Решение № 365 от 11.9.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 602/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по повод на жалба, подадена от Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596, чрез адв. Д. срещу отказ на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията с № 20260807150515/ 25.08.2026г., постановен по повод на подадено от жалбоподателя Заявлениеобразец „А4“ с вх. № 20260807150515 за вписване по партида на Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596 на обстоятелства свързани с превалутиране на капитала на търговското дружество от „лева“ в „евро“, прехвърляне на дружествените дялове и следващата от това промяна в персоналния състав на дружеството, промяна в правноорганизационната форма на дружеството от „ООД“ в „ЕООД“, промяна във фирмата (наименованието) от Медицински център "Пресива" на Медицински център "Целис", нов учредителен акт на дружеството - жалбоподател, заличаване на вписания управител К. Н. М. и вписване на нов управител- Б. И. Р.. Жалбоподателят поддържа, че за да постанови атакувания отказ, длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията е приело, че новият заявен за вписване управител (Б. И. Р.) не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 3 Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ), съобразно който медицински център, дентален център или медико-дентален център се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност. Длъжностното лице по регистрация е приело, че макар и Р. да е доктор и да притежава специалност „Обща медицина“, то за вписването му като управител е необходимо да притежава медицинска специалност различна от посочената. Жалбоподателят счита този извод за неправилен. Поддържа, че чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ не поставя изискване управителят на медицинския център да бъде с призната специалност, различна от „Обща медицина“. Жалбоподателят акцентира върху обстоятелството, че в хипотезите, в който ЗЛЗ провежда разграничение между отделните специалности и поставя ограничения, то това е изрично посочено (арг. чл. 13 ЗЛЗ). Жалбоподателят поддържа, че към процесното заявление е представил Удостоверение № С/Л- 25- 20/ 24.07.2025г., издадено от Министерство на здравеопазването, с което на заявeния за вписване управител (Б. И. Р.) изрично е призната специалност „Обща медицина“. Предвид това жалбоподателят счита, че са изпълнени всички изискванията на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ и постановеният отказ е незаконосъобразен. Съобразно гореизложеното, жалбоподателят счита, че всички предпоставки за извършване на исканото вписване са налице, поради което се моли атакуваният отказ да бъде отменен и да се дадат указания на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията за извършване на исканото вписване по партида на Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596. По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (адв. Д. е упълномощен представител на дружеството- жалбоподател) и в рамките на законоустановения седемдневен срок от съобщаването по електронен път за изготвения отказ - отказът е съобщен по електронен път на 25.08.2026г., а жалбата е подадена чрез Агенция по вписванията на 27.08.2026г. (Агенция по вписванията е завела жалбата под вх. № 20260827103553, предвид което съдът приема, че същата е подадена на 27.08.2026г. в 10ч. 35мин. и 53сек.). По банкова сметка на Окръжен съд- Пловдив е внесена и изискуемата държавна такса, съобразно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс. Предвид гореизложеното, подадената жалба е допустима и следва да се разгледа по същество. След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното: От служебно осъществена на осн. чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ справка по партидата на Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596 водена в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията се установява, че адв. Д. (като упълномощен представител на търговското дружество) е подал Заявлениеобразец „А4“ с вх. № 20260807150515 за вписване по партида на Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596 на обстоятелства свързани с превалутиране на капитала на търговското дружество от „лева“ в „евро“, прехвърляне на дружествените дялове и следващата от това промяна в персоналния състав на дружеството, промяна в правноорганизационната форма на дружеството от „ООД“ в „ЕООД“, промяна във фирмата (наименованието) от Медицински център "Пресива" на Медицински център "Целис", нов учредителен акт на дружеството - жалбоподател заличаване на вписания управител К. Н. М. и вписване на нов управител- Б. И. Р.. Към цитираното заявление са приложени, както следва: протокол от редовно/извънредно общо събрание; нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител; решение на едноличния собственик на капитала; декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ, във връзка с чл.129, ал.1 от ТЗ – управител; декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ, във връзка с чл.129, ал.1 от ТЗ – съдружник; адвокатско пълномощно; доказателства по чл. 16, ал. 3 от ЗЛЗ касаещи призната медицинска специалност на Б. И. Р.; договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите; декларация по чл. 141, ал. 8, ал.9 от Търговския закон; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; актуален дружествен договор/учредителен акт/устав със заличени данни; актуален дружествен договор/учредителен акт/устав. За да постанови отказ по подаденото Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260807150515, длъжностното лице по регистрация е приело, че новият заявен за вписване управител на дружеството- жалбоподател (д-р Б. И. Р.) не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ, съобразно който медицински център, дентален център или медико-дентален център се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност. Длъжностното лице по регистрация е счело, че макар и д-р Р. да притежава специалност „Обща медицина“, то за вписването му като управител е необходимо да притежава медицинска специалност различна от посочената. Настоящият съдебен състав счита горепосочените изводи на длъжностното лице по регистрация за незаконосъобразни. Съобразно нормата на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ, медицински център, дентален център или медикодентален център се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност. В случая се иска вписването на д-р Б. И. Р. като управител на медицински център, като за целта към процесното заявление е представено Удостоверение № С/Л- 25- 20/ 24.07.2025г., издадено от Министерство на здравеопазването, с което на Р. изрично е призната специалност „Обща медицина“. Така издаденото и представено удостоверение представлява официален свидетелстващ документ, поради което и за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че Р. е с призната специалност „Обща медицина“. Същевременно, в „приложение към член единствен“ от Наредба № 2 от 23 декември 2020 г. за утвърждаване на медицински стандарт "обща медицина" е дадена дефиниция на специалността, съобразно която „Общата медицина е самостоятелна клинична специалност, която изисква клинични познания и умения за извършване на диагностични и терапевтични процедури според многообразието на заболяванията в общността, които се прилагат в "Обща медицинска практика" (ОМП)“. Тоест, не би могло да съществува съмнение, че „обща медицина“ е самостоятелно призната клинична специалност. Нормата на чл. 16, ал. 3 ЗЛЗ единствено поставя изискване управителят на медицински център да бъде лекар с призната специалност. За целите на цитирания законов текст е без значение каква е признатата специалност и дали същата е „обща медицина“ или специалност извън общата медицинска практика. В тази връзка, съвсем правилно в подадената жалба е акцентирано върху използваната законодателна техника в Закона за лечебните заведения: когато законодателят е искал да изключи специалността „обща медицина“ или да проведе разграничение между нея и останалите медицински специалности, това е изрично посочено. Такъв е случаят с чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗЛЗ и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗЛЗ, в които е налице ясна диференциация между хипотезите, касаещи нужната специалност за организиране и осъществяване на индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ и за специализирана медицинска помощ. Нужно е да се посочи и че към процесното Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260807150515 е представено и решение от 30.07.2026г. на едноличния собственик на Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596, с което се освобождава досегашният управител на дружеството- К. Н. М. и за управител се заявява Б. И. Р.. Досежно процесното Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260807150515, длъжностното лице по регистрация не е изложило други съображения (освен вече коментираните), обуславящи отказа да се впишат заявените обстоятелства, съответно и доводите на жалбоподателя в подадената жалба не са насочени към други аспекти от процедурата по вписване. Предвид това, настоящият съдебен състав не счита за нужно да подлага на задълбочено обсъждане останалите представени от жалбоподателя писмени доказателства, приложени към процесното заявление, по повод на което е постановен атакуваният пред съда отказ. Съобразно гореизложеното, отказът на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията с № 20260807150515/ 25.08.2026г., постановен по повод на подадено от жалбоподателя Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260807150515 за вписване на обстоятелства по партида на Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596, следва да бъде отменен. Следва да се дадат задължителни указания на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, да впише по партида на Медицински център "Пресива" ООД, ЕИК 208146596 заявените обстоятелства с подаденото Заявление- образец „А4“ с вх. № 20260807150515. Настоящото производство е с едностранен характер (Агенция по вписванията не притежава качеството на страна в процеса), поради което и без оглед изхода по делото, разноски не се присъждат (изрично в тази насока - Определение № 570/ 20.07.2023г. по ч.т.д. № 1068/ 2023г., по описа на ВКС, Т.К., II- ро т.о.). Доколкото настоящото производство е охранително и искането за извършване на вписването се уважава, то по арг. от чл. 537, ал. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване (изрично в тази връзка- Определение № 570 от 20.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1068/2023 г., II т. о). Така мотивиран, Съдът