Решение № 887 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 453/2024 г.

Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Е. Н. С. от гр. В. Търново с ЕТ “Емил С. Ерик“ [населено място], чрез адв. Хр. К. против Ревизионен акт № Р-04000423003443-091-001/14.02.2024г. на орган по приходите към ТД на НАП В.Търново, в частта потвърдена с Решение № 40/07.05.2024г. на Директор на ДОДОП – Велико Търново, в която са определени следните допълнителни задължения: в частта по ЗДДФЛ относно установените допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2017 г. в размер на 6 809.00 лв. и лихви в размер на 4 196,07 лв.; за 2018 г. в размер на 7 315.00 лв. и лихви в размер на 3 761,61 лв., за 2019 г. в размер на 6 776,00 лв. и лихви в размер на 2 680.66 лв.; за 2020 г. в размер на 11 714.00 лв. и лихви в размер на 3 453,78 лв.; за 2021 г. в размер на 12 721.00 лв. и лихви в размер на 2 452,83 лв. и в обжалваната част по ЗДДС относно допълнително определените задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г. общо в размер на 192 029,37 лв. и лихви в размер на 66 849,90 лв. В жалбата до съда се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на РА, поради което е установена невярна фактическа обстановка по спора и е прието, че са налице обстоятелства, предвидени в нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, които обосновават облагане по особения ред чрез аналог. Алтернативно намира същият за нищожен. В последното по делото заседание, процесуалният представител на жалбоподателят излага допълнителни съображения, свеждащи се до излагане на конкретни факти и следващите от тях правни изводи, а именно, че в нощта на 16.02.2022 година в обекта в кв. Бузлуджа в [населено място] възниква голям пожар, в резултат на този пожар е унищожена по-голямата част от инвентара, в т. ч. ползваните хардуерни станции, компютри и т.н. Твърди, че както в процеса на ревизията, така и по делото се доказва, че устройството от което на 18.11.2022г. е обезпечена информацията от страна на органите по приходите не е закупено от жалбоподателя, а е купено втора употреба от интернет. В тази връзка отбелязва, че третото неучастващо лице „Ювиком“ ООД, посочва, че няма клиент ЕТ “Емил С. Ерик“ и, че трето лице, без тяхно съдействие, не може да инсталира и да работи с този програмен продукт. Доказателство в тази посока са и констатациите в спорния РА, видно от който в програмният продукт записите започват от м. юни 2009 година, а ЕТ е започнал да експлоатира заведението едва в края на 2010 година. Счита за опорочен и процесът на обезпечаване на данните, доколкото процесната флаш-памет, с която е извършено обезпечаването е използвана многократно и за неуточнен брой служебни задължения и обезпечавания, като същевременно не са представени каквито и да било доказателства какво е имало налично на процесната флаш-памет към момента на обезпечаване - 18.11.2022 година, дали същата не е съдържала данни от предходни обезпечавания, за които както казах се събраха доказателства, както и чрез какъв точно механизъм и чрез какъв програмен продукт са извършени съответните действия. По тази причина формираният анализ от страна на органите по приходите, реално не може да бъде проверен или оборен. Резултатите от допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза, както и в заключението на допуснатите съдебно-икономически експертизи, недвусмислено установяват, че търговецът няма парични средства да закупи, счетените за неотчетени стоки. С оглед на всичко изложено намира, че РА се явява незаконосъобразен. От съда се иска да отмени обжалваната потвърдена част от РА, като се присъдят и направените по делото разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на поисканите от ответника разноски. Ответникът по жалбата – Директорът на ДОДОП – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Считат, че РА е валиден и законосъобразен, като при постановяване на решението следва да се вземат предвид и мотивите в потвърдителното решение на ДОДОП. Претендира заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представят списък на разноските. Административен съд - Велико Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното: Оспорваният РА в частта – предмет на настоящото производство, е издаден след като е проведена данъчна ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000423003443-020-001/08.06.2023 г„ връчена по електронен път на 09.06.2023 г.. изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-04000423003443-020-002/04.07.2023 г. Предметът на ревизията е за определяне на следните задължения на Е. Н. С. с ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " - задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. и данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 19.06.2023 г. Горепосочените ЗВР и ЗИЗВР са издадени от упълномощени от Директор на ТД на НАП В. Търново длъжностни лица, определени със следните Заповеди: № 1270/15.11.2021г., № 1331/29.11.2021г. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04000423003443-092-001/25.09.2023 г.. връчен по електронен път на 25.09.2023 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. продължен с Уведомление № Р-04000423003443-РУС- 001/10.10.2023 г.. е подадено писмено възражение срещу РД, заведено с вх. № 97-01- 2544/07.11.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, с което са оспорени предложените задължения за подоходен данък и ДДС, като същото не е прието за основателно от органите по приходите и е издаден процесния РА, с който по реда на чл. 102. ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, е начислен допълнително ДДС общо в размер на 192 584.87 лв. и лихви общо в размер на 67 175.53 лв. за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г. и са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2017 г. в размер на 6 809,00 лв. и лихви в размер на 4 196,07 лв., за 2018 г. в размер на 7 315,00 лв. и лихви в размер на 3 761,61 лв., за 2019 г. в размер на 6 776,00 лв. и лихви в размер на 2 680,66 лв.. за 2020 г. в размер на 11 739.00 лв. и лихви в размер на 4 044,04 лв., за 2021 г. в размер на 12 721,00 лв. и лихви в размер на 2 452,83 лв. Жалбоподателят е оспорил РА в частта относно начисления допълнително ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г.. от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г. и начисления допълнително годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Относно ревизираните периоди по ЗДДС за м.04.2020 г., м. 12.2020 г., м.01.2021 г. и 02.2021 г. при ревизията не са установени допълнителни задължения, и РА в тази част е влязъл в сила. С Решение № 40/07.05.2024 г. директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ е отменил РА в частта по ЗДДФЛ относно установените допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2020 г. в размер на 25.00 лв. и лихви в размер на 590,26 лв. и в обжалвана част по ЗДДС относно установените допълнително задължения за ДДС за данъчен период м.07.2018 г. в размер на 555,50 лв. и лихви в размер на 325,63 лв. Същият е потвърден в обжалваната част, както следва: в частта по ЗДДФЛ относно установените допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2017 г. в размер на 6 809.00 лв. и лихви в размер на 4 196,07 лв., за 2018 г. в размер на 7 315.00 лв. и лихви в размер на 3 761,61 лв., за 2019 г. в размер на 6 776,00 лв. и лихви в размер на 2 680.66 лв.. за 2020 г. в размер на 11 714.00 лв. и лихви в размер на 3 453,78 лв., за 2021 г. в размер на 12 721.00 лв. и лихви в размер на 2 452,83 лв. и в обжалваната част по ЗДДС относно допълнително определените задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г. общо в размер на 192 029,37 лв. и лихви в размер на 66 849,90 лв. В хода на производство с УИН 0-04000422026607 органите по приходите са извършили проверки в стопанисвания от ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " търговски обект Снек-бар „Релакс" в [населено място], [улица], документирани с приобщените към ревизията Протокол за извършена проверка в обект № 0106476/18.11.2022 г., в който е описана извършена контролна покупка от органите по приходите и Протокол за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства № 0037248/18.11.2022 г., в приложението към който е посочено следното, че за регистриране на продажбите в обекта се използва програмния продукт „Бар и Ресторант". Със съгласието и съдействието на Е. Н. С. (управител) се извърши обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители. В обекта се използва един компютър за регистриране на продажбите, находящ се на бара в заведението. Направена е снимка на времето на започване на обезпечаването на компютъра от който започна копирането на данните (отразено във файла [интернет адрес]), както и снимка на серийния номер на компютъра, от който са смъкнати данните (отразено във файл Serien [интернет адрес]). Локализирана е информацията подлежаща на записване от използвания програмен продукт за извършените продажби в обекта (отразено във файл [интернет адрес]). Файловете за обезпечаване са копирани в създадена директория на компютъра, от който са смъкнати данните (d:\DanniNAP 18112022). За гарантиране автентичността на информацията, съгласно чл. 40. ал. 1 от ДОПК на компютъра в обекта са формирани контролни суми SHA1 и SHA256 (файл [интернет адрес]) за файловете подлежащи на копиране. Извършено е копиране на файловете с данни и контролните суми на устройство с преносима памет, след което същите са записани на три броя финализиран оптичен носител (CD-R.) на единия от компютрите в обекта с помощта на външно DVD/CD записващо устройство. Присъствалите лица са запознати със същността на контролните суми SHA1 и SHA256 за което са създадени и Протокол № 0106034/18.11.2022 г. за извършена проверка с наблюдение, и Протокол № 1783622/19.11.2022 г. за извършена проверка с наблюдение. С помощта на ПП „Arbutus" и предоставеното в хода на насрещна проверка разяснение от „ЮВИКОМ" ООД с [ЕИК] - производител на програмния продукт ПП „Бар и Ресторант", извършена в хода на образувано срещу жалбоподателя производство с УИН П- 04000422219749, доказателствата от което са приобщени към ревизията с Протокол № Р- 04000423003443-ППД-001/22.08.2023 г.. органите по приходите са подложили на анализ обезпечената база данни на ПП „Бар и ресторант" от търговски обект Снек-бар „Релакс", находящ се в [населено място], [улица]. На анализ е подложена базата данни, копирана от компютъра в търговския обект, за която са информирани конкретни суми SHA1 и SHA256 (файл [интернет адрес]). При анализа на данните в таблици „arhi - продажби" и „bellboy - оператори продажби" са установени наименованието на продадените артикули (name), продажна цена (price), продадено количество (qnt), крайна цена (lumpsum), дата и час приключване на сметка (dt). код „Р за неподадена към фискално устройство стандартна продажба и код ,,t" за всички други продажби (casa). код и име на сервитьор (bellboy code и bellboy name). Справката с информация за регистрираните чрез ПП „Бар и Ресторант" продажби в търговския обект е изведена във файлове с наименование „Продажби 2009- [интернет адрес]", „Продажби_2013[интернет адрес]". „Продажби_2015-2016.х18х", „Продажби^2017- [интернет адрес]", „Продажби_2019.xlsx", „Продажби_2020.х1зх", „Продажби_2021.х1зх" и „Продажби_2022.х1зх". Установено е, че за периода от 19.06.2009 г. до деня на изземването на базата данни -18.11.2022 г., в таблица „arhi", колона „lumpsum" са налични 605 508 бр. записа на обща стойност 1 610 795,46 лв.. от които с код „t" - маркирани във фискалното устройство продажби в размер на 394 095,85 лв. и с код „Р - немаркирани продажби във фискалното устройство в размер на 1 216 699,61 лв. Анализирана е и информацията за лицата, извършващи продажбите, която се съдържа в базата данни на ПП „Бар и ресторант", инсталиран в компютъра в проверявания обект. Съпоставени са и съдържащите се в таблиците имена в колона „bellboyname" и е установено, че имената на потребителите съвпадат с тези на лица, назначени по трудов договор в ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. ". След установяване стойността на регистрираните продажби в базите данни на ПП „Бар и ресторант" органите по приходите са ги съпоставили помесечно със сбора от установените от тях регистрирани продажби във фискалната памет на ЕКАФП № [рег. номер] и ЕКАФП № [рег. номер], регистрирани в търговски обект Снек-бар „Релакс", находящ се в [населено място], [улица], данни за които са получени в НАП чрез дистанционната връзка на фискалните устройства и са налични в информационната система на НАП. В резултат на това сравнение е констатирано, че регистрираните продажби в ПП „Бар и ресторант" надвишават регистрирани продажби във фискалната памет на ЕКАФП през всеки един от месеците от 01.01.2017 г. до 18.11.2022 г. до часа на изземване на обезпечената информация. В хода на производството с УИН П-04000422219749, на жалбоподателя са връчени две искания и е извършена проверка в счетоводния офис, обслужващ ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. ", при което от страна на ревизираното лице са представени Писмени обяснения вх. № 97-01-901/30.03.2023 г., Оборотни ведомости и Главни книги за2017 г., 2018 г„ 2019 г„ 2020 г., 2021 г. и 2022 г., счетоводни регистри за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. на сметки 3040 „Стоки", 5010 „Каса в лева", 6010 „Разходи за материали", 6040 „Разходи за заплати", 6051 „Начислени вноски за фонд „Обществено осигуряване", 6055 „Начислени вноски за фонд ПКБ", 6056 „Разход за здравно осигуряване", 7010 „Приходи от продажба на продукция" и 7020 „Постъпления от продажба на стоки", Удостоверение изх. № 719901- 45/23.03.2022 г. на Районна служба ПБЗН Велико Търново, Договор за наем на недвижим имот от 27.01.2023 г. за наем на част от Снек-бар „Релакс", декларации и справки по образец. В писмените си обяснения Е. Н. С. посочва, че пожарът в Снек-бар „Релакс" е възникнал през нощта на 16 срещу 17 февруари 2022 г., при който компютър, касов апарат, техника, стоки, амбалаж, лични вещи на персонала и документи са изгорели, останала е малка част от консумативите, но същите са негодни за употреба. Ремонтът е започнал на 18.02.2022 г. с помощ от близки и приятели. Жалбоподателят твърди, че обектът е отворен отново на 23.04.2022 г., според пусната от него обява на във фейсбук. Нова техника, която е закупил за обекта са въпросният компютър, нов касов апарат, музикална система, климатици втора употреба, рутер, ел.табло. Твърденията на жалбоподателя за ползването на ПП „Бар и ресторант" от 23.04.2023 г. не са кредитирани от органите по приходите, с аргумент, че имената на сервитьорите, регистрирали продажби в ПП „Бар и ресторант" преди тази дата съвпадат с имената на наетите по трудово правоотношение в ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " лица. Същевременно е изтъкнато, че е налице възможност информацията от ПП „Бар и ресторант" да не е погубена при пожара, с оглед нейното паралелно съхранение на друг източник, освен компютъра, находящ се в Снек-бар „Релакс". От друга страна органите пи приходите изтъкват, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за покупка на нов компютър през м.04.2022 г., при това с инсталиран на него ПП „Бар и ресторант". В хода на административното производство с УИН П-04000422219749 е отправено искане до „ЮВИКОМ" ООД, от което са получени отговори с вх. № П-04000422219749-ПРД-001-И/20.04.2023 г. и вх. № П- 04000422219749-ПРД-002-И/20.04.2023 г., в които се посочва, че дружеството не е продавало ПП „Бар и ресторант" на ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " и Е. Н. С.. Органите по приходите са направили заключения, че с оглед факта, че програмата се ползва от жалбоподателя от 19.06.2009 г. (датата на първия запис) и предвид нормативните срокове за съхранение на счетоводна информация, е възможно „ЮВИКОМ" ООД да не съхранява документи за продажбата. Извършена е и справка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че в дневниците за покупки на регистрираните по ЗДДС лица, са налични декларирани покупки с доставчик ЕТ „ЕМИЛ САВОВ – Е. “ по девет фактури, но при проверка в счетоводните регистри на жалбоподателя и получените в НАП записи от ЕКАФП № [рег. номер] се установява, че ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " е отчел счетоводно само Фактура № 1/07.04.2021 г., Фактура №4/17.11.2021 г. и Фактура № 6/10.03.2022 г., като от тези фактури само Фактура № 4/17.11.2021 г. е отчетена в ЕКАФП № [рег. номер]. В хода на производството с УИН П-04000422219749 на база данни от информационния масив на НАП относно подадените дневници за продажби от регистрирани по ЗДДС лица са установени лицата, декларирали издадени фактури и кредитни известия с получател ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. ". До съответните лица - „Винари Трейд" ООД с [ЕИК], „Д.-ДП" ООД с [ЕИК]. ЕТ „К. Г." с [ЕИК], ЕТ „М.-М. П.в" с [ЕИК]. „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с [ЕИК], ЕТ „М.-Н-Н. В." с [ЕИК], „На Чисто" ЕООД с [ЕИК] и „ТИМ" ООД с [ЕИК] са отправени искания за представяне на издадени на ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " фактура и съпътстващи ги документи. След представяне на копия на издадени към ревизираното лице фактури е извършена проверка всчетоводните регистри на жалбоподателя и конкретно на сметка 302 „Материали" и сметка 304 „Стоки", при която е установено, че са налице фактури и кредитни известия, издадени към ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. ", които не са намерили отражение в счетоводството на търговеца. Установено е, че за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2022 г. стойността с ДДС на неосчетоводените покупки е в размер на 113 498,01 лв. На база горните констатации, органите по приходите са направили извод, че регистрираните в ПП „Бар и ресторант" записи отразяват реално извършени продажби на стоки и продукция, като жалбоподателят е отчел в счетоводството си и декларирал в годишните си данъчни декларации само тези от тях, маркирани с код ,,t". Същевременно ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " не е отчел в счетоводството си приходи по 6 бр. фактури, което е довело до извод, че същите не са намерили отражение в счетоводството на ревизирания търговец и в сумата на приходите по годишните му данъчни декларации за съответните години. Горните фактически установявания са довели до извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 , т. 2 и т.4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи, както и, че ревизираното лице няма редовно заведено счетоводство, което дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Предвид това на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000423003443-l 13-001/22.08.2023 г„ с което същото е уведомено, че данъчните основи за облагане с ДДС и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за ревизираните периоди ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Едновременно с това на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р- 04000423003443-040-001/22.08.2023 г., с което са изискани декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2017 г., 2018 г„ 2019 г., 2020 г. и 2021 г. От страна на ревизираното лице, с вх. № 97-01-2076/07.09.2023 г., е представена една декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. След анализ на относимите към ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и в отговор на възраженията на ревизираното лице срещу РД, органът, издал РА е посочил, че през периода 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. ревизираното лице е реализирало облагаем оборот в размер на 58 496,45 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.08.2017 г. При гореописаната фактическа обстановка, органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са определили и основата за облагане за ревизираните периоди след извършен анализ по реда на посочената разпоредба. На практика, данъчните основи за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г.. от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 31.10.2022 г. са формирани от стойността на регистрираните в ПП „Бар и ресторант" продажби през същите периоди, тъй като същите надвишават регистрираните в ЕКАФП № [рег. номер] продажби плюс стойностите на фактурите, посочени в Таблица № 1 за съответния период. Данъчната основа за данъчен период м. 11.2022 г. е формирана като сбор от стойността на регистрираните в ПП „Бар и ресторант" продажби до часа на изземване на обезпечената информация на 18.11.2022 г. (9 940.70 лв.), намалена със стойността на регистрираните в ЕКАФП № [рег. номер] продажби до същият час (1 610.50 лв.) и от стойността на регистрираните в ЕКАФП № [рег. номер] продажби след часа на изземване на обезпечената информация на 18.11.2022 г. (5 363,50 лв.). Данъчните основи за данъчни периоди от 01.12.2022 г. до 19.06.2023 г. са формирани от стойността на регистрираните в ЕКАФП № [рег. номер] продажби през същите периоди плюс (за данъчен период м.06.2023 г.) стойността на фактура № 5/01.06.2023 г.. посочена в Таблица № 1 от настоящото решение. Върху така определените данъчни основи по правилото под 100 е начислен допълнително ДДС общо в размер на 192 584,87 лв. и лихви общо в размер на 67 175,53 лв. В частта по ЗДДФЛ е установено, че за ревизираните години ЕТ „ЕМИЛ САВОВ - Е. " за дейността си в Снек-бар „Релакс" се е облагал с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси, като в подадените годишни данъчни декларации е декларирал доходите си в Приложение № 7. С обжалвания РА за 2017 г„ 2018 г.. 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени приходи формирани в размер на определените данъчни основи за облагане с ДДС за съответните ревизирани години, като за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. приходите са определени в размер на стойността на регистрираните в ПП „Бар и ресторант" продажби. Органите, издали РА са изчислили за всяка ревизирана година средна надценка по продажни цени на стоките (без продукцията), регистрирани в ПП „Бар и ресторант" и доставните цени на същите стоки, вписани в събраните при ревизията фактури за доставки. Освен това с РА са признати допълнително разходи, представляващи неосчетоводени разходи за материали и външни услуги за 2018 г. в размер на 25,60 лв.. за 2019 г. общо в размер на 386,56 лв., за 2020 г. общо в размер на 1 346,36 лв. и за 2021 г. общо в размер на 2 141,79 лв. За 2020 г. не е признат разход отчетен като кореспонденция дебит сметка 5017 „Каса по договор ..." срещу кредит сметка 6017 „Разходи на материали по договор ..." в размер на 1 452,62 лв. В резултат на това за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени данъчни финансови резултати, които са намелени с дължимите от Е. Н. С. осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, като по този начин са формирани данъчни основи за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ. След направеното оспорване по административен ред на посочените констатации на процесния РА, с Решение № 40/07.05.2024 г. на директора на ДОДОП обжалваният РА № Р-04000423003443-091-001/14.02.2024 г. е отменен в частта по ЗДДФЛ относно установените допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2020 г. в размер на 25.00 лв. и лихви в размер на 590,26 лв. и в обжалвана част по ЗДДС относно установените допълнително задължения за ДДС за данъчен период м.07.2018 г. в размер на 555,50 лв. и лихви в размер на 325,63 лв. При това, оспореният РА е потвърден в останалата обжалвана част, в която по реда на чл. 122 са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ относно установените допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2017 г. в размер на 6 809.00 лв. и лихви в размер на 4 196,07 лв., за 2018 г. в размер на 7 315.00 лв. и лихви в размер на 3 761,61 лв., за 2019 г. в размер на 6 776,00 лв. и лихви в размер на 2 680.66 лв.. за 2020 г. в размер на 11 714.00 лв. и лихви в размер на 3 453,78 лв., за 2021 г. в размер на 12 721.00 лв. и лихви в размер на 2 452,83 лв. и в обжалваната част по ЗДДС относно допълнително определените задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г. общо в размер на 192 029,37 лв. и лихви в размер на 66 849,90 лв. В хода на съдебното дирене са приобщени всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, всички съставени електронни документи, приети като доказателство са и 2 броя идентични CD-R, съдържащи електронни документи, а именно: ЗВР № Р-04000423003443-020-001/08.06.2023 г.; ЗИЗВР № Р-04000423003443-020-002/04.06.2023г.; РА № Р-04000423003443-091-001/14.02.2024 г.; РД № Р-04000423003443-092-001/25.09.2023 г.; 2 бр. Протоколи за предприети действия за обезпечаване на доказателства от 10.04.2022 година и от 18.04.2022 г.; за сведение са приети - заключение на съдебно-техническа експертиза по адм. дело № 1/24 година на Административен съд Враца и заключение на съдебно-техническа експертиза по адм. дело № 386/25 година на Административен съд Велико Търново; Служебна бележка № СлБ-0467#1/07.02.2025 г.; заявление за регистрация по закона за данък върху добавената стойност от страна на ЕТ“ Е. С.- Е.“ – 2 броя от 20.10.2023 г. и от 12.06.2023 г., справка за обща регистрация на ЕТ“ Е. С.- Е.“. От страна на жалбоподателя са оспорени по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК писмените доказателства така, както са посочени в писмена молба № 1, представена от процесуалния представител на жалбоподателя /л.67 от делото/, тези посочени в молба вх. № 50656/28.11.2024 г., /л.131 от делото/, както и на писмени доказателства, представляващи официални документи – протоколи съставени между НАП и доставчик на удостоверителни услуги, както са посочени в молба от 23.01.2025 г. /л. 164 от делото/ като на жалбоподателя е указано, че в него тежест е да установи твърдяната неистинност на доказателствата относно тяхното авторство и съдържание. По делото са изслушани основна и две допълнителни СКТЕ, основна и две допълнителни СИЕ, и СГЕ, като тяхната относимост и съответствие с фактите по делото, съда ще коментира по същество на спора в съответната част на решението при съобразяване на ф От работилата по делото основна СКТЕ допусната с Определение № 3719/02.12.2024 г. на Административен съд – Велико Търново, се установява, че оспорените по делото документи са подписани като електронни документи от всеки от издателите им с [жк], с изключение на Протокол № 1786916/07.02.2023 г. и № 0037248/18.11.2022 г., които са на хартиен носител. По отношение на въпроса дали данните в обезпечената информация по делото съответстват с данните на диска и тези, които са резултат на обработка от органите по приходите, вещото лице не може да даде еднозначен отговор, тъй като не е получена никаква допълнителна информация от НАП или насоки как точно са извършени изчисленията и какъв е алгоритъма, който използва софтуера за анализ Arbutus. Според експерта, програмния продукт „Бар и Ресторант“ използван в обекта на жалбоподателя е индивидуализиран с лиценз и ползвател. Очевидно инсталацията на въпросният ПП на процесния компютър е направена на името на „Седкомерс“ ЕООД за обект Р. Г. „А.“, след което целия компютър заедно с инсталацията на програмата е закупен от жалбоподателя /факт, който се твърди, но не е удостоверен/. Вероятно програмата е въведена в експлоатация първоначално в момент след 02.06.2009 г., като напълно възможно е тази дата да е 19.06.2009 г. Технически и софтуерно е възможно използване на програмата от друг потребител, но за целта е трябвало софтуера да бъде инсталиран отново, след което да бъде прелицензиран на името на новия собственик. Видно от допълнителната СКТЕ, допусната с Определение от 25.09.2025 г. на Административен съд – Велико Търново, файловете записани на приложени по делото дискове с обезпечена информация са „хеширани“ и записани на USB-flash устройство след като са били копирани от обезпечената от органите по приходите база данни на процесния софтуер в предварително създадена папка и преди да бъдат копирани/записани от IT специалиста на НАП на 3 бр. финализирани CD носителя. Поради присъствието на всички страни по делото по време на проверката и обезпечаването на базата данни от органите на НАП, вещото лице е намерило за неотносим въпроса за използването на системното време, като въпреки това отговаря, че на всички е ясно времето на обезпечаване на данните и изчисляването на „хеш“ кода. Хеширането на обезпечената информация се извършва като утвърдена практика от органите на НАП с цитирания софтуер. Изготвена е трета поред СКТЕ, допусната с Определение № 1085/02.04.2025 г. на Административен съд – Велико Търново. От същата се установява, че при анализа на базата данни на НАП е прието, че всички записи в таблица arhi – представляват продажби. Стойността на същите е определена въз основа на данните от таблиците. Използваният алгоритъм, приложен от органа по приходите при анализ на данните, отчита предмета на продажбите, тъй като в таблица arhi – продажби в колона name, е отразено наименованието на продадения артикул. В програмния продукт „Бар и Ресторант“, не са налични данни относно фактури за доставки на стоки. Видно от изготвената по делото СГЕ по 145 бр. фактури с издател „Винари Трейд“ ООД няма положени подписи; от 345 бр. фактури и стокови разписки с издател ТИМ ОО, в 14 бр. фактури и 5 бр. стокови разписки подписите за получател са положени от Е. С.; в 37 бр. фактури с издател ЕТ „К. Ганчев“ подписите за получател не са положени от С., а в 45 бр. фактури с издател ЕТ „Максим-М. Пенчев“ няма положени подписи; в 20 бр. фактури с издател ЕТ „Мира-Н-Н. Василева“ подписите положени за получател и в някои от приемо-предавателните протоколи са положени от Е. С..; в 58 бр. фактури с издател „На чисто“ ЕООД няма положени подписи; не са открити в кориците на делото и приложенията към него, фактури от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД и „Д.-ДП“ ООД. От приетите основна и допълнителна СИЕ се установява, че през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. фирмата на жалбоподателя е облагана с патентен данък и осчетоводяването на документите е извършвано в края на съответната година. През процесиите 2022 г. и 2023 г. осчетоводяването на документите е извършвано ежемесечно. В счетоводството на фирмата има въведени оборотна ведомост, главна книга, и журнали на използваните синтетичните сметки, в които са намерили отражение всички синтетични счетоводни записвания. В счетоводната отчетност няма заведена аналитична отчетност към синтетичните с-ки 302 „Материали", 304 „Стоки", 401 „Доставчици", 411 „Клиенти" и 499 „Други кредитори". Съществува взаимна обвързаност на крайните салда в края на годината с началните салда на следващата година по всички синтетични сметки. На вещото лице не са предоставени касови отчети и други първични документи свързани с данни от касовия апарат на търговския обект за реализацията на стоки и услуги за периода от 2017 г. до 2021 г., тъй като същите са съхранявани от едноличния търговец в търговския обект на [улица] гр. В. Търново. Съгласно представеното Удостоверение per. №719901-45 от 23.03.2022 г. на МВР Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. В. Търново в уверение на това, че на 17.02.2022 г. е възникнал пожар в снек бар „Релакс". Поради тази причина и първичните счетоводни документи са унищожени. Крайните изводи на експерта са, че при счетоводното отчитане на придобиването, продажбата и разпореждането със стоки за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2024 г. са използвани счетоводни с-ки 302 „Материали" и 304 „Стоки". Тези счетоводни сметки имат само синтетично отчитане, в счетоводството на фирмата няма счетоводна отчетност за аналитично отчитане на видовете стоки и материални запаси. При отчитане на продажбите, стоките и материалите са изписвани само по стойност, не се констатира използване на кодове при изписване на продажбите. Експертизата не констатира наличието на първични документи, на основание на които са изписани стоките и материалите с определена стойност от с-ки 302 „Материали" и 304 „Стоки". Заведената счетоводна отчетност на придобиването, продажбата и разпореждането със стоки е отразено по счетоводни с-ки 302 „Материали" и 304 „Стоки". Тези счетоводни сметки имат само синтетично отчитане, в счетоводството на фирмата няма счетоводна отчетност за аналитично отчитане на видовете стоки и материални запаси, поради което не могат да бъдат проследени. За периода от 2017 г. до 2023 г. изписани стоки, материали в лв. К-т оборот 304 и 302 са както следва - 28647,40; 31817,60; 25108,00; 19500,98; 23994,52; 106685,40 и 75000,00 лв. Приходи от продажби к-т оборот 701, 702, 709 - 35809,25 лв.; 39772,00 лв.; 38628,78 лв.; 37086,50 лв.; 31992,70 лв.; 56142,49 лв. [рег. номер],98 лв. Съответно разликата в лева е следната - 7161,85 лв.; 7954,40 лв.; 13520,78 лв.; 17585,52 лв.; 7998,18 лв.; -50542,91 лв.; 118632,98 лв. През 2017 г. в счетоводството на фирмата са направени счетоводни записвания отнесени като постъпления по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" в общ размер на 43 195,64 лв. Констатират се кореспондиращите кредитни записвания по счетоводните сметки като следва: от кредита на с-ка 7020 „Постъпление от продажби" в общ размер на 35 809,25лв., и от кредита на с-ка 4990 „Други кредитори" в общ размер на 7 386,39 лв. През 2018 г. в счетоводството на фирмата са направени счетоводни записвания отнесени като постъпления по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" в общ размер на 39 772,00 лв. Тази сума е получена при кредитирането на с-ка 7020 „Постъпление от продажби". През 2019 г. са направени счетоводни записвания отнесени като постъпления по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" в общ размер на 79 142,36 лв. През 2020 г. са направени счетоводни записвания отнесени като постъпления по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" в общ размер на 43 867,56 лв. През 2021 г. в счетоводството на фирмата са направени счетоводни записвания отнесени като постъпления по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" в общ размер на 85 029,01 лв. През процесната 2022 г. в счетоводството на фирмата са направени счетоводни записвания отнесени като постъпления по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" в общ размер на 83 277,43 лв. През 2023 г. счетоводни записвания отнесени като постъпления по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" в общ размер на 220 549,15 лв., в това число до 19.06.2023 г. в размер на 80 160,38 лв. След направената документална проверка от вещото лице е констатирано, че за периода от 01.01.2017 г. до 19.06.2023 г., по дебита на с-ка 5010 „Каса в лева" като приходи са записани средства в общ размер на 113 664.03 лв. и е кредитирана с-ка 4990 „Други кредитори" с обяснителен текст „използвани средства". Не са представени първични счетоводни документи показващи основанието за тези счетоводни записвания и за установяване източника на средствата. Към сметка 4990 „Други кредитори" няма разкрита аналитична отчетност. За периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2022 г. стойността с ДДС на не осчетоводените покупки е в размер на 113 498,01 лв., като фактурите по номера, дати, стойности, предмет на доставка и доставчици е подробно посочено в справка „Съпоставка_фактури_покупки_ЕТ_Емил Савов-Е.". Крайният извод на експерта е, че през цитираният период фирмата не разполага с наличие на достатъчно финансови ресурси, за да закупи приетите от ревизиращите като продадени, но неотчетени стоки. От предоставената от счетоводството на фирмата справка за регистрираните наети лица по трудови договори за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2023 г. се установяват следните лица - В. Д. Й. на длъжност сервитьор в периода от 07.10.2013 г. - 08.09.2022 г.; И. В. Б. на длъжност барман в периода 23.10.2018 г. - 31.10.2018 г.; М. Н. С. на длъжност барман в периода 01.11.2018 г. - 30.04.2024 г.; М. Б. Д. на длъжност сервитьор в периода 01.03.2019 г. - 31.03.2019 г.; С. С. Г. на длъжност готвач в периода 10.08.2020 г. - 14.07.2021 г.; В. А. Т. на длъжност сервитьор в периода 25.09.2020 г. - 08.09.2022 г.; В. Л. С. на длъжност работник кухня в периода 25.09.2020 г. - 12.05.2022 г.; С. Г. И. на длъжност работник кухня в периода 15.09.2022 г. - 30.04.2024 г.; М. Б. Г. на длъжност сервитьор в периода 31.10.2022 г. - 06.04.2023 г.; П. И. Г. на длъжност готвач в перида 01.12.2022 г. - 30.06.2023 г.; В. В. Ц. на длъжност сервитьор в периода 22.06.2023 г. - 30.04.2024 г.; К. И. И. на длъжност готвач в периода 22.06.2023 г. - 30.04.2024 г. и Н. В. Л. на длъжност сервитьор в периода 22.06.2023 г. - 30.04.2024 г. Направена е релация с таблица „bellboy- оператори продажби" в която се съдържат имената на сервитьорите като се установи, че продажбите са извършени от следните лица: Код 1- име Савов, продажби в диапазона от време от 19.06.2009 г. до 18.11.2022 г.; Код 3 - име М., продажби в диапазона от време от 20.06.2009 г. до 17.11.2022 г.; Код 4 - име В., продажби в диапазона от време от 21.06.2009 г. до 09.09.2022 г.; Код 5 - име В., продажби в диапазона от време от 19.06.2009 г. до 08.09.2022 г.; Код 6 - име Г., продажби в диапазона от време от 21.06.2009 г. до 15.10.2021 г.; Код 29 - име С., продажби в диапазона от време от 08.10.2018 г. до 18.11.2022 г. По данни от информационната система на НАП СУП се установява, че наети по трудов договор в ЕТ "Е. С.-Ерик" са следните лица: М. Н. С. на длъжност Отговорник търговска зала от 22.11.2010г.; М. Б. Д. на длъжност сервитьор от 28.02.2019 г. до 01.04.2019 г.; В. Д. Й. на длъжност сервитьор от 04.10.2013 г. до 09.09.2022 година; В. А. Т. на длъжност сервитьор от 25.09.2020 г. до 09.09.2022 г.; М. Б. Г. на длъжност сервитьор от 30.10.2022г. до 07.04.2023г. Съгласно приетата от ревизиращия екип разлика от продажби на стоки, получена от информацията от софтуера за управление на продажбите „Бар и Ресторант" и от продажби на стоки чрез ЕКАФП в търговски обект Снекбар „Релакс" за периода от 01.01.2017 г. до 18.11.2022 г„ който е в общ размер на 904 081.84 лв., експертизата е приела, че тази разлика се дължи на себестойността на тези стоки. Тези продажби за процесния период са, както следва: през 2017 г. - 95 044,46 лв.; през 2018 г. - 147 589,24 лв.; през 2019 г. - 197 418,83 лв.; през 2020 г.-238 420,10 лв.; през 2021 г.-236 112,28 лв.; през 2022 г. - 197 347,10 лв. Общата сума за процесиите години е в размер на 1 111 932,01 лв., за което може да се приеме, че в тази сума е включена и себестойността на стоките, чиито продажби са приети за укрити. Вещото лице е констатирало, че при направената документална проверка в счетоводството на фирмата и поради липсата на първични документи като калкулации, ценови заповеди и други, с които са определяни крайните продажни цени, в които да е включена и нормата на печалба, не може да даде точно, ясно, обосновано и прецизно заключение каква е себестойността на стоките, чиито продажби са приети за укрити. Вземайки предвид установеното от органите по приходите обстоятелства, касаещи дейността на жалбоподателя през процесния период като достигнат оборот за регистрация по ДДС от 01.01.2017 г., неотчетени приходи от продажби и не осчетоводени фактури за покупки от доставчици, експертизата е достигнала до извод, че разликата на ДДС за внасяне по години е както следва: 2017 г. - 8664,28 лв.; 2018 г. - 13819,45; 2019 г. - 18833,51 лв.; 2020 г. - 30857,74 лв.; 2021 г. - 30294,86 лв. Тези стойности вещото лице определя като разлика от ДДС на продажби и полагащо се ДДС от покупки. Съобразно данните от РД, експерта е изчислил финансовият резултат за периода по години, както следва: 2017 г.- 34985,72 лв., 2018 г. - 66483,62 лв.; 2019 г. - 99190,91 лв.; 2020 г. - 147193,08 лв. и 2021 г. - 126610,73 лв., Дължим ДДС: 2017 г. – 1650,38 лв.; 2018 г. – 13819,45 лв.; 2019 г. – 18833,51 лв.; 2020 г. – 30857,74 лв. и 2021 г. – 30294,86 лв., съответно дължимият корпоративен данък [рег. номер].; 9317 лв.; 14198 лв.; 21374 лв.; 18026 лв. По делото е работила допълнителна СИЕ, която е съобразила и обстоятелствата изложени в назначената СГЕ. Вещото лице е констатирало, че получените разлики между декларираните продажби и преизчислените за процесните години е както следва: 2017 г. – 969,23 лв.; 2018 г. – 2031,86 лв.; 2019 г. – 0,00 лв.; 2020 г. – 1651,30 лв.; 2021 г. – 268,89 лв. и 2022 г. – 0,00 лв. В резултат на получените от преизчислението на продажбите, предвид и данните от СГЕ, вещото лице е направило извод, че жалбоподателят не е трябвало да се регистрира по ЗДДС, а е следвало да остане на патентен данък. Достигнатият облагаем оборот за задължителна регистрация е през юни 2023 г. Назначена е и трета СИЕ с поставена задача да се изчислят задълженията за главници и лихви по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС за периода на ревизията, вземайки предвид счетоводно отразените документи декларирани от жалбоподателя, както и стойността на записите приети с РА за неотчетени приходи, като се изключат всички записи, при които няма данни за вида на продадените стоки или наличие на други доказателства, че става дума именно за продажби (например договори, фактури, доказателства за плащания, приемно- предавателни протоколи или други). Същата ще бъде ценена ведно с останалите доказателства по делото и в съответната част на решението. По делото са разпитани в качество си на свидетели Я. Д. Б. – служител в ЦУ на НАП ГЛД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“ и М. П. Т. – системен администратор в ЦУ на НАП Велико Търново. Тези свидетелски показания ще бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства по делото и доколкото същите възпроизвеждат механизмът на проверката, който не е спорен понастоящем. Разпитана е и свидетелката М. С. – сестра на Е. С., показанията на която ще се ценят, в онази част, която въпроизвежда лични възприятия досежно процеса на работа. По реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК от трети страни, а именно А. А., управител на „Ювиком“ ООД и изискана конкретна информация с ПП „Бар и Ресторант“. Със заявление с вх. № 1719/16.04.2025 г. е отговорено на поставените въпроси в смисъл, че продажба на този ПП не е извършван на лицето Е. Н. С., както и, че не е възможно този продукт да бъде преинсталиран на друг харддиск, без участието на представител на „Ювиком“ ООД, който отговор не е оспорен и също се явява годно доказателствено средство. По реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК от трети страни ТД на НАП Варна, „Информационно обслужване“ [населено място], ТД на НАП Велико Търново и ЦУ на НАП е изискана информация от процесуалния представител на жалбоподателя, подробно описана в протокол от с.з. от 14.11.2024 г. В отговор е представено писмо с вх. № 4934/20.11.2024 г.; писмо с вх. № 4955/21.11.2024 г., ведно с доказателства, по опис; писмо с вх. № 4994/25.11.2024 г., ведно с доказателства по опис и писмо с вх. № 5019/26.11.2024 г., ведно с доказателства по опис. Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: По отношение на допустимостта, настоящият съдебен състав се е произнесъл с разпореждане [номер]/29.11.2024 г., с което е конкретизирано, че в о.з. 14.11.2024г. ответник жалба е представил попълнени от жалбоподателя декларации за обща регистрация в ТД на НАП и такава по ЗДДС, като от третото лице - ТД на НАП е изискана по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК информация за декларирани електронни адреси, като макар kofe13@ [интернет адрес] да е посочен като неактивен, то този адрес е надлежно деклариран от жалбоподателя при регистрация по ЗДДС и обща такава. Не е налице декларация за горепосочения е- мейл, поради което настоящата инстанция е намирала, че Решението на ДОДОП не е надлежно връчено на посочената дата, поради което жалбата не се явява просрочена. Освен това се претендира и нищожност на РА, което не е свързано със срок. Предвид изложеното жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви: При така установеното, и след като в рамките на правомощията си, съдът извърши проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания ревизионен акт, съгласно разпоредбата на чл 168 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира следното: Ревизионният акт е издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата органа по приходите с [жк], по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад № № Р-04000423003443-092-001 /25.09.2023 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Същият е връчен в срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-04000423003443-091-001/14.02.2024 г., е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била дадена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Спорът между страните по делото се свежда до наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК, и до въпроса относно наличието на неотчетени приходи от продажби от страна на ревизираното лице в стопанисвания от него търговски обект Снек – бар „Релакс“. Спор има и по отношение на датата на регистрация по ЗДДС, като твърдението на жалбоподателя е, че липсват годни доказателства, установяващи съществените елементи на доставките, съответно реализация на стоките, които да формират облагаем оборот по смисъла на чл.96,ал.1 от ЗДДС. В частта по ЗДДС Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК. За да определят допълнителни данъчни основи на жалбоподателя по ЗДДС за ревизираните периоди, органите по приходите са преценили, че са налице данни за укрити приходи от ревизираното лице - приходи от търговската му дейност и по-конкретно – неосчетоводени продажби на стоки в дейността на Снек – бар „Релакс“. Изводите за това са базирани само и единствено на анализ и събиране на данни от програмния продукт, с който се организира дейността на заведението. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по специалния ред, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин, респ. трябва да бъдат оборени фактическите констатации на административния орган относно наличието на укрити приходи от продажби, които да бъдат обложени като такива от стопанска дейност на лицето. За целта по делото са приети и изслушани в съдебно заседание вещите лица по допуснати три експертизи – СКТЕ, три експертизи - СИЕ и една СГЕ. Според назначените по делото основна и допълнителна СКТЕ, които съдът кредитира като обективни, компетентни и безпристрастни, програмния продукт /ПП/ „Бар и Ресторант“ използван в обекта на жалбоподателя е индивидуализиран с лиценз и ползвател. Версиите на този ПП, използвани след 2009 г. се отключват с ключ, който се генерира на база модела и номера на твърдия диск на компютъра, на който са инсталирани, като ключът важи само за този твърд диск. В базата данни на „Ювиком“ ООД липсва информация за клиент с фирма и обект, собственост на жалбоподателя. Тази информация се потвърждава и посредством конкретна информация изискана от трета неучастваща по делото страна по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, като със заявление с вх. № 1719/16.04.2025 г. от страна на „Ювиком“ ООД е отговорено на поставените въпроси в смисъл, че продажба на този ПП не е извършван на лицето Е. Н. С., както и, че не е възможно този продукт да бъде преинсталиран на друг харддиск, без участието на представител на „Ювиком“ ООД. Според вещото лице е очевидно, че инсталацията на въпросният ПП на процесния компютър е направена на името на „Седкомерс“ ЕООД за обект Р. Г. „А.“, след което целия компютър заедно с инсталацията на програмата е закупен от жалбоподателя, втора употреба. Програмата е въведена в експлоатация първоначално в момент след 02.06.2009 г., като напълно възможно е тази дата да е 19.06.2009 г. Технически и софтуерно е възможно използване на програмата от друг потребител, но за целта е трябвало софтуера да бъде инсталиран отново, след което да бъде прелицензиран на името на новия собственик. При анализа на базата данни от органите на НАП е прието, че всички записи в таблица arhi – продажби, представляват продадени от жалбоподателя артикули, като стойността им е определена въз основа на данните от таблиците. Посочва, че при по – голям обем или брой файлове за изчисляване на контролна сума /съответно за анализ на файловете/, алгоритъма на горецитирания софтуер Hashdeep изчислява контролната сума на всички файлове заедно /евентуално архивни/, а при по – малък обем/брой – поотделно. Поради твърдението, че въпросният програмен продукт е използван от друг потребител, далеч преди жалбоподателят да отвори заведението си /разрешението за работа на Снек – бар „Релакс е от 21.11.2010 г./, съответно съществуват данни от предходен потребител, на уточняващите въпроси в с.з. от 08.05.2025 г., вещото лице конкретизира, че в случай на голям брой файлове е напълно логично да се направи проверка на архива на файловете. С оглед изложеното, обосновано е възражението на жалбоподателя, че на практика, не може да се установи по категоричен и безспорен начин, дали проверяващите са ползвали само записи в ПП на ревизираното лице или са анализирали и записи направени от предходен потребител, посредством използването на архива на програмния продукт. Независимо от изложеното, приходната администрация е намирала, че в случая е налице и една от хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Прието е, че незаприходените стоки по издадените от „Винари Трейд" ООД, „Д.-ДП" ООД, ЕТ „К. Ганчев", ЕТ „Максим-М. Пенчев", „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕТ „Мира-Н-Н. Василева", „На Чисто" ЕООД и „ТИМ" ООД фактури не са отчетени в счетоводството на жалбоподателя като заприхождаване, изписване или налични, в резултат на което е прието, че същите са били продадени, без да са отчитани приът по приходите е приел за незаприходени стоки по издадени към жалбоподателя фактури не е достатъчно, за да се обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Прието е в трайната съдебна практика на ВАС, че установяването на факта, че стоките по процесните фактури съвпадат със стоките, с които лицето обичайно търгува, както и обстоятелството, че фактурите са надлежно осчетоводени от доставчиците, не може на собствено основание да води до категоричен извод за реалност на доставките, без наличие на други безспорни документи, удостоверяващи постигнатото съгласие между страните, или получаване на стоките в разпореждане на търговеца. Трайна е и съдебната практика, че сами по себе си не обосновават извод за реално извършване на доставката и дадените от доставчиците обяснения, тъй като с тях се удостоверява само общата рамка на установените търговски взаимоотношения, но не може да се установи по несъмнен начин предаването на стоки по конкретни фактури и съответно предаване правото на получателя за фактическо разпореждане с тях. За доказването на реалната доставка на стоки по конкретните фактури в тази насока е възприето безпротиворечиво и еднопосочно, че независимо, че Законът за счетоводството не изисква поставянето на подпис във фактурата, за да бъде тя годен счетоводен документ, то доколкото в това производство от значение е възприемането на фактурите като документ, удостоверяващ факта на предаване на стоката, следва да се установи, че същата е подписана лично от получателя на стоката, или негов служител. В заключение, следва да се посочи, че не може да се прави извод за реалното доставяне на процесните стоки от издателите на фактурите само от факта, че същите са намери счетоводно отражение при доставчиците, същите са начислили ДДС по тях и са го платили, защото е ясно, че ако стоките при тези доставчици така или иначе липсват (фактически) ДДС от тях ще се дължи. В тази връзка е назначена и изготвената по делото СГЕ, видно от която по 145 бр. фактури с издател „Винари Трейд“ ООД няма положени подписи; от 345 бр. фактури и стокови разписки с издател ТИМ ОО, в 14 бр. фактури и 5 бр. стокови разписки подписите за получател са положени от Е. С.; в 37 бр. фактури с издател ЕТ „К. Ганчев“ подписите за получател не са положени от Савов, а в 45 бр. фактури с издател ЕТ „Максим-М. Пенчев“ няма положени подписи; в 20 бр. фактури с издател ЕТ „Мира-Н-Н. Василева“ подписите положени за получател и в накои от приемо-предавателните протоколи са положени от Е. С..; в 58 бр. фактури с издател „На чисто“ ЕООД няма положени подписи; не са открити в кориците на делото и приложенията към него, фактури от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД и „Д.-ДП“ ООД. По делото е работила и допълнителна СИЕ, която е съобразила обстоятелствата изложени в назначената СГЕ. Вещото лице е констатирало, че получените разлики между декларираните продажби и преизчислените за процесните години е както следва: 2017 г. – 969,23 лв.; 2018 г. – 2031,86 лв.; 2019 г. – 0,00 лв.; 2020 г. – 1651,30 лв.; 2021 г. – 268,89 лв. и 2022 г. – 0,00 лв. В резултат на получените от преизчислението на продажбите, предвид и данните от СГЕ, вещото лице е направило извод, че жалбоподателят не е трябвало да се регистрира по ЗДДС, а е следвало да остане на патентен данък. Достигнатият облагаем оборот за задължителна регистрация е през юни 2023 г. За окончателно изясняване на спорният по делото е въпрос по искане на жалбоподателят е назначена трета СИЕ, която да изчисли задълженията за главници и лихви по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС за периода на ревизията, вземайки предвид счетоводно отразените документи декларирани от жалбоподателя, както и стойността на записите приети с РА за неотчетени приходи, като обаче се изключат всички записи, при които няма данни за вида на продадените стоки или наличие на други доказателства, че става дума именно за продажби (например договори, фактури, доказателства за плащания, приемно- предавателни протоколи или други). В резултат на така поставената задача, вещото лице е установило, че в съответствие със съставената сравнителна таблица по месеци и години на стр. 20 и 21 в РД за 2017 г. не се констатира наличието на други документи, с които да се доказват описаните от проверяващите органи продажби. Между отчетените продажби с ФУ [рег. номер] и [рег. номер], и осчетоводените приходи от продажби се установява разлика в размер на 66,20 лв. При направената документална проверка, експертизата не констатира да са приложени по делото описаните в приложената към РД на магнитен носител таблица в Excel fu_ZK060084_2017_1 общо 254 бр. бонове с номера от 24420 до 28545 на обща стойност 27 206,48 лв. и таблица в Excel fu_ZK060084_2017_2 общо 80 бр. бонове с номера от 5 [рег. номер] обща стойност 8 536,57 лв. Общата сума на така описаните плащания възлиза на 35 743,05 лв. Не са констатирани и първични документи, които да потвърждават описаните продажби с ПП „Бар ресторант". Според вещото лице задълженията за главници и лихви по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС за тази процесна година са както следва - Документирани приходи - 35 809,25 лв.; ДДС за начисляване - 0,00 лв.; Общо нетни приходи - 35 809,25 лв.; Разходи за дейността от счетоводството - 32 541,82 лв.; Финансов резултат за периода - 3 267,43 лв.; Осигурителни вноски за сметка на ФЛ - 1 479,36 лв.; Данъчна основа за облагане с ДОД - 1 788,07 лв.; Определен ДОД като ЕТ от 15% - 268,00 лв.; Внесен авансово патентен данък -400,00 лв.; Определен данък за внасяне - 132,00 лв.; Изчислена законна лихва за забавяне -0,00 лв.; Общо задължение за ДОД - 0,00 лв. За процесната 2018 г. експертизата не констатира наличието на други документи, с които да се доказват описаните от проверяващите органи продажби. Между отчетените продажби с ФУ [рег. номер] и [рег. номер] и осчетоводените приходи от продажби не се установява разлика. При направената документална проверка, експертизата не констатира да са приложени по делото описаните в приложената към РД на магнитен носител таблица в Excel fu_ZK060084_2018 общо 364 бр. бонове с номера [рег. номер] 6928 на обща стойност 39 772,00 лв., както и първични документи, които да потвърждават описаните в колона 2 от таблицата в експертиза продажби с ПП „Бар ресторант". При този вариант задълженията за главници и лихви по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС за тази процесна година са както следва – Документирани приходи /осчетоводени приходи от продажби/ - 39772,00 лв.; ДДС за начисляване – 0,00 лв.; Общо нетни приходи – 39772 00 лв.; Разходи за дейността от счетоводството – 37139,86 лв.; Финансов резултат за периода – 2632,14 лв.; Осигурителни вноски за сметка на ФЛ – 1701,36 лв.; Данъчна основа за облагане с ДОД – 930,78 лв.; Определен ДОД като ЕТ от 15%-140,00 лв.; внесен авансово патентен данък 400,00; определен данък за внасяне - -260,00 лв., Изчислена законна лихва за забава – 0,00 лв.; Общо задължения за ДОД – 0,00 лв. За 2019 г. вещото лице не констатира наличието на други документи, с които да се доказват описаните от проверяващите органи продажби. Между отчетените продажби с ФУ [рег. номер] и [рег. номер] и осчетоводените приходи от продажби се установи разлика в размер на 67,70 лв. При направената документална проверка, експертизата не констатира да са приложени по делото описаните в приложената към РД на магнитен носител таблица в Excel fu_ZK060084_2019_l общо 171 бр. бонове с номера [рег. номер] 9853 на обща стойност 19 213,46 лв„ и таблица в Excel fu [рег. номер] 2019 2 общо 189 бр. бонове с номера [рег. номер] 12636 на обща стойност 19 347,62 лв. Общата сума на така описаните плащания възлиза на 38 561,08 лв., както и първични документи, които да потвърждават продажби с ПП „Бар ресторант". Задълженията за главници и лихви по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС за тази процесна година са, както следва – Документирани приходи /осчетоводени приходи от продажби/ - 38628,78 лв.; ДДС за начисляване – 0,00 лв.; Общо нетни приходи – 38628,78 лв.; Разходи за дейността от счетоводството – 36388,91 лв.; Финансов резултат за периода – 2239,87 лв.; Осигурителни вноски за сметка на ФЛ – 1868,16 лв.; Данъчна основа за облагане с ДОД – 371,71 лв.; Определен ДОД като ЕТ от 15%-56,00 лв.; внесен авансово патентен данък 400,00; определен данък за внасяне - -344,00 лв., Изчислена законна лихва за забава – 0,00 лв.; Общо задължения за ДОД – 0,00 лв. За 2020 г. експертизата не констатира наличието на други документи, с които да се доказват описаните от проверяващите органи продажби. Между отчетените продажби с ФУ [рег. номер] и ZK163 745 и осчетоводените приходи от продажби се установи разлика в размер на 3759,10 лв. При направената документална проверка експертизата не констатира да са приложени по делото описаните в приложената към РД на магнитен носител таблица в Excel fu_ZK060084_2020 общо 275 бр. бонове с номера от 805 [рег. номер] обща стойност 30 660,75 лв. Не са констатирани първични документи, които да потвърждават описаните продажби с ПП „Бар ресторант". Задълженията за главници и лихви по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС за тази процесна година са, както следва – Документирани приходи - 37086,50 лв.;ДДС за начисляване-0,00 лв.; Общо нетни приходи -37 086,50 лв.; Разходи за дейността от счетоводството - 34095,20 лв.; Финансов резултат за периода -2 991,30 лв.; Осигурителни вноски за сметка на ФЛ - 2 034,96 лв.; Данъчна основа за облагане с ДОД – 956,34; Определен ДОД като ЕТ от 15% - 143,00 лв.; Внесен авансово патентен данък -400,00 лв.; Определен данък за внасяне - - 257,00 лв.; Изчислена законна лихва за забавяне -0,00 лв.; Общо задължение за ДОД -0,00 лв.; За 2021 г. не се констатира наличието на други документи, с които да се доказват описаните от проверяващите органи продажби. Между отчетените продажби с ФУ [рег. номер] и [рег. номер] и осчетоводените приходи от продажби се установи разлика в размер на 1600,00 лв. При направената документална проверка, експертизата не констатира да са приложени по делото описаните в приложената към РД на магнитен носител таблица в Excel fu_ZK060084_2021 общо 292 бр. бонове с номера [рег. номер] 1386 на обща стойност 31 992,70 лв. Не са констатирани първични документи, които да потвърждават описаните продажби с ПП „Бар ресторант". Задълженията за главници и лихви по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС за тази процесна година са, както следва - Документирани приходи - 33592,70 лв.; ДДС за начисляване-0,00 лв.; Общо нетни приходи -33592,70 лв.; Разходи за дейността от счетоводството – 32000,04 лв.; Финансов резултат за периода -1592,66 лв.; Осигурителни вноски за сметка на ФЛ - 2 168,40 лв.; Данъчна основа за облагане с ДОД – 1592,66; Определен ДОД като ЕТ от 15% - 239,00 лв.; Внесен авансово патентен данък -640,00 лв.; Определен данък за внасяне - - 401,00 лв.; Изчислена законна лихва за забавяне -0,00 лв.; Общо задължение за ДОД -0,00 лв. В действителност, така както са приети от съда двете допълнителни СИЕ са с различни крайни стойности. Видно от поставените задачи е, че двете експертизи отразяват вярно математическите изчисления, а разминаванията се дължат на различните първоначални данни, с които борави вещото лице, като при едната СИЕ експерта е приел стойностите, които жалбоподателят е отчел, счетоводно отразил и декларирал, както и тези приети с РА за недекларирани документи, за които СГЕ дава заключение, че са подписани от Е. С., а другата допълнителна СИЕ е изключила всички записи, при които не се констатират данни за вида на продадените стоки или при които няма други доказателства, че става дума именно за продажби, като договори, фактури, доказателства за плащания, приемо – предавателни протоколи и др. Независимо от това и двете допълни СИЕ са категорични в заключението си, че датата на регистрация по ЗДДС, не е тази приета от приходната администрация. В тази връзка, съдът, не кредитира крайното заключение на основната СИЕ, поради факта, че независимо от вярното математическо изчисление, вещото лице е боравило изцяло и напълно със стойности приети от ревизиращия екип за относими. Самият факт, че е последвала СГЕ, която изключва не малка част от документите, като неподписани от жалбоподателя, но включени в тази СИЕ, мотивира настоящият съдебен състав да изключи тези стойности, като такива, които отразяват действителния облагаем оборот на жалбоподателя. Горната фактическа установеност и правни изводи, мотивират съда да приеме, че до 19 юни 2023 г. ЕТ „Емил Савов – Е. “, не е подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС, доколкото предвид установеният общ размер на облагаемия оборот за периода от 2017 г. до 19.06.2023 г., същият не е подлежал на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС. От това следва, че РА, в оспорената част е необоснован и противоречи на материалния закон, като за периода от 01.01.2017 г. до 19.06.2023 г., не са налице материалните предпоставки за регистрация на дружеството по ЗДДС и начисляване на ДДС, на основание чл. 102, ал. 3 от ЗЗДС. Накрая следва да се уточни, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите има право да събере, като доказателства разпечатки от данни на технически носители, ако се установи, че са създадени от субекта или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Съгласно чл. 54, ал. 3, изр. второ от ДОПК - смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лицата упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. За да се приложи законовата презумпция по чл. 54, ал. 3, изр. 2 ДОПК, първият правнорелевантен факт, който следва да е доказан е, че данните от технически носители се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си. В случая е безспорно установено, че данните от ПП са от компютър, който се намира на място, където жалбоподателят упражнява търговска дейност. По тази причина е следвало да бъде изследвано дали устройството е негово, кога е придобито, и дали е ползвано от други лица и за други цели. В случая този факт не е приет за относим, и не е изследван. Съответно липсва анализ кога и какви данни са въвеждани. Нещо повече, безспорно е в случая /представено е Удостоверение изх. № 719901- 45/23.03.2022 г. на Районна служба ПБЗН Велико Търново/, че е възникнал пожар в Снек-бар „Релакс" през нощта на 16 срещу 17 февруари 2022 г., при който компютър, касов апарат, техника, стоки, амбалаж и т.н. са изгорели, което логично, налага закупуване на нова техника. Не се спори и, че продажба на този ПП „Бар и Ресторант“ /входирано заявление с № 1719/16.04.2025 г. от страна на „Ювиком“ ООД/, не е извършван на лицето Е. Н. С., както и, че не е възможно този продукт да бъде преинсталиран на друг харддиск, без участието на представител на „Ювиком“ ООД. Инсталацията на въпросният ПП на процесния компютър е направена на името на „Седкомерс“ ЕООД за обект Р. Г. „А.“, след което целия компютър заедно с инсталацията на програмата е закупен от жалбоподателя, втора употреба. Работилите по делото три СКТЕ не могат с категоричност да оборят твърдението, че в хода на проверката и при сваляне на информацията, от страна на експертите не е работено с архивна база данни, в която се съдържат записи на предходно дружество, което е експлоатирало програмния продукт. Ирелевантно е в случая обстоятелството, че липсват доказателства за закупуване на компютърна конфигурация с инсталиран ПП на нея, втора употреба, тъй като данните, които извличат вещите лица и се потвърждават от „Ювиком“ ООД са безспорни - инсталацията на въпросният ПП на процесния компютър е направена на името на „Седкомерс“ ЕООД за обект Р. Г. „А.“ най – късно през месец юни 2009 г., а жалбоподателят започва ефективно да експлоатира заведението си през 2010 г. Ето защо неправилно органите по приходите са приели за доказана първата предпоставка по чл. 54. ал. 3. изр. 2 ДОПК за приложение на законовата презумпция, че данните от технически носители са създадени или ползвани от жалбоподателя. Тези конкретно изводи, мотивират, съда да презюмира, че дори и флаш паметта, с която са свалени данните от проверяващите, да е била коректно изчистена от стари записи и предходни проверки, то липсата на безкритичен подход по отношение на информацията свалена от ПП експлоатиран от жалбоподателя е достатъчно основание да се приеме, че данните от този продукт са некоректни и не отразяват вярно реализираните от жалбоподателя артикули. Съобразно изложеното и наличните по делото доказателства, пред съда не са потвърдиха изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени продажби, съответно реализирани доходи. Поради това в случая не се прилага правилото по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт. С оглед на всичко посочено дотук съдът счита, че неправилно с ревизията са определени задълженията за ДДС за всички посочени в РА данъчни периоди. Ревизионният акт е незаконосъобразен в част, с която са начислени допълнително ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г. общо в размер на 192 029,37 лв. и лихви в размер на 66 849,90 лв. В частта по ЗДДФЛ Въз основа на анализа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с РА в обжалваната част по ЗДДФЛ за 2017 г„ 2018 г.. 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени приходи формирани в размер на определените данъчни основи за облагане с ДДС за съответните ревизирани години, като за всяка ревизирана година е определена средна надценка по продажни цени на стоките (без продукцията), регистрирани в ПП „Бар и ресторант" и доставните цени на същите стоки, вписани в събраните при ревизията фактури за доставки, признати са допълнително разходи, представляващи неосчетоводени разходи за материали и външни услуги. В резултат на това за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени данъчни финансови резултати, които са намелени с дължимите от Е. Н. С. осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, като по този начин са формирани данъчни основи за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ. В хода на ревизията е установено, че за 2017 г„ 2018 г.. 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Е. Н. С. е декларирал облагане с патентен данък на дейността си като ЕТ "Емил Савов - Е. ". Като се имат предвид изложените по-горе мотиви за липсата на укрити доставки и фактури, респ. приходи от тяхната последваща реализация, съдът намира, че констатациите на органите по приходите относно определените допълнително приходи и разходи по неотчетените фактури са неправилни и незаконосъобразни, доколкото неправилно на основание чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 61и, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси органите по приходите са приели, че за тези данъчни години ЕТ "Емил Савов - Е. " следва да се облага по общия ред на ЗДДФЛ. Предвид изложеното Ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта, с която по ЗДДФЛ са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък за 2017 г. в размер на 6 809.00 лв. и лихви в размер на 4 196,07 лв., за 2018 г. в размер на 7 315.00 лв. и лихви в размер на 3 761,61 лв., за 2019 г. в размер на 6 776,00 лв. и лихви в размер на 2 680.66 лв.. за 2020 г. в размер на 11 714.00 лв. и лихви в размер на 3 453,78 лв., за 2021 г. в размер на 12 721.00 лв. и лихви в размер на 2 452,83 лв. При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК /л.545 от делото/ и представените доказателства за извършването на такива в размер на 5665,11 евро. По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав