Решение № 284 от 3.4.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1161/2025 г.

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ от В. Г. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Хасково, ж.к.•••••••••••••••; Н. Т. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Хасково, бул.••••••••••; Г. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Хасково, ул.•••••••••••••••; М. Й. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Хасково, у••••••••••••••• и Х. Й. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково, ул.•••••••••••••••, всички със съдебен адрес: гр.Хасково, ул.••••••••••, адв. И.В от АК – Хасково, против Е. М. Ю., ЕГН ••••••••••; С. Е. Ю., ЕГН •••••••••• и М. Е. Ю., ЕГН ••••••••••, тримата с адрес: гр.Хасково, ул.••••••••••, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.•••••••••••••••, адв. Д.Д от АК – Хасково. В срока за отговор на първоначалната исковата молба, по реда на чл.211, ал.1 ГПК е предявен от Е. М. Ю., С. Е. Ю. и М. Е. Ю. срещу В. Г. К., Н. Т. М., Г. Д. Д., М. Й. А. и Х. Й. Д., насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищците по първоначалния иск твърдят, че притежават право на собственост по реституция и наследство върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор № 77195.701.269 по КККР на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51723 по чл. 11 ЗСПЗЗ и скица № 4165/04.02.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п. к. 6300, ж. р. „Кенана“, с площ от 510 кв. м., вид територия: населени места, начин на трайно ползване: жилищни територии, при граници и съседи: № 77195.701.268, № 77195.701.266, № 77195.701.616, № 77195.701.270, № 77195.701.247. Правото им на собственост произтичало от следните факти: С Договор за продажба на недвижим имот от 24.04.1935 г., Д.И.К. купува от Г.Д.Т нива от 2,00 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище при граници: Д.Т, М.Д, Р.К и Н.В.Б. С Договор за продажба на недвижим имот от 27.01.1936 г., Д.И.К. купува от Д.Г.Т нива от 3,9 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Я.Г.В, Н.В.Б и и от две страни М.Д К.а. С Договор за продажба на недвижим имот от 07.09.1936 г., Д.И.К. купува от Р.К.С нива от 2,00 дка, находяща се в м.“Кенана“, Хасковско землище, при граници: от две страни М.Д, Т.Г, Н.Б. С Договор за продажба на недвижим имот от 04.03.1940 г., Д.И.К. купува от М.Д К.а нива от 14,00 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище при граници: от две страни Д.И.К., дере и Я.Г. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••• г. на нотариус Г.И при Хасковски областен съд, Д.И.К. купува от М.Д К.а гора от 16,00 дка, от която 10 дка превърнати в нива, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище при граници: наследниците на А.С, наследниците на К.С, Т.Р, наследниците на Д.Т и дере. С Договор за продажба на недвижим имот от 17.05.1947 г., Д.И.К. купува от Т.Г.Г нива от 7,00 дка, находяща се в м. „Дерекиюва топра“, Хасковско землище, при граници: наследниците на Д.К, Ч.Н, Н.З.Б и Д.И.К.. С Договор за продажба на недвижим имот от 13.12.1948 г., Д.И.К. купува от Н.В.К нива от 8,8 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Н.В, Н.Д, Д.Т и Р.Ю. Въз основа на подадено Заявление с вх. № 51723/04.02.1992 г. до Поземлена комисия - Хасково за възстановяване собствеността върху земеделски земи е било постановено Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК- Хасково, с което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Д.И.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. Нива от 8,8 (осем дка и осемстотин кв.м) дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 1 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 13.12.1948 г.; 2. Нива от 7,00 (седем) дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 2 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 17.05.1947 г.; 3. Нива от 2,00 (два) дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 4 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 07.09.1936 г.; 4. Нива от 2,00 (два) дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 6 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 24.04.1935 г.; 5. Нива от 3,900 (три два и деветстотин кв. м.) дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана", без описани граници и съседи, описан с пореден № 8 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 27.01.1936 г.; 6. Нива от 10,00 (десет) дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 10 от заявлението и установен с Нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••• г.; 7. Нива от 14,00 (четиринадесет) дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 11 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 04.03.1940 г. В решението на ПК-Хасково било посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед № ДС-28-1/28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково (обнародвана в ДВ бр. 55/12.07.2019 г.), на основание §4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм., и въз основа на т. 3. 8 на Заповед № РД-46- 494/22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 на МРРБ) за определяна на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗ, е бил одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ в М 1:1000 на ж. р. „Кенана“, землище гр. Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 ПЗЗСПЗЗ. Така одобреният ПНИ засягал процесният имот с идентификатор №77195.701.269 по КК на гр. Хасково и със същия идентификатор като новообразуван имот по ПНИ на ж. р. „Кенана“, гр. Хасково. В регистъра към ПНИ, в графа „ Име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – ИП“ са били записани дублиращи права на собственост, като освен Д.И.К. е било вписано и следното лице: ЗЛ.Г.И, която не била собственик на имота. Същата се разпоредила през 2005 г. с имота. След което последвали прехвърлителни сделки и към настоящия момент собственик на имота бил ответникът Е. М. Ю. , който се легитимирал с нот.акт № 176, том 7, дело № 1243/2010г. на СВ-Хасково. Въз основа на този ПНИ, на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е била издадена и Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху новообразуван имот в строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на ОС-Хасково) с идентификатор №77195.701.269, ж. р. „Кенана“, землище гр. Хасково, с площ от 510 кв. м., вид територия: населени места, начин на трайно ползване: жилищни територии, при граници и съседи: № 77195.701.268 - жил. територия, № 77195.701.266 - жил. територия, № 77195.701.616 - жил. територия, № 77195.701.270 - жил. територия, № 77195.701.247 - улица. Заповедта влязла в сила по отношение на наследниците на Д.К, но тъй като не била връчена на другото лице- ЗЛ.Г.И, посочено в регистъра на новообразуваните имоти, която не притежавала собственост върху описания имот, нямало отбелязване за датата на влизането й в сила. Съгласно приложеното към исковата молба 1 бр. удостоверение за наследници на Д.И.К., към момента на депозирането й, негови правоприемници по силата на наследственото правоприемство били ищците В. Г. К. и Г. Д. Д. - с 1/3 ид. част от наследствена квота, Н. Т. М. – с 1/3 ид. част от наследствена квота, М. Й. А. и Х. Й. Д. - с 1/3 ид. част от наследствена квота. Поддържа се в исковата молба, че производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършвало чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване. Съгласно §4б и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - когато имотът на бивш собственик попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, за индивидуализация на възстановените имоти се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява със заповед на областния управител. Границите на териториите, върху които собствеността се възстановява по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се отразява на картна основа по чл. 18, ал. 4 ( предишна ал. 3- ред. 1995 г.) от ППЗСПЗЗ, която впоследствие служи за изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по §4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно - възстановява, по реда на §4к, ал. 7 и при условията на §4а, 4б и 4з ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройвали териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на §4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. В ПНИ се нанасяли имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост /независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. Настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, били с предимство пред бившите собственици, а последните - пред настоящите собственици. Планът на новообразуваните имоти се изработвал в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържал границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записвали в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработвал в графичен и в цифров вид. Въз основа на влезлия в сила ПНИ и на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издавала заповед от кмета на общината, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти. При наличие на спор за материално право на собственост между възстановените собственици и други лица, претендиращи права на собственост, изключващи правата на лицата, на които е възстановено правото на собственост, то спорът подлежал на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд било основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - §4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Според ищците, към момента имотът се намирал във владение на ответниците, което било лишено от основание, предвид възстановените права на собственост върху процесния имот, преди това отнет от наследодателите им. От друга страна, ответниците не били ползватели, трансформирали правото си на ползване по смисъла на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито пък претендирали самостоятелни права върху процесния имот към момента на одържавяването му. Същите не можело да се позоват и на придобивна давност по отношение на процесния имот, т. к. такава не течала до приключване на реституционното производство. Налице била колизия на права между ищците и ответниците, поради което за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за разрешаване на материалноправния спор за собственост по гражданскоправен ред, както и за предаване владението върху имотите на ищците. Правата на ответниците били непротивопоставими на тези на ищците в качеството им на възстановени собственици. По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците по силата на реституция и наследство са собственици на ПИ с идентификатор № 77195.701.269 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п. к. 6300, ж. р. „Кенана" с площ от 510 кв. м., вид територия: населени места, начин на трайно ползване: жилищни територии, при граници и съседи: № 77195.701.268 - жил. територия, № 77195.701.266 - жил. територия, № 77195.701.616 - жил. територия, № 77195.701.270 - жил. територия, № 77195.701.247 - улица, както и да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 ГПК е депозиран общ отговор на първоначалната искова молба от ответниците чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответниците оспорват твърдението на ищците, че те са легитимни собственици по реституция и по наследство на процесния имот. Поддържа се, че от момента на придобиването и обособяването на поземлен имот № 77195.701.269 ответниците упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение на имота. Те били съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 77195.701.269 (със стар идентификатор 204) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД- 18- 63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Хасково, ж.р. „Кенана“, с трайно предназначение „урбанизирана територия“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване“, с площ от 510 кв.м. Оспорва се и обстоятелството, че цитираните в исковата молба частни договори за продажба на недвижим имот от 24.04.1935 г.; 27.01.1936 г.; 07.09.1936 г.; 04.03.1940 г.; 17.05.1947 г.; 13.12.1948 г. и НА № •••••••••• г. представляват годен правен титул за собственост, легитимиращ ищците като собственици на процесния имот, като същите не били представени в преклузивния срок по делото. Оспорва се и това, че с Решение № 36-51/01.04.1998 г. е възстановено правото на собственост на ищците за процесния имот, предвид че самото решение било издадено при нарушаване на процедурата и било недействително с пълна липса на подписи на председател, секретар и членове на ПК и било издадено от незаконосъобразен състав на поземлената комисия. Разпоредбите на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ изисквали в решението да се опише размера и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилагала скица, заверена от ОСЗ/ПК, а за имот в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Оспорва се административната процедура по възстановяването на собствеността на наследниците на Д.И.К.. След издаване на посочената заповед № 662/09.04.2020 г. на кмета на Община Хасково, нито общината, нито ищците са се противопоставяли на владеенето на имота от ответниците, които до предявяването на настоящият иск не могли да знаят, кой би бил и изобщо дали ще се появи реституиран собственик. Доколкото реституционната процедура завършвала със заповедта на кмета на Община Хасково, то придобивната давност за ответниците течала от момента на издаването на заповедта. В този смисъл, от 09.04.2020 г. до 09.04.2025 г. ответниците придобили по давност собствеността върху процесния имот посредством явно, необезпокоявано, непрекъснато и несъмнено владение върху същия с намерението да го своят в продължение на пет години. Съгласно ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години, което се било случило. Предвид на това, че ответниците се легитимират с годен титул за собственост, то следвало, че наследниците на Д.К нямали действително притежавани права върху процесния имот, т.е. липсвало първото основание за прилагане на реституцията. Липсвала и втората предпоставка за реституция: процесният имот не е бил одържавяван, отнеман, отчуждаван. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна била длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Това означавало, че страната, която носи доказателствената тежест за установяване на съответните факти по делото, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следвало да проведе главно и пълно доказване на тези факти. За да бъде успешно проведено доказването на иска по чл. 108 ЗС, ищците трябвало да докажат по несъмнен начин своето право на собственост, както и да установят, че ответниците Е. М. Ю., М. Е. Ю. и С. Е. Ю. владеят имота без правно основание. За да установят основателност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците следвало да докажат наличието на трите кумулативно необходими предпоставки, а именно своето право на собственост върху процесния недвижим имот; факта, че ответниците владеят същия и липсата на правно основание за така осъществяваното владение. Изцяло в тежест на ищцовата страна било да установи наличието на тези три елемента от фактическия състав на ревандикационния иск, като отсъствието на който е да е от трите водел до неоснователност на претенцията. Видно било, че по делото не са представени никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че ищците притежават правото на собственост върху имот с № 77195.701.269. Единственият акт за собственост, който фигурирал по делото е този, с който се установява правото на собственост на Е. М. Ю.. В тази връзка се иска да се приеме, че ответниците са единствени собственици на процесния имот, а собствеността са придобили на валидно правно основание - Нотариален акт ••••, ••••, peг. ••••, дело •••• от 2010 г. на нотариус К.В •••, р-н на действие РС-Хасково. В подкрепа на доводите, изложени до тук се представя Справка по чл. 18ж, ал. 1 за непризнати дка в разпоредби ЗСПЗЗ по параграф 4 от 10.07.2018г /стр.14/ на поземлена комисия-Хасково, видно от която като непризната площ в местността „Кенана“ под заявление с номер 51723 - това, което са посочили и ищците, фигурирали общо 7 бр. ниви на Д.И.К., които били абсолютно идентични на тези, изброени в исковата молба. Следвало да бъде отчетен фактът, че в исковата молба фигурирали множество имоти, като нито един от тях не можело да бъде обвързан по каквито и да е признаци, освен местонахождението му в ж. к. „Кенана“, именно с имота, собственост на ответниците. Поддържа се в отговора на исковата молба, че процесният имот не е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не подлежал на възстановяване по този ред. В тази връзка ответниците считат, че Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково План за новообразуваните имоти за ж. р. „Кенана“, землище на гр. Хасково е нищожна и не е породила целените с нея правни последици. Същата била издадена в нарушение на материалния закон, като с одобряването й в ПНИ за ж.р. „ Кенана“ бил включен съсобственият на ответниците имот, който не бил предоставян за ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В Регистъра към ПНИ в графа „Акт за собственост към дата на приемане на ПП“ бил записан нотариалния акт за собственост 121/19.05.1978 г. на ЗЛ.Г.И, който нотариален акт не бил издаден на основание § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Одобряването на ПНИ за ж. р. „Кенана“ за имот, който не попада в територия по § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ водел до съществен тежък порок при издаването на крайния административен акт. От това следвало, че техническите изисквания към плановете по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46-4949/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД- 02-14- 454/22.08.2003 г. на МРРБ, не са били спазени - процесният имот не бил придобит по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя- нямало „ползвател“ /видно от графата в регистъра/ и съответно за него не е била издавана заповед по § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Поддържа се в отговора, че поземлен имот с идентификатор 77195.701.269 е включен в плана на новоборазуваните имоти, без да се отчете обстоятелството, че в Община Хасково е била налична цялата информация за това, че имотът не е бил предоставен за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не следвало да е част от този план. Поземлен имот № 77195.701.269 не представлявал земеделска земя. Процесният имот не е бил включван в състава на трудовокооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/ или държавни земеделски стопанства /ДЗС/, нито в други образувани въз основа на тези стопански организации. Не били налице основания за възстановяване на собствеността на наследниците на Д.К върху процесния поземлен имот, доколкото претендираната по преписка № 51723 земеделска земя, не била собствена на наследодателя Д.К към момента на обобществяване на земеделските земи, поради което не била отнемана от него и не можело да бъде признато правото му на собственост върхy нея. Друг аргумент, че правото на собственост принадлежи на ответниците било обстоятелството, че същите го придобили от собственик - П.Б.А въз основа на валидно правно основание. През годините имотът е бил собственост на няколко лица: От 1978 за собственик на лозе от 300 ара и овощна градина от 400 ара в местността „Кенана“, Хасковско землище е била призната ЗЛ.Г.И, въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 121, ••••, дело № 523 от 1978 г. на хасковски народен съдия, при съседи на имота Г.И.Т, Р.Г, К.И и път. С нотариален акт ••••••••••••••• от 2005 г., ЗЛ.Г.И продала на Б.А.Г. собствения си поземлен имот с пл. номер 204 с площ 502 кв.м в местността „Кенана“, гр. Хасково. През 2008 г. с нотариален акт •••••••••• от 2008 г. Б.А.Г. продал на П.Б.А процесния имот. С Нотариален акт ••••, ••••, peг. ••••, дело •••• от 2010 г., П.Б.А продала имота на Е. М. Ю., като до този момент всеки един от посочените собственици упражнявал непрекъснато и необезпокоявано владение. От 1978 г. насам владението било явно, спокойно и непрекъснато. Дори и да се приемело, че Заповедта от 28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково не е нищожна в частта за ПИ 77195.701.269, то ответниците считат, че същата не може да им се противопостави. Последните притежавали стабилен, вписан в Служба по вписванията гр. Хасково документ за собственост /НА за покупко - продажба/. В хронологична последователност от 1978 г. до настоящия момент правото на собственост било притежание на горепосочените лица без прекъсване като същите упражнявали явно и необезпокоявано владение. В отговора на исковата молба е формулирано и особено искане, а именно на основание чл.17 ал.2 ГПК съдът да се произнесе по валидността на Заповед № 662/09.04.2020 г. на кмета на Община Хасково, Заповед № ДС-28- 2/ 28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, както и на Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково, с което е признато правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху имота, находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На първо място се сочи, че ответниците следвало да бъдат уведомени за започнатото производство както по изработване и приемане на ПНИ на ж.р. „Кенана“, така и за издадената Заповед № 662 от 9.04.2022 г. на кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху имот с идентификатор 77195.701.269, за да бъде възможно да упражнят правото си на защита. Видно било от самия Регистър на новообразуваните имоти към Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, че не фигурират данни на ползвател на същия или за закупена площ. Тоест, процесният имот изобщо не бил предоставян за ползване, което било индикация за пълната липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма - §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При положение, че собствеността върху процесния имот никога не е била загубвана, доколкото същият не е бил внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и ответниците се легитимирали като негови собственици на самостоятелно основание въз основа на надлежен титул за собственост, в случая било налице и съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на Заповед № ДС- 28-2 от 28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково. Административният орган не изпълнил в цялост предвидените задължения, касаещи установяване на границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други. Неспазени били нормите на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и §4к, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвиждащи, че за установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни, а при липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. При положение, че по отношение на Поземлен имот № 77195.701.269 не били налице предпоставките на §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково в частта за процесния имот била издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат на посоченото, въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, незаконосъобразно собствеността върху процесния имот е била възстановена на наследниците на Д.К. Така при пълна липса на предпоставките по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, Заповед № ДС-28-1 от 28.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково в частта за имот с идентификатор № 77195.701.269, освен че се явявала лишена от законова опора, разпореждала и последици, противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, което сочело, че допуснатото при издаването й нарушение на материалния закон е съществено до степен, че обосновавало нищожността й. Ответниците не са били страна в административните производства по издаване на горепосочените административни актове, което обстоятелство обуславяло правния интерес от оспорването им. По така изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъдат присъдени в полза на ответниците направените по делото разноски. В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответниците по първоначално предявения иск, с който въз основа на посочените по-горе обстоятелства и съображения предявяват насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, с който искат да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците по насрещния иск са съсобственици на ПИ с идентификатор № 77195.701.269 по КККР на гр.Хасково. По отношение на оспорените с отговора на исковата молба административни актове се допълва, че трайната съдебна практика приема, че по влезлия в сила административен акт, в исковото производство за собственост, решаващият съд следва да упражни косвен контрол за валидност, както и за законосъобразност - ако страната по спор за собственост, която не е взела участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Именно такъв бил настоящият случай, при който ищците по насрещния иск не са участвали в административните производства по издаване на горепосочените актове, от които черпят права ответниците по насрещния иск, което обстоятелство обуславяло правния интерес от оспорването им. При постановяване на посочените административни актове били допуснати редица нарушения на закона. Претендира се присъждане на разноски по настоящото дело, вкл. и за предявения насрещен иск. В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 ГПК е депозиран общ отговор на исковата молба от ответниците по този иск чрез надлежно упълномощен процесуален представител като предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се всички твърдения на ищците по насрещния иск, а именно че те са станали собственици на процесния имот на годно правно основание, както и че същите са го придобили по давност. Изразено е становище, че в случая е недопустимо извършването на искания косвен съдебен контрол, тъй като ищците са били уведомявани за извършената реституционна процедура. Въз основа на подадено заявление № 51723 по чл. 11 ЗСПЗЗ до ПК-Хасково за възстановяване собствеността върху земеделски земи било постановено Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК - Хасково, с което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Д.К в м."Кенана“, без описани граници и съседи. В решението на ПК-Хасково било посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед на Областния управител на област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, е бил одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково. Въз основа на този ПНИ, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр с § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е била издадена и Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху новообразуван имот в строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на ОС-Хасково) с идентификатор № 77195.701.269, ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, с площ от 510 кв.м. За да одобри ПНИ, Областният управител издал Заповед. С обнародването й, всички заинтересовани страни са били уведомени и са имали възможност да обжалват заповедта, касаеща имота им. Поради което било недопустимо извършването на искания косвен съдебен контрол, тъй като ищците са били уведомявани за извършената реституционна процедура. По изложените съображение се иска от съда да бъде отхвърлен насрещният иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноските по делото и по насрещния иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 изр.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р.“Кенана“, Хасковско землище, одобрен със заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51723 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4165/04.02.2020 г., е наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Д.И.К. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000 г. на ОС-Хасково с идентификатор 77195.701.269, ж.р.“Кенана“, Хасковско землище, с площ 510 кв.м., при граници и съседи: 1. 77195.701.268, Жил. територия; 2. 77195.701.266, Жил. територия; 3. 77195.701.616, Жил. територия; 4. 77195.701.270, Жил. територия; 5. 77195.701.247, Улица. В заповедта е посочено, че ограничения на собствеността няма. Приложена към същата е и Скица № 4165/04.02.2020 г., цитирана в заповедта на кмета на общината. По делото е приложена и преписката по издаване на Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково, в която се съдържат и удостоверения за наследниците на Д.И.Корулев с изх. № СЛУЖЕБНО – 282/28.04.2020 г. и на Г. Д. К. с изх. № СЛУЖЕБНО – 282/28.04.2020 г., издадени от Община Хасково. Видно от преписката, до наследниците на Д.И.К. – ищците в настоящото производство Н. Т. М., В. Г. К., Г. Д. Д., М. Й. А. и Х. Й. Д., са изпратени съобщения, с които им се съобщава за издаването на заповедта и за възможността за обжалване, вкл. и известия за доставяне, от които е видна датата, на която всеки един от тях е получил съобщението от Община Хасково. Изпратено е съобщение и до ЗЛ.Г.И, с което се съобщава за издаването на заповедта и за възможността за обжалване. Според Известие за доставяне № ИД PS 6300 0133 QW J/15.05.2020 г., същото е върнато на 03.06.2020 г. с отбелязване на съответното длъжностно лице „непотърсена“. За процесния имот с идентификатор 77195.701.269 е приложена и Скица на поземлен имот № ••••••••••, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Хасково, в която като собственик на имота по данни по КРНИ е посочен Е. М. Ю., въз основа на нотариален акт •••• от 18.06.2010 г., вписан в Служба по вписванията гр.Хасково. В същата е отразено, че няма данни за носители на вещни и други права върху имота, по данни от КРНИ. В скицата е посочено, че адресът на поземления имот е гр.Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Кенана“; площ 510 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план: 204. Посочено е също, че няма извършено със заповед изменение на КККР, засягащо поземления имот. В Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № 7611002913/13.06.2025 г., издадено от Община Хасково, като собственик на поземлен имот с идентификатор № 77195.701.269, са вписани отново ответникът Е. М. Ю., както и другите двама ответници – С. Е. Ю. и М. Е. Ю.. Безспорно е обстоятелството, а и това се установява от приложеното по делото и издадено от Община Хасково, удостоверение за наследници изх. № ••• от 11.04.2025 г., че ищците В. Г. К., ЕГН ••••••••••; Н. Т. М., ЕГН ••••••••••; Г. Д. Д., ЕГН ••••••••••; М. Й. А., ЕГН •••••••••• и Х. Й. Д., ЕГН ••••••••••, са наследници на Д.И.К., б.ж. на гр.Хасково, починал на 29.01.1964 г. Същото се установява и от приложения по делото нотариално заверен на 23.03.2023 г. препис на удостоверение за наследници от 26.11.2022 г. на Д.И.К.. За установяване на твърдените собственически права върху процесния имот от страна на ответниците по първоначално предявения иск е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••, ••••, рег. ••••, дело ••••/2010 г., съставен на 18.06.2010 г. от нотариус К.В с рег. ••• по регистъра на НК на Република България, с район на действие – района на Хасковски районен съд, по силата на който П.Б.А - като продавач, продава на ответника Е. М. Ю. - като купувач, следния собствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 77195.701.269, находящ се в местност „Кенана“, с площ на имота 510 кв.м., а по документ за собственост 502 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, който имот е със стар идентификатор 204, при граници на имота: имоти № 77195.70.1.270, № 77195.701.268, № 77195.701.266, № 77195.701.271, № 77195.701.247, за сумата от 9 670 лева. Страните не спорят, че към 2010 г. купувачът Е. М. Ю. се е намирал в граждански брак, като съпругата му е починала, чиито наследници по закон се явяват и другите двама ответници – С. Е. Ю. и М. Е. Ю., които наред с Е. М. Ю. са вписани като собственици на процесния имот с идентификатор № 77195.701.269 в издаденото от Община Хасково удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7611002913 от 13.06.2025 г. За установяване собственическите права на праводателя П.Б.А, от която ответникът Е. М. Ю. е закупил Поземлен имот с идентификатор № 77195.701.269, е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот •••••••••• от 2006 г., съставен от нотариус Х.К с рег. № 081 по регистъра на НК на Република България, по силата на който П.Б.А е закупила процесния недвижим имот от Б.А.Г.. От своя страна продавачът Б.А.Г. на 10.01.2005 г. е закупил от С.Г.И и ЗЛ.Г.И имота, представляващ имот с планоснимачен номер 204 с площ от 502 кв.м. по кадастралния план на местността „Кенана“ гр.Хасково, одобрен със Заповед № 969/1988 г., при граници на имота: ••••••••••, за което е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••••••••••••• от 2005г. на нотариус К.В с рег. •••• по регистъра на НК на Република България, с район на действие – района на Хасковски районен съд. При изповядване на тази сделка продавачите са се легитимирали като собственици с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност ••••/1978 г., съставен от Хасковски районен съдия, с който ЗЛ.Г.И е призната за собственик по давност на следния недвижим имот: Лозе от 300 ара и Овощна градина от 400 ара, находящи се в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Г.И.Т, Р.Г, К.И и път. Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ОСЗ - Хасково Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Д.И.К., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх. № 51723 от 04.02.1992 г. от Г. Д. К., според което е признато право на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на седем ниви, както следва: 1. Нива от 8,8 дка (осем дка и осемстотин кв.м), находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 13.12.1948 г.; 2. Нива от 7,00 дка (седем дка), находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 17.05.1947 г.; 3. Нива от 2,00 дка (два дка), находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 1936 г.; 4. Нива от 2,00 дка (два дка), находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, заявен с пореден № 6 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 1935 г.; 5. Нива от 3,900 дка (три дка и деветстотин кв. м.), находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, заявен с пореден № 8 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 1936 г.; 6. Нива от 10,00 дка (десет дка), находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, заявен с пореден № 10 от заявлението и установен с Нотариален акт за покупкопродажба № 70/1940 г.; 7. Нива от 14,00 дка (четиринадесет дка), находяща се в терен по §4 на гр. Хасково, в местността „Кенана“, без описани граници и съседи, заявен с пореден № 11 от заявлението и установен с Договор за продажба на недвижим имот от 04.03.1940 г. Посочено е в решението, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. Според придружително писмо на ОСЗ-Хасково с вх.рег . № 20772/19.11.2025г., в архива на службата не е налично протоколно решение по чл.18г за определянето на териториите по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Посочено е, че решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в О“СЗ“ са издадени в един оригинал и са връчени на наследниците по преписката, като след това се издават дубликати на тези решения от специализиран програмен продукт „Ферма 3“, равностойни на оригинала по валидност и цялост и заместващи го при необходимост. Дубликатът се заверява от служител на Общинската служба и не е възможно да бъде подписан от членовете на комисията, тъй като вече не работят там към днешна дата. Към преписката от ОСЗ-Хасково е представено също и самото Заявление с вх.№ 1730/04.02.1992 г., впоследствие на което е даден № 51723, подадено от Г. Д. К., като наследник на Д.И.Корукелов, с което е заявена за възстановяване собствеността върху 11 броя, описани в заявлението, недвижими имота, от които 7 ниви в местност „Кенана“, землището на гр.Хасково. Приложени към преписката са също издадено от Общински народен съвет –Хасково Удостоверение за наследници с ••••0 от 28.06.1991 г. на Д.И.К., б.ж. на гр.Хасково, починал на 29.01.1964 г., в което като наследници са посочени Тодорка Д.а Тодев, Г. Д. Д. К. и Й.Д.К, както и 3 броя декларации от тези наследници и карти на землището - І и ІІІ част, където попада местността „Кенана“ – разпределение на територията по чл. 18 г. от ППЗСПЗЗ. Към преписката са представени и съответните договори и записки, приложени към заявлението. Същите са представени и от ищците за удостоверяване правото на собственост на техния наследодател: Видно от нотариален акт № 135 от 09.11.1926 г. на нотариус от Хасковски окръжен съд, Иван К. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на нива от 2,4 декара в местността „Дерекьой топра“ при съседи: Д.Р, П.Б, Л.П и Л.В. С Договор за продажба на недвижим имот от 24.04.1935 г., Д.И.К. е закупил от Г.Д.Т нива от 2,00 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище при граници: Д.Т, М.Д, Р.К и Н.В.Б. Договорът е вписан със Записка за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот № 212/03.06.1943 г. от нотариус при Хасковския областен съд. С Договор за продажба на недвижим имот от 07.09.1936 г., Д.И.К. е закупил от Р.К.С нива от 2,00 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище, при граници: от две страни М.Д, Т.Г, Н.Б. Същият е вписан със Записка за вписване на частен писмен договор № 26/17.05.1944 г. от нотариус при Хасковския областен съд. С Договор за продажба на недвижим имот от 27.01.1936 г., Д.И.К. е закупил от Д.Г.Т нива от 3,9 дка, находяща се в м.„Кенана“, Хасковско землище, при граници: Я.Г.В, Н.В.Б и и от две страни М.Д К.а. Същият е вписан със Записка № 215/03.06.1943 г. от нотариус при Хасковския областен съд. С Договор за продажба на недвижим имот от 04.03.1940 г., Д.И.К. е закупил от М.Д К.а нива от 14,00 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище при граници: от две страни Д.И.К., дере и Я.Г. Същият е вписан със Записка № 238/03.06.1943 г. от нотариус при Хасковския областен съд. С Договор за продажба на недвижим имот от 17.05.1947 г., Д.И.К. е закупил от Тодю Г. Генев нива от 7,00 дка, находяща се в м. „Кенана“, Хасковско землище, при граници: наследниците на Д.К, Ч.Н, Н.З.Б и Димитьр Иванов К.. С Договор за продажба на недвижим имот от 13.12.1948 г., Д.И.К. е закупил от Н.В.К нива от 8,8 дка, находяща се в м.„Кенана“, Хасковско землище, при граници: Н.В, Н.Д, Д.Т и Р.Ю. С Нотариален акт № •••••••••• г. М.Д К.а е продала на Д.И.К. гора от 16 дка, от която 10 дка превърнати в нива, в местността „Кенана“, при граници: наследници на Я.С, наследници на К.С, Т.Р, наследници на Д.Т и дере. Нотариалният акт е вписан със Записка за вписване на нотариален акт за продажба № 56, том І на 04.03.1940 г. от нотариус при Хасковски областен съд. Представен е и Договор за продажба на недвижим имот от 27.09.1940 г., с който Д.И.К. е закупил от Т.В.Т нива от 4,00 дка, находяща се в м. „Дерекьой топра“, Хасковско землище при граници: от две страни А.В, Г.Б и от две страни път. Същият е вписан със Записка № 25/17.05.1944 г. от нотариус при Хасковския областен съд. Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково, община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и Халилово юг и обяснителна записка към ПНИ на териториите по §4 ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в ж.р. „Кенана“ с нанесени поправки, съгласно уважените искания и възражения, постъпили в едномесечния срок от обнародването на обявлението за изработването му в ДВ бр. 39/14.05.2019 г. Във връзка със същата процедура са приети като писмени доказателства още Писмо с изх. № 163/17.08.2018 г. от Областна администрация Хасково до Областен управител на Област Хасково, относно изработване на планове на новообразувани имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, към което се сочи като приложена преписка за признати и непризнати имоти, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; Справка по чл.18ж ал.1 за признати дка в разпоредби ЗСПЗЗ – по §4; Справка по чл.18ж ал.1 за непризнати дка в разпоредби ЗСПЗЗ – по §4, на л.14 от която /л.183 по делото-гръб/ се установява вписване на 7 бр. ниви по заявление 51723 с посочен собственик Д.И.К.; Писмо с рег. индекс 06-25-236#10 от 02.05.2017 г. от Община Хасково до Областен управител на Област Хасково, относно изработване на планове на новообразувани имоти по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, ж.р. „Куба I“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Каменец“ и местност „Халилово юг“ гр. Хасково, към което са приложени Списък на всички ползватели, платили суми по банковата сметка за чужди средства към общината по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж.р. „Кенана“, гр.Хасково. Представен е и преписката на Областна администрация – Хасково и Приемо –предавателен протокол от 30.10.2018г., с който Община Хасково предава, а Областна администрация Хасково приема списък на имотите предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ЗДС за м.“Кенана“, м. „Каменец“,м. „Изгрев“, м. Орфей“, м.„Куба-1“, м.„Халилово юг“, гр.Хасково, както и Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ЗДС /настоящ кадастър/ / л.204 по делото- гръб/, в който за имот с ••• в графа „Информация от кадастралния план - действ. площ /кв.м./“ е вписано: 502,22, а в графа „Информация, предоставена от Община Хасково“ е вписано: •••; Молба вх. № - ДАВНОСТ; закупена площ в кв.м. – 700; ЕГН: ••••••••••; име, презиме, фамилия: З.Г.И; а в графа „вид на документ“ е записано : НА 121/19.05.78 г. По делото са предоставени също така Графици – за основно и допълнително анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи попадащи в териториите по §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ за землище Хасково, местности „Халилово“, „Изгрев“, “Орфей“, „Куба-1“, „Куба-2“, „Кенана“, „Кекличево стопанство А и Б“, „Туристическа хижа“ и „Каменец“ и Протокол от проведено анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи, непризнати от Поземлена комисия гр.Хасково с мотив „попадащи в териториите по §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ за землище Хасково - в цялост и в извадка относно Заявление с вх.№ 51723. Същото е отразено в Протокол от проведено анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи, непризнати от Поземлена комисия гр.Хасково с мотив „попадащи в териториите по §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ за землище Хасково /л.199-200/ на седем реда, като на всички от тях в графа „собственик“ е посочено името Димитър И.К., като в графата „дка“ на първи ред е посочено печатно 3.900 и са дописани на ръка посочените в долните редове: 14, 000; 8, 800; 2,000; 2,000;7,000; 10,000 – общо 47,700 + 6,000 = 53.700; относно вид е посочено - ниви; категория – не е посочена, в местност по решение „Кенана“, „местност по §4“ – „Кенана“. В графа „попадащ в кадастрален номер по §4“ са отразени номера, които са зачЕ.и, а под тях са изписани номера - от •••, от ••••, от № •••• и от •••• – измежду които попада и •••. В графа „Име на анкетирания“ са посочени имената на лицето Е.И.А, ул. •••••••••••••••, а в графа „подпис“ са положени саморъчни подписи. Приложени са и Протокол № 1 от 26.02.2019 г., от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14- 18/08.10.2018г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от 14.03.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково; както и Протокол № 3 от 23.04.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14- 9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „КЕНАНА“, гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково. Представени са и Протокол № 4, Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14- 9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.От представения Протокол № 5 от 20.06.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „КЕНАНА“, гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби. На това заседание на комисията е определила срок до 26.06.2019г. за окончателно предаване от изпълнителя на ПНИ и материалите към него с отразени приетите от комисията възражения. Видно от приложената и приета като доказателство Заповед № ДС-28- 2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково е, че същата е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед РД-46- 494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е бил одобрен плана на новообразуваните имоти ПНИ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр. Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от представените доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ, бр.55/12.07.2019 г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби срещу същата. Представени са доказателства за публикувано в ДВ съобщение на основание чл. 28б ал.4 от ППЗСПЗЗ, за поставяне на обявление по реда на §4к ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ за издадената заповед, както и публикации във в-к „Сега“ и в-к „Марица“ касаещи публикуването й в ДВ и правото на жалба на заинтересованите лица срещу одобрения ПНИ. В извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално застрояване“, фигурира / л.134/ и процесният новообразуван имот № 77195.701.269 с площ от 510 кв.м., със стар ••• по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с посочени имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – ЗЛ.Г.И и Д.И.К.; с посочен за акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА 121/19.05.1978 г., без отразени данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51723; име на стария собственик – Д.И.К.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.; пореден номер на имот от решението на ОК/ОСЗ – 1, 2, 3,4,5,6,7; № по помощен план – 6 и площ по помощен план в кв.м.: 54 358. Като писмено доказателство в настоящото производство е прието и Решение № 67 от 29.02.2000 г., с което на основание чл.105 ал.3 от ППЗТСУ, Общински съвет – Хасково одобрява околовръстния полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“ по т.1, а по т.2 от същото одобрява околовръстен полигон на земите по ал.3 §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково се включват зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“, което видно от писмо № 08-Х-16 от 12.05.2000 г. е било съгласувано с МРРБ. Представена е и Заповед № 969 за одобряване на кадастралните планове на зоните за земеделско ползване извън строителните части на гр.Хасково в местностите „Парк на победата“, „Остров Куба“, „Каменец“, „Изгрев“ „Стари лозя“ до кв. „Ив..йков“ и „Орфей“ /л.196 от делото/. Представени са и други документи, които според настоящия съдебен състав са ирелевантни към предмета на настоящия спор и чието съдържание не следва да бъде обсъждано. По искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите С.И.Ш, Г.В.Ш и Х. Д. Д., първите двама - по искане на ищците, а третият - по искане на ответниците по първоначално предявените искове. Свид. С.И.Ш посочва, че от 1991 г. живее на вилата си на „Кенана“, а съпругът й живеел там две години преди това. Тъй като мястото срещу тях не било застроено и нямало сложена ограда, те пускали козите си да пасат там, но Д.К я предупредила, че тези места са техни и не може да пуска животните си там. Свидетелката сочи, че тези имоти представлявали голяма и гола поляна, с възможна площ от около 1 дка, но през годините откакто тя живеела на „Кенана“, не била виждала никой да обработва или да копае това място, което се ползвало за паркинг. Посочва, че улицата се казва „Ясен“ и в момента свидетелката живеела там със сина си – свид. Г.В.Ш. От показанията на свид. Г.В.Ш се установява, че той живее заедно с майка си на ул. „Ясен“ на „Кенана“, като номерът на парцела им е 281. Той посочва, че имотът срещу тяхната вила е незастроен и се използва за паркинг. За него той знаел от своя баща, че е собственост на К.и, които имали много имоти там. Бабата на К. го заградила и казала, че това е тяхно място, но в момента имотът не бил заграден. Предполага, че същият е с големина около половин декар, но не може да каже с точност. Свидетелят посочва, че никой не обработва тази земя, никой не е идвал в имота, за да го поддържа. Сочи, че е виждал бай Н., който е някакъв роднина на К.и, да прекарва тръба оттам, за да си полива земите. Според показанията на свид. Ш. въпросният имот е поляна и се намира между други два имота - в единият от тези два имота живеели хора в продължение на 50 години, но след като бащата починал, синът го продал на някакви хора от Турция и в момента в него течал ремонт, а в другия имот си живеели хора, един от които се казвал И. В своите показания свид. Х. Д. Д. посочва, че от 2004-2005г. притежава имот в местността „Кенана“ на гр.Хасково, на ул. „Ясен“ и е съсед на ответника Е. Ю., на когото казал за този имот и му съдействал, за да го купи през около 2010 г. Двамата направили дори обща септична яма. Имотът представлявал един квадрат с размер ½ дка., който бил залепен до имота на свид. Д. и имал лек наклон. Имотът бил ограден от неговата страна с масивна ограда, а от другите страни по спомен на свидетеля имало ограда от тел - ако не са я откраднали. Е. изпращал работника си веднъж или два пъти в годината, за да почиства храстите в имота, но в момента бил „пълна джунгла“. Свид. Д. сочи, че през 2015-2016 г. Е. планирал да направи в имота къща от готови турски сглобяеми конструкции, но поради смъртта на жена му, не го направил. Преди Е. да закупи процесния имот, той бил собственост на друг негов приятел, който го продал поради финансови причини, а той от своя страна го бил закупил от предната собственичка, чиито имена свидетелят не знаел, а знаел само че тя била собственик на имота още от времето на комунизма. В момента имотът се използвал за паркинг, където всички си паркирали колите. За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на страните, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, от вещо лице, притежаващо нужните знания и опит. В заключението си вещото лице инж. С. С. посочва, че процесният имот с идентификатор 77195.701.269 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, е разположен в ж.р./м. „Кенана“, който е бил от т.нар. крайградски зони за отдих и почивка или земи за земеделско ползване извън строителните граници на гр. Хасково, за които първият кадастрален план е одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. Според вещото лице в тази зона попадат имоти, както предоставени за ползване имоти по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и имоти, върху които собствеността не е отнемана и/или загубвана; имоти, които са включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; заменени от ТПС комисии имоти на не членове на ТКЗС; имоти, придобити по давност и т.н. Изложено е в заключението, че през 1995-1996 г. е възложено изработване на комбиниран кадастрален план, като част от дейностите по възстановяване на собствеността, с обхват цялата територия на местност „Кенана“, като помощният план е изготвен за цялата територия на местност „Кенана“, а не само върху имотите, попадащи под разпоредбите на §4, и същият съдържа два слоя - кадастрален план на съществуващото положение и план на старата собственост. От своя страна планът на старата собственост е бил изготвен на база кадастралния план от 1988 г. и проведено анкетиране на собствениците, като вещото лице не е установило решение за утвърждаване на границите на отделните видове територии. Установено е, че в картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ земите по §4 не са отразени детайлно, като зоните, в които са предоставяни имоти за ползване, общо са определени като територии по §4, въпреки, че не всички имоти са били такива. Към изготвения комбиниран кадастрален план е бил приложен регистър на имотите на актуалния кадастър и списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Вещото лице посочва, че същият е бил приет с Протокол № 99/17.07.2000 г. и обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., но не е бил одобряван. Доколкото местност „Кенана“ е граничела с урбанизирана територия на гр.Хасково на основание чл.105 ал.3 ППЗТСУ с Решение № 67/29.02.2000 г. от протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Хасково, проведено на 29.02.2000 г., е одобрен околовръстният полигон на земите по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като местност „Кенана“ е включена в строителните граници на гр. Хасково. Съгласно посоченото в заключението, определянето на териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ е извършено около 1998 - 1999 г., като за териториите, в които не всички имоти били предоставени за ползване, в т.ч. - местност „Кенана“, от Община Хасково не били предоставени данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което в картата по чл. 18г е била отразена цялата местност, а не само имотите по §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според техническото задание, за изработване на плана на новообразуваните имоти, изготвено от Община Хасково, е прогласено, че планът, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., представлява „помощен план“ по смисъла на §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ и данните от него следва да бъдат основа за изработване на плана на новообразуваните имоти. Вещото лице е установило, че Процесният имот е с идентификатор 77195.701.269 по действащата кадастрална карта и по одобрения план на новообразуваните имоти и същият е идентичен с имот с пл.••• по кадастралния план на местност „Кенана“ („Парк на победата“), одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. и е идентичен с имот с пл.••• по неодобрения кадастрален план на местност „Кенана“ от 2000 г., приет с Протокол № 99/17.07.2000 г. Посочва се от вещото лице, че според помощния план, използван за основа на изработване на плана на новообразуваните имоти, процесният имот с идентификатор 77195.701.269 представлява част от бивш имот № 6-51723, в масив/кадастрален район 501, заявен за реституция от наследниците на Д.И.К. със Заявление вх.№ 1730/04.02.1992 г. (впоследствие получило № 51723/04.02.1992 г.) пред ПК-Хасково, с което е поискано възстановяване на собствеността на 11 имота, седем от които ниви в местността „Кенана“, Хасковско землище, с обща площ 47.7 дка. Собствеността преди създаването на ТКЗС се доказвала с представените към заявлението и съдържащи се в преписката документи за собственост: 1. Записка № 212/03.06.1943 г. (лист 244), с която е вписан частен в писмен договор от 24.04.1935 г. (лист 249), с който Г.Д.Т продава на Д.И.К. нива от 2 дка в местността „Кенана", при граници: Д.Т, М.Д, Р.К и Н.В.Б. Имотът е бил заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 6 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г.; 2. Записка № 215/03.06.1943 г. (лист 242), с която е вписан частен в писмен договор от 27.01.1936 г. (лист 243), с който Д.Г.Т продава на Д.И.К. нива оп:3.9 дка в местносrга „Кенана", при граници: Я.Г.В, Н.В.Б и от две страни М.Д К.а. Имотът е бил заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 8 от Заявление вх. № 51723/04.02.1992 г.; 3. Записка № 26/17.05.1944 г. (лист 251), с която е вписан частен в писмен договор от 07.09.1936 г. (лист 247), с който Р.К.С продава на Д.И.К. нива от 2 дка в местността „Кенана“, при граници: от две страни М.Д, Т.Г и Н.Б. Имотът е бил заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 4 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г.; 4. С Нотариален акт № •••••••••• г. (лист 240), М.Д К.а продава на Д.И.К. гора от 16 дка, от която 10 дка превърнати в нива, в местността „Кенана“, при граници: наследници на Я.С, наследници на К.С, Т.Р, наследници на Д.Т и дере. Имотът е бил заявен за възстановяване на собетвеността с пореден № 10 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г.; 5. Записка № 238/03.06.1943 г. (лист 239), с която е вписан частен писмен договор от 04.03.1940 г. (лист 248), според който М.Д К.а продава на Д.И.К. нива от 14 дка в местността „Кенана“, при граници: от две страни Д.И.К., дере и Я.Г. Имотът е бил заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 11 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г.; 6. С Договор от 17.05.1947 г. (лист 246), Т.Г.Г продава на Д.И.К. нива от 7 дка в местността „Кенана“, при граници: Д.К, Ч.Н, Н.Б и Д.И.К.. Имотът е бил заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 2 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г.; 7. С Договор от 13.12.1948 г. (лист 255), Н.В.К продава на Д.И.К. нива от 8.8 дка в местността „Кенана“, при граници: Н.В, Н.Д, Д.Т и Р.Й.. Имотът е бил заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 1 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г. Вещото лице инж. С. С. е анализирало, че въз основа на подаденото заявление с Решение № 36-51101.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково по преписка с вх.№ 51723/04.02.1992 г., на основание чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху седем имота, находящи се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местност „Кенана“, като е отразено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Със Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (лист 266), е възстановено правото на собственост, при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Д.И.К., върху поземлен имот с идентификатор 77195.701.269 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, въз основа на план на новообразуваните имоти на ж.р./м. „Кенана“, одобрен със Заповед № ДС-28-2/26.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково (лист 120), издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От друга страна вещото лице е установило, че с нотариален акт № 121/19.05.1978 г. (лист 62), ЗЛ.Г.И е призната за собственик по давност на имот - лозе от 3 ара и овощна градина от 4 ара в местност „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Г.И.Т, Р.Г, К.И и път. Същата на 26.06.1986 г. е подала в Община Хасково декларация за притежавани полски имоти в землището на гр. Хасково (Приложение 4.1), в която е отразен имот с площ 0,700 дка, с № на парцела 204, в местност „Парк на победата“ („Кенана“), като за начин на придобиване е отбелязано „от ОбНС“ и ,,наследство“ , с вписан документ за собственост нотариален акт № 121/19.05.1978 г. „по давност“. Вещото лице е установило и подадена от ЗЛ.Г.И Молба вх.№ 2497/04.08.1992 г. (Приложение 4.2) от, представляваща заявление, подавано от ползвателите по §4а и 4б за закупуване на предоставен имот с приложена декларация от 03.08.1992 г. (Приложение 4.3), че имотът е единствена земеделска земя в Хасковско землище, както и подадена Втора молба вх.№ 194-3-15/27.01.1998 г. (Приложение 4.4), представляваща заявление по §61, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, подавана от ползвателите, които имат права по §4а и 4б за закупуване на предоставен имот, в която е подчЕ.о, че имотът е предоставен от Общински съвет и към която е приложена декларация от 05.12.1997 г. (Приложение 4.5), че имотът е единствена земеделска земя в Хасковско землище. Вещото лице посочва, че е установило прикрепена към молбата бележка (Приложение 4.6), с информация за комисията по §62, ал.2: „•••; Дадено от ТКЗС; Впоследствие издаден нотариален акт по обст. проверка; Не е единствен имот; Има бивши собственици на имота!; Няма удостоверение“. Същото е установило, че в разписния лист към кадастралния план на местност „Кенана“, одобрен със заповед № 969/05.10.1988 г. за собственик на имот пл.•••, с площ 0.7 дка, е вписана З.Г.И, с документ за собственост нотариален акт № 121/1978 г., а в разписния лист към неодобрения кадастрален план на местност „Кенана“ от 2000 г., за собственик на същия имот е вписан Б.А.Г., с документ за собственост - нотариален акт № 4/10.01.2005 г. В тази връзка вещото лице отбелязва, че при постановяването на решенията си по чл.14, ап.1, т.3 от ЗПСЗЗ (за признаване на правата на собственост при условията на §4 - 4л) и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия, не е разполагала с информация за съответствието между възстановените бивши имоти и имотите по действащия тогава план от 1988 г. и когато е постановено Решение № 36-51 /01.04.1998 г. все още не е бил изработен комбинирания кадастрален план (помощен план), който визуализира тези съответствия. Посочва, че с влизане в сила на одобрените със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК КККР на гр. Хасково, имотът получава идентификатор 77195.701.269, а в кадастралния регистър на недвижимите имоти е записан Б.А.Г с документ за собственост нотариален акт № 4/10.01.2005 г. Според установеното от експерта, в предоставения от Община Хасково „Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/ (лист 204а), за собственик на имот пл.•••, е вписана ЗЛ.Г.И, с документ за собственост нотариален акт № 121/19.05.1978 г. и също е отразено, че имотът е придобит по давност. Вещото лице посочва, че въпреки направените от него обстойни проучвания на документите в Община Хасково, същото не е намерило данни по какъв начин е бил предоставен имота. Според становището на вещото лице, посоченият в попълнената от ЗЛ.Г.И декларация за притежавани полски имоти в землището на гр. Хасково начин на придобиване - „от ОбНС“ и отразеното в допълнителната бележка към молбата, че имотът е ,,даден от ТКЗС“ и същият не е единствена земя в землището на гр.Хасково, са дали основание на комисията по §62, ал.2 да не удовлетвори молбата за закупуване на имота по реда на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на това вещото лице е направило извод, че имотът е бил предоставен за ползване от ОбНС, но не са били налице основания да се разреши закупуването му от ползвателя. Така, въз основа на изложеното в констативната част на заключението, вещото лице посочва категорично, че процесният поземлен имот е част от земята, която е възстановена на наследниците на Д.И.К. с Решение № 36- 51/01.04.1998 г. на ОЗСГ и същият е идентичен с поземления имот, описан в Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково. Инж. С. С. изрично посочва, че липсата на графичен източник, който да покаже границите на отделните имоти, закупувани през годините от 1935 г. до включването им в ТКЗС през 1958 г., обуславя невъзможността да се определят точните граници и конфигурация на посочените имоти на К.и, но от извършеното проучване по поредността на закупуване и изписаните в актовете за собственост имена на съседи/граници същото е установило, че имотите са съседни. След извършен от вещото лице анализ с цел определяне на външния контур на общия /обединен имот/, извършено на база документите за собственост в т.ч. и тези на съседни имоти, след съпоставяне на разположението на имотите един спрямо друг и съответствията по външните им граници, същото е достигнало до извода, че процесният имот е част от имота, описан в Договор от 17.05.1947 г. (лист 246), с който Т.Г.Г продава на Д.И.К. нивя от 7 дка в местността „Кенана“, при граници: Д.К, Ч.Н, Н.Б и Д.И.К., заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 2 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г. и/или е част от имота, описан в Договор от 13.12.1948 г. (лист 255), с който Н.В.К продава на Д.И.К. нива от 8.8 дка в местността „Кенана“, при граници: Н.В, Н.Д, Д.Т и Р.Й., заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 1 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г. В заключението е изведено становище, че няма категорични доказателства за това дали процесният поземлен имот с идентификатор 77195.701.269, е бил предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вещото лице е проследило в хронологичен вид преобразуването на поземлен имот с идентификатор 77195.701.269 и е посочило, че в първия кадастрален план за района, в който попада процесният имот, изработен през 1986-1987 г. и одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. (лист 196), той е отразен с пл.••• (Приложение 2), с площ по графични данни около 500 кв.м. През 1996 -1999 г. е направено попълване (актуализиране) и е създаден цифров модел на кадастралния план от 1988 г., в който са нанесени настъпилите изменения и е изготвен е т.нар. „план на старата собственост“, като част (слой) от комбинирания кадастрален план, приет с протокол № 99/17.07.2000 г., обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., визиран в Техническото задание за изработване на плана на новообразуваните имоти като „помощен план“, който не е бил одобряван. Вещото лице сочи, че одобряването на КККР на гр. Хасково, имот с пл.••• получава идентификатор 77195.701.269, с площ 510 кв.м., след което до настоящия момент няма последващи изменения на кадастралната карта, които касаят процесния имот. Съобразно поставената му задача, вещото лице е изготвило и скицаизвадка от комбинирания кадастрален план, приет с протокол № 99/17.07.2000 г., обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г. (Приложение 3 от заключението). За същият е обяснило, че този план включва два отделни слоя - основен, който е за съществуващото положение, наречен „настоящ кадастър“ и ,,план на старата собственост“, който със зелени контури и надписи визуализира границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС. Вещото лице е дало становище, че според този план, процесният имот с пл.•••, идентичен с поземлен имот с идентификатор 77195.701.269 по действащата кадастрална карта, е част от бивш имот № 6- 51723, в масив/кадастрален район 501, с площ 54.358 дка, заявен за реституция от наследниците на Д.И.К.. Същото е категорично, че видно от Заявление от 07.03.1958 г. (Приложение 8) процесният поземлен имот е част от имотите, бивша собственост на Д.И.К., които са били внесени в ТКЗС. Във връзка с поставения въпрос спазени ли са техническите изисквания към плановете по 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46- 4949/22. 08. 2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14- 454/22. 08.2003 г. на МРРБ, в т. ч. спазена ли е процедурата за анкетиране и подписалият се като анкетиран да е наследник на Д.И.К., вещото лице е изложило, че в констативната част на експертизата е посочило някои особеностите при възлагането, изработването, одобряването и обявяването на плана на новообразуваните имоти, но счита, че част от „проблемите на плана“ се дължат на изключително дългият период от време между изработването на основата на плана на новообразуваните имоти, която е т.нар. „помощен план“, и изработването на самия план на новообразуваните имоти. Що се касае до процедурата по анкетиране, вещото лице посочва, че лицето, вписано в протокола от анкетирането, а именно - Е.И.А, видно от удостоверенията за наследници не се явява наследник на Д.И.К., но предполага, че то е част от фамилията К.и или близък до тях, доколкото посочените от него имоти, образуващи бивш имот № 6-51723 по помощния план, са били коректно определени. При изслушването си вещото лице в съдебно заседание, проведено 11.03.2026 г., то уточнява още, че не е установило категорични доказателства, че на лицето ЗЛ.Г.И, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт, е било предоставено ползване на имота по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отбелязва, че установените по преписката документи, в.т. чернови за съставяне на протокол на комисията по §62, дават основание да изрази поскоро становище, че същият е бил предоставен за ползване, но същата не е имала право да го закупи. Сочи, че в документацията след 1975 г. не е установила протокол, с който е бил предоставен имота, но поради това че преди тази година не е намерила протоколи, предполага че това може да е станало преди тази година. Инж. С. е категорична, че липсва заповед по §62 по отношение на имота. Разяснява още, че по време на създаване на ТКЗС, К.и са внесли в него всичките си имоти, с изключение на тези от тях, които са успели да разпределят на роднини, каквато е била практиката в този момент, тъй като имали право да прехвърлят имоти на роднини, максимално до 2 дка. Според проучванията на вещото лице, имотът е бил много голям и представлявал окрупняване в един имот на съседни имоти и външните контури на този имот отговарят на тези по преписката на Поземлената комисия. Тоест - категорично установено според вещото лице е това, че процесният имот представлява част от възстановените от ПК имоти на наследниците на Д.К. Обяснява, че разликата в площта идва оттам, че целият имот е бил с площ от 54,3 дка, а в заявлението са посочените имотите, които не са успели да разпределят на роднини, а освен това отбелязва че става въпрос за приблизителни площи, а не за измерване на точен кадастър. Вещото лице не е сигурно дали всъщност процесният имот представлява част от имота с площ от 8.8 дка или от този с площ от 7 дка, или захваща част и от двата, поради липсата на данни за това къде точно са били границите им – имотите били закупувани поетапно и окрупнявани, липсвало е точно замерване, което е наложило и провеждането на анкетата. Тъй като процесният имот се е намирал в средата на големия окрупнен имот, вещото лице категорично счита, че той е част от общия имот на К.и, т.е. част от общия голям външен контур на имота. По отношение на анкетирането посочва, че е нямало задължение анкетираните да са собственици или наследници, а по-скоро са анкетирани живи възрастни хора, имащи по-големи имоти, които знаят на кой род как са били разположени имотите. Предполага, че в случая анкетираният е бил някакъв по-възрастен човек, тъй като доста добре бил посочил външния контур. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са при условията на първоначално и последващо обективно кумулативно и субективно съединение ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, респ. насрещен положителен установителен иск за собственост по реда на чл.211 ал.1, вр. чл.124 ал.1 ГПК, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, първоначално предявеният иск по чл.108 ЗС се явява изцяло основателен, а насрещният положителен установителен иск за собственост е изцяло неоснователен, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер като с оглед конкретиката на настоящия казус и предвид заявеното при условията на евентуалност възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза, респ. в полза на техния праводател придобивна давност, следва да се установи, че не са налице и фактическите предпоставки на чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС. От друга страна, за да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Когато се позовава на изтекла в негова полза или в полза на негови праводатели придобивна давност, с оглед на заявеното при условията на евентуалност придобивно основание, той трябва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Освен това владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собствениците на присвоения имот. В конкретния случай, ищците по първоначалния иск основават твърдяното право на собственост върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.701.269 с влязлата в сила спрямо същите Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. “Кенана“, землище на гр.Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51723 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4165/04.02.2020 г., с която е наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Д.И.К. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на ОС-Хасково с идентификатор 77195.701.269, ж.р.“Кенана“, Хасковско землище, с площ 510 кв.м., при граници и съседи: 1.77195.701.268, Жил. територия; 2. 77195.701.266, Жил. територия; 3. 77195.701.616, Жил. територия; 4. 77195.701.270, Жил. територия; 5. 77195.701.247, Улица. Страните не спорят, а и това се установява от доказателствата по делото, че ищците са наследници на Д.И.К., както и че със заявление по преписка № 51723, подадено на 04.02.1992 г. до Поземлена комисия - Хасково от Г. Д. К., като наследник на Д.И.К., е поискано възстановяване на земеделски земи, измежду които и 7 броя ниви в местността „Кенана“ в землището на град Хасково с обща площ от 47.7 дка. Към заявлението са представени документи, които установяват правото на собственост на наследодателя Д.И.К. върху заявените за възстановяване земи, както следва: Относно заявената по т.1 нива в местността „Кенана“ – Договор за продажба на недвижим имот от 13.12.1948 г. с който Н.В.К продава на Д.И.К. нива от 8.8 дка в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Н.В, Н.Д, Д.Т и Р.Й.; Относно заявената по т.2 нива в местността „Кенана“ – Договор за продажба на недвижим имот от 17.05.1947 г. с който Т.Г.Г продава на Д.И.К. нива от 7 дка в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Д.К, Ч.Н, Н.Б и Д.И.К.; Относно заявената по т.5 нива в местността „Кенана“– Договор от 07.09.1936 г., с който Р.К.С продава на Д.И.К. нива от 2,00 дка, находяща се в м.“Кенана“, Хасковско землище, при граници: от две страни М.Д, Т.Г, Н.Б; и Записка за вписването му с № 26/17.05.1944 г.; Относно заявената по т.7 нива в местността „Кенана“– Договор от 24.04.1935 г. с който Г.Д.Т продава на Д.И.К. нива от 2 дка в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Д.Т, М.Д, Р.К и Н.В.Б; и Записка № 212/03.06.1943 г. за вписването му. Относно заявената по т.9 нива с площ 3,9 дка в местността „Кенана“ - Договор от 27.01.1936 г., с който Д.Г.Т продава на Д.И.К. нива от 3.9 дка в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Я.Г.В, Н.В.Б и от две страни М.Д К.а; и Записка № 215/03.06.1943 г за вписването му; Относно заявената по т.11 нива с площ 10 дка в местността „Кенана“ - Нотариален акт № •••••••••• г., с който М.Д К.а продава на Д.И.К. гора от 16 дка, от която 10 дка превърнати в нива, в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: наследници на Я.С, наследници на К.С, Т.Р, наследници на Д.Т и дере; и записка № 56 от 04.03.1940 г. за вписването му; Относно заявената по т.12 нива с площ 14 дка в местността „Кенана“ - Договор от 04.03.1940 г., според който М.Д К.а продава на Д.И.К. нива от 14 дка в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: от две страни Д.И.К., дере и Я.Г; и Записка № 238/03.06.1943 г. за вписването му. Установи се по делото, че към датата на Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК-Хасково, имотите са били земеделска земя, незастроена и към днешна дата. Несъмнено се установява, и това, че същите са включени в строителните граници на гр.Хасково с решение от 2000 г., като придобиват статут на урбанизирана територия. Тук е мястото само за пълнота на изложението да се посочи, че съгласно §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който съгласно ал.6 се одобрява от областния управител. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ „С плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид“. Следователно, за да бъдат възстановени в полза на бивш собственик на земеделски земи, какъвто в случая ищците претендират, че е техният наследодател Д.И.К., следва с одобрения план на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е определен имот със съответните граници, който да бъде възстановен на наследниците по реда на §4к, ал.7, като в регистъра на плана, който е неразделна част от него следва да се съдържат данни, че Д.И.К. е собственик или неговите наследници са собственици на тези имоти. Т.е. с издаване на заповедта за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Община - Хасково, по същество завършва реституционната процедура и с който се възстановява правото на собственост. Следва да се отбележи на следващо място, че в действителност съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост. Влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено от скица, е легитимиращ за правото на собственост документ в едно съдебно производство по спор за собственост. Това касае обаче случаите, при които реституцията /възстановяването/ става в стари реални граници или с план за земеразделяне – чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ, но не и по отношение на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяването на тези земи завършва с издаване на заповед за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на съответната община, въз основа на влезлия в сила ПНИ и този административен акт притежава конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. Производството по възстановяване на собствеността в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е уредено като двуфазно - постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на § 4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи и издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи. С ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК, ВКС, касаещо въпроса за действието на решенията на общинските поземлени комисии - конститутивни или декларативни са те, респективно дали се пораждат с тях права или само се констатира наличието на права, възстановени по силата на закона, е даден отговор, че решенията на общинските поземлени комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Съгласно трайната практика на ВКС, когато липсва достатъчна индивидуализация на имота, върху който е възстановено право на собственост - чрез посочване на границите и местонахождение му, както и когато липсва и скица, която да внесе нужното уточнение, решението на ПК има установителен характер – признава правото на правоимащото лице да възстанови притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя (в т.см. решение № 60149 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска). В този случай, какъвто е и процесният, възстановяването на собствеността настъпва с влизане в сила на заповедта по § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се индивидуализира имота (в т.см. Определение № 14 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3029/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова). В настоящия случай, реституционната процедура е приключила с издадената Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково, на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. “Кенана“, землище на гр.Хасково, одобрен със заповед № ДС- 28-2/28.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51723 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4165/04.02.2020 г. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че процедурата по параграф 4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно процесният ПИ с идентификатор № 77195.701.269 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково е проведена законосъобразно. От приобщените по делото доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че за територията на местността „Кенана“ в землището на гр.Хасково не е изработван кадастрален план преди 1988 г. и поради липсата на налични и други графични данни за местоположението на имотите преди национализацията им, е проведена процедура по анкетиране на собствениците или техните наследници, на имотите, попадащи в местности, които са част от териториите по §4, с цел установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ЗДС. По отношение на заявените за възстановяване земи на наследниците на Д.И.К. това е било сторено, като видно от протокола от проведената анкетата (лист 199 от делото), анкетираното лице Е.И.А е посочило, че обединените седем ниви с обща площ 47.700 дка в местност „Кенана“, включват поземлени имоти с пл.№№ от 112 до 118, от 173 до 177, от •••• (вкл. процесния имот пл.•••) и от 213 до 220, по кадастралния план от 1988 г., като за верността посочените данни се е подписал. Общата площ на посочените имоти е 54.3 дка. Така според помощния план, използван за основа на изработване на плана на новообразуваните имоти, процесният имот с идентификатор 77195.701.269 по действащата кадастрална карта, идентичен с имот с пл.••• по кадастралния план на местност „Кенана“, одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г., е установен като част от бивш имот № 6-51723, в масив/кадастрален район 501, заявен за реституция от наследниците на Д.И.К.. Следователно, в настоящия случай е било извършено надлежно анкетиране при спазване на предвидените в ППЗСПЗЗ ред и условия за тази нива при налични доказателства за местоположението и границите й. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая са били спазени изискванията на чл.28 ал.3, вр. чл.18б ал.2 ППЗСПЗЗ и §4к, ал.3 изр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждащи установяването на границите и местоположението на бивши земеделски имоти въз основа на анкета, когато границите не могат да бъдат установени въз основа на източниците по §4 к, ал.3, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ и по реда на чл.18а ППЗСПЗЗ. Видно от заключението на вещото лице С., същото е установило, че в кадастралния план на местност „Кенана“, одобрен със заповед № 969/09.10.1988 г. имотът е бил заснет с пл.•••, като в разписния лист към плана е вписано лицето ЗЛ.Г.И, с документ за собственост НА №121/19.05.1978 г., а в неодобрения кадастрален план на местност „Кенана“ от 2000 г. имотът е бил отразен със същия пл.•••, като в разписния лист към плана е вписана Б.А.Г., с документ за собственост НА № 4/10.01.2005 г. Установи се по делото, че лицето ЗЛ.Г.И е подала декларации и две молби по преписка за закупуване, в условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на имот пл.•••, местност „Кенана“. Според Декларация от ЗЛ.Г.И, подадена на 26.06.1986 г., като основание за придобиване на имота е същата е посочила - наследство и по давност; В молба, представляваща заявление за закупуване от ЗЛ.Г.И, подадена на 04.08.1992 г., ведно с декларация от 03.08.1992 г., същата е посочила, че имотът е единствена земеделска земя в Хасковско землище; налице е и подадена молба от 27.01.1998 г., представляваща заявление по §61 ал.1 ПЗР от ППЗСПЗЗ с приложена декларация от 05.12.1997 г. Липсват обаче доказателства, че по отношение на същите е издадена заповед по §62, ал.3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ за признаване правото на закупуване на ЗЛ.Г.И, в каквато насока е и категоричното становище на вещото лице. Ето защо, не се установиха по делото доказателства, които да легитимират същата като собственик на имота, вследствие на закупуването му в качеството на ползвател. От друга страна, при заявяването на реституционните претенции пред Поземлена комисия Хасково, Г. Д. К. като наследник на Д.И.К. е предоставил съответните договори, които са послужили за доказателство за собствеността на земеделските имоти преди образуване на ТКЗС. Че същите са били внесени в ТКЗС от наследодателя Д.И.К. е установено от вещото лице в рамките на извършеното от него проучване, както и че това е сторено със Заявление – декларация от 07.03.1968 г. от Д.К до Председателя на ТКЗС-Хасково - приложение № 8 към приетото по делото експертно заключение. Впоследствие с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково, по преписка с вх.№ 51620/13.02.1992 г. на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху земеделски земи, находящи се в терен по § 4 на гр. Хасково, седем от които представляващи ниви в местността „Кенана“, Хасковско землище, като е отразено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Както бе отбелязано, поради липсата на наличен картов материал, променена инфраструктура и без запазени стари граници на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ в процесния район, възстановителната процедура е проведена чрез анкетиране за установяване на границите на имотите. При тази процедура по анкетиране се вземат предвид не само анкетите за конкретните имоти заявени за възстановяване, но и на останалите лица за съседни и не съседни имоти, като след съпоставка се изготвят Плановете за новообразуваните имоти, както е станало и в настоящия случай. Конкретно, ПНИ за местност „Кенана“ в землището на гр.Хасково е одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. След изработване на ПНИ, същият е бил обнародван в ДВ, бр.55 от 12.07.2019 г., като липсват данни същият да е бил обжалван от заинтересованите лица. От представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Кенана“ за процесния имот като правоимащ стар собственик или собственик към датата на приемане на помощния план са посочени ЗЛ.Г.И и Д.И.К., с посочени документ за собственост- съответно НА № 121 от 18.05.1978 г. и данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51723; име на стария собственик – Д.И.К.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.; пореден номер на имот от решението на ОК/ОСЗ – 1, 2, 3,4,5,6,7; № по помощен план – 6 и площ по помощен план в кв.м.: 54 358. След приключване на процедурата по възстановяване на имотите по §4 от ПЗРЗСПЗЗ с горецитираната заповед на кмета на общината е възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. В заповедта е описано местоположението, границите, съседите, посочено е, че липсват ограниченията на собствеността. Към заповедта е приложена скица на имота. Спазени са изискванията за форма на административния акт, като заповедта съдържа изискуемите по закон реквизити. Така, със заповедта на кмета на Община Хасково от 09.04.2020 г. на основание §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28 ал.1 ППЗСПЗЗ е било наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху процесния поземлен имот с идентификатор 77195.701.269 в ж.р. “Кенана“, землище на гр.Хасково. Процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Д.И.К. е започнала през 1992 г. с подаване на заявление от наследниците му пред Поземлена комисия Хасково на заявление за възстановяване правото на собственост върху седем ниви с обща площ от 47.7 дка, находящи се в местност „Кенана“, за доказване на собствеността на които преди образуване на ТКЗС са предоставени съответните документи за собственост. Ответниците възразяват срещу идентичността на възстановения имот и нивите, притежавани от наследодателя на ищците, както и срещу законосъобразността на административната процедура, проведена от кмета на общината за възстановяване, тъй като не е била уведомена и тя да участва. Според трайната практика на ВКС обаче, правото да обжалват административните актове на ПК за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ имат само лица, които могат да се позоват също по наследство, че притежават въпросните земи и са подали заявления в законовия срок за тяхното възстановяване - Тълкувателно решение № 9/07.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г. на OCГК на ВКС; Решение № 336/17.01.2012 г. по гр.д. № 1121/2010г. І г.о. на ВКС и Решение № 161/29.07.2014 г. по гр.д. № 6153/2013 г. на I г.о. на ВКС. Видно от материалите по делото, ответниците не притежават подобно качество и не представят доказателства в тази насока, предвид което възражението им следва да се приеме за неоснователно. Според настоящия съдебен състав, по делото е установено категорично, че лицето З.И, от което ответниците твърдят, че черпят правата си, е била ползвател на недвижимия имот, предоставен за ползване от ОбНС и същата е заявила пред компетентния орган претенция за закупуването му, но поради липсата на основание да се разреши това закупуване, не е била издадена заповед по §62, ал.3 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, по силата на която да е било признато право да придобие право на собственост върху предоставените за ползване земи, респ. – по делото липсват доказателства за заплащане на цената за това придобиване, за да се приеме че такова е налице. Следователно – по делото липсват доказателства, че същата като праводател, от който ответниците черпят правата си, е преобразувала правото си на ползване в право на собственост, а оттам следва, че ответникът Е. М. Ю. е закупил процесния имот от несобственик, респ. – извършената с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••, ••••, рег.••••, дело ••••/2010 г. разпоредителна сделка не е породила вещноправения си ефект, респ.- ответникът Е. М. Ю. и съпругата му, а след нейната смърт – и другите двама ответници по делото, не са придобили собствеността върху процесния недвижим имот. Ето защо, не се установява и наличието на законово право същите да се намират в процесния имот, предмет на реституция и липсва правно основание същите да са страна в проведеното административно производство. Като трето лице, неучастващо в това производство, същите при косвен съдебен контрол върху административен акт, имат право да оспорват само неговата валидност и унищожаемост /Решение № 142/06.01.2015 г. по гр.д.№ 3121/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС и Решение № 203/19.12.2013 г. по гр.д.№ 1 758/2013 г. на ІІ г.о на ВКС/, но доказателства в такава насока не бяха събрани в настоящото производство. Що се касае до идентичността на притежавания от наследодателя имот и възстановения такъв, съдът намира, че в настоящия случай тя е безспорно установена, както от кредитираното заключение на вещото лице С. С., така и от представените по делото документи относно проведените анкети по реда на ЗСПЗЗ и от свидетелските показания на свидетелите С.Ш и Г. Ш.. Идентичността на имотите е установена по действащия законов ред, а именно – чрез провеждане на анкетиране и няма нарушения в тази насока, като новият процесен имот се явява част от старата нива в ,,Кенана“ съдържа в себе си процесния имот, преди с пл. •••, понастоящем с идентификатор № 77195.701.269. В този смисъл съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, според което между процесния имот и възстановения е налице съвпадение и според същото той е част от бивш имот № 6-51723, в масив/кадастрален район 501, заявен за реституция от наследниците на Д.И.К. (Приложение 3 от заключението). След анализ на разположението на имотите един спрямо друг, както и съответствията по външните им граници, вещото лице е достигнало до категоричния извод, че процесният имот се намира в очЕ.ия по своите външни граници окрупнен имот на наследодателя К. и се явява част от имота, описан в Договор от 17.05.1947 г., с който Т.Г.Г продава на Д.И.К. нивя от 7 дка в местността „Кенана“, при граници: Д.К, Ч.Н, Н.Б и Д.И.К., заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 2 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г. и/или е част от имота, описан в Договор от 13.12.1948 г., с който Н.В.К продава на Д.И.К. нива от 8.8 дка в местността „Кенана“, при граници: Н.В, Н.Д, Д.Т и Р.Й., заявен за възстановяване на собствеността с пореден № 1 от Заявление вх.№ 51723/04.02.1992 г. Също така, според категоричното заключение на вещото лице, процесният поземлен имот е част от земята, възстановена на наследниците на Д.И.К. с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОЗСГ и е идентичен с поземления имот, описан в Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково. Ответниците по първоначално заявените претенции оспорват валидността и законосъобразността на Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК – Хасково, както и издадените въз основа на него Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково и Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково. Според настоящия съдебен състав, в случая са налице основанията да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на посочените административни актове, доколкото оспорващите не са били участници в административното производство по издаването и обжалването им, а и липсват данни да е бил упражнен пряк съдебен контрол по отношение на тях, в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК - за валидност и материална законосъобразност. Това е така, тъй като съгласно чл.17 ГПК, при разрешаване на гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дали актът подлежи на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, какъвто именно е настоящият случай. Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол, предвид правната уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК, решенията по административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгласно чл. 302 ГПК. Затова в мотивите на ТР № 5/2011 г. на ОСГК е посочено, че т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСТК е изгубило силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. Това обаче се отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи. Следва да се приеме, че се отнася и за лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. За третите лица обаче, които не черпят права от държавата, противопоставяйки свои права на административния акт това не се отнася. Те не са участвали в административното производство по постановяването и обжалването на административния акт, а нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда в тези случай да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, който има значение за гражданските права. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК , гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния гражданско правен спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при спазване на правилата на АПК. В тази насока е и практиката на ВКС - Решение № 230 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7755/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК и др. В случая, въпреки наличието на представената и влязла в сила заповед на Кмета на Община Хасково, с които се възстановява правото на собственост на наследниците на Д.И.К. върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.701.269, от коментираните по-горе на съответното място писмени доказателства и от кредитираното заключение по назначената СТЕ с вещо лице инж. С. С. се установява, че този имот е идентичен и е част от имотите, описани в Решение на № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия - Хасково, по Заявление № 51620. В конкретния случай, ответниците навеждат възражение за липсата на основание процесния имот да бъде предмет на процедурата по §4, което съдът намира за неоснователно, доколкото, както се установи по-горе, е налице заявление от наследодателя за включване на притежаваните от наследодателя преди одържавяването земеделски земи в рамките на ТКЗС, за които впоследствие в рамките на установения ред и от легимирано за това лице, е подадено заявление за възстановяване собствеността върху тези имоти на наследниците му. Доказа се, че процесният имот е незастроен, поради което не е имало пречки за възстановяването. Възразява се също от ответниците, че ищците не са носители на правото на собственост на процесния имот, което по изложените по-горе съображения също е неоснователно. Последното възражение е, че ищците не са могли да придобият правото на собственост, защото същото било вече придобито от праводателя З.И, за което имало издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 121/19.05.1978 г. Това възражение също е неоснователно, тъй като този нотариален акт, от който и ответниците като приобретатели в поредицата от разпоредителни сделки, черпят права, е констативен нотариален акт за придобиване на имота по давност, а съставянето на такъв нотариален акт не препятства провеждането на реституционната процедура. Това е така и с оглед на действащата забрана за придобиване на колективизирани имоти по давност. По делото се установи, че същият е бил предоставен за ползване на З.И, но се установи също така, че не е налице преобразуване на правото на ползване в право на собственост, тъй като са липсвали предпоставките за това. От изложеното следва, че възраженията на ответниците за незаконосъобразност на издадените във връзка с извършената реституционна процедура Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково и Заповед № ДС-28- 2/28.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково са неоснователни. Що се касае до Решението на ПК, с ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Настоящият съдебен състав споделя становището, изложено в съдебна практика на ВКС, според която това тълкувателно решение намира приложение не само в тясната хипотеза, при която възраженията се правят от ответници, които заявяват права по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, но и от всякакви други ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи, когато те не заявяват собствени права върху тях към момента на обобществяването – в този смисъл са решение № 15 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 340/10 г. на ВКС, I г. о.; решение № 253 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1149/10 г. на ВКС, II г. о.; решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/11 г. на ВКС, II г. о.; решение № 73 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 376/11 г. на ВКС, I г. о.; решение № 26 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2011 г., I г. о.; решение № 266 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2013 г., I г. о.; решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о.; решение № 206 от 03.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 380/2017 г., I г. о.; решение № 161 от 29.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2013 г., I г. о. В конкретния случай, ответниците не заявяват самостоятелни права върху процесния имот към момента на обобществяването, не противопоставят възражение за упражнено право на изкупуване на имота и предвид съдебната практика не следва да се проверява дали праводателят на ищците е притежавал процесния имот към момента на обобществяването. Но дори и да следваше да се разгледа това възражение, от събраните доказателства се установява, че наследодателят на ищците е бил собственик на реституирания имот към момента на обобществяването, а според заключението на вещото лице се установява и идентичност на заявения и възстановения имот. Ето защо, по всички изложени по-горе съображения, следва да се приеме, че ищците като наследници на наследодателя Д.И.К., са придобили собствеността върху възстановения поземлен имот с идентификатор 77195.701.269 в ж.р.“Кенана“, в землището на гр.Хасково, която съобразно данните относно квотите на наследяване е разпределена по следния начин: по 1/3 ид. част за В. Г. К. и Г. Д. Д., 1/3 ид.ч. за Н. Т. М. и по 1/3 ид.ч. за М. Й. А. и Х. Й. Д., с което се установява и наличието на първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Съдът намира за несъмнено установено и наличието на втората необходима предпоставка за уважаване на предявения иск за собственост, а именно - между страните не съществува спор, че към момента ответниците са във владение на процесния поземлен имот, а и същото се установява вкл. и от събраните гласни доказателства по делото. При това положение следва да се изследва въпросът дали ответниците владеят имота при наличие или при липса на правно основание за това владение, както бе посочено по-горе. С оглед установеното по-горе е безспорно, че това владение е без правно основание, тъй като по пътя на наследяването ищците са собственици на поземления имот. От друга страна за ответниците не е настъпило вещнопрехвърлителното действие на собствеността, доколкото същите са закупили имота от несобственик и владението им върху него се явява без правно основание. Ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск, твърдят, че се легитимират като собственици на процесния ПИ с идентификатор № 77195.701.269 с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••, ••••, рег.••••, дело ••••/2010 г. от 18.06.2010 г. Същите поддържат, че са придобили правото на собственост от собственик, вследствие на поредица от разпоредителни сделки с имота - праводателят П.Б.А, от която ответникът Е. М. Ю. е закупил процесния недвижим имот, го е закупила от Б.А.Г., а последният го е закупил на 10.01.2005 г. от С.Г.И и ЗЛ.Г.И. Поддържат, че за имота е липсвало основание да бъде включван в одобрения ПНИ и съответно възстановяван по реда на §4, предвид липсата на данни да е бил включван в състава на ТКЗС или ДЗС, нито в други стопански организации. Видно от доказателствата по делото прехвърлителят ЗЛ.Г.И, от която приобритателите в поредицата разпоредителни сделки, в т.ч. ответниците, черпят правата си, фигурира в представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Кенана“ за процесния имот, където като правоимащ стар собственик или собственик към датата на приемане на помощния план са посочени ЗЛ.Г.И и Д.И.К., а също е отбелязан и НА № 121 от 18.05.1978 г. Самият Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност ••••/1978 г., е съставен от Хасковски районен съдия и с него ЗЛ.Г.И е призната за собственик по давност на следния недвижим имот: Лозе от 300 ара и Овощна градина от 400 ара, находящи се в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: Г.И.Т, Р.Г, К.И и път. В този смисъл са и възраженията на ответниците, че ищците не са носители на правото на собственост на процесния имот, тъй като не могли да придобият правото на собственост, защото то вече е било придобито от ЗЛ.Г.И, за което й е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, но това възражение е неоснователно, тъй като нотариалният акт на праводателя И. е констативен нотариален акт за придобиване на имота по давност и съставянето на такъв КНА не препятства реституционната процедура, а освен това със същия се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, но той не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а същото подлежи на установяване в съдебното производство при оспорването му, което не бе сторено. На следващо място, ищците по насрещния иск поддържат, че дори легитимиращия ги като собственици нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••, ••••, рег.••••, дело ••••/2010 г., да обективира сделка, която не е била годна да прехвърли правото на собственост, то те са придобили собствеността върху същия поради изтекла в тяхна полза придобивна давност. Настъпването на този юридически факт обаче, според настоящия съдебен състав не се е състояло, като съображенията за този извод са следните: На първо място, ПИ 77195.701.269 влиза в разработката на Плана на новообразуваните имоти за ж.р. "Кенана", землище на гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково и е възстановен на ищците на основание параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и на решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998 г. Съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗСВОНИ и константната съдебна практика, земеделски земи, подлежащи на реституция, не могат да бъдат придобивани по давност от трети лица. За възражения за придобивна давност е налице константна и последователна практика на BКC в насока, че придобивна давност не тече срещу този, който не може да се защити, затова при реституция по административен ред се приема, че срещу възстановения собственик давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността, който момент за ищците е издаването на Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково. В тази насока е Решение № 49/26.07.2016 г. по гр.д.№ 5168/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС. Съгласно съдебната практика давността започва да тече от момента, в който обектът на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт (така решение №204/15.07.2011 г. по гр.д. №99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 61/14.02.2012 г. по гр. д. № 562/2011 г. на ІІ ГО на ВКС на ВКС; решение №112/05.03.2010 г. по гр.д.№ 981/2009 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 469/21.05.2009 г. по гр.д. №905/2008 г. на І ГО на ВКС; решение № 584/25.09.2009 г. по гр.д. №2949/2008 г. на І ГО на ВКС и решение №547/12.01.2011 г. по гр.д. №660/2010 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 60149/02.02.2022 г. по гр. д. № 2851/2021 г. на ВКС, II г. о., ГК; определение № 225/15.05.2020 г. по гр. д. № 3710/2019 г. на ВКС, II г. о., ГК). Логиката е, че едва след като имотът е индивидуализиран, правоимащият може да предприеме действия по защита на правата си. В случая, правото на собственост на наследниците на Д.К е признато с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Хасково, като изрично е посочено, че имотът ще бъде индивидуализиран по плана на новообразуваните имоти. Индивидуалният административен акт, с който поземленият имот е индивидуализиран е Заповед № 662/09.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково и от влизане в сила на заповедта правоимащият може да защити правата си. Следователно и с оглед изведения по-горе извод, ищците по насрещния иск имат качеството на недобросъвестни владелци, с оглед на което за придобиване на имота следва да се приложи 10-годишния срок на придобивната давност, но до днешна дата същият не е изтекъл. Предвид този извод, безпредметно е да се обсъждат събраните гласни доказателства и наличието на останалите елементи от фактическия състав на придобивната давност. Дори да се приеме обратната хипотеза, че имотът не подлежи на реституция, то за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, преди изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение е наложен законов мораториум за придобиване, съгласно който давността за придобиване на имоти - частна държавна или частна общинска собственост спира да тече с разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС, ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г., и последващите му продължения до 31.12.2022 г. С Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021г. на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г., но пък вече е било ясно и е бил издаден и влязъл в сила плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ДС- 28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. Следователно, преди отмяната на мораториума е било ясно, че ПИ № 77195.701.269 подлежи на реституция и възстановяване. Дори в хипотезата на недобросъвестен държател, от момента на закупуване на имота през 2010 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••, ••••, рег.••••, дело ••••/2010 г., доколкото както се установи по делото, че същият е придобит от несобственик, за ответниците по първоначално предявения иск не е изтекъл 10 - годишния давностен срок. По гореизложените съображения съдът намира, че по категоричен начин се установява, че ищците по първоначалния иск притежават право на собственост върху процесния поземлен имот, поради което ответниците по този иск следва да бъдат осъдени да им предадат владението върху същия. В заключение може да се обобщи, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ищците В. Г. К., Н. Т. М., Г. Д. Д., М. Й. А. и Х. Й. Д., в качеството си на наследници на Д.И.К., притежават право на собственост върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.701.269, а ответниците владеят същия без наличието правно основание за това, поради което искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен като основателен, а насрещният иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, в полза на ищците ще следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 283,31 евро, представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото от 48,20 евро, държавна такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения от 5,11 евро и възнаграждение за вещо лице от общо 230,00 евро, доколкото е направено изрично искане за присъждане на разноски и са представени доказателства, че същите са реално сторени в производството. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. И.В от АК – Хасково, по всеки от предявените искове – първоначален и насрещен, предвид направеното искане в такава насока. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адвоката, съдът намира следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед всички посочени по - горе принципни съображения и като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, както и извършените от адв. И.В процесуални действия, изразяващи се в депозиране на искова молба, отговор на насрещен иск, писмени молби по делото, проведените три съдебни заседания, в които процесуалния представител на ищците е присъствал лично и е извършвал процесуални действия по събиране на доказателства като е формулирал и доказателствени искания, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, следва да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер по 650,00 евро за всеки от исковете - първоначален и насрещен, или общо адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 1300,00 евро. Мотивиран така, съдът