Присъда № 10 от 25.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 523/2024 г.

Мотиви на присъда № 10/25.02.2026 г. по НОХД №523/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура-Бургас по досъдебно производство № 58/2020 г. по описа на ОСлО в ОП-Бургас, вх.№3038/2020г.,пор.№215/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас срещу К. И. К. , ЕГН••••••••••, П. Е. Г., ЕГН •••••••••• и С. Н. Н., ЕГН ••••••••••.

В съдебно заседание, проведено на 24.02.2026 г., е допуснато и прието направено на основание чл.287, ал.1 от НПК изменение на първоначално повдигнатото обвинение от страна на прокуратурата, като окончателното обвинение срещу подсъдимите е за това, че подсъдимият К. К. на 14.05.2020 г., в град Бургас, ж.к. „Меден рудник“, в обект: „Сграда със смесено предназначение с домови отклонения – етапно строителство“, находяща се в УПИ VІ-13, кв.143 по плана на Районен център, ж.к. „Меден рудник“, като управляващ и представляващ „М.П.“ ООД, ЕИК •••••••••• – възложител и подизпълнител на СМР, като извършител с П. Г., при изпълнение на договор от 21.03.2020г. между „Т.К.“ ЕООД и „М.П.“ ООД, при условията на независимо съпричиняване с •••••••••••••••••••••••• С. Н. – „Т.К.“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на СМР – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, нарушил:

чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ - „Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: т. 3 – здравословни и безопасни условия на труд“; чл. 275, ал. 1 КТ „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“;

чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ – „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места“ и ал.2 „лицата по ал.1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задължението на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби и лица“ и чл.16, ал.1, т.6 и т.7 ЗЗБУТ „При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:т.6 да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин“ и т. 7 „да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“.

чл.163, ал.2 ЗУТ – т. 1„Строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1-3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка“;

чл.4, ал.1 Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска „Оценяването на риска се извършва от работодателя“;

чл.2, ал.1 и чл.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място“ и чл.3 „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“;

чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства /площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др./ за безопасно изпълнение на работата и „При необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост“.

чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /напр.ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи“ и „Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция“; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение“ и чл.62 „За предотвратяване на риск от падане при работа на височина /вкл. на скатни покриви/ се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.“, като:

не отчел специфичните риск и опасност за здравето и безопасността на работника К. С. при извършването на зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж – риск и опасност от падане от височина; не извършил оценка на риска на работното място на К. С.; не осигурил и не провел на работника С. начален инструктаж за безопасност и здраве при извършване на работа в съответствие с извършваната дейност, независимо от действията /непровеждане на инструктаж/ на техническия ръководител С.Т.; и допуснал до работа К. С., който не притежавал необходимите знания и умения и не е бил инструктиран по правилата за здравословни и безопасни условия на труд; не осигурил здравословни и безопасни условия на труд като: 1.не осигурил и предоставил работно оборудване – скеле и 2. не извършил предварително обезопасяване на работното място чрез поставяне и монтиране на колективни предпазни средства /средства за колективна защита/ - временни ограждения, предпазни парапети, предпазни /защитни/ мрежи и огради; не създал организация на работата на К.С. по начин, за да бъде осигурено спазването на установените норми и изисквания за безопасност, с цел опазване здравето и живота на С., като допуснал К. Х. С. ЕГН •••••••••• да извършва строителни и монтажни работи – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, отстояща на около 11 метра спрямо прилежащия терен, и по непредпазливост причинил смъртта му, дължаща се на падане от височина и получените вследствие на това – тежка гръдно-коремна травма и травматичен шок от получените необратими увреждания на вътрешните органи и техните функции – престъпление по чл.123, ал.1 НК, вр.чл.127, ал.1, т.3 и чл.275, ал.1 КТ, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.1, т.6 и т.7 ЗЗБУТ; чл.163, ал.2 ЗУТ; чл.4, ал.1 Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл.2, ал.1 и чл.3 Наредба №РД-07- 2/16.12.2009г.за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл.60, ал.1 и ал.2, чл.61 и чл.62 Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Подсъдимият П. Г. на 14.05.2020г., в град Бургас, ж.к.“Меден рудник“, в обект: „Сграда със смесено предназначение с домови отклонения – етапно строителство“, находяща се в УПИ VІ-13, кв.143 по плана на Районен център, ж.к.“Меден рудник“, като управляващ и представляващ „М.П.“ ООД, ЕИК •••••••••• – възложител и подизпълнител на СМР, като извършител с К. К., при изпълнение на договор от 21.03.2020г. между „Т.К.“ ЕООД и „М.П.“ ООД, при условията на независимо съпричиняване с •••••••••••••••••••••••• С. Н. - «Т.К.» ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на СМР – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, нарушил:

чл.127, ал.1, т.3 КТ - „Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: т.3 – здравословни и безопасни условия на труд“; чл.275, ал.1 КТ „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“;

чл.14, ал.1 ЗЗБУТ – „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места“ и ал.2 „лицата по ал.1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задължението на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби и лица“ и чл.16, ал.1, т.6 и т.7 ЗЗБУТ „При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:т.6 да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин“ и т. 7 „да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;

чл.163, ал.2 ЗУТ – т. 1„Строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1-3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка“;

чл.4, ал.1 Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска „Оценяването на риска се извършва от работодателя“;

чл.2, ал.1 и чл.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигурsване на здравословни и безопасни условия на труд „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място“ и чл.3 „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“;

чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства /площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др./ за безопасно изпълнение на работата и „При необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост“;

чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /напр.ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи“ и „Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция“; чл.61 „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение“ и чл.62 „За предотвратяване на риск от падане при работа на височина /вкл. на скатни покриви/ се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.“, като:

не отчел специфичните риск и опасност за здравето и безопасността на работника К. С. при извършването на зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж – риск и опасност от падане от височина; не извършил оценка на риска на работното място на К. С.; не осигурил и не провел на работника К.С. начален инструктаж за безопасност и здраве при извършване на работа в съответствие с извършваната дейност, независимо от действията /непровеждане на инструктаж/ на техническия ръководител С.Т. и допуснал до работа К. С., който не притежавал необходимите знания и умения и не е бил инструктиран по правилата за здравословни и безопасни условия на труд; не осигурил здравословни и безопасни условия на труд като:1.не предоставил работно оборудване – скеле и 2. не извършил предварително обезопасяване на работното място чрез поставяне и монтиране на колективни предпазни средства /средства за колективна защита/ - временни ограждения, предпазни парапети, предпазни /защитни/ мрежи и огради; не създал организация на работата на К.С. по начин, за да бъде осигурено спазването на установените норми и изисквания за безопасност, с цел опазване здравето и живота на С., като допуснал К. Х. С. ЕГН •••••••••• да извършва строителни и монтажни работи – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, отстояща на около 11 метра спрямо прилежащия терен, и по непредпазливост причинил смъртта му, дължаща се на падане от височина и получените вследствие на това – тежка гръдно-коремна травма и травматичен шок от получените необратими увреждания на вътрешните органи и техните функции – престъпление по чл.123, ал.1 НК, вр.чл.127, ал.1, т.3 и чл.275, ал.1 КТ, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.1, т.6 и т.7 ЗЗБУТ; чл.163, ал.2 ЗУТ; чл.4, ал.1 Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл.2, ал.1 и чл.3 Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл.60, ал.1 и ал.2, чл.61 и чл.62 Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни и Подсъдимият С. Н. на 14.05.2020г., в град Бургас, ж.к.“Меден рудник“, в обект: „Сграда със смесено предназначение с домови отклонения – етапно строителство“, находяща се в УПИ VІ-13, кв.143 по плана на Районен център, ж.к.“Меден рудник“ като •••••••••••••••••••••••• в „Т.К.“ ЕООД, и при изпълнение на договор от 21.03.2020г. между „Т.К.“ ЕООД и „М.П.“ ООД - подизпълнител, при условията на независимо съпричиняване с К. К. и П. Г. – управляващи и представляващи „М.П.“ ООД, ЕИК ••••••••••, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строителни и монтажни работи – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, нарушил:

чл.26, т.1, т.4 и т.9а от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – „Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗЗБУТ; провежда инструктаж по ЗЗБУТ на ръководените от него работещи и прекратява работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация“ и чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. – „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /напр.ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи“ и „Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция“;

чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства /площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др./ за безопасно изпълнение на работата и „При необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост“.

чл.61 “Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение“;

чл.62 „За предотвратяване на риск от падане при работа на височина /вкл. на скатни покриви/ се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.“ и Раздел І, т.2.6 от длъжностна характеристика „Контролира и координира работата на подизпълнителите и поддържа връзка с инвеститора и т.2.12.“Осигурява необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита; не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия“, като:

не предприел действия, за да бъде осигурено предварително обезопасяване на работното място на пострадалият К. С., и въпреки, че не били поставени колективни предпазни средства /средства за колективна защита/ - временни ограждения, предпазни парапети, предпазни /защитни/ мрежи и огради, съобразени с извършваната дейност на височина и в близост до контура на етажната плоча, както и не предоставил работно оборудване – скеле, допуснал извършване на работата при опасни и вредни за живота и здравето на работника условия, не упражнил контрол по спазване изискванията на ЗЗБУТ на работното място; не провел ежедневен инструктаж по ЗЗБУТ на К.С., при който да бъде запознат с всички рискове и опасности на работното си място, не контролирал безопасното изпълнение на зидарските работи, въпреки, че на работното място, намиращо се на височина около 1 метра над прилежащия терен /пети етаж/ не били монтирани колективни средства за защита, предпазващи от падане; не преценил рисковете на работното място на К. С. от падане от височина, както и не разпоредил прекратяване на работата му и извеждането от работното място, въпреки наличието на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота на работника от падане от височина, допуснал К. Х. С. ЕГН •••••••••• да извършва строителни и монтажни работи – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, отстояща на около 11 метра спрямо прилежащия терен, и по непредпазливост причинил смъртта му, дължаща се на падане от височина и получените вследствие на това – тежка гръдно-коремна травма и травматичен шок от получените необратими увреждания на вътрешните органи и техните функции – престъпление по чл.123, ал.1 НК, вр.чл.26, т.1, т.4 и т.9а и чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, вр.чл.60, ал.1 и ал.2, чл.61 и чл.62 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Раздел І, т.2.6 и т.2.12 от длъжностна характеристика „••••••••••••••••••••••••“.

В провелото с разпоредетелно заседание на 02.07.2024 г., на основание чл.76 от НПК, с оглед направено искане от тяхна страна чрез повереника им – адв.Тургай Хасан от Адвокатска колегия - Бургас, съдът конституира като частни обвинители наследниците на починалото лице – съпругата му М. М. С., както и синовете му - А. К. Х., Р. К. Х. и М. К. Х..

Производството пред първата инстанция протече по реда на особените правила, уредени в част V от НПК, и по-конкретно по реда на чл.371, т.1 НПК, като подсъдимите Г., К. и Н., техните защитници адв.Кралев и адв.Досев, частните обвинители чрез техния повереник адв.Хасан, както и самият той, дадоха съгласие да не се провежда разпит на вещите лица д-р Галя Милева, Гинка Колева и доц. д-р Васил Атанасов, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват съдържанията на експертните заключения от досъдебното производство. С оглед на така изразеното от тях съгласие и в унисон с разпоредбата на чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 от НПК, настоящият съдебен състав с определение, инкорпорирано в протокол от съдебно заседание, провело се на 02.08.2024. г., одобри изразеното съгласие и посочи, че при постановяване на крайния съдебен акт съответните протоколи за разпит и експертни заключения ще се ползват със съдържанието им от досъдебното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа измененото обвинение. Според него, фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните доказателствени материали. В подкрепа на обвинителната си функция и теза, прави обстоен анализ на доказателствените източници. Сочи, че по делото са се сформирали три групи свидетели, като прави анализ на показанията на всяка една група. Първата група била съставена от свидетелите, които работели на процесния строеж и били колеги на пострадалото лице. С оглед обстоятелството, че подсъдимите към онзи момент са били както техни работодатели, така и пряк ръководител, показанията ум следвало да бъдат анализирани много внимателно.

Прокурорът акцентира върху обстоятелството, че св.Е. единствено е видял пострадалият да стои върху самоделно направеното скеле от него непосредствено преди инцидента, а малко след това св.М. Х. го е видял да пада, след като направил неуспешен опит да се задържи с ръце върху плочата на петия етаж. Показанията пък на последния следвало да се ценят много внимателно, доколкото същият и към настоящия момент продължавал да е трудово ангажиран в „М.П.“ ООД. От техните показания се установявало, че са престирали труд без трудов договор, както и че не им е бил провеждан първоначален и ежедневен инструктаж. Заявява, че досъдебните показания на свидетелите, колеги на пострадалия, били правдиви и с оглед на обстоятелството, че били изложени непосредствено след инцидента, следвало да се ценят. Освен това чрез тях след приобщаването им по реда на чл.281 от НПК, били отстранени противоречията в съдебните им показания. Едното противоречие, което се установявало по време на разпитите им пред съда, било относно обезопасяването на сградата, от която бил паднал пострадалият. Това тяхно твърдение се оборвало от заявеното от св.В., както и от представения от него снимков материал, направен с личния му телефон в деня на инцидента. Именно същият свидетел констатирал, че не били направени начален, както и ежедневен инструктаж на С. и останалите работници, а устните указания, давани от подс.Н. към тях като „Внимавайте“ и „Пазете се“, не можело да се приемат за такъв инструктаж.

Представителят на БОП сочи, че във втората група свидетели влизали съконтрагентите на подсъдимите Г. и К. – И. С. и С. Н., както и Д. Ж., който бил формален управител на „Т.К.“ ООД. В третата група свидетели влизали св.В., св.К., св.Д., св.Г. и св.К.. Касателно св.Д. заявява, че тя е последната, която е видяла пострадалият да зида, качен на импровизираното скеле. Във връзка с твърденията на св.К., че е предоставил под наем професионални скелета за ползване от работниците и които към деня на инцидента се намирали на строежа, възниквал въпросът защо въпреки тяхната наличност се е стигнало да сглобяване на самоделно такова от С.. Наблюдаващият прокурор заявява и че следва да се кредитира повторната тройна техническа експертиза, съгласно която строителният обект страдал от два много съществени порока, а именно липса на каквото и да е външно обезопасяване, както и липса на предоставено работно оборудване – скеле, отговарящо на стандартите за такова.

В обобщение заявява, че по безспорен начин се е установило, че и тримата свидетели са упражнявали правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в която връзка изтъква, че в направеното изменение са били посочени всички нарушени разпоредби. Във връзка с обстоятелството, върху което било акцентирано нееднократно по време на съдебното следствие от другите страни, че С. е можел да работи от вътрешната страна на зида, сочи, че макар да е можел да го направи, това не отменяло задължението на подсъдимите да осигурят средства за колективна защита, както и работно оборудване, както и да следят за тяхното използване. Намира, че това немърливо изпълнение и на тримата е в пряка корелация с настъпилия съставомерен резултатб- смъртта на К. С..

Изтъква, че поведението на подсъдимите Г. и К. било изключително укоримо предвид обстоятелството, че търговското дружество, чрез което са извършвали СМР, не разполагало с правоспособност за строителство на жилищни сгради. Освен това при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимите следвало в положителен аспект да бъдат отчетени необремененото съдебно минало на всеки един от тях към датата на инцидента, изразеното и демонстрирано съжаление от всеки един от тях, както и продължилото прекалено дълго време разследване. В противовес на смекчаващите обстоятелства, като отегчаващо обстоятелство и за тримата следвало да се отчете начинът на осъществяване на престъплението – чрез изполване на множество търговски дружества, за да бъде преодоляно обстоятелството на липса на правоспособност за извърпване на строителна дейност на „Т.К.“ ООД. С оглед на така изложеното, представителят на БОП предлага и на тримата да бъдат наложен наказания около средния размер, изпълненията на които да бъдат отложени с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66 от НК. Сочи, че направените разходи в хода на досъдебното производство следвало да се възложат в тежест на тримата подсъдими, а веществените доказателства, собственост на К. С., следвало да се върнат на неговите наследници.

Повереникът на частните обвинители– адв.Хасан, посочва, че изцяло се присъединява към пледоарията на държавното обвинение. Въпреки това прави собствен анализ на фактическите обстоятелства, като започва с договорните отношения межу различните фирми. Сочи, че във връзка с изпълнение на сключения между „Т.К.“ ООД и „М.П.“ ООД договор от 21.03.2020 г. са били наети свидетели Х. Х., Е. Р., М. Х., Х. Ф. и Х. Е., както и пострадалия К. С., за изпълнение на СМР на строежа. Акцентира, че макар да е имало противоречие кое е конретното дружество, към което реално са били наети на работа и са полагали труд, всички свидетели сочели подсъдимите Г. и К. за свои работодатели, а подс.Н. за свой пряк ръководител, който е ръководел пряко изпълнението на строителните работи.

Анализирайки техническите експертизи намира, че причината за възникване на злополуката е необезопасяване на строителния обект срещу риска от падане от височина. В заключение сочи, че отговорността на подсъдимите Г. и К. се изразявала в тяхното задължение да осигурят предпазни средства, а на Н. да контролира тяхното използване, спазването на здравословните и безопасни условия на труд, както и провеждането на начален, периодичен и ежедневен инструктаж, което от доказателствата се установявало, че не било сторено, както и че при отклонение от тези здравословни правила, задължение на техническия ръководител, както и на лицето, отговарящо за здравословни и безопасни условия на труд, било да не допуска до работа тези работници, което не било сторено.

С оглед на всичко това и за постигане на генералната и специалната превенция на закона, адв.Хасан сочи, че следвало да се отчетат чистото съдебното минало на подсъдимите, техните личностни характеристики, степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и смекчаващите обстоятелства – плащане на обезщетение на наследниците на пострадалия от подсъдимите Г. и К.. Като отегчаващо обстоятелство следвало да се отбележи факта, че въпреки че тяхната фирма нормативно не е имала право да извършава строителни дейности както изисква законът, тъй като не била вписана в централния регистър, воден от Камарата на строителите, те са осъществявали тази дейност чрез нея. Предлага тримата подсъдими да бъдат признати за виновни за извършване на престъплението, за което е ангажирана наказателната им отговорност, а именно съгласно чл. 123, ал.1 от НК, като им бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около двадесет и четири месеца, изпълнението на което на основание чл.66 НК, с оглед на чистото им съдебно минало, да бъде отложено за срок от четири години.

Защитникът на подсъдимия Н. – адв.Досев , започва своята пледоария, като акцентира върху съществуващи според него множество противоречия в доказателствената маса. Намира за безспорно установено, че подсъдимият Н. е бил назначен с трудов договор № 102 от 2018 г. за технически ръководител на строителството в „Т.К.“ ЕООД, както и че на 14.05.2020 г. е ръководил строителството на обект със смесено предназначение в ж.к. „Меден Рудник“, гр. Бургас, където е станал и инцидентът. Безспорно било според него и че при започване на работа, подсъдимият Н. е присъствал, като тук ирелевантно се явявало обстоятелството кой пръв е пристигнал на работното място - дали той или работниците, сред които и пострадалият. Във връзка с повдигнаото обвинение за липса на проведен на работниците инструктаж, заявява, че безспорно не е имало оформен по надлежния ред такъв с положени подписи в специална нарочна за това книга.Това обаче не означавало, че следвало да се отхвърли тезата на подсъдимия Н., подкрепена от показанията на свидетелите М. Х., Е. Р., Х. Ф. и Х. Е., че независимо от липсата на подпис в книгата, устен инструктаж бил проведен като обяснението за липсата на документално оформление се обяснявало с епидемията от „Ковид“, поради което се е избягвало и събиране на едно място на повече хора за по-дълго време.

Не оспорва липсата на обезопасяване на други места, различни от мястото на произшествието, което се установявало и от снимките, предоставени от св.В.. Но това не означавало автоматично, че и на мястото, където е работил С., е нямало такова. Но сочи, че дори да е било така, това нарушение на мерките за безопасност не било в причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като се касаело за различно място. Намира за безспорно обстоятелството, че на мястото, от където бил паднал С., липсвало колективно обезопасяване, но за това имало причина, а именно съществувалата към онзи момент необходимост от качаване на строителни материали, доколкото това е можело да бъде свършено само от там,

посредством ползването на кран.

На следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, доколкото извършването на възложената му задача е можел да направи от вътрешната страна на зида, а не както той го е правил – на външната плоча. Още повече, че е можел да извърши дейността и без да сглобява саморъчно скеле, тъй като височината на зида не била голяма.

Анализирайки показанията св.Е., който посочва, че го е видял на скелето, намиращо се на терасата, както и тези на св.Д., която била последната видяла го жив, и която посочва, че е зидал на скелето, то можело да се направи извод, че той е бил прав, от където следвало да се направи преценка каква би била ролята на обезопасяващо скеле, като посочва, че точно по този въпрос експертите се разделяли в мненията си.

Продължавайки своята защитна теза, адв.Досев посочва, че строителният обект, за който е отговарял техническият ръководител, бил достатъчно голям, за да не може Н. да осъществява непрекъснат контрол на всички работни места. В този ред на мисли, сочи, че Н. би имал поглед спрямо работното място на С., само ако е на петия етаж и се доближи достатъчно близко до него, като се имало предвид, че вътре е имало изградени стени, което би му попречило да осъществи контрол, да направи забележка на С. и да бъде преустановена практиката му, която той предприел и е била доста опасна.

Сочи, че лични предпазни средства били раздадени, както и че било решение на всеки работник кога да ги ползва. Изтъква и че договорът на св.Г. също не бил с прекратено действие към датата на злополуката.

В обобщение заявява, че констатираните нарушения на безопасността при строителство, не били в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия К. С., поради което моли подсъдимият С. Н. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимите Г. и К. – адв.Кралев , моли същите да бъдат признати за невинни и да бъдат оправдани за престъплението, за което са предадени на съд.

Сочи, че не оспорва онези фактически обстоятелства, които са изложени от обвинението и които са изведени от представените писмени доказателства по делото, а именно какви договори са били сключени, за да бъде изграден въпросния обект, на който е станала трудовата злополука. Договорите обаче имали своя търговска логика и доколкото нито един не противоречал на закона, моли съда да не приема като отегчаващо обстоятелство липсата на правоспособсност на „Т.К.“ ЕООД. Акцентира върху това, че тези договори установяват фактически обстоятелства, които имали изключително важно значение тогава, когато се определяли субектите, които следвало да носят наказателна отговорност, както и качеството на юридическите лица, което било от значение за отговор на въпроса дали подзащитните му са адресати и дали нарушават тези правни норми.

Макар според адв.Кралев да било безспорно обстоятелството, че пострадалият и неговите колеги са полагали труд без трудови договори, то не било установено по несъмнен начин дружеството, което е възложило изпълнението на конкретните зидарски работи. На следващо място според защитника било абсолютно безспорно, че в момента на падане на С., парапет на процесната тераса не е имало, което било изводимо от безпротиворечивите показания на свидетели – Х., Р., Х., Е.. Ако имало някакъв дисонанс, той бил за естеството и характера дали са били заковани напречно дъски или е имало поставени хюнебеци. Адв.Кралев посочва, че тези несъществени противоречия, били преодолени от обясненията на К. и Г., които изяснявали как става обезопасяването по принцип. Освен това намира и за установена по несъмнен начин причината за липса на предпазен парапет на конкретното място, а именно нуждата от качването на строителни материали, в случая тухли, необходими за иззидане на вътрешни стени, в подкрепа на което твърдение били показанията на св.Ф.. Последният посочвал, че не бил на строежа, а на земята и управлявал крана, защото предстояло да бъдат качвани строителни материали.

Защитникът посочва и че ангажираните свидетелски показания, както и писмените такива – фактури и договор, установяви по несъмнен начин, че подсъдимите Г. и К. били осигурили необходимото работно оборудване, представляващо скеле.

Обръща внимание на събраните писмени доказателства, а именно заповед за назначаване на технически ръководител, длъжностна характеристика за длъжността технически ръководил, писмени доказателства за компетентността и правоспособността на техническия ръководител, заповед за вменяване на задължения за осъществяване на инструктаж, както и голям набор от инструкции, заповеди, указания, правилници, в това число как да се извършват височинни работи, как да се извършват и зидарски работи, в които те ясно са задали правилата, които следва да бъдат спазвани, за да не настъпи вредоносен резултат. Намира, че на двамата му подзащитни не можело да им бъде вменено задължение да извършват начален инструктаж, доколкото са издали конкретни заповеди в тази връзка, както и че имало изготвена оценка на риска. Изтъква, че подсъдимите, предствлявани от него, не могат да бъдат адресати на правните норми, посочени в обвинителния акт.

На последно място посочва, че по делото нямало доказатества за съществуващо знание у някой от двамата му подзащитни, че в процесния ден предпазните парапети са били демонтирани и въпреки това е била осъществявана строително – монтажна дейност на височина. С оглед на това не можело да им бъде вменено неизпълнение на задължения, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.

В своя лична защита и тримата подсъдими заявяват, че се

присъединяват към казаното от технитезащитници.

В дадената им последна дума тримата подсъдими молят да бъдат оправдани, а подсъдимият Н. изразява и съжаление.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Н. Н. е роден на •••••• г. в гр. К., обл. Бургас. Той е ••••••, ••••••• гражданин, •••••••, •••••••, •••••••••••• образование, с постоянен адрес: ••••••••••••••••••••••••••••, ЕГН ••••••••••. Н. е завършил през ••••• г. •••••••••••••••••••••• със специалност „•••••••••”. От 1978 г. работел като технически ръководител на разлини строежи в гр.Бургас. Притежавал Удостоверение за технически ръководител за завършено обучение по безопасност и здраве при работа, съгласно изискванията на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № РД-07-2 на МТСП за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, издадено от СТМ при „М.Б.” ЕООД, въз основа на изпитен протокол № 195/13.05.2020 г.

Към 14.05.2020 г. той работел на длъжност „••••••••••••••••••••••••“ в „Т.К.“ ЕООД, назначен с постоянен трудов договор №102/10.01.2018г. Задълженията му били заложени в длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя, с която подсъдимият С. Н. бил запознат на 10.01.2018 г. Според т.I.2.2 от тази характеристика, на заеманата от Н. длъжност „••••••••••••••••••••••••“ са били възложени задължения да упражнява контрол на строителната площадка. Според I.2.12 следвало да осигури необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита, като не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия. Длъжността съгласно II.2.1 от длъжностната характеристика била подчинена на управителя на фирмата. Съгласно III.1.4 носел отговорност за спазване на определените от работодателя правила и инструкции за безопасност и здраве при работа, както и спазване на изискванията съгласно държавните нормативни документи, свързани с осигуряването на здравословни и беопасни условия на труд, Закона за ЗБУТ, Наредби и др.

Подсъдимият К. И. К. е роден на •••••••• г. в гр. Б.. Той е ••••••, ••••••• гражданин, •••••••, •••••••, •••••••••• образование, с настоящ адрес: •••••••••••••••••, ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият П. Е. Г. е роден на ••••••••• г. в гр. Б.. Той е ••••••, ••••••• гражданин, •••••••, •••••••••••• образование, с постоянен адрес: ••••••••••••••••••••••••, ЕГН: ••••••••••. Към датата на извършване на процесното деяние бил •••••••.

Двамата подсъдими К. и Г. се занимавали със строителство от 2006 г. Те развивали дейност както с дружеството „Т.К.” ЕООД, така и с дружеството „М.П.” ООД. Управител на „Т.К.” ЕООД бил св.Ж.. Към това дружество с трудови договори от 11.01.2013 г. на длъжност „технически организатор” бил назначен подс.Г., а на длъжност „снабдител доставчик” бил назначен подс.К.. Едновременно с това чрез съставянето на пълномощно №283/21.01.2020г. на нотариус В.Д., рег.№491, св.Ж. упълномощил подсъдимите Г. и К. да представляват „Т.К.“ ЕООД пред различни физически и юридически лица, държавни и общински органи и институции. Макар те да вземали всички ръководно-решаващи решения за дружеството, това формално правел св.Ж..

Дружеството “М.П.“ ООД било учредено на 23.11.2018г. от съдружниците Н.Г. и Т.К., притежаващи по равно дружествените дялове. Общото събрание на дружеството било избрало за •••••••• двамата подсъдими - П. Г. и К. К., които следвало да го представляват и управляват заедно и поотделно. Дружеството било вписано в търговския регистър на 04.12.2018 г.

На 27.08.2019г. в Бургас бил сключен договор № 2708/27.08.19г. за извършване на строителство между „М.“ ЕООД, представлявано от св.И. С., и „Д.“ ЕООД, представлявано от М.К., от една страна в качеството им на възложители, и „Р.“ ЕООД, с управител св.С. Н., като изпълнител. Съгласно сключения договор възложителите като еднолични собственици с равни дялове на поземлен имот с идентификатор ••••••••••••••••• по кадастралната карта на град Бургас възлагали, а изпълнителят приемал да изпълни възмездно, качествено и в срок от 120 работни дни строително монтажни работи /СМР/ по одобрен проект на обект: Жилищна сграда в УПИ VI - 13, кв.143 по плана на ж.к. „Меден рудник“, Районен център Бургас. „Р.“ ЕООД било вписано в Централен професионален регистър на строителя с протокол №0679/10.07.2014г. и към момента на сключването на договора имало правоспособност по Закона за камарата на строителите.

Още на следващия ден – 28.08.2019 г., бил сключен между „Р.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД, с управител св.Д.Ж., договор с подизпълнител за извършване на СМР. Подписвайки този договор, управителя му – св.Д. Ж., се съгласявал „Т.К.“ ЕООД да бъде подизпълнител и приемал дружеството да извърши строителството на обект: “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор

•••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“ Бургас. За конкретния обект имало издадено разрешение за строеж №В-26/02.08.2019г. от Община Бургас, а на 05.09.2019г. била открита строителната площадка и определена строителна линия и ниво на строеж, за което би съставен протокол. На 28.08.2019г. билосключено между „Р.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД и споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Със споразумението са предвидени различни задължения и отговорности за подизпълнителя „Т.К.” ЕООД във връзка с изпълнението на СМР, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, както и осигуряване на техническо ръководство на обекта. Още на 23.08.2019 г. бил сключен граждански договор № 12 между „Т.К.” ЕООД и св.Г. Г., с тримесечен срок на изпълнение, през който период Г. следвало да бъде координатор по безопасност и здраве по време на строителство в процесния обект. Впоследствие на 23.11.2019 г. бил сключен и граждански договор № 1, отново между „Т.К.“ ЕООД и св.Г., видно от който продължавал да бъде координатор по безопасност и здраве за още шест месеца на същия обект.

С оглед сключените договори и споразумение, със Заповеди № 8/28.08.2019г. и №21/09.09.2019г. на управителя на „Т.К.“ ЕООД – св.Ж., бил определен и назначен като технически ръководител на обекта - “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к “Меден рудник“ Бургас - подс.С. Н.. Съгласно последната заповед подс.Н. като технически ръководител следвало да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, да провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи, както и начален инструктаж на работещите във фирмите подизпълнители, с които дружеството има договорни отношения, да не допуска в обекта лица, на които не е бил проведен инструктаж съгласно изискванията на Наредба РД № 07-2; да организира и отговаря за своевременно обезопасяване с временни парапети на стълбища, асансьорни шахти, конструктивни отвори, етажни плочи и изкопи; да организира и отговаря за изграждането на скелета...и да не допуска работа на скелета, които не отговарят на изискванията по БЗР; да не допуска използването на подвижни скелета, които не отговрят на изискванията на БЗР.

С нотариален акт № 1396/21.11.2019г., том VII, рег.№7621, дело №1179/2019г. на нотариус Н.М., рег.№409 собствениците - учредители „М.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД, чрез ••••••••те си М.К. и св.И. С., учредили право на строеж на приобретателя „М.П.“ ООД чрез управителя - подс.К. К., върху собствения си недвижим имот с идентификатор •••••••••••••••••, гр. Бургас, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - средно застрояване, в предвидената за изграждане и описана в акта сграда със смесено предназначение. С този нотариален акт били разпределени имотите и техните собственици от трите дружества.

На 23.11.2019г. бил подписан анекс към договор №2708/27.08.2019 г. за извършване на строителство между „М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „М.П. “ ООД, представлявано от единия управител – подс К., съгласно който „М.П.“ ООД встъпвал в правата и задълженията на възложител по горепосочения договор №2708/2019г. на мястото на „М.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД. Съгласно чл. 3 от този договор „Възложителят е длъжен да осигурява спазването на законовите изисквания, свързани със строителството, вкл. относно опазването на околната среда и безопасността на строителномонтажните работи, както и да осигури за своя сметка Координатор по безопасност и здраве по време на строителството съгл. Наредба №2/2004г. на обекта.

Към края на 2019 г. св.Д. Ж. бил ангажиран с други дейности, поради което упълномощил подсъдимите П. Г. и К. К. с пълномощно

№283/21.01.2020г. на нотариус В.Д., рег.№491 да представляват „Т.К.“ ЕООД. Кръгът и съдържанието на пълномощията бил широк и включвал

представителство пред физически и юридически лица, пред държавни и общински органи и институции, в т.ч. и подписване на договори, анекси, снабдяване с всички видове документи, лицензии, удостоверения.

Към края на месец март 2020 г., доколкото предстояло да бъдат извършени строително-монтажни работи – зидария, двамата подсъдими К. и Г. решили да осигурят работници за тях. С оглед на това и бил сключен договор с подизпълнител за извършване на СМР от 21.03.2020г. между „Т.К.“ ЕООД – възложител, и „М.П.“ ООД – подизпълнител, с предмет - зидария на обект: “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“ Бургас. В чл. 3, ал.5 от този договор било посочено отново, че задължение на възложителя /”Т.К.” ЕООД/ било да осигури техническото ръководство на видовете изпълнявани СМР. Това условие било изпълнено, доколколкото още на 28.08.2019 г. със Заповед № на управителя на „Т.К.“ ЕООД – св.Ж., а впоследствие и със Заповед №21/09.09.2019г., подс.С. Н. бил определен и назначен като технически ръководител на обекта. На 23.03.2020 г. подс.К. като управител на „М.П.” ООД издал Заповед № 1 за провеждане на видовете инструктаж на работното място, съгласно която задължение на подс.Н. било да осъществява начален, периодичен, ежедневен, извънреден, както и на работното място инструктажи.

Подсъдимият С. Н. споделил на св.Х. Ф., с който се познавали отдавна, че за довършване на зидария на обекта, на който работел, а именно “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“ Бургас, били необходими работници. Св.Ф., от своя страна, съобщил за това, че се търсят строителни работници на свои познати – свидетелите Х. Е., М. Х., Х. Х. и Е. Р., както и на пострадалия К. С., които се съгласили да работят на този обект. С оглед на това, им бил предоставен служебен микробус. Той бил управляван от пострадалия К. С., който всяка сутрин тръгвал от село С., общ.Руен, заедно със св.Х. Е., минавали през с.Ч., общ. Руен, от където вземали свидетелите Х., Р., Ф. и Х., и отивали на намиращия се в кв.Меден рудник, гр.Бургас, обект. Между работниците условно отговорник/бригадир на групата бил св. Ф., който обсъждал с подсъдимия С. Н. задачите за деня. От момента на започване на работата си петимата свидетели и пострадалият С. изпълнявали възложените им строително-монтажни дейности под непосредственото ръководство на подсъдимия Н.. Той определял какви строително-монтажни дейности ще извършват работниците през съответния работен ден и контролирал изпълнението им. Свидетелите Х., Р., Ф. и Х., както и пострадалият, нямали сключени трудови договори с „М.П.“ ООД, което

дружество към този момент било възложител и изпълнител на строежа на обекта и което реално наело свидетелите за извършване на зидарската работа. На никой от наетите да извършват зидария работници не е бил извършен начален инструктаж от двамата •••••••• на дружеството, наело ги за работата - К. и Г.. От тях не била изготвена и оценка на риска на строителния обект, в зависимост от етапа, до който е достигнал строежът, а именно на конкретното работно място, намиращо се на 5 етаж (кота +11,20 м съгласно одобрения проект), където са се извършвали зидарски работи.

На инкриминираната дата 14.05.2020 г. шестимата работници – свидетелите Х. Ф., Х. Е., М. Х., Х. Х. и Е. Р., както и пострадалият К. С., пристигнали на обекта в обичайното за тях работно време сутринта - около 08:00 часа. Техническият ръководител – подс. С. Н. пристигнал малко след това и след като разпределил задачите, без да им направи ежедневен инструктаж за безопасност по повод възложените им задачи, работниците се отправили да ги изпълняват. Свидетелите Х., Е., Х., Р. и пострадалият С. се качили на петия етаж на сградата и започнали работа, а св.Ф. останал долу на земята. За деня трябвало да извършват зидария на стени на пети етаж, като св. М. Х. разбърквал разтвора и го разнасял, св.Х. режел тухли и почиствал, а св. Е., св. Х. и пострадалият зидали. Св. Х. Е. и К. С. зидали стени на две съседни стаи на пети етаж, като по време на работа нямали пряка видимост помежду си. Св. Р. също бил на етажа, но зидал в противоположна посока на тази на свидетелите С. и Е. и също нямал видимост тях. Единствено св. М. Х. се движел между работниците и им разнасял разтвор.

Конкретната зидарска работа, която следвало да извършва пострадалият С., била на 5 етаж (кота +11,20 м съгласно одобрения проект), като по-специално той следвало да изпълни външен фасаден зид с дебелина 25 см. на вратопрозореца. зидарията изпълнявал с керамични тухли с вертикални кухини. Пред зида, който следвало да изпълни С., била разположена тераса, която била с ширина по проект – 1.60 м (до външния контур на сградата) без парапет. Върху терасата пред изпълнявания зид пострадалият си сглобил и поставил спомагателна конструкция за работа на височина, а именно саморъчно направено дървено скеле с височина 0.85-0.90м и с ширина 0.9 м. По този начин разстоянието след скелето до необезопасения контур (разстоянието за свободно преминаване) било около 0.6 м. Самото скеле представлявало самоделна дървена конструкция, състояща се от две стойки дървени, върху които били поставени 3 броя кофражни греди Н20 (елемент от кофражна система DOKA). Дървените греди не били свързани с дървените стойки и били поставени по начин, по който се образувала неравна повърхност. На самото скеле нямало монтирани парапети за предотвратяване на падане. Направата на самоделното скеле била обусловена от факта, че подсъдимите К. К. и П. Г. не са осигурили и предоставили професионално такова, което да е съобразено с техническите изисквания за безопасност за обекта, а подсъдимият С. Н. не установил такава необходимост и е допуснал работника С. да зида при липса на такова професионално оборудване и при направено самоделно скеле. На терасата, където било поставено то и където работел пострадалият, нямало поставени средства за колективна защита от падане на хора, тоест контурът на сградата в тази й част не бил обезопасен против опасност от падане от височина, и по-конкретно предпазни парапети и въпреки това бил допуснат от подс.Н. да полага труд.

След като приключили с обедната почивка, св. Е. и пострадалият С. се качили на петия етаж, и преди да започнат работа решили да изпушат по цигара, като докато пуши пострадалият седял върху направеното от него скеле. След като изпушил своята цигара, св. Е. отишъл да си върши работата, а пострадалият останал да изпуши още една цигара, след което се качил прав на скелето, намиращо се на терасата на петия етаж от външната страна на вратопрозореца, който зидал, и започнал да работи. Няколко минути след това, около 13:30 ч. – 13:40 ч. св. Х. видял как пострадалият пада от сградата надолу и се развикал, че К. С. паднал и побягнал по стълбите надолу, за да слезе пред строителния обект. Останалите работници също се затичали надолу. Св. Х. Ф. бил на крана, намиращ се пред обекта и след като чул виковете на св. Х., веднага отишъл до фургона, в който в този момент се намирал подс.Н. и му казал за случилото се. Всички работници и Н. се струпали около падналия пред строежа пострадал.

По същото време, в жилищен блок № •••, който се намирал точно срещу строителния обект, на терасата на първия етаж, била свидетелката Д. Д. със свой познат – Е.Я. (починал на ••••••г.). Двамата стояли на терасата, наблюдавали работниците на обекта и разговаряли, докато чакали да докарат мебели, които трябвало да качат в жилището на св.Д.. Наблюдавайки ги, последната забелязала работник на пети етаж, качен върху скеле, който зидал. Междувременно св.Д. влязла навътре в апартамента, за да вземе нещо, когато чула как нейният познат Е. извикал „Д., този падна!”. Свидетелката излязла отново на терасата и установила какво е станало. Видяла подс. С. Н., който тя не познавала, но го възприемала като отговорник на работниците, и го попитала дали са звъннали на Спешен телефон 112. Узнавайки, че самият той, поради силния стрес, все още не се е обадил на Спешен телефон 112, св.Д. веднага сигнализирала за случилото се. След това, св. Д. се обадила и на подс. К. К., когото познавала от работата си, тъй като работила в магазин за крепежни елементи, където като купувач той бил ходил, а впоследствие узнала, че негово дружество строяло обекта срещу имота й.

Екипът на Спешна помощ пристигнал около петнадесет минути след подаване на сигнала, но медицинските лица от него само констатирали смъртта на К. С..

На мястото на инцидента пристигнал и полицейски екип, в състава на който влизали свидетелите М. Т. и Т. М., който запазил

местопроизшествието. Впоследствие следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура-Бургас извършил оглед на местопроизшествието от 15.00 часа до 15:40 часа, в хода на който били иззети – черен портфейл с документи, с намиращите се в него парична сума и СУМПС на името на К. С., както и мобилен телефон.

В хода на досъдебното производство е била назначена

съдебномедицинска експертиза на труп № 86/2020 г., изгответна от д-р Г. Милева. От заключението на същата се установява, че върху трупа на К. С. са установени следните увреждания: гръдно-коремна травма, счупване на двете ключици, счупване на гръдната кост, счупване на ребра вдясно и вляво с кръвонасядане на местата на счупванията, контузия на двата бели дроба с разкъсване на хилусите им, повърхностна пукнатина на черния дроб, кръв в гръдната кухина, разкъсване на сърдечната торбичка, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Експертът е посочил, че непосредствената причина за смъртта на С. била тежката гръдно-коремна травма и травматичен шок от получените необратими увреждания на вътрешните органи и техните функции, довели до настъпване на смъртта. Според експерта нямало травми, които да не могат да се обяснят с падане от височина, като установените травми и настъпилата смърт били в непосредствена причинно-следствена връзка с падането от височина.

Била изготвена от маг.химик Гинка Колева и доц.д-р Васил Атанасов – експерти при ВМА-София, съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, видно от която в кръвта от трупа на К. С. не било установено наличието на алкохол, наркотични или псохоактивни медикаменти.

Разседващите органи са назначили и е била изготвена от К. К. – криминалист в отдел „Криминалистика” в НСлС към ОП-Бургас,

видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 38/2020-2. Обект на изследване на същата бил един брой оптичен носител на данни CV-R, марка Kodak, 700 MB, с надпис на лицевата му страна „бл.••• ж.к.Меден рудник” и идентификационен номер № ••••••••”, който бил предоставен с протокол за доброволно предаване от 15.05.2020 г. от св.Д. Д. От съдържанието на същата се установява, че не са налични дефекти и наранявания в предоставения за изследване оптичен носител, които да оказат влияние на експертното изледване, както и не били установени следи от манипулация. Вещото лице е посочило, че според индикацията на камерата с наименование “Parking” за времето от 12:40:25 часа до 12:14:26 часа на дата „14.05.2020 г.” в обсега на камерата се наблюдавал силует от мъжки пол, обечен в тъмни дрехи. Същият падал странично, като непосредствено преди да падне на земята, бил в положение с главата надолу. В 12:41:20 часа на дата „14.05.2020” от строителния обект излезли две лица от мъжки пол и бягайки се насочили към мястото, където било паднало лицето от мъжки пол, облечено с тъмни дрехи. В този момент на терасата излязло лице от женски пол с руса коса, облечено със синя блуза с къси ръкави и черен анцунг, което ръкомахало в посока строителния обект, където се намирали двете лица, а в дясната си ръка жената държала мобилен телефон. През останалото време от записа лицето от женски пол говорила по телефона, като гледала към строителия обект, на който се събрали общо седем лица от мъжки пол, вероятно строителни работници.

В хода на досъдебното производство била назначена

съдебнотехническа експертиза, изготвена от инж.Г. Ц.. Вещото лице е описало механизма на настъпване на инцидента, като е посочило, че при изпълнение на работата от пострадалия, а именно зидария на 5 етаж, не били взети мерки за обезопасяване на работниците и работните места, предвид извършваните работи по контура на сградата и голямата височина спрямо терена, както и че нямало данни работниците да са използвали лични предпазни средства. Експертът е посочил, че причината за злополуката била неспазване на правилата за безопасност на труда при изпълнение на зидарски работи и работа на височина. Следвало е работниците да бъдат допуснати до работните места едва след вземане предварително на мерки за тяхното обезопасяване чрез лични и колективни средстава за защита – парапети, мрежи и други. Проведеният инструктаж не замествал другите мерки по охрана на безопасността на труда. Вещото лице е посочило и кои лица конкретно кои норми от кои нормативни актове са нарушили, които според него са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент.

След изслушване на тази експертиза, в хода на първоинстанционното съдебно следствие бе допусната и назначена допълнителна техническа експертиза. Съгласно заключението на същата, ако на мястото на инцидента е имало монтиран предпазен парапет по контура на сградата, същият не бимогъл да предпази от падане работника, ако той работил върху строително „магаре“ с височина 80-90 см при извършването на зидарските работи. Предпазване от падане за конкретното място е следвало да се осъществи посредством лично предпазно средство- предпазен колан – сбруя и обезопасителна система, захваната към здравата конструкция. Вариант на такава обеопасителна система бил показан в Приложение №2 на експертиза. Експертът е уточнил, че нито в основната експертиза, нито при отговор на поставените му въпроси в съдебно заседание е посочвал, че поставянето на парапет било единствено условие и достатъчно такова за обезопасяване на работниците и обекта и не е използвал понятието „предпазно скеле“.

По искане на държавото обвинение и доколкото съдът съзря пропуски в първите две технически експертизи, изготвени от инж.Г. Ц., настоящият съдебен състав допусна и назначи повторна тройна

строително-техническа експертиза. Същата бе изготвен от вещите лица – инженери –П. Е., М. Б. и Я. Д.. След обстойно изследване на материалите по делото, преди да отговорят на възложените им задачи, те са разгледали договорните отношения на търговските дружества, които са имали отношение към строежа на обекта, на който е станал процесния инцидент, а именно “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“ Бургас. След това са посочили съгласно чл.160, ал.1 от ЗУТ, кои са участниците в процеса на строителство на конкретния обект. Като възложители са посочени „М.” ЕООД”, „Д.” ЕООД, „М.П.” ООД, като е уточнено, че към момента на злополуката възложител е било именно последното дружество. Като строители са посочени следните търговски дружества: „Р.” ЕООД, „Т.К.” ЕООД, „Мердидиан парк” ЕООД. Вещите лица са посочили, че технически ръководител е бил подс.С. Н., както и че към деня на инцидента е имало назначен координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа, който бил св.Г..

При описание на механизма на инцидента, експертите са изложили възможните причини за настъпване на противоправния резултат, като са се съобразили с дадените им указания да разгледат две хипотези - ако пострадалият е работил върху самоделното сглобено от него дървено скеле, както и ако е работил на плочата на терасата или е седял на тази самоделна дървена спомагателна конструкция. При описание на механизма в конктекста на първата възможност, а именно, ако К. С. е бил качен на спомагателната конструкция, направена от него, вещите лица са посочили, че най-вероятно пострадалият с помощта на чук е намалял размера на тухлите, с които впоследствие е щял да зида. Т.е. той е намалял техните размери, така че да могат да влязат между вертикалната бетонна колона (отляво) и външната тухла на зида (отдясно) – пета тухла отдолу нагоре спрямо хоризонталния зид на вратопрозореца с височина 0.5 м. Тогава вероятно вследствие на загуба на равновесие е залитнал назад в посока външния контур на сградата, евентуално поради нестабилност на платформата, върху която работел или поради друга причина. Експертите са посочили, че слизането и качването на дървената конструкция е ставало откъм средната й част, тоест между нея и необезопасения външен контур на сградата. Поради това и имало вероятност С. да е залитнал, докато е слизал от нея, в посока външния контур на сградата.

При изготвяне на експертизата и отговор на задачата да се опише механизма, ако С. е бил стъпил на плочата на терасата или е седял на скелето, вещите лица са посочили, че следвало да се изследва въпросът какво е извършвал от там. В този ред на мисли, посочват, че е било въможно С. да е искал да премине към средата на конструкцията, за да се качи и да зида, Именно тогава било възможно да се е подхлъзнал или залитнал в посока външния контур на сградата, вследствие на което да е паднал. Ако е седял на магарето и е пушил, имало вероятност той да е слизал от магарето и да е залитнал в посока външния контур. Експертите са посочили и че имало данни преди да падне на земята, пострадалият да се е държал с двете си ръце за плочата, поради което можело да се счита, че когато е падал от „магарето” или от плочата, тялото му да не е било в хоризонтално положение, т.е. не е било успоредно на плочата.

При отговора на втория въпрос, вещите лица са написали, че работното място, където били извърпвани зидарските работи, включвало помощна конструкция за работа на височина, площадката около

конструкцията (терасата), пътя (подхода) до „магарето”, зида, който е изпълняван и др. Това работно място имало два основни проблема, свързани с безопасността и здравето на работещите при работа на височина. На първо място нямало защитни приспособления (съоръжения, ограждения), монтирани на плочата, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Изграждането на това приспособление се налагало от обстоятелството, че имало работещи лица в непосредствена близост до външния контур на сградата и бидейки необезопасен, имало реална опасност от падане на хора и предмети, доколкото извършвали различни по естество дейности като почистване,носене на материали, зидане и други. Вторият проблем на работното място се състоял в това, че работното оборудване за работа на височина, т.нар. „магаре” било самоделно направено и не отговаряло на изискванията за безопасност при работа. Тази помощна конструкция, изработена от К. С., нямала стълба за изкачване до платформата, на която се работело. Самата платформа се състояла от три кофражни греди, които не били закрепени за стойките и създавали нестабилност при работа. Освен това повърхността на платформата била неравна, което било предпоставка за спъване, като нямало и ограждения за предотвратяване на падане от платформата. С оглед на така констатирания проблем от експертите, те са посочили, че с цел предотвратяване на риск от падане при работа на височина, в случая на зидане на въпросното място, е следвало да се осигурят средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др. Тези приспособления (съоръжения, ограждения), следвало да бъдат достатъчно високи и изградени най-малкото от защитна бордова лента за крака, главно периоло за ръце (не по-малко от 1.2 м) и средно перило за ръце или чрез еквивалентно решение. Също така, експертите са посочили, че е следвало да има оборудване, с което да се извършват зидарските работи, което да е скеле, отговарящо на изискванията за безопасна работа, а именно: да е оборудвано със стълба за достигане на работна платформа, която да е с равна повърхност и да е оградена с парапет за предотвратяване на падане, платформата да е с подходяща товароносимост и да е с подходящи размери за работа на терасата, т.е. да има възможност да се минава между скелето и защитното ограждение на контура на сградата, скелето да е леко и да е лесно за монтаж и демонтаж.

Вещите лица са уточнили, че мерките за безопасност, които е трябвало да бъдат предприети и в двете хипотези – ако К. С. е работил на спомагателната конструкция магаре, или ако е работил стъпил на плочата или седнал на магарето, не били различни. В експертизата е описано, че работните места следвало да отговарят на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и беопасни условия на труд. Работното оборудване следвало да е одходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите. Работниците следвало да бъдат подходящо обучени и инструктирани за извършваната от тях работа, като са посочени нормативните актове, от които се извличат тези фактически положения.

При отговор на четвъртия въпрос, а именно кои са лицата, чието задължение е организацията на извършване на строително-монтажни работи на височина, оценка на риска, обезопасяване на обекта и контрол по изпълнението, експертите са уточнили, че на първо място това са различните юридически лица, явяващи се строители, сред които „Р.” ЕООД, „Т.К.’ ЕООД и „М.П.” ООД. Относно последното дружество е посочено, че то отговаряло и като възложител за извършваната работа. Същото дружество не било осигурило безопасни работни места на работещите на строителния обект, доколкото те следвало да отговарят на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Работното място на С. не било обезопасено с предпазни ограждения или други алтернативни средства за защита на работещите от падане от височина. Дружеството е следвало да организира зидарските работи да се извършват след като се предостави подходящо работно оборудване на работещите – скеле, както и работното място да е обезопасено. В резултат на това, пострадалият С. е зидал в опасна близост до необезопасения контур на сградата, който е бил без защитно съоръжение, при самоделно направено слеле, което не отговаряло на изискванията за безопасност при работа. Посочено било още и че не била извършена оценка на риска на строителния обект на местата, където са се извършвали зидарски работи. В резултат на това оценката на риска не обхващала всички аспекти на трудовата дейност, а именно при зидане, когато работещият не може да достигне горите редове на зида – какви средстава за достъп да ползва, т.е. какво да бъде работното оборудване, както и какви мерки да се предприемат при работа на височина, когато работното място е разположено в близост до контура на сградата. Не бил осигурен инструктаж на пострадалия С..

При отговор на поставените въпроси е посочено още, че отговорност носи и координаторът по безопасност и здраве на етапа на изпълнение на строежа, а именно св.Г. Г., както и техническият ръководител – подс.С. Н.. Последният не бил изпълнил спазване изискванията на ЗБУТ работните места на самостоятелно извършващите трудова дейност лица, в това число работното място на пострадалия С., където е изпълнявал зидарски работи, да е обезопасено с предпазни ограждения или други алтернативни средства за защита на работещите срещу падане от височина. Освен това не бил организирал зидарските работи да се извършват след като се предостави подходящо оборудване на работещите – скеле и работното място да е обезопасено, както и не бил провел инструктаж. При създадените предпоставки за злополука не се е възползвал от правната възможност да отстрани от строителната площадка С., който не спазвал изискванията на ЗБУТ, доколкото е зидал в опасна близост до необезопасения контур на сградата без защитно ограждение, при използване на самоделно направено скеле, което не отговаряло на изискванията за безпассност при работа.

Вещите лица по тройната техническа експертиза са посочили още и че самият пострадал не е следвало да извършва СМР в опасна близост до необезопасения контур на пета етажна плоча на новостроящата се сград, използвайки самоделно скеле, несъответстващо на стандартите за беозпасност на труда.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства и по-конкретно частично от обясненията на подсъдимите К. К., П. Г. и С. Н., както и от показанията на свидетелите: М. М. С., А. К. Х., М. К. Х., и на тримата изложени последователно в съдебно следствие (л.146 гръб- л.147 гръб, том 1 от СП); частично на М. М. Х. (л.147 гръб – л.151, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.44-47, том 1, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК), Е. Ш. Р. (л.151 гръб – л.152, том 1 от СП), Х. Ф. Ф. (л.152-155, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.48-51, том 1, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал1, т.1 от НПК, както и тези на л.48-51, том 1, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК); Х. А. Х. (л.155 гръб-157, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.36-39, том 1, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5, вр. ал1, т.1 и т.2 от НПК), Х. Е. (л.157 гръб-160, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.208-211, том 2, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал1, т.1 от НПК), изцяло на В. А. В. (л.160-162, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.34-37, том 2, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.второ от НПК), Д. Н. Д.(л.164-166, том 1 от СП, както и частта от досъдебните й показания на л.212-214, том 2, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК), П. Н. К. (л.166 гръб-167, том 1 от СП), И. С. С. (л.167-169 гръб, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.129-131, том 2, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК), С. Н. Н. (л.169 гръб-171 гръб, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.174-176, том 2, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.второ от НПК), Д. К. Ж. (л.171 гръб-173, том 1 от СП), Г. И. Г. (л.173-174 гръб, том 1 от СП, както и частта от досъдебните му показания на л.161-164, том 2, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.второ от НПК), Т. В. М. (л.246 гръб, том 2 от СП), М. Т. Т. (л.247, том 2 от СП) и частично на А. К. К. (л.171 гръб- 173, том 1 от СП).

При изграждане на фактическите си изводи съдът отчете и следните писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: справки за съдимост (л.65,66 и 69 от СП, том 1), оценка на професионалния риск на работещите във фирма „М.П.“ ООД 9л.212 - 237 от СП, том 1), писма от НАП с информация относно „М.П.“ ООД, ЕИК: •••••••••• и „Т.К.“ ЕИК: •••••••••• (л.244, л.255 и л.312 от СП, том 1), План по безопасност и здраве с оглед строителство на Обект „Сграда със смесено предназначение с домови отклонения – етапно строителство“ в ПИ с идентификатор

•••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център ж.к.Меден рудник, гр.Бургас, общ.Бургас (л.290 - 308 от СП, том 1), фиш за спешна медицинска помощ и реанимационен лист (л.29-30, том 1 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л.76, том 1 от ДП, 70, том 2 от ДП), копие на заповед № Ц1015-02-35/15.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас (л.104, том 1 от ДП), протокол № ЦП 5103-02-13/13.10.2020 г. на Комисия при ТП на НОИ-Бургас (л.111 - 116), Договор № 2708/27.08.19г. за извършване на строителство, подписан между „М.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД, от една страна, и „Р.” ЕООД, от друга (л.131, т.1 от ДП), Договор с подизпълнител за извършване на СМР от 28.08.2019 г., сключен между „Р.” ЕООД и „Т.К.” ЕООД (132, т.1 от ДП), разрешение за строеж №В-26/02.08.2019г. от Община Бургас (л.134, том 2 от ДП), протокол за откриване на строителната площадка и определена строителна линия и ниво на строеж (л.222, т.2 от ДП), споразумение, сключено на 28.08.2020 г. между Р.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (л.134, том 1 от ДП), Заповед № 8/28.08.2019г. на св.Ж. за назначаване на технически ръководител (л.178, т.3 от ДП), нотариален акт № 1396/21.11.2019г., том VII, рег.№7621, дело №1179/2019г. на нотариус Н.М., рег.№409 (л.135-159, т.2 от ДП), пълномощно №283/21.01.2020г. на нотариус В.Д., рег.№491 (л.150, т.III от ДП), договор с подизпълнител за извършване на СМР от 21.03.2020г., сключен между „Т.“ ЕООД и „М.П.“ ООД (л.23, т.3 от ДП), Анекс от 23.11.2019г. към договор №2708/27.08.2019 г. за извършване на строителство, сключен между „М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „М.П. “ ООД (л.133, том 1 от ДП), Заповед №1/23.03.2020г. на подс.К. (л.136, том 1 от ДП), документи от ЗСМП (л.138142, том 1 от ДП), копие на препис-извлечение от акт за смърт (л.19, том 2 от ДП), удостоверение за наследници (л.20-21, том 2 от ДП), справки от НБДН и Търговския регистър (л.165-220, том 1 от ДП), медицински документи относно С., предоставени от НЗОК (л.13-16, том 1 от ДП/), справка за всички одадени уведомления за К. С. във връзка с трудови договори (л.43-45, том 2 от ДП), заверени копия на документи от Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (л.71-108, том 2 от ДП), лабораторни листи от прегледи на К. С., предоставени от личния му лекар (л.115-126, том 2 от ДП), нотариален акт № 19/01.02.2019г., том 1, рег.№ 447, дело №13/2019г. на нотариус Г.С., рег.№396 (л.160-161, т.2 от ДП), пълномощни (л.162-163, том 2 от ДП), Договор за строителен надзор по време на строителството от 2019 г. и анекс към него от 23.11.2019 г. (л.164-167, том 2 от ДП), нотариален акт № 33/17.09.2016 г., том II, рег.№ 4385, дело № 210/2016г. на нотариус А.Д., рег.№ 450 (л.168-172, т.2 от ДП), нотариален акт № 20/01.02.2019г., том I, рег.№ 448, дело № 14/2019г. на нотариус Г.С., рег.№396 (л.172-173, т.2 от ДП), строителни книжа относно обект Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“ Бургас, пфредоставени от Община Бургас (л.217-230, том 2 от ДП), Заповед № 21/09.09.2019г. на св.Ж. за назначаване на технически ръководител (л.46-47, т.3 от ДП), доплома за средно образование на С. Н. (л.48, том.3 от ДП), удостоверение (л.50, том 3 от ДП), Заповед № 8/28.08.2019г. на св.Ж. за назначаване на технически ръководител (л.178, т.3 от ДП), граждански договори № 12/23.08.2019 г. и №1 от 23.11.2019 г., сключени между „Т.К.” ЕООД и Г. Г., ведно с удостоверение №1360/03.09.2013 г. (л.52-53, л.168, т.3 от ДП), правилник за вътрешния трудов ред на „Т.К.’ ЕООД, както и различни инструкции във връзка с безопасни условия на труд (л.55-л.143, т.3 от ДП), длъжностна характеристика на длъжността „••••••••••••••••••••••••” в „Т.К.” ЕООД (л.176-177, т.3 от ДП), копие на книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден (л.183-л.187, т.3 от ДП), копие на книга за бачален инструктаж (л.187, т.3 от ДП), копие на книга за ежедневен инструктаж (л.188 – л.214, т.3 от ДП), протокол за учредително събрание на дружество с ограничена отговорност „М.П.” ООД (л.221, т.3 от ДП), дружествен договор на „М.П.” ООД (л.222-225, т.3 от ДП), трудов договор №102/10.01.18г. на С. Н. (л.226, т.3 от ДП), спогодба от 14.01.2022г., сключена, между „М.П.”ООД и наследниците на К. С. (л.227-229, т.3 от ДП), 4 бр. фактури, издадени от „Р.и.“ ЕООД във връзка с изграждане на ел.обзавеждане в комплекс „М.П.“ (л.432- 437, том 2 от СП), както и приемо-предавателен протокол от 17.03.2020 г., подписан от А. К. – управител на „Р.и.“ ЕООД и К. К. – •••••••• на „М.П.“ ООД (л.388, том 2 от СП).

Съдебният състав отчете и:

• исмените доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2020 г. (л. 4-6 от том 1 на ДП).

• веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени

по време на огледа на местопроизшествието (л.11-14, том 1 от ДП) и фотоснимки, изготвени по време на аутопсия (л. 15-17, том 1 на ДП);

• заключенията на съдебните експертизи както следва:

съдебномедицинска експертиза на труп №86/2020 г. (л.56-58, том 1 от ДП), изготвена от д-р Г. Милева, съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза (л.83-84, том 1 от ДП) , изготвена отмаг.химик Гинка Колева и доц.д-р Васил Атанасов – експерти при ВМА-София, видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 38/2020-2 (л.68 - 71, том 1 от ДП), изготвена от К. К. – криминалист в отдел „Криминалистика” в НСлС към ОП- Б у р г а с , повторна тройна съдбно-строителна техническа експертиза, изготвена от инж.П. Е., инж.М. Б. и инж.Я. Д. (/л.323-354, том 2 от ДП);

• веществени доказателства – 1 брой оптичен носител на данни CV-R, марка „Kodak”, 700 MB, с надпис на лицевата му страна „бл.••• ж.к.Меден рудник” и идентификационен номер № •••••••• (л.72 от том 1 СП), снимки, предоставени от св.В. (л.109-113, том 2 ДП), както и иззетите по време на огледа на местопроизшествието черно кожено калъфче с цип, заедно с намиращите се в него монети и банкноти на обща стойност 43,83 лв., както и бележка с вх. № 2113-02-2172 от12.08.2019 г.; 1 (един) брой свидетелство за регистрация - част II с № ••••••••• на МПС с рег. № •••••••••; 1 (един) брой контролен талон с № •••••••• на К. Х. С.; 1 (един) брой банкова карта „Visa“ - пластика на Allianz Bank Bulgaria ••••••••••••• на името на K.H.S., валидна до 11/2021 (един) брой мобилен телефон „Samsung“ с бял гръб и счупен дисплей, в него СИМ карта на оператор Теленор с № ••••••••••••••, 1 (един) брой СУМПС с № •••••••••• на името на К. Х. С..

По делото фактическите положения във връзка с търговските отношения между дружествата „Т.К.“ ЕООД, „М.П.“ ООД, „М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД са безспорно установени и се извличат на първо място от показанията на свидетелите С. Н. Н., Д. К. Ж. и И. С. С., както и от обясненията на подсъдимите К. и Г.. Гореизброените свидетели са представители на част от така изброените юридически лица, които са били съконтрагенти помежду си. Доколкото става въпрос за обстоятелства, развили се преди значителен период от време, е нормално за някои от тях да липсват спомени у свидетелите, водещи до непълноти в съдебните им показания, но тези непълноти бяха преодолени чрез прочитане на досъдебните им показания в съответните части. По този начин изводимата информация от тези доказателствени източници, във връзка със сключените между тези свидетели и подсъдимите, като представители на съответните търговски дружества, договори, е единна и непротиворечива. Тези гласни доказателствени източници са поскрепени по категоричен начин от следните писмени доказателства: Договор № 2708/27.08.19г. за извършване на строителство, подписан между „М.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД, от една страна, и „Р.” ЕООД, от друга, Договор с подизпълнител за извършване на СМР от 28.08.2019 г., сключен между „Р.” ЕООД и „Т.К.” ЕООД, разрешение за строеж №В- 26/02.08.2019г. от Община Бургас, протокол за откриване на строителната площадка и определена строителна линия и ниво на строеж, Споразумение, сключено на 28.08.2020 г. между Р.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, нотариален акт № 1396/21.11.2019г., том VII, рег.№7621, дело №1179/2019г. на нотариус Н.М., рег.№409, пълномощно №283/21.01.2020г. на нотариус В.Д., рег.№491, договор с подизпълнител за извършване на СМР от 21.03.2020г., сключен между „Т.“ ЕООД и „М.П.“ ООД, Анекс от 23.11.2019г. към договор №2708/27.08.2019 г. за извършване на строителство, сключен между „М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „М.П. “ ООД,нотариален акт № 19/01.02.2019г., том 1, рег.№ 447, дело №13/2019г. на нотариус Г.С., рег.№396, пълномощни, Договор за строителен надзор по време на строителството от 2019 г. и анекс към него от 23.11.2019 г., нотариален акт № 33/17.09.2016 г., том II, рег.№ 4385, дело № 210/2016г. на нотариус А.Д., рег.№ 450, нотариален акт № 20/01.02.2019г., том I, рег.№ 448, дело № 14/2019г. на нотариус Г.С., рег.№396, строителни книжа относно обект Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“ Бургас, предоставени от Община Бургас. При служебната проверка на този голям писмен доказателствен масив съдът не откри допуснати нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им, както и недостоверност на същите. В резултат на цялостна оценка и анализ на така изброените гласни и писмени доказателствени източници може да се направи извод за поредица от сключени договори между изброените юридически лица, в резултат на което като краен резултат и след сключване на Договор №2708/27.08.2019 г. за извършване на строителство между „М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „М.П. “ ООД и Договор с подизпълнител за извършване на СМР от 21.03.2020 г. между „Т.К.“ ЕООД и „М.П.“ ООД, последното дружество е придобило качеството както на възложител, така и на изпълнител на процесния обект, а именно “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор

•••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“ Бургас.

По делото не се спори, че двамата подсъдими К. и Г. развивали строителна дейност както с дружеството „Т.К.” ЕООД, така и с дружеството „М.П.” ООД. Видно от справките от търговския регистър, а и от показанията на св.Ж., управител на „Т.К.” ЕООД бил именно той. От писма от НАП с информация относно „М.П.“ ООД, ЕИК: •••••••••• и „Т.К.“ ЕИК: •••••••••• /л.244, л.255 и л.312 от СП, том 1/ се установява, че към това дружество с трудови договори от 11.01.2013 г. на длъжност „технически организатор” бил назначен подс.Г., а на длъжност „снабдител доставчик” бил назначен подс.К.. Впоследствие с пълномощно №283/21.01.2020г. на нотариус В.Д., рег.№491, св.Ж. упълномощил подсъдимите Г. и К. да представляват „Т.К.“ ЕООД пред различни физически и юридически лица, държавни и общински органи и институции. Въпреки, че по силата на това пълномощно подсъдимите К. и Г. имали само представителни функции касателно „Т.К.“ ЕООД, но не и управителни такива, то от показанията на свидетелите, а и от обясненията на самите подсъдими К. и Г., именно последните двама вземали всички ръководно-решаващи решения за дружеството, макар и неформално, а формално ги удостоверявали с подписа на св.Ж. върху документи. Установи се безспорно, че подсъдимите Г. и К. осъществявали строителна дейност и посредством дружеството “М.П.“ ООД, общото събрание на което ги било избрало за •••••••• и именно в това си качество са можели да представляват и управляват дружеството заедно и поотделно.

От приложения по делото трудов договор №102/10.01.18г. за С. Н. в „Т.К.” ЕООД, еднопосочено се установява, че подс.Н. е работил на длъжност „••••••••••••••••••••••••” към „Т.К.“ ЕООД, включително и към 14.05.2020 г. Задълженията му били заложени в длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя, с която подсъдимият С. Н. бил запознат още на 10.01.2018 г. Едновременно с това, видно от издадените от св.Ж., като управител на „Т.К.“ ЕООД, Заповед № 21/09.09.2019г. и Заповед № 8/28.08.2019г. за назначаване на технически ръководител, подс.Н. бил определен и назначен като технически ръководител на обект “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к “Меден рудник“ Бургас. От свидетелските показанията на свидетелите Ф., Х., Р., Х. и Е., Н., В., както и от показанията и на тримата подсъдими, се установява несъмнено, че именно подс.С. Н. на 14.05.2020 г. е бил технически ръководител на обекта, на който са се осъществявали строително-монтажните дейности, по време на които е станал инцидента с пострадалия К. С..

Видно от граждански договор № 12 и граждански договор №1, сключени между „Т.К.” ЕООД и св.Г. Г., в периода 23.08.2019 г. – 23.05.2020 г. свидетелят бил назначен като координатор по безопасност и здраве по време на строителство в процесния обект.

От обясненията на подсъдимия Н. се установява, че доколкото на процесния обект е следвало да се извършват строително-монтажни дейности, той е установил контакт с дългогодишния си познат св.Ф., който пък от своя страна е сформирал бригадата, в която влизали пострадалият К. и свидетелите Х., Р., Е. и Х.. Видно от техните показания, както и от обясненията на подсъдимите, които са еднопосочни, тази бригада е започнала да изпълнява работата, за която била наета, още в края на месец март 2020 г., след подписване на последния договор, а именно Договор с подизпълнител за извършване на СМР от 21.03.2020г. между „Т.К.“ ЕООД – възложител, и „М.П.“ ООД – подизпълнител, с предмет - зидария на обекта. Предвид това, а и с оглед обясненията на подсъдимия К., който изяснява, че макар голяма част от строителната дейност, като изливане на стоманобетонната конструкция и осигуряване на техническо ръководство, да се е извършвала от него и подс.Г. чрез „Т.К.“ ЕООД, то бригадата, част от която е бил пострадалият С., е започнала да полага труд към дружеството „М.П.” ООД, макар и без сключени трудови договори. Това се е наложило, тъй като формалният управител на „Т.К.” ЕООД бил извън града и нямало как работниците да бъдат назначени към това дружество. След инцидента работниците сключват трудови договори именно с дружеството „М.П.“ ООД, което също е индиция, че и към 14.05.2020 г., както и преди това, са престирали труд на това дружество. Обстоятелството, че свидетелите Ф., Х., Р., Е. и Х., както и пострадалият С., са работили към „М.П.” ООД без трудови договори, са изводими от самите показания на тези свидетели, и св.П. К., както и от съставения от посления копие на протокол № ЦП 5103-02-13/13.10.2020 г. на Комисия при ТП на НОИ-Бургас и от заверени копия на документи от Дирекция „Инспекция по труда” Бургас.

Видно от приобщените копия на книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден и на книга за начален инструктаж, такива инструктажи са били направени на свидетелите Ф., Х., Р., Х. и други две лица след датата на процесното събитие. Няма подпис на пострадалия К. С.. От копието на книгата за ежедневен инструктаж се вижда, че ежедневен инструктаж е бил правен на работниците не всеки ден, а спорадично. В книгата е удостоверено, че ежедневен инструктаж е бил проведен на 14.05.2019 г. на Ф., Х., Р., Х. и Е.. Подпис на пострадалия К. С. липсва. С оглед на това може да се направи единственият безпротиворечив извод, че на К. С. не е бил провеждан както начален инструктаж, така и в деня на инцидента ежедневен инструктаж. Макар да е ирелевантно за процесното деяние, за съда несъмнено е установено, че подписите на свидетелите в книгата за ежедневен инструктаж, са положени след датата на инцидента. Това се извлича от показанията на св.Х., който казва, че инструктаж им е бил четен понякога, като това основно е било след инцидента и уточнява, че в деня на инцидента им е правен инструктаж, който бил устен. Така визираният инструктаж от свидетеля за съда несъмнено са указанията, давани устно от подс.Н. спрямо работниците да се пазят и да внимават, които указания не отговарят на законово установените правила за провеждане на инструктаж, чийто фактически състав приключва с полагане на подписите на инструктираните лица. Показанията на св.Р. са идентични касателно това обстоятелство, а именно – бил им е провеждан устен инструктаж, а подписи са започнали да полагат в съответните за това книги след инцидента. В приобщените показания на свидетеля Ф. чрез прочитането им, също се посочва, че в процесния ден подс. Н. не им е провеждал инструктаж – нито на него, нито на останалите работници на строежа. Действително в показанията си, изложени пред съда, св.Е. посочва, че отивайки на работа на 14.05. му е бил проведен инструктаж, изразяващ се в указания да се пазят, да не ходят в страни, да работят внимателно, за което се е подписъл още същия ден. Отново, за съда е несъмнено, че това не са инструкции, които следва да се дадат в съответствие с конкретните опасности при изпълняване на конкретно възложените им задачи. Казаното от него относно това, че се е разписал още същия ден в инструктажната книга е изолирано и не се подкрепя от останалата информация, изводима от гореописаните ценени в тази им част гласни доказателствени източници.

По делото не се и спори, че на инкриминираната дата 14.05.2020 г. шестимата работници – свидетелите Х. Ф., Х. Е., М. Х., Х. Х. и Е. Р. и пострадалият К. С., пристигнали на обекта в обичайното за тях работно време сутринта - около 08:00 часа. Данни за организацията на работата се извлича от техните показания, както и от обясненията на подс.Н.. Установява се, че през целия период, през който те са полагали труд на обекта, подс.Н. е бил прекият им ръководител, като всеки ден им е възлагал конкретни задачи и е указвал какво да изпълняват, включително им е разчертавал и давал указания. Обикновено работниците и подс.Н. пристигали по едно и също време, но се било случвало и подсъдимият да пристигне след тях. В тези случаи те са започвали да се подготвят за работния процес докато пристигне и подс.Н.. От приобщените досъдебни показания на св.Х., които съдът кредитира в тази им част, се установява, че на процесната дата подс.Н. е пристигнал след бригадата на строежа. Но това е без значение в случая, доколкото съдът приема за безпротиворечиво доказано, че на свидетели Ф., Х., Р., Х. и Е., както и на пострадалия, не са били провеждани инструктажи - както начален, така и ежедневен. На 14.05.2020 г. пострадалият е пристъпил към изпълнение на възложените му работи – зидария на външен фасаден зид на вратопрозорец на 5-ти етаж без да бъде инструктиран.

Изводимо от всички доказателствени източници като показанията на свидетелите Ф., Х., Е., Р., Е., В., Д. и Н., обясненията и на тримата подсъдими Н., К. и Г., както и от веществените доказателства, представляващи снимки, изготвени по време на огледа с личния телефон на св.В. и предоставени по време на досъдебния му разпит с протокол за доброволно предаване, е обстоятелството, че за да извърши възложната му задача на 14.05.2020 г. С. е поставил от външна страна пред изпълнявания от него зид на вратопрозореца върху плочата на терасата на 5-тия етаж сглобена спомагателна конструкция за работа на височина, а именно саморъчно направено от него дървено скеле с височина 0.85-0.90м и с ширина 0.9 м. От тройната строително-техническа експертиза се установява, че самото скеле представлявало самоделна дървена конструкция, състояща се от две дървени стойки, върху които били поставени 3 броя кофражни греди Н20 (елемент от кофражна система DOKA). Дървените греди не били свързани с дървените стойки и били поставени по начин, по който се образувала неравна повърхност. На самото скеле нямало монтирани парапети за предотвратяване на падане. По този начин разстоянието след скелето до необезопасения контур (разстоянието за свободно преминаване) било около 0.6 м.

Спорно се явява обаче обстоятелството дали подсъдимите К. К. и П. Г. са осигурили и предоставили професионално скеле, отговарящо на изискванията за безопасна работа, а именно: да е оборудвано със стълба за достигане на работна платформа, която да е с равна повърхност и да е оградена с парапет за предотвратяване на падане, платформата да е с подходяща товароносимост и да е с подходящи размери за работа на терасата, т.е. да има възможност да се минава между скелето и защитното ограждение на контура на сградата, скелето да е леко и да е лесно за монтаж и демонтаж . Както и дали въпреки наличието на такова скеле пострадалият е бил допуснат от подс.Н. да изпълнява възложената му задача по зидария, използвайки самоделното скеле. С цел проверка на обстоятелството дали съществува такова скеле на процесния обект към дата 14.05.2020 г. бяха ангажирани от страна на защитата гласни доказателствени средства, а именно беше разпитан свидетелят А. К. К., и бяха представени от адв.Кралев, респективно приети като писмени доказателства - оборотна ведомост на „Т.К.“ ЕООД и 4 бр. фактури, издадени от „Р.и.“ ЕООД във връзка с изграждане на ел.обзавеждане в комплекс „М.П.“ (л.432-437, том 2 от СП), както и приемо-предавателен протокол от 17.03.2020 г., подписан от А. К. – управител на „Р.и.“ ЕООД и К. К. – управител на „М.П.“ ООД (л.388, том 2 от СП). В съдържанието на последния се сочи, че първото дружество е предоставило на „М.П.“ ООД 2 броя мобилни обезопасителни скелета, състоящи се от 4 броя алуминиеви рамки, 2 броя платформи, 4 броя парапети, 8 броя укрепващи диагонали и 8 броя регулируеми пети. Макар от тези доказателствени източници да се установява, че през 2020 г., дружествата „Р.и.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД са били в търговски отношения, то не може да се направи категоричен извод касателно действителното фактическо предаване на такива скелета, а от там и че такива са били налични на процесния обект към дата 14.05.2020г. Според съда, доколкото приемо-предавателния протокол няма достоверна дата, то същият е бил съставен впоследствие със задна дата за целите на процеса. Извод в обратна посока не може да се направи и въпреки показанията на св.К., доколкото същите извън частта им относно договорните отношения между управляваното от него дружество и „Т.К.“ ЕООД, остават изолирани и неподкрепени от останалите доказателствени източници. Самият той казва, че знае, че подсъдимите К. и Г. са работили основно чрез „Т.К.“ ЕООД, включително и с него, както и че е чувал дружеството „М.П.“ ООД и се е случвало да сключва договори и с него през годините. В случая обаче не помни с кое от двете ръководени от подсъдимите К. и Г. дружества е сключил договора за двете скелета, но при предявяване на представения приемопредавателен протокол потвърждава, че подписът е него е негов. Изключително нелогично е, ако на процесния обект представляваното от св.К. дружество „Р.и.‘ ЕООД е извършвало ел.обзавеждане и услугата е била предоставяна на „Т.К.“ ООД, като за целта са били използвани и скелета, то когато се е наложило да останат тези скелета на обекта, приемо-предавателния протокол да е подписан от подсъдимите в качеството им на •••••••• на „М.П.“ ООД, а не от името на „Т.К.“ ЕООД.

Следва да се отбележи, че ползването на самоделно направеното скеле от пострадалия С. не се и оспорва, а дори се приема за нещо нормално от подс.Н.. Същият, макар да заявява, че са имали на строежа както „инвентарни/метални/“ скелета, било обичайна практика работниците да си правят сами конструкции, с които да достигат трудно достъпните части на сградата, по които е следвало да работят. Също така посочва, че е имало дървени и метални скелета на колела, за да се работи от вътрешната страна на сградата, които обаче не можело да се изкарат отвън на терасата, защото било „сглобено и имало само едно прозорче“. Тоест за съда е несъмнено, че строежът бил изграден по начин, който възпрепятствал изваждането на скеле на площадката на терасата. От тук може да се направи и извод, че на строежа изобщо е нямало скеле, което да отговаря на изискванията за безопасност, защото видно от ценената тройна повторна техническа експертиза, професионалното скеле не просто трябва да отговаря на определени технически изисквания, но и трябва да бъде с подходящи размери за работа на терасата.

Спорно обстоятелство по делото е и дали по външния контур на сградата, и в частност на 5-я етаж на терасата, където зидал пострадалият С., е имало поставени средства за колективна защита от падане на хора и предмети от височина и по – конретно предпазни парапети. И ако е имало, в кой момент са били налични и кога са махнати. В тази насока доказателствата са противоречиви, но след внимателен анализ на същите както поотделно, така и в корелация, за съда следва единственият възможен извод, че такива колективни средства за защита не е имало изобщо.

Тук следва да се посочи, че не е спорно обстоятелството, че към момента на падане на пострадалия такъв парапет, колективно средство за защита, изобщо не е имало. В своите показания касателно това обстоятелсто св.Х. посочва, че сградата е била обезопасена с парапети, състоящи се от хюнебеци и дъски, но когато се налагало да качват и да махат тухли, ги сваляли. В конкретния случай на мястото, от където бил паднал С., нямало парапети, като уточнява, че макар да не се сещал кога точно са махнати, то това било същия ден. Св.Р. посочва, че пострадалият зидал на 5-я етаж в края на сградата, от където вдигали материала, като уточнява, че всеки етаж имал по един отвор за вдигане на материали. Поставяли парапети, но като трябвало да качват материали, ги махали, а в същия ден е трябвало да дойде кран за да вдигат материали. Св.Ф., който неформално се водел бригадир на групата и който работил на земята, излага, че не се бил качвал на 5-я етаж и не знаел дали имало или не парапети, но по прицип на всеки етаж имало парапети, за да може да се качат тухли през отвора. По натам при излагане на възприетите от него факти, сочи, че на 5-я етаж бил виждал да има парапети –дървени греди, забити със стоманени пирони, докато хюнебеци се ползвали само на стълбищата.Изрично уточнява, че там на процесното място, е нямало хюнебеци. Св.Х. дава сходни показания - сградата като цяло била обезопасена, на процесното място имало парапети, които махали, когато трябвало да качват материал. Такива обаче към инцидента, не е имало, когато С. е паднал. Обратни на техните показания, а именно, че към момента на инцидента е имало ограждения, дава св.Д.. Показанията й в тази им част, съдът не кредитира, доколкото те са в противоложен смисъл дори на показанията на свидетелите- работници, полагащи труд, които видно от изложеното по-горе, приемат, че към момента на падане на пострадалия от сградата, е нямало парапет, независимо от причината, която посочват за това те. Св.В., който е единствен безпристрастен свидетел очевидец на фактическото положение, непосредствено след инцидента, от тези, които имат спомени за това, доколкото е част от проверяващ инцидента орган и в това си качеството е посетил местопроизшествието непосредствено след него, в своите показания заявява, че сградата е била частично обезопасена, като касателно въпросът за обезопасяването бил констатирал сериозни пропуски.

При изграждане на фактическите си изводи, съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимите С. Н., К. К. и П. Г., като отчита техния двойнствен харакетер – на доказателствено средство и на средство за защита. И тримата в корелация с показанията на горепосочените свидетели (с изключение на св.Д.) посочват, че в момента на инцидента мястото, от което е паднал К. С., е било необезопасено, като изтъкват същата причина, а именно необходимост от качване на материали по-късно същия ден. Относно липсата на фактическо обезопасяване на мястото, съдът кредитира обясненията им, както и тези на свидетелите, доколкото са в единозвучие (с изключение на св.Д.). Относно причината за липса на обезопасяване, което по принцип е ирелевантно, доколкото е установено полагане на труд от пострадалия на място, което не е било обезопасено, съдът не кредитира както показанията на свидетелите, така и обясненията на подсъдимите. Според съда, несъмнено е установено, че на процесното място, от което е паднал С., изобщо не е имало изначално каквото и да е колективно средство за защита, в това число и парапет. И тримата подсъдими, както и свидетелите с изключение на св. Е., заявяват, че там е имасло ограждения, състоящи се от хюнебеци със стоманени пирони, които се сваляли и махали при необходимост, в частност от качване на строителни материали. Посочват още, че там е имало такива ограждения, които са били махнати същия ден по-рано поради необходимост от качаване на материали. Св.Е. посочва обаче, че на процесната дата му е бил пети работен ден на този обект и през нито един от тези пет дни не е имало на мястото, от където е паднал К. С., предпазни ограждения, защото това бил отвор, от който се вкарвали строителни материали. Обясненията на подсъдимите, че парапетът там бил изграден от хюнебеци, на които били заковани дъски, противоречат и на показанията на св.Ф.. Той посочва, че на процесното място парапетът не е бил с хюнебеци, които пък се ползвали само за вътрешните стълбища. Всички тези гласни доказателствени източници противоречат и на единствените обективни доказателства, а именно веществените такива, представляващи снимки, направени от св.В. при непосредственото му пристигане на мястото на инцидента с личния му телефон и предадени впоследствие с досъдебния му разпит. На тези снимки никъде, където все още има отвори по сградата на различните етажи, предпазни ограждения не се виждат, още по-малко с хюнебеци и дъски, в това число и на мястото, от където е паднал пострадалия. От всичко изложено до тук, за съда следва несъмнен извод, че мястото, от което е паднал пострадалият, не е било обезопасено изобщо, а не просто за конкретния момент, когато се твърди да е било развалено това обезопасяване предвид необходимостта от качване на материали. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, посочено както от подсъдимия Н., така и от подсъдимия К., че мястото, по което е работил С. е последното такова, след което се приключвало със зидането на този етаж, като от там е следвало да качат материали. От тук следва резонно въпросът – как ще вкарат материалите навътре, ако вратопрозорецът се иззида и защо първо С. е зидал, ако са чакали по-късно материали за качване и внасяне, които очевидно е следвало да минат през стената, която се зида. Второ, ако са приключвали с петия етаж, защо материалите са качвани на този етаж, а не на съответния етаж, където е следвало да продължат с дейността си. Необходимо е да се отбележи, че на снимките се виждат и други места на сградата, на които има отвори, които не са били обезопасени процесния ден с колективни средства за защита. Такива има и на плочата на 5-я етаж, следователно качването на материали е можело да стане и от друго място на този етаж. Снимките, както и показанията на св.В. са единственият обективен доказателствен източник и от тях може да се направи единствния възможен извод, че на 14.05.2020 г. сградата, включително процесното място, от което е паднал С., не е била обезопасена с колективни средства за защита, които да предпазват от падане на хора и предмети от височина, поради което съдът не кредитира свидетелските показания (с изключение на св.Е. и В.), както и обясненмията на подсъдимите Н., Г. и К., относно обстоятелството, че сградата е била обезопасена с колективни средства за защита, в това число и мястото на инцидента по-рано същия ден, но в конректния момент същите били демонтирани, поради необходимост от качване на материали.

По делото бе представена и приета Оценка на професионалния риск за работещите във фирма „М.П.” ООД, изготвена от Служба по трудова медицина „М.Б.” ЕООД през 2020 година. Видно от съдържанието на същата обаче тя не била съобразена с етапа, до който е достигнал строежа, и а именно на конкретното работно място, намиращо се на 5 етаж (кота +11,20 м съгласноодобрения проект), където са осъществявани строително-монтажни дейности по зидане. Това се установява и от тройната съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са посочили, че оценката на риска не обхващала всички аспекти на трудовата дейност, а именно при зидане, когато работещият не може да достигне горните редове на зида – какви средста за достъп да използва, т.е. какво да е работното оборудване. Не било посочено и какви мерки да се предприемат при работа на височина, когато работното място е разположено до контура на сградата. Тези липси в изготвената оценка са равнозначни на липси на оценка на риска за осъществяване на съответната дейност и работно място. С оглед на това и съдът намира, че не била изготвена и оценка на риска от подсъдимите К. и Г. на строителния обект, в зависимост от етапа, до който е достигнал строежа, а именно на конкретното работно място, намиращо се на 5 етаж (кота +11,20 м съгласно одобрения проект) при извършване на зидарска дейност.

При изграждане на по-нататъшните си изводи, съдът анализира гласните докателствени източници, които са единственият носител на информация, какво е правил пострадалият и какво е станало с него след обедната му почивка на 14.05.2020 г. Св. Е. посочва, че пострадалият му е споделил, че не се е чувствал добре и главата го боляла. След като приключили с обяда, се качили на 5-я етаж, където зидали на две съседни стаи вратопрозорците, и изпушили по една цигара. Св.Е. посочва и че пострадалият пушил седнал на сглобеното от него скеле. След като свидетелят изпушил своята цигара, оставил пострадалият, седящ на това скеле. Свидетелят заяви, че „няма две-три минути” след това и чул св.Х. да вика, че С. К. падал от сградата, поради което тръгнал веднага надолу. Св.Х. от своя страна посочва, че видял пострадалия падайки вече надолу от сградата. В приобщение показания от досъдебното производство чрез прочитането им на св.Д. същата посочва, че докато е седяла на терасата към жилището си със своя познат Е.Я., за да чакат да бъдат докарани мебели, които е следвало да качат, е видяла работник да зида на качен върху скеле на петия етаж. Тя е изложила, че влязла навътре в апартамента, за да вземе нещо, когато чула как нейният познат Е. извикал „Д., този падна!”. Свидетелката излязла отново на терасата и установила какво е станало. Съдът кредитира тези гласни доказателствени средства като еднопосочни и доколкото се допълват взаимно, намира, че може да са годна доказателствена основа за извод в насока, че след приключване на обедната почивка и изпушване на цигарата, пострадалият се е качил на саморъчно сглобеното от него скеле и е започнал отново да зида вратопрозореца на петия етаж, когато е залитнал, загубил е равновесие и е паднал долу на земята. Това е било забелязано от св. Х., който е работил, ходейки между различните работници, тъй като е извършвал обща работа. От показанията на св.Д. се установява, че именнно тя се е обадила на Спешен телефон 112. Видно от фиш за спешна медицинска помощ и реанимационен лист, след пристигането си на място медицинският екип е констатирал само смъртта на К. С..

С оглед на всичко изложено, може да се обобщи, че съдът кредитира показанията на групата свидетели, в които влизат Ф., Е., Р., Х. и Х., извън гореописаните части от техните показания, за които съдът изложи защо приема за недостоверни, а именно противоречие с кредитабилни относносно тези обстоятелства други доказателства. В останалата им част техните показания са годен източник на инфромация и могат да послужат за сформиране на фактически изводи на съда. Същото е важимо и за обясненията на тримата подсъдими. Вън от казаното от тях, че на обекта имало поставени парапети, които са махнати непосредствено същия ден за качане на материали, че е имало начален и ежедневен инструктаж, че е имало предоставени отговарящи на изискванията за безопасност скелета, че е имало изготвена оценка на риска, в която част обясненията им намира за средство за защита, съдът кредитира останалата част от техните обяснения като годен доказателствен източник, доколкото са в корелация с останалия доказателствен материал.

Видно от копие на препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници и справки от НБДН, М. М. С. като съпруга, както и синовете му - А. К. Х., М. К. Х. и Р. К. Х., са наследници на починалото лице К. С.. Първите трима са разпитани като свидетели. Съдът кредитира показанията им, които макар и повърхностни, от тях могат да се извлекат най-общи данни за процесния инцидент, както и за роднинските им отношения с пострадалия. Единствено по-конретни данни дава св.М. Х., който отишъл на мястото на инцидента след като му съобщили по телефона за него и констатирал, че мястото, от което бил паднал баща му по-рано било тераса без ограждения. Показанията в тази му част съответства на всички останали фактически източници за липса на ограждения на въпросното място.

Съдът отчита изцяло показанията на свидетелите В. В. и П. К., доколкото те излагат непосредствено възприети от тях факти, които са констатирали в хода на извършената от тях проверка при изпълнение на своите служебни функции. Св.В., като представител на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Бургас, е бил незабавно след инцидента на място и е формирал непосредствени възприятия, включително за работната обстановка. Именно той е и човекът, който е изготвил с телефона си снимки на работното място на С., от където е и паднал последният. Св.К., който макар да не е бил на мястото на инцидента, е извършвал документална проверка и е съставил протокол в тази връзка. Техните показания намират потвърждение в приобщената по делото писмена документация. Макар тези свидетели да не са очевидци на самото произшествие, техните констатации представляват важен доказателствен източник относно организацията на работния процес и неизпълнението на задълженията по осигуряване на безопасни условия на труд от страна на подсъдимите.

Съдът кредитира показанията на св.Д. (с изключене на частта, в която сочи, че сградата е била обезопасена), която единствено е наблюдвала случката отстрани и е последната видяла пострадалият качен на сглобената от него спомагателна конструкция да извършва зидария. Нейните съдебни показания се характеризират с частична липса на спомени, което е обяснимо с оглед изминалия период от време, но пък пропуските в спомените й бяха преодолени чрез прочитане на казаното от нея през раследващите органи, като относно тези факти, съдът взема предвид досъдебните й показания, предвид корелацията им с останалия доказателствен масив.

По делото бяха разпитани като свидетели Т. В. М. и М. Т. Т., които са били част от полицейския екип, пристигнал на място на строителния обект на 14.05.2020 г., който е запазил местопроизшествието до пристигане на разследващите органи. Със своите показания обаче тези свидетели не спомагат за изясняване на фактическата обстановка в конкретика, а още помалко на спорните моменти в нея, доколкото имат отявлена липса на спомени за каквото и да е било в детайли, освен че са били на място и са запазили местопроизшествието.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, които съдът цени съвкупно с останалия доказателствен материал. При служебната им проверка, съдът не откри допуснати нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им. Освен това, те съответстват изцяло на останалите, събрани по делото, доказателства, като по този начин потвърждават изводите на съда досежно стеклите се събития.

Съдът цени като обективни и обосновани заключенията поизвършените по делото съдебномедицинска експертиза на труп №86/2020 г., изготвена от др Г. Милева, съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза , изготвена от маг.химик Гинка Колева и доц.д-р Васил Атанасов – експерти при ВМА-София, видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 38/2020-2, изготвена от К. К. – криминалист в одел „Криминалистика” в НСлС към ОП-Бургас, повторна тройна съдебно-строителна техническа експертиза, изготвена от инж.П. Е., инж.М. Б. и инж.Я. Д.. Тези експертни заключения са изготвени от експерти с дългогодишна практика и необходимото образование и ценз и за съда няма основания за възникване на съмнения относно правилността им.

Заключението на съдебномедицинската експертиза съдът кредитира като компетентно, обосновано и съответстващо на приобщената медицинска документация и на останалите доказателства по делото. От нея се установяват получените от С. след падането от петия етаж на строящата се сграда травматични увреждания, както и непосредствената причина за смъртта му, а именно тежката гръдно-коремна травма и травматичен шок от получените необратими увреждания на вътрешните органи и техните функции. Съдът кредитира и съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, видно от която в кръвта от трупа на К. С. не било установено наличието на алкохол, наркотични или психоактивни медикаменти. За съда не съществуват и съмнения в приобщената по делото видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 38/2020-2, чийто обект на изследване бил един брой оптичен носител на данни CV-R, марка Kodak, 700 MB, с надпис на лицевата му страна „бл.••• ж.к.Меден рудник” и идентификационен номер № ••••••••”, който бил предоставен с протокол за доброволно предаване от 15.05.2020 г. от св.Д. Д.. Същият е носител на информация относно момент на падане на пострадалия К. С..

Доколкото по делото има изготвени няколко строително-технически експертизи – единична, допълнителна и повторна тройна, настоящият състав следва да отбележи, че при изграждане на фактическите си констатации взе предвид последната, а именно повторната тройна строително-техническа експертиза. Първите две строително-технически експертизи имат елементи на необоснованост. При изготвяне на първата строително-техническа експертиза в хода на досъдебното производство, вещото лице на места е излязло извън поставените му въпроси, като не просто посочва които са фактическите нарушения на подсъдимите, довели до противоправния резултат, а посочва нарушените законови разпоредби, което е изключително съдебно правомощие. Следва да се отбележи, че вещото лице най-вероятно е отговорило по този начин с оглед неправилно поставения му въпрос. При отговор на въпроса по допълнително възложената му експертиза, същият не е мотивиран и не става ясно как вещото лице е достигнало до този извод.

В същото време съдебният състав намери, че изготвената повторна тройна съдебнотехническа екпертиза се отличава с обективност, логическа последователност и опорен характер върху обективни находки и технически стандарти, като са изписали и законовите разпоредби, от които са се водили експертите при осъществяване на дейността си по изготвянето й. Видно е, че вещите лица са разгледали договорните отношения на търговските дружества, които са имали отношение към строежа на обекта, на който е станал процесния инцидент и са описали подробно работното място на пострадалия К. С., който е извърпвал зидария на височина. След това експертите са отговорили с преки и недвусмислено отговори на поставените въпроси, поради което самото заключение се характеризира като такова без вътрешни противоречия. Те са изписали, а и това е потвърдено от тях в съдебно заседание при отговор на поставените им въпроси, че едно от лицата, чието задължение е организацията по извършване на СМР на височина, оценка на риска, обезопасяване на обекта и контрол по изпълнението, е „М.П.” ООД, което е както изпълнител, така и възложител. То не било осигурило безопасни работни места на работещите на строителния обект, в това число работното място, където освен С. и другите работещи по извършване на зидарски работи, е работил и строителният техник – подс.С. Н.. Работното място на К. С. не било обезопасено с предпазни ограждения или други алтернативни средства за защита на работешите от падане от височина, доколкото работите места следвало да отговарят на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и беозпасни условия на труд. Дружеството е следвало да организира зидарските работи да се извършват след като се предостави подходящо работно оборудване на работещите – скеле, както и работното място да е обезопасено. В резултат на това, пострадалият С. е зидал в опасна близост до необезопасения контур на сградата, който е бил без защитно съоръжение, при самоделно направено слеле, което не отговаряло на изискванията за безопасност при работа. Посочено е още, че не била извършена оценка на риска на строителния обект на местата, където се извършват зидарски работи.В резултат на това оценката на риска не обхващала всички аспекти на трудовата дейност, а именно при зидане, когато работещият не можел да достигне горите редове на зида – какви средстава за достъп да ползва, т.е. какво да бъде работното оборудване, когато работното място е разположено на височина в близост до контура на сградата. Не бил осигурен и инструктаж на пострадалия С.. Тези техни изводи са потвърдени в съдебно заседание, като всички са единодушни, че ако К. С. е работил на плочата на терасата на 5-я етаж и е имало предпазно средство – парапет, то е нямало да се стигне до падането му на земята. При разглеждане на хипотезата, ако е работил на саморъчно направената от него спомагателна конструкция, едно от вещите лица – инж.Д., дава идентичен отговор с този по изготвената допълнителна строително-техническа експертиза, изготвена от инж.Ц., а именно, че парапетът не би попречил на пострадаият да падне в тази ситуация. Съдът обаче не кредитира нито допълнителната СТЕ, нито конкретният отговор на вещото лице Добре, доколкото те не са мотивирани и обосновани. Всъщност разминаването между трите вещи лица по тройната експертиза е само по този въпрос. В същото време обаче, защитавайки експертното заключение, инж.Е. и инж.Б. подробно разясняват защо при падане на тялото на С. от сглобената от него спомагателна конструцкия не би паднал на нивото на земята, а това би било предотвратено, ако е имало колективни предпазни средства по външния контур на терасата, представляващи парапет, отговарящи на съответните стандарти за сигурност като височина, конструкция и издръжливост, обосновавайки се с техническите

характеристики на сградата, размерите на самото сглобено скеле от пострадалия, както и позицията на тялото му при извърпване на зидарията на височина. С оглед на това, съдът приема за достоверен и обективен отговорът на вещите лица Е. и Б. касателно този въпрос.

По отношение на писмените доказателствени средства и тяхната процесуална годност, съдът намира, че приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие е годно доказателствено средство, удостоверяващо процесуално-следствени действия, извършени от компетентен орган, като съставеният протокол отговоря на изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК и представлява надежден източник на информация за извършените действия, реда по който са извършени и събраните доказателства, така както повелява разпоредбата на чл. 131 НПК. Той е първично доказателствено средство, съставено непосредствено след инцидента и удостоверява фактическите положения непосредствено след него.

При изграждане на фактическите си констатации съдът отчете и приобщените веществени доказателствени средства, а именно фотосномки при извършените оглед и аутопсия, както и на видеозаписа, съдържащи се във вещественото доказателство–1 брой оптичен носител на данни CV-R, марка „Kodak”, 700 MB, с надпис на лицевата му страна „бл.••• ж.к.Меден рудник” и идентификационен номер № ••••••••, съдържанието на който е било изследвано посредством назначената и изготвена от вещото лице К. видеотехническа експертиза.

След обсъждането на всяко доказателство и доказателствено средство поотделно съдът извърши и тяхната съвкупна преценка, тъй като едва взаимната връзка между отделните доказателствени източници позволява да бъде възпроизведен по несъмнен начин механизмът на настъпилото произшествие и фактическата обстановка, при която е настъпила смъртта на К. С.. При тази оценка съдът констатира, че кредитираните свидетелски показания и обяснения на подсъдимите в съответните части, писмените доказателства, протоколът за оглед на местопроизшествието, веществените доказателства и заключенията на съдебномедицинската, видеотехническата и тройната повторна техническата експертиза не се намират в противоречие помежду си, а взаимно се допълват, като всеки от тези доказателствени източници изяснява различен аспект от настъпилото събитие. Там, където отделен доказателствен източник не позволява самостоятелно да бъде направен категоричен извод, този извод се формира чрез неговото съпоставяне с останалите доказателства по делото. Ето защо съдът приема, че именно съвкупната оценка на кредитираните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и на заключенията на ценените експертизи, позволявада бъдат установени по несъмнен начин фактическите обстоятелства относно организацията на работния процес, условията на труд, обезопасяване на сградата и в частност на работното място на пострадалия, механизма на настъпване на инцидента и причината за смъртта на К. С.. Въз основа на тези доказателственоустановени факти съдът ще извърши по-нататък правната преценка относно наличието на нарушения на правилата за безопасност, причинно-следственатавръзка между тях и настъпилия общественоопасен резултат, както и отговорността на всеки от подсъдимите.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предвид изложеното от фактическа страна, обосновано въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Съдът приема, че извършването на строително-монтажни работи представлява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по смисъла на чл. 123, ал. 1 НК. Този извод следва както от естеството на самата строителна дейност, така и от обстоятелството, че нейното упражняване е подчинено на подробна нормативна уредба, целяща предотвратяване на рисковете за живота и здравето на работещите и на трети лица. Строително-монтажните работи по необходимост включват

използването на машини, механизация, електрооборудване, електрически инструменти, работа на височина, преместване на тежки товари и извършване на множество едновременно протичащи технологични процеси. Поради това при тях обективно съществува значително по-висок риск от настъпване на трудови злополуки, включително такива с тежки или летални последици, ако не бъдат стриктно спазвани установените правила за безопасност. Именно поради този повишен риск законодателят е създал цялостна система от нормативни изисквания, уреждащи организацията на строителния процес и мерките за безопасност при неговото осъществяване. Тези правила се съдържат както в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Кодекса на труда, Закона за устройство на територията и Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, така и в останалите специални нормативни актове, регламентиращи безопасната експлоатация на машини, електрически съоръжения и работно оборудване. Смисълът на тази нормативна уредба е чрез предварително определени организационни, технически и контролни мерки да бъде сведен до минимум присъщият на строителната дейност риск за живота и здравето на работещите. Следователно именно наличието на тази нормативна регламентация е израз на законодателната преценка, че строително-монтажните работи представляват дейност с повишена опасност, чието безопасно упражняване изисква стриктно спазване на установените правила. В настоящия случай това се отнася с особена сила, доколкото процесните строително-монтажни работи са били извършвани на действащ строителен обект на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж на сградата, при което опасността от падане е една от типичните и предвидими опасности на строителния процес. Именно поради това нормативната уредба възлага на техническия ръководител и останалите длъжностни лица конкретни задължения по организацията, контрола и осигуряването на безопасно извършване на такъв тип дейност посредством обезопасяване и осигуряване на работно оборудване за работа на височина. Следователно не съществува съмнение, че дейността, при упражняването на която е настъпил инкриминираният резултат, представлява правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност по смисъла на чл. 123, ал. 1 от НК.

От приетата за установена фактическа обстановка съдът приема, че към 14.05.2020 г. подсъдимият С. Н. е изпълнявал функциите на технически ръководител на строителен обект, а именно “Сграда със смесено предназначение с домови отклонения - етапно строителство“ в ПИ с идентификатор •••••••••••••••••, УПИ VI-13, кв.143 по плана на Районен център в ж.к.“Меден рудник“, гр.Бургас. По силата на трудов договор №102 от 10.01.2018г. той е заемал в „Т.К.“ ЕООД длъжността „••••••••••••••••••••••••“. С оглед сключените последователни договори във връзка със строежа на процесния обект, съконтрагент по част от които било и дружеството „Т. комерс“ ЕООД, били издадени от управителя на това дружество Заповеди № 8/28.08.2019г. и №21/09.09.2019г., въз основа на които бил определен и назначен като технически ръководител на обекта именно подс.С. Н.. Същият продължил да изпълнява и това свое качество и след подписване на Договор с подизпълнител за извършване на СМР от 21.03.2020г., сключен между „Т.К.“ ЕООД и „М.П.“ ООД – подизпълнител, с предмет - зидария на обекта, като в самия договор, а по-конкретно в чл. 3, ал.5, било посочено, че задължение на възложителя по него – „Т.К.” ЕООД, било да осигури техническото ръководство на видовете изпълнявани СМР. Предвид тези обстоятелства, както и с оглед образователния ценз, необходимите удостoверения, както и отчитайки дългогодишния стаж на подс.С. Н. като техниески ръководител, за съда е несъмнено, че той притежавал необходимия професионален опит, знания и умения за характера на извършваната от него дейност.

В допълнение следва да се посочи и че от показанията на свидетелите Ф., Х., Р., Е. и Х., както и от обясненията и на тримата подсъдими, се установява единодушно, че Н. е присъствал ежедневно на строителния обект, определял конкретните строително-монтажни дейности, възлагал задачите на работниците и упражнявал непосредствен контрол върху изпълнението им. Всички работници са възприемали него като лицето, което ръководи работата на обекта и чиито разпореждания следва да изпълняват. За още по-голяма пълнота следва да се посочи и че качеството на технически ръководител не се установява единствено чрез наименованието на заеманата по трудов договор длъжност или чрез наличието на отделна писмена заповед, а от значение е действителният обем на възложените и фактически изпълнявани функции. Според настоящия състав, когато едно лице реално организира и ръководи строителните работи, разпределя работниците, възлага им конкретни задачи и контролира изпълнението им, върху него възникват и съответните нормативни задължения по безопасност и здраве при работа, присъщи на техническия ръководител. Този извод съответства и на практиката на ВКС, според която фактическото възлагане и изпълнение на функциите на технически ръководител може да обоснове качеството на субект по чл. 123 от НК, когато лицето действително е упражнявало организационната и ръководната власт на строителния обект. В конкретния случай освен, че по делото има писмени доказателства за назначаването му и възлагането му на функциите на технически ръководител на процесния обект, но това явства и от обстоятелството, че Н. не присъства инцидентно на строителния обект, а трайно и непосредствено изпълнява функции по организацията на строителната дейност. Той е присъствал на обекта и е ръководил работещите. Той е участвал в осъществяването на правно регламентираната строителна дейност не като обикновен изпълнител, а като лице, натоварено с непосредственото ръководство и с контрола върху безопасното изпълнение на работата, поради което е годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Тоест може да се обобщи, че наказателната отговорност на субекта на престъплението по чл.123 от НК не зависи от наличието или липсата на изрядно документално възлагане за осъществяваната от него дейност, а от установяването на фактическото й извършване. Дори да са налице пропуски при назначаването на едно лице на длъжността технически ръководител на строителния обект, или да е назначен на работа в едно дружество, а за друго да изпълнява съответните дейности, както е в случая, за изхода на производството има значение дали подсъдимият, в случая С. Н., е осъществявал фактическа тази дейност на процесното място. Това безспорно е установено, което е и основание за съда да приеме, че той може да бъде субект на престъплението по чл.123 от НК. В подкрепа на този извод е и практиката на касационния съд и конкретно НД № 82/2018 г. 1 НО, НД № 187/2021 г. 1 НО, НД № 694/2021 г., 1 НО и др. Отговорността му обаче не може да бъде изведена само от заеманото качество. Необходимо е да бъдат установени конкретните правила, които са били адресирани лично към него, фактическото им неизпълнение и причинната връзка между това неизпълнение и настъпилата смърт.

Съдът приема за доказани и причинно относими към наказателна отговорност на С. Н. следните нарушения: неизпълнението на задължението по чл.26, т.4 и т.9а, чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и Раздел І, т.2.12. от длъжностна характеристика, като не предприел действия, за да бъде осигурено предварително обезопасяване на работното място на пострадалият К. С., и въпреки, че не били поставени колективни предпазни средства – предпазни парапети, съобразени с извършваната дейност на височина и в близост до контура на етажната плоча, както и въпреки непредоставянето на работно оборудване – скеле, допуснал извършване на работата при опасни и вредни за живота и здравето на работника условия; не провел ежедневен инструктаж по ЗЗБУТ на К.С., при който да бъде запознат с всички рискове и опасности на работното си място, не контролирал безопасното изпълнение на зидарските работи, въпреки, че на работното място, намиращо се на височина около 11 метра над прилежащия терен /пети етаж/ не били монтирани колективни средства за защита, предпазващи от падане; не преценил рисковете на работното място на К. С. от падане от височина, както и не разпоредил прекратяване на работата му и извеждането от работното място, въпреки наличието на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота на работника от падане от височина, допускайки К. Х. С. да извършва строителни и монтажни работи – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, отстояща на около 11 метра спрямо прилежащия терен.

От приетите за установени факти следва, че към 14.05.2020 г. подсъдимите К. К. и П. Г. са били •••••••• и законни представители на „М.П.” ООД. Дружеството, което съгласно последователно сключени договори с М.“ ЕООД „Д.“ ЕООД, „Р.” ЕООД и „Т.К.” ЕООД, е придобило качеството на възложител и строител на строителен обект. Основните договори, които уреждат тези отношения касателно „М.П.” ООД са: Анекс от 23.11.2019г. към договор №2708/27.08.2019 г. за извършване на строителство между „М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „М.П. “ ООД, съгласно което „М.П.“ ООД встъпвал в правата и задълженията на възложител по горепосочения договор №2708/2019г. на мястото на „М.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД и Договор с подизпълнител за извършване на СМР от 21.03.2020г., сключен между „Т.К.“ ЕООД – възложител, и „М.П.“ ООД – подизпълнител, с предмет - зидария на процесния обект.

Именно бидейки дружеството възложител и изпълнител на процесния строеж, „М.П.” е дружеството организирало и осъществявало строителномонтажните дейности на строителния обект, на който пострадалият К. С. фактически е полагал труд. Това се потвърждава и от обясненията на подсъдимите Г. и К.. Последният разяснява най-подробно кое е наложило чрез това дружество да се извършват СМР зидария, а именно отсъствие на формалния управител на дружеството „Т.К.“ ЕООД, водещо до невъзможност работниците да бъдат назначени към него. Задълженията на К. и Г. като •••••••• на „М.П.“ ООД, в областта на здравословните и безопасни условия на труд не произтичат от длъжностна характеристика, тъй като такава за тях не е съществувала и не е била необходима, тъй като те не са заемали длъжност по трудово правоотношение, а са управлявали и представлявали дружеството, което в отношенията си с работниците е било работодател. Съдържанието на дължимото от тях поведение следва непосредствено от закона и от специалните нормативни актове, уреждащи организацията на труда и строително-монтажните работи. В качеството си на •••••••• на дружеството, което е възложител и изпълнител по смисъла на ЗУТ, но и работодател едновременно, К. и Г. са разполагали с организационната власт да определя начина на изпълнение на работата, лицата, които ще осъществяват функциите по безопасността, реда за инструктаж и контрол, както и оборудването, което може да бъде предоставяно на работещите. Без значение е обстоятелството, че между извършващите СМР, в частност пострадалият К., и „М.П.” ООД не е бил слючен трудов договор в писмен вид. Това обстоятелство не изключва качеството на работодател на дружеството, чийто управител са били подсъдимите К. и Г., доколкото несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на инцидента 14.05.2020г. С. фактически е предоставял работната си сила на строителния обект, организиран и изпълняван от „М.П.” ООД, като е работил под ръководството и контрола на лице, определено да ръководи строителния процес. В същото време отговорността на подс.К. и подс.Г. не може да бъде извеждана автоматично от всяко нарушение, допуснато на обекта от друго лице. Необходимо е да бъде установено кое тяхно лично действие или бездействие е нарушило адресирано към тях правило и дали това нарушение е обусловило настъпването на смъртта.

След анализ на материалите по делото отговорността на подсъдимите К. К. и П. Г. следва да бъде ангажирана за неизпълнение на следните задължения - чл.4, ал.1 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като всеки един от тях на собствено основание не извършил оценка на риска на работното място на К. С., извършващ зидария на петия етаж в близост до необезопасен контур и не осигурил здравословни и безопасни условия на труд като: 1.не осигурил и предоставил работно оборудване – скеле, отговарящи на съответните за това правила за сигурност, и 2. не извършил предварително обезопасяване на работното място чрез поставяне и монтиране на колективни предпазни средства /средства за колективна защита/ – предпазни парапети, допускайки К. Х. С. да извършва строителни и монтажни работи – зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, отстояща на около 11 метра спрямо прилежащия терен.

Именно така избрените конкретни нарушения на правилата за безопасност от страна на тримата подсъдими се намират в пряка причинноследствена връзка с противоправния резултат – смъртта на пострадалия. Това е така, доколкото ако подсъдимите К. и Г. бяха извършили оценка на риска по начин да обхваща всички аспекти на трудовата дейност на строежа, в това число и на работно място на пострадалия, където е извършвал дейност по зидане при невъзможност да достига горните редове на зида, което работно място освен това се е намирало до контура на сградата, както и ако те са бяха осигурили здравословни и безопасни условия на труд, чрез осигуряване и предоставяне на работно оборудване-скеле, отговарящо на съответните технически изисквания за товароносимост, обезопасяване и размери за конкретното работно място на С., и чрез обезопасяване на работното място чрез поставяне и монтиране на колективни предпазни средства - парапет, а от своя страна подс.Н. беше провел ежедневен инструктаж на пострадалия, като го запознае с конкретнте рискове при осъществяваната от него дейност, както и ако беше взел мерки да бъде осигурено предварително обезопасяване на работното място на К. С. с колективни предпазни средства – парапети, и беше осигурил използването на работно оборудване-скеле, отговарящо на съответните технически изисквания за товароносимост, обезопасяване и размери за конкретното работно място на С., и въпреки непредприемането на тези мерки при наличието на сериозна и непосредствена опасност от падане за С., е разпоредил прекратяване на работата му и извеждането от работното място, то не би се стигнало до смъртта на К. С..

И за тримата подсъдими се касае за немарливо изпълнение /като форма на изпълнителното деяние по чл. 123, ал. 1 от НК/ на строително монтажната дейност, а не за незнание, тъй като същите са били информирани за правилата, регламентиращи упражняването на тази дейност, но са ги нарушили. Незнанието се свързва с липсата на определени знания, квалификация, опит от страна на субекта, по отношение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Немарливостта се свързва с познаване на съответните правила, но въпреки това с неспазването им, както е и в настоящия казус. Установи се, че подсъдимите К. и Г. са упражнявали строителна дейност, в която влиза и строително-монтажната дейнност, от 2006 г., а от своя страна подс.Н. е бил с над ••• годишен стаж към датата на деянието като строителен техник, като е имал и съответния образователен ценз.

В случая е налице независимо съпричиняване на престъпния резултат, тъй като от една страна поведението както на подсъдимите К. и Г., като •••••••• на „М.П.” ООД – дружество възложител и изпълнител на процесния обект, както и работодател на С., така и поведението от друга страна на подсъдимия Н. е в причинна връзка със смъртта на пострадалия, като този резултат не би настъпил, ако не бе осъществено което и да е от деянията, извършени от първите двама подсъдими от една страна, а така също и от техническия ръководител от друга страна. Когато няколко лица чрез самостоятелните си действия извършат нарушения на правилата за движение и причинят общ вредоносен резултат, е налице именно независимо съпричиняване.

Пострадалият К. С. също има принос към настъпилия резултат, доколкото при липсата на обезопасяване е пристъпил към извършване на дейността, като за целта е използвал неподходящо съоръжение, но това не води до отпадане на отговорността на подсъдимите, доколкото поведението на подтрсдслия не представлява напълно самостоятелна, изключителна и непредвидима причина за настъпването на противоправния резултат. Следователно, щом злополуката е настъпила вследствие на допуснати от подсъдимите нарушения на правила за охрана на безопасността на труда при условие, че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат, коментираната отговорност не може да отпадне, когато и самият пострадал не е отстранил предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, като например не е отказал да извърши зидарията в близост до необезопасения контур и при липса на оборудване за целта.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ лицата, които самостоятелно наемат работещи, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата. По силата на ал. 2 от същата разпоредба те носят тази отговорност независимо от задълженията на работещите и независимо дали осъществяването на отделни дейности е възложено на други компетентни лица или служби. Съгласно чл.16, ал.1, т.6. от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, а съгласно т.7 да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Тези разпоредби установява общото организационно задължение на работодателя. Те не изискват той лично да извършва всяка техническа проверка, да провежда всеки инструктаж или да осъществява непосредствено ръководство на всяка операция. Изисква обаче работодателят да създаде организация, при която функциите по безопасността са възложени на компетентни лица, работещите са подготвени за възложената им работа, използваното оборудване е технически изправно и подходящо за конкретната среда, рисковете се установяват и контролират и констатираните опасности се отстраняват преди допускането на работниците до работа. На К. и Г. са повдигнати обвинения, че всеки един от тях е допуснал нарушение на чл.127, ал.1, т.3 КТ, съгласно която работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: т.3 – здравословни и безопасни условия на труд, както и нарушение на чл.275, ал.1 КТ - работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Още и че двамата подсъдими са нарушили чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, съгласно който строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1- 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Всички така изброени норми обаче са общи, поради което следва да намерят израз в конкретни правила. ДА. задължението по тях е изпълнено се установява чрез проверка на конкретните организационни и технически мерки, предвидени в специалните нормативни актове, с оглед на което и съдът оправда двамата подсъдими К. и Г. касателно неизпълнение на задълженията, които съдържат.

На следващо място на подсъдимите П. Г. и К. К. е вменено нарушение на чл.2, ал.1 и чл.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тази разпоредба задължава работодателя да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място, както и да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Видно от Заповед № 1 от 23.03.2020 г. за провеждане на видовете инструктаж на работното място, съставена от подс.К. като управител на „М.П.” ООД, задължение на подс.Н. било да осъществява начален, периодичен, ежедневен, извънреден, както и на работното място инструктажи. Следователно с тази заповед, ръководно-решаващият орган на дружеството е възложило изпълнението задължението за провеждане на всички видове инструктаж на техническия ръководител – подс.Н., поради което и не може да бъде вменено на К. или Г. неизпълнение на задължението да осигури на С. начален инструктаж. Обстоятелството, че това не било осъществено от подс.Н., доколкото бе прието, че спрямо С. не е бил провеждан нито един инструктаж, не може да им се вмени във вина, тъй като то е било възложено на лицето, което е осъществявало непосредствен ежедневен контрол за това на строежа в качеството си на технически ръководител – подс.Н.. Следователно работодателят макар да не е длъжен непременно лично да провежда инструктажите, той е длъжен да създаде нормативно съобразена система, да определи компетентни лица и да гарантира, че работникът няма да бъде допуснат до самостоятелна работа, преди да е запознат с конкретните рискове и безопасните способи за изпълнение, което е сторено от К. и Г., поради което не може да им бъде ангажирана наказателната отговорност и за това нарушение.

Претендираното несъблюдаване на чл. 26, т. 1 от Наредба № 2/2004 г. от страна на подс.Н., изразяващо се в „неосигуряване на ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето“ не удовлетворява изискванията за консумиран от подсъдимото лице престъпен състав на чл. 123 от НК. Характерът на визираната разпоредба не сочи на технически правила, с необходимата според закона и съдебната практика конкретика, чието нарушаване да е от естество да запълни бланкетната норма на чл. 123 от НК и да предизвика общественоопасния резултат, поради което и същата е относима само и единствено при обсъждане на правосубектността на престъпните деяния по чл. 123 от НК. Подсъдимият Н. бе оправдан и за неизпълнение на задължението му, съдържащо се в Раздел І, т.2.6 от длъжностна характеристика, съгласно което контролира и координира работата на подизпълнителите и поддържа връзка с инвеститора. Това нарушение дори и да бе допуснато, може да ангажира само

административната отговорност на подсъдимия, като осъществяването му не би довело до причиняване на противоправния резултат.

И тримата подсъдими - Г., К. и Н., не следва да носят отговорност за нарушаване на следните норми - чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба

№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно което при извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства /площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др./ за безопасно изпълнение на работата. При необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни

приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост. Това е така, тъй като тримата подсъдими бяха признати за виновни в нарушаване на норми от Наредба №2/22.03.2004 г., като този нормативен акт съдържа конкретни изисквания за извършване на строително- монтажни работи, докато нормите на Наредба №7/1999 г. регламентират общи задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. При сравняване на инкриминираните разпоредби от двете наредби може да се направи извод, че тези в Наредба №2/2004 г. поглъщат тези в Наредба №7/1999 г., защото последната определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на всяко работно място, докато Наредба №2/2004 г. урежда изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Поради това и наказателната отговорност на подсъдимите Г., К. и Н. може да бъде ангажирана само за нарушаване на нормите на Наредба №2/2004 г., което беше направено, но не и на тези по Наредба №7/1999 г. защото двете групи норми не могат да бъдат нарушени едновременно.

Настоящият съдебен състав не констатира и визираното в обвинителния акт нарушение на чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г., свързано с неосигуряване на лични предпазни средства на ангажираните със строежа на процесната сграда лица и в частност на пострадалия К. С., вменено и на тримата подсъдими. Безусловно доказано е по делото, че работното място на К. С. е следвало да бъде обезопасено посредством колективни средства за защита, а именно парапери, както и да бъде предоставено работно оборудване, а именно скеле, което е било достатъчно за да не се достигне до противоправния резултат. Преминаването към лични предпазни средства се осъществява, когато рискът не може да бъде преодолян посредством колективни средства за защита. В този смисъл е и повторната тройна строително-техническа експертиза.

С оглед на това и съдът призна и тримата подсъдими К. К., П. Г., С. Н. за невинни и ги оправда както следва:

подсъдимите Г. и К. поотделно в повдигнатото им обвиение да са

извършили престъпление по чл.123 от НК, нарушавайки чл. 127, ал. 1, т.

3 от КТ; чл. 275, ал. 1 от КТ; чл. 14, ал. 1, ал.2, чл.16, ал.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ;чл.163, ал.2 от ЗУТ; чл.2, ал.1 и чл.3 от Наредба №РД-07-

2/16.12.2009г. за условията и реда на провеждане на периодично

обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба

№2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни

условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

подсъдимият С. Н. по повдигнатото му обвинение да е извършил

престъпление по чл.123 от НК, във връзка с чл.26, т.1 от Наредба

№2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни

условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

чл.60, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл.199, ал.1 и чл.199б от Наредба

№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни

условия на труд на работните места и при използване на работното

оборудване и Раздел І, т.2.6. от длъжностна характеристика.

От субективна страна подсъдимите К., Г. и Н. са извършили деянието по чл. 123, ал. 1 от НК, нарушвайки горепосочените правила, при несъзнавана непредпазливост /небрежност/. Те не са предвиждали настъпването на обществено опасните последици - смъртта на пострадалия. Подсъдимите обаче са били длъжни и са могли да ги предвидят и предотвратят, ако не са били допуснали посочените по-горе нарушения на съответните правила.

И тримата подсъдими са пълнолетни и вменяеми. Подс.Н. е притежал необходимия професионален опит като технически ръководител, който в съчетание с неговото образование и интелектуален капацитет и с оглед запознаването му с длъжностната му характеристика лично, са позволявали да предвиди, че при извършване на строително-монтажни работи-зидария на височина и в близост до контура на етажната плоча на пети етаж от сградата, отстояща на около 11 метра спрямо прилежащия терен, като контурът е бил необезопасен с колективни предпазни средства и без необходимото оборудване – скеле, както и при липса на ежедневен инструктаж, е възможно да настъпят общественоопасните последици. Той е познавал фактическата си роля на технически ръководител и задължението си да организира и контролира безопасното изпълнение на работата. Ако беше проявил дължимата грижливост, обмислености взискателност, и ако беше подложил на внимателна преценка всички бстоятелства, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да изведе в съзнанието си представата за обществено опасните последици от своето деяние.

Подсъдимите К. и Г. също са имали дългогодишен опит в строителството, ръководейки различни дружества, с които са осъществявали строителна дейност. В случая двамата са управлявали дружеството „М.П.” ООД, което е извършвало строително-монтажните работи, включително по зидане, и е било фактически работодател на С.. С оглед обстоятелството и че са посещавали всеки ден обекта, то те са били запознати с фактическата обстановка на същия и е следвало да предвидят какви мерки за безопасност е следвало да предприемат лично те, успоредно с техническия ръководител, предвид това, че пострадалият е работил на 5 етаж, т.е. на голяма височина и в близост до необезопасен контур на сградата, за да се предотврати падане и настъпване на противоправния резултат. Животът на пострадалия при падане е бил изложен на реална опасност, предотвратяването на която е било във възможностите и задълженията на подсъдимите Г. и К., ако бяха осигурили безопасни условия за изпълнение на строително монтажните работи на височина и бяха осъществили своевременен контрол. И макар да не са предвиждали настъпването на общественоопасните съставомерни последици - смъртта на пострадалия С., те са били длъжни с оглед нормативните изисквания и задълженията, които са имали и по този начин са могли да ги предотвратят.

При така направените фактически и правни изводи настоящият състав прие, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност и на тримата подсъдим за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. С оглед на изложените по-горе съображения, обуславящи обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите по чл. 123, ал. 1 от НК, искането на защитниците им за тяхното оправдаване не може да бъде удовлетворено.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

След като призна подсъдимите К. К., П. Г. и С. Н. за виновни в извършването на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, за което им е повдигнато обвинение, съдът пристъпи към индивидуализиране на наказанията им при условията на чл. 54 НК. Съгласно чл.123, ал.1 от НК който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното деяние, степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, характера и значението на допуснатите нарушения, конкретния принос на всеки от тях за настъпилия престъпен резултат, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. Съдът съобрази, че престъплението е извършено по непредпазливост при упражняване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Смъртта на К. С. представлява изключително тежък общественоопасен резултат, но същевременно тя е елемент от престъпния състав по чл. 123, ал. 1 НК и не може сама по себе си да бъде използвана повторно като самостоятелно отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това съдът изследва не толкова тежестта на настъпилия резултат, колкото характера на нарушенията, довели до неговото настъпване, и конкретния принос на всеки подсъдим.

При определяне на наказанието на подс.К. и на подс.Г. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, важими и за двамата, чистото им съдебно минало (към датата на инцидента), добрите им характеристични данни, трайната им трудова ангажираност, липсата на други противоправни прояви, както и обезщетяването на близките на пострадалия. Смекчаващи вината обстоятелства са и наличието на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия, както и изключително продължителният период, изминал от извършване на деянието до приключване на наказателното производство, като тази продължителност не се дължи на поведението на подсъдимите и макар това обстоятелство да не засяга въпроса за виновността им, то следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието съобразно трайната практика на ВКС и ЕСПЧ. Следва също така да се подчертае, че те са имали добро процесуално поведение през целия този период от време.

Настоящият състав прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че подсъдимите К. Г. са нарушили няколко законови разпоредби, гарантиращи безопасни условия на труд, неизпълнението на които сочи изначално на по-висока степен на вероятност да доведат до настъпване на произшествието, и съответно обосновава по-висока степен на обществена опасност на деянието. Нужно е да се обърне внимание, че техните нарушения са свързани с организацията на строителната дейност, в това число строително-монтажната такава и засягат цялостното обезпечаване на безопасността на труда на строителния обект. Съдът отчита, че приносът на К. и Г. към настъпването на престъпния резултат е свързан преди всичко с неизпълнението на работодателските им задължения по организацията и контрола на безопасните условия на труд. Други отегчаващи обстоятелства не са констатирани.

При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът приема, че смекчаващите отговорността обстоятелства имат съществен превес. Съдът счита, че този превес не е такъв, че да обуслови приложението на чл. 55 НК, той обосновава определянето на наказания в минималния предвиден от закона размер.

При определяне на наказанието на подсъдимия Н. съдът съобрази същите смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трайната трудова ангажираност, семейното му положение, съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и продължителността на наказателното производство, през който подсъдимият е имал безупречно процесуално поведение.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете непосредственото участие на подсъдимия в организацията на работата в деня на инцидента и обстоятелството, че е разполагал с реална възможност да преустанови извършването на СМР на височина в непосредствена близост до контура на сградата, който е бил необезопасен, но не е сторил това. Съдът съобразява, че конкретният принос на Н. за настъпването на резултата е различен по характер от този на К. и Г., но не е с по-висока степен на обществена опасност. Нарушенията на първите двама подсъдими се различават частично по своето съдържание от тези на С. Н., но съдът намира, че общата оценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства води до еднакъв краен резултат при индивидуализацията на техните наказание, поради това съдът не намира основание за съществено разграничаване в наказателноправното им третиране. К. и Г. носят по-голяма организационна отговорност като представляващи дружеството, което изпълнява строежа и е работодател на пострадалия, но не са участвали непосредствено в работния процес в деня на инцидента. От своя страна Н. е допуснал съществени непосредствени пропуски при осъществяване на техническото ръководство. При

съпоставянето на тези различни по характер нарушения съдът приема, че те се уравновесяват по своята тежест и обуславят определянето на еднакъв размер на наказанието за всеки от подсъдимите.

След цялостната преценка на всички изложени по-горе обстоятелства съдът приема, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, по отношение и на тримата подсъдими следва да бъде определено наказание една година лишаване от свобода, което съответства наминималния размер, предвиден в санкционната част на чл. 123, ал. 1 НК.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК. Действително по делото са установени множество смекчаващи отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими, но те не могат да бъдат определени като многобройни или изключителни такива по смисъла на закона. От друга страна, допуснатите нарушения на правилата за безопасност и настъпилият общественоопасен резултат не позволяват определянето на наказание под предвидения от закона минимум. Ето защо наказанията и на тримата подсъдими следва да бъдат определени при условията на чл. 54 НК.

Съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за отлагане изпълнението на така определените на тримата подсъдими наказания лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК. И тримата подсъдими са неосъждани към момента на извършване на деянието. Престъплението е извършено по непредпазливост. Данните за личността им сочат, че не притежават трайно изградени престъпни навици и не представляват лица с висока степен на обществена опасност. Всичко това сочи на липса на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанията за постигане целите на специалната превенция. Съдът приема, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване, поради което изпълнението на определените наказания следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, който е достатъчен както за въздействие върху подсъдимите, така и за предупреждение към останалите членове на обществото относно необходимостта от стриктно спазване на правилата за безопасност при упражняване на дейности с повишена опасност.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

След като призна подсъдимите К. К., П. Г. и С. Н. за виновни в извършването на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, за което им е повдигнато обвинение, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК пристъпи към индивидуализиране на отговорността им за направените в производството разноски, както следва:

Съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати припадащата му се част в размер на 1/3 от направените в хода на наказателното производство разноски. Всеки един от тримата К., Г. и Н. следва да заплати по 155,74 евро (сто петдесет и пет евро и седемдесет и четири евро цента) за направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата от по 744,82 евро (седемстотин четиридесет и четири евро и осемдесет и две евро цента) в полза на държавата по смета на Окръжен съд Бургас за направените по делото разноски в съдебното производство.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът по отношение на веществените доказателства постанови следното:

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, веществени доказателства,

представляващи както следва: 1 (един) брой банкнота с номинал 20 лева,

серия и номер ••••••••; 1 (един) брой банкнота с номинал 10 лева, серия

и номер •••••••••; 2 (два) броя банкноти с номинал 5 лева, серия и номер ••••••••• и ••••••••• /обща стойност на банкнотите - 40 лева/; 3

(три) броя монети с номинал 1 (един) лев; 2 (два) броя монети с номинал

0,20 (двадесет стотинки) лева; 2 (два) броя монети с номинал 0.10 (десет

стотинки) лева; 2 (два) броя монети с номинал 0,05 (пет стотинки) лева; 5

(пет) броя монети с номинал 0.02 (две стотинки) лева; 3 (три) броя

монети с номинал 0.01 (една стотинки) лева /обща стойност на монетите -

3.83 лева/ – или общо сума – 43,83 лв., както и бележка с вх. № 2113-02-

2172 от 12.08.2019 г., намираща се заедно с монетите в черно кожено

калъфче с цип; 1 (един) брой свидетелство за регистрация - част II с № ••••••••• на МПС с рег. № •••••••••; 1 (един) брой контролен талон с № •••••••• на К. Х. С.; 1 (един) брой банкова карта „Visa“ - пластика на Allianz Bank Bulgaria ••••••••••••• на името на K.H.S., валидна до 11/20; 1 (един) брой мобилен телефон „Samsung“ с бял гръб и счупен

дисплей, в него СИМ карта на оператор Теленор с № •••••••••••••• да

бъде предадени на наследниците, след влизане на присъдата в сила.

1 (един) брой СУМПС с № •••••••••• на името на К. Х. С. да се върне

на ОД на МВР – Бургас, доколкото съгласно чл.2 от Закона за българските

лични документи, те са собственост на държавата. Съгласно чл.1, ал.5, т.1

от същия закон свидетелството за управление на МПС е личен документ

и доколкото органът, който го е издал, е ОДМВР, в случая на гр.Бургас,

то следва да се върне на същия.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

Да се съобщи на страните, че мотивите на съда са изготвени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: