Решение № 114 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1195/2025 г.

Производството е по реда на § 19, ал. 1 от ЗИД АПК (Обн. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) вр. чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Подадената жалба е срещу Заповед № •••г. на Кмета на Община К., за изземване на следния недвижим имот: находящ се в землището на с. К. имот с идентификатор № ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване от 0,354 дка.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед страда от пороци, които се изразяват в следното:

В заповедта не било посочено, че е издадена на основание чл. 34, ал.4 от ЗСПЗЗ, което било изискуемо правно основание по чл. 65 от Закона за общинската собственост, поради което посоченото правно основание било непълно и неточно.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на заповедта била нарушена целта на закона поради това, че Кмета на община К., област Ш. бил приел, че срокът по чл.37в, ал.16, изречение трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от Заповед № РД-•••г. е преклузивен, т.е след тази дата •••г. според Кмета на Община К. договори за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следва да бъдат сключвани и имотите следва да бъдат иззети с адм.акт. по чл.34, от ЗСПЗЗ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на оспореният адм.акт Кмета на община К., е действал субективно, избирателно и тенденциозно спрямо него и при пълна липса на равнопоставимост със останалите земеделски стопани от Община К. за които земеделски стопани преклузията по чл.37в, ал.16, изр. трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от Заповед № РД-•••г. не важи.

Твърди се, че след дата •••г. Кмета на община К., в нарушение на мотивите на Заповед № •••г. е сключил избирателно договори със други земеделски стопани - ЗП от Община К. със просрочени плащания извън срока по чл.37в, ал.16, изр. трето от ЗСПЗЗ, и т. 4 от негова Заповед № РД-•••г., посочени в самата заповед.

Твърди се, че посочените действия на ответника, са незаконни, целенасочени и дори политически мотивирани, т.като жалбоподателят бил бивш Председател на ОбС в периода от 2023-2027 г. при Община К.. Поради това била нарушена целта на закона, което представлявало отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.

Жалбоподателят твърди, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно:

нарушение на закона, поради неспазване на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради това, че не била изискана информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър и не било приложено правното основание по чл. 65 ЗОбС;

нарушена била процедурата по издаване на административния акт, т.като адм.орган не бил провел разследване за установяване на фактите по случая, не назначил комисия за извършване на проверки на място и не са изискани становища и обяснения от заинтересуваните страни, включително и от самия жалбоподател.

Жалбоподателят сочи, че Община К. не разполага с АОбС за процесният имот и статута на имотите е спорен и неизяснен.

В заповедта не било посочено за коя стопанска година се ползва имота неправомерно. Жалбоподателят сочи, че е налице противоречие с материалният закон, поради неспазване на материалната разпордба на чл. 65 ЗОбС, което било задължително условие при формирането на правните основания по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е посочените правни основания в оспореният адм.акт са непълни и ирелевантни.

Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение за отмяна на процесната Заповед № •••г. на Кмета на Община К., като незаконосъобразна постановена в несъответствие с целта на закона, и нарушение на адм. производствените правила при издаването на адм .актове.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.

Като ответник по делото е конституиран органът, издал административния акт – Кмета на Община К.. От името на ответника не е постъпил писмен отговор по жалбата, в срока по 163 АПК.

В съдебно заседание, ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното: От приложената административна преписка се установява следното:

Страните по делото не спорят, че жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран с № 180090555, с адрес гр. К., ул. •••, който обработва земеделски земи в землището на с. К., общ. К., обл. Ш..

Жалбоподателят е подал заявление с вх. № ••• г. до Председателят на Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗСПЗЗ за предоставяне за ползване при условията на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ и чл. 75б ППЗСПЗЗ на имот, находящ се в землището на с. К., с ••• с площ 0.354 дка. - с НТП - „За селскостопански, горски ведомствен път”, по КККР на с. К., Община К., област Ш., който жалбоподателят ползва.

С Решение №••• по Протокол № ••• г. на ОбС К. са определени цените на наем на земите. Със Заповед № ••• г. на Кмета на Община К. са предоставени за ползване под наем полски пътища, общинска собственост, включени в масивите за ползване на земеделските земи, съгласно сключените споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ.

Заповедта е публикувана на сайта на Община К. на ••• г., съгласно копие по делото от самия сайт.

За дължимите от жалбоподателя плащания за ползване на посочените в заповедта земи е била издадена фактура № ••• г. за сума на обща стойност от 1670,35 лв., включваща и плащане за земи от други три землища (М., П. и К.).

Плащането е било направено на ••• г., съгласно приложено по делото копие от платежно нареждане, с което е платена на Община К. сумата от 1 670,35 лв.

С Писмо с изх. № ••• г.на Община К., жалбоподателят е уведомен, че поради липса на извършено от него плащане в едномесечен срок от издаване на заповедта, той няма правно основание да сключи договор за ползване на земите.

Със същото писмо жалбоподателят бил уведомен, че Община К. е започнала процедура за изземване на ПИ с идентификатор ••• площ 0.354 дка. - с НТП - „За селскостопански, горски ведомствен път”, по КККР на К., Община К., област Ш., който жалбоподателят ползва без правно основание.

До жалбоподателя е изпратено Уведомление за започната процедура за изземване на земите, с Изх. № ••• г., л. 24 от делото, което му е връчено, на ••• г., наред с други общо 28 бр. уведомления (общо са 29 бр.), съгласно Протокол на л. 25 от делото.

С писмено известие за връчване с изх. № ••• г., жалбоподателят е уведомен за издадените Заповеди за процедури по чл. 34 ЗСПЗЗ, общо 29 бр. Писмото е получено на ••• г., съгласно обратна разписка. Самите заповеди и конкретно Заповед № •••г.

Оспорваната Заповед № ••• г., приложена на л. 13-14 от делото, съдържа мотиви, в които се описват хронологично извършените до нейното издаване правни и фактически действия от страна на жалбоподателя и на общината, конкретно подаденото заявление с вх. № ••• г. за ползване от жалбоподател; постановеното решене №••• по Протокол № ••• г. на ОбС К.; изпратеното уведомление с Изх. № ••• г.; констатирана е липсата на жалба или възражение по обявената процедура по изземване на земите.

В заповедта е посочено правното основание на което е издадена, на основание чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА.

В разпоредителната си част (диспозитива) със заповедта се разпореждат следните правни и фактически действия:

1. Да се извърши изземване на имот с идентификатор № ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване от 0,354 дка, който жалбоподателят ползва от Т. Й. Т..

2. Посочено е, че ползвателят на имота може в 7 дневен срок от връчване на заповедта, да внесе по посочената банкова сметка обезщетение в размер на 78,59 лв., представляващо трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата, определени с Решение №••• по Протокол № ••• г. на ОбС К. за временно неправомерно ползване. В заповедта е посочен срок в който може да се обжалва (14дневен), от кога започва да тече (от съобщаването й) и пред кого (Районен съд Н.).

По делото е приложена скица на имот с идентификатор № ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“, целият с площ от 0,354 дка. Посочено е на скицата, че собственик на имота е Община К..

След издаването на оспорваната заповед, са сключени споразумения със земеделски стопани за ползване на същия и на останалите имоти, предмет на административни жалби по други дела. Това е станало съгласно Заповед №••• г. на Директора на ОД „Земеделие“ Ш. към МЗХ, л. 153-154.

Съгласно приложена по делото Справка от Регистър на земеделските земи, гори и земи от ГФ, се установява, че за имот с идентификатор № ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“, целият с площ от 1330 кв.м., относно собствеността му е посочено: Общинска публична.

От изготвената и приета експертиза се установява, че действителната площ на ползване от ПИ с идентификатор ••• е 0.341кв.м. Посочено е още, че тази площ от имота е обработена по идентичен начин, на този по който са обработени и пряко граничещите с него съседни имоти, включени в масив 98-1.

Предмет на делото по подадената от Т. Й. Т. жалба е издадената от Кмета на Община К. Заповед № •••г.

По допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е срещу в Заповед № ••• г. на Кмета на община К., която подлежи на разглеждане по реда на чл. 145 и следв. АПК вр. чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ, при условията за допустимост на чл. 159 АПК.

Жалбоподателят е пряко засегнат от оспорваната заповед, която касае ползван от него недвижим земеделски имот, и засяга пряко негови права, доколкото със заповедта се иззема ползвания до тогава имот, както и се постановява заплащането на обезщетение в посочения в заповедта размер.

Предвид на горното, жалбоподателят е лице, притежаващо правен интерес от обжалване на посочената заповед на кмета на общината.

Заповедта е подадена в законния срок за обжалване – 14 дневен от връчването й. Заповедта е връчена на жалбоподателя с Протокол от ••• г.

Заповедта е била обжалвана, заедно с всички други издадени срещу жалбоподателя заповеди, с жалба от ••• г., копие от която е приложено по настоящето дело (л. 99-103), а в оригинал по гр.д. № ••• г. на НПРС.

Предвид на горното, подадената жалба е допустима, подадена от заинтересовано лице, притежаващо правен интерес и следва да бъде разгледана по същество.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Обжалваната Заповед № ••• г. на Кмета на община К., л. 10, отговаря на изискванията за индивидуален административен акт, съгласно чл. 21 АПК, доколкото в нея се съдържа изрично волеизявление на административния орган, с което се създават права и задължения, както и непосредствено се засягат права и законни интереси на посочените в нея граждани или организации.

Поради това, следвайки основанията за оспорване на издадения индивидуален административен акт, посочени в чл. 146 АПК, за които съдът следва да извърши служебно проверка, на основание чл. 168, ал.1 АПК, съдът установи следното:

Съдът при проверката за законосъобразност, доколкото се претендира нищожност е длъжен да провери цялостната законосъобразност и целесъобарзност на издадения и оспорван административен акт, а не само претендираните от жалбоподателя негови пороци. На първо място е важно да се изясни принадлежността на собствеността върху имота, описан в оспорваната заповед.

Съгласно посоченото в скицата на имота, л. 110-111 от делото, имот с идентификатор № ••• е с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“, в м. „•••“, целият с площ от 2266 кв.м.

Съгласно чл. 17, ал. 4 Конституцията на РБ, КРБ, режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. В случая, под закон се има предвид не само специалните закони за държавна и общинска собственост, а и всички други закони, уреждащи собствеността на държавата и общините. Такъв закон са ЗОбС, ЗСПЗЗ, ЗУТ и др. Съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 ЗОбС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, като в чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС, уточнява, че публична общинска собственост са имотите и вещите, определени също със закон.

Специален закон (Lex specialis) за земеделските земи е ЗСПЗЗ, който има приоритетно приложение спрямо ЗОбС и другите нормативни актове относно собствеността. Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1-во ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Това включва и съответните полски пътища, обслужващи земеделските земи. Жалбоподателят твърди, че имота, описан в оспорваната заповед не бил общински, но и не твърди имота да принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. По делото няма доказателства, имот с идентификатор ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“ и целият с площ от 2266 кв.м., да е собственост на граждани, юридически лица или държавата.

Следователно, по силата на закона, конкретно на чл. 25, ал.1, изр. 1-во ЗСПЗЗ, имот с идентификатор № •••, с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“, целият с площ от 2266 кв.м., е общинска собственост.

За земите, представляващи общинска собственост, основана единствено на липсващото право на собственост за посочените други възможни правоимащи – граждани, държава, юридически лица, не е необходимо да се издава нарочен документ за собственост, в случая Акт за общинска собственост, защото легитимността на този вид собственост следва от самия закон. Освен това, предвид и на специалното предназначение на тази земя, а именно „за селскостопански, горски, ведомствен път“, е налице и специална разпоредба, за това, че не се съставят нарочни актове за общинска собственост. Такава норма е чл. 56, ал. 2 ЗОбС, съгласно която за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Наличие на „нещо друго“, установено в специален закон няма и поради това и по отношение на пътищата, попадащи в землищата на земеделските земи, чието предназначение е осигуряване на тяхното обработване не следва да се издават актове за собственост.

Предвид на горното, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че ответникът не бил собственик на процесния имот и поради това не притежавал правото да се разпорежда с него за неоснователни и незаконосъобразни.

Предвид на горното, съдът приема, че частта на имота, описан в Заповед № ••• г. на Кмета на община К., е част от имот с идентификатор ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“, целият с площ от 0.354 кв.м., който е публична общинска собственост на Община К., основана на закона, за който не се съставя нарочен акт за общинска собственост.

Следователно, Община К. има правно основание да управлява и конкретно предоставя и отнема ползването на посочения имот, съгласно чл. 34 вр. чл. 37в и следв. ЗСПЗЗ. Относно основанието по чл. 146, т. 1 АПК за липса на компетентност на органа, издал оспорвания административен акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ, кмета на общината по местонахождение на имота.

Имота, макар и попадащ в приложното поле на разпоредбите по чл. 37в ЗСПЗЗ, се управлява от Кмета на съответната община по местонахождението му и той има правото да го изземва от неправомерно ползващия го земеделски производител, в случаите когато са налице основанията за това.

Разпоредбите в чл. 37в ЗСПЗЗ не съдържат изрична норма относно изземването на имота от неправомерните му ползватели, поради което и по аналогия се прилага нормата на чл. 34 ЗСПЗЗ.

Относно основанието по чл. 146, т. 2 АПК спазване на установената форма. Съдът намира, че оспорваната заповед отговаря на изискуемата форма и съдържание. За установяване на спазването на този критерий е необходимо да се установи и спазването му за предшестващите оспорваната заповед други административни актове в проведения търг. Самата заповед за изземване на описания в нея имот, Заповед № •••г. на кмета на община К., както бе посочено по – горе, отговаря на изискванията за индивидуален административен акт за законосъобразен и правилен акт, съгласно стандартите на чл. 146 АПК. Заповедта е издадена от компетентния административен орган – Кмета на Община К., спазена е изискуемата форма – заповед, съгл.чл. 44, ал.2 ЗМСМА, има мотиви, съдържа ясен и пълен диспозитив в съответствие с материалните разпоредби на закона и съответства на целта на закона. Същата съдържа в титулната си част правнонормативна обосновка, кореспондираща с приложимите закони. Съдържа мотиви, отразяващи последователно хронологично извършените до нейното издаване правни и фактически действия от страна на жалбоподателя и на общината, конкретно подаденото заявление с вх. № ••• г. за ползване от жалбоподател; постановеното решене №••• по Протокол № ••• г. на ОбС К.; изпратеното уведомление с Изх. № ••• г.; констатирана е липсата на жалба или възражение по обявената процедура по изземване на земите.

Заповедта съдържа ясен диспозитив, с който се разпореждат действията, които следва да бъдат осъществени: 1. Да се извърши изземване на имот с идентификатор № ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване от 0,354 дка, който жалбоподателят ползва от Т. Й. Т.; 2. Посочено е, че ползвателят на имота може в 7 дневен срок от връчване на заповедта, да внесе по посочената банкова сметка обезщетение в размер на 78,59 лв., представляващо трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата, определени с Решение №••• по Протокол № ••• г. на ОбС К. за временно неправомерно ползване.

В заповедта е посочен срок в който може да се обжалва (14дневен), от кога започва да тече (от съобщаването й) и пред кого (Районен съд Н.).

Заповедта е подписана от Кмета на общината.

Съдът намира, че оспорваната заповед е законосъобразна от гледна точка на изискуемата форма и съдържание и не страда от пороци, които да обуславят нейната отмяна.

Относно основанието по чл. 146, т. 3 АПК, наличие на съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Жалбоподателят изтъква като такива пороци липсата на доказателства за собствеността на имота, описан в заповедта, липса на скица и индивидуализация на имота, подлежащ на изземване, както и неустановен период – за коя стопанска година е извършено неправомерното ползване.

Съдът намира, че не се установява съществено нарушение на административно производствените правила, предшестващи издаването на обжалваната заповед. Твърденията за липса на акт за собственост на описания в заповедта имот, съдът намира за неоснователни, доколкото е приел, че имота е част от общински път, имот с идентификатор •••, с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“, целият с площ от 0,354 кв.м., който е публична общинска собственост, собственост на Община К., основана на закона, за който не се съставя нарочен акт за общинска собственост. Относно твърдяното според жалбоподателя нарушение, изразяващо се в липсата на индивидуализация на имота, съдът намира същото за несъществено.

Съгласно посоченото в т. 1 от заповедта „Да се извърши изземване на имот с идентификатор № ••• с начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване от 0,354 дка, който жалбоподателят ползва от Т. Й. Т.“, не са посочени граници и съседи на ползвания и подлежащ на изземване имот. Липсват и GPS – координати. Съгласно чл. 34 ЗСПЗЗ, както и чл. 47 ППЗСПЗЗ не се изисква посочване на граници на имота, който се отчуждава, още по – малко посочване на неговите GPS – координати. Посочване на граници се изисква съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията, по отношение на подлежащите на вписване актове. Заповедта на кмета за изземване на имота не е такъв акт, поради което и няма задължително изискване за посочване на границите на имота, още по – малко за GPS – координати. Достатъчно е описанието на имота да е достатъчно ясно и недвусмислено, че да става ясно кой имот се изземва. В случая, е налице яснота за този имот, същия е посочен като част от имот с идентификатор № •••, с площ на ползване от 0,345дка. Самото местоположение на имота, който се изземва е известно на жалбоподателя, доколкото същия сам е подал Заявление за неговото ползване (Заявление с вх.№ ••• г.). Самото заявление не е приложено по делото, но е посочено в заповедта и водената между страните кореспонденция, като в него, заявителят е посочил както имота, така и неговата площ от 0,354 дка.

Съдът намира, че дори и да е налице непълнота в описанието на имота, който се изземва, поради липса на посочени граници на същия, то това не опорочава издадената заповед, защото е налице ясна корелация между желаното от самия жалбоподател право на ползване на имота, с имота който се изземва със заповедта. Налице е единство между желаното от жалбоподателя и постановеното от страна на ответника, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, а издадената заповед не страда от твърдения порок. Доколкото законът и подзаконовите актове по неговото приложение не изискват посочване на граници на имота, то липсата на такива не води до опорочаване на издадената заповед. Съдът намира, че не е налице нарушение на административните правила при издаването на оспорваната заповед. Самата тя е издадена след последователното спазване на всички изисквания на чл. 37в ЗСПЗЗ, конкретно:

От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е подал заявка за ползване на имота и това е било заявено пред Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Ш., което се потвърждава от писмо до ОбС К., л. 11 от делото, с което е спазен реда по чл. 37в, ал. 1-16 ЗСПЗЗ;

С нарочна Заповед на Директора на ОД „Земеделие“, съгласно писмото са били определени цените за ползване, в размер на средното рентно плащане за землището. В писмото е посочено, че за стопанската 2024/2025 г. и за земите в с. К. то е 74 лв. Директора на ОД „Земеделие“ е уведомил ОбС К. и за следващите се действия, които трябва да се изпълнят, съгласно закона.

Последвало е нарочно Решение №••• по Протокол № ••• г., с което ОбС К. е определил и цените за ползване на земите (същите, както посочените в писмото на ОДЗ Ш.). Следва и нарочна Заповед № ••• г. на Кмета на Община К., относно цената на земите на декар (с идентични стойностни параметри, като тези по заповедта на ОДЗ Ш. и Решението на ОбС К.). Тази заповед е оповестена публично чрез сайта на Община К. и е станала достъпна за всеки заинтересован. Съобщаването й е станало на основание чл. 37в, ал. 16, изр. 6 ЗСПЗЗ, който се явява специален спрямо общата разпоредба на чл. 61, ал. 1 АПК вр. Чл. 18а АПК. Публикуването на постановената заповед е направено на ••• г. (1ден след издаването й), с което е спазен срока по чл. 18а АПК.

Съгласно посоченото в закона, въз основа на заповедта ползвателите внасят сумата по банкова сметка на общината в едномесечен срок от издаването й. Посоченият срок е преклузивен.

Посочената разпоредба на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ е идентична с посоченото в чл. 75б ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 75б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, заинтересованите лица, подават заявления за ползване на имотите, представляващи полски пътища, по реда на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ. В ал. 4 е посочено, че в едномесечен срок от получаването на предложението по ал. 3, т. 2 (предложение на собственика на имота) ползвателите сключват договори за съответната стопанска година със собственика на съоръжението и заплащат сумата за ползване на напоителните канали.

Съдебна практика приема, че сроковете във връзка с процедурите по чл. 37в от ЗСПЗЗ са инструктивни, а не преклузивни, поради което неспазването на някои от тях не води до съществено процесуално нарушение, което да се отрази на законосъобразността на крайния административен акт. Настоящия съд намира, че доколкото с посоченото в чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ и чл. 75б, ал. 4 ППЗСПЗЗ плащането на цената на правото на ползване в едномесечен срок е условие за сключване на договор, то липсата на своевременно плащане е пречка за това. Следва да се посочи, че в действителност, съдебната практика приема, че сроковете за издаване на заповедта на кмета на общината или на областния управител са инструктивни и в този смисъл са Решение № 8 от 6.01.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. д. № 910/2022 г., Решение № 365 от 12.12.2017 г. на АдмС - Перник по к. адм. д. № 485/2017 г., Решение № 97 от 27.02.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. д. № 889/2018 г. и др. Посочените актове, обаче не разглеждат като инструктивни сроковете за изпълнение от страна на адресатите на заповедта на посочените им от закона или от административен акт задължения, а сроковете за произнасяне на административния орган.

Съдът приема, че посоченият в чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ и чл. 75б, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и в Заповед № ••• г. на Кмета на Община К., едномесечен срок за плащане на цената на правото на ползване, е преклузивен. На общо основание, сроковете свързани с изпълнение на парично задължение са винаги преклузивни, поради което и след тяхното изтичане длъжникът изпада в забава (чл. 84 ЗЗД). Освен това, съгласно чл. 11 АПК, процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Последното означава, че при вече образуваната административна процедура относно предоставяне ползването на земеделските земи, в т.ч и конкретно дадените според закона и със Заповед № ••• г. на Кмета на Община К. срокове за плащания, следва да се спази посочения законен срок, който по реда и начина на определянето му е преклузивен, а не инструктивен. След изтичането на срока, настъпват последиците по закон, в случая по изземване на земите, които се ползват от жалбоподателя.

Когато обаче не е спазен срокът за заплащане на дължимото се право на ползване, се губи правото да се сключи на по – късен етап договор или споразумение за ползване на земите. Всъщност преклузията на срока, се изразява в неспазването по вина на дължащия на задължението за плащане в едномесечен срок на обявената в заповедта цена за правото на ползване. С преклузивните срокове се прегражда възможността за страната да осъществи едно свое потестативно право, каквото е и правото да сключи договор за ползване. Смисълът на своевременното плащане на правото на ползване е в това, че то е относимо за съответната стопанска година. Това кореспондира и на посоченото в чл. 11 АПК относно спазването на законните срокове, а именно, че така се обезпечава целта на административния акт. Ако се приеме, че срокът е инструктивен, то това би могло да означава, че е възможно плащането да се извърши неопределено дълго във времето, без последици от това, вкл. и независимо, че срокът за ползване на имота за съответната стопанска година е отчасти или изцяло изтекъл. Съдът приема, че като не е изпълнил своевременно задължението си за плащане,

жалбоподателят сам е станал причина за ползването на имота без правно основание. В този смисъл са и мотивите на оспорваната заповед, сочещи, че „на ••• г. е постъпило плащане, но тъй като то е след изтичане на срока по чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ и т. 4 от Заповед № ••• г. Община К. няма правно основание да сключи договор“.

В този смисъл срокът относно плащането следва да се разглежда не като инструктивен, а като преклузивен, доколкото ако не бъде извършено, то е пречка за сключване на договора за ползване.

Сроковете за издаване на заповед от страна на кмета или на директора на ОД „Земеделие“, са инструктивни, докато срокът за плащане – едномесечния срок в тежест на жалбоподателя е преклузивен. Това са два различни по основание срокове и съдът не приема, че срокът за плащане е също инструктивен, а напротив, приема, че същия е преклузивен. Липсата от своя страна на договор за ползване на имота, прави неговия ползвател неправомерно ползващ, поради липса на правно основание за ползването.

Следователно, като не е изпълнил посоченото в чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ условие за придобиване на правото на ползване върху общинския път, жалбоподателят сам е станал причина с действията си да се предприемат и следващите се по закон действия по изземване на имота.

Съдът намира, че всички административни правила относно процедурата за изземване на имота, за който не е сключен договор/споразумение за ползване, както и самата процедура за неговото предоставяне за ползване са спазени и отговарят на изискванията на чл. 37в, ал. 16 и чл. 34 ЗСПЗЗ и няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на административните правила и поради това, че не била спазена процедурата по чл. 65 ЗОбС. ЗСПЗЗ е специален закон по отношение на ЗОбС и като такъв има приоритет, установен поради естеството и предназначението на имота като земеделска земя. Това обуславя приложението изцяло на посочените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури, а не тези по ЗОбС. В този смисъл е Решение № 932/29.11.2023 г. по адм.д. № 990/2023 г., на АдмС Хасково; Решение № 50 от 13.02.2015 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 889/2014 г. и мн.др.

Относно основанието по чл. 146, т. 4 АПК, противоречие с материално правни разпоредби.

Съдът намира, че не се установява от приложените по делото доказателства наличие на противоречие с материално правните разпоредби по провеждане както на процедурата за предоставяне за ползване, така и за изземване на имота от неправомерно ползвашия го стопанин. Спазени са условията на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ и чл. 75б ППЗСПЗЗ. Съдът намира, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗСПЗЗ, относно това, че преди издаване на оспорваната заповед, кмета не бил изискал информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални

структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Жалбоподателят не сочи за какво да се иска информация. Самата норма на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е субсидиарно приложима относно производството по чл. 37в ЗСПЗЗ. факта на неправомерното ползване е установим от автора на индивидуалния административен акт, доколкото той би бил страна по договора или споразумението за ползване и наличието на правно основание за ползването на имота ако такова е налице ще му е известно. Липсата на договор или споразумение е основание да се счита ползването на имота за неправомерно.

В ДФ „Земеделие“ се извършва регистрация на подадените заявления от земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни по реда на нарочните наредби в тази насока.

От писмо от ••• г. на ДФ „Земеделие“ София, л. 254-2255, се установява, че за стопанската 2024/2025 г. жалбоподателят не е подавал (други лица са подавали) заявление за ползване на помощи по реда на НАРЕДБА № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Съдът намира, че не е нарушен чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото в случая за собственика, както и за Кмета на Община К. е било известно липсата на сключен договор за ползване на имота. Предвид на горното, съдът намира че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение.

Относно основанието по чл. 146, т. 5 АПК, несъответствие с целта на закона. Това което е задължение на съда при обжалването на постановен индивидуален административен акт е спазването на целта на закона. В тежест на жалбоподателя е да установи и докаже, че издадената и оспорена от него заповед обслужва различни от законовите цели, което би могло да обуславя изземването на имота, ползван от жалбоподателя.

Посочените от жалбоподателя твърдения, че е проявено субективно, избирателно и тенденциозно отношение, облечено в съответната административна заповед не представлява несъответствие с целта на закона.

Целта на закона е да се изземе имота от неправомерно ползващия го стопанин, като по този начин се предотврати от една страна възможността за ползване на облаги от неговото ползване, вкл. и такива чрез помощи и финансиране държавните органи. Цел на закона е и това, имота, за който няма сключен договор за ползване да бъде предоставен за такова на друг, който би желал да сключи договор за него. Това неизбежно изисква провеждане на нова процедура за ползването на имота, така както това е било направено чрез проведената след издаване на оспорваната заповед нова процедура за ползване на имота за стопанската 2025/2026 г., видно от приложените по делото доказателства.

В случая твърденията за субективизъм и тенденциозност не могат да бъдат приети за основателни, предвид на това, че по делото не се установява друг да е подавал заявка за ползване на същия имот, а проведената нова процедура е за следващата стопанска година и е неотносима към извършваната по настоящето дело проверка за законосъобразност и целесъобразност на оспорваната заповед.

Цел на закона е и да не се допуска съществуването на пустеещи земеделски земи, необработвани и неподдържани според предназначението им, поради което и своевременното изземване на имота от неправомерно ползващия го стопанин и предоставянето му в нова процедура за следващата стопанска година на същия или на друг стопанин е изцяло в синхрон с целите на закона.

Съдът намира, че не се установява наличие на нелегитимна цел при цялостното провеждане на процедурата по изземване на имота с оспорвана Заповед № ••• г. на Кмета на Община К.,

Предвид на горното, съдът намира, че оспорената заповед отговаря на целта на закона и същата се явява законосъобразна и не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира, че издадената Заповед № ••• г. на Кмета на Община К., е законосъобразна и не страда от пороци по чл. 146 АПК, които да обуславят нейната отмяна.

Поради горното жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно претенциите за разноски, съгл. чл. 143 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно посоченото в чл. 143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

В настоящия случай, съдът е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна и целесъобразна, поради което следва оспорването й да се отхвърли. Поради това и на основание чл. 143, ал.3 АПК, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски в съдебното производство.

Страните са направили разноски, както следва:

От жалбоподателя са били направени и се претендират разноски в размер на 516,40 € (1010 лв.), включващи заплатена ДТ в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

От страна на ответника са направени разноски в размер на общо 510,08 €, от които 255,04 € (500 лв.) за вещо лице и и 255,04 € (500 лв.) възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна помощ и съдействие на л. 109 от делото.

Няма направени възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че предвид приетото решение, с което жалбата е приета за неоснователна и че следва да се отхвърли, то жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.

Недължимо платени държавни такси по делото.

Съдът съобрази, че към жалбата е приложен документ за платена от жалбоподателя ДТ в размер на 10 лв., л. 10 от делото. Съгласно ПЗР към § 16, ал.1 от ЗИД ЗСПЗЗ производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал. 4. Поради това, че жалбоподателят е платил недължима държавна такса по смисъла на чл. 4б от ЗДТ, то на същия следва да се укаже, че има право в едногодишен срок от ВЗС на решението да поиска нейното връщане по посочена от него банкова сметка. В противен случай платената такса ще се конфискува по сметка на съдебната власт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 АПК, съдът