Решение № 781 от 16.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3142/2025 г.

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 11 970/22 г. по описа на СГС. С решение по делото № 4385/07.07.25 г. съдът е отхвърли предявения от В. П. срещу Прокуратурата на РБългария иск за причиняване на неимуществени вреди поради бездействие да санкционира майката на общото им дете, която нарушавала определен от съда режим на лични отношения на ищеца с детето (престъпление по чл. 181, ал. 2 НК). С решението си съдът е приел, че бездействието на ответника не е било необосновано, тъй като се е целял баланс на правата на двете страни (спорещите за упражняването на родителските права възходящи на детето А. П.). С въззивната жалба се критикува многословността на първоинстанционното решение, отвлечена от същността на претенцията и липсващите правни изводи, обосноваващи диспозитива. Въззивникът настоява решението на СГС да бъде отменено, а искът му с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, вр. чл. 8 ЕКПЧ да бъде уважен. Състав на САС, като установи, че жалбата е допустима, а обжалваното решение е допустим и валиден съдебен акт, следва да се произнесе относно правилността на постановеното решение с оглед доводите за неправилност, наведени с въззивната жалба. Прокуратурата оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. В производството пред САС не са събирани нови доказателства. Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на произнасяне, САС приема за установено следното: Не се оспорва правилното възприемане от първоинстанционния съд на фактическата обстановка. СГС в решението си описва фактическото съжителство между ищеца и майката на А., предоставянето на майката на родителските права въз основа на спогодба между страните, препятстването от страна на майката на режима на лични отношения, исковете на въззивника за промяна на родителските права и неизпълнението и на решението, уважаващо претенцията бащата да упражнява родителски права. Описват се водените изпълнителни производства и сезирането на Прокуратурата с искане да бъде санкционирана майката на основание чл. 181, ал. 2 НК. Липсата на спор относно правилното възприемане на фактическата обстановка е причина същата да не се възпроизвежда в настоящото решение. Чл. 2в ЗОДОВ нормира отговорност на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. СГС е анализирал възприетата практика за зачитане на основните права и свободи, установени с ЕКПЧ като основополагащи за законодателното нормиране в различни актове на ЕС и на това основание – тълкувателното приравняване на Конвенцията на акт на ЕС. Това налага да се установи дали с поведението на Прокуратурата (която действително е проявила пасивност след сезирането й) се засяга регламентираното в чл. 8 от Конвенцията право на личен и семеен живот на ищеца. Според цитирания чл. 8 в секи има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията, като намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Така възпроизведеното съдържание на текста забранява активното въздействие върху личния и семеен живот, докато в исковата молба като неправомерно поведение се третира бездействие на ответника (т.е. именно предписавонто от чл. 8 невмешателство в личната сфера). От друга страна с подаването на жалба срещу майката на детето ищецът е целял нейното санкциониране. Последното не може да бъде в пряка причинна връзка с потенциалната вреда от неизпълненото съдебно решение за режима на лични отношения и родителски права спрямо общото на двамата дете. Разсъжденията, свързани с превантивната роля на наказанията са теоретични и не могат да обосноват пряка рефлексия на санкционната политика върху засегнатите права на ищеца. Казано по друг начин активността на Прокуратурата по отношение на майката на дъщерята на ищеца не би се отразила на възможността ищецът да има пълноценни отношения с детето. Извън това предвиденото наказание е пробация, глоба или в особено тежки случаи – лишаване от свобода до 6 м. Разсъжденията, че при определяне на последното по тежест наказание, майката не би могла да препятства през времето на изтърпяване на наказанието правата на ищеца не могат да обосноват пряка причинна връзка между вредите и поведението на ответника. Причинността в този случай е основана на предположение за резултата от дейността на друг орган (съдът) и неговите крайни изводи при пренебрегване на действието на презумпцията за невиновност. Тъй като настоящият състав, макар на друго основание, достига до изводи, идентични с направените от първоинстанционния съд, постановеното решение следва да се потвърди. Последното обосновава неоснователност на претенцията на въззивника за присъждане на разноски за водените производства. Водим от разгърнатите съображения, САС: