Решение № 9322 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1628/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „П. Билдинг Строй“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. С. П., чрез адв. Н. Ш., срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001624002595-091-001/21.03.2025 г., издаден от С. П. П. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], в частта, в която с Решение № 216 от 07.07.2025 г., постановено от Е. Д. Р., в качеството й на директор на Дирекция „ОДОП“ - [населено място] при ЦУ на НАП, РА е потвърден относно допълнително начислен ДДС за м.11.2021 г. в размер на 205,02 лв. главница и 86,44 лв. лихва, както и за м.07.2022 г. в размер на 151,74 лв. главница, както и в частта, която е изменен относно допълнително установени задължения за корпоративен данък /КД/ за 2022 г. главница от 49 589.34 лв. на 12 500.37лв. и лихва от 11 664.02 лв. на 2 940.24 лв.; за ДДС за м.12.2020 г. главница от 25376,13лв. на 4589,83лв. и лихва от 12473,13лв. на 2255,27лв., ДДС за м.05.2022 г. главница от 5285,68лв. на 879,15лв. и лихва от 1840,40лв. на 306,11лв.; ДДС за м.06.2022 г. главница от 18766,10лв. на 562,21лв. и лихва от 6119,12лв. на 191,07лв.; ДДС за м.08.2022 г. лихва от 294,42лв. на 50,26лв. и ДДС за м.10.2022 г. главница от 36 228,92лв. на 27 341,35лв. и лихва от 11 074,53лв. на 8 357,76лв.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност, незаконосъобразност на РА, както и че при издаване на РА са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че РА е нищожен поради липсата на териториална компетентност на органа, който го е издал. Посочва, че не са му предоставени данни и доказателства във връзка с компетентността на лицето, което е възложило ревизията, което намира за самостоятелно основание за прогласяване нищожността на ревизионния акт, а именно възлагане на ревизията от орган, който не е доказано да притежава необходимата за това компетентност съгласно ДОПК. Доколкото жалбоподателят е получил обжалвания ревизионен акт под формата на електронен документ, за дружеството не е ясно и дали изобщо същият е издаден в предписана от закона форма с валиден квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени като упълномощени да го издадат. Позовава се на нормата на чл. 184, ал. 1 ГПК, като твърди, че няма данни органите по приходите, участвали в ревизията, издали оспорения РА и подписали посочените по-горе документи, да притежават валидни КЕП към датата на подписване на съответните документи. Счита, че не са налице факти и доказателства, които да обосноват извода на ревизиращите за наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК. Оспорва твърденията, изложени в обжалвания ревизионен акт, че от ревизираното лице не са представени доказателства и не са установени релевантни за ревизионното производство факти и обстоятелства, от които да се установява спазване на данъчното и счетоводно законодателство, респективно да се установява правилно счетоводно отчитане и отразяване на приход и разход, отчитане и деклариране на дължим корпоративен данък. Твърди, че дружеството е издавало фактури, осчетоводявало е приходи и разходи, като в хода на ревизионното производство са предоставени документи, установяващи тези факти, в резултат на което за почти всички месеци от ревизирания период са били отменени изцяло или са били изменени част от посочените като установени задължения за начисляване на ДДС, респективно вследствие и начислява на допълнителен КД. В същото време в ревизионния акт се изтъква, че не се установяват или представят счетоводни документи, от които да се установи основата за данъчно облагане и отчитане на приход, като същевременно се посочва, че са представени счетоводни документи, но данните от същите не водят до извод за отчитане и фактуриране на приходи.

По тези и подробно изложени в жалбата и в писмената защита съображения претендира отмяна на оспорения ревизионен акт. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител адв. А.. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция ОДОП – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Н., в представена писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и правилен. Развива подробни съображения в писмената защита, с която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли същата да се отхвърли.

Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок – на 18.07.2025 г. чрез административния орган, а решението е връчено на 08.07.2025 г. по електронна поща /л.13 по делото/, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Ревизията на дружеството започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001624002595-020-001/30.05.2024 г./л. 1538/ , издадена от С. П. П., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив (упълномощена със заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив /л.28-29/, изменена със заповед № РД-09-518/22.03.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив /46-47л./), като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 05.06.2024 г. чрез електронно съобщение. Съобразно цитираната заповед ревизията обхваща по задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2022г., както и за задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2018г. до 31.12.2022г.Със заповед № P-16001624002595-023-001/06.08.2024 г. ревизионното производство е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 по искане на ревизираното лице, считано от 06.08.2024 г. до 06.11.2024 г. Производството е възобновено със заповед № 16001624002595-143-001/07.11.2024 г. поради отпадане на основанието за спиране. Със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001624002595-143-002/03.12.2024 г., издадена от органа, възложил ревизията, срокът за приключване на ревизията е продължен до 06.02.2025 г. Със ЗИЗВР № Р-16001624002595-020-003/05.02.2025 г. в обхвата на ревизията по ЗДДС са включени данъчни периоди 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. и 01.12.2023 г. - 31.12.2023 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад (РД) № Р- 16001624002595-092-001 /20.02.2025 г., въз основа на който е издаден процесният ревизионен акт /РА/ № Р-16001624002595-091-001/21.03.2025 г.

Относно компетентността на органа, издал ревизионния акт, съдът намира за необходимо да посочи следното.

На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Неоснователни са наведените в жалбата твърдения за нищожност на ревизионния акт. Съдът се позовава на приетото ТР № 3 от 26.06.2025 г., ОСК на ВАС. Компетентността на административния орган представлява кръгът въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Нормата на чл. 4, ал. 1 АПК прогласява принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. Без значение е дали е нарушена материалната, местната или компетентността на органа по степен. С Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по т. д. № 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС е даден отговор точно на въпроса: "Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/, определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП /ЗНАП/, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората /другата/ териториална дирекция?". В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е приело, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по ч. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП /контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция/, а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП /организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии/. В обобщение е прието, че в тази хипотеза ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия "за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски". Правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии /в този смисъл са решаващите мотиви на ТР № 5/13.12.2016 г. на ОС на | и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г. /.

В заключение следва да се посочи, че крайният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, процесният РА, за който твърди да е нищожен, е издаден от материално и териториално компетентни органи. В този смисъл доводите на жалбоподателя са в противоречие с цитираното ТР. С още по-голямо основание следва да се считат компетентни оправомощените лица в една и съща дирекция – ТД на НАП - Пловдив, но различна по месторабота - ИРМ, какъвто е процесният случай.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото заповеди на магнитен носител на л. 3 по делото и на хартиен носител на л.26-53 по делото.

По делото са представени и доказателства за валидността на електронните подписи на С. П. П./л.54-55/, М. Г. Г. /л.56/ и Г. В. К. /л.57/. Освен това от представените на магнития носител актове е видно, че същите са валидно подписани към датата на издаването им с електронен подпис от упълномощените лица. От представените доказателства е видно, че всички документи, съставени от органите по приходите, в хода на ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, посочени в тях като техни издатели, с КЕП, които са били активни и валидни към датата на съставянето на съответния документ. Издадените от органите по приходите в проведеното ревизионно производство са създадени като електронни документи, по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г. /. В този смисъл, приложима е фикцията, регламентирана в чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ относно писмената форма на издадения РА. Доказателствената стойност на подписан с КЕП електронен документ е приравнена на подписан писмен документ. Като електронен документ, подписан от посочените в него органи по приходите с притежавани от всеки един от тях КЕП, Разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ГПК е приложима в настоящото производство, съгласно § 2 от ДР на ДОПК, поради което създадените електронни документи са възпроизведени като преписи на хартиен носител, надлежно заверени от ответната страна. От приложените доказателства /компакт диск/ е видно, че органите издали ЗВР, РД, РА притежават валидни КЕП. В тази връзка съдът счита, че ЗВР, ЗИЗВР и РД и РА са съставени от компетентни органи и са подписани надлежно с валидни КЕП. Последното е видно и от представените писмени доказателства – л.32- 41 по делото проверки за валидност на КЕП за всеки един от издадените актове.

Относно възраженията за спазване на сроковете за започване и извършване на ревизия, съдът намира същите за неоснователни. Съдът констатира, че ревизията е проведена при спазване на законоустановените времеви рамки за нейното приключване. За периода от 06.08.2024 г. до 06.11.2024 г. производството е било спряно след уважаване искането на ревизираното лице за почти 3 месеца със заповед № Р-16001624002595-023-001/06.08.2024 г., което обоснована по-дългия период за нейното приключване, но не са нарушени предвидените в закона крайни срокове за приключването й.

Спазени са и сроковете за започване на ревизионното производство. Съгласно чл.109, ал.1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Следователно, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за възлагане на ревизия за процесните обжалвани периоди - по ЗДДС /най –ранен период 01.12.2021 г. и следващи/ е започнал да тече от 01.01.2022 г., а за корпоративен данък за 2022 г. – от 01.01.2024 г./тъй като една част от задълженията в РА са отменени – за 2018 г., 2019 г. и частично 2020 г., 2021г. и 2022 г. и 2023 г./. С други думи ревизията е възложена със ЗВР № Р-16001624002595-020-001 /30.05.2024 г., т. е. преди изтичането на сроковете по чл. 109 от ДОПК.

По същество на спора.

В обстоятелствената част от РД към ревизионния акт се посочва, че дейността на дружеството през ревизираните периоди е строителство на жилищни и нежилищни сгради. От органите по приходите са извършени процесуални действия, изразяващи се в съставени и връчени на ревизираното лице искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ); изпратени искания за прилагане на доказателства от физически лица, които се явяват купувачи на недвижими имоти; изпратени искания за прилагане на доказателства от юридически лица, за които е установено, че са издали фактури на ревизираното лице (РЛ); съставен протокол за присъединяване на документи, налични в данъчното досие на ревизираното лице по повод предходно осъществена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО); съставен протокол за присъединяване на нотариални актове от Агенцията по вписванията.

От събраните доказателства е прието, че ревизия следва да се извърши по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелства по ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от същия, а именно; - налице са данни за укрити приходи или доходи; - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

Направена е съпоставка на регистрираните вписвания в Агенцията по вписванията на продажбите на недвижимите имоти (по обекти) по партидата на ревизираното лице и получените плащания с издадените от дружеството фактури към физическите лица, при която са установени несъответствия. Събрани са определени документи за част от лицата, придобили имоти в процесиите сгради, като от тях е изискано по надлежния ред представянето на документи, включващи сключени предварителни договори и нотариални актове във връзка с покупката на имотите, информация за начина и размера на заплатените суми, както и данни за наличие на сключени договори с кредитни институции; Направен е анализ на данните от ИС на НАП/Справки ДДС/Дневници за продажби на регистрирани по ЗДДС лица, при който са установени множество неотразени в дневниците за покупки и неосчетоводени фактури за покупка на стоково-материални запаси.

Въз основа на събрания и присъединен доказателствен материал, органите по приходите излагат следните констатации, с които аргументират приложимостта на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, а именно, че са налице установени неотчетени от „П. - Билдинг Строй“ ЕООД приходи и недекларирани продажби, касаещи клиенти - физически лица (подробно посочени в таблица от ревизионния доклад). Прието е с ревизията, че при продажбата на съответните недвижими имоти са налице данни за укрити от дружеството приходи, в т.ч. продажба под себестойност, неиздадени фактури във връзка със сключени сделки, за които е представен нотариален акт и неотчетени по надлежния ред договори за отстъпено право на строеж. Установени са като закупени стоково-материални запаси по фактури, отразени в дневниците за продажби на доставчиците с получател „П. - Билдинг Строй“ ЕООД (посочени в списък към РД), за които ревизиращият екип констатира, че не са намерили отражение в дневник за покупките и в заведената счетоводна отчетност и за тях не се установява да са участвали при формиране на себестойността на изгражданите обекти, която да е била пренесена в стойността на продадените апартаменти.

На база тези констатации от органите по приходите е направен извод, че следва данъчната основа за облагане с КД и ДДС да бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК.

На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени уведомления с № Р-16001624002595-113-001/28.01.2025 г. и № Р-16001624002595-l 13- 002/05.02.2025 г. за това, че основата за облагане по ЗДДС и корпоративен данък за ревизираните периоди, ще бъде определена по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. Заедно с горните уведомления на дружеството е връчено и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-160011624002595-139-001/28.01.2025 г. и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001624002595-040- 002/28.01.2025 г., с което от задълженото лице е изискано попълване и на декларация по чл. 124. ал. 3 от същия кодекс.

След установяване на сочените обстоятелства, органът по приходите е пристъпил към анализ на предвидените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства, като е посочено кои от тях са относими и кои не при определяне на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък на дружеството. С оглед направените преизчисления и съставените таблици, ревизиращият екип е формирал данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци, както следва:

По Закона за данък върху добавената стойност органите по приходите приемат, че на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, данъчна основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за ревизираните периоди е формирана на база декларираните от лицето извършени продажби и установените при ревизията неотчетени продажби (укрити приходи).

Посочено е, че като регистрирано по ЗДДС лице „П. Билдинг Строй" ЕООД е задължено да начисли косвен данък за всяка облагаема доставка на стоки или услуги, по която е изпълнител и за тях се дължи ДДС. Констатирано е, че дължимият данък за укритите приходи, формирани от неосчетоводен и покупки на стоки и услуги, за които е прието, че са реализирани и от установени различия в данъчната основа на продадените от дружеството право на строеж, недвижими имоти, СМР и замени на недвижими имоти, не е начислен от „П. Билдинг Строй“ ЕООД, с което са нарушени разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Данъчната основа на тези доставки е определена от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК като за неосчетоводените покупки не е приложена надценка, а относно констатираните в данъчната основа различия по конкретни физически лица е определена на база представени доказателства (нотариални актове и извършени плащания) от изследваните при ревизията физически лица, представените от дружеството справки за себестойност на продадените недвижими имоти, нотариални актове, фактури и направени справки от Служба вписвания. Таблично в РА органите по приходите са посочили по периоди данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК и дължим ДДС.

С РА допълнително е установен дължим ДДС за извършените облагаеми доставки от „П. - Билдинг Строй" ЕООД за ревизираните периоди в общ размер на 248 163,87 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и са начислени прилежащи лихви в размер на 90 745,93 лв., съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

С решението на по-горестоящия орган е прието по отношение на фактурите, включени в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица, но неотразени от дружеството в отчетните регистри по ЗДДС, че неосчетоводените фактури за покупки, са включени в данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, съответно за м. 12.2018 г. в размер на 4 325,18 лв., за м.12.2019 г. в размер на 75 228,30 лв., за м.12.2020 г. в размер на 99 188,93 лв., за м. 12.2021 г. в размер на 51 287,08 лв., за м. 12.2022 г. в размер на 89 975,41 лв. и за м. 12.2023 г. в размер на 152 184,34 лв. Тези суми съвпадат със сумата на данъчните основи на посочените в таблицата (Приложение № 34 към РД) фактури за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са с предмет горива, телефони и интернет услуги, канцеларски материали, офис мебели, строителни материали, наеми на скеле, наеми на еко тоалетни, СМР и др.

Прието е, че изводите в тази част са немотивирани с безспорни доказателства, тъй като са изследвани само част от издателите на посочените за неотчетени фактури за покупки, не са изискани фактурите, не е установен конкретен предмет на доставка, както и дали съответният предмет на доставка, предполага текущи разходи, разходи във връзка с икономическата дейност на ревизираното лице или са разходи за лично ползване. Установено е, че фактурите, включени в таблицата на Приложение № 34 и дневниците за покупки по ЗДДС на дружеството, че част от фактурите са отразени от РЛ, но в период различен от издаването на документите, под друг номер, дата или код на документа (технически грешки), поради което за начисления ДДС и формираната данъчна основа по фактури за м.12.2018 г. в размер на 865,04 лв.,м. 12.2019 г. за 15 045,69 лв., м. 12.2020 г. за 19 837,84 лв., м.12.2022 г. за 17 995,07 лв. и м.12.2023 г. за 30 436,94 лв., както и формираната данъчна основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК с решението на директора на ОДОП – Пловдив е коригирана с установените приходи и разходи, които са в един и същ размер и не формират допълнително начислен КД.

Предвид изложените факти констатации за допълнително начислен ДДС в размер на 84 180,48 лв. и съответните лихви са отменени като незаконосъобразни.

Във връзка с неотчетени приходи от продажби и неначисления ДДС по извършени продажби на недвижими имоти в обекти на дружеството с физически лица - клиенти на дружеството, за които са установени укрити/недекларирани приходи и неначислен ДДС се установява следното:

1.За А. Т. Г. в мотивите на РД се посочва, че е изготвен протокол № П-16001323204408/22.11.2023г. относно закупен апартамент в кооперация 2 И. 2, като във връзка с възложената насрещна проверка на лицето и ИИНП е изготвено ИПДПОЗЛ № П-16001323204408-040-001/03.11.2023г. Искането е връчено лично на 13.11.2023г. В указаните в ИПДПОЗЛ срокове от ЗЛ е представено писмено обяснение, входирано в деловодството на ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик с вх.№ 23397/13.11.2023г. В представеното от ЗЛ обяснение е посочено следното, че плащанията са направени по банков път, както и в брой. Лицето, което е получило сумата в брой е адв. С. И., срещу разписка. Извън сумите няма извършени плащания без представени разписки. Обектът е апартамент с паркомясто, етап на завършеност при закупуването е „тапа и замазка". Не знае коя фирма е извършвала довършителните дейности, няма документи за разплащания. Произходът на средствата за закупуване на жилището е от работна заплата. В потвърждение на предоставените обяснения от ЗЛ са приложени заверени копия на следните документи: Копие на [НА], Т. II , peг. №2607, дело 207/2022г., разписка за получена сума от 09.12.2019г., платежно нареждане кредитен превод от банка ОББ от 06.06.2022г., предварителен договор от 09.12.2019г., платежни нареждания от банка ОББ -6 бр. От представените документи е видно, че лицето е сключило предварителен договор с П. Б. С. ЕООД от дата 09.12.2019 г., с които е договорена продажбата на ап.4 - 59,39 кв. м. и 5.70 кв.м. от общите части на сградата и паркомясто № 13. Договорената цена на имотите е 47 000.00лв., от които за паркомястото е 8 800.00 лв. Установени са следните плащания: в деня на подписването 09.12. 2019 г. – 12730.00 лв.; Втора вноска до 14 дни от акт обр. 14 – 17 730.00 лв.; Трета вноска до 14 дни от акт обр.15 – 8270.00 лв.; Четвърта вноска до 14 дни от въвеждане в експлоатация – 8 270.00 лв.

За прехвърляне на собствеността е съставен нот.акт № 30, рег. № 2607 дело № 207 от 2022 г. от дата 09.06.2022 г., с които са продадени право на собственост на идеалните части на апартамент № 4 с площ 59,39 кв. м. за сумата 712,94 лв. с ДДС. Право на собственост на паркомясто № 13 - 13,75 кв. м. за 4100,00 лв. Общо 4812,94 лв. с ДДС, която сума е изплатена до подписването на нотариалния акт.

Не се установява документ за прехвърляне на собственост на ап.4 и паркомясто № 13. Представени са документи за платени суми: Разписка от 09.12.2019 г. за платени в брой 25 460,00 лв.; Платежни от 07.08.2020 г. - 17 730,00 лв. ;Платежни от 02.06.2022 г. - 8 070,00 лв.; Платежни от 08.12.2020 г. - 7 205,60 лв.; Платежни от 11.12.2020 г. -12 730,00 лв.; Платежни от 23.06.2020 г. - 1 064,40 лв.; Платежни от 06.06.2022 г. - 8 270,00 лв.

От така представените документи става ясно, че са извършени плащания за сумата от 80 530,00 лв. с включен ДДС /ДО 67108,33 лв. и дължим ДДС 13421,67 лв./ По съставените фактури са декларирани ДО 39166,65 лв. и ДДС 7833,35 лв., или общо 47 000,00 лв. Не са фактурирани плащания за ДО 27 941,68 лв. и ДДС 5588,32 лв., общо в размер 33 530,00 лв.

Направен е извод, че недвижимите имоти, придобити от А. Г., са апартамент № 4 (65 кв. м.) и паркомясто № 13 (13,75 кв. м.) в обект И. 2, за който е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация (акт 16) през м.05.2022 г., като по тях от А. Г. са представени документи за извършени плащания през 2020 г. в размер на 74 529,60 лв., а от „П. - Билдинг Строй" ЕООД са издадени фактури общо на стойност 47 000,00 лв. (с ДДС). Не са издадени фактури на стойност 27 529,60 лв., в това число данъчна основа 22 941,33 лв. и ДДС 4588,27 лв. Установена е с решението на горестоящия орган техническа грешка, поради което е прието, че допълнително установените приходи за 2022 г. и ДДС за м. 12.2020 г. следва да бъдат изменени съответно главница от 27 691,67 лв. на 22 941,33 лв. и ДДС от 5 538,33 лв. на 4 588,27 лв.

2. За С. И. Н. - установен е допълнителен приход в размер на 1025,10 лв. през 2022 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 205,02 лв. през м. 11/2021 г. посочено е, че С. Н. е закупила недвижим имот с [НА]/2021 г., вписан с № 39656/09.11.2021 г. с материален интерес 1230,12 лв. с ДДС (ДО 1025,10 лв. и ДДС 205,02 лв.). За сделката няма издадена фактура. Прието е, че органите по приходите правилно са начислили ДДС в размер на 205,02 лв. през м. 11/2021 г. и са увеличили приходите на РЛ с 1 025,10 лв.

3. За Д. Н. Н. - допълнително установени приходи в размер на 3 416,67 лв. през 2022 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 983,33 лв. през м. 05/2022 г.

Установено е с протокол № П-16002623204034/07.12.2023., че при извършване на настоящата проверка на лицето е изготвен ИПДПОЗЛ № П-16002623204034-040- 001/31.10,2023 г., връчено лично на дата 27.11.2023 г. От проверяваното лице с ВхР-8036/05.12.2023 г. е представен отговор, които съдържа заверени копия на всички документи, с които разполага лицето във връзка с покупко- продажбата на недвижими имоти по сделки с П. БИЛДИНГ СТРОЙ ЕООД и писмени обяснения. Представени са: копия от предварителен договор за покупко-продажба за строителство на недвижим имот от 05.05.2020 г., вносна бележка за 40500,00 лв. от 26.03.2020 г., фактура № 95/23.06.2020 г., Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 158/24.06.2020 г., фактура № 246/03.05.2022 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от поземлен [имот номер]/08.06.2022 г. От представените писмени обяснения става ясно, че лицето е закупило правото на строеж от „П. БИЛДИНГ СТРОЙ“ ЕООД на апартамент № 2 и паркомясто № 7 в ПИ с идентификатор № 56784.510.130 с площ 848 к.м. .намиращ се в [населено място], [улица],00 лв., съгласно [НА]/24.06.2020 г., по което са извършени СМР и към датата на въвеждане в експлоатация. Жилищната сграда е в завършен вид, включващ замазка, шпакловка, външна врата и прозорци, за което не е плащано допълнително. Представено е заверено копие на предварителен договор от дата 05.05.2020 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот ап. № 2-75.83 кв.м. и паркомясто № 7 за сумата 40 500.00 лв. за плащане не по-късно от 15.07.2020 г. Представя копие на платежно от 23.06. 2020 г. за внесени в брой 40 500.00 лв. в У. Б. по сметка на П. БИЛДИНГ СТРОЙ ЕООД и банково извлечение за платените 40 500.00 лв. на дата 23.06.2020 г. с основание : „Плащане за апартамент № 2 и ПК 7, съгласно договор от 05.05.2020 г. Представен е [НА] том 1 рег. № 1922 дело 139 от 2020 г. от 24.06. 2020 г. за покупка на право на строеж на Апартамент № 2 -75,83 кв.м. и 7,23 кв.м. от общите части на обекта и паркомясто № 7 за сумата 40 500,00 лв. Представена е фактура № 95/23.06.2020 г. с предмет "Авансова вноса на право на строеж" с ДО 33750.00лв. и ДДС 6750,00 лв., Общо 40 500,00 лв. Представен е [НА] том 2 peг. № 2576 дело № 201 от 2022 г. от 08.06.2022 г. за покупка на право на собственост на паркомясто № 7 с площ 13,75 [жк],621% за сумата 4100.00лв.. /ДО 3416,67лв. с ДДС 683,33 лв./, платена преди съставянето на настоящия нотариален акт. Представено е копие на фактура № 246/03.05.2022 г. с предмет: апартаменти бр.1 с ДО 31 500,00 лв., авансова вноска право на строеж -33 750,00 лв., паркоместа бр.1 с ДО - 2 250лв. Общо ДО -0,00 лв. ДДС -0,00 лв. За плащане -0,00 лв. Установено е, че по фактура паркомястото е с ДО 2250,00 лв., а по НА - 3416,67 лв., т.е. налице е разлика от 1166,67 лв. по- малка ДО във фактура № 246/03.05.2022 г.

Така с [НА]/08.05.2022 г. Д. Н. е закупила недвижими имоти в обект И. 2 - апартамент № 2 (83,11 кв. м.) и паркомясто № 7 (13,75 кв. м.) със себестойност 42 625,55 лв. От дружеството е издадена фактура единствено за продажбата на апартамент № 2 - данъчна основа 33 750,00 лв. и ДДС 6 750,00 лв. Не е установена издадена фактура за продажбата на паркомясто № 7 с данъчна основа 3 416,67 лв. и ДДС в размер на 983,33 лв. Направена е корекция с решението, тъй като е допусната техническа грешка – ДДС е в размер на 683,33 лв.

4. За К. Р. Х. - допълнително установени приходи в размер на 5 517,82 лв. през 2022 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 1103,66 лв. през м. 05/2022 г.

Установено е, че К. Х. е закупил недвижим имот в обект И. 2 - паркомясто № 4 (27,05 кв. м.) със себестойност 13 017,81 лв. От РЛ са издадени фактури с ДО 7 499,99 лв. и ДДС 1 500,01 лв. Посочено е, че констатирана е продажба под отчетената себестойност на обекта с ДО 5 517,82 лв. и ДДС 1 103,56 лв. В хода на административното обжалване е установено, че материалният интерес по сделката е 10174,90 лв., в т.ч. данъчна основа 8 479,08 лв. и ДДС 1 695,82 лв. ([НА]/24.06.2020 г.), т.е. във връзка с тази доставка следва допълнително начисленият ДДС да е в размер на 195,82 лв. (1 695,82 лв. - 1 500,01 лв.) и приходите за 2022 г. да се увеличат с 979,09 лв. (8 479,08 лв. - 7 499,99 лв.), тъй като от ревизираното лице са издадени и отчетени фактури на по-малка стойност от материалния интерес по сделката. В резултат е установен по-малък размер на ДДС, който съответно следва да бъде изменен главница от 5 517,82 лв. на 979,09 лв. и ДДС от 1103,66 лв. на 195,82 лв.

5. За А. Й. Д. се установява, че К. 2 И. 2 Пловдив, кв. Х. С. [улица]. [идентификатор] има акт обр.16 № 49/03.05.2022 г. и е с възложители 23 лица, от които 21 физически лица и 2 фирми- К. Н. имоти и П. билдинг Строй. За обекта има издадено разрешение за строеж № 143/28.10.2019 г. с възложители Г. Я. Д. и А. Й. Д. и П. Б. строй ЕООД. Обектът е със следните устройствени показатели: апартаменти 21бр., паркоместа - 13 бр., гаражи – 12 бр., гараж № 11 е преустроен в офис с площ 49,73 кв.м. На 29.06.2020 г. е подписан акт обр. 14 за приемане на конструкцията на обекта. По акт обр. 15 от 23.04.2021 г. на същия стоеж е направена делба между възложителите на строежа като П. Б. строй ЕООД си запазва Апартаменти с № 3,10,11,12,16,18,19,20 и 21, Гаражи № 1,2,3,5,6,7,и 11 и Паркоместа №1,2,3,4,5,6,7,8, и 13.

По представени данни от дружеството, строежът е със себестойност 109 7283,49 лв. Посочено е, че при изчислената себестойност не са включени разходи за придобИ.е на земя. Посочени са Общо натрупани разходи за сградата в размер на 1 131 458,40 лв., като от справка по обекти се установява себестойност от 481,25 лв./кв.м. При изчислена средно претеглена себестойност по обекти 481,25 лв./ кв. м. която стойност следва да се приложи при изчисленията в това производство, Г. Я. Д. и А. Й. Д. стават собственици на ап. № 9 от 65 [жк],75 [жк],78 лв.

По издадени фактури към А. Й. Д. са декларирани ДО 524,40лв. и ДДС-6304,88лв. констатирана е продажба на загуба 2052,38 лв. с неначислен ДДС в размер на 410,48 лв.

Видно от приложените доказателства, издадените към А. Д. фактури са с данъчна основа - 31 524,40 лв. и начислен ДДС - 6 304,88 лв., поради което действително от ревизиращите е установена продажба на загуба от 2 052,38 лв. с неначислен ДДС 410,48 лв. за м.06.2022 г.

6. За А. А. А. - допълнително установени приходи в размер на 758,66 лв. през 2022 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 151.73 лв. през м. 06/2022 г. С ревизията е установено, А. А. е придобил имот с [НА]/07.06.2022 г., вписан с вх. № 18831/07.06.2022 г. с материален интерес 910.40 лв. с ДДС. За сделката няма издадена фактура. Не е начислен ДДС в размер на 151,73 лв. през м.06/2022 г. и не е отчетен приход в размер на 758,66 лв. през 2022 г.

Правилно от приходната администрация е кредитирана посочената в НА от сделката цена, равняваща се на 758,66 лв. приход /главница и 151,73 лв. ДДС. Не е установено от жалбоподателя да е издадена фактура по нея, констатациите на органа по приходите не са оборени от жалбоподателя, въпреки дадените указания при насрочване на делото, поради което изводите на органите по приходите са правилни и законосъобразни.

7. О. С. В. С. с протокол № П-16001623199566/29.11.2023 г. е установено, че във връзка със сключен предварителен договор за право на строеж и покупко- продажба на недвижими имоти между С. С. и П.-БИЛДИНГ СТРОЙ ЕООД е изготвено ИПДПОЗЛ и писмени обяснения № П- 16001623199566-040-001/18.10.2023г., връчено на 20.10.2023г. На 03.11.2023г. с вх.№ ВхР-7504 са представени обяснение и документи-предварителен договор за покупко-продажба и документи за плащане. Съгласно обяснението и представените документи, лицето е сключило с „П. билдинг строй“ ЕООД предварителен договор за покупко- продажба и строителство на недвижим имот на 28.12.2021 г. Съгласно договора, дружеството като продавач- изпълнител и С. С. като купувач-възложител, се споразумяват дружеството да продаде на С. С. права на строеж в обема на обект: „Ново, средноетажно свободно жилищно застрояване с H<15м. с магазини и гаражи на партера „ в [УПИ], предвиден за изграждане съгласно инвестиционен проект, одобрен от Община Пловдив, Район „Западен" на 26.11.2021г от Гл.арх. на Община Пловдив, район „Западен", който обект е предвиден за застрояване в Поземлен имот с [идентификатор] по кадастрална карта, находящ се в [населено място], [улица]местност „Прослав" с площ на имота 846кв.м., а именно:

АПАРТАМЕНТ № 1, разположен на втори жилищен етаж с площ 93.36 кв.м. ,ведно с прилежащите към апартамента 5.427% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 18,17 кв.м. , ведно с 4.201% идеални части от ПИ с [идентификатор].

АПАРТАМЕНТ № 10, разположен на трети жилищен етаж, с площ 61.07 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента 3.550% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12.23 кв.м., ведно с 2.748% идеални части от ПИ с [идентификатор].

АПАРТАМЕНТ № 15, разположен на 4 -ти жилищен етаж с площ 58,84кв.м., ведно с прилежащите към апартамента 3,420% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11,79кв.м, ведно с 2,648/% идеални части от ПИ с [идентификатор].

АПАРТАМЕНТ № 16, разположен на 4-ти жилищен етаж с площ 61,07кв.м, ведно с прилежащите към апартамента 3,550% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,23кв.м, ведно с 2,748/% идеални части от ПИ с [идентификатор].

ГАРАЖ № 1, разположен на 1-ви етаж с площ 19,42 кв.м., ведно с прилежащите към гаража 1,129% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3,89кв.м, ведно с 0,874/% идеални части от ПИ с [идентификатор].

ГАРАЖ № 2, разположен на 1-ви етаж с площ 16,90 кв.м., ведно с прилежащите към гаража 0,982% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3,39кв.м, ведно с 0,761/% идеални части от ПИ с [идентификатор].

ГАРАЖ № 3, разположен на 1-ви етаж с площ 21,97кв.м., ведно с прилежащите към гаража 1,277% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4,40 кв.м, ведно с 0,989% идеални части от ПИ с [идентификатор].

ПАРКОМЯСТО № 6

Прехвърляне на собствеността върху горе описаните имоти е предвидено да стане след издаване на Акт обр.15. Купувачът възложител се задължава да заплати посочената в т.3.1. на договора обща цена 490 069 лв. с вкл. ДДС, като по обекти цената е: Апартамент 1- 162 378лв.; Апартамент 10- 84 885лв.; Апартамент 15- 81 645лв.; Апартамент 16- 84 885лв.; Гараж № 1-19 558лв.; Гараж №2- 19 558лв.; Гараж № 3- 23 470лв.; Паркомясто 6- 13 690лв. Предвидено е плащането да стане, както следва: в деня на сключване на договора- 238 725лв., при съставяне на Акт 14- 129 362лв. и при съставяне на Акт 15- 121 982лв.

В т.4.1. е предвидена степента на завършеност на обектите - освен основната конструкция, прекарана ел. инсталация, с монтирани ел. табло, ключове и контакти, прекарани скрити В и К тръби, монтирана домофонна и звънчева система, монтирани входни врати, фасадна дограма, стени и тавани на шпакловка и замазка, тераси- подове гранитогрес и парапет, стълбище с гранитогрес, парапет и латекс. Срокът на изпълнение на обекта до Акт 15 е предвиден да бъде 24 месеца. От датата на протокол № 2 или акта за линия и нива на сградата. Според РА лицето е представило документи за плащане на сума в общ размер на 374 712лв. по посочения договор, както следва: Споразумение за депозит от 08.03.2021 г. за плащане на сума в размер на 12 000лв.; Споразумение за депозит от 08.09.2021 г. за плащане на сума в размер на 2 000лв.; Преводно нареждане от Юробанк България АД от 04.01.2022г. за сума превод в размер на 231 350,00лв. по сметка на П. БИЛДИНГ СТРОЙ ЕООД; Преводно нареждане от Юробанк България АД от 19.10.2022г. за сума превод в размер на 129 362,00 лв. по сметка на П. БИЛДИНГ СТРОЙ ЕООД. За посочените плащания лицето твърди, че не притежава фактура. При проверка в ИМ на НАП е установено, че дружеството е издало фактури с получател С. В. С. с [ЕГН] за сумата от 283 712.00 лв., от които [рег. номер].70 лв. и ДДС 47 285.33 лв.

С решението на горестоящия орган е прието, че към жалбата са приложени гореописаното платежно нареждане за 129 362,00 лв. от 19.10.2022 г.. което е с основание „втора вноска плащане по предварителен договор от 28.12.2021 г. на Акт 14 И. 6" и наредител Е. Н. С. - съпруга на С. С. и платежно нареждане от 31.10.2022 г. с наредител „П. - БИЛДИНГ СТРОЙ" ЕООД и получател Е. Н. С. за 77 000,00 лв. с основание „грешен превод". Предвид върнатата сума, допълнително начисления ДДС за м. 10.2022 г. във връзка с аванса в размер на 52 362,00 лв. (129 362,00 лв. - 77 000,00 лв.) следва да бъде в размер на 8 727,00 лв. В резултат допълнително установения ДДС е изменен от 15 166,67 лв. на 8 727,00 лв. Прието е, че увеличени приходите за 2022 г. със сумата 75 833.33 лв. за незаконосъобразни, тъй като обект И. 6 е въведен в експлоатация през 2024 г., поради което тази констатация е отменена.

7. За Р. Т. К. - допълнително установени приходи в размер на 758,66 лв. през 2022 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 151,73 лв. през м. 07/2022 г.

Установено е, че Р. К. е придобила имот с [НА]/2022 г., вписан с вх. № 20617/17.07.2022 г., материален интерес 910,40 лв. с ДДС, като за сделката няма издадена фактура, съответно не е начислен ДДС в размер на 151,73 лв. през м.06.2022г. и не е отчетен приход в размер на 758,66 лв. през 2022 г.

8. Относно И.Г.И. - допълнително установени приходи в размер на 46 536,00 лв. през 2022 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 9 307,20 лв. през м. 10/2022 г. и П.Г.П. - допълнително установени приходи в размер на 50 345,00 лв. през 2022 г. и допълнително начислен ДДС в размер на 10 069,00 лв. през м. 10/2022 г.

С ревизията е установено, че И.И. и П.П. са придобили имоти в Обект И. 3, който е въведен в експлоатация на 10.10.2022 г. със себестойност 1 140 208,15 лв., в т.ч. земя със себестойност 155 336,00 лв. Земята е закупена от И.И. - 74 072,00 лв. (обезщетена с ап. 8 и ап. 12, гараж 1 и паркоместа 5 и 6) и П.П. - 81 264,00 лв. (обезщетена с ап. 15 и ап. 16, гараж 2, ПМ 3 и ПМ 8). При оценена стойност на придобитите от И.И. обекти в размер на 118 665,30 лв. са установени непрефактурирани разходи с ДО 44 593,31 лв. и ДДС 8 918,66 лв. При оценена стойност на придобитите от П.П. обекти в размер на 129 742,50 лв. са установени непрефактурирани разходи с ДО 48 478,47 лв. и ДДС 9 695,69 лв. Констатирано е, че недекларираният приход в общ размер 93 071,78 лв. следва да бъде отчетен към периода на въвеждане на обекта в експлоатация 2022 г. (10.10.2022 г.) и съответно ДДС в размер на 18614,36 лв. се дължи през м.10/2022 г. С решението на горестоящия орган са установени допуснати технически грешки при отразяване на сумите в Таблица 1 на РА по отношение на ДДС. Вместо горепосоченият размер на ДДС 18 614,36 лв. е посочен допълнително установен ДДС в размер на 19 376,20 лв. (9 307,20 лв. + 10 069,00 лв.). В резултат на това допълнително начисленият ДДС за м. 10/2022 г. е изменен oт 19 376.20 лв. на 18 614.36 лв., а приходите са увеличени с 93071.80 лв. (44 593,31 лв. + 48 478,47 лв.).

Съдът намира за установено от правна страна следното:

След като дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, същото е задължено да начисли косвен данък за всяка облагаема доставка на стоки или услуги, по която е изпълнител. Във връзка с установеното, че дължимият данък за укритите приходи ( основание по чл.122, ал.1, т. 2 ДОПК), формирани от установени различия в данъчната основа на продадените от дружеството право на строеж, недвижими имоти, СМР и замени на недвижими имоти не е начислен от „П. БИЛДИНГ СТРОЙ“ ЕООД, с което е нарушена нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Поради това данъчната основа на тези доставки правилно е определена от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК като за констатираните в данъчната основа различия по сделките с посочените физически лица е определена на база представени доказателства (нотариални актове и извършени плащания) от изследваните при ревизията физически лица, представените от дружеството справки за себестойност на продадените недвижими имоти, нотариални актове, фактури и направени справки от Служба вписвания. За законосъобразното провеждане на ревизията по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК, е достатъчно приходните органи, чиято е доказателствената тежест, да установят наличие на една от предвидените в нормата предпоставки, което в случая е сторено.

Предвиденият в нормата на чл.122 ДОПК ред е нормативно създаден, за да преодолее липсата на доказателства, породени от недобросъвестно поведение или липса на съдействие от страна на данъчния субект. По този начин се осигурява прилагането на материалния закон, въпреки отчасти липсата на задължителната първична документация. В случая органите по приходите са основали изводите си на редовно събрани писмени доказателства (нотариални актове, отчети на РЛ, изчисление са себестойност на апартаментите, обяснения и документи на третите лица) и доколкото от дружеството не са представени изготвени счетоводни документи, то неоснователно се твърди нарушение на принципите за обективност, служебно начало и истинност (чл. 3, чл. 5 и чл. 37 от ДОПК). В противоречие с изложеното в жалбата, актът не почива на "предположения и съмнения", а на обективния факт за укрИ.е на приходи от страна на данъчния субект.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За разлика от типичните ревизионни производства, в които ревизиращите безусловно изискват субектът да установи изгодни за себе си факти и обстоятелства, в хипотезата, при която се реализира отговорност по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК за съответното лице, всички факти и обстоятелства от предвидения фактически състав следва да се установят при условията на пълно първоначално доказване пред съда, респективно, за да се премине към този ред на определяне на данъчната основа тези факти и обстоятелства следва да се установят по несъмнен начин от органа по приходите в хода на ревизията - чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК.

В случая приходната администрация е установила за част от лицата разминавания в стойността на продадените обекти (апартаменти, гаражи, паркоместа) с издадените на тези лица нотариални актове. Доколкото в настоящото производство не е оборена обвързващата доказателствена сила на тези НА относно посочените в тях стойности на обектите, то правилно от страна на приходната администрация, а и за съда няма друг законосъобразен подход, при липсата на издадени фактури за посочените стойности, да приеме, че за тези продажби не са били издадени фактури, съответно не е бил начислен ДДС и стойностите по тях се явяват укрит приход.

Относно друга част от продадените апартаменти се установява от приходната администрация себестойността на обектите, съобразно представени от самото дружество счетоводни данни, поради което правилно е прието, че за продадените под себестойност обекти следва да бъде начислен ДДС в посочените стойности и следва да бъде увеличен прихода на дружеството за констатираната продажба на загуба. Тези установени обстоятелства с ревизията не са оборени в настоящото производство от страна на жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест да обори констатациите на ревизионния акт във връзка с твърденията за незаконосъобразност.

Относно допълнително начисления ДДС и увеличен приход по продажбата на апартамент на А.Г., по делото са представени доказателства от третото лице, в частност въпросната разписка от 09.12.2019 г. – л.1189 по делото, от която е видно, че като получател на сумата от 25 460 лв. с основание „По договор за апартамент“ е посочен И. П. в качеството си на управител на дружеството П. Билдинг с [ЕИК]. Положен е и подпис. Същата разписка не е оспорена в хода на съдебното производство, поради което се явява годен свидетелстващ документ, представен от страната по договора, не в полза на жалбоподателя, поради което няма основание да не бъде кредитиран. При дадените обяснения лицето А.Г. твърди, че лицето, което е получило сумата /вероятно физически – бел.моя/ е адв. С. И.ов, но от представената разписка е видно, че сумата е в полза на ревизираното дружество. При тези доказателства правилно органите по приходите са приели липсата на фактура/и на стойност от 22 941,33 лв. и ДДС от 4 588,27 лв.

По отношение на твърденията за незаконосъобразност на РА по установените задължения за закупени обекти от С.В.С., съответно начислен ДДС в размер на 8 727лв., съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че извършените плащания от физическото лице-купувач са на по-висока стойност от издадените фактури. Установени са плащания в размер на 297 712лв., от които 12 000лв по Споразумение за депозит от 08.03.2021 г., 2 000лв. по Споразумение за депозит от 08.09.2021 г. , 231 350,00лв. по Преводно нареждане от Юробанк България АД от 04.01.2022г. и 52362лв. (129 362,00 лв. по Преводно нареждане от Юробанк България АД от 19.10.2022г. за сума превод в размер на 129 362,00 лв. с наредител Е.Н.С. и получател П. - БИЛДИНГ СТРОЙ" ЕООД с основание „Втора вноска при съставяне на акт.14 И. 6“/л.196 по делото/ минус 77000,00 лв. по платежно нареждане от 31.10.2022 г. с наредител „П. - БИЛДИНГ СТРОЙ" ЕООД и получател Е.Н.С. и основание „Грешен превод“/ л.197/), поради което правилно от страна на решаващия орган е намален установения допълнителен ДДС до размер [рег. номер]. Не се кредитират твърденията на жалбоподателя, че тъй като плащането било извършено от Е.С., съпруга на купувача С.С., то ревизираното лице не следвало да издаде фактура за тази сума. Очевидно с извършеното частично връщане на преведената първоначално сума от 129 362,00, ревизираното лице все пак е приело част от направената вноска в размер на 52 362лв., част от втората вноска по договора в размер на 129 362,00 лв., макар да не е извършена от страната по договора.

Не се кредитира и твърдението на жалбоподателя относно сумата от 14000лв./12000+2000/ по споразуменията от 08.03 и от 08.09.2021 г., че същата не касаела плащанията по договора. В тази връзка от жалбоподателя не са представи доказателства, от които да е видно, че двете плащания не касаят предмета на договора. Макар и да са извън цената на обектите по договора, не се спори от жалбоподателя, а и сам същият признава, че тези плащания имали друго естество и не подлежали на връщане. Дори да е така, след като е извършено плащане по договор от каквото и да е характер, задатък, аванс или друго естество, то е налице приход за дружеството, а същото като регистрирано по ДДС лице следва да издаде фактура, съответно да начисли ДДС, освен ако доставката не е освободена. Не се ангажират доказателства от жалбоподателя, които да оборват направените изводи с ревизионния акт.

Тук е мястото да се посочи, че относно отменения приход по отношение на този договор за продажба на обекти (апартаменти, гаражи и паркомясто) горестоящия органът не се е съгласил с твърденията на жалбоподателя. Приходът е бил отменен поради това, че не следва да бъде отчетен в ревизирания период, а попада извън него, както е посочено - касае 2024 г., която година не е предмет на настоящата ревизия.

Относно твърдените на стр.4 от РА корекция на неотчетени фактури за 2023 г. и сума от ДО в размер [рег. номер],34 лв., съответно ДДС в размер на 30436,94 лв., видно е, че с решението на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив всички задължения за ДДС за 2023 г. са били отменени, а за корпоративен данък няма установени такива. Видно е от л.18 – гръб от решението, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че следва да бъде начислен ДДС на основание чл.66, ал.1, т.1 ЗДДС вр. с чл.86 ЗДДС за м.12.2023 г. в размер на 30436,94лв., т.е. тази констатация на РА е била отменена от по-горестоящия орган.

Правилно, въз основа на установените констатации, на дружеството са установени сочените в решението задължения за ДДС и за корпоративен данък. Изложеното води до извод, че ревизионният акт, в обжалваната част е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

При посочения изход на спора на жалбоподателя не се присъждат разноски, а от ответника разноски са поискани едва в писмената защита, представена след хода по същество, поради което такива не се следват.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, XIV състав,