Решение № 149 от 10.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ИНДУСТРИАЛ БЛАСТ ГРУП“ ООД, ЕИК 207095405, със седалище и адрес на управление: с адрес обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, р-н Одесос, Южна промишлена зона, сграда „Булпорт“, представлявано от Ж.Т.З. - управител, депозирана чрез адв. А. Х., ВАК, със съдебен адрес град Варна, бул. „Сливница“ № 52, партер. Жалбата е депозирана против Наказателно постановление № 03-2500279 от 14.07.2025 г., издадено от Д.Н.Д., на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда", гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева /равняващи се на 1 278, 23 евро след превалутирането на българския лев в евро/ , на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, а при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъкват се аргументи за нарушено право на защита на наказания субект, поради допуснати от АНО нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.5 от ЗАНН. Развиват се подробни съображения за недоказаност на административното обвинение. С жалбата се прави искане за цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно. Алтернативно се моли за неговото изменение в посока на намаляване на санкцията. В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от своя процесуален представител - адв. Х., който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото процесуалния представител акцентира върху обстоятелството, че работодател на св.А. А. се явявал св.А., а не въззивното дружество. Поради това и с аргументите посочени в жалбата моли за отмяната на НП и претендира за присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Х., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.Счита, че нарушението е доказано от приложените по АНП доказателства и разпитите в съдебното производство на свидетелите А. и А.. Акцентира, че при определяне на размера на наказанието е отчетена тежестта на нарушението. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 17-ти февруари 2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Варна постъпило Постановление на Районна Прокуратура – гр.Варна, Териториално отделение – гр.Провадия с вх. № 25019686/17.02.2025. г. с искане за упражняване на контролните правомощия на инспекцията. В постановлението се съдържали данни за полагане на труд на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт „Булярд Корабостроителна индустрия“ ЕАД в гр. Варна от лице ненавършило 16 години -А. С. А., с ЕГН ••••••••••. В постановлението на РП-Варна, ТП-Провадия за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр.№2064/2025г. , произнесено въз основа на материалите по преписка № 324p-735/2025 г. по описа на РУ Провадия при ОД на МВР-Варна прокурорът извел фактически извод, че към месец декември 2024г. непълнолетният А. С. А. работел в град Варна, към фирма „Булярд“, като на 20.12.2024г., като докато бил на работа там, мобилният му телефонен апарат, марка „Самсунг“, изчезнал от фургона, където го бил оставил по време на обяда с други работници. Във връзка с така постъпилите материали от страна на ВРП, от служители на Д“ИТ“, след които и св.В. Н. била извършена проверка по работни места на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт в гр. Варна, Южна промишлена зона. С призовка № 25015580 от 26.03.2025г. била изискана информация дали лицето А. С. А. е работило за дружеството, в т.ч. през месец декември 2024г., както и информация дали въззивното дружество има сключен договор за изпълнение на поръчка за възлагане на работа в периода ноември 2024г. до изпращане на призовката. За целите на проверката било изискано и трудово досие на работника. С писма с вх. № 25036138/27.03.2025 г. ,вх. № 25038367/01.04.2025 г. и вх. №25047695/15.04.2025 г., „Булярд Корабостроителна индустрия“ ЕАД посочило, че лицето А. С. А. никога не е работил и не работи за дружеството, както и че същият е преминал инструктаж при влизане на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт „Булярд“ ЕАД, като работник на „ИНДУСТРИАЛ БЛАСТ ГРУП“ ООД, с ЕИК 207095405 - дружество подизпълнител, на когото е възложено изпълнението на определена работа на територията на „Булярд“ съгласно сключен рамков договор за изработка. Във връзка със събраната информация, на 03.04.2025 г. свидетелят Е. Н. и негова колега -М.М. посетили кметството на с. Бозвелийско, общ. Провадия, обл. Варна, където живеел непълнолетният и събрали писмени сведения от А. С. А., в присъствието на Е.К. – специалист към Кметство с. Бозвелийско. В депозираните сведения, непълнолетният А. посочил, че на 20.12.2024 г. е пристигнал на територията на „Булярд“, заедно с още работници, за изпълнение на обща работа (почистване) на кораб, находящ се в предприятие за корабостроене и кораборемонт „Булярд Корабостроителна индустрия“ ЕАД, гр. Варна. В сведенията си А. А. посочил, че дружество „Индустриал Бласт Груп“ ООД му е предоставило необходимите инструменти за почистване – метли, четки, лопатки. Посочил още, че получава дневно трудово възнаграждение в размер на 60 лева , а работно му време е било от 08:00ч. до 17:00 ч. В края на работния ден дневното му възнаграждение било дадено от А. А., който взел парите за надниците и ги раздал на работниците. Във връзка с извършената проверка и на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ проверяващите органи снели писмени обяснени и от А. А., който също посочил, че на 20.12.24г. е работил за въззивното дружество в „Булярд“. Съобщил за идентично трудово възнаграждение -60 лева на ден, за осъществявана дейност по почистване с осигурени от „Индустриал Бласт Груп“ ООД пособия за извършване на дейносттаметли и лопати. В обясненията си А. посочил още, че в процесния ден той получил възнаграждението за всички работници, който довел на работа от с.Бозвелийско, след което им раздал надниците. При така събраните данни, на 21.05.2025г. св. Е. Н., съвместно с неговите колеги – гл.инспектор М.М. и инспектор Р.И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от„Индустриал Бласт Груп“ ООД, като изискали от същото трудовите досиета на всички работници в това число и на А. А.. По време на проверката не бил представен от страна на въззивника трудов договор в писмена форма с лицето А. А.. Било констатирано още, че в Д“ИТ“ не е постъпвало искане за разрешение за приемане на работа за А. като лице, ненавършило 16 години. По време на проверката са констатирани и множество други нарушения, обективирани в протокол за проверка №ПР2520939/13.06.2025г. При така констатираното и съгласно постъпилите писмени сведения проверяващите органи приели, че непълнолетният А. С. А. е допуснат от въззивното дружество на 20.12.2024г. да изпълнява трудови функции по обща работа – почистване на кораб, при уговорено дневно трудов възнаграждение в размер на 60 лв. и определено работно място – кораб, находящ се на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт „Булярд Корабостроителна Индустрия“ ЕАД с работно време за деня от 08:00ч. до 17:00ч. Предвид горното срещу възз. дружество бил съставен АУАН за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр.чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието и връчен на пълномощник на възз. дружество Я.Д., която го подписала без да отбележи възражения. В законовия седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ не са постъпили писмени възражения. АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „ИНДУСТРИАЛ БЛАСТ ГРУП“ ООД, с ЕИК 207095405, административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв. на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно гласни и писмени доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели, материалите по пр.пр.№2064/2025г. по описа на РП-Варна, ТО Провадия, писмени сведения от лицата А. А. и А. А., писма и кореспонденция между „Булярд“ и Д“ИТ“, извадки от Книгите за инструктаж на „Булярд“ за фирми подизпълнители за 2023г. и 2024г., рамкови договори за изработка от 02.12.24г. и 04.12.24г. между "Булярд Корабостроителна индустрия" ЕАД и „Индустриал Бласт Груп“ ООД, писма , призовки, протокол от проверка №ПР2520939/13.06.2025г. и други. В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Е. Н. (актосъставител), който в показанията си пред съда възпроизведе с необходимата конкретика възприятията си по време на проверката, които потвърждават констатациите, отразени в акта. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите кореспондират изцяло с писмените материали приложени по АНП и с кредитираната част от показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и А. С. А.. Последният потвърждава, че е работил като общ работник на кораб, находящ се на територията на предприятие за корабостроене и кораборемонт „Булярд Корабостроителна Индустрия“ ЕАД. Сочи, че ходил на работа заедно със св. А. А., като същият го превозвал от с.Бозвелийско, заедно с други работници и му давал дневното трудово възнаграждение в края на деня. Потвърждава работното време от 08:00ч. до 17:00ч. Твърди, че използвал метли, лопатки и четки, които взимал на работното място и използвал каска, осигурена от работодателя. Свидетелят посочва, че не е подписвал трудов договор. При влизане през портала използвал пропуск даден на А.. В показанията си пред съда сочи, че в деня, когато е изчезнал телефона му, е бил на работа за същото дружество. Свидетелят потвърди, че той се е подписал на приложените по АНП обяснения от 04.03.25г. Съдът, при преценка показанията на този свидетел, отчете изключително ниското ниво на грамотност, което затрудни и разпитът му в съдебно заседание. Въпреки всичко свидетелят посочи, че е работил на територията на „Булярд Корабостроителна Индустрия“ ЕАД, че е бил отвеждан на работа там от св.А., че е влизал в обекта с пропус, издаден на А., че е получавал пари за конкретна извършвана дейност по почистване, със средства осигурени му на работното място, както и че в деня, в който е изчезнал телефона му /20.12.24г./ е бил на работа. В същото съдебно заседание бе изслушан и свидетелят А. А., който потвърждава, че заедно с А. А. са работили като общи работници на територията на „Булярд Корабостроителна Индустрия“ ЕАД. Сочи, че е нямал сключен трудов договор, но не знаел за кое дружество работи, като пропуск за предприятието му бил осигурен от лице, което той познавал като „бати Т.“. Твърди, че в деня, в който изчезнал телефонът на А. , тъй лично му дал собствени пари в размер на 50-60 лева. За да прецени показанията на този свидетел, съдът се увери, че същият е грамотен, може да чете / прочете в съдебната зала обясненията от 04.03.25г.,,приложени по АНП/, като потвърди, че именно той се е подписал под тях. Съдът намира, че показанията му депозирани в с.з. , че не знае за кое дружество е работил без трудов договор, че лично той е платил на св.А.А. пари в процесния ден са нелогични и в пълно противоречие с останалите събрани гласни и писмени доказателства. Видно от приложената по делото извадка от книга за инструктаж на „Булярд“ за фирми подизпълнители за 2023г. / 2024г. на св.А. е проведен начален инструктаж на 08.02.24г. като бригадир във възз.дружество, като в графата инструктиран е наличен негов подпис. Той е притежавал и пропуск за територията на кораборемонтния завод, издаден на негово име като служител на въззивното дружество, видно от писмо от 27.03.25г. на изпълнителния директор на „Булярд Корабостроителна Индустрия“ ЕАД. Показанията му в с.з са в противоречие и с депозираните в хода на АНП обяснения, за които той потвърди, че се е подписал под тях. Те са в противоречие и с показанията и обясненията на А., че парите които е получавал от него не са били лични средства на А., а такива вземани от работодателя, за да бъдат дадени на работниците. Доказателствата по делото сочат, че св.А. е набирал работници за възз. дружество, които е превозвал от с.Бозвелийско до територията на „Булярд Корабостроителна Индустрия“ ЕАД, където възз. дружество е било подизпълнител. За това сочат както проведения му начален инструктаж като бригадир при въззивника, така и обстоятелството, че именно на негово име е бил издаден и пропуск за достъп до територията на кораборемонтния завод, с който са влизали и останалите работници, включително А.. Ето защо, съдът намира, че показанията му, че не знае за което дружество е работил на територията на „Булярд Корабостроителна Индустрия“ ЕАД и че той лично и от собствените си средства е платил на св.А. пари в процесния ден не следва да се кредитират, като противоречащи на останалата доказателствена съвкупност. Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 КТ или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” – гр. Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 17.10.2022 год. Видно от т. 5 и 6 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от Д „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св. Е. Н., който към момента на съставянето му е работил на длъжността началник отдел АИПО в Д “ИТ“- Варна, следователно е бил компетентен да издава АУАН. АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН, в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряко правото на защита на обвинения правен субект. При цялостната проверка на атакуваното НП, противно на твърденията в жалбата, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда. Фактите по ангажиране на отговорността са ясно и недвусмислено посочени в НП, касае се до допускане до работа на лицето ненавършило 16 години - А. А., без сключен трудов договор между него и възз. дружество. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор, така, че съдът не възприе възраженията на защитата в тази посока. В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици. По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Н., А. и А., от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол, обяснения по чл. 402 от КТ изходяща от А. А. и А. А., от сведенията приложени по прокурорската преписка, приобщена по делото, от извадките от книгите по безопасност и здраве, от писмото на изпълнителния директор на „Булярд“ по безспорен начин се установява, че на 20.12.2024г. ненавършилият към него момент 16-годишна възраст А. А. е изпълнявала трудови функции като „общ работник“ за въззивното дружество, без да е имало сключен трудов договор в писмена форма между страните. Всъщност фактът, че към датата на проверката /20.12.24г./ сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и А.А. не е бил налице не е спорен между страните. Спорно е, че лицето изобщо е полагало труд за въззивното дружество, в каквато връзка бе поискано от защитата разпита на св.А.. Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „ИНДУСТРИАЛ БЛАСТ ГРУП“ ООД и лицето А. А., тъй като на 20.12.2024 г. последният е престирал работната си сила за дружеството по-горе, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. От представената в хода на проверката книга за инструктаж по безопасност и здраве на „Булярд“ за фирми подизпълнители за 2024г. е видно , че на св.А. на 08.06.24г. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве за работа, като от вписаното в книгата е видно, че инструктирането му е било извършено във връзка с длъжността „чистач“ и като работник на възз. дружество. От друга страна св.А. и пред съдебния състав потвърди, че същият е бил на работа на територията на кораборемонтния завод, като посочи, че дейността му се е състояла в почистване със средства осигурени на работното място. Посочи работно време и дневно трудово възнаграждение. Изясни как е отишъл на работа и кой му е осигурил достъп до територията на предприятието. Налице е верига от преки и косвени доказателства , коментирани по- горе, че именно въззз. дружество е било работодател на св.А.. В тази посока следва да се отчете, че св.А. е набирал и превозвал работници за възз. дружество, бил е инструктиран като негов работник и е притежавал пропуск в качеството си на бригадир на въззивника. Видно от показанията на св.А., а и от обясненията приложени по АНП, именно А. е получавал надниците на работниците, които им раздавал в края на работния ден. По делото е установено и работното време в обекта, с което А. е следвало да се съобразява. След като работещият е бил подчинен на правилата в обекта, наложени от възз. дружество, след като е бил зависим от работодателя и за изпълнение на възложената работа и е следвало да спазва определено работно време /заявено от него пред проверяващите и в съдебна зала/, то безспорно отношенията е следвало да се уредят посредством трудов договор. Наличието на констатираните елементи на трудово правоотношение /работно време, работно място, уговорена заплата и т.н./ между въззивника и А. е аргумент в подкрепа на извода, че в случая фактически е било налице трудово правоотношение. Предвид събрани доказателства по делото и изслушването на А. А. в съдебно заседание може да се направи извод, че и по отношение на това лицето дружеството също няма сключен трудов договор с него, макар св. А. да е престирал работната си сила за въззивника. Доколкото обаче административно обвинение за този работник не е повдигната с НП, този факт е извън предмета на настоящия спор и съдът не следва да го обсъжда. В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивника и лицето А.А. като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. От всички събрани по делото доказателства е видно, че „ИНДУСТРИАЛ БЛАСТ ГРУП" ООД не е използвал възможността да сключи с лицето, споменато по – горе трудов договор, и като на 20.12.2024г. е допуснало А. С. А. да полага труд в полза на дружеството като общ работник по почистване на обект, обслужван от дружеството и намиращ се на територията на кораборемонтния и корабостроителен завод в гр.Варна, без за възникналото трудово правоотношение с последния да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Към месец декември 2024г. А. А. е бил лице, ненавършило 16 години. Според представената от дружеството документация не спазени и условията на чл. 302, ал. 1 от КТ , а именно „Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа след обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на правилното им физическо и умствено развитие“. От дадените показания в хода на съдебното производство е видно, че лицето не е разполагало с трудов или граждански договор, не е изисквана допълнителна документация, удостоверяваща здравословното състояние на младежа и годността му да работи длъжността като общ работник , чистач. Справките на Д „ИТ“, сочат , че за същия не е постъпвало искане за разрешение за приемане на работа за въпросното лице, с което е нарушена разпоредбата на чл. 302, ал.2 от КТ. Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ, каквото искане се съдържа в жалбата. Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР2520939/13.06.2025г., които навеждат на извод, че са били допуснати и други нарушения на трудовото законодателство. За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над минималния размер. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретния размер на санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол № ПР2520939/13.06.25гг., за допуснати други нарушения на трудовото законодателства. АНО не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др. нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въпреки горното, съдът намира, че правилно АНО е отмерил наложената санкция на въззивника. Реализирана е имуществена отговорност за нарушение на трудовото законодателство и то по отношение на непълнолетно лице, лице, което към момента на нарушението не е било навършило дори 16 години. Не са спазени изискванията за проверка годността на детето да полага труд, като медицинска документация в тази връзка не е приложена по преписката. Не без значение и характерът на работата, като общ работник, чистач и то на територията на кораборемонтния завод, т.е. място свързано с повишена опасност за непълнолетни лица. Допускането до работа на непълнолетния е станало в учебно време, когато детето е следвало да бъде в училище, тъй като според Конституцията на РБ училищното образование до навършване на 16г. е задължително. Вредните последици при несключване на трудов договор – незачитане на трудов и осигурителен стаж, настъпили за А. А., също следва да бъдат взети предвид. Такова нарушение не следва да се толерира, а следва да се накаже с цялата строгост на закона, който изисква усилена закрила на детския труд, щом въвежда изискване за специално разрешение за полагането му. Ето защо съдът намира, че размерът на имуществената санкция е справедливо отмерен. Според настоящия състав на съда именно конкретният размер определен от АНО, ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН и ще превъзпита нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство и особено тези изискващи особена закрила на децата. С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Д „ИТ“ - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро (равняващи се на 150 лева преди превалутирането на българския лев в евро), определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-наказателни дела в размер от 130 до 190 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова малко над минималния размер, тъй като макар да липсва фактическа и правна сложност на случая, по делото са проведени две съдебни заседания, при които е участвал процесуален представител на наказващия орган. Това мотивира съда да присъди в тежест на възз. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер — 76,69 евро. Въззивникът, чрез своя процесуален представител, е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода на делото, искането се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът