Решение № 3846 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба, подадена от Д. И. Д., като едноличен търговец с фирма „Д. Д.- 80“ с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ. Лясковец, [улица], чрез адв. Х. К., срещу Ревизионен акт № Р-04000424002153-091-001/ 28.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден след оспорване по административен ред с Решение № 19/ 14.02.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК. Оспорващият твърди, че липсват основания за прилагане на особения ред за облагане по аналогия и са нарушени разпоредбите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне размера на данъчните му основи, за всеки от изброените видове задължения. Същият счита, че органите по приходите не са установили точно и обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до определяне на задълженията му по ЗДДС и за подоходен данък, като са базирали изводите си единствено на данните от програмния продукт „Микроинвест склад Про“, без обаче да са описали използвания алгоритъм и наличните първични документи, подкрепящи тези данни. Сочи, че коментираният програмен продукт е складова програма и не е предназначен за водене на счетоводна отчетност, като намира за взаимнопротиворечиви и мотивите за нередовно счетоводство, при констатации за пълна проследимост на стоковите и паричните потоци. Изтъква и че в хода на ревизията не е доказано закупуването от едноличния търговец на стоки извън отразените в счетоводството му, видът на въпросните стоки е такъв, че те не биха могли да са произведени от него, нито закупени от лица извън дистрибуторите на хранителни стоки в региона, а сочените от приходната администрация обеми продадени стоки и приходи от тях, не биха могли да се реализират от наличностите през отделните периоди. Жалбоподателят намира за неправилно определени от ревизията и основите за облагане с данък, като сочи, че в РА липсват надлежни мотиви в тази насока, не е извършен анализ на наличните данни за себестойност и надценка на отделните видове стоки, не са анализирани и данните за налични технически проблеми при използването на ПП „Микроинвест склад Про“ през процесния период, които са били съобщени на ревизиращия екип. С тези аргументи, подробно развити в жалбата, се твърди незаконосъобразност на допълнително начислените данъци върху определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за стоки, за които е прието, че са продадени, без да са отчетени приходи и без да е начислен ДДС. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата по изложените в същата съображения, развива и допълнителни такива в представени писмени бележки. Претендира сторените по делото разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители, оспорва същата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания, чрез ст. юрисконсулт Т. излага доводи за законосъобразност и правилност на ревизионния акт и моли жалбата да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в потвърдителното решение на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. Допълнителни аргументи за неоснователността на жалбата, са развити от гл. юрисконсулт У., в представена писмена защита. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 230,77 евро, съгласно представен в проведеното на 21.04.2026 г. съдебно заседание, списък по чл. 80 от ГПК. Участващият в делото прокурор от ВТОП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на настоящото производство не са събрани доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: На Д. И. Д., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Д.Д. - 80“, е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения по ЗДДС - за данъчни периоди от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г. и по ЗДДФЛ - за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 година. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000424002153-020-001/ 30.04.2024 г., издадена като електронен документ от Б. Б. – началник Сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Велико Търново, редовно оправомощен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 651/ 11.08.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, връчена по електронен път на 13.05.2024 година. Впоследствие със Заповеди за изменение на ЗВР № Р- 04000424002153-020-002/ 11.06.2024 г. и № Р-04000424002153-020-003/ 07.08.2024 г. на същия орган по приходите, срокът за приключване на ревизионното производство е удължен до 13.08.2024 г., съответно до 13.09.2024 година. И тези заповеди са връчени на ревизираното лице по електронен път. В хода на ревизията е установено, че ЕТ „Д. Д. - 8. “ е регистриран по ЗДДС, считано от 01.12.2015 г., основната му дейност е търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, извършвана в магазин „Супермаркет“, находящ се в [населено място], общ. Лясковец. Продажбите в обекта са отчитани чрез общо 5 броя регистрирани ЕКАФП, които са или са били с дистанционна връзка към НАП, като част от тях са дерегистрирани през ревизирания период. През ревизирания период едноличният търговец е сключил общо 12 трудови договора. Преди започване на ревизионното производство, с Протокол № 0108970/ 23.10.2023 г. е документирана извършена от органи по приходите проверка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, находящ се в [населено място], [улица]. При тази проверка от органите по приходите е извършена контролна покупка на минерална вода на стойност 0,65 лв., за която е била издадена касова бележка № 013226/ 23.10.2023 г. от ЕКАФП. Установено е, че в магазина има 2 бр. ЕКАФП с дистанционна връзка към НАП за регистриране на продажбите и наличието на три компютъра с инсталиран на тях програмен продукт за отчитане на продажбите - „Микроинвест склад Про“, като един от тях се използва за сървър. В хода на проверката от органите по приходите, с участието на IT-специалист от Дирекция „Информационни системи и електронно управление“ при ЦУ на НАП, са извършени действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК чрез копиране на информация от програмния продукт „Микроинвест склад Про“ на технически носители. За извършените действия е съставен Протокол сер. АА № 0001669/ 23.10.2023 г., с Приложение № 1, представляващо неразделна част от него. В приложението към протокола са описани конкретните действия по обезпечаване на доказателствата, изразяващи се в направена снимка на времето на започване на обезпечаването ([интернет адрес]); локализиране на информацията от използвания програмен продукт за извършените продажби в обекта ([интернет адрес]); архив на данните, които се изземват; копиране на файловете за обезпечаване в директория на диска на компютъра на който се обработват данните; направена снимка на времето на завършване на локализирането и копирането на информацията ([интернет адрес]); за гарантиране автентичността на информацията, съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК, на компютъра в обекта са формирани контролни суми SH1 и SHА256 (файл [интернет адрес]) за файловете подлежащи на копиране, извършено посредством инсталирана програма на устройство с преносима (флаш) памет; извършено копиране на файловете с данни и файла с контролните суми на устройство с преносима памет, след което записване на същите на три броя финализиран оптичен носител (CD-R), върху които с перманентен маркер са изписани номера и датата на протокола за предприетите действия за обезпечаване на доказателства, имената на присъствалите при проверката лица и подписите им. Едното от копията е предадено на едноличния търговец, второто – на органите по приходите, а третото е поставено в плик и запечатано с подписите на органите по приходите и на Д.Д.. Във връзка с обезпечената по реда на чл. 40 от ДОПК информация, с Резолюция за възлагане на проверка № П-04000423202941-0РП-001/ 26.10.2023 г., изменена с Резолюция за възлагане на проверка № П-04000423202941-0РП-002/ 29.11.2023 г., изменена с Резолюция за възлагане на проверка № П-04000423202941-0РП-003/ 23.01.2024 г., изменена с Резолюция за възлагане на проверка № П-04000423202941-0РП-004/ 22.02.2024 г., изменена с Резолюция за възлагане на проверка № П-04000423202941-0РП-005/ 21.03.2024 г. е била възложена проверка за анализ на данни в електронен формат, приключила с Протокол № П-04000423202941-073-001/ 26.04.2024 година. В хода на тази проверка са събрани документи и писмени обяснения, представени от жалбоподателя, в отговор на връчените й искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с № П-04000423202941-040-001/ 18.12.2023 г., № П-04000423202941-040-002/ 23.02.2024 г. и № П-04000423202941-040-003/ 21.03.2024 г., както и писмени обяснения от служители, наети по трудови договори в ЕТ „Д.Д. – 8. “ към релевантния период. Изискан и приобщен е бил и отговор от „Микроинвест“ ООД – разработчик на ПП „Микроинвест склад Про“, предоставен в отговор на връченото му Искане за представяне на доказателства, сведения и писмени обяснения от трето лице /ИПДСПОТЛ/ № Р-04001515007265-141-004/ 18.01.2016 г., съдържащ информация за техническото описание и структурата на базата данни на програмния продукт. Цитираните по-горе Протокол № 0108970/ 23.10.2023 г., Протокол сер. АА № 0001669/ 23.10.2023 г., ведно с Приложение № 1 към него и Протокол № П-04000423202941-073-001/ 26.04.2024 г., ведно със събраните в хода на проверката документи и писмени обяснения, са приобщени за целите на ревизията с Протокол № Р-04000424002153-ППД-003/ 29.05.2024 година. В хода на проверката, а впоследствие и при ревизията, приходните органи са прегледали обезпечената по реда на чл. 40 от ДОПК информация от програмния продукт „Микроинвест склад Про“, използван за отчитане на продажбите в стопанисвания от ЕТ „Д. Д.-80“ търговски обект. Установили са, че същата съдържа данни за периода от 21.08.2018 г. до 23.10.2023 г. /датата на обезпечаването/. Органите по приходите са разчели данните от базата данни на ПП „Микроинвест склад Про“ с помощта на специализирания лицензиран софтуер „Arbutus“, като са съобразили и приобщеното към преписката техническо описание/разяснение на програмния продукт, предоставено от „Микроинвест“ ООД. За целите на проверката са взети предвид данните, вписани в таблиците OPERATIONS, GOODS, OPERATIONTYPE и ECRReceipts. Таблица OPERATIONS съдържа информация за извършените чрез програмния продукт операции, включително продажбите по артикули, таблица GOODS съдържа данни за номенклатурата на артикулите, таблица OPERATIONTYPE съдържа информация за видовете операции, поддържани от програмния продукт, а таблица ECRReceipts съдържа информация относно издадените фискални бонове и касови бележки. Анализирана е и информацията за лицата, извършващи операциите, съдържаща се в таблица USERS. Установено е, че като оператори в базата данни фигурират Б. – Б. И. А., Т. – Т. Х. Б., Х. – Х. Д. И., както и Д.– Д. Д.. За първите три лица е установено, че са били в трудови правоотношения с ревизираното лице, а последното е едноличният търговец. За целите на анализа са извършени връзки между отделните таблици в базата данни на ПП „Микроинвест склад Про“. Таблица OPERATIONS е свързана с таблица GOODS по общото ключово поле ID, чрез което се установяват наименованията на артикулите, с таблица USERS чрез полето OperatorID, посредством което се установява потребителят, извършил съответната операция, както и с таблица OPERATIONTYPE чрез полето OPERTYPE, определящо вида на извършената операция. Органите по приходите са посочили, че полето OPERTYPE в таблица OPERATIONS съдържа информация за вида на операцията, като тип „2“ съответства на продажби. В таблица OPERATIONS е добавена колона SUMA, като стойността на всяка операция е определена чрез умножаване на количеството на продадения артикул, посочено в колона Qtty, по продажната му цена, посочена в колона PriceOut. По този начин е определена стойността на отделните операции, идентифицирани като продажби, въз основа на данните за продадения артикул, неговото количество и продажната му цена. Детайлната информация за всички извършени операции – продажби за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г., налична в таблица „OPERATIONS“, е изведена във файлове с наименования „Operations_(съответния месец и година).xlsx“, приобщени към ревизионното производство с Протокол № Р-04000424002153-ППД-001/ 29.05.2024 година. Установено е, че за периода от 21.08.2018 г. до 23.10.2023 г. в базата данни са налични общо 2 983 013 броя записи за извършени продажби по артикули със стойност, определена въз основа на данните за количество и продажна цена, на обща стойност 6 682 391,93 лв. с ДДС. В РД, от стр. 8 до стр. 10, е поместена таблица № 2, в която по месеци е обобщен броят на регистрираните в ПП „Микроинвест склад Про“ продажби за ревизирания период. С цел да бъде установена реалността на данните от обезпечената информация от ПП „Микроинвест склад Про“ и използването на програмния продукт за регистриране и отчитане на продажбите в стопанисвания от ЕТ „Д. Д.-80“ търговски обект, органите по приходите са извършили съпоставка между конкретен запис за продажба в базата данни и издаден фискален бон. При това сравнение е установено, че на 23.10.2023 г. в таблица OPERATIONS е наличен запис за продажба на минерална вода „СЕРДИКА“ 0,5 л., идентифицирана с № 3278051, изведен от колона Acct на таблица OPERATIONS, като на този запис съответства издаденият фискален бон № 013226/ 23.10.2023 г., в който е отразен същият артикул. Органите по приходите са извършили и съпоставка на месечна база за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г., онагледена в таблица № 3 от РД, между регистрираните продажби в ЕКАФП, данните за които са получени в НАП чрез дистанционната връзка на фискалното устройство, и декларираните от ревизираното лице продажби в справките-декларации по ЗДДС. При извършването на тази съпоставка са взети предвид извършените от ЕТ „Д. Д.-80“ сторно операции, както и издадените фактури, заплатени в брой или по банков път, респективно за които е уговорено плащане по банков път. За някои месеци са установени положителни или отрицателни разлики, като причините за тях са описани на стр. 13 от РД. В таблица № 3 е отразено съответствие между декларираните от ревизираното лице продажби в справките-декларации по ЗДДС и продажбите, отразени във фискалната памет на ЕКАФП и издадените фактури, за които плащането е уговорено да бъде извършено по банков път. За периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г. е извършена и съпоставка между установените продажби/приходи по данни от базата данни на ПП „Микроинвест склад Про“ и продажбите, декларирани от едноличния търговец и отчетени чрез ЕКАФП, като е взето предвид, че в ПП „Микроинвест склад Про“ се регистрират и продажби на лотарийни билети, ваучери и вътрешен оборот на стоки към доставчици. Резултатите от извършената съпоставка са отразени в таблица № 5 на стр. 17–19 от РД. При съпоставката са определени неотчетени приходи от продажби в размер на 397 436,15 лв. с ДДС за 2019 г., 350 888,76 лв. с ДДС за 2020 г., 264 501,44 лв. с ДДС за 2021 г., 368 627,56 лв. с ДДС за 2022 г. и 260 163,36 лв. с ДДС за периода от 01.01.2023 г. до 30.09.2023 г. Органите по приходите са съобразили и резултатите от извършената на 03.01.2019 г. оперативна проверка, документирана с Протокол сер. АА № 0360845/ 03.01.2019 година. При тази проверка е извършена контролна покупка на 10 броя (5 чифта) ръкавици за еднократна употреба на обща стойност 1,00 лв., заплатена в брой, за която не е издаден фискален бон. За установеното нарушение е съставен АУАН сер. AN № [рег. номер]/10.01.2019 г., приобщен към ревизионното производство с Протокол № Р-04000424002153-ППД-002/28.11.2024 година. При същата оперативна проверка е установена и разлика между фактическата касова наличност и отчетения оборот по ЕКАФП. При фактически установена касова наличност в размер на 963,40 лв. е изведен междинен отчет от ЕКАФП, от който е установен регистриран оборот в размер на 894,87 лв., т.е. установена е разлика в размер на 68,53 лева. За това нарушение е съставен АУАН сер. AN № [рег. номер]/ 10.01.2019 г., приобщен към ревизионното производство с Протокол № Р-04000424002153-ППД-002/ 28.11.2024 година. В хода на ревизията органите по приходите са извършили проверки и са изискали документи от доставчици на ревизираното лице относно отразени в дневниците им за продажби фактури с получател ЕТ „Д. Д.-80“. От „Грестокомерс“ ЕООД, „Я.-1“ ЕООД, „Амперел“ ООД и „Астра и Ко“ ООД са събрани изисканите фактури и счетоводни регистри за извършените стопански операции, документирани с тези първични счетоводни документи. При анализа на събраните документи органите по приходите са установили фактури, издадени на ЕТ „Д. Д.-80“, както следва: от „Я.-1“ ЕООД – фактури № 0091001976/ 26.08.2021 г. и № 0091006257/ 10.05.2023 г.; от „Амперел“ ООД – фактура № 0008292920/ 16.08.2021 г. и от „Астра и Ко“ ООД – фактура № 7100383395/ 24.08.2021 г., които не са намерили отражение в счетоводството на търговеца и в дневниците му за покупки, но същевременно са налични в таблица „Documents“ на обезпечената база данни на ПП „Микроинвест склад Про“, съдържаща информация за получените доставки на стоки. В резултат на извършения анализ органите по приходите са констатирали, че не всички стопански операции в счетоводството на търговеца, свързани с покупката на стоки, се отчитат текущо/редовно, а наличието на неотразени фактури за покупки от едноличния търговец, които обаче се отразяват в програмния продукт, свидетелства както за нередовно счетоводство, така и за неотчетени приходи от продажби. С оглед на така установените факти, в резултат на извършения анализ и съпоставка, ревизиращият екип е приел, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г. ЕТ „Д. Д.-80“ не е отчел всички приходи от продажби, реализирани от стопанисвания от него магазин, находящ се в [населено място], общ. Лясковец, [улица], т.е. налице е обстоятелството по чл. 122. ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. Органите по приходите са посочили още, че при наличие на доказателства за извършени, но неосчетоводени от търговеца продажби и покупки, се налага изводът, че са нарушени основни счетоводни принципи при водене на счетоводството, а именно посочените в чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството., които вменяват задължение на лицата да водят редовно счетоводство с точно и вярно представяне на стопанските операции, т.е. налице е и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В резултат на това са приели, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. и с ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г. следва да бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. За констатациите на приходната администрация за наличието на основания за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог, ревизираният субект е уведомен с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р- 04000424002153-113-001/ 13.06.2024 година. Едновременно с това му е връчено Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК изх. № Р-04000424002153-139-001/ 13.06.2024 г. и ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000424002153-040-002/ 13.06.2024 г., с което са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и хронологични и аналитични регистри на сметка 304 „Стоки“ по години за ревизирания период. В отговор, с вх. № Р-04000424002153-ПРД-004-И/ 10.09.2024 г. и вх. № Р-04000424002153-ПРД-006-И/ 16.09.2024 г., посредством електроните услуги на НАП, както и при извършеното от органите по приходите посещение в счетоводството на търговеца, документирано с Протокол № 2018498/ 28.06.2024 г., от страна на ЕТ са представени документи и оборотни ведомости на счетоводна сметка 304 „Стоки“. Освен това от Д. Д., посредством електроните услуги на НАП, е дадено становище във връзка с връченото й Уведомление с изх. № Р-04000424002153-113-001/ 13.06.2024 г. /заведено с вх. № Р-04000424002153-ПРД-001-И/ 21.06.2024 година/. При така установеното и след съобразяване с обстоятелството, че за реализираните приходи се дължи ДДС, при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК органите по приходите са приели: общо приходи за 2019 г. в размер на 830 806,94 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 499 610,14 лв. и неотчетени приходи в размер на 331 196,80 лв.; за 2020 г. общо приходи в размер на 1 051 745,25 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 759 337,93 лв. и неотчетени приходи в размер на 292 407,32 лв.; за 2021 г. общо приходи в размер на 1 051 600,37 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 805 382,66 лв. и неотчетени приходи в размер на 246 217,71 лв.; и за 2022 г. общо приходи в размер на 1 321 979,16 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 1 014 789,52 лв. и неотчетени приходи в размер на 307 189,64 лева. За определяне на присъщите разходи, съответстващи на недекларираните приходи, от органите по приходите е възприето процентното съотношение между отчетените от жалбоподателя разходи /отчетна стойност на продадените стоки/ и отчетените приходи от продажба на стоки и други. Чрез прилагане на този процент към размера на установените укрити приходи е определена стойността на съответните разходи за 2019 г. в размер на 276 483,09 лв., за 2020 г. в размер на 243 663,02 лв., за 2021 г. в размер на 205 197,84 лв. и за 2022 г. в размер на 256 134,72 лв., относими към неотчетените приходи през съответните години. Органите по приходите са признали общо разходи за 2019 г. в размер на 757 371,48 лв., за 2020 г. в размер на 952 436,53 лв., за 2021 г. в размер на 979 163,15 лв. и за 2022 г. в размер на 1 238 027,17 лв., в т.ч. отчетените по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ разходи за всеки от периодите. Определена е данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както следва: за 2019 г. в размер на 67 865,95 лв., за 2020 г. в размер на 88 208,07 лв., за 2021 г. в размер на 64 347,21 лв. и за 2022 г. в размер на 81 292,12 лева. Данъчните основи са определени като разлика между определените при ревизията общо приходи и общо разходи за съответната година, като са взети предвид извършените увеличения и намаления на финансовия резултат, декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и размерът на задължителните осигурителни вноски. Върху така определените данъчни основи органите по приходите са установили допълнително дължими данъци по ЗДДФЛ: за 2019 г. в размер на 8 207,05 лв., и лихви 4 146,73 лв.; за 2020 г. в размер на 7 311,64 лв., и лихви в размер на 2 952,94 лв.; за 2021 г. в размер на 6 152,98 лв., и лихви в размер на 1 861,10 лв.; за 2022 г. в размер на 7 658,24 лв., и лихви в размер на 1 485,26 лева. Определени са и данъчните основи за облагане с ДДС, за извършени от ревизираното лице доставки на стоки, неотчетени по съответния ред, като приетите за установени неотчетени доставки/продажби, са обобщени по данъчни периоди в таблица № 9 от стр. 25 до стр. 27 на РД, с посочени данъчни основи и размер на ДДС по съответните доставки. При определянето им е извършено сравнение между установените от органите по приходите облагаеми доставки/продажби, отчетени в ПП „Микроинвест склад Про“, инсталиран на компютъра в търговския обект, и отчетените обороти по фискалните устройства, намиращи се в същия обект. В резултат на извършеното сравнение са установени неотчетени доставки/продажби, за които не е начислен и внесен дължимият ДДС. В резултат на това с РА допълнително е начислен и определен за внасяне ДДС в размер на 278 762,86 лв. за периодите от м. 01.2019 г. до м. 10.2021 г. и от м. 01.2022 г. до м. 09.2023 г., както и лихви на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК в размер на 114 347,56 лв. за същите данъчни периоди. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р- 04000424002153-092-001/ 27.09.2024 г., връчен електронно на едноличния търговец на 02.10.2024 година. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, удължен по молба на лицето, е подадено писмено възражение срещу РД с вх. № 27198/ 15.11.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, към което не са приложени допълнителни доказателства. Възражението е намерено за неоснователно и производството е приключило с издаването на РА № Р-04000424002153-091-001/ 28.11.2024 г. от органа, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за периода от м. 01.2019 г. до м. 10.2021 г. и от м. 01.2022 г. до м. 09.2023 г., в размер общо на 278 762,86 лв. и са начислени лихви в размер на 114 347,56 лв., както и допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2019 г. до 2022 г. в общ размер на 29 329,91 лв. и лихви в размер на 10 446,03 лева. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 02.12.2024 г. и е обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 от ДОПК, като към жалбата не са приложени допълнителни доказателства. С ревизията не са определени допълнителни задължения за внасяне за ДДС за данъчни периоди от м. 11.2021 г. и м. 12.2021 г., поради което, като необжалван в тази му част, РА е влязъл в сила. С Решение № 19/ 14.02.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново същият е потвърден в обжалваната му част. Решението на директора на ДОДОП – Велико Търново е връчено електронно на ревизираното лице на 17.02.2025 година. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ, в потвърдената му част, е подадена чрез решаващия орган на 26.02.2025 година. В хода на съдебното производство като доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване и административното оспорване на процесния РА, представени с придружително писмо вх. № 1003/ 05.03.2025 г. в деловодството на АСВТ, съгласно съдържащият се в писмото опис; технически носител, съдържащ във вид на електронен документ с електронен подпис заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменение на ЗВР, РД и РА, предмет на настоящото производство и четири броя разпечатки Проверка статус на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Приети като доказателства са и документите, представени от директора на ТД на НАП [населено място] с придружителни писма вх. № 1822/ 24.04.2025 г., вх. № 2653/ 12.06.2025 г. и вх. № 1325/ 24.02.2026 г. в деловодството на съда. Приобщени са също представените от жалбоподателя писмо изх. № 55-04-8780#2/ 26.08.2025 г. на Директора на офис Враца към ТД НАП [населено място], посочените в същото писмо 3 броя протоколи, със съответен номер и три броя приложения към тях, общо 11 листа; три броя протоколи, обективиращи действия за обезпечаване на доказателства за извършване на ревизия на „Вимдекс“ ЕООД, съгласно списъка в писмо изх. № 55-04-8780#2/ 26.08.25 г. на директора на офис Враца при ТД на НАП [населено място], както и списък с разноските, ведно с два броя вносни бележки на „Алианц Банк България“. От жалбоподателя е извършено оспорване на истинността, а именно авторството и съдържанието на доказателства, подробно изброени в нарочна писмена молба на л. 47 от делото и следваща такава на л. 154 от делото. Съответно с определения от 01.04.2025 г. и 06.06.2025 г., съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК, като на страните е указано разпределението на доказателствената тежест относно оборването/установяването истинността на отделните видове оспорени документи. По делото са приети основно и допълнително заключение /последното с допълнение/, на комплексна съдебна компютърно-техническа и счетоводна експертиза, назначена по искане на жалбоподателя. В техническата й част експертизата сочи, че Информационна система „Контрол“, използвана в процеса на подписване на заповеди за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт, представлява приложен софтуер, а не хардуерно устройство, при което не попада в обхвата на „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014, включително Приложение II към него. Съобразно това, въпросите относно сертифициране на системата и съответствие с изискванията за такива устройства са неотносими. В същото време се посочва, че при създаването на електронните документи е налице пряка и непосредствена връзка между издателя на електронните подписи, с които са подписани оспорените документи и титуляра на подписа. По отношение на обезпечаването на данните от търговския обект е използвана стандартна преносима USB флаш памет, която не е налична по делото и не може да бъде индивидуализирана. От органите по приходите не е представена информация за използваната памет, поради което не може да се установи дали същата е използвана и в други производства, нито дали е форматирана преди всяко обезпечаване на данни. Действията при анализа на данните от обезпечената информация са описани в Протокол № П-04000423202941-073-001/ 26.04.2024 г., връчен на ЕТ „Д.Д. - 8. “ на 21.05.2024 г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция с НАП, за което е получено потвърждение. Анализът е извършен въз основа на копираната информация от базата данни, намираща се на технически носител CD-R, обезпечена по реда на чл. 40, ал. 1 ДОПК и документирана с протокол сер. АА № 0001669/ 23.10.2023 година. При обезпечаването са направени три идентични копия на базата данни, като при ревизията е анализирано работното копие за органите по приходите. Базата данни, от която е извлечена обезпечената информация по делото, се намира в директория C:\Program Files\Microsoft SQL Server\[интернет адрес]\MSSQL\DATA. Относно времето за извършване на операция в ПП „Микроинвест Склад Про“ v.3.07.063 експертизата сочи, че техническото време за запис на една операция е в рамките на 2 до 5 секунди, през което време се изпълняват заявките към базата данни, информацията се изпраща към нея и се осъществява физическото съхранение на данните от сървъра. Програмният продукт следва действията на оператора и не извършва автоматично операции без неговото знание и участие. Не е възможно при липса на действие от страна на оператора, да бъдат изпратени данни към централната база данни и да бъде извършен запис. Посочено е също, че всички операции се записват на транзакционен принцип – старт на транзакцията, запис на данните и край на транзакцията, поради което данните могат да бъдат само в две състояния – или всички са записани, или нищо не е записано. Не е възможен частичен или междинен запис, като това е избегнато на ниво дизайн на базата данни. Съответно, случайни събития като прекъсване на електрозахранването, токови удари, влияние на друг софтуер и други технически въздействия не могат сами по себе си да доведат до генериране на запис на операция. В случай на възникването им може да бъде прекъсната незавършена транзакция, но тя не се записва частично в базата данни. Поради същия транзакционен принцип, обективно не могат да бъдат осъществени частични записи на операции – операцията или съществува като цялостна транзакция, или не съществува. По отношение на анализа на базата данни експертизата сочи, че той е извършен въз основа на представени пред НАП писмени обяснения от производителя на софтуера „Микроинвест“ ООД, относно съдържанието на таблиците и релациите между тях. Описанието на програмния продукт е приложено към извършената проверка за анализ на данни в електронен формат с Протокол № П-04000423202941-073-001/ 26.04.2024 г. и е предоставено на жалбоподателя на 21.05.2024 година. Органите по приходите използват за анализ на данните от програмата „Микроинвест Склад Про“ специализирания софтуер „Arbutus Analyzer“, поради липса на информация от ТД на НАП – Велико Търново, не може да се установи дали въпросният софтуер и използвания в него алгоритъм отчитат от коя база данни на компютърната станция в обекта на жалбоподателя е извлечена обезпечената информация. По принцип софтуери от този тип не се интересуват от конкретната директория и база данни, от която е извлечена анализираната информация, а изискват данните да са в определен формат, след което същите могат да бъдат преобразувани или експортирани, включително във формат .xlsx. Според вещото лице, по отношение на приетите за „укрити продажби“, констатациите са основани на наличните записи в базата данни на процесния софтуер, обезпечени при извършената проверка. Относно наличието на други доказателства за продажбите вещите лица сочат, че наред с данните от базата данни са използвани и други документи и носители на информация, включително фактури, документи за плащания, данни от насрещни проверки, годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, приемо-предавателни протоколи и други документи, подробно посочени в ревизионния доклад. Установили са, че в ревизионното производство не е извършен пълен анализ дали жалбоподателят е разполагал със стоките, за които органите по приходите са приели, че са предмет на продажби. В ревизионния доклад е извършен частичен анализ на данните за доставките в таблица Operations, като доставки от определени изрично посочени доставчици, съвпадат с доставки по конкретни фактури от тези доставчици, отразени в посочената таблица. Не е извършен обаче пълен анализ на наличностите и движението на стоките и на всички относими данни в информационната система. По отношение на обхвата на анализа е посочено, че при проверката и ревизионното производство органите по приходите са анализирали всички таблици, налични в програмния продукт за отчитане на продажбите, съобразно предоставената от производителя информация. В заключението е направено описание на анализа на записите в съответните таблици - „Operations“ /в която се регистрират продажбите/, „Goods“ /информация за стоките/, „OperationType“ /съдържаща наименованията на операциите/ и „Users“ /съдържаща данни за потребителите на програмата/, както и на релациите между тях. Според вещото лице, практиката на органите по приходите при обезпечаване на данни е контролните суми да се изчисляват върху цялата база данни, винаги върху компютъра на задълженото лице, като за целта се използва софтуерът Hashdeep. Не са посочени данни за изчисляване на контролни суми върху всеки отделен запис. Относно датата на операциите експертизата приема, че програмата работи със системната дата на компютъра и при промяна на тази дата записва датата, която системата сочи. Наред с това ПП „Микроинвест Склад Про“ позволява въвеждането на документ с дата, различна от текущата системна дата, като датата на самия запис на операцията в програмата остава тази, която е посочена от компютъра като системна дата. Изрично е отбелязано, че на експерта не е предоставена информация дали използваният от органите по приходите алгоритъм отчита начина на генериране на датата и времето и възможността те да бъдат променяни в програмния продукт. По отношение на критериите за определяне на отделните операции е дадено подробно описание на проведения от органите по приходите анализ, съгласно информацията от производителя и съдържанието на данните от изброените по-горе таблици. Отбелязано е, че относно квалифицирането на отделни записи като сторнирани, неотчетени или недекларирани продажби, от НАП не е предоставена информация за конкретния алгоритъм, по който е извършена тази [жк], но при работа с други аналогични програмни продукти практиката като такива да се приемат немаркираните и неотчетени чрез фискално устройство продажби. Относно използваната програма Hash Deep експертизата е установила, че е използвана версията HASHDEEP-1.0, както и че на носителите се съдържат файлове със зададените параметри и хеш стойностите на изследваните файлове, наред с друга техническа информация. Програмата е безплатно разпространявана, с отворен код и не се инсталира по традиционния начин, при което не може да бъде установено конкретно лице, носещо отговорност за нейната функционалност и пълнота на работа. По отношение на механизма за сигурност и идентификация на използваната хеш-функция е посочено, че Hash Deep може да използва различни алгоритми за генериране на хеш стойности, включително Tiger, Whirlpool, MD5, SHA-1 и SHA-256, като използваният алгоритъм може да бъде установен от файла [интернет адрес], записан на процесните дискове и USB флашка. Механизмът за сигурност и коректност на работата е заложен в самата технология на криптографския алгоритъм, въз основа на която се създават хеш стойностите и впоследствие могат да се извършват сравнения за установяване на евентуална промяна в данните. В счетоводната част на заключението вещото лице приема, че за периода от 2019 г. до септември 2023 г. счетоводството на едноличния търговец е водено редовно, при спазване на основните счетоводни принципи по чл. 3 и чл. 26 от Закона за счетоводството и приложимите национални счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Посочено е, че придобиването, изписването и продажбата на стоките са счетоводно отчитани редовно, като са описани отделните счетоводни операции при завеждане на получените и изписване на продадените стоки. При изписването на стоките е използван методът на среднопретеглена цена, а приходите от продажби са осчетоводявани въз основа на месечните отчети от ЕКАФП. Съгласно заключението, представените главни книги, оборотни ведомости, хронологични ведомости и годишни финансови отчети позволяват проследяване на заприхождаването и изписването на стоките за периода от 2019 г. до септември 2023 година. При анализа им не е установено счетоводно отчитане на безвъзмездно получаване или предаване на стоки, нито изписване на стоки без отчитане на насрещна икономическа изгода. Не са установени и счетоводни записвания, отразяващи разходване или предоставяне на парични средства за разходи, които не са документално обосновани. Относно наличието на финансов ресурс за закупуване на стоките, приети от органите по приходите за предмет на укрити продажби, експертизата приема, че по счетоводни данни за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г. ЕТ „Д.Д. - 8. “ не е разполагал с парични средства за закупуване/плащане на тези стоки. По отношение на възможността за самостоятелно производство на стоките експертизата приема, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г. едноличният търговец не е имал възможност да произведе стоките, чиито продажби са приети за укрити, тъй като не е разполагал с необходимата кадрова и техническа обезпеченост, в заключението е отбелязано, че самите стоки не са идентифицирани по количества и артикули. Посочена е следната отчетна стойност/себестойност на стоките, чиито продажби са приети за укрити: за 2019 г. – 276 483,09 лв.; за 2020 г. – 243 663,02 лв.; за 2021 г. – 205 197,84 лв.; за 2022 г. – 256 134,72 лв.; и за 2023 г. – 180 661,77 лева. По отношение на ПП „Микроинвест Склад Про“ експертите сочат, че за периода от 2019 г. до септември 2023 г., както и към момента на изготвяне на заключението, няма данни този софтуер, използван от ЕТ „Д.Д. - 8. “, да е бил технологично свързан със счетоводния софтуер „Топ Бизнес - ФСД“, използван от счетоводна кантора „Престиж“ ООД, с авторски права на „Импас - РТ“ ЕООД - [населено място]. Вещите лица са изготвили и изчисления относно финансовия резултат и данъчните задължения при различни хипотези. При отчитане на стойността на данъчния кредит, който би бил ползван при закупуване на приетите за укрити продажби стоки, финансовият резултат е определен от експертизата в размер на 73 435,46 лв. за 2019 г., 99 484,44 лв. за 2020 г., 74 954,76 лв. за 2021 г. и 84 962,42 лв. за 2022 година. Според изчисленията на експертизата общият размер на задълженията за ДДС и корпоративен данък за ревизирания период би възлязъл на 176 007,61 лв., от които 97 421,97 лв. главница за ДДС, 29 329,91 лв. главница за подоходен данък и 49 255,73 лв. лихви. При съпоставка между декларираните от едноличния търговец данъчни основи и установените от органите по приходите обороти/данъчни основи за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г. вещите лица посочват, че установените от органите по приходите данъчни основи са средно с 27% по-високи от декларираните. Експертизата е изготвила и алтернативен вариант, при който към декларираните продажби се прибавят само тези записи, приети за неотчетени приходи, за които не са изключени записите, при които липсват данни за начина на плащане, вида на продадените стоки или други доказателства, че се касае именно за продажби. При този вариант експертизата установява общ размер на задълженията за ДДС и корпоративен данък от 68 579,24 лв., от които 52 652,15 лв. ДДС и 15 927,09 лв. корпоративен данък, който размер съответства на декларираните и внесени от едноличния търговец данъци. Поради изрично и няколкократно обелязания отказ за съдействие от страна на „Микроинвест“ ООД, първоначално вещите лица са посочили, че поради липса на данни кои конкретни продажби следва да бъдат изследвани по отношение на времевите разлики, както и поради липса на разяснения и алгоритъм от производителя на процесния софтуер относно начина на установяване на тези разлики, не могат да дадат становище по поставената задача за определяне на стойността на записите, приети за укрити продажби, извършени в рамките на повече от 20 секунди и отделно тези, извършени за по-малко от 2 секунди. Поради същите причини първоначално не е било възможно да бъде дадено становище и по свързаната с този въпрос задача за преизчисляване на финансовите резултати. С допълнението към експертизата, въз основа на изготвени справки от 11.12.2025 г. и 08.01.2026 г. от инж. И. Д. – служител на „Комсис“ ООД, [населено място], са получени конкретни резултати относно отчетените продажби в диапазона от 2 до 20 секунди. За 2019 г. стойността им възлиза на 27 323,09 лв., за 2020 г. – на 28 147,64 лв., за 2021 г. – на 37 261,07 лв., за 2022 г. – на 226 883,59 лв., а за периода до м. септември 2023 г. – на 268 038,06 лв., или общо за ревизирания период – 587 653,44 лв. При съпоставката с приходите, приети от органите по приходите като неотчетени, вещите лица са установили, че за 2019 г. органите по приходите са приели неотчетени приходи общо в размер на 397 436,15 лв. с ДДС, при установени отчетени в диапазона от 2 до 20 секунди продажби в размер на 27 323,09 лв.; за 2020 г. – съответно 350 888,76 лв. и 28 147,64 лв.; за 2021 г. – 295 461,24 лв. и 37 261,07 лв.; за 2022 г. – 368 627,56 лв. и 226 883,59 лв.; а за 2023 г. до м. септември – 260 163,36 лв. и 268 038,06 лева. За отделни части от 2022 г. и 2023 г. е установено, че отчетените продажби в диапазона от 2 до 20 секунди надвишават приетите от органите по приходите неотчетени приходи, докато за други периоди са в по-нисък размер. Вещите лица са извършили и преизчисления на данъчните резултати въз основа на отчетените в диапазона от 2 до 20 секунди продажби. По реда на ЗДДС е установено, че общата данъчна основа на продажбите, отчетени в този диапазон за ревизирания период, възлиза на 489 711,20 лв., а начисленият върху нея ДДС – на 97 942,24 лв., като данъчната основа и начисленият ДДС по години са съответно: за 2019 г. – 22 769,25 лв. и 4 553,85 лв.; за 2020 г. – 23 456,37 лв. и 4 691,27 лв.; за 2021 г. – 31 050,89 лв. и 6 210,18 лв.; за 2022 г. – 189 069,66 лв. и 37 813,93 лв.; и за периода до м. септември 2023 г. – 223 365,05 лв. и 44 673,01 лева. При съпоставка на начисления ДДС върху продажбите, отчетени в периода от 2 до 20 секунди, с ползвания от жалбоподателя данъчен кредит за закупените стоки вещите лица са установили, че данъчният кредит за всеки отделен период, както и общо за целия ревизиран период от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г., надвишава начисления ДДС върху тези продажби. Поради това, ако посочените приходи бъдат приети като приходи от продажби, не би възникнало допълнително задължение за ДДС, като крайният резултат би бил занък за възстановяване. По отношение на облагането по ЗДДФЛ са извършили преизчисления при условие, че за съответните години приходите бъдат приети в размера на отчетените продажби в диапазона от 2 до 20 секунди, а разходите останат в размера, в който са отчетени и декларирани. Установено е, че за 2019 г., при приходи от 27 323,09 лв., финансовият резултат би бил отрицателна величина, поради което не би се дължал данък по ЗДДФЛ, а внесеният данък в размер на 1 972,84 лв. би бил надвнесен. За 2020 г., при приходи от 28 147,64 лв., финансовият резултат също би бил отрицателен, без да се дължи данък, като внесеният данък от 5 919,57 лв. би бил надвнесен. Аналогични са резултатите за 2021 г., при приходи от 37 261,07 лв. и надвнесен данък в размер на 3 499,10 лв., както и за 2022 г., при приходи от 226 883,59 лв. и надвнесен данък в размер на 4 535,58 лева. В обобщение вещите лица са приели, че при включване на отчетените в диапазона от 2 до 20 секунди приходи в извършените преизчисления, при запазване на декларираните разходи, не се формира положителен финансов резултат, подлежащ на облагане по ЗДДФЛ, а начисленият ДДС върху тези продажби е по-нисък от ползвания данъчен кредит. Поради това, според заключението и допълнението към него, при възприемане на посочените стойности като приходи от продажби не би възникнало допълнително данъчно задължение за ревизирания период нито по ЗДДС, нито по ЗДДФЛ, като по отношение на ДДС резултатът би бил възстановяване. По искане на жалбоподателката са изслушани показанията на свидетелите Т. Х. Р.-С., С. А. Г. и А. П. П.. Свидетелят Р.–С. посочва, че на 23.10.2023 г. е участвала в извършване на проверка на търговски обект съвместно с колегата й инспектор Г., като преди легитимацията е била извършена контролна покупка по установената процедура, след което е започнала същинската проверка. Заявява, че проверката е била организирана съвместно със служител от дирекция „Информационни системи“, който е извършил действия по сваляне на информация от използвания в обекта програмен продукт. Последният е действал в рамките на своята компетентност, като данните са били извлечени и записани на технически носители, след което са били финализирани с цел недопускане на манипулации. Посочва, че съгласно съставения протокол снемането на информацията е извършено с флашпамет, като не може да даде подробности относно техническите действия, тъй като не разполага със съответната компетентност. Допълва, че по принцип обезпечаването се извършва на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК чрез изземване и сваляне на данни върху технически носители, като обемът на данните се определя от IT специалиста. Самата тя не е била постоянно до колегата от информационни технологии по време на техническата част от проверката, а е извършвала паралелно обход в обекта, включително проверка на предлаганите стоки и цени. Б. са съставени съответните протоколи, в които е удостоверено, че на проверяваното лице е предоставена възможност за възражения, като такива не са били направени. Не си спомня точно кои лица от страна на ревизираното лице са присъствали, но протоколът е бил подписан, вероятно от управителя. Проверката е извършена съгласно предварително изготвени работни карти с указания за обхвата й, при същата не са установени нарушения, на място при обезпечаването е присъствала, но не може да коментира техническите действия по финализиране на данните. Посочва, че финализирането представлява заключване на информацията с ключ от символи и цифри, използван при архивирането, като носителите се запечатват в плик и се предават по съответния ред. Уточнява, че обичайно се използват оптични CD-R дискове, изготвяни в три еднообразни екземпляра – един за проверяваното лице и два за НАП, които впоследствие се разпределят между съответните структури за архив и контрол. Свидетелят Г. заявява, че на 23.10.2023 г. е участвал в извършване на проверка на търговски обект в [населено място], със задача включително сваляне на информация от използван програмен продукт в супермаркет. По отношение започването, провеждането и приключването на проверката показанията му са аналогични с тези на свидетеля Р.-С., вкл. относно извършването на контролна покупка, извършените проверки /на касите, фискалните устройства, заетите лица в обекта/, както и паралелното сваляне на информация от програмния продукт от IT специалист. Не са били констатирани нарушения в конкретния случай. Посочва, че основната цел на свалянето на информация е да се прецени необходимостта от последващи действия, като техническото извършване на тази дейност се осъществява от IT специалист, който сам извършва действията в рамките на компетентността си, без намеса от страна на проверяващите инспектори. По негов спомен информацията е била свалена на дискове, а не на флашка, носителите са били CD или DVD дискове, изготвени в три екземпляра, като един е за проверяваното лице, а останалите се предоставят на НАП за анализ. Посочва, че той е изготвял протоколите по проверката, а приложението към тях е съставено от IT специалиста, като проверяващите органи по приходите не са наясно с конкретните технически действия по свалянето на информацията. По време на проверката този свидетел е извършвал описване на констатациите по документалната част, докато IT специалистът е извършвал техническите действия по свалянето на информацията. Свидетелят П. заявява, че към ЦУ на НАП заема длъжност от 2022 г., а като системен администратор в териториална дирекция работи от около 20 години. Потвърждава, че на 23.10.2023 г. е участвал при извършване на проверка в [населено място], като системен администратор е извършил действия по сваляне на базата данни от компютърната система за отчитане на покупко-продажбите, след което информацията е копирана върху преносим носител. Заявява, че съгласно изготвеното приложение към протокола, свалянето е отразено като извършено с флашпамет, което съответства на възприетата по процедура практика, като прехвърлянето на данните се извършва от търговската станция към НАП посредством USB флашпамет. Посочва, че използва служебна флашпамет, която му е предоставена за такива производства, като същата се използва за сваляне на данни, инсталиране на софтуери и пренасяне на информация, без да се води регистър за нея. Тази флашпамет периодично се форматира с цел изчистване на съдържанието. Пояснява, че от системата се локализира базата данни на използвания софтуер, която представлява съвкупност от файлове, като в конкретния случай си спомня, че вероятно е била в един файл. След локализирането данните се копират върху флашпамет, след което чрез служебен лаптоп се записват върху компактдискове, предназначени за органите по приходите и за задълженото лице. Заявява, че преди копирането се генерират т.нар. хеш суми, представляващи алгоритъм от числа, чрез който се гарантира целостта на информацията, като при всяка промяна стойностите се променят и по този начин се установява дали има манипулация. Посочва, че информацията се заключва с този хеш алгоритъм, имащ функция аналогична на електронен подпис, като не съществува възможност за последваща манипулация без това да бъде установено. Твърди, че не е извършвал последваща проверка на данните след копирането им и не може да посочи кой извършва такава, като по принцип това се прави при възникнали възражения. Посочва, че обичайно се изготвят контролни копия на носителите, които служат за последващи проверки при необходимост. Не си спомня, дали в конкретния компютър е имало други файлове със същата или с други счетоводни или стокови програми, не е извършил проверка за такива. Заявява, че когато установи няколко такива файла, смъква всичките, но в конкретния случай не знае дали е имало други подобни файлове. В допълнителния разпит заявява, че не е сигурен в точните дати, но потвърждава участието си в проверките. Посочва, че по принцип използваната флаш памет при различни проверки може да е една и съща, включително и в други обекти, но не може да даде категоричен отговор дали в конкретните случаи е била една и съща. Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срещу РА, в потвърдената му част. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане и за изменение на ревизията също са издадени от компетентен орган, съгласно приложените по преписката Заповед № 651/ 11.08.2023 г. и Заповед № 631/06.06.2024 г., двете на директора на ТД на НАП – Велико Търново, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е положена заверка „Сверено с електронен документ“. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените по делото разпечатки „Проверка статус на квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ и от заключението на комлексната съдебна-компютърно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени като техни издатели и издадените от тях документи, вкл. и РД и РА са валидни такива. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА. Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира, че жалбата е основателна, по следните съображения: Основен предмет на спора е дали по делото е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК – данни за укрити приходи и водене на счетоводството на ET по начин, който не дава възможност за установяване на основата за данъчното му облагане с ДДС и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ. Всъщност, допълнително установените задължения на жалбоподателя и констатациите на ревизията на практика са базирани единствено на иззетата и впоследствие обработена информация, претендирана като обезпечена по реда на чл. 40 от ДОПК и съдържаща се в технически носители, представляващи веществени доказателства по чл. 71 от ДОПК, събрани /приобщени/ в хода на ревизията и впоследствие анализирани. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК е обосновано с укрити приходи, тъй като ЕТ не е отчел всички приходи от продажби, за които има записи в ПП „Микроинвест склад Про“, както и че водената счетоводна отчетност не отразява действителните приходи. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. Според разпоредбата на чл. 111 от ДОПК, действията по чл. 40 от същия кодекс за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Национална агенция за приходите или упълномощено от него лице, които се легитимират със служебна карта и предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия. В случая от Протокол сер. АА № № 0001669/ 23.10.2023 г. /папка 2, л. 80 и сл./ и от представените заповеди за преназначаване /л. 528 - 529 от делото/ се установява, че действията по обезпечаване на доказателства в обекта на жалбоподателката са извършени от С. А. Г. и Т. Х. Р.-С. – двамата инспектори по приходите в Сектор „ГКПП и мобилни групи“ – Велико Търново към Дирекция „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, и със съдействието на А. П. П. – ИТ специалист от Дирекция „Информационни системи и електронни услуги“. Към протокола не са представени доказателства за надлежно оправомощаване на конкретните органи по приходите, извършили действията по обезпечаване на доказателствата. В хода на настоящото производство ответникът представи Заповед № 691/ 29.06.2018 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново /л. 525/, с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и чл. 111 от ДОПК, се възлагат правомощия на органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК. Посочената заповед обаче не удостоверява валидно оправомощаване на лицата, извършили процесните действия, тъй като е издадена при липса на компетентност на възлагащия орган. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП, НАП се състои от централно управление и териториални дирекции. Според разпоредбата на чл. 11 от ЗНАП всяка териториална дирекция се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. От цитираните разпоредби следва ясно разграничение между Централното управление и териториалните дирекции на НАП, както и ограничаване на правомощията на териториалния директор до дейностите в рамките на съответната дирекция. Според настоящия състав териториалния директор не разполага с материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите от други дирекции на НАП, извън тази на която е директор. Аргумент за това се извлича и от чл. 11 от ЗНАП, който урежда правомощията на териториалния директор – организира и ръководи териториалната дирекция /ал. 1, т. 1/ и организира и ръководи възлагането на проверки и ревизии /ал. 1, т. 2/, т.е. той ръководи съответната териториална дирекция, а не разполага с организационни и ръководни функции по отношение на останалите дирекции на НАП. Главна дирекция „Фискален контрол“ е специализирана структура към Централното управление на НАП и не е подчинена на териториалните дирекции. С оглед на това правомощията на териториалните директори на НАП не могат да се разпростират спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към ЦУ на НАП /в случая ГД „Фискален контрол“/, като оправомощаването на такива служители чрез заповед на директора на ТД на НАП – В. Търново е извършено при липса на компетентност и в противоречие с императивните разпоредби на ЗНАП. Разглежданият случай не попада в хипотезата на Тълкувателно решение № 3/ 26.06.2025 г. на ВАС по т.д. № 2/ 2024 г., поради което същото не намира приложение в случая. С оглед на така изложеното, съдът намира, че действията по обезпечаване на доказателствата са извършени от некомпетентни органи. Горното представлява съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на събраните доказателства и до невъзможност същите да бъдат използвани като годно и достоверно доказателство за действително извършените продажби, съответно за наличието на укрити приходи. Последният извод не се променя от факта, че действията по обезпечаване на доказателствата не са били обжалвани от проверявания данъчен субект. Последният е логично да не притежава както необходимите познания за структурата на НАП, така и знание за заеманите длъжности от конкретните проверяващи служители, за да базира на тях възражения за липса на компетентност. Това обаче не прави действията на тези органи валидни и законосъобразни, а обратното становище би обезмислило цитираните по-горе разпоредби от устройствения закон на приходната агенция. Наред с горното, следва да се отбележи, че протоколът за обезпечаване на доказателства, както и самата обезпечена информация, бяха оспорени като неистински по реда на чл. 193 от ГПК от страна на жалбоподателя, като по негово искане бяха назначени основна и допълнителна комплексна съдебна компютърно-техническа и счетоводна експертиза. От заключенията на същите, които съдът кредитира като компетентни и обективно дадени, се установява, че при проверка на 23.10.2023 г. в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е обезпечена информация от базата данни на използвания в него програмен продукт „Микроинвест Склад Про“, като в хода на проверката и в ревизионното производство органите по приходите са анализирали данните в таблиците на програмния продукт, относими към отчитането на продажбите. В таблица „Operations“ са анализирани операциите с вид „продажби“, като съгласно информацията от производителя всички записи с код на операцията 2 са приети за продажби. Общата сума на тези операции е сравнена с декларираните от жалбоподателя продажби, като е установено, че операциите за продажби в програмния продукт са в по-голям размер от декларираните такива. На първо място обаче, разпитаният като свидетел IT специалист в НАП посочва, че не е извършвал проверка дали в конкретния компютър /при налични три такива в обекта/, е имало други файлове съдържащи ПП „Микроинвест Склад Про“, или файлове с други счетоводни или стокови програми. Това обстоятелство изначално разколебава извода за пълнота и изчерпателност на обезпечената информация, впоследствие използвана при определяне допълнителните данъчни задължения на едноличния търговец. На второ място, вещите лица заявяват, че от страна на органите по приходите не им е предоставена информация за конкретния алгоритъм, въз основа на който е извършена квалификацията на отделните записи като сторнирани, неотчетени или недекларирани продажби. Поради това и експертизата не е могла да установи по какви конкретни критерии са определени записите, приети за укрити продажби, нито да бъде проследена връзката между първичните данни и крайните изводи на органите по приходите. Относно датата на операциите е установено, че програмният продукт работи със системната дата на компютъра и при промяна на тази дата записва датата, която системата сочи. Наред с това според експертите ПП „Микроинвест Склад Про“ позволява въвеждането на документ с дата, различна от текущата системна дата, като датата на самия запис на операцията в програмата остава тази, която е посочена от компютъра като системна дата. Вещите лица изрично отбелязват, че не им е предоставена информация дали използваният от органите по приходите алгоритъм отчита начина на генериране на датата и времето и възможността те да бъдат променяни в програмния продукт, поради което данните за датата на отделните операции не могат да бъдат възприети като достатъчно надеждно доказателство за момента на реалното им извършване. Експертите са посочили още, че в ревизионното производство не е извършен пълен анализ на наличностите и движението на стоките и на всички относими данни в информационната система, поради което не може да се установи дали лицето е разполагало със стоките, за които органите по приходите са приели, че са предмет на продажби. Посочили са, че в ревизионния доклад е извършен частичен анализ на данните за доставките в таблица „Operations“ при зададен филтър на колоната „OperType = 1“, като е установено, че доставки от определени доставчици съвпадат с доставки по конкретни фактури от тези доставчици, отразени в таблица „Operations“. Не е извършен обаче пълен анализ на наличностите и движението на стоките и на всички относими данни в информационната система. Предвид изложеното, съдът приема, че дори обезпечената информация да бъде приета за изчерпателна, извършеният от органите по приходите анализ на същата е непълен, неясен и с ограничен обхват. В случая органите по приходите са ограничили анализа си до приемането на всички записи с код на операцията 2 за продажби, без да е изяснен конкретният алгоритъм, въз основа на който е извършена квалификацията на отделните записи като сторнирани, неотчетени или недекларирани продажби, както и без да е проследена връзката между отделните записи и твърдените укрити приходи. Липсата на такъв алгоритъм и на проследимост между данните и изводите не позволява проверка за правилността и обосноваността на направените констатации, доколкото не е ясно въз основа на какви конкретни критерии е направен подборът на съответните записи и по какъв начин е формиран крайният извод за наличие на укрити продажби. Освен това не е извършен и пълен анализ на наличностите и движението на стоките, както и на всички относими данни в информационната система. При извършения анализ са съпоставени единствено определени доставки с конкретни фактури от съответните доставчици, но не е изследвано в пълен обем движението и наличността на стоките, за които органите по приходите са приели, че са предмет на продажби. При липса на такъв цялостен анализ не може да се установи дали жалбоподателя действително е разполагал със стоките, за които се приема, че са предмет на продажби, нито дали същите са могли да бъдат обект на реално осъществени сделки, респективно дали изобщо е налице реална възможност за формиране на твърдените и посочени по-горе годишни обороти от порядъка на милиони лева /става въпрос за магазин в село/. Съществено е и установеното относно начина на формиране на датата на операциите, което, предвид липсата на данни дали е отчетено при анализа, поставя под съмнение достоверността на направените времеви съпоставки. При липса на установимост относно момента на отразяване на отделните операции обаче, не може да се направи надеждна връзка между тях и съответните отчетни периоди, нито да се установи кога са възникнали твърдените продажби. При така установените възможни непълнота и неточност /по отношение време/ на обезпечената информация, непълнота и неяснота на доказателствения анализ съдът намира, че направените от органите по приходите констатации за наличие на укрити приходи не могат да бъдат приети за доказани. Липсата на изчерпателен анализ на всички налични данни, липсата на изяснен алгоритъм за квалифициране на отделните записи като укрити продажби, неизвършването на пълен анализ на наличностите и движението на стоките, както и неяснотата относно начина на формиране на датата на операциите, в тяхната съвкупност правят събраните доказателства ненадеждни, а направените въз основа на тях изводи и изчисления от приходната администрация, в голяма степен хипотетични. Такива доказателства и базираните на тях изчисления са негодни да послужат при определяне на реалния оборот на търговския обект и за обосноваване на извод за наличие на действително извършени продажби и получени приходи в сочения от органите по приходите размер. Нагледен пример за горното представлява фактът, че при ограничаване проверката до записите за продажби /записи с код на операцията 2, поле „OperationType“ в таблица „Operations“/, в диапазон с продължителност от 2 до 20 секунди /който е логичен при положение, че става въпрос за данни подавани от ЕКАФП/, съгласно заключението на комплексната експертиза, за жалбоподателя не биха възникнали допълнителни данъчни задължения за ревизирания период, обратно – част от декларирания и внесен подоходен данък би бил недължим, а по отношение на ДДС данъчният резултатът би бил възстановяване. При тези обстоятелства съдът приема претендираното от приходната администрация укриване на доходи за недоказано за целите на данъчното облагане. Неправилно ревизиращите органи са преминали към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК установява в тяхна тежест да докажат обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. В случая такова доказване не е извършено, изводите за укрити доходи се базират на непълен и неясен анализ на обезпечената информация, при липса на изяснен алгоритъм и на пълен анализ на стоковите наличности, поради което не са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По същите съображения не са налице и другите твърдени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. След като не са доказани недекларирани продажби и приходи от ревизираното лице за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2023 г., установените с РА допълнителни задължения за ДДС в размер на 278 762,86 лв., както и съответните лихви в размер на 114 347,56 лв. за периода от м. 01.2019 г. до м. 10.2021 г. и от м. 01.2022 г. до м. 09.2023 г., както и допълнителните задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2019 г. до 2022 г. в общ размер на 29 329,91 лв. и лихви в размер на 10 446,03 лв., следва да бъдат отменени. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Същите представляват внесена държавна такса в размер на 50,00 лв., депозити за комплексна съдебна компютърно-техническа и счетоводна експертиза и допълнителна комплексна съдебна компютърно-техническа експертиза в общ размер на 4 000,00 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв., или общо сума в размер на 14 050 лв., която превалутирана съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлиза на 7 183,65 евро. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя посочената сума от 7 183,65 евро - разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът