Решение № 45 от 1.4.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 1038/2025 г.

Производството е образувано по предявена Искова молба от М. Г. М. с ЕГН ••••••••••, адрес: град Ябланица, област Ловеч, улица „••••••••••“ № 33, чрез адв. Х. Б. от АК - Плевен (ищец) срещу „•••••••••••• Д.“ ООД с ЕИК: •••••••••••••, седалище и адрес на управление: село Български извор, община Тетевен, област Ловеч, улица „••••••••••••••“ № 60, представлявано от Р. Р. Д.. (ответник) с предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да му заплати неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, в размер на 8 000 лева /4 090.34 евро/. В исковата молба ищеца твърди, че ищецът до началото на месец май 2025 г. работел на длъжност „Охрана“ в „•••••••••••• Д.“ ООД. Мястото му на работа било в ресторанта и на паркинга собственост на ответника находящ се в село ••••••••••••, община Ябланица, улица „Опълченска“ № 57. Сочи, че на 27.03.2025 г. - 28.03.2025 г. бил нощна смяна от 16:30 ч. до 08:00 ч. заявява, че на 28.03.2025 г. към 07:00 ч. отишъл до един от шофьорите на камиони, които били спрели на паркинга, за да му каже, че е просрочил времето на престой и трябва да доплати. Шофьорът на камиона му казал: „Ти знаеш ли, кой съм аз?“ и започна да крещи на ищецът. Ищецът му обяснил, че трябва да си доплати престоя. Тогава шофьорът се опитал да го удари с глава, но ищецът се предпазил. След това го ударил с бутилка от минерална вода по главата. Сочи, че в последствие шофьорът започнал да заплашва ищецът, като казал: „Ти ще видиш, кой съм аз! Сега ще видиш!“ И започнал да набира телефона си, за да се обади на някого. Един от шофьорите на камиони се намесил. Ищецът заявява, че в същото време шофьорът, който го ударил с бутилката, започнал да го псува и да го заплашва: „Сега ще ти еба майката! Ще ти еба майката!“ Въпросният шофьор, който му нанесъл удар, заплашил и го напсувал до този момент бил непознато за ищеца лице. На следващо място ищецът сочи, че се прибрал в ресторанта и заключил вратите. След около половин час на паркинга пристигнал лек автомобил марка „Опел“, комби, зелено - жълт на цвят. От колата излезли трима мъже. Тримата мъже отишли до шофьора, който преди това ударил ищецът. След това започнали да обикалят ресторанта. В един момент се спрели до вратите на ресторанта. Започнали да дърпат вратите и крещели „Ще те убием! Ще ти разкажем играта! Да видиш, на кого посягаш ти бе!“. След като видели, че не могат да влязат, се отдръпнали настрани. В този момент дошла жената, която работи на длъжност „фурнаджийка“. Тя носела мляко. Ищецът й отворил вратите и й помогнал да постави млякото в ресторанта. Сочи се в исковата молба, че в този момент през отворените врати нахълтали тримата мъже. Единият от тях блъснал с ръце в гърдите ищецът и той паднал на пода. Свил се на кълбо, за да предпази с ръцете си главата. В този момент и тримата мъже започнали да го ритат с крака и да го удрят с юмруци по цялото тяло. Жената започна да им вика, да спрат да го бият, че ще го убият. Но те продължили да го удрят и ритат. Влязъл един от шофьорите на камионите, за да си купи закуска. Той се намесил, като им се развикал да го оставят и да спрат да го удрят и ритат. Тримата мъже спрели и се запътили към колата. Ищецът взел телефона си и направил снимка на тримата мъже. Те го забелязали, че ги снима и се върнали обратно в ресторанта. Започнали да го заплашват и да му крещят. Опитали се да му вземат телефона и го накарали да изтрие снимката. Той изтрил снимката. След това те се оттеглили към колата си и се качили в нея. Ищецът сочи, че след нанесения му побой почувствал силни болки в главата, по лицето, кръста, гърба и гръдния кош. В последствие почувствал световъртеж, замайване и му се догадило. Целият обект включително паркинга и ресторанта били поставени под видеонаблюдение. Уведомил ••••••• •••••••••••••• за случая. Тя го уверила, че има видеозаписи на инцидента, които ще бъдат предадени на органите на МВР. След инцидента ищецът посетил личния си лекар, който го прегледал и го посъветвал да подаде жалба в РУ на МВР - Ябланица. Ищецът подал жалба в РУ на МВР - град Ябланица. Сочи, че към настоящият момент е образувано досъдебно производство по случая, а именно: ДП № 64/2025г. по описа на РУ на МВР - Ябланица, прокурорска преписка № 1575/ 2025г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч. Заявява, че в същия ден 28.03.2025г. отишъл до град Плевен, където е освидетелстван от съдебен медик и му било издадено съдебномедицинско удостоверение. В следващите дни посетил медицински специалист, където бил прегледан и му били направени изследвания. ЗаР. здравословното му състояние се наложило да бъде хоспитализиран, за които обстоятелства му били издадени медицински документи. Сочи, че вследствие на инцидента от 28.03.2025 г. му било увредено здравето, поР. което бил временно неработоспособен. Няколко месеца чувствал болки в местата, където бил удрян. Сочи, че все още на моменти има пристъпи на световъртеж и замайване. Продължава да изпитва страх за живота и здравето си. На следващо място в исковата молба се сочи, че по случая била образувана преписка в ТП на НОИ - Ловеч. След извършената проверка по случая ТП на НОИ - Ловеч издал разпореждане, в което било прието, че възникналият инцидент от 28.03.2025 г. в който пострадал ищецът, представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Заявява, че увреждането на здравето което получил в резултат на трудовата злополука, довело до значителни физически и психически страдания и болки, включително и намалено самочувствие и увереност в собствените ми сили, които търпял и продължавал да търпя все още ежедневно. Също така вследствие на инцидента от 28.03.2025г. изпитал и продължава да изпитва негативни чувства и емоции състоящи се в уплаха за живота и здравето му, чувство на непрекъснат и основателен страх, безпокойство в продължителен период от време, както и чувства на силно и дълбоко унижение, накърняване на личното му достойнство, чест и самочувствие. На следващо място се сочи, че след като изтекло времето, в което бил в болничен, поискал от работодателя му да му бъде прекратено трудовото правоотношение, тъй като преживените стрес и страх от инцидента от 28.03.2025г. продължавал да ги изпитва. Твърди, че въпросните лица които го пребили, след инцидента започнали да го търсят, което още повече създало в ищеца страх за живота и здравето му. Не се чувствал в безопасност на работното му място. При това положение работодателят му се съгласи да му прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника „•••••••••••• Д.“ ООД с ЕИК: •••••••••••••, седалище и адрес на управление: село Български извор, община Тетевен, област Ловеч, улица „••••••••••••••“ № 60, представлявано от Р. Р. Д., да заплати на ищеца М. Г. М. с ЕГН •••••••••• сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука от 28.03.2025 г., а именно претърпените от ищеца физически и психически страдания и болки, включително и намалено самочувствие и увереност в собствените му сили, негативни чувства и емоции състоящи се в уплаха за живота и здравето му, чувство на непрекъснат и основателен страх, безпокойство в продължителен период от време, както и чувства на силно и дълбоко унижение, накърняване на личното му достойнство, чест и самочувствие за периода от настъпване на злополуката до деня на предявяване на иска, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 28.03.2025 г. до окончателното изплащане на претендираната сума по иска. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски. В срока по чл. 131 е депозиран отговор на Исковата молба, чрез пощенски оператор, с дата на пощенското клеймо, 06.10.2025 г. от „•••••••••••• Д.“ ООД с ЕИК: •••••••••••••, седалище и адрес на управление: село Български извор, община Тетевен, област Ловеч, улица „••••••••••••••“ № 60, представлявано от Р. Р. Д., чрез адв. Кривошиева от ЛАК. Ответното дружество, сочи, че оспорват всички твърдения на ищеца, свързани с начина и обстоятелствата при които се е случила злополуката, твърденият интензитет на болките и страданията, загубата на съзнание в резултат на упражненото физическо насилие, световъртеж, замайване и гадене. Сочи се от ответното дружество, че в нарушение на длъжностната си характеристика, М. се е държал арогантно, самонадеяно и е отправил заплахи към шофьора на паркирал на паркинга камион, като с това си поведение е станал причина за възникналия конфликт. Не е спазил утвърдените правила и не е предоставил касов бон за допълнително начислена сума на шофьора на паркиралия камион и по този начин е създал съмнения за неспазване на фискалните задължения на фирмата ответник, както и предпоставки за лично облагодетелстване. Твърдят, че с поведението си Г. е нанесъл репутационна вреда на ответното дружество и след този случай, а и предишни такива, това му поведение е станало известно сред шофьорите паркиращи на паркинга и е довело до отлив на клиенти. Твърдят, че има множество оплаквания срещу ищеца от други шофьори за проявено подобно агресивно поведение. Считат, че злополуката е в резултата на груба небрежност от страна на ищеца, изразяваща се в саморазправа с шофьора на паркирал на паркинга камион, отправяне на обидни думи и закани, довели да последвалата физическа разправа и травми. При това положение ответника счита, че процентът на съпричиняване от страна на ищеца е 90%. Твърди се, че ищецът не е губил съзнание, изправил се е веднага след инцидента, разговарял е по телефона, като в следващите няколко дни - 29, 30, 31 ежедневно е посещавал заведението прекарвайки по няколко часа там, шофирал е колата си, движил се е безпроблемно и е бил във видимо добро здраве и адекватно психично състояние. Твърдят, от ответното дружество, че с лицата нанесли побоя Г. е имал стари дрязги и физическата разправа не е свързана само с пряката му работа във фирмата. Не на последно място оспорват и размера на претендираното обезщетение. Молят съда да постановите решение, като отчете съпричиняване от страна на ищеца в размер на 90% и присъди справедливо обезщетение съобразено с действително претърпените от ищеца болки и страдания, както и установената трайна съдебна практика за причинена лека телесна повреда. Претендира сторените съдебни разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ, за вреди, настъпили от трудова злополука, поР. което и на основание чл. 104, ал. 4 ГПК вр. с чл. 357, ал. 1 КТ делото е подсъдно на районен съд. (в т.см. постановеното по реда на чл. 274, а;. 3 ГПК определение № 558 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 243/2012 г., IV г. о., ГК). Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреданеимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/ или пенсията по общественото осигуряване. Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 3) вреда- имуществена или неимуществена, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата. В настоящият случай между страните не е спорно, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжност „Охрана“ в „•••••••••••• Д.“ ООД. Мястото му на работа било в ресторанта и на паркинга собственост на ответника находящ се в село ••••••••••••, община Ябланица, улица „Опълченска“ № 57. Не е спорно, а е изводимо и от представеното Разпореждане № 5104-10-15 от 22.04.2025г. на ТП на НОИ - Ловеч, че на 28.03.2025 г. ищецът е претърпял злополука, призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО по административен ред. Злополуката се състои във внезапно травматично увреждане, получено по време на осъществяване на обичайната трудова дейност и по повод на извършваната от ищеца работа, вследствие на което е получил открита рана на клепача и окоочната област и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Конкретиката на случая сочи, че е налице злополука, призната по надлежния ред. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото. Обстоятелството дали трайно намалената неработоспособност е под или над 50% е ирелевантно за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. В т.см. са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по гр. д. № 2487 за 2008 г. на III г.о., гр. д. № 483 за 2009 г. на III го, гр. д. № 69 за 2009 г. на IV г.о, гр. д. № 855 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. № 1934 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. № 436 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. № 29 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. № 354 за 2010 г. на III г.о., гр. д. № 1028 за 2010 г. на III г.о., решение № 477 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1444/ 2010 г., IV г.о., ГК, решение № 33 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5146/2008 г., IV г. о., ГК, решение № 128 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009г., съгласно които ВКС е дал разрешение на поставения материалноправен въпрос в смисъл, че „Вредите, понесени от работници/ служители вследствие трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайно намалена работоспособност под 50%, подлежат на обезщетяване от работодателя на основание чл. 200 КТ”. Изменението на КТ през 2004 г. само е заменило понятието „инвалидност“ с „трайна неработоспособност над 50%“, уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО, но тази промяна не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионална болест. В чл. 200 КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът не се интересува от причинителя и неговата вина. От представените медицински документи от ищеца, се установи, че последният имал увреждане вследствие на травма от трудовата злополука и допълнителни усложнения, възникнали по-късно, което обуславя извод за наличие на причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди. Изложеното обуславя извод, че са налице първата и втората предпоставки на фактическия състав, регламентиращ отговорността на работодателя при трудова злополука, което налага изследване на втората такава, а именно претърпени от ищеца вреди. Следва да се допълни, че съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Пропусната полза за временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 КТ се изразява в разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Последните вреди са с имуществен характер. Развитие на тази правна норма в контекста на поставения въпрос са отговорите, дадени с решение № 492/ 19.07.2010г. по гр.д. № 1114/ 2009г. на ВКС, III г.о. и решение № 548/ 06.12.2010г. по гр.д. № 1119/ 2009г. на ВКС, III г.о., с които е прието, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинноследствена връзка, и разликата между получаваното трудово възнаграждение, което би било получаване, ако не е налице професионалното заболяване и възнаграждението за по-ниско платената длъжност, следствие трудоустрояването. Размерът на обезщетението следва да се формира от разликата между получаваното преди увреждането брутно трудово възнаграждение от една страна и размера на обезщетението за временна нетрудоспособност - ППВС 4/ 1968г. Разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО като официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти - чл. 179, ал. 1 от ГПК. Съдържащите се в него констатации за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждане на здравето на работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука. С разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установено, че злополуката е осъществена при изпълняване на възложената работа. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция, обективирана в Определение № 5266/19.11.2024 г. по гр.д. № 1530/2024 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 50006/06.03.2024 г. по гр.д. № 3165/2022 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 50023/09.03.2023 г. по гр.д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 205/08.10.2018 г. по гр.д. № 5039/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 691/20.06.2017 г. по гр.д. № 5085/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 374/23.07.2014 г. по гр.д. № 3766/2013 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 109/12.03.2012 г. по гр.д. № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 31/02.02.2011 г. по гр.д. № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 753/28.01.2011 г. по гр.д. № 457/2010 г. на ВКС, III г.о. Според възприетото в цитираната практика, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл. 57- чл. 60 КСО и чл. 61- чл. 63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО трудовата злополука може да се установява само по административен ред. С новата уредба на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55 - чл. 67 КСО, в сила от 01.01.2000 г., при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при действието на КСО, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по административен ред и е от изключителната компетентност на съответните административни органи, поР. което не може да бъде установявана в исковото производство по чл. 200 КТ. Това са обуславящи отговорността на работодателя въпроси. Връзка между претърпените от ищеца вреди и трудовата злополука, освен от разпореждането по чл. 60 КСО, се потвърждава и от експертното заключение съобразно приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Съобразно заключението на вещото лице вследствие на процесната злополука ищецът е претърпял към 28.03.2025год. установени две охлузвания в лявата челна област и на дясната очница; кръвонасядания на лявата ушна мида, в лявата челна половина, горния ляв клепач, дясната очница, двете устни и в лявата половина на гърба; както и отоци на лявата ушна мида, в лявата челна област и на двете устни. На 01.04.2025 год. М. е приет в неврохирургично отделение, където е поставена клинична диагноза контузия на главата - мозъчно сътресение. Охлузванията, крьвонасяданията и отоците по главата и тялото са причинили на М. болка и страдание (съгласно чл. 130 ал. 2 от НК). Контузията на главата, изразяваща се с мозъчно сътресение представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота (съгласно чл. 130 ал. 1 от НК). Предвид гореописаните увреждания (охлузвания, кръвонасядания и отоци по главата и гърба) на М. са причинени болка и страдание за около 10-15 дни, които са без остатъчни явления. По отношение на претърпените неимуществени вреди: В съдържанието на понятието „неимуществени вреди” според последователната практика на ВКС се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, какъвто е и настоящият случай /в този смисъл Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК/. Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост. Неимуществените (морални) вреди се изразяват в психическата болка и страдания на увреденото лице, както и всички други негативни преживявания в резултат на трудовата злополука. В съответствие със заключението, дадено с отговора на трети въпрос от приетата СМЕ, съдът намира за установено, че след инцидента от 28.03.2025 г. и въпреки прилаганите медикаменти за обезболяване ищецът е изпитвал продължително време силни болки и страдания, както от травмите, така и от наложилите се във връзка с тях медицински изследвания и предприети мерки по лечение. Ищецът е изпитвал силни болки и страдания за период от 10-25 дни, тъй като на ищеца М. е причинено мозъчно сътресение без загуба на съзнание, което по естеството си представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените увреждания са резултат на тъпа травма, като според вида и разположението си е отговарят да са причинени от удари с ръце и крака, както и при падане от собствен ръст върху земната повърхност. Като експертът заключва, че симптомите при подобно увреждане - лека черепно-мозъчна травма, отшумяват за около месец, като в началото може да има оплаквания от главоболие, нарушен сън, нарушена работоспособност, които постепенно намаляват. Видно от приетата комплексна съдебно психолого - психиатрична експертиза се установява, че вследствие инцидентът от 28.03.2025 г. ищецът М. е развил остра травматична криза, с характерните емоционални преживявания и обичайното преминаване през отделните фази на преработка на психотравмата. Също така от заключението на вещото лице се установява, че при ищецът след първоначалната стресова ситуация от 28.03.2025 г. е последвало състояние на емоционална реакция, освобождаване, преработка и преориентация. Тези емоционални преживявания са били съпътствани със страхове, повишена тревожност, когнитивни затруднения, отбягващо поведение, напускане на работа, постоянно връщане и говорене за проблема. Вещото лице сочи, че М. е изживял вследствие инцидента от 28.03.2025г. страх за живота и здравето си. От експертизата става ясно още, че вследствие на инцидента от 28.03.2025 г., М. М. е изпитал широка гама от негативни преживявания, сред които и чувство за накърнено достойнство и самочувствие, унижение и обида. Сочи се още, че преживяното на 28.03.2025 г. е оставило своите следи, като е направило М. предпазлив и внимателен. Съдът намира за установено, че като пряка последица от процесната злополука животът на ищецът се е променил драстично, като са били налице нарушения в емоционалното, когнитивното, социалното и професионалното функциониране на ищеца, водещи до депресивитет и поведение на изолация. Причинноследствената връзка е налице. В допълнение на изложено се явяват и събраните по делото гласн9ои доказателствени средства. От свидетелските показания на свидетеля ••••••• М.ов М., преценени по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че той е видял баща си непосредствено след инцидента, като в показанията обяснява, че е видял конкретни наранявания върху ищеца. Свидетелят ••••••• М. заяви, че баща му не се е чувствал добре, поР. което са потърсили медицинска помощ. В показанията си свидетелят сочи, че М. М. в следващите дни е продължил да не се чувства добре, като е имал физически и психологични оплаквания. Свидетелят сочи, че М. М. дълго време е бил подтиснат и се е страхувал от това извършителите на неправомерните действия спрямо него да не го потърсят отново за саморазправа. От свидетелските показания на ••••••• Р.а •••••••••••••• се установява, че действително М. М. е работил към момента на инцидента в качеството си на „Охранител“ в „•••••••••••• Д.“ ООД. Свидетеля заявява, че на мястото на инцидента има камери за видеонаблюдение. Не отрича, че е имало инцидент на 28.03.2025 г., както и че на процесната дата М. е бил на работа. Свидетеля не отрича, че М. е имал задължението да събира таксите за платения паркинг. Свидетеля •••••••••••••• заяви, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е било искането отправено от ищеца към нея. Свидетеля заяви, че ищецът е изпълнителен и няма наложени дисциплинарни наказания, докато е работил в дружеството. На следващо място от съдраните гласни доказателствени средства на свидетеля Е. М. се потвърди, че към деня на инцидента М. М. е работил като охранител при работодателя „•••••••••••• Д.“ ООД, както и че охранителите са имали задължението да събират такси от платения паркинг. В подкрепа на така установената фактическа обстановка е допусната и назначена съдебно техническа - компютърна експертиза, както и извършеният оглед по реда на чл. 204 от ГПК на веществено доказателствено средство - компактдиск. Установи се детайлно случилото се на 28.03.2025 г. Потвърди се, че спрямо ищецът М. са били извършени агресивни действия на паркинга и по-късно в ресторанта, вследствие на които ищецът е получил наранявания и травми. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди: Доколкото претърпените от ищеца болки и страдания могат да бъдат парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по принципа на справедливостта. Съобразно задължителните указания, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на ВС, Пленум, „справедливостта“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт тежки телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии: момент на причиняване на телесните увреждания, възраст и обществено положение на пострадалия. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, следва бъдат взети предвид характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания. Трябва да се отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, какви са прогнозите за пълно възстановяване; да се съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В този смисъл са и Решение № 50012/21.03.2023 г. по т.д. № 180/2022 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 460/16.07.2025 г. по гр.д. № 5021/2023 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 169/19.03.2025 г. по гр.д. № 5295/2023 г. на ВКС, III г.о. Съдът взема предвид съдебномедицинската експертиза, психолого - психиатрична експертиза, както и свидетелските показания на синът на ищеца – ••••••• М., последните преценени по реда на чл. 172 ГПК, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Видно от съвкупната преценка на посочения доказателствен материал, ищецът е получил две охлузвания в лявата челна област и на дясната очница; кръвонасядания на лявата ушна мида, в лявата челна половина, горния ляв клепач, дясната очница, двете устни и в лявата половина на гърба; както и отоци на лявата ушна мида, в лявата челна област и на двете устни. На 01.04.2025 год. М. е приет в неврохирургично отделение, където е поставена клинична диагноза контузия на главата - мозъчно сътресение. Охлузванията, крьвонасяданията и отоците по главата и тялото са причинили на М. болка и страдание. Пострадалият е изпитвал продължително време силни болки. След проведеното лечение постепенно болките са отслабвали по интензитет. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът взе предвид - възрастта на пострадалия (64 г. към момента на злополуката и 65 г. към настоящия момент), характерът на увреждането (мозъчно сътресение представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота) и обстоятелствата, при които е настъпило (нападение и нанасяне на физически удари по време на работа), причинените морални страдания, икономическата конюнктура в страната, израз на която е нарастващата минимална работна заплата (620.20 евро за 2026 г.), психологическите аспекти на страданието свързани с личностните особености на пострадалия, както и средните обезщетения определени от съдебната практика при сходни наранявания и обстоятелства, след нанесен побой (Решение № 112 от 8.05.2025 г. на ВтАС по в. гр. д. № 629/2024 г., с което е потвърдено Решение № 160 от 26.07.2024 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 615/2023 г.; Решение № 261546 от 5.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3556/2021 г., което потвърждава решение № 20146161/25.06.2021 г., по гр. д. № 4745/2020 г. по описа на Софийски районен съд), и определя същия в размер на 3 000 евро. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно решение от 05.03.2026 г. по ТД № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. ПоР. това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. ОСГК на ВКС приема за правилно становището, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ. В тези случай когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ. В тази връзка е без значение факта, ищецът по настоящето дело дали е получил обезщетение или пенсия от общественото осигуряване, тъй като размерът на същото не следва да се приспада от определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди. По отношение на възражението за съпричиняване: Съгласно чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на пострадалия. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл е и актуалната практика на ВСК, изложена в Решение № 410/03.07.2025 г. по гр.д. № 1686/2024 г. на ВКС, III г.о. Не всяко поведение на пострадалия служител и не всяко пренебрегване на съображения, свързани с безопасността при изпълнение на работата обективира основанието на чл. 201, ал. 2 КТ. Определението за груба небрежност е дадено по Решение № 510/30.11.2011 г. по гр.д. № 1923/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011г. на ВКС, IV г.о. В редица съдебни решения, част от които Решение № 348/2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г., IV г.о.; Решение № 62/2015 г. по гр.д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 252/2016 г. по гр.д. № 1364/2016 г. на ВКС, IV г.о., са изяснени признаците, които отличават грубата небрежност, а също и критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ. Груба небрежност и основание по чл. 201 ал. 2 КТ би имало, ако под влияние на употребен алкохол служителят самонадеяно пренебрегва риск, за който е инстуктиран, или ако опасността е била очевидна за всеки при конкретните обстоятелства. Съдът намира за установено, че процесният случай не е такъв. В хода на настоящото производство не са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършено медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта при постъпване на ищеца в болничното заведение на 28.03.2025 г. и на 01.04.2025 г. Не са представени и изследвания за алкохолно съдържание в издишан от ищеца въздух. Налице е противоречие между свидетелските показания на свидетелите, разпитани по искане на ответника, и приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Свидетелят •••••••••••••• заяви, че в отговорностите на ищеца е да събира както регулярните, ката и таксите за превишен престой на паркинга. Видно и от приетите по делото записи от охранителни камери се установи, че на ищецът е бил нанесен удар от шофьор на тежкотоварен автомобил на паркинга, а след това и вътре в ресторанта, без да се доказва, че е имало провокация от негова страна или друг вид съпричиняване, довело до напъпването на трудовата злополука. Затова и не е налице пълно доказване увреждането да е причинено вследствие проявена от страна на пострадалия груба небрежност при и по повод осъществяваната от него трудова функция. Ето защо, съдът не намира приложение нормата на чл.201, ал.2 КТ, установяваща предпоставките за намаляване отговорността на работодателя, а възражението на ответника в този смисъл, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. По искането за присъждане на законна мораторна лихва: Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава от момента на настъпване на увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, съгласно която норма за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука, поР. което законна лихва следва да се присъди от датата на настъпване на трудовата злополука 28.03.2025 г. до момента на окончателно заплащане на главницата. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането. По разноските: С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК сторените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а ищецът заплаща сторените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ищецът е представляван от адвокат във основата на подписан договор за правна защита и съдействие, с уговорен размер на възнаграждението 920.33 евро, за които размер е представен и списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК. Предвид уважената част от иска, адвокатското възнаграждение което ще се присъди е – 674.92 евро. Ответникът е сторил разноски в размер на 1043.04 евро, от които 736.26 евро за адвокатско възнаграждение и 306.78 евро депозит за съдебна експертиза. Предвид отхвърлената част от иска, разноските които ще се присъдят са в размер на – 278.07 евро. Срещу претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна е направено възражение за прекомерност от ищеца. В случая следва да се посочи, че при възражение за прекомерност, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая насрещната и възразяваща страна е претендирала по-висок размер на адвокатско възнаграждение, в тази връзка не следва да бъде уважено направеното от нея възнаграждение за прекомерност на претенцията на ответното дружество за адвокатски хонорар. В полза на ищеца от бюджета на РС - Тетевен са заплатени разноски за две експертизи – 613.56 евро. Предвид уважената част от иска, сумата в размер на 449.98 евро следва да се заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК от страна на ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на иска – 120.00 евро. Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът