 2 КТ с издаване на наказателното постановление. Според санкционния диапазон на тази норма, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.В нормата на чл. 12 ЗАНН се съдържа общо указание относно целите, за които държи сметка законодателя при определяне на дължимата административна санкция -да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Именно в този контекст размерът на наложената имуществена санкция от 3 500 лева, определена в рамките на диапазона, посочен в закона от 1500 до 15 000 лева, според съда е прекомерен дори и в съпоставка с тежестта на отегчаващите обстоятелства относно настъпилия вредоносен резултат –смърт на работник. В случая с неизпълнението на задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, с насоченост към ефективно отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работника или служителя, като закономерна последица е настъпила смърт на работник, което по общественоопасния си интензитет изисква пропорционален по тежест и рестриктивен потенциал административнонаказателен отговор. Същевременно обаче, отчитайки обстоятелствата, че нарушението е за първи път, както и че с договора за възлагане на СМР на изпълнителя „К. С. 2009“ ООД, са били включени възлагателни клаузи спрямо изпълнителя да осигури и безопасността при изпълнение на строителни и монтажни работи, което задължение макар и да е тясно обвързано с изпълнението на възложените с договора дейности от изпълнителя, е провокирало известен дисбаланс и липса на строга диференциация между отговорностите на двете дружества относно спазване на правилата по техническа безопасност. Именно в контекста на подцененото от АНО значение на смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства според съда справедливият размер на имуществената санкция е 3000 лв., който би осигурил равновесие между от една страна критериите за възстановяване на нарушената с деянието социална справедливост, а от друга страна би гарантирал индивидуалните права на санкционирания субект за балансирана и съответстваща на тежестта на извършеното имуществена санкция. Поради това и имуществената санкция като прекомерна административно- репресивна реакция спрямо тежестта на безспорно установеното нарушение, следва да бъде редуцирана до размер на 3 000 лв. На последно място съдът счита, че в случая не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН или КТ, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Касае се за форма на безрезултатна формална дейност, чийто състав не предвижда настъпване на вредоносни последици, а се задоволява с очертаване само на типичните белези на общественоопасното деяние. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, доколкото са настъпили извънсъставомерни тежки последици. Осъществено е реално увреждане, надхвърлящо изискваното от закона застрашаване на обществените отношения свързани със здравето и безопасните условия на труд на работещите, които се ползват със засилена защита и реално е причинен смъртен резултат. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в случая законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството-работодател, като предвид горните съображения относно необходимостта от преквалифициране на нарушението и изменение на наложената имуществена санкция, процесното НП следва да бъде изменено. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на АНО следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част на НП относно размера на имуществената санкция – 3000 лв. Право на съразмерна част съобразно размера на намаляването на имуществената санкция от разноските има и жалбоподателят, но същият изначално не е направил искане за присъждане на разноски. Относно начина на определяне на възнаграждението за юрисконсулт разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.. т.к. делото в развитието си е продължило в три съдебни заседания, а казусът надхвърля типизираната фактическа и правна сложност. Посочената сума, намалена съразмерно съобразно изменения размер на имуществената санкция, формира краен размер на юрк.възнаграждение- 85, 71 лв., който следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция "Инспекция по труда" Б. (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК. Така мотивиран, Б.кият районен съд