Решение № 3100 от 8.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12648/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXV, вр. чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 9914 от 28.05.2025г., постановено по гр.д. № 69528/2024г. по описа на Софийски районен съд 123-и състав, по предявените обективно съединени искове от въззиваемата И. Л. против Висше строително училище „Любен Каравелов“ с правно основание, съответно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ: е отменено уволнението на И. В. Л., извършено във формата на Заповед № РД-00710/20.09.2024 г. на ректора на Висше строително училище „Любен Каравелов“ за прекратяване на трудовото правоотношение с И. В. Л., на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, поради „доказано плагиатство в научните трудове“ по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО“, считано от 25.09.2024 г., като незаконосъобразно; И. В. Л. е възстановена на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „доцент“ в катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“, Архитектурен факултет при Висше строително училище „Любен Каравелов“, гр. София и Висше строително училище „Любен Каравелов“ е осъдено да заплати на И. В. Л. сумата от 17548.32 лв., представляваща парично обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода от 25.09.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2024 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 2800 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение № 33565 от 11.08.2025г., постановено по реда на чл. 248 ГПК е отхвърлена подадената от Висше Строително училище „Любен Каравелов“ за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените на ищцовата страна разноски за процесуално представителство. Недоволен от така постановеното съдебно решение, въззивникът – ответник по исковата молба го обжалва с доводи за допуснати нарушения на материалния закон, по който първоинстанционният съд е счел, че следва да бъде установявано „плагиатство“, което по същество е довело и до неправилен правен извод, че уволнението е „незаконосъобразно“ и ищцата следва да бъде възстановена на работа. Поддържа, че неправилно, съдът не е съобразил предвидения във вътрешния подзаконов нормативен акт на Висшето училище – правилник за устройство и дейността, ред за установяване на „плагиатство“, като е приложил нормативната уредба, съдържаща се в Закона за висшето образование. Поддържа, че именно комисията по етика и академично единство към ВСУ „Любен Каравелов“ е компетентна да установи наличието на плагиатство, като в процесния случай са стриктно спазени и процедурите, предвидени в Правилника за работа на комисията по етика и академично единство на ВСУ „Любен Каравелов“. С тези съображения се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че единствен компетентен орган да установи наличието на плагиатство е Комисията по академична етика при Министъра на образованието. Оспорва се достоверността на показанията, на разпитания по делото свидетел Н.Н., поради вътрешни противоречия. Оспорва се и твърдението, че по отношение на един от арбитрите, назначени за извършването на проверка – Я.А. е наличен „Конфликт на интереси“. Поддържа се, че оспорваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че не е извършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства, нито са адресирани направените от ответната страна възражения, което довело до неправилно изясняване на фактическата обстановка. Твърди се, че постановеното съдебно решение е необосновано, тъй като решаващите си изводи, първоинстанционният съд е изградил въз основа на повърхностен анализ на доказателствата по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивна жалба. Поддържа, че при постановяване на съдебното си решение, първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от въззивника процесуални нарушения. Сочи, че крайните изводи, залегнали в мотивите на ревизирания акт почиват на правилна оценка на доказателствата по делото. По същество, твърди, че изводите за отсъствие на законовите предпоставки за прекратяване на трудовите правоотошения, визирани в чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО са правилни и законосъобразни, поради което моли, първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съдът след като прецени приобщените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следното: Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от И. Л., с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ срещу Висше строително училище „Любен Каравелов“, за признаване на уволнението, сторено със Заповед № РД-00710 от 20.09.2024г. на Ректора на ВСУ „Любен Каравелов“ за незаконосъобразно и отмяната му; възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – „доцент“ в катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“ и за присъждане на сумата от 17 548,32 лв., представляваща обезщетение за периода от 25.09.2024г. – 25.03.2025г., през който е останала без работа, поради уволнението. Ищцата твърди, че се намирала в трудови правоотношения с ответното висше училище, където работел като главен асистент в катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“. С Протокол № 6 от 14.09.2017г., на Факултетния съвет била назначена на длъжност „доцент“ в архитектурния факултет. На 25.09.2025г., трудовото й правоотношение било прекратено, поради констатирано наличие на плагиатство в представени публикации, с които участвала в конкурсна процедура за заемане на академична длъжност „доцент“. Сочи, че във вътрешните правила на учебното заведение, липсвала разписана процедура по установяване на плагиатство, следователно, приложима била процедурата по заемане на академичната длъжност „доцент“. На следващо място, сочи, че компетентен да установи наличието на плагиатсво е „научно жури“, което следвало да включва външни за съответното училище членове и най – малко трима от тях – професори. Оспорва, че научните трудове, в които се твърдяло на е налице „плагиатство“ не били посочени в заповедта за уволнение. Не на последно място, сочи, че научният труд бил написал през 2015 г., а подаденият сигнал – през 2024г., поради което счита, че за твърдяното нарушение е изтекла 5-годишна давност. Поддържа категорично, че процесния случай не касае „плагиатство“, доколкото в научния труд били посочени източниците му. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Висше строително училище „Любен Каравелов“ е оспорило предявения иск като неоснователен, с доводи, че процедурата по установяване на плагиатство и налагане на наказание дисциплИ.рно уволнение е надлежно спазена. Поддържа, че след извършената по надлежния ред проверка са установени всички предпоставки на извършено плагиатство. Оспорват се твърденията на въззивника, че не е регламентиран редът, по който следва да се установява плагиатство, посочвайки редица вътрешни актове, разписващи процедурата. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е формирал краен извод, че редът и предпоставките за установяване на наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации е разписан в Глава IV ЗРАСРБ – „Контрол“, според чл. 30, ал. 2, т. 3, от която проверката започвала или по инициатива на министъра на образованието, или по сигнал на заинтересовано лице. На база посочената законова регламентация СРС е достигнал до извод, че както в случаите на открита и неприключила процедура за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, така и по приключила вече такава – компетентна да установи наличието на плагиатство е Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката, въз основа на което Министърът на образованието и науката следвало да уведоми ректора на съответното висше училище, който единствен разполага с работодателската власт да освободи лицето от заеманата академична длъжност. Доколкото, в производството не се установило осъществяването на процедура пред Комисията на академична етика при Министъра на образованието и науката, то първоинстанционният съд счел, че отсъства елемент от фактическия състав на посоченото уволнително основание – установяване на плагиатство по надлежния ред. С тези изводи, аргументирал като незаконосъобразно уволнението и основателно искането служителят да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност и да му бъде заплатено обезщетение, за времето, през което останал без работа в претендирания размер. Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба и отговора пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. тълк.д. № 1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/. Първоинстанционното решение е валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на ревизирания акт въззивният съд намира следното: Регламентацията на правоотношенията по повод заеманата от въззиваемата длъжност са предмет на Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав в Република България, в този контекст е и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗРАСРБ, която изрично определя предмета на правно регулиране на закона като обществените отношения свързани с академичните длъжности, а освобождаването - по реда на чл. 58 ЗВО. Разпоредбата на чл. 58 ЗВО създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с преподавателите предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации и пр. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Елементите от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, при наличието на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав включват: 1/. освободеното лице да е член от академичния състав ; Според разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗВО, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав - "академичен състав". Според чл. 2, ал. 1 от Закона за развитие на академичния състав на Република България, академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование. Според чл. 2, ал. 3 от ЗРАСРБ академичните длъжности са - "асистент, "главен асистент", "доцент" и "професор". В чл. 48 от ЗВО са посочени длъжностите на научно преподавателския състав във висшите училища - за хабилитирани преподаватели-доцент и професор - ал. 1, т. 1, за нехабилитирани преподаватели-асистент и главен асистент -, ал. 1, т. 2, преподавател и старши преподавател са длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност на неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други - ал. 2. Следователно, за членове на академичния състав на Висше учебно заведение следва да се приемат – асистентите, главните асистенти, доцентите, професорите, преподавателите и старши преподавателите. 2./ доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. Легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 7 ДР ЗРАСРБ сочи, че под „плагиатство“ следва да се разбира „представянето за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране“ /в останалата си част, нормата е пояснителна за уволнително основание по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ – така в Решение № 325 от 01.11.2022г., по в.гр.д. № 694/2022г., ОС – Добрич, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1409 от 02.06.2023г., по гр.д. № 738/2023г., III г.о. ВКС/. Според трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК на ВКС – Решение № 426 от 07.07.2015г. по гр.д. № 122/2014г., г.к. IV г.о. ВКС, под установен ред следва да се разбира предвиден ред за установяване на плагиатство в закон или подзаконов нормативен акт, във вътрешен подзаконов нормативен акт за Висшето училище - Правилник за устройство и дейността. В обхвата на понятието следва да се включи и редът, предвиден в НПК - постановена влязла в сила присъда, с която член на академичния състав е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл. 173, ал. 1 НК. При липса на специално предвиден ред за установяване на плагиатство в законов или подзаконов нормативен акт, съответно във вътрешен нормативен акт на Висшето училище следва да се приложи ред, който не е по-неблагоприятен от този за заемане на съответната академична длъжност. Разяснено е, че под установен ред следва да се разбира действията на съответните органи на Висшето училище в рамките на тяхната компетентност, обективирани в съответни актове по установяване на деянието "плагиатство". Аналогични разяснения са дадени и с Определение № 1409 от 02.06.2023 г. по гр. д. № 738/2023 Г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. Тук е моментът да се отбележи, че погрешно, първоинстанционният съд е счел, че част от процедурата по установяване на плагиатство във всички случаи задължително се развива пред администрацията на Министъра на образованието и науката, основавайки доводите си на възприетото с Решение № 27 от 23.01.2025г., постановено по гр.д. № 217/2024г., г.о. на ВКС. Видно от мотивите на постановения акт, предмет на конкретната съдебна проверка е обхващала подаден сигнал до министъра на образованието и науката във връзка с чл. 30 ЗРАСРБ, която норма, регламентира правомощия по повод открити и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, към които, настоящата хипотеза не спада, доколкото, в случая липсва и надлежно сезиране, обуславящо компетентността на Министъра на образованието – а именно допустим сигнал, поради което и неговата компетентност не е ангажирана. Натоящата процедура, обхваща прекратяване на трудово правоотношение на специално предвиденото в чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО основание, а по аргумент на чл. 59 ЗВО, за неуредените в Глава шеста, касаеща академичния състав на висшите училища, въпроси, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Аргумент в тази насока се съдържа и в предвидените правомощия на министъра на образованието и науката, разписани в чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ, според които в случаите на констатирано нарушение /при висящо производство по заемане на академична степен/, Министърът прекратява процедурата, респ. компетентността и функциите му, по отношение на провежданите процедури за присъждането на научни степени или заемането на академични длъжности, както и относно сигнали за наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации, недостоверност на представените научни данни, конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита, са основно насочени към гарантиране интегритета на придобиване на научно звание и процедурата по неговото придобиване. Нещо повече, според чл. 35, ал. 2 и ал. 3 ЗРСАРБ, основната санкция, към която е насочено производството, развиващо се пред Министъра на образованието и науката се изразява в отнемането на придобитата, посредством плагиатството научна степен или звание. Аргументи в подкрепа на изложеното могат да бъдат изведени и при сравнителният прочит на т. 4 и т. 5 от чл. 58 ЗВО, които разграничават хипотезите на „установяване на плагиатство“ и „отнемане на научна степен“, като самостоятелни основания за дисциплИ.рно прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, противно на възраженията на въззиваемата се установява, че в Правилника за работа на Комисията по етика и академично единство са урегулирани правила по повод компетентността и реда за установяване на плагиатство, извършено от членове на академичния състав на ВСУ „Любен Каравелов“. Следователно, в конкретния случай, „установеният ред“ е предвиден в особен вид ненормативен източник на правото, който е задължителен за колектива на Висшето училище, според разясненията, дадени с Решение № 11 от 05.10.2010г., по к.д. № 13/2010г. на Конституционния съд. 3 / . Издаване на заповед от ректора на висшето училище за освобождаване от длъжност на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО. Страните не спорят, а и от приобщените по делото Трудов договор № 24 от 12.04.2013г., Допълнително споразумение към трудов договор № 24 от 12.04.2013г., с вх. № 02 от 16.01.2015г.., Допълнително споразумение към трудов договор № 24 от 12.04.2013г., с вх. № 83 от 01.11.2017г., Допълнително споразумение към трудов договор № 24 от 12.04.2013г., с вх. № ЧРО4 – 00071 от 14.08.2024г., Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № РД- 00710 от 20.09.2024г., препис от Трудова книжка се установява, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение за периода 12.04.2013г. – 25.09.2024г., в рамките на което ищецът е заемал при ответника различни длъжности, съответно: асистент към катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“, асистент на ½ щатна длъжност и главен асистент на ½ щатна длъжност; „Доцент“ в Архитектурен факултет. На 25.09.2024г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование. По делото е приобщен Сигнал с вх. № ВСУ -01944 от 18.06.2024г., от името на доц. Д-р С.Ц..П. от катедра „Строителни конструкции“, в който се излага становище за наличието на плагиатство в научните публикации на ищцата, с които е участвала в конкурс за академичната длъжност „доцент“, обявен от ВСУ „Любен Каравелов“ и проведен през 2017г. Твърди се, че плагиатството било открито от двама членове на журито още през 2017г. Установява се, че по Заповед № РД-00403 от 05.06.2024г., на Ректора съставът на Комисията по академична етика и единство е актуализиран и включва: доц.д-р арх. Б.М.-В. /председател/ и доц. Д-р инж. Т.Г., гл. ас. Д-р арх. П.Г., ас. Инж. А.А.; ст. преподавател Н.Н. /членове/. По делото са приобщени Протокол – чернова и Протокол – белова от заседание на Комисията по етика и академично единство, проведено на 02.07.2024г., според които, по т.5 от дневния ред е прието решение, че постъпилите сигнали за плагиатство са допустими, поради което Комисията предлага на Ректора да се извърши процедура за проверка по същество, като бъдат поканени трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра. Предложено е да се даде възможност на лицата да вземат отношение по сигналите, а след извършване на проверката, Комисията да свика заседание за приемане на последващо решение. Със Заповед № РД – 00513 от 02.07.2024г. на ректора на ВСУ „Любен Каравелов“, по аналогия на чл. 30, ал. 4, т. 2 и чл. 30, ал. 8 ЗРАСРБ са назначени арбитрите проф. д-р.на.н Я.А., проф. др. арх. Д.В. и доц. Д-р арх. Д.Н. за извършване на проверка по сигнала за плагиатство. Във връзка с това, са представени 3 броя декларации, на основание пар. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на ЗРАСРБ. Приобщено е и становище с вх. № ВСУ-02449 от 12.07.2024г. от проф. др.на.н Я.А., сочещо, че в процедурата за доцент на арх. Л. двама от членове на Научното жури са установили наличие на плагиатство, като са дали една отрицателна рецензия и едно отрицателно становище. Други двама члена на Научното жури са дали още два отрицателни становища, също. Общо отрицателните гласове са четири от общо седем члена на журито. В своите изводи, назначеният арбитър е посочил множество некоректно използвани фрази, термини и места, посочване на ключови думи от публикация на С.Ф. – посочени без обозначения по съответния ред; нерегламентирано и некоректно копиране на параметри от публикацията “Media Façade”. При извършен анализ на превода се сочи на тежки форми на зависимост, дословно използвана терминология; използването на едни и същи фотографии. В заключение е посочено, че се потвърждават твърденията на двама от членовете на научното жури за извършено плагиатство, което в случая обаче е „споделено“ плагиатство, тъй като за автори на статията са сочени, както ищцата, така и друго лице. Според становище с вх. № ВСУ – 02504 от 16.07.2024г. от проф. д-р арх. Д.В. в научния труд „ Spiridonova I., Lambeva I – The use of interactive facades as a menas of improving the exiciting build environment, II International Scientific an Practical Conference, “Scientific issues of the modernity” се констатира плагиатство, проявено като „копиране директно от източника“, перефразиране, плагиатство чрез превод, неизползване на кавички, липса на средна скоба при цитиране. В заключение е посочено, че в представените публикации в проведените академични процедури за „доцент“ е налице „споделено плагиатство“. Приобщено е и становище с вх. № ВСУ-02577 от 19.07.2024г., от доц. д-р арх. Д.Н.. В същото е изложено, че в рамките на проведеният конкурс за доценти по архитектура, впечатление прави съществената разлика в оценките, дадени от научното жури. Сочи, че от изготвени 5 броя становища, 3 от тях дават отрицателна оценка, в заключение на становищата на научното жури, е формиран извод, че припокриването на текстове, за наличието на ползване на чужд интелектуален материал, без задължителни атрибути за цитиране, констатирано от двама от членовете на научното жури, давало необходима гаранция, че по темата има достатъчно основание за наличие на плагиатство. От представената Покана за предоставяне на становище, се установява, че на 09.09.2024г., на ищеца са връчени постъпилия сигнал и 3-те броя становища, както и че му е предоставен 7-дневен срок за изразяване на писмено становище по въпроса. Във връзка с гореизложеното, на 16.09.2024г. е постъпил отговор от ищеца, с който се оспорват твърденията за извършено плагиатство. Сочи се, че конкурсът, при който са използвани научните трудове се провел през 2017г., поради което всякаква давност била изтекла. Оспорва се, че в предоставените й материали липсвали идентификационните данни на арбитрите, респективно не би могла да извърши преценка за наличието на правен интерес от подаване на сигнала. Счита, че становището й се изисквало само формално. Оспорва се компетентността на изготвените становища. Сочи, че използваният снимков материал е общодостъпен в електронното пространство, поддържа, че в статиите се съдържало поставяне на кавички, както и източникът на цитата. Сочи, че начинът на изписване на думата фасада, така както го е сторила е общоприетият в чуждестранните източници. Излага, че посочените в статията й примери са емблематични в сферата на медийните и интерактивните фасади. Сочи, че повечето термини били широко застъпени, поради което и не следвало да се твърди, че са измислени от едно лице. По делото е приобщен Протокол с № ВСУ-03-189 от 19.09.2024г. на комисията от арбитри, изготвен след запознаване с писменото становище на ищеца И. Л., с който е потвърдено заключението, че е налице „споделено плагиатство“. Отхвърлени са изложените от ищеца аргументи, като е посочено, че е налице нарушение на авторски права по чл. 24 ЗАПСП По делото са приобщени Протокол – чернова и Протокол – белова от заседание на Комисията по етика и академично единство, проведено на 20.09.2024г., според които, по т.1 от дневния ред е прието решение да бъде направено предложение до Ректора на ВСУ „Любен Каравелов“ трудовият договор, сключен между И. Л. и Висше строително училище „Любен Каравелов“ да бъде прекратен на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, предвид фактическите констатации относно наличието на плагиатство в представените от д-р арх. И. Л. публикации, с които е участвала в процедура за заемане на академична длъжност доцент, обявена в ДВ, бр. № 14/10.02.2017г. Разпитан в хода на първоинстанционното производство, свидетелят П.Г. сочи, че е член на Комисията по академична етика. Спомня си, че на 02.07.2024г., се провело заседание на комисията в заседантелната зала на ВСУ „Любен Каравелов“. На 02.07.2024 г., с участието на него, самия, доц. д-р архитект Б.М., проф. д-р архитект Д.В., д-р инж. доц. В.С., асистент А.А., и юрк. с името К.. Сочи, че С.И.К. не били членове на комисията. Разказва, че в началото на заседанието, присъствал и художникът Н., който също бил член на комисията, а представителят на студентите, който трябвало да присъства – не се явил. Спомня си от проведеното заседание, че Доц. д-р архитект Б.М. била председател на комисията и тя докладвала дневния ред. Най – напред определили именно свидетеля за секретар и протоколчик на заседанието. Разказва, че той водил черновата на протокола, въз основа на която в последствие изготвил оригИ.ла, оригИ.ла на протокола го оставих оригИ.ла в деловодството да бъде подписан от председателя на комисията, който трябва да го подпише и аз го подписах. Разказва, че Н. напуснал посредата на заседанието. В.С. също напусна заседанието веднага, след като бил обсъден неговия въпрос по т.1 от дневния ред. Твърди, че друг не е напускал заседанието преди приключването му. Разкава, че по повод сигнала срещу И. Л. се провело още едно заседание през месец септември 2024г. На въпросното заседание от 20.09.2024г., присъствали само трима души -Б.М., П.Г. и А.А.. Свидетелят Н.Н. разказва, че на заседанието от 02.07.2024 г. на Комисията по етика се обсъждал сигналът срещу И. Л. беше последна точка от дневния ред. Спомням си, че коментирахме сигнала срещу И. Л.. Художникът Н.Н. не се включил в обсъждането по сигнала за плагиатство, туй като вече бил напуснал, напуснал заседанието. Сочи, че ОригИ.лният протокол се подписва само от председателя и от мен. От показанията на разпитания в хода на въззивното производство свидетел А.А., се установява, че той също присъствал на заседанието на комисията по етика на 02.07.2024 г. Спомня си, че по време на заседанието имало движение – някои членове ставали, други излизали. Помни, че в началото на заседанието, всички, които били поканени – присъствали По повод на заседанието, проведено на 20.09.2024 г. разказва, че се обсъждало становище на арбитри във връзка с поставени въпроси от етичната комисия за плагиатство на колеги. Свидетелят заявява, че по принцип не се разписва под нито един от протоколите от заседанията. От приобщените по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на първия и третия елемент, предпоставящи законността на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, а именно: безспорно е, че заеманата от И. Л. длъжност „доцент“, по арг. чл. 2, ал. 3 от ЗРАСРБ се дефинира като такава, прИ.длежаща към Академичния състав на Висшето учебно заведение. Безспорно е и че трудовото правоотношение, прекратено със Заповед № РД-00710/20.09.2024г., връчена на 25.09.2025г. е прекратено от разполагащият с работодателска власт Ректор на Висшето строително училище. В случая, основните спорни по делото въпроси са свързани с втория елемент от фактическия състав, а именно: установяване на плагиатството по надлежния ред. Ответникът Висше строително училище „Любен Каравелов“ е специализирано държавно висше училище за провеждане на държавната политика в областта на висшето образование съгласно чл. 12, чл. 16 и чл. 17 ЗВО и следва да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 10 – да осигури наличието на система за защита на интелектуалната собственост, която включва правилник и структура за реализация на резултатите от научните изследвани и на други обекти на интелектуалната собственост, както и за обучение по защита на интелектуалната собственост. Висшите училища създават по своя преценка помощни и консултативни органи при условия и ред, регламентирани в правилниците на висшето училище – според регламентацията на чл. 34 ЗВО. С оглед на гореизложеното, на съобразяване подлежи: какъв е редът, разписан във вътрешните правила, кой е компетентният орган – брой и членове и поставените към тях условия, на които следва да отговарят; по какъв регламент/процедура се провежда производството; какви са изискванията за провеждане на заседания /кворум/, какви са изискванията за вземане на решение – присъствено или неприсъствено, с какво мнозинство то се счита взето; уведомявания за постановеното решение, възможност за неговото обжалване и пред кой орган на ВУ или съд, спазен ли е бил този ред /в този смисъл Определение № 1409 от 02.06.2023г., постановено по гр.д. № 738/2023г., III г.о. ВКС/. Не е в компетентността на съда да извършва преценката, извършено ли е плагиатство от член на академичния състав, но подлежи на съобразяване дали посоченото за установяване в акта на компетентния орган плагиатство с неговите конкретни белези е съответно от формална гледна точка на законовото изискване да е научен труд и на даденото легално определение за плагиатство. Според чл. 2 от Правилника за работа на комисията по етика и академично единство на ВСУ „Любен Каравелов“ /наричан по – долу „Правилника“/, Комисията е обществен орган, избиран от академичния съвет на ВСУ и мандатът й съвпада с мандата на Академичния съвет. Функциите на КЕАЕ, отразени в чл. 5 от Правилника, включват: наблюдаване и спазване на Кодекса по етика и академично единство; изразяване на становища на основата на добри академични практики; да урежда конфликти между страните чрез медиация; да предлага на Академичния съвет и Ректорското ръководство етично обосновани решения. Според чл. 7 КЕАЕ се състои от Председател и четирима членове: двама преподаватели, един представител на администрацията и работниците и един студент. Един от членовете на комисията е секретар. Заседанията на Комисията се свикват от председателя чрез имейли, писмено уведомяване или с SMS, поне 5 работни дни преди заседанието, а в поканата, следва да бъде обявен дневния ред. Според чл. 11 Комисията има кворум и може да взема решение, когато е свикана редовно и присъстват най – малко трима от нейните членове. Според чл. 12 Комисията взема решенията си при явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите членове. Чл. 13 регламентира, протоколирането на заседанията на комисията, а именно: чрез изготвянето на протокол-чернова в специална протоколна книга, с отбелязване на мястото, деня, часа на започване на заседанието и списъка на присъстващите. Предвидено е, че след изготвяне на черновата, протоколът се подписва от всички присъствали на заседанието. На базата на черновата, не по – късно от 10 работни дни, се съставя белова на протокола, който се подписва от председателя и секретаря, която се завежда в деловодството на ВСУ. Надлежният ред за сезиране на комисията е посочен в чл. 15 – по писмени жалби и сигнали на физически/ юридически лица за нарушения на Кодекса на етика и академично единство на ВСУ. За всеки постъпил сигнал е предвидено, образуването на отделна преписка, съдържаща всички материали по случая /сигнали, жалби, доказателства, писмени обяснения на обвинените лица/. Предвидено е, че на първото заседание, по всеки отделен случай, Комисията изрично се произнася, дали той е от нейната компетентност, а при положително становище – тя го разглежда и се произнася в 10 – дневен срок, освен в случаите, когато е необходимо събирането на още доказателства. Според чл. 25 когато КЕАЕ разглежда случай на плагиатство в трудове, с които лицето е участвало в конкурси за академични длъжности, или в процедури за получаване на научни степени „доктор“ и „доктор на науките Комисията за академично единство единствено следва ЗРАСРБ и правилника за прилагането му. От гореизложеното следва, че съобразно вътрешните правила, компетентният орган, който следва да установи деянието плагиатство от член на академичния състав е Комисията по етика и академично единство при ВСУ „Любен Каравелов“. Видно от представената по делото Заповед № РД – 00403 /05.06.2024г. на Ректора на ВСУ „Любен Каравелов“, издадена на основание чл. 18, ал. 3, т. 2 от Правилника за дейността на ВСУ /Ректорът ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на ВСУ/, съставът на Комисията по етика и академично единство към ВСУ „Любен Каравелов“ е актуализиран и включва: доц.д-р арх. Б.М.-В. /председател/ и доц. д-р инж. Т.Г., гл. ас. Д-р арх. П.Г., ас. Инж. А.А.; ст. преподавател Н.Н. /членове/. Според чл. 60, ал. 1 от Правилника за дейността на висшето строително училище „Любен Каравелов“, длъжностите от академичния състав на ВСУ са: хабилитирани –преподаватели – доценти и професори; нехабилитирани преподаватели – асистент и главен асистент; преподавател и старши преподавател – нехабилитирани лица, на които се възлага само преподавателска дейност на неспециалисти по езиково обучение. Според чл. 69, ал. 2 студент е този, който се обучава за придобиване на ОКС „бакалавър“, „магистър“ и „професионален бакалавър“. Според чл. 70 статутът на студент се придобива при записване във ВСУ и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от ВСУ. Според чл. 84, ал. 1, изр. трето Студентският съвет избира измежду членовете си председател, който организира и ръководи дейността му и го представлява пред органите за управление на ВСУ, на основните и обслужващи звена в него. Според чл. 85, ал. 1 Правилника на ВСУ „Обслужващ и административно-помощен /административен/ персонал са всички служители и работници на ВСУ, извън академичния състав. Видно от гореизложеното, в противоречие с вътрешните правила, съставът на Комисията се състои само и единствено от преподаватели, като липсва представител на студентите и представител на администрацията. На следващо място, основателни са доводите на въззиваемата, че според чл. 2 от Правилника за работата на комисията, КЕАЕ се избира от Академичния съвет на ВСУ и споделя продължителността на мандата му. По делото липсват доказателства, за надлежното провеждане на избор на членовете на комисията от компетентния орган – Академичния съвет, при направено изрично искане от ищеца такива да бъдат представени, още в рамките на първото открито съдебно заседание пред първата инстанция. Нещо повече, във вътрешните правила не е предвидена и възможност, членовете на комисията да се избират еднолично от Ректора, без решение на Академичният съвет. Липсват както твърдения, така и доказателства, от които хипотетично би могло да се разсъждава за инцидентна възможност Ректорът да изземва функциите на Академичния съвет /включително да „актуализира“ членствения състав на Комисията/, без надлежно предложение от компетентния изборен орган. Впрочем, дори при съществуването на подобни правила, те биха противоречали на законовите изисквания на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗВО, според които Академичният съвет е този, който избира своите постоянни и временни комисии, част от които е Етичната комисия, а както бе посочено по – горе, принципът за академична автономия е признат – до рамките на законовата регламентация. Действително, употребеният в процесната заповед израз „актуализация“, в принципен план не следва да се отъждествява с „избор“, доколкото, вероятно става дума, за попълване на отделни членове от комисията, във връзка с прекратени трудови правоотношения и/или изгубване на качеството „студент“ /според посочените правни основания за издаване на заповедта/. Независимо от това обаче, всяка промяна в състава /дори на 1 член/ следва да премине през гласуване в Академичния съвет. Такива доказателства /предхождащи заповедта решения на Академичния съвет, или последващи/ - не са ангажирани. При тези констатации от една страна се формира извод за нелегитимност на членствения състав на Комисията, поради липса на персонален избор на членовете й от компетентния според вътрешните правила Академичен съвет, а от друга – дори съдът да се абстрахира от реда, по който са избрани членовете й, то се констатира и още един порок – установява се, че съставът на Комисията е незаконен – предвид липсата на представител на администрацията и липсата на представител на студентите из членовете й. В обобщение се установява, че компетентният да разгледа, установи и се произнесе по сигнали свързани с плагиатство орган, не е формиран в съответствие с вътрешните, а и законовите правила, поради което, приетото от него решение, по казуса с плагиатството, не е годно да произведе правно действие, респективно, отсъства решение по същество на Комисията по етика и академично единство, относно наличието или липсата на плагиатство, като предпоставка за възникване на уволнителното основание по чл. 58, т. 4 ЗВО. Предвид гореизложеното, се установява, че в случая не е спазен установения във вътрешните правила на ВСУ ред за установяване на плагиатство, извършено от член на академичния състав. Липсата на елемент от уволнителното основание по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, води до извод за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на доц. Л., извършено със Заповед № РД – 00710 от 20.09.2024г., въз основа на решение на Комисията по етика и академично единство. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно. С оглед на приетото от настоящия състав по иска с правно основани чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид безсрочния характер на трудовото правоотношение между страните /съобразно чл. 3 от Допълнително споразумение от 16.01.2015г./, конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи като основателен. Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 255, ал. 1 КТ е обусловена от наличието на следните предпоставки: вследствие на уволнението, ищецът да е останал без работа за процесния период /25.09.2024г. – 25.03.2025г./; да е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. От представеният по делото препис от Трудовата на книжка на въззиваемия и направените в проведеното на 11.04.2025г. открито съдебно заседание констатации относно вписванията в оригИ.ла на представената трудова книжка, безспорно се установява, че за периода 25.09.2024г. – 25.03.2025г., въззиваемата е останала без работа, респективно била е лишена от трудовия си доход поради незаконно прекратеното трудово правоотношение. Както правилно е съобразено в мотивите на ревизирания съдебен акт, от представените фишове за работна заплата, се установява, че последният пълен работен месец, отработен от доц. Л. е месец юни 2024г., за който е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 2601 лв. Правилно е съобразено и посоченото във фиш за работна заплата увеличение на заплатата за м. 06, в размер на 338,72 лв. Следователно, размерът на претърпените от ищцата вреди за 6-месечния период, в който е останала без работа, поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в общ размер на 17 638,32 лв. за периода 25.09.2024г. – 25.03.2025г. – в размер на претендираните. Предвид гореизложеното, макар и със съществено различни съображения, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост. По частната жалба на ВСУ „ Любен Каравелов“ с правно основание чл. 248 ГПК: С подадената частна жалба, ответникът по исковата молба /въззивник в настоящото производство/, изразява недоволството си срещу Определение № 33565 от 11.08.2025г., постановено в първоинстанционното производство, с което молбата му за изменение на Решението в частта относно размера на присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение е отхвърлена. Съображенията му за прекомерност на адвокатското възнаграждение са сведени до това, че претендираният и съответно присъден такъв размер, не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който се посочва, че адвокатското възнаграждение в претендирания му размер, всъщност е по – ниско, отколкото предвиждат ориентировъчните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимуми, от една страна. От друга страна се посочва, че преценката относно фактическата и правна сложност на делото е комплексна, но основаваща се на конкретните обстоятелства по делото. С тези доводи, моли молбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение. Настоящият въззивен състав намира молбата за неоснователна. Не се споделят доводите на молителя, че спорът по настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Последното, както неправилно се твърди, не се дължи на обективното съединяване на 3 иска в рамките на едно производство, а е изводимо от спецификата на конкретното трудово правоотношение – в сферата на висшето образование. Нещо повече, в случая и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е специфично, приложимо единствено за заетите в сферата на висшето образование, респективно, не се касае за обикновено оспорване на законността на уволнението. В конкретния случай, при съобразяване на принципа за академична автономия, уредбата на правоотношенията се съдържа освен в специалните ЗВО, ЗРАСРБ и Правилниците за прилагането им, и във вътрешните правила на съответното учебно заведение /т.е. с конкретна и специфична саморегулация за всяко отделно учебно заведение/, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за наличието на съществени специфики в настоящото производство, спрямо характерните такива за този вид дела. С тези аргументи, въззивният съд намира за обоснована преценката, обективирана в обжалвания акт, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв. кореспондира на сложността на правния спор, а и се явява съответно на икономическата действителност, в която се реализира. Същото не съставлява и ограничение на конкуренцията. С оглед на изложеното до тук, районният съд правилно е приел, че не са налице предпоставки за изменение на постановения акт в частта за разноските, поради което и обжалваното Определение № 33565 от 11.08.2025г. следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват на въззиваемия. Същият претендира да му бъде заплатена сумата от 1431,62 евро, представляваща заплатени разноски за процесуално представителство. Предвид своевременно релевираното възражение за тяхната прекомерност, на преценка подлежи, действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания, съотнесен към размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Както бе посочено в мотивната част, по отношение на присъдените разноски в рамките на първоинстанционното производство, предметът на правния спор се отличава с фактическа и правна сложност. Независими от това обаче, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че производството се намира във фазата на инстанционен контрол, проведено е само едно открито съдебно заседание, с ограничен брой извършени процесуално-следствени действия, поради което и адвокатско възнаграждение в размер, идентичен на присъдения за процесуално представителство в рамките на първоинстанционното производство се явява прекомерен и следва да бъде редуциран. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 5 изр. последно ГПК, в актуалното й изменение, съдът не може да присъди по – нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвокат на насрещната страна. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК въззиваемият е заплатил разноски за осъществено процесуално представителство в размер на 1165,75 евро, поради което до размера на тази сума, въззивният съд приема възражението за прекомерност за основателно. Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,