Решение № 56 от 26.4.2026 г. на Районен съд - Панагюрище по дело № 112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от "АНДИВА" ЕООД- гр.Горна Оряховица, ЕИК 104687112, представлявано от управителя АДН, депозирана чрез адв. Р. С. Т. от САК, против Наказателно постановление № 13-2300181/31.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Пазарджик, с което за нарушение по чл. 403а, ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл.413в, ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят намира, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като липсват доказателства, които потвърждават извършването на нарушението. Счита, че АНО не е положил достатъчно усилия за пълното и всестранно изясняване на фактите, имащи отношение към конкретния случай. Прави извод, че по този начин са допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП, които съществено засягат правото му на защита. Отделно от това, твърди, че вмененото нарушение не е извършеното от обективна страна, тъй като правилникът за вътрешния трудов ред /ПВТР/ е бил на разположение в контролирания обект, но същият не е бил намерен от присъствалия на проверката служител на "АНДИВА" ЕOOД – НИР. Сочи се нарушение на материалния закон, тъй като в АУАН, респективно в НП, цифровото изписване на текста от закона за извършеното нарушение било неправилно посочено, а именно: чл.403, ал.1 от КТ. Било подадено възражение с/у АУАН, което не било взето реално в предвид от АНО, оспорва се размера на санкцията, че същата била в максимален размер. Претендира сторените в производството разноски. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател се представлява от пълномощника адв.Т., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в депозирано писмено становище по съществото на спора. АНО, редовно призован, се представлява от юриск.Н.С, която оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и настоява разноските на другата страна да бъдат съобразени с нормативно определения минимум. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: На 16.02.2023 г., в гр.Стрелча, гл. инспектори към Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Пазарджик- св.Ф. А. А. и СЙА извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект, стопанисван от "АНДИВА" ЕООД гр.Горна Оряховица, находящ се в гр.Стрелча, бул.“Руски“ №17, представляващ игрална зала „Империал“. Проверката приключила с издаването на протокол изх. №ПР2306425/28.03.2023 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение задължителни предписания. Предписание № 1 било в насока работодателят да държи на разположение на контролните органи в стопанисвания от него обект, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ. Срокът за изпълнение на това предписание бил определен до 28.04.2023г. Тук е момента да се каже, че в същият обект е имало предходна проверка от дата 16.05.2022г., за което бил издаден Протокол с №ПР2213631/16.05.2022г., в който в т.6 било обективирано и дадено задължително указание по см. на чл.403а, ал.1 от КТ, със срок на изпълнение 31.05.2022г. /л.12 от делото/ Предписанието било редовно връчено на управителя на фирмата, след което не било обжалвано и влязло в сила. Поради което проверката от дата 16.02.2023г. по своето естество се явява последваща, при която св. гл. инспектор Ф. А. при ДИТ- Пазарджик констатирал отново същото нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, въпреки, че НИР, назначена на длъжност "крупие" във фирмата, положила усилия да намери в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, но тъй като не успяла, проверяващите направили извод, че задължителното предписание, дадено с протокол №ПР2213631/16.05.2022г., отново е нарушено. Съответната констатация била обективирана в протокол №ПР2306425/28.03.2023г. Предвид това на 28.03.2023 г., в присъствието на пълномощник на дружеството жалбоподател, св.Ф. А. съставил срещу "АНДИВА " ЕООД АУАН № 13-2300181/28.03.2023 г., за това, че на 16.02.2023 г. при проверка на място в обекта на контрол – Казино „Империал“, находящ се в гр. Стрелча, бул.“Руски“ №17, стопанисван от "АНДИВА" ЕООД, който в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда /КТ/ не държи на разположение на контролните органи на инспекцията по труда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно изискванията на чл. 403, ал. 1 от КТ, документи свързани с разпределение на работното време и организацията на работата, заповед за сумирано изчисляване на работното време, като бил представен само график за текущия месец, което било квалифицирано като нарушение на чл. 403, ал. 1 от КТ. В АУАН не били направени възражения от страна на представителя на нарушителя, като писмени такива били депозирани в законоустановения за това срок. Въз основа на така съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация, директорът на Д "ИТ"- гр. Пазарджик издал срещу "АНДИВА" ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 300 лева. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Ф. А., и писмени - протокол №ПР2306425/28.03.2023 г., протокол №ПР2213631/16.05.2022 г., заповед № 3-0693/15.08.2022 г. От показанията на св.Ф. А. и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации. Посредством цитираните доказателствени източници се изяснява даденото при първата проверка предписание №6 и срокът за изпълнението му - до 31.05.2022 г., както и установеното при втората проверка, че работодателят не го е изпълнил. Последният извод не се опровергава по делото по никакъв начин, напротив потвърждава се факта, че на извършената на 16.02.2023г. проверка в обекта на контрол служителката Н Р не намерила, за да представи на контролните органи, изискания от тях правилник за вътрешния трудов ред, какъвто работодателят бил длъжен да държи на разположение на контролните органи, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ и дадените при първата проверка предписания. С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на дадена административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именно даденото с протокола от 16.05.2022 г. предписание №6, доколкото срокът на предписанието е изтекъл още на 31.05.2022 г. и същото не е било обжалвано, и мястото на извършването му - в гр. Стрелча, в обекта, стопанисван от работодателя. Тук е момента да се каже, че именно, поради това жалбоподателят не е санкциониран за неизпълнено предписание по протокола от 16.05.2022г., тъй като в него преклузивния 3 месечен срок за издаване на АУАН е изтекъл, а е санкциониран за същото нарушение, което е било отново открито при проверката на 16.02.2023г. Вярно е че в АУАН и НП в цифровото изписване на нарушението е допусната ОФГ и вместо да е посочен чл.403а, ал.1 от КТ, е посочен чл.403, ал.1 от КТ, като последното не представлява съществено материалноправно нарушение, до степен, която да води до нарушаване правата на жалбоподателя, тъй като словесното изписване на нарушението изрично сочи на разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ. Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжностни качества, следват по силата на закона - чл. 416, ал. 1 от КТ, респ. чл. 416, ал. 5 от КТ, Устройствения правилник на ИА "ГИТ" и от представената от въззиваемата страна заповед. В този смисъл процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е съответствие между фактическото му описание и правната квалификация. Предвид това релевираните в жалбата възражения в обратната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя. С оглед горното съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Във връзка с гореизложеното атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие "АНДИВА" ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило към 16.02.2023г. принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именно предписанието да държи на разположение на контролните органи в стопанисвания обект, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ. С оглед естеството на нарушението, същото е извършено на 16.02.2023 г., когато неизпълнението на предписанието е констатирано от св.Ф. А., както правилно е посочено в АУАН и НП. Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му. С оглед на това, съдът прие факта на извършване на нарушението за доказан. Доказано е също така, че санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което е годен субект на нарушението. Същевременно проверката е извършена в стопанисван от жалбоподателя търговски обект, находящ се в гр. Стрелча, където служителите, заемащи длъжността "крупие", са полагали наемен труд. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Административното нарушение е формално, на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици. В този смисъл без никакво значение е обстоятелството, че служителката НИР не е могла да намери екземпляр от правилника, тъй като такъв дори и да се е намирал в обекта, както се твърди от жалбоподателя, то той очевидно не е бил държан на разположение на контролния орган, така че да може да му бъде предоставен при поискване. След издаването на ПАМ и направеното с нея предписание, работодателят е следвало да ангажира служителите в обекта със знанието и отговорността относно местонахождението на ПВТР, така че при последваща проверка указаното от инспекторите при ДИТ- Пазарджик да бъде реално изпълнено Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 от КТ работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Предвид така изложеното, по делото липсват данни работодателят "АНДИВА" ЕООД да е определил лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията за обекта в гр. Пазарджик. Същевременно съдът намира за необходимо да отбележи, че смисълът на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ е при непланова проверка служителите на инспекцията по труда да могат да се запознаят с всички документи, за да установят дали са охранени трудовите права на работниците като икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение. Поради това и тъй като тези документи е възможно да се изработят/допишат или поправят за целта на административнонаказателното производство, именно затова е използван изразът "работодателят да държи на разположение на контролните органи". Следователно задължение на работодателя е да създаде необходимата организация по всяко време да са налични и достъпни за контролните органи документите, изброени в чл. 403а, ал. 1 от КТ. За съставомерността на нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ е без значение къде другаде и дали изобщо дружеството работодател е държало някъде екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред, доколкото същественото е, че тези документи не се държат на разположение на контролните органи в мястото, където се полага наемният труд. Във връзка с обективната съставомерност на нарушението следва да се отбележи, че задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 от КТ. По делото няма данни предписанието да е оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред. Последица от необжалването е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл. 415, ал. 1 КТ. Отрицателна предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не се констатира. При това, след като процесното задължително предписание не е било обжалвано по надлежния ред пред съответния административен съд, то е станало задължително за изпълнение, независимо дали е било правилно, или не, като предметът на настоящето производство е органичен до проверката било ли е то изпълнено. Най-сетне, субективната съставомерност на нарушението се презумира, предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за индивидуализация на административната санкция, предвидени в чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е счел, че следва да се определи наказание в максималния размер. Разпоредбата на чл. 416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ предвижда за процесното нарушение виновното лице да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Определената на "АНДИВА" ЕООД имуществена санкция в размер на 300 лева е индивидуализирана при съобразяване с обстоятелството, че дружеството не е изпълнило и още едно предписание, направено с протокола от 16.05.2022 г. В този смисъл размерът на наложеното административно наказание е правилно определен на 300 лева, представляващи левовата равностойност на 153,39 евро към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, съгласно чл. 4, чл. 5, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. чл. 12, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Р България. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броят на съдебните заседания и разпитаните свидетели, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 40.90 евро, представляващи равностойността на 80 лева към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, съгласно чл. 4, чл. 5, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 1 вр. чл. 12, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът