Решение № 113 от 25.6.2026 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 1549/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.174, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 11607.37€ /единадесет хиляди шестстотин и седем евро и тридесет и седем евроцента/ с левова равностойност от 22 702,05 лв. (двадесет и две хиляди седемстотин и два лв. и 05 ст.), представляваща направените от МВР разходи за издръжката и обучението му в периода от м. 10.2016 г. до м. 10.2020 г. за неизпълнение на Договор, рег. № 4581р-10708 от 29.11.2016 година, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски. В Районен съд гр. Чирпан е постъпила с писмо, вх. № 7450/03.12.2025г., искова молба, вх. № 16288/20.10.2025г. по описа на РС Казанлък, от МВР с адрес гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, представлявано от министъра на вътрешните работи, действащ чрез пълномощника си гл. юрк. Д. Б., срещу Г. К. Т., ЕГН •••••••••• и адрес •••, с посочено правно основание чл. 174, ал.4 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 11607.37 € /22 702.05лв./, законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, 230.08€ /450лв./ юрисконсултско възнаграждение и разходи по производството за държавна такса. Ищецът сочи, че между Министерството на вътрешните работи (МВР), чрез ректора на Академията на МВР и Г. К. Т. е сключен Договор №4581р-10708/29.11.2016 г., по силата на който МВР се е задължило да обучава курсанта по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ за придобиване на образователно- квалификационна степен „бакалавър“. След успешното завършване на обучението в Академията на МВР със заповед, peг. № 8121к - 10124/27.10.2020 г., на министъра на вътрешните работи на основание чл. 158, т. 2 от ЗМВР (т. 74 от заповедта) Г. Т. е назначен на изпълнителска длъжност в МВР, а именно „Разузнавач VI степен“ в група „Противодействие на криминалната престъпност- териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към Районно управление-Казанлък при ОДМВР Стара Загора. Длъжността е започнал да изпълнява от 02.11.2020 г. съгласно подписан от него Акт за встъпване в длъжност. Сочи в исковата молба, че със Заповед № 8121к-12626/06.10.2023г. на министъра на вътрешните работи на Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Срещу заповедта на министъра е подадена жалба от Г. К. Т. и е образувано адм. д. № 17/2024г. по описа на Административен съд - Хасково (AC-Хасково). С решение № 2389/11.06.2024г. AC- Хасково е оставил в сила заповедта на министъра. Решението на AC-Хасково е потвърдено със съдебно решение № 12578/20.11.2024г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по административно дело № 7701/2024 г. Решението на ВАС е окончателно. Заявява, че съгласно чл. 172 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР са длъжни да служат в МВР на длъжности за полицейски органи или органи по пожарна безопасност и защита на населението за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице. По силата на чл. 174, ал. 4 от ЗМВР, когато служебно правоотношение е прекратено по желание на държавните служители или по чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“), преди да са изслужили 10 години, те възстановяват на МВР направените разходи за издръжка и обучение, пропорционално на времето на неизпълнение. Това задължение е залегнало и в т. 4 от сключения между страните Договор за обучение № 4581 р- 10708/29.11.2016 г. Сочи, че съгласно приложена в преписката справка № 4581 р- 19752/06.11.2023 г., изготвена от Академията на МВР , направените разходи за целия срок на обучение на Т. възлизат на 32 189,49 лв. /16458.22€/. От изготвената справка за трудовия и осигурителен стаж се установява, че ответникът Т. е работил в МВР 2 години 8 месеца и 14 дни за периода от 02.11.2020 г. до 13.10.2023 г. В приложена докладна записка № 349р- 40858/20.11.2023г. на началника на сектор „Финансово осигуряване“ при ОДМВР-Стара Загора е посочено, че дължимата сума за възстановяване, пропорционално на времето на неизпълнение, възлиза на 22 702,05 лв. (двадесет и две хиляди седемстотин и два лв. и 05 ст.) или 11607.37€. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ – 13.10.2023 година, ответникът не е имал неизползван отпуск или други неполучени обезщетения, поради което не е съставен и протокол за удържане на невъзстановени разходи по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 81213- 920 от 13 юли 2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от Закона за МВР. Твърди, че до ответника е изпратена покана за доброволно заплащане на дължимата сума от министъра на вътрешните работи на посочения от него адрес за кореспонденция - ••• - писмо, рег. № 812100-1401/24.01.2025 г. с обратна разписка ИД PS 11040810YV2Q. Писмото не е потърсено от Т. в съответния клон на „Български пощи”- ЕАД, видно от направените отбелязвания и е върнато в МВР като недоставено. В резултат на гореизложените факти на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174, ал. 4, вр. ал. 1 от действащия ЗМВР, за МВР възниква правото да иска от Г. К. Т. възстановяването на сумата от 22 702,05 лв. (двадесет и две хиляди седемстотин и два лв. и 05 ст.) /11607.37€/, представляваща направените от МВР разходи за издръжката и обучението му, в периода от м. 10.2016 г. до м. 10.2020 г., пропорционално на времето на неизпълнение. Моли съда да призове страните на съд и след като докажат основателността на исковата си претенция, да постанови решение, с което на основание чл. 174, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗМВР да осъди Г. К. Т., ЕГН ••••••••••, адрес ••• да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 22 702,05 лв. (двадесет и две хиляди седемстотин и два лв. и 05 ст.) или 11607.37 € (единадесет хиляди шестстотин и седем евро и 37 евроцента), представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор, рег. № 4581р-10708/29.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение за водене на настоящото гражданско дело в размер на 230.08€ /450 лева/. Моли съда да бъде постановено неприсъствено решение, в случай, че са налице обстоятелствата, посочени в чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Прави доказателствени искания: Прилага и моли да бъдат приети, като писмени доказателства по делото в заверени копия: Пълномощно рег.№ 8121 р-830/16.01.2025 г. от министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-10124/27.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи за назначаване на държавни служители на изпълнителски длъжности - извадка; Акт за встъпване в длъжност от 02.11.2020 г.; Договор за обучение per. № 4581р-10708/29.11.2016 г. по описа на АМВР; Заповед № 8121к-12626/06.10.2023г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебно правоотношение на Г. Т.; писмо, pen № 4581р-19753/06.11.2023г., на ректора на АМВР с приложена справка, per. № 4581 р-19752/06.11.2023г., за направени разходи за обучение на Г. Т.; докладна записка, pen № 349р-40858/20.11.2023г., по описа на ОДМВР Стара Загора, заедно със справка за трудов и осигурителен стаж на Г. Т.; Покана, peг. № 812100- 1401/24.01.2025 г., заедно с обратна разписка PS1040810YV2 от „Български пощи“ ЕАД и копия на пощенския плик с отбелязвания на пощенския служител; Решение № 2389 от 11.06.2024 г„ постановено по адм. д. № 17/2024 г. по описа на АС Хасково; Решение № 12578 от 20.11.2024 г. по адм. д. № 7701/2024 г„ II отд. на ВАС. Моли съда да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице бъде определен експерт-счетоводител, което след като се запознае с материалите по делото, а при нужда и с документите, намиращи се в АМВР и ОДМВР Стара Загора, да изготви заключение, като отговори на следните въпроси: Какъв е размерът на разходите за издръжка и обучение, направени от МВР за целия период на обучението на Г. К. Т. - от октомври 2016 г. до месец октомври 2020? Какъв е размерът на разходите за издръжка и обучение на Г. Т., изчислени пропорционално на времето на неизпълнение на договора за обучение в АМВР от датата на прекратяване на служебното му правоотношение (13.10.2023 г.) до изтичане на 10-годишния срок по т. 2 от договора (02.11.2030 г.)? В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба, вх.№ 1479 от 24.02.2026г., от ответника Г. К. Т., с ЕГН ••••••••••, с която уведомява съда, че в РС Карлово спрямо него е образувано НОХД № 20255220200473 по описа за 2025г. Заявява, че предметът на делото е свързан с повода, по който е дисциплинарно уволнен и решаването на горецитираното производство ще реши дали адм. дело № 7701/2024г. по описа на ВАС да бъде възобновено. Сочи, че тъй като образуваното в Карловски районен съд НОХД № 20255220200473 по описа за 2025г. е преюдициално по отношение на ГД № 20255540101549 по описа за 2025 г. на РС Чирпан, моли съда на основание чл.229лал.1,т.4 от ГП К да спре ГД № 20255540101549 по описа на РС Чирпан. С Разпореждане № 1253 от 13.03.2026г. съдът е изискал от РС Карлово информация относно страните, предмета и висящността на НОХД № 473/2025г. по описа на РС Карлово, ведно с препис от обвинителния акт, като с вх.№ 2013 от 23.03.2026 година по делото е постъпило писмо от РС Карлово, с което уведомяват съда, че в Районен съд гр. Карлово е образувано НОХД № 20255320200473/2025г., по внесен обвинителен акт от РП Стара Загора, ТО Чирпан, с обвиняем Г. К. Т., ЕГН ••••••••••, за извършено инкриминирано деяние по чл. 195, ал.1, т.9, пр.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 от НК, делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, и същото е насрочено в открито съдебно заседание на 30.04.2026г. Прилагат препис от обвинителния акт. Със свое Определение, рег. № 314 от 26.03.2026 година, съдът е обявил на страните проект за доклад по делото. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) са съответно: наличие на сключен Договор № 4581р-10708 от 29.11.2016 година за обучение в Академията на МВР, постъпване на служба в системата на МВР със Заповед, рег. № 8121з-10124 от 27.10.2020 година на министъра на вътрешните работи, прекратяване на служебното правоотношение на ответника със Заповед, рег. № 8121к- 12626 от 06.10.2023 година на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР преди изтичане на 10 годишния период за работа в системата на МВР и възстановяване на разходите поради прекратеното служебно правоотношение на основание чл. 174, ал. 4 ЗМВР поради неспазване на 10 годишния период. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал молба, вх. № 1479 от 24.02.2026 година, с която уведомява съда, че в РС Карлово е на производство НОХД № 473 по описа на съда за 2025 година, като същото е висящо и то се явява преюдициално по отношение на настоящето дело. В тази връзка прави искане за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Насрещни възражения не са направени от ответника. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК): Съдът е сезиран с предявен от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 174, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 11607.37€ /единадесет хиляди шестстотин и седем евро и тридесет и седем евроцента/ с левова равностойност от 22 702,05 лв. (двадесет и две хиляди седемстотин и два лв. и 05 ст.), представляваща направените от МВР разходи за издръжката и обучението му в периода от м. 10.2016 г. до м. 10.2020 г. за неизпълнение на Договор, рег. № 4581 р-10708 от 29.11.2016 година, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски. Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК): Не са налице права и обстоятелства, които се признават. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154, ал. 2 ГПК): В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК). Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК): Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил за страните, както следва: В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за обучение с ответника, последващото му назначаване в структурите на МВР, налагането на дисциплинарно наказание, размера на разходите за обучение. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. С протоколно Определение, рег. № 79 от 17.04.2026 година съдът е обявил доклада по делото за окончателен. Допуснати и приети по делото като писмени доказателства са съответно: пълномощно рег.№ 8121 р-830/16.01.2025 г. от министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-10124/27.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи за назначаване на държавни служители на изпълнителски длъжности - извадка; Акт за встъпване в длъжност от 02.11.2020 г.; Договор за обучение рег. № 4581 р-10708/29.11.2016 г. по описа на АМВР; Заповед № 8121к- 12626/06.10.2023г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебно правоотношение на Г. Т.; писмо peг. № 4581р-19753/06.11.2023г. на ректора на АМВР с приложена справка peг. № 4581 р-19752/06.11.2023 г. за направени разходи за обучение на Г. Т.; докладна записка peг. № 349р-40858/20.11.2023 г. по описа на ОДМВР Стара Загора, заедно със справка за трудов и осигурителен стаж на Г. Т.; Покана, peг. № 8121001401/24.01.2025 г., заедно с обратна разписка PS1040810YV2 от „Български пощи“ ЕАД и копия на пощенския плик с отбелязвания на пощенския служител; Решение № 2389 от 11.09.2024 година, постановено по адм. д. № 17/2024 г. по описа на АС Хасково; Решение № 12578 от 20.11.2024 г. по адм. д. № 7701/2024 г„ II отд. на ВАС, писмо на РС Карлово, I-ви наказателен състав ведно с обвинителен акт по преписка, вх. № 5116 от 2023 година по описа на РП Стара Загора – ТО Чирпан по ДП № 49 от 2023 година по описа на ОСлО – Стара Загора. Допусната по делото е Съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени от ищеца в исковата молба: Какъв е размерът на разходите за издръжка и обучение, направени от МВР за целия период на обучението на Г. К. Т. - от октомври 2016 г. до месец октомври 2020? Какъв е размерът на разходите за издръжка и обучение на Г. Т., изчислени пропорционално на времето на неизпълнение на договора за обучение в АМВР от датата на прекратяване на служебното му правоотношение (13.10.2023 г.) до изтичане на 10-годишния срок по т. 2 от договора (02.11.2030 г.)? В о.с.з. страните не се явяват лично, ищецът и ответникът се представляват от процесуалните си представители. Ответникът е направил искане в о.с.з. за спиране на настоящето производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на НОХД № 473 от 2025 година по описа на РС Карлово. Искането е оставено без уважение с мотиви, изложени в протоколно Определение, рег. № 79 от 17.04.2026 година от проведено о.с.з. на 15.04.2026 година, както следва: Съгласно ТР № 1/2017 от 09.07.2019г. на ВКС ОСТК по тълк. д. № 1 от 2017г. основанието за спиране, посочено от ответника в депозираната молба вх.№ 1479/24.02.2026г., а именно чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК – когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, задължителните указания на ОСГТК на ВКС, съгласно цитираното решение т.5 от него предвиждат, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по г.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Връзката между делата предвид чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Съдът е счил, че такава преюдициалност не е налице, защото по делото са представени влезли в сила съдебни решения, касаещи извършеното дисциплинарно уволнение на ответника и на следващо място по повод на образуваното НОХД № 473/2025г. по описа на РС Карлово дори и същото да се приеме, че е основание за възобновяване на влязъл в сила съдебен акт по административното производство, това възобновяване се извършва в определен срок, при наличие на новонастъпили обстоятелства, каквито могат да бъдат влязло в сила решение или присъда по наказателно дело, а такива към датата на произнасяне не са налице. В правото и в преценката единствено на страната е дали да упражни това право да поиска възобновяване на производството и към днешна дата силата на присъдено нещо, която се цитира в посоченото тълкувателно решение, не предполага съотношението на обуславящо и обусловено дело по настоящото производство и по воденото наказателно такова. В о.с.з от 27.05.2026 година ответникът заявява, че не оспорва иска, но поддържа, че са налице основанията за спиране на производството по делото. От събраните по делото писмени доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно сключен между страните Договор за обучение р е г. № 4581 р- 10708/29.11.2016 г. по описа на АМВР Академията на МВР се задължава да обучава курсанта Г. Констатинов Т., като му осигури висококвалифицирана подготовка за получаване на висше образование по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“. Съгласно т. 2 от сключения договор курсантът след успешно завършване на обучението си в АМВР на основание чл. 172 ЗМВР се задължава да служи в системата на МВР за срок от 10 години. Съгласно т. 3 от сключения договор курсантът, на основание чл. 174, ал. 1 ЗМВР, ако бъде отстранен от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусне по собствено желание по време на обучението, както и ако откаже след дипломиране да заеме съответната длъжност, се задължава да възстанови на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван. Съгласно т. 4 от договора разходите по т. 2 курсантът е длъжен да възстанови и когато служебното му правоотношение бъде прекратено по негово желание или по дисциплинарен ред, преди да е изслужил срок от 10 години. По т. 3 от договора курсантът възстановява направените разходи за издръжка и обучение до отстраняването му, а по т. 4 възстановява разходите за издръжка и обучение пропорционално на времето на неизпълнение съгласно чл. 174, ал. 4 ЗМВР. По делото не е спорно, че е налице подписан Договор за обучение между страните, че ответникът е поел такива задължения към МВР за служене в системата на МВР за срок от 10 години, както и че правоотношението е прекратено преди изтичането на този 10-годишен период. Със Заповед № 8121к-10124 от 27.10.2020 година на министъра на вътрешните работи на основание чл. 158, точка 2 от ЗМВР във връзка с чл. 33, ал. 8 от Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 година за назначаване на държавна служба в МВР и протокол, рег. № 4581р-12111 от 20.10.2020 година, ответникът Г. К. Т. е назначен в ОДМВР Стара Загора на изпълнителска длъжност „РАЗУЗНАВАЧ V I степен в група „Противодействие на криминалната престъпност-териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към Районно управление – Казанлък, със специфично наименование инспектор /т. 74 от заповедта/. С Акт за встъпване в длъжност от 02.11.2020 година съгласно Заповед № 8121К-10124 от 27.10.2020 година на министъра на вътрешните работи инспектор Г. К. Тачен, назначен на изпълнителска длъжност „РАЗУЗНАВАЧ V I степен в група „Противодействие на криминалната престъпносттериториална“ на сектор „Криминална полиция“ към Районно управление – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, е встъпил в длъжност на 02.11.2020 година. Със Заповед № 8121К-12626 от 06.10.2023 година министърът на вътрешните работи на РБългария съобразно критериите, посочени в чл. 206, ал. 2 от МВР и установените елементи на фактическия състав на нарушението, при условията на обвързана компетентност на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1 /чл. 67 ЗМВР/ и т. 4 /т.15, т. 17, б. „в“, 19, 201 42 от ЕК/, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на ответника, като е прекратил служебното правоотношение в МВР на инспектор Г. К. Т. – разузнавач V степен в група „Противодействие на криминалната престъпност – териториална“ на сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора. Срещу Заповед № 8121К-12626 от 06.10.2023 година на министъра на вътрешните работи е подадена жалба от ответника за оспорване законосъобразността на издадения ИАА, образувано е административно дело № 17 от 2024 година по описа на Административен съд Хасково. Съдът е приел, че безспорно е доказано извършеното от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение, при описаната в заповедта фактическа обстановка. Прието е за безспорно доказано, че на 17.05.2023 година при извършване на проверка в имота на Д., инспектор Г. Т. се е възползвал от служебното си положение на полицейски служител – разузнавач в група „Противодействие на криминалната престъпност“ в РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, и докато само е проверявал помещението, обособено за живеене, е злоупотребил с правомощията си при изпълнение на задължението му по чл. 67 от ЗМВР, като е взел две от общо шест банкноти с номинал 50 лева /със серийни номера № ГИ51260053 и № ГН48546828/ и електронен стаен часовник с камера, черен на цвят, с SD карта памет и батерия – с което е получил облага, която не му се следва. Прието е, че служителят не е спазил законовата разпоредба, като вместо да предотвратява извършването на престъпления, самият той в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на служебните си задължения, се е възползвал от служебното си положение и е извършил такова. Съдебният състав е приел фактическите констатации на дисциплинарно наказващия орган за обосновани и доказани, поради което жалбата на Г. К. Т. против Заповед № 8121К-12626 от 06.10.2023 година на министъра на вътрешните работи е отхвърлена. Със съдебно решение № 12578 от 20.11.2024 година по административно дело № 7701 от 2024 година по описа на ВАС, II-ро отделение е оставено в сила съдебно решение № 2389 от 11.06.2024 година по адм. дело № 17 от 2024 година по описа на Административен съд Хасково. Решението е окончателно. От изготвена справка на За началник отдел „Финанси“ в АМВР относно направени разходи по обучението на Г. К. Т., бивш курсант от факултет „Полиция“ при АМВР за периода от месец 10.2016 година до месец октомври 2020 година е видно, че получените стипендии са в размер на 17 757.33 лв. Средногодишните разходи съгласно нормативите за хуманитарни науки са в общ размер на 32 189.49 лв. От изготвена докладна записка, рег. № 349р-40858 от 20.11.2023 година на Началник отдел „ФО“ ОДМВР Стара Загора е видно, че сумата от 32 189.49 лв. по Заповед № 8121К-12626 от 06.10.2023 година следва да бъде намалена с 9 487.44 лв. съгласно приложена справка за прослуженото време в ОДМВР Стара Загора, или крайната дължима сума по направените разходи за издръжка и обучение в АМВР е 22 702.05 лв. Приложена е справка за трудов и осигурителен стаж и справка за направени разходи за обучение в АМВР София. Общият трудов стаж по ЗМВР е равен на общия осигурителен стаж на лицето и е в размер на 02 години 08 месеца и 14 дни. С писмо, рег. № 802100-140 от 24.01.2025 година ответникът е поканен доброволно да заплати дължимата сума в размер на 22 702.05 лв. в 30-дневен срок. Поканата не е получено от ответника и е върнато като недоставено. От приетото по делото и неоспорено от страните Заключение по допусната от съда ССчЕ е видно, че размерът на разходите за целия период на обучението на Г. К. Т. – от октомври 2016 година до месец октомври 2020 година възлиза на 16 458.22 евро /32 189.40 лв. Размерът на разходите, изчислени пропорционално на времето на неизпълнение по договора за обучение в АМВР от датата на прекратяване на служебното правоотношение /13.10.2023 година/ до изтичането на 10-годишния срок по т. 2 от договора /02.11.2030 година/ са в размер на 11 614.92 евро /22 716.82 лв./. Към заключението на ССчЕ са приложени съответно Разяснение с дата 24.04.2026 година отдел Финанси – АМВР – разходи за обучение на ответника в периода от месец октомври 2016 година до месец октомври 2020 година, платежни бележки – 49 броя за изплатени стипендии в периода месец октомври 2016 година – месец октомври 2020 година от отдел Финанси АМВР, разяснение № 349000-10007 от 04.05.2026 година на ОДМВР Стара Загора. Вещото лице при изслушването му в о.с.з. заявява, че разликата в претендираната сума от ищеца и неговото изчисление в размер на 7.55 евро /14.77 лв./ идва от това, че при изчислението вещото лице е взело предвид 365 календарни дни при невисокосна година и 366 дни при високосна година. Базата, която е използвало, е 3 653 дена, които отразяват астрономическото време, а МВР е използвало 3 600 дни – финансова година. Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства и от заключението на вещо лице, на което съдът дава пълна вяра, тъй като е пълно, обективно и изготвено от компетентно вещо лице и което не е оспорено от страните. При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 174, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за безспорно, че страните са били обвързани от Договор за обучение на курсант от 2016 година, към който момент е действала редакцията на разпоредбата на чл. 174, ал. 4, обн., ДВ, бр. 81 от 2016 година, вр. ал. 1 ЗМВР: съответно: Разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3 и 4, пропорционално на времето на неизпълнение. Към днешна дата редакцията на разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗМВР е със следното съдържание: Разходите по ал. 1 и 2 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по чл. 226, ал. 1, т. 8, 18 и 19, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3 и 4, пропорционално на времето на неизпълнение. От писмените доказателства по делото безспорно се установява, че между ответника по делото и Министерство на вътрешните работи е сключен Договор № 4081р-10708 от 29.11.2016 година, по силата на който курсантът след успешно завършване на обучението си в АМВР се е задължил да служи в системата на МВР за срок от 10 години, който срок той не е спазил поради дисциплинарното му уволнение. Ответникът е встъпил в длъжност в системата на МВР на 02.11.2020 година, а служебното му правоотношение е прекратено със Заповед № 8121К-12626 от 06.10.2023 година на министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1 /чл. 67 ЗМВР/ и т. 4 /т.т. 15, 17, б. „в“, 19, 20, 42 от ЕК/, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР с дисциплинарно наказание „уволнение“. Общият трудов стаж на ответника в системата на МВР е от 02 години 08 месеца и 14 дни, тоест налице е неизпълнение за остатъка от задължението му да служи в системата на МВР още 07 години 03 месеца и 16 дни. Съдът на две инстанции е потвърдил законосъобразността на издадената заповед. Поради това съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 174, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМВР за претендираната от ищеца сума. Ищецът не направи искане по чл. 216 ГПК във връзка с приетото заключение на ВЛ по ССчЕ, поради което съдът дължи произнасяне по претендираната от ищеца сума по предявения иск. С оглед събраните по делото доказателствени средства, съдът намира, че ищецът проведе пълно доказване на правнорелевантните факти по делото. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. То се осъществява, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства ( Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Ответникът не е оспорил по основание и размер претенцията на ищеца, единствено е поддържал искането за спиране на производството по делото. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе отговорността за разноски, сторени от ищеца по водене на настоящото исково производство, които са в размер на 997.84 евро, от които 464.29 евро за ДТ, депозит за вещо лице в размер на 313.55 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Съгласно чл. 25, ал. 2 от НЗПП за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В този смисъл претендираното от ищеца възнаграждение в размер на 220 евро с левова равностойност от 430.28 лева е съответстващо на фактическата и правна сложност на делото, съобразено с размера на претенцията на ищеца и е справедливо. Водим от горното и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът