Решение № 5203 от 24.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК. Образувано е по жалба на В. С. Х., [ЕГН], чрез адв. К. К. - ВАК, против РА № Р-03000323001940-091-001/22.11.2024г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 275/19.02.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето: за 2018, 2019, 2021 и 2022г. са установени задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ общо в размер на 14 053 лева – главница, и 3760,06 лева – лихви; за 2021г. са установени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ общо в размер на 111 000,52 лева – главница, и 33291,43 лева – лихви; за м.03-м.06.2021г. са установени задължения за ДДС общо в размер на 45 378,73 лева – главница, и 18973,66 лева – лихви; за 2021г. за установени задължения за ДОО и УПФ за самоосигуряващи се лица общо в размер на 4653 лева – главница, и 1491,5 лева – лихви; за 2018, 2019, 2021 и 2022г. са установени задължения за ЗО за самоосигуряващи се лица общо в размер на 3989,05 лева – главница, и 996,09 лева – лихви. Жалбоподателят навежда доводи за нищожност, а при евентуалност – за незаконосъобразност на РА, като издаден при съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно са изчислени годишните данъчни основи за годините на ревизирания данъчен период, респективно неправилно са изчислени дължимите данъци върху годишните данъчни основи, респективно – съответните лихви. Твърди, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства, както и от получения от компетентните финансови органи от Република Франция отговор 24-03-2433#2/18.09.2024г., се установява, че през ревизираните данъчни периоди е пребивавал във Франция, има регистриран адрес и е полагал труд там. След като през ревизирания период В. Х. е живял във Франция, именно тази държава се явява държавата членка по пребиваване по смисъла на чл.11, §3, буква д) във връзка с чл. 1, б. й) от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази връзка намира, че спрямо него е приложимо законодателството на Франция, и по аргумент от чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 11, § 1 и § 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 883/2004, подлежи на задължително здравно осигуряване в държавата по пребиваване - Франция, а не в държавата, чийто гражданин е - България. Жалбоподателят оспорва разбирането, че всеки установен по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства, вследствие превишение на разходите над доходите, представлява и осигурителен доход. Доходът е елемент от фактическия състав, от който се пораждат и задълженията за осигурителни вноски и това е закрепено и в чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО, но при установяване по безспорен начин, че е от трудова дейност. В депозирана уточнителна молба жалбоподателят конкретизира направените с жалбата общи оспорвания на РА. В хода на производството, във връзка с няколкократно дадени от съда указания за неяснота във възраженията на жалбоподателя, същият уточнява в о.с.з. от 08.12.2025г., че не оспорва писмените документи за извършени пратки/получени суми, които са налични в оригинал или заверен препис. Оспорва незаверените такива, но не по отношение на тяхната истинност, като не желае да се открива производство по чл.193 ГПК, а иска да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, на основание чл.183, ал.1 ГПК. По изложените в жалбата и допълнителните молби съображения жалбоподателят иска отмяна на оспорения РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. К., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Ответната страна – Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, не се явява, не се представлява. В депозирано писмено становище от гл. ю.к. К., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Ревизията на В. С. Х. е възложена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323001940-020-001/05.04.2023г. /л.1-2/ за срок от три месеца, считано от датата на връчването  – 13.04.2023г. и е обхващала задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ – за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2018г. – 31.12.2022г. Със ЗИЗВР № Р-03000323001940-020-002/29.06.2023г., връчена на 04.07.2023г., срокът за извършване на ревизията е удължен до 13.09.2023г. Със ЗИЗВР № Р-03000323001940-020-003/28.07.2023г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000323001940-020-004/07.08.2023г. обхватът на ревизията е разширен с установяване на задължения за ДДС за периода 05.03.2021г. – 31.12.2022г. Цитираните заповеди са издадени от Н. И. Б. - Началник Сектор „Ревизии“, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-150/01.02.2022г. /л.2277/ на и.д. директор на ТД на НАП-Варна, и Заповед № Д-1261/03.07.2023г. /л.2278/ на директора на ТД на НАП-Варна, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023г./л.2283/. Със Заповед № Р-03000323001940-ЗИД-001/29.08.2023г., издадена от изп. директор на НАП, и ЗИЗВР № Р-03000323001940-020-005/30.08.2023г., срокът за извършване на ревизията е удължен до 13.11.2023г. Със Заповед № Р-03000323001940-ЗИД-002/31.10.2023г., издадена от изп. директор на НАП, и ЗИЗВР № Р-03000323001940-020-006/01.11.2023г., срокът за извършване на ревизията е удължен до 13.02.2024г. Със Заповед № № Р-03000323001940-023-001/02.11.2023г. ревизионното производство е спряно, поради изпратено запитване до Република Франция. Със Заповед № № Р-03000323001940-143-001/03.07.2024г. ревизионното производство е възобновено, като е определен срок за приключване на ревизията след възобновяването й – 14.10.2024г. Последната е издадена от Н. Б., оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-752/03.04.2024г. /л.2279/ на директора на ТД на НАП-Варна За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323001940-092-001/28.10.2024г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с ревизионен акт /РА/ № Р-03000323001940-091-001/22.11.2024г., връчен на 02.12.2024г. Актът е обжалван в срок пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 275/19.02.2025г., връчено на 28.11.2023г., го е потвърдил изцяло. В хода на ревизията от фактическа страна е установено, следното: От извършените процесуални действия в ревизионното производство са събрани доказателства, че извършените от лицето разходи превишават получените от него приходи; получени са парични преводи от ревизираното лице, за произхода на които не са предоставени доказателства; през 2021 г. В. С. Х. е извършил регулярни търговски продажби на стоки, изпращани до купувачите – физически лица, чрез „Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД. За продажбите е получавал суми чрез парични преводи чрез платежни оператори: "Изипей" АД и Western Union и Moneygram и по банкова сметка [Наименование]в „Банка ДСК" АД. За посочените данъчни периоди ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно не е посочило подлежащите на деклариране доходи за годината, респ. дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, произтичащ от дейността и като едноличен търговец от регулярните търговски продажби на стоки. Във връзка с установяване на основанието за получаване на паричните средства и техния характер, на ревизираното лице са връчени пет искания за представяне на документи и писмени обяснения. От страна на ревизираното лице не са представени документи и/или писмени обяснения, относно получените парични средства. В резултат на горното, ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на основите за данъчно облагане по предвидения в ДОПК особен ред, а именно тези в т. 1 - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; в т. 2 - налице са данни за укрити приходи/доходи; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване и т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период. Предвид посоченото, в хода на ревизионното производство е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №Р-03000323001940-113-001/07.08.2023 г. /л. 118-120/, с което ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ и данъчната основа за данък върху доходите на физическите лица - за годишен/авансов данък на ЕТ за периода от 2018 г. до 2022 г., ще бъде определена по реда на 122-124 от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК/л. 121-124/ и ИПДПОЗЛ/л. 113-117/, с което са изискани декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал.3 от ДОПК. От страна на ревизираното лице не е взето становище, както и не са представени декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал.3 от ДОПК. В хода на ревизионното производство са направени следните установявания по отношение на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ (данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ): В хода на ревизията е установено, че В. С. Х. е местно физическо лице по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, следователно е носител на задължението за данъци за придобитите от него доходи от източници в Република България и в чужбина. Жалбоподателят е вписан като едноличен собственик на капитала и управител в „Блу Даймънд Груп“ ЕООД, [ЕИК]. Констатирано е, че няма регистрация като едноличен търговец, не е вписан и в регистър Булстат, като лице, упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност, вкл. като осигурител. За ревизирания период няма данни за регистрирани договори по трудови правоотношения; за изплатени доходи, различни от доходи от трудови правоотношения; не са подавани декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. През ревизирания период е неженен, като са установени данни за съвместно съжителство със С. М. И.. В. С. Х. се е осигурявал на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за здравно осигуряване, въз основа на подадена декларация обр.7 от 09.10.2014 г. С цел определяне наличието или липсата на съответствие между доходите и извършените от лицето разходи, за всяка една от календарните години, включени в обхвата на възложеното производство, е изготвена таблица за съпоставка. Имуществено несъответствие или превишение на извършените разходи над получените доходи е установено за 2019 г. в размер на 16813.82 лв. Процесната сума е приета за доход от други източници, подлежащ на облагане по ЗДДФЛ, и е включена в общата годишна данъчна основа за облагане за посочения период. За останалите периоди в обхвата на ревизията органите по приходите не са констатирали несъответствие на доходи и разходи. Установено е, обаче, че В. С. Х. е получил парични средства от трети лица по банков път, както и чрез доставчици на платежни услуги, както следва: през 2018г., получени преводи в размер на 647.39 лв., чрез система Western Union /стр. 60-61 от РД/; през 2019 г., получени преводи в размер на 1173.50 лв., чрез система Western Union /стр. 60-61 от РД/; през 2021 г., получени преводи в размер на 16771.24 лв., чрез система Western Union, и в размер на 6108.22 лв. чрез системата „Изипей“ АД /стр. 58-61 от РД/; през 2022 г., получени парични средства по банкова сметка в Банка ДСК в размер на 70443.98 лв., чрез системата „Изипей“ АД в размер на 23380.58 лв. и чрез система Money Gram в размер на 8401.58 лв. /стр. 57-61 от РД/. Предвид факта, че не са представени доказателства за основанието на получените преводи/внесени суми, органите по приходите са приели, че процесиите парични средства са недекларирани доходи. В резултат на горното, ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основите за данъчно облагане по предвидения в ДОПК особен ред, а именно: т. 1 - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 - налице са данни за укрити приходи/доходи; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване и т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период. След извършен анализ на всяко едно от изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства, относими към В. С. Х., съобразно правилата в чл. 122, ал. 4 от ДОПК и разпоредбите в ЗДДФЛ, постановяващи реда и начина на формиране размерите на облагаемия доход и годишната данъчна основа за всеки вид доход поотделно, вкл. участието им като елемент в общата годишна данъчна основа за облагане по аргумент на чл. 17 от ЗДДФЛ, са установени: за 2018 г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 371.20 лв., включваща данъчна основа за доходи от други източници, формирана от получени парични преводи в размер на 647.39 лв., намалени с дължимите вноски по чл. 40, ал. 5 от 330 в размер на 276.19 лв.; дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 37.00 лв.; за 2019 г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 17647.04 лв., включваща данъчна основа за доходи от други източници, формирана от констатираното имуществено несъответствие от 16813.82 лв., както и получени парични преводи в размер на 1173.50 лв., намалени с дължимите вноски по чл. 40, ал. 5 от 330 в размер на 340.28 лв.; дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 1764.00 лв.; за 2021 г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 22879.46 лв., включваща данъчна основа за доходи от други източници, формирана от получени парични преводи; дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 2287.00 лв.; за 2022 г. - обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 99652.37 лв., включваща данъчна основа за доходи от други източници, формирана от получени парични преводи, намалени с дължимите вноски по чл. 40, ал. 5 от 330 в размер на 2573.78 лв.; дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 9965.00 лв. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени и лихви към датата на издаване на акта, в размер съответно от 23.00 лв. за 2018 г., 917.17 лв. за 2019 г., 723.40 лв. за 2021г. и 2096.49 лв. за 2022 г. В хода на ревизионното производство са направени следните установявания по отношение на задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: Ревизиращите са приели, че през периода м.02.2021 г. - м. 10.2021 г. В. С. Х. е извършвал търговия с различни видове златни бижута. Стоките са изпращани основно чрез „Ди Ейч Ел Експрес България” ЕООД. Стойността на изпратените стоки е получавана, чрез парични преводи, чрез платежни оператори: „Изипей“ АД и „Western Union“ и „MoneyGram“ и по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, по която В. С. Х. е титуляр. Установени са и случаи, при които стоките, са изпратени от В. С. Х. или от негово име чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, но плащанията по пратките са извършвани от получателите към трети лица, близки на ревизираното лице: Г. С. /дъщеря на ревизираното лице/; С. М. /живееща съвместно с ревизираното лице/; С. Х. /брат на ревизираното лице/; Л. Ц. Х. и Л. С. Х. /племенници на ревизираното лице/. В хода на ревизионното производство с Искане за представяне на документи, данни, сведения, книжа до трети лица № Р-03000323001940-041 018/23.06.2023г.от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД са изискани документи и писмени обяснения относно изпратени пратки от лицето В. С. Х.. От страна на дружеството са изпратени документи – справка в excel формат за всички извършени от куриерската фирма услуги, по които В. С. Х. е изпращач и копия на товарителниците по всички извършени куриерски услуги по представената справка. При анализ на представените товарителници и справки /стр.18-19 от РД/ е установено, че за периода от 16.02.2021 г. до 12.10.2021 г. В. С. Х. е изпратил 295 бр. пратки с обявена стойност в размер на 812799.71 лв. В хода на производството по делото, във връзка с изпратена до „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД молба по чл.192 ГПК, от страна на дружеството с писмо с.д.№ 10163/17.06.2025г. са представени 300 бр. товарителници с изпращач В. Х., заверени от дружеството. Във връзка с констатациите, от страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения вх.№ 8883/06.08.2024г. /л.110/, в които жалбоподателят сочи, че не разполага с документи за произхода на стоките, които се твърди, че е изпращал с куриер. Не е изпращал стоки срещу заплащана, а подаръци до негови познати и приятели на символична стойност. С искане за представяне на документи и писмени обяснения от 03.07.2023 г. от жалбоподателя отново са изискани документи и писмени обяснения, но такива не са представени. В хода на ревизионното производство са извършени 56 бр. насрещни проверки на лица, посочени като получатели на изпратените от В. С. Х. пратки чрез ,Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД /стр.24-40 от РД/. По-голяма част от лицата, не са открити на посочените адреси за кореспонденция, съответно не са представили изисканите документи и писмени обяснения. Тези, на които са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, потвърждават, че след видяна във Facebook реклама на магазин „Aslan gold“, са поръчали златни изделия /синджир, пръстен, гривна, обеци и др./ и съответно са получили пратките. Относно получените преводи от трети лица - С.М., Г.С., С.С.Х., Г.М., Л.С.С. и Л.Ц.С./стр.41-53 от РД/, органите по приходите са констатирали, че плащанията са по доставки, направени от Владимир Страхилов Х. чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД. На основание чл.11, ал.3 от ЗДДФЛ ревизиращите са приели, че доходът е придобит от ревизираното лице, предвид че по негово нареждане плащането е получено от трето лице. Въз основа на горните установявания, органите по приходи са приели, че през 2021 г. жалбоподателят е упражнявал търговска дейност по занятие, по смисъла на чл. 1 от ТЗ, от свое име и за своя сметка, представляваща по същество търговия със златни бижута. Изпращал е стоките до конкретни физически лица, както на територията на страната, така и в чужбина /Германия, Белгия, Дания, Австрия, Франция, Нидерландия и др./ чрез куриерските услуги на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД. Собствеността върху тези стоки е прехвърлил срещу съответната насрещна парична престация, получена чрез банкови преводи, отбелязани в банковите извлечения по сметка в Банка ДСК, и усвоените парични преводи, чрез системите за бързи разплащания - „Изипей“ АД, Western Union, MoneyGram. Направен е извод, че сделките са извършвани системно, постоянно и с цел печалба, и намерение тя да е източник на постоянен доход, както и, че тези предприети от ревизираното лице действия не могат да се приемат за обикновено управление на негово имущество, поради което същите следва да се считат за независима икономическа дейност, подлежаща на облагане по правилата в чл. 26-28 от ЗДДФЛ. С оглед констатацията, че ревизираният субект не е декларирал доходите си от дейност като едноличен търговец през 2021 г. чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, вкл. дължимия по чл. 48, ал. 2 от с.з. пряк данък, органите на фиска са приели, че реализираните от продажбите приходи са укрити. В резултат на това е прието, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно - налице са данни за укрити приходи или доходи. Изготвени са горепосочените уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, уведомление по чл. 17 от с.к. и искане за представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, че данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и осигурителният доход за 2021 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК. За установяване на данъчната основа, подлежаща за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и на осигурителния доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, е извършен анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства /стр. 7-69 от РД/. Прието е, че през 2021 г. жалбоподателят е реализирал недекларирани приходи от дейност като едноличен търговец в общ размер на 767 990.97 лв., представляващи сбор от получените от него в брой наложени платежи от „Еконт Експрес“ ООД в размер на 570.00 лв., посочената стойност на пратките, изпратени чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, намален с дължимия ДДС в размер на 45378.74 лв. за доставките с място на изпълнение на територията на страната /таблица стр.56-57 от РД/. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства за направените от него разходи за придобиване на стоките, предмет на последваща продажба, както и за направени други разходи във връзка с търговската дейност. Органите по приходите са установили направени от В.С.Х. разходи за куриерски услуги, както разход от валутни курсове в общ размер на 21376.48 лв., с която сума са намалени недекларирани приходи, като е установен облагаем доход, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 746 614.49 лв. От него са изключени дължимите задължителни осигурителни вноски, определени по реда в КСО и 330 в общ размер на 6611.00 лв. Установена е данъчна основа по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 740 003.49 лв., респ. дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 111 000.52 лв. На основание чл. 175 от ДОПК вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ, с оспорения РА са начислени и лихви за забава в размер на 33 291.43 лв. В хода на ревизионното производство са направени следните установявания по отношение на задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО: Предвид установения по реда на чл. 122-124а от ДОПК размер на дохода от търговска дейност по продажба на златни накити и бижута за 2021 г. от 746 614.49 лв., на основание чл. 6, ал. 1, чл. 127, ал. 1 вр. чл. 157, ал. 5 и ал. 6 от КСО с обжалвания РА, при съобразяване максималния месечен размер на осигурителния доход за 2021 г. и месеците, в които е извършвана трудова дейност, са определени: дължими от самоосигуряващото се лице вноски за ДОО при годишно изравняване в общ размер на 3478.00 лв.; дължими от самоосигуряващото се лице вноски за ДЗПО-УПФ при годишно изравняване в размер на 1175.00 лв. Върху размера на допълнително начислените вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ при годишно изравняване, с РА, на основание чл. 107 и чл. 113 от КСО, са начислени съответни лихви. Ревизиращите са извършили служебна проверка в информационните масиви на НАП, от която е установено, че жалбоподателят за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. е бил осигурен само по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Предвид установения по реда на чл. 122-124а от ДОПК размер на получени от лицето други доходи през 2018 г., 2019г. и 2022 г. на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от 330 с обжалвания РА, при съобразяване на месеците на получаване на дохода, са определени: за 2018 г. дължими от самоосигуряващото се лице вноски за ЗО при годишно изравняване в размер на 31.39 лв.; за 2019 г. дължими от самоосигуряващото се лице вноски за ЗО при годишно изравняване в размер на 71.48 лв.; за 2022 г. дължими от самоосигуряващото се лице вноски за ЗО при годишно изравняване в размер на 2240.18 лв. Върху размера на допълнително начислените вноски за 30 при годишно изравняване, с РА на основание чл. 107 и чл. 113 от КСО, са начислени лихви, съответно в размер на 19.51 лв., 37.17 лв. и 428.56 лв. Предвид установения по реда на чл. 122-124а от ДОПК размер на дохода от търговска дейност по продажба на златни накити и бижута за 2021 г. от 746 614.49 лв., на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 с обжалвания РА, при съобразяване максималния месечен размер на осигурителния доход за 2021 г. и месеците, в които е извършвана трудова дейност, са определени дължими от самоосигуряващото се лице вноски за ЗО при годишно изравняване в общ размер на 1646.00 лв., съответно лихва в размер на 510.85 лв. В хода на ревизионното производство са направени следните установявания по отношение на задължения за ДДС: Доставките на стоки - златни накити и бижута и др., са облагаеми, на основание чл. 12 от ЗДДС. Ревизиращите са установили, че В.С.Х. е достигнал оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на 57661.41 лв. към 23.02.2021г. за периода от 15.02.2021г. до 23.02.2021г. Следвало е да подаде заявление за регистрация в седмодневен срок, т.е. до 02.03.2021 г. Органите по приходите са приели, че съгласно разпоредбата на чл.102, ал. 4 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изр. второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Предвид, че обхвата на ревизионното производство относно определяне на задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС е от 05.03.2021 г. /ЗИЗВР от 07.08.2023г./, установените задължения за данъчен период м.03.2021 г. са от посочената дата, независимо от разпоредбата на чл. 102, ал.4 от ЗДДС. Отделно от посоченото, органите по приходите са установили реализирания оборот за всяка отделна държава, като са констатирали, че единствено доставките, изпратени и получени в Германия, преминават прага за регистрация за целите на ДДС, определен в нейното законодателство - 100 000 евро, на 29.03.2021 г. Предвид посоченото, за доставките с получатели данъчно незадължени лица в Германия задължения за ДЦС са определени само за периода от 05.03.2021 г. до 29.03.2021г. Въз основа на гореизложеното, за периода от 05.03.2021 г. до 30.06.2021 г. органите по приходите са приложили реда на облагане с данък по чл. 102, ал. 3, т.2 от ЗДДС, като са определили данъчна основа на извършените от лицето облагаеми доставки и дължим ДДС по периоди /таблица стр. 101 от РД/. В хода на производството, във връзка с направеното от жалбоподателя оспорване на доказателствата, представени в незаверен от издателя им вид, за изплатени на жалбоподателя и свързаните с него лица суми, от дружествата – доставчици на платежни услуги, са изискани по реда на чл.192 ГПК оригиналите или надлежно заверени преписи на въпросните документи. В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, като вещото лице дава заключението си за размера на изплатените на /получените от жалбоподателя суми в два варианта: веднъж – като извърши проверка на доказателствата за изпратени от Х. пратки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД, респективно - на констатациите на органите по приходите за обща стойност на установените въз основа на тях приходи на жалбоподателя от извършени доставки, и провери за евентуални аритметични грешки, и втори път - определи размера на получените суми само въз основа на документите за получени суми, налични в оригинал или заверени от техните издатели преписи, включително представените като електронни образи, заверени с квалифициран електронен подпис. В първия вариант на заключението , експертизата сочи, че констатираните получени парични преводи от жалбоподателя, чрез “Еконт Експрес” ООД в размер на 570,00 лв. общо са аритметически правилно отразени в обжалвания Ревизионен акт, без допускане на грешки. След като се запозна със съдържанието на представените от „Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД по делото заверени копия на всички товарителници за пратките на В.С.Х., както и с представената по време на ревизията справка във вид на таблица, експертизата констатира, че жалбоподателят е изпратил общо 299 пратки със златни бижута. От всички пратки, 20 броя са с декларирана стойност в лева, а останалите 279 са в евро. В колоната “получил ” на справката е отбелязано или името или фамилията на получателя. Експертизата констатира обща заявена стойност на 295 броя пратки в размер на 814 422,43 лв., т.е. с 1 622,72 лв. повече от ревизиращия екип. От получените от Х. чрез „Изипей“ АД преводи в размер на 31 768,69 лв. общо през 2021г., 25 660,47лв. от преводите са изпратени от лица, които фигурират в товарителниците за изпратените от жалбоподателя златни бижута чрез „Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД. Получените парични преводи като суми не съвпадат с обявените стойности на изпратените пратки, но или се доближават до тях, или са по-малки, или по-големи от заявените стойности на пратките. Констатираните получени парични преводи от жалбоподателя, чрез “Изипей”АД в размер на 25 660,47 лв. общо са аритметически правилно отразени в обжалвания Ревизионен акт, без допускане на грешки. Чрез агентите на Western Union: Финансова брокерска къща “Стринг”, “Ес Пи” ЕООД и “Тавекс” ЕООД жалбоподателят е получил преводи в размер на 18 073,00 EUR общо през 2018г., 2019г. и 2021г., ката само през 2021г. са 16 673,00 EUR. От тях 15838,31лв./8098,00 EUR общо са преводи, изпратени от лица, които фигурират в товарителниците за изпратените от жалбоподателя златни бижута чрез „Ди Ейч Ел Експрес България "ЕООД. Получените парични преводи като суми съвпадат с обявените стойности на изпратените пратки. Констатираните получени парични преводи от жалбоподателя, чрез агентите на Western Union: Финансова брокерска къща “Стринг”, “Ес Пи” ЕООД и “Тавекс” ЕООД“ в размер на 15 838,31 лв. общо са аритметически правилно отразени в обжалвания Ревизионен акт, без допускане на грешки. Вещото лице сочи, че в обжалвания Ревизионен акт/РД са констатирани получени парични преводи от В.С.Х. чрез MoneyGram от 9 790 EUR /19147,57 лв. общо през 2021г., които представляват преводи, изпратени от лица, които фигурират в товарителниците за изпратените от жалбоподателя златни бижута чрез „Ди Ейч Ел Експрес България "ЕООД. Получените парични преводи от В.С.Х. чрез изплащащият агент “Варчев Ексчейндж" ООД, като суми не съвпадат изцяло с обявените стойности на изпратените пратки, като или се доближават до тях, или са по-малки от заявените стойности на пратките. Констатираните получени парични преводи от жалбоподателя, чрез агента на MoneyGram - “Варчев Ексчейндж” ООД в размер на 19147,57 лв. общо са аритметически правилно отразени в обжалвания Ревизионен акт, без допускане на грешки. Експертизата посочва, че в обжалвания Ревизионен акт/РД са констатирани получени парични преводи от 7 физически лица: С.М., Г.С., С.С.Х., Г.Х.М., Л.С.С., Л.Ц.С. и Г.А.К. Преводите са платени/наредени/изпратени от физически лица, които са получили пратки, представляващи златни бижута, изпратени от В.С.Х. и фигуриращи в товарителниците на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД. На датата, на която някое от посочените 7 физически лица получава плащане на паричен превод или на следващия ден, В.С.Х. изпраща пратка със златни бижута до лицето, наредило превода. За пратките, за които няма информация за начина на плащането им, в изготвената от ревизиращите таблица е изчислена левовата равностойност на декларираната стойност в EUR, или левовата декларирана стойност, и тя е включена в общия оборот на жалбоподателя. За тези пратки има доказателства, че са изпратени, но няма доказателства, че са платени. Установени са общо оборот - 813 369,71 лв., данъчна основа - 226 893,70 лв., ДДС - 45 378,74 лв. и нетен приход - 767 990,97 лв. за 2021г. По отношение на втория вариант на въпрос № I, за да определи размера на получените суми само въз основа на документите за получени суми, налични в оригинал или заверени от техните издатели преписи, включително представените като електронни образи, заверени с квалифициран електронен подпис, експертизата е елиминирала тези от тях, които на отговарят на посочените изисквания. Направила съответните изчисления, като е достигнала до извод за оборот за 2021г. във Вариант 2 на експертизата в размер на 121 206,58 лв.. Във въпроси 2 до 4, при съобразяване с отговора по въпрос 1 във всеки от двата варианта, вещото лице е определило съответните задължения на жалбоподателя за ДДС, за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2021г. и по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди, както и дължимите лихви. Задълженията на В.Х. за ДОО и УПФ като самоосигуряващо се лице за 2021г., и за задължения по КСО за 2018,г., 2019г., 2021г. и 2022г., експертизата констатира, че са идентични с тези в обжалвания Ревизионен акт, тъй като те се изчисляват на базата на максималния осигурителен доход за периодите и съобразно извършените от жалбоподателя плащания. За 2021г.: ДОО - 3 478,00 лв. и 1114,84 лв. лихви; ДЗПО - 1175,00лв. и 376,66лв. лихви. Здравно осигуряване по ЗЗО по години: 2018г. - 31,39 лв. и 19,51 лв. лихви; 2019г. - 71,48 лв. и 37,17 ле. лихви; 2021г. - 1646,00 лв. и 510,85 лв. лихви; 2022г. - 2240,18 лв. и 428,56 лв. лихви. Общо; 3 989,05 лв. и 996,09 лихви. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване, приключило с Решение № 275/19.02.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът намира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, няколкократно удължаван по надлежния ред и от компетентни органи, включително на основание чл.114, ал.4 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. ЗВР, ЗИЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. При проверка на електронните документи, както с приложението StampIT, така и в хода на процедурата по чл.184 ГПК, вр. §2 ДР на ДОПК в рамките на проведеното о.с.з. от 07.07.2025г., се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен автор, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК. Наведените от жалбоподателя възражения в обратен смисъл са бланкетни и декларативни, а впоследствие и не са поддържани от него. Същите са мотивирано отхвърлени от съда още с постановеното в хода на процеса Определение № 5595/22.05.2025г. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи от лицата, посочени за техни издатели, за които няма спор, че са органи по приходите при ТД на НАП Варна, като жалбоподателят не е направил искане за представяне на заповед за назначаване на Нели Иванова Бонева, въпреки предоставената му възможност в о.с.з. от 28.05.2025г. Подписите съдържат всички реквизити по чл. 26 вр. чл. 3, т. 12 и вр. т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. представляват квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламента. Следователно посочените документи са подписани с квалифицирани електронни подписи, които отговарят на всички изисквания, както на Регламент (ЕС) № 910/2014, така и на ЗЕДЕУУ. Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани, както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт. По основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК: Не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 ДОПК, като данъчната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ и данъчната основа за данък върху доходите на физическите лица - за годишен/авансов данък на ЕТ, е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК, респ. осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ, е определен по реда на чл. 122-124а ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Така, в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в условията на алтернативност в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – 7 ДОПК. В конкретния случай за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на основите за данъчно облагане по предвидения в ДОПК особен ред, а именно: по т. 1 - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; в т. 2 - налице са данни за укрити приходи/доходи; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване и т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период. Този извод е обоснован с установеното в хода на ревизията имуществено несъответствие или превишение на извършените разходи над получените доходи за 2019 г., както и с получени от жалбоподателя парични средства от трети лица по банков път и чрез доставчици на платежни услуги, за 2018г., 2019г., 2021г. и 2022г., от които е реализирало облагаеми приходи, за които не е подавало ГДД. За така установените обстоятелства на РЛ е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №Р-03000323001940-113-001/07.08.2023 г., поради което процедурата по чл. 124, вр. чл. 122 ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява спазена. При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно-производствените правила по отношение на процедурата по чл.122 ДОПК, които да обосноват отмяна на РА само на това основание. Многократно на жалбоподателя е предоставена възможност за представяне на доказателства и вземане на становище, от която същият не се е възползвал, с изключение на депозираните писмени обяснения относно изпращаните пратки с „Ди Ейч Ел“. Настоящият съдебен състав преценява, че по отношение на жалбоподателя органите по приходите са доказали основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т.5 и т.7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Този извод е изведен след извършен обстоен анализ на документите и информацията за извършени пратки (продажби) и получени суми. Органите по приходите са анализирали всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК, които са относими към облагането на жалбоподателя с данък върху доходите по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ. Събрани са множество доказателства, свързани с облагането на ревизираното лице, включително са приобщени такива от предходни проверки на свързани лица, като същите са анализирани и мотивирано е посочено кои от тях се приемат и кои не се кредитират с доверие, както и аргументите за това. От ревизираното лице не са представени никакви доказателства и документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци по ЗДДФЛ, и на задължителни осигурителни вноски, въпреки редовно връчените му искания за представяне на такива документи, нито са дадени конкретни обяснения за безспорно получените от него суми. Органите по приходите са извършили процесуални действия за събиране на писмени доказателства от трети лица, извършили са насрещни проверки и служебно са установили получените от лицето, приходи, доходи и извършените от него разходи. При извършената съпоставка на получените доходи с установените разходи е установено, че за 2019г. разходите превишават получените приходи и не е налице съответствие на имущественото и финансовото му състояние, респективно – че за ревизираните периоди са налице получени парични средства – недекларирани доходи, което обосновава наличието на хипотезите за извършване на ревизията по особения ред. С оглед горното неоснователно е възражението в жалбата за неизясняване на всички факти относно разкриване на обективната истина и за необоснованост на констатациите в РА. Целта на разпоредбите, регламентиращи ревизиите по особения ред, е да се извърши облагане именно в случаи като процесния - когато данните, необходими за установяване на данъчните задължения съобразно приложимия материален данъчен закон, липсват или не са достатъчни. В случая, в изпълнение на принципа за обективност по чл.3 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчната основа по възможно най-достоверния начин, като за целта са изследвали и анализирали всички установени доходи и направени разходи от ревизираното лице. По отношение на релевираните от жалбоподателя възражения за приложимост спрямо него на законодателството на Р Франция като държава на пребиваване в ревизираните периоди. Съдът намира, че ревизиращите правилно и обосновано са приели за установено от фактическа страна, че за ревизирания период Х. е местно лице, по смисъла чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ като такова е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Наведените в тази насока възражения от страна на ревизираното лице, с конкретика единствено по приложимостта на чл. 11, § 1 и § 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 883/2004 относно установените задължение по ЗЗО, са изцяло неоснователни и недоказани. По делото няма спор, че Х. има постоянен адрес в България - гр. Варна, [улица], поради което е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Въпреки това, предвид данните за спорадично пребиваване на жалбоподателя и във Франция, ревизиращите правилно са изследвали критерият по чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ относно центъра на жизнените му интереси. В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. В този смисъл, органите на фиска правилно и законосъобразно са отчели, че лицето притежава недвижимо имущество в Р България /два имота находящи се в гр. Варна и три имота, находящи се в гр. Омуртаг/; титуляр е на банкови сметки, открити в лицензираните банки в страната; извършвал е плащания в търговски обекти в България; изпращал е пратки от територията на Р България /прието за безспорно от жалбоподателя/, съответно е получавал чрез парични преводи суми на територията на Р България; многократно е преминавал през български ГКПП, като през 2021 г. лицето е пътувало многократно между България и Турция /таблица на стр.75-80 от РД/; семейството му, в т.ч. дъщеря му и нейната майка, пребивават в България и имат постоянен адрес в България, който съвпада с неговия постоянен такъв. Независимо от факта, че за периода 2019г. - 2020г., жалбоподателят е получил доходи във Франция, предвид че центърът на жизнените му интереси е в Р България, правилно с обжалвания РА е прието, че лицето е местно физическо лице за Р България по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. с ал.4 от ЗДДФЛ. В тази връзка, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, за периода на пребиваване на територията на Франция. Отделно от посоченото, е установено, че В.С.Х. се е осигурявал на основание чл.40, ал. 5 от ЗЗО, въз основа на подадена декларация обр.7 от 09.10.2014г., като няма данни от страна на жалбоподателя да е подадена декларация за прекратяване на осигуряването. Предвид гореизложеното, неоснователни са доводите, че В.С.Х. подлежи на задължително здравно осигуряване в държавата по пребиваване – Франция, на основание чл. 11, § 1 и § 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съдът не кредитира изслушаните в хода на производството свидетелски показания с твърдения за трайно пребиваване на жалбоподателя във Франция в ревизираните периоди. Съдът отчита наличието на родствена връзка на свидетелите с жалбоподателя, като намира показанията за субективни и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. Налице са и вътрешни противоречия, като от една страна свидетелите сочат на влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, налагащо няколкократни хоспитализации и интервенции, а от друга – обосновават полаган от жалбоподателя труд по професионално почистване на сгради, очевидно изискващ значителни физически усилия и добро физическо състояние. По отношение на установените задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ: Установеното превишение на разходите за 2019г. размер на 16813.82 лв. в ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, както и получените през 2018 г., 2019г., 2021 г. и 2022 г. парични преводи от физически лица, представляват облагаем доход, за който е дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Ревизиращите правилно, законосъобразно и в пълнота са изследвали паричните потоци за ревизирания период, като при спазване на принципа за обективност са отразили всички установени приходи и разходи на ревизираното лице. Жалбоподателят не релевира конкретни оплаквания срещу баланса на паричните потоци, а изразява декларативно несъгласие със същите. За формирания за 2019г. недостиг на доходи спрямо доказаните и установени разходи на лицето, при извършената тяхна съпоставка, следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва с конкретни доводи и аргументи посочените в таблиците за съпоставка позиции на извършени разходи и получени постъпления/доходи. Същите са установени от органите по приходите при анализ на движението по банковите сметки на лицето, чрез събрана информация от трети лица, както и предоставена информация от самото ревизирано лице. За установяване на началните и крайните салда на парите в брой към първи януари и тридесет и първи декември на ревизираната година органите по приходите са направили анализ на всички събрани доказателства, от където е видно движението на парите в брой на ревизираното лице, и са направили подробна съпоставка на приходи и разходи за 2019г., изложена в таблица на стр.84 - 85 от ревизионния доклад. Органите по приходите са включили в съпоставката на постъпленията и разходите тези източници на парични средства и постъпления, за които са намерили безспорни доказателства, включително установените други облагаеми доходи от трети лица в размер на 1173,50 лева. Съгласно възприетото от ЗДДФЛ, на облагане подлежат определени видове доходи на физическите лица. Обект на облагане са не парични средства, а доходи, дължими и получени на определено основание, представляващо конкретно правоотношение, в което участва получателя на дохода. Размерът на облагаемия доход се определя според вида му и съгласно правилата на ЗДДФЛ. От тази гледна точка, с настоящата ревизия са обложени и доходи на В.Х., получени през ревизираните години чрез доставчици на платежни услуги Western Union, MoneyGram „Изипей“, и по банковата му сметка в Банка „ДСК“ /70443,99 лв./, квалифицирани като такива от източник, който не е изрично посочен в ЗДДФЛ – за 2018г. - в размер на 647.39 лв.; за 2019г. – в размер на 1173.50 лв.; за 2021г. – в размер на 22879.46 лв. и за 2022г. – в размер на 99652.37 лв. Получаването на паричните суми, приети от органите по приходите за парични доходи, от които са приспаднати вноските по чл.40, ал.5 ЗЗО, е безспорно, видно от събраните в хода на ревизията доказателства. Не е обяснено и доказано от жалбоподателя основанието за получаването на тези суми от третите лица. Липсата на годни доказателства за конкретните основания за придобиване на обложените през ревизираните години доходи е наложило ревизията да се извърши по особения ред на чл.122 от ДОПК, а не по общия. От страна на жалбоподателя не са представени документи, за какво са предназначени и на какво основание са получени, в т.ч. не са представени доказателства, че процесиите парични средства са необлагаем доход. Предвид че от В.С.Х. не са ангажирани доказателства, сочещи основанието за получените парични средства, законосъобразно органите по приходите са приели, че същите имат характер на доходи, подлежащи на облагане. Установяванията на приходната администрация относно дължимите суми за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018, 2019, 2021 и 2022г. се потвърждават и от заключението на приетата ССчЕ по въпрос № 4, в неговия първи вариант, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съдът не кредитира отговора на въпрос № 4 във втория му вариант по съображения, които ще изложи при обсъждане на установените задължения по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ. На основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ, дължимите лихви върху определените задължения по години са правилно определени от ревизиращите като период и размер. По отношение на установените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ (данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ): Основните оспорвания на жалбоподателя във връзка с установените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ са по отношение на информацията, предоставена от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, „Изипей“ АД, Western Union, MoneyGram, „Ес Пи“ ООД, „Финансово - брокерска къща Стринг“ ЕООД, „Тавекс“ ЕООД и „Варчев Ексчейндж“ ООД, „Еконт експрес“ АД, „П. 86“ ЕООД, „СИФ Интернешънъл“ ООД, и в частност - на доказателствената стойност на представените от дружествата справки и документи. В хода на производството жалбоподателят уточнява, че не оспорва представените доказателства за изпратени пратки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, обективирани в представените от куриера в хода на ревизията справка в excel формат за всички извършени от куриерската фирма услуги, по които В.С.Х. е изпращач, ведно с копия на товарителниците по всички извършени куриерски услуги по представената справка. Изпращането на въпросните пратки е потвърдено и от самия жалбоподател в писмени обяснения вх.№ 8883/06.08.2024г. /л.110/, в които сочи, че не е изпращал стоки срещу заплащана, а подаръци до негови познати и приятели на символична стойност. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, оспорва представените от дружествата документи, което не са в оригинал или са в незаверено от издателя им копие, като на основание чл.183, ал.1, изр.2 ГПК, желае изключването им от доказателствената съвкупност. Спорът в настоящото производство се свежда именно до основателността на това възражение на жалбоподателя, доколкото липсват други конкретни възражения срещу установените задължения за данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, а задълженията за ДДС са функция на същите, и отговорите на приетата ССчЕ във вариант 1 изцяло потвърждават установяванията на ревизиращите органи. В хода на ревизионното производство органите по приходи са предприели процесуални действия, с оглед събиране на допълнителни доказателства във връзка с установените изпратени от Х. 295 бр. пратки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, с обявена стойност в размер на 812799.71 лв. Въз основа на представените документи от „Изипей“ АД - извлечение за движението по сметка на ревизираното лице и справка за получени парични преводи, за които клиента няма разкрита сметка, както и електронно подписани копия на разписките, удостоверяващи изплащането на сумите по получени парични преводи от В.С.Х., е установено, че през 2021 г. са получени парични преводи от В.С.Х. в размер на 31768.69 лв. При извършен анализ е установено, че част от преводите в размер на 25660.47 лв. са плащания във връзка с изпратени от В.С.Х. пратки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД /таблица на стр. 20-21 от РД/. Въз основа на представените документи от „Western Union“ - отговор 5480/06.06.2023 г. с приложена справка за получени и изпратени преводи от В.Х., е установено, че през 2021г. са получени парични преводи от В.С.Х. в размер на 32609.55 лв. При извършен анализ е установено, че част от преводите в размер на 15838.31 лв. са плащания във връзка с изпратени от В.С.Х. пратки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД /таблица стр. 21 -22 от РД/; Въз основа на представените документи от „MoneyGram“ – справка за получени и изпратени преводи от В.Х-/л. 907-916/, е установено, че през 2021 г. са получени парични преводи от В.С.Х. в размер на 19147.57 лв., във връзка с изпратени от ревизираното лице пратки чрез ,Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД /таблица стр. 22 от РД/; Въз основа на представените документи от „Ес Пи“, от „Финансово - брокерска къща Стринг“ ЕООД, от „Тавекс“ ЕООД, от „Варчев Ексчейндж“ ООД - разписки за изплатен паричен превод, е установено, че са изплатени парични преводи на В.С.Х., получени от трети лица. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а и от приобщените такива в хода на делото във връзка с изпратени до трети страни молби по чл.192 ГПК, съдът намира, че приходната администрация правилно е приела, че през периода от 15.02.2021 г. до 11.10.2021 г. В.С.Х. е извършвал регулярни търговски продажби на стоки, предимно изпращани до получателите чрез „Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД /установени и с приложените 300 бр. товарителници, заверени от дружеството - куриер/, и е получавал парични плащания чрез „Изипей“ АД, Western Union, MoneyGram International и техните подагенти на територията на страната, лично или чрез трети лица. В рамките на извършваната ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК, и при абсолютна процесуална пасивност от страна на жалбоподателя в хода на административното производство, ревизиращите правилно, логично и обосновано са приели за приходи от извършените доставки декларираните от В.С.Х. стойности за всяка пратката в български лева, независимо дали за доставката е доказано извършено плащане, като за доставките, за които в ревизията е определено задължение за ДДС, същото е приспаднато . Налице са множество съвпадения на изпратени пратки чрез куриер и получени парични преводи от получатели по доставките, потвърдено и от изготвената ССчЕ. Съгласно декларираните от лицето стойности на товарителниците стойността на пратките е в границите от 85 евро до 10406 евро и общо за годината 415869,33 евро /813369,71 лв./ Да се приеме тезата, че липсва такава осъществявана от жалбоподателя дейност на фактически търговец, би означавало, че жалбоподателят е изпращал златни накити на значителна стойност на непознати за него лица /с оглед отговорите на получателите при извършените насрещни проверки/, без да е получил за тях насрещна престация. Правилно ревизиращите са приложили и нормата на чл.11, ал.3 от ЗДДФЛ, като са приели, че получените суми от роднините на Х.- С.М., Г.С., С.С.Х., Г.М., Л.С.С. и Л.Ц.С., са по доставки, извършени от ревизираното лице, респективно - доходът се смята за придобит от него. В тази насока от страна на жалбоподателя не са изложени никакви конкретни възражения или обяснения, като заключението на ревизиращите кореспондира изцяло с останалите доказателства по делото. Получените от третите лица, близки на жалбоподателя суми, или изцяло съответстват или са много близки до обявените стойности на безспорно изпратените от Х. стоки, респективно – изпращането на стоката става или в същия, или в следващ плащането ден. Несподеляема е тезата на жалбоподателя, че събраните в хода на ревизията заверени преписи на документи, които не са представени в оригинал или заверен от издателя им препис, следва да не бъдат ценени като доказателства. Същите са допустими доказателства, на основание чл.54, ал.1, т.4 и ал.5 от ДОПК вр. с чл.171, ал.1 от АПК. Събраните в хода на ревизията документи са изискани на основание чл.37, ал.5 от ДОПК от трети лица, които, задължени за това, са ги предоставили на ревизията. Предоставените по електронен път електронни образи са подписани с квалифицирани електронни подписи на компетентните физически лица, представители на третите лица, от които са изискани документите. Т.е. въпросните документи са заверени от издателя им. Разпечатки от електронните файлове са заверени от органите по приходите, които на основание чл.54, ал.5 от ДОПК са допустими доказателства в ревизионния процес, а на основание чл.171, ал.1 от АПК - и в съдебния. Процесуалните норми в данъчно-осигурителния процес, касаещи събирането и допустимостта на доказателства, са специални, и във всяко ревизионно производство доказателствата се събират по този точно определен процесуален ред. Когато този процесуален ред е спазен, то значи доказателствата са събрани редовно и имат силата да се кредитират и ценят в ревизията, а на основание чл.171, ал.1 от ДОПК – и в административния съдебен процес. В този смисъл, нормите на глава осма, раздел II на ДОПК, както и на чл.171 от АПК, са специални спрямо релевираната от жалбоподателя норма на чл.183, ал.1 от ГПК, дерогират я и се явяват приложими. В административния съдебен процес тези доказателства имат сила и следва да се ценят, като непредставянето на оригинал или на официално заверен препис от тях не може да доведе до изключването им от доказателствата по делото. Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 71 ДОПК, представените технически носители на данни, са допустими веществени доказателствени средства. С молба с.д.№ 7498/07.05.2025г. от страна на ответника е представен ел. носител – диск, съдържащ представените по електронен път в хода на ревизията отговори и документи от Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД, „Изипей“ АД, Western Union, MoneyGram, “Еконт Експрес” АД, “ФБК Стринг” ООД, “Ес Пи” ЕООД, “Тавекс” ЕООД, “Варчев Ексчейндж” ООД. В този смисъл, съдът намира отговорите на въпросите от заключението на изготвената ССчЕ в техния вариант 2, обвързан с направеното от жалбоподателя оспорване, за неотносими към предмета на делото, като почиващи само на част от доказателствената съвкупност. По отношение на установените задължения за ДДС: Във връзка с безспорно доказаното извършване на търговска дейност от страна на жалбоподателя, както и получаване на доходи от него в това му качество по облагаеми за целите на ЗДДС доставки, правилно са установени задължения и за ДДС, на основание чл.102, ал.4 от ЗДДС. Съгласно представените и анализирани данни за изпратени от Х. стоки с декларирана от него стойност, описани в констативната част на ревизионния доклад /стр.96 и сл./, се установява че жалбоподателят е реализирал облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС над 50 000,00 лв. на 23.02.2021 г. в размер на 57661,41 лв. /за периода 15.02.2021 г. – 23.02.2021 г./. Т.е., ревизираното лице е надхвърлило оборота за задължителна регистрация по ЗДДС през м.02/2021г., и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС същото е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок съответно до 02.03.2021г. Продажбите на златни накити и бижута, извършени от жалбоподателя, безспорно представляват облагаеми доставки на стоки по смисъла на ЗДДС, като в случая правилно е съобразено от ревизиращите, че се касае и за дистанционни продажби по смисъла на чл.14 от ЗДДС. Правилно е съобразена и приложимата редакция на нормата в редакцията й до 01.07.2021г., съгласно която дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия: 1 стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва; 2 доставчикът е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва; 3 получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва; 4 стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. В случая доставките на стоки от жалбоподателя попадат в дефиницията за дистанционни продажби: стоките се изпращат от България за сметка на жалбоподателя до друга държава членка, в която приключва транспорта им; жалбоподателят не е регистриран за целите на ДДС в държавата членка, в която приключва транспорта; получатели по доставките са физически лица, които не са задължени да начисляват ДДС при вътреобщностно придобиване на стоките в държавата членка, където транспортът приключва; стоките са златни накити и бижута, т. е. не попадат в изброените от чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗДДС ограничения, поради което правилно е прието, че жалбоподателят е извършвал дистанционни продажби на стоки по смисъла на ЗДДС. На основание чл. 20 ал. 1 от ЗДДС, в редакцията му преди 01.07.2021г., законосъобразно и правилно ревизиращите са проследили реализираните обороти по доставки на стоки за всяка отделна държава, като е установено, че единствено доставките в Германия, преминават прага за регистрация, определен в нейното законодателство – 100 000,00 евро на 29.03.2021г. Предвид изложените по – горе съображение, по които ревизиращите са приели наличие на доставки и по изпратените от Х. стоки, по които не са установени конкретни плащания, на основание чл. 122 от ДОПК, ревизиращите правилно са приели за дата на данъчното събитие за всички пратки, за които е установено плащане – датата на получаване на плащането, а за всички пратки, за които не е установен начин и време на плащането – датата на изпращане на пратката. След правилно определени данъчна основа и данъчна ставка по мотиви, подробно изложени на стр.100 – 101 от РД, ревизиращите законосъобразно са установили задължение за ДДС за периода след 05.03.2021г. до 30.06.2021г. /до изменението на чл.14 ЗДДС/ по реда на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, и на основание разпоредбите в чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, в размер на 45 378,74 лева. Съобразно направените констатации и изчисления данък по периоди, ревизиращите са определили и следващите се лихви за просрочие на дължимия ДДС, на основание чл.175, ал.1 вр. чл.1 от ЗЛВДТДПДВ. Законосъобразно ревизиращите не са установили задължения по ЗДДС на жалбоподателя за периода след 01.07.2021г., когато влизат в сила измененията на чл.14 ЗДДС. След изменението на разпоредбата, всички извършени от Х. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки са с място на изпълнение в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Същите не попадат в обхвата на облагаемите със ставка 20% ДДС доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, а жалбоподателя е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 156 от ЗДДС. Следва да се подчертае, че жалбоподателят не е навел конкретни и аргументирани възражения в насока определения ДДС и начина на изчисляването му, като същия е косвено оспорен единствено чрез оспорването на доказателствата за генерираните обороти през доставките на златни накити и бижута. Изцяло в подкрепа на изводите на приходната администрация е и заключението на ССчЕ в нейния вариант 1, в който изчисленията на вещото лице досежно задълженията на жалбоподателя за ДДС, изцяло съвпадат с тези на ревизиращите. По отношение на установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица: Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че данъчната основа, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, при установени при ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК, касае определяне на данъчни задължения, но не представлява осигурителен доход. Позитивното осигурително право обвързва възникването на осигуряването /обществено и здравно/ със започването на трудова дейност срещу възнаграждение (чл. 10, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 КСО). Доходът на осигуреното лице в случая е от различи източници. За доходът, изразен като превишение на разходите над приходите, който не е от трудова дейност, не възниква задължение за осигуряване /така и т. 1 от ТР № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. д. № 8/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС/. Доходът от продажба на движимо имущество, който е резултат от стопанска дейност на едноличен търговец, представлява доход от трудова дейност, и по арг. от чл. 10, ал. 1 КСО, е възникнало задължение за получателя на дохода за осигуряване. РЛ е самоосигуряващо се лице по чл. 5, ал. 2 КСО от категорията на тези по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, и освен вноски за фондовете на общественото осигуряване дължи и такива по сметка на НЗОК на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. В хода на ревизионното производство безспорно са установени приходи на ревизираното лице от дейността му като фактическия търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ през 2021г. За лицето, в качество на самоосигуряващо се лице, във връзка с извършваната от него търговска дейност като ЕТ не са подавани и декларация обр. 1 и годишни декларации обр.6. Т.е., за получените доходи от търговската дейност на лицето /получени доходи във връзка с изпратени пратки със златни накити и бижута чрез „Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД / не са начислявани и не са внасяни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за ДОО и ДЗПО-УПФ. При това положение, органите по приходите основателно са установили и начислили и задължения за задължителни осигурителни вноски върху осигурителния доход на жалбоподателя от дейност като ЕТ за 2021г. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 КСО, правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс. Безспорно установено е в хода на ревизията, че жалбоподателят през ревизираната 2021г. е упражнявал фактически трудова дейност като едноличен търговец, извършвайки продажба на стоки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД, като дейността на ревизираното лице като самоосигуряващо се лице не е прекъсвана. Т.е., ревизираният е в обхвата на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 КСО го определя като самоосигуряващо се лице, а размерът на осигурителните вноски е определен правилно от органите на фиска, съгласно чл. 6, ал. 8 и ал. 9 КСО, по подробно изложените на стр.103 и сл. от РД съображения. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО, като лице, упражнявало дейност като търговец, жалбоподателят дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година в срока, определен с чл. 7, ал. 4 от КСО. Прието е, че като лице, родено след 31.12.1959 г., на основание чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително следва да се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, като определя авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО УПФ върху осигурителния доход за фонд ДОО и ги внася в определения с чл. 158, във връзка с чл. 7, ал. 4 от КСО срок. Съгласно чл. 6, ат. 9 от КСО, жалбоподателят е следвало да определя окончателен размер на осигурителния си доход въз основа на данни по ГДД по ЗДДФЛ, изчислен по реда на чл. 2, ат. 4 от НООСЛБГРЧ. Осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски се определя помесечно, върху разликата между избрания осигурителен доход, върху който се внасят авансово вноските и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Осигурителни вноски за довнасяне се дължат за фонд ДОО и за ДЗПО. Жалбоподателят не е внасял авансово осигурителни вноски за ДОО и УПФ за ревизирания период, поради което са начислени лихви за просрочие. Предвид правилно определената данъчна основа за облагане на задълженията по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, то и задължителните осигурителните вноски правилно са установени при прилагане на относимите разпоредби. Както беше посочено по-горе, ревизиращите законосъобразно са приели, че В.С.Х. е български гражданин, местно физическо лице, и на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за него е налице задължение за здравно осигуряване. В обжалвания РА правилно е прието, че за 2018г., 2019г. и 2022г. задължението му за внасяне на осигурителни вноски е на основание чл. 40, ал. 5 от същия закон. При отчитане на получените през м. 01/2018г., през м.10.2019г. и през 2022г. от В.С.Х. доходи от други източници по чл.35,т.6 ЗДДФЛ в размер съответно на 647,39 лв., 1173,50 лв. и 102 226,14лв., и при прилагане на относимите разпоредби и минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица за съответната година, ревизиращите правилно са определили окончателна осигурителна вноска за здравно осигуряване за 2018г. в размер на 31,39 лв. за 2019г. - в размер на 71,48 лева и за 2022г. – в размер на 2240,18 лв., определени върху разлика между общия размер на годишния доход върху който се дължат ЗОВ, и годишния доход за внесените авансовите осигурителни вноски, респективно - сбора от доходите, върху които са дължими авансовите осигурителни вноски /за 2022г./. През 2021г., с оглед упражняваната трудова дейност, жалбоподателят е следвало на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО да внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна година, в срока, определен в с. р., както и да определя окончателен размер на вноските за здравно осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход. При отчитане на цитираните разпоредби, облагаемия доход от извършваната от него търговска дейност, установен при настоящата ревизия в размер на 746 614,49 лв., получен в рамките на 9 месечен период, и съобразяване, че през периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г. В.Х. се е осигурявал по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като е плащал авансови вноски, изчислени върху  от минималния осигурителен доход за периода /приспаднати/, ревизиращите правилно са определили като задължение за периода невнесени от лицето авансови осигурителни вноски в размер на 182 лв., и окончателна осигурителна вноска за здравно осигуряване е в размер на 1464 лв., или общо – 1646 лева. В горния смисъл е изцяло и заключението на приетата ССчЕ, съгласно което задълженията на В.Х.- за ДОО и УПФ като самоосигуряващо се лице за 2021г., и за задължения по ЗЗО за 2018,г., 2019г., 2021г. и 2022г., експертизата констатира, че са идентични с тези в обжалвания ревизионен акт, тъй като те се изчисляват на базата на максималния осигурителен доход за периодите, и съобразно извършените от жалбоподателя плащания. На основание чл. 175 от ДОПК вр. чл.7, ал.4 и чл.158 от КСО и чл.40 ЗЗО, за невнесените в срок авансови и окончателни вноски ревизиращите законосъобразно са начислили съответни лихви за просрочие, като съдът не констатира основания за тяхната промяна, а и такива доводи не са наведени от жалбоподателя. В заключение, съдът намира, че при извършване на ревизията са спазени всички законови изисквания, като констатациите на проверяващите органи са извършени въз основа на служебно събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. В хода на ревизията са събрани всички относими доказателства и от трети лица, приобщени по съответния ред от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е възможност на жалбоподателя да представи доказателства. Същият е имал възможност да представя доказателства в хода на ревизията и при административното обжалване. Уведомен е и за установените обстоятелства по чл. 122 от ДОПК. Изискани са доказателства от всички трети лица, които имат отношение към извършваната ревизия, като са извършени и множество насрещни проверки. В случая констатациите на РА по реда на чл. 122 ДОПК се считат за верни до доказване на противното, доколкото наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В този смисъл, дори за част от констатациите на органите да не са налице преки доказателства, налице са множество косвени такива, както и презумптивна доказателствена сила на установяванията на органа в ревизията по аналог. В тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите констатации на органа по приходите, което в настоящото производство не е извършено. Именно наличието на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК дава възможност на органите по приходите да определят основата за облагане по реда на ал. 2, а когато наличието на основанието е подкрепено със събраните доказателства, то на основание чл. 124 ДОПК фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски, за което е направено своевременно искане от процесуалния представител на ответника по делото. Съгласно цитираната разпоредба в актуалната й редакция след изм. с ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г., на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, т. е. съобразно предвиденото в приетата от Министерския съвет Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24, изр. 2 от тази наредба, по административни дела с материален интерес възнаграждението за една инстанция е от 130 до 450 лв. При това положение и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на осъществената защита по него от процесуалния представител на ответника, съдът счита, че на същия се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 230, 08 евро. Водим от горното, Варненският административен съд, IХ-ти състав