Решение № 442 от 3.8.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 323/2026 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на образувано наказателно производство срещу ищеца за извършено умишлено престъпление ведно с иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на иска. С искова молба от С. Й. Т. с ЕГН: •••••••••• срещу ответника Прокуратура на Република България с БУЛСТАТ 121817309, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, булевард “Витоша” № 2, се моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 5/03.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 57/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2025 г. до окончателното и изплащане. Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 06.02.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Разград, който установил, че били налице достатъчно доказателства от разпити на свидетели, нумизматична и археологическа експертизи, писмени доказателства за виновността на лицето, на 26.02.2024 г. бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК за това, че на 05.05.2017 г. в •••••••••••••••••••••••••••••• държал три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културно историческото наследство. На същата дата му били предявени материалите от разследването и след запознаване с тях, той направил доказателствени искания за разпит на свидетели и назначаване на графологична експертиза, като още в този момент заявил, че почеркът и подписът, положени в протокола за претърсване и изземване от 05.05.2017 г. са негови и изявлението, че намерените три златни монети са на племенника му е негово, а не на покойната му леля, както неправилно била възприела Окръжна прокуратура – Разград. След събиране на поисканите нови доказателства, на 24.04.2024 г. последвало ново предявяване на разследването. Въпреки, че тези нови доказателства установявали по категоричен начин твърдението на ищеца, че ръкописният текст и подпис са изпълнени от него и не той е държал откритите три златни монети, на 20.05.2024 г. Окръжна прокуратура – Разград внесла в Окръжен съд – Разград обвинителен акт срещу него, като го обвинили в престъпление по чл. 278, ал. 6 НК за това, че на 05.05.2017 г. в гр. Разград, в недвижим имот, находящ се на •••••••••••••••••••••••, е държал три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН): „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания", представляващи археологически движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 ЗКН: „Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност " и „Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността и или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията", които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - по реда на Глава VI "Опазване на движимото културно наследство", Раздел II „Идентификация и регистрация" от ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата на основание чл.107 от ЗКН (отменена на 02.03.2021 г., действаща към 05.05.2017 г.), както следва: 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Септимий Север (193 - 211), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Император прав наляво" на стойност 30,00 (тридесет) лева; 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Каракала (198 - 217), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Тюхе права насреща" на стойност 30,00 (тридесет) лева и 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Елагабал (218-222), отсечена в монетарницата на Никополис ад Иструм с реверсен тип „Орел между две военни знамена" на стойност 30,00 лева, всички на обща стойност 90,00 лева – престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК Въз основа на посочения обвинителен акт било образувано НОХД № 151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград. На 04.07.2024 г. било насрочено и проведено разпоредително заседание по посоченото НОХД, в което прокурор от Окръжна прокуратура – Разград поддържал обвинението за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК срещу ищеца. По делото били проведени още четири открити съдебни заседания, съответно на: 02.09.2024 г., 31.10.2024 г., 05.12.2024 г. и 14.01.2025 г., за които ищецът като подсъдим бил призован да се яви лично и участвал в наказателния процес. На 14.01.2025 г. Окръжен съд – Разград постановил Присъда № 1 по НОХД № 151/2024 г., с която признал С. Й. Т. за виновен в извършване на престъплението, за което бил предаден на съд и му наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване за подпис пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично за срок от седем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца. След подадена въззивна жалба срещу така постановената присъда било образувано ВНОХД № 57/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна. На 03.04.2025 г. било проведено открито съдебно заседание, по време на което прокурор от Апелативна прокуратура – Варна оспорвал възраженията в жалбата и поддържал обвинението. В края на съдебното заседание, въззивната инстанция постановила Присъда № 5/03.04.2025 г., с която отменил присъдата на Окръжен съд – Разград и оправдал ищеца в извършването на престъплението, за което бил предаден на съд. На 10.04.2025 г. бил подаден касационен протест от Апелативна прокуратура – Варна срещу оправдателната присъда. На 09.07.2025 г. и въз основа на протеста, делото било изпратено на Върховния касационен съд. С Разпореждане № 1447 от същата дата 09.07.2025 г. председателят на Второ наказателно отделение отказал да образува касационно производство, тъй като протестът не отговарял на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК и върнал делото на Апелативен съд – Варна. С Разпореждане № 211/15.07.2025 г. въззивната инстанция върнала касационния протест. Апелативна прокуратура – Варна подала частен касационен протест срещу разпореждането за връщане, в резултат на което било образувано Частно касационно наказателно дело № 70/2025 г. по описа на ВКС, I-во н.о. С Определение № 426/09.10.2025г. било оставено в сила Разпореждане № 211/15.07.2025 г., с което касационния протест бил върнат и едва на посочената дата – 09.10.2025 г. оправдателната присъда влязла в сила. Твърди се, че целият наказателен процес от привличането в качеството на обвиняем и до влизане в сила на оправдателната присъда продължил общо в неговите досъдебна и съдебни фази една година и осем месеца. Към момента на повдигане на обвинението ищецът бил на 62 години, женен, с две пълнолетни деца и трима внуци, неосъждан. Твърди се, че в резултат на незаконното обвинение претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания във връзка с привличането му като обвиняем и предаването му на съд с искане да бъде осъден за престъпление, което не бил извършил. Твърди се, че в хода на цялото наказателно производство изпитвал стрес и притеснение от неоснователно му обвинение, негативни изживявания от участието му като обвиняем и подсъдим в процеса, чувствал се унижен и се срамувал от това качество. От първия до последния момент на воденото срещу него наказателно производство, той не преставал да твърди, че не е извършил престъплението, в което бил обвинен, но едва след влизане в сила на оправдателната присъда, правотата на твърденията му и неговата невинност били потвърдени окончателно от съда. Сочи се, че през целия период по време на висящността на наказателното производство ищецът бил под напрежение, което било особено силно, когато му било предявявано обвинението в досъдебното производство, както и преди, по време и след всяко открито съдебно заседание. Въпреки знанието му, че не е извършил престъплението, в което бил обвинен, той непрекъснато си задавал въпроса какво ще се случи с него, ако съдът приеме тезата на прокурора. Провеждал многократни разговори със своите защитници, както при лични срещи, така и по телефона. Преди датата на всяко съдебно заседание не можел да спи и да мисли за нищо друго, освен за това какво ще се случи. Твърди се, че се чувствал изключително напрегнат, станал по-затворен и раздразнителен. Срамувал се от съседи, колеги и познати. Когато се налагало да отсъства от работа, за да се яви пред органите на досъдебното производство или в съдебно заседание пред съда, ползвал платен годишен отпуск и винаги се стремял да пази в тайна причината за отсъствието си. Градът обаче бил малък и сред неговите жители, които познавали ищеца, се коментирало че е подсъдим. Случвало се познати да го питат дали наистина е иманяр, има ли монети и колко са му дали. Изтъква се, че воденото наказателно производство засегнало честта и достойнството на С. Й. Т.. Вследствие повдигнатото му обвинение и предаването и на съд за престъпление, за което впоследствие бил оправдан с влязла в сила присъда, за него произтекла вреда, изразяваща се в засягане на основно човешко право - правото на чест и достойнство. Воденият срещу него процес станал достояние на хората, с които той контактувал. През този период от време, Т. все повече се самоизолирал, ограничавайки социалните си контакти. Бил принуден в рамките на година и осем месеца да отделя значителна част от своето време и средства, за да се защитава от незаконно предявеното му обвинение. Бил ловец и притежавал законно оръжие, което обаче му било отнето след повдигане на обвинението. Това го лишило от възможността да ходи на лов – дейност, която много обичал и за която във времето бил вложил средства и усилия за подготовка. Твърди се, че в периода на обвинението, ищецът закупил ловно куче, което не успял впоследствие да използва по предназначение, тъй като през периода на висящността на наказателния процес не ловувал и нямал възможност да го обучава. В осигуреното право на отговор ОТВЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ изразява становище за допустимост на иска, доколкото е налице влязла в сила оправдателна присъда срещу ищеца. Оспорва се като недоказана по основание и размер исковата претенция и се сочи, че не са налице доказателства, които да установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Твърди се, че изявленията за претърпени вреди са общи, неподкрепени с конкретни доказателства. Оспорва се иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не представя доказателства в подкрепа на твърдяната дата - 06.02.2024 г., като дата, на която бил привлечен като обвиняем. Сочи се, че обвинението не за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, липсват твърдения и доказателства за прилагани и търпени в хода на наказателното производство мерки за процесуална принуда по отношение на ищеца. Сочи, че с присъдата на Окръжен съд – Разград ищецът е бил признат за виновен, което налагало извод, че ако в процесния период ищецът е търпял вреди, то те не са единствено и само в резултат от дейността на органите на Прокуратурата на Република България. Подчертава се, че наказателното производство е продължило в разумен срок – година и осем месеца. Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна: С постановление за привличане на обвиняем от 06.02.2024 г. (по указание или съгласувано с наблюдаващия прокурор С. Монева) по ДП № 41/2024 г. по описа на ГДБОП ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, изразяващо се в това, че на 05.05.2017 г. в недвижим имот в гр. Разград държал три археологически обекта – бронзови римски провинциални монети, които не били идентифицирани и регистрирани по предвидения в закона ред. На 26.02.2024 г. на ищеца били предявени материалите по разследването. След запознаването си с тях той направил доказателствени искания за разпит на свидетели и за назначаване на графологична експертиза. Поддържал, че почеркът и подписът в протокола за претърсване и изземване от 05.05.2017 г. са негови, както и че изявлението, че намерените монети принадлежат на неговия племенник, е направено от него, а не от покойната му леля. След събирането на допълнителните доказателства на 24.04.2024 г. материалите по разследването били предявени повторно. На 20.05.2024 г. Окръжна прокуратура – Разград внесла в Окръжен съд – Разград обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 278, ал. 6 НК. Въз основа на обвинителния акт било образувано НОХД № 151/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград. На 04.07.2024 г. било проведено разпоредително заседание, а впоследствие – открити съдебни заседания на 02.09.2024 г., 31.10.2024 г., 05.12.2024 г. и 14.01.2025 г. Ищецът се явявал лично във всички проведени пред първоинстанционния съд заседания. На 14.01.2025 г. Окръжен съд – Разград постановил Присъда № 1 по НОХД № 151/2024 г. като признал за виновен ищеца в това, че 05.05.2017 г. в гр. Разград, в недвижим имот, находящ се на •••••••••••••••••••••, държал три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) представляващи археологически движими културни ценности, неидентифицирани и регистрирани по съответния ред - по Глава VI "Опазване на движимото културно наследство", Раздел II "Идентификация и регистрация" от ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата на основание чл. 107 от ЗКН (отменена на 02.03.2021 г., действаща към 05.05.2017 г.), като обектите били както следва: 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Септимий Север (193-211), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип "Император прав наляво" на стойност 30,00 (тридесет) лева; 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Каракала (198217), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип "Тюхе права насреща" на стойност 30,00 (тридесет) лева и 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Елагабал (218- 222), отсечена в монетарницата на Никополис ад Иструм с реверсен тип "Орел между две военни знамена" на стойност 30,00 (тридесет) лева, всички на обща стойност 90,00 (деветдесет) лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 и чл. 55 от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване за подпис пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично за срок от седем месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца. На основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложил кумулативно предвиденото в чл. 278, ал. 6 от НК наказание глоба. По подадена от ищеца въззивна жалба било образувано ВНОХД № 57/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В проведеното на 03.04.2025 г. открито съдебно заседание прокурорът оспорил възраженията във въззивната жалба и продължил да поддържа обвинението. Ищецът не се явил лично пред въззивния съд. С Присъда № 5 от 03.04.2025 г. Апелативен съд – Варна отменил първоинстанционната присъда и оправдал ищеца по повдигнатото му обвинение. На 10.04.2025 г. Апелативна прокуратура – Варна подала касационен протест срещу оправдателната присъда. След изпращане на делото на ВКС с Разпореждане № 1447 от 09.07.2025 г. било отказано образуване на касационно производство поради несъответствие на протеста с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, като делото било върнато на въззивния съд. С Разпореждане № 211 от 15.07.2025 г. касационният протест бил върнат. Срещу това разпореждане бил подаден частен касационен протест, по който било образувано Частно касационно наказателно дело № 70/2025 г. по описа на ВКС. С Определение № 426 от 09.10.2025 г. разпореждането за връщане на протеста било оставено в сила, вследствие на което оправдателната присъда влязла в законна сила на 09.10.2025 г. От привличането на ищеца като обвиняем до влизането в сила на оправдателната присъда наказателното производство продължило над една година и осем месеца. Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение по ДП. От материалите по наказателното дело не се установява мярка за неотклонение да е била определена и в съдебната фаза. Към момента на повдигане на обвинението ищецът бил на 62-годишен и неосъждан. От представената справка на служба КОС се установява, че ищецът притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. На 11.09.2024 г., поради повдигнатото срещу него обвинение по чл. 278, ал. 6 НК, било издадено решение за отнемане на разрешенията му за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. Иззетото оръжие му било върнато на 31.10.2025 г. след представянето на влязлата в сила оправдателна присъда. За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото е разпитан свидетелят Велев, който познавал ищеца от 2019 г. – 2020 г. и го представлявал, както по граждански дела, така и като защитник в наказателното производство. Свидетелят посочва, че в началото на 2024 г. ищецът му се обадил, след като получил призовка за явяване като обвиняем. Бил силно развълнуван и не знаел във връзка с какво е призован, като преди това търсил информация и от други лица. След като свидетелят се свързал с разследващия полицай и разбрал предмета на разследването, ищецът пристигнал в Русе, за да обсъдят случая. Свидетелят присъствал при привличането на ищеца като обвиняем и при предявяването на материалите по разследването. По искане на защитата била назначена графологична експертиза относно ръкописен текст в протокола за претърсване и изземване. През следващите месеци ищецът почти ежедневно се свързвал със свидетеля, задавал многократно въпроси защо е обвинен, какви са доказателствата, какво наказание може да му бъде наложено и какви биха били последиците от производството. Ищецът се притеснявал от реакцията на работодателя си, доколкото работел в патронаж към Община Разград и при постъпването му на работа било изискано свидетелство за съдимост. Страхувал се, че евентуално осъждане би могло да доведе до прекратяване на трудовото му правоотношение. Свидетелят посочва, че ищецът бил ловец и законно притежавал огнестрелно оръжие. Отнемането на разрешението и изземването на оръжието го разстроили, тъй като не можел да упражнява ловната си дейност и се притеснявал как ще обясни отсъствието си от ловните излети пред членовете на дружинката. Ищецът изразявал тревога и за отражението на наказателното производство върху семейството му. Синът и дъщеря му били лекари, а съпругът на дъщеря му – полицейски служител, поради което ищецът се страхувал производството да не се отрази неблагоприятно и на тях. След получаването на обвинителния акт ищецът незабавно го занесъл на свидетеля и продължил да се интересува от възможното развитие на делото. Особено силно се притеснил, когато разбрал, че законът предвижда възможност за конфискация на имущество, както и от последиците на евентуално наказание пробация. Свидетелят заявява, че ищецът почти всяка седмица посещавал кантората му и тревожно преживявал всяко съдебно заседание. Присъствал лично при постановяването на първоинстанционната осъдителна присъда и възприел тежко признаването му за виновен. И след постановяването на оправдателната присъда ищецът продължил да преживява наказателното производство. Споделял, че показвал оправдателната присъда на свои познати, тъй като в града се разпространила информация, че е бил осъден за иманярство. По съвет на свидетеля ищецът не укривал от работодателя си, че срещу него се води наказателно производство. За явяванията си в съдебните заседания ползвал платен годишен отпуск и представял призовките като доказателство за причината за отсъствието си. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която се основават на негови преки и непосредствени възприятия, а именно честите разговори и срещи с ищеца, многократното търсене на правна консултация, изразяваните притеснения относно работата, семейството, евентуалното наказание и отнемането на оръжието, както и реакцията му при постановяването на осъдителната присъда. В частта, в която свидетелят възпроизвежда изявления на ищеца относно отношението на негови съседи и познати или излага собствени оценки за психическото му състояние, показанията са косвени. Това обаче не разколебава установените от свидетеля непосредствени прояви на тревога и продължително психическо напрежение. При така установената фактическа обстановка, съдът прецени следното от правна страна: Съгласно трайно установена съдебна практика понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В случая са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Срещу ищеца било повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, по което впоследствие била постановена осъдителна, а после от въззивната инстанция оправдателна присъда, влязла в законна сила на 09.10.2025 г. От събраните доказателства се установява, че незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в продължително притеснение, тревожност, несигурност относно изхода на производството и страх от възможните последици за неговата работа, семейство и обществено положение. От показанията на свидетеля Велев се установява, че през целия период на наказателното производство ищецът е изпитвал притеснение, тревожност и несигурност относно неговия изход, както и страх от възможните последици за трудовата му реализация, общественото му положение и семейството му. Установява се също, че ищецът многократно е търсил правна помощ, интересувал се е от хода на делото, преживявал е тежко всяко съдебно заседание и е бил разстроен от постановяването на първоинстанционната осъдителна присъда. По делото се установява още, че вследствие на повдигнатото обвинение на ищеца е било отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в продължение на повече от година той е бил лишен от възможността да упражнява ловната си дейност, което е представлявало допълнителен източник на притеснение и неудобство. Не се установиха обаче твърденията на ищеца, че вследствие на наказателното производство е преустановил социалните си контакти. От събраните доказателства се установява единствено, че той е изпитвал притеснения от обществената реакция и от отражението на обвинението върху личния и професионалния му живот, но липсват конкретни данни за действително прекъсване на социалните му отношения. Не се доказаха и твърденията на ищеца, че непосредствено преди повдигането на обвинението е закупил ловно куче, което е възнамерявал да обучава и използва за лов, както и че вследствие на отнемането на разрешението за притежаване на оръжие е бил лишен от възможността да осъществи тези намерения. По делото не са ангажирани доказателства нито относно придобиването на ловно куче, нито относно претърпени вследствие на това конкретни неблагоприятни последици, поради което тези твърдения не следва да бъдат вземани предвид при определяне размера на обезщетението. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че наказателното производство срещу ищеца е продължило една година и осем месеца, през който период същият е бил подложен на наказателно преследване за престъпление по чл. 278, ал. 6 НК. Макар обвинението да не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, неговото естество и предвидените в закона последици обективно са били годни да породят у ищеца притеснение, несигурност и страх относно изхода на производството. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е преживял продължително психическо напрежение, свързано с повдигнатото му обвинение, като се е тревожил за трудовата си реализация, за отражението на наказателното производство върху семейството му и за обществената оценка спрямо личността му. Установява се още, че през целия период на наказателното производство той е поддържал постоянен контакт със защитника си, проявявал е засилен интерес към развитието на делото, косвено това може да се извлече и от събраните писмени доказателства – ищецът се е явявал на всичките съдебни заседания пред ПИС, макар и закона да не изисква личното му участие, доколкото не му е било повдигнато обвинение за тежко престъпление. Съдът отчита като особено съществено обстоятелството, че производството не е приключило с оправдателен съдебен акт още на първата инстанция, а с присъда от 14.01.2025 г. ищецът е бил признат за виновен и му е било наложено наказание пробация. Постановяването на осъдителна присъда обективно е засилило преживените от него страх, тревожност и несигурност, независимо че впоследствие същата е била отменена от въззивния съд. От значение за интензитета на претърпените вреди е и обстоятелството, че след постановяване на оправдателната присъда прокуратурата е подала касационен протест, вследствие на което състоянието на правна несигурност е продължило до окончателното приключване на производството на 09.10.2025 г. При определяне на обезщетението съдът съобрази и факта, че вследствие на повдигнатото обвинение на ищеца е било отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като за значителен период от време той е бил лишен от възможността да упражнява ловната си дейност. Същевременно съдът отчита като обстоятелства, ограничаващи размера на претърпените вреди, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение, свободата му на придвижване не е била ограничавана и не са представени медицински доказателства за трайно увреждане на физическото или психическото му здраве. Не се установиха и твърденията за прекъсване на социалните контакти, както и твърденията, свързани със закупуването и обучението на ловно куче. Съдът не споделя възражението на ответника, че вредите, настъпили след постановяването на първоинстанционната осъдителна присъда, не се намират в причинна връзка с дейността на прокуратурата. Осъдителната присъда е постановена в рамките на образуваното и поддържано от прокуратурата наказателно преследване и представлява част от развитието на същото производство. Ако обвинението не беше повдигнато и внесено за разглеждане в съда, не би се стигнало и до постановяване на осъдителния съдебен акт. След съвкупна преценка на всички релевантни обстоятелства – продължителността на наказателното производство, характера на обвинението, чистото съдебно минало на ищеца, постановяването на първоинстанционна осъдителна присъда, последвалото поддържане на обвинението от прокуратурата, отнемането на разрешението за притежаване на оръжие и установените по делото негативни психически преживявания, съдът намира, че сумата от 3000 евро представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което съответства както на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, така и на общественоикономическите условия в страната. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 4,35 евро. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400 евро, който не надхвърля приложимия размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран, Районен съд – Разград